Всемирна летопис, год. 4, брой 01

[Ани]

Списанието в PDF

Година 4, Брой 1

(март 1925 г.)

I. ОБЩ ОТДЕЛ

1. Разумният живот — Не се противи на злото — Законът за любовта. Статия от X. X. X.

2. Poesia mystica- Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация).

3. Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг.

4. Фотография на невидимото (с 5 снимки на двойници, материализации и пр.). От Ив. Белев.

5. Процесът на превъплътяването. От Прентис Мълфорд. (Из сборника: „The Gift of the Spirit“).

6. Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик).

II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ

7. Астрология. От К. Либра: Планетата Меркури в разните домове.

8. Окултна биология. Новооткритата органическа сила. От Ралф Ширле (с 7 микрофотографски снимки).

9. Окултна педагогика:

1) Новото свободно училище. Статия от Боян Боев.

2) Педагогическият курс в окултния университет „Гъотеанум", от Д-р Рудолф Щайнер.

3) Свободното Валдорфско училище, Статия от Боян Боев.

10. Окултна медицина и хигиена. Зъбните болести и тяхното лекуване, от окултно гледище. Статия от професор Д-р О. Рьомер.

III. РАЗНИ

11. Духовна опитност. (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа). Събитието на 9 юни 1923 г. предсказано. Съобщение от Стоян Д. Коларов.

[Ани]

РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Не се противи на злото - Законът за любовта

Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони в живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места, хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места, портокалите, лимоните, бананите и пр. - всичките растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават. Също тъй, най-хубавите и пъстри пеперуди не се намират на Северния полюс, а в най-топлите области. Значи, тия последните области са родили най-богатата и най-разнообразна флора и фауна, които днес служат за подкрепа на живота ни. А какво е създал Северният полюс? - ледове, снегове и снежни кристали. Това показва, че тоя полюс в органическо отношение е почти безплоден, когато тропикът е плоден, защото има най-благоприятни условия и най-хармонична среда за развитието на живите организми.

Но на земята има и Южен полюс. В него, както и в Северния, съществува еднообразие в органическо отношение, т.е. и в двата тия полюси жизнените сили са почти в застой. Но природата, която не обича застоя, е впрегнала тия полюси на работа, като е проектирала техните жизнени сокове, които не могат да намерят израз на тяхната повърхност, към екватора: там дейността им се проявява. Вследствие на това именно, растителността и изобщо животът там са най-богати по форма и по съдържание.

Тогава, по аналогия, ние изваждаме заключението, че във всеки организъм, в който преобладават влиянията на двата полюса, резултатите ще бъдат същите. Следователно, за да се избегнат тия противоречия, животът търси екватора, т.е. човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високите снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива.

Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всичките тия многобройни раси сега са останали на земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? - разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което божественото се проявява.

Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим". Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата някому и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или, с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не може да се насажда в света по тоя начин. Такива факти съставляват най-голяма съпротива. При тях всичко ще се превърне на лед и сняг, и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място, в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, то остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други, тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури.

В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема, или: „Който има, ще му се придаде, а който е на Северния или Южния полюс, и това, което има, ще му се отнеме". За сега, Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете, и за това последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? .- не, то ще губи само времето си. Нека да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? - това е разумния живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелства, на първо място, майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Почти няма на земното кълбо такъв народ. Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им.

При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени" типове, пред които мнозина сега благоговеят? И върху каква духовна основа почива той?

Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най- голяма съпротива и при най-голяма дисхармония. И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава откъде ще се почерпи разумността? И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си. И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраници, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре.

Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън!" И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов.

И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.

Х.Х.Х.

[Ани]

POESIA MYSTICA

ЗЕМЯ

(Из сбирката: „През бездните и върховете“)

„…Отец ми земеделецът“.

Йоан — 15; 1.

Едва разгърнали се тайните простори

и нежно мига там последната звезда,

Великият Орач с оралото си пори

по свежата Земя бразда подир бразда . . .

 

И пропълзяват из отворените рани

отгледаните в мрак в гърдите й деца,

но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани

под слънчевия пек най-чисти семенца . . .

 

Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи,

кат светли бисери, в наторените ниви —

кат жертви тайнствени, без ропот се топят ..

 

Ще бликнат стръкове из угарта орана,

и новата Земя, невеста преизбрана,

ще блесне с цвят и плод из звездния си път!...

30.IX.1924.

Иван ТОЛЕВ.

[Ани]

Емануел Сведенборг¹⁾

ЕЗИКЪТ НА АНГЕЛИТЕ

Речта на ангелите се състои, също както и у хората, от отделни думи; тя се изговаря и чува в тонове. Подобно на хората, ангелите имат уста, език, уши и атмосфера, в която се разнася тонът на техния глас, обаче атмосферата, в която те дишат и образуват думи, като дишат, е съответна там атмосфера, сир. духовна. В небето всички говорят само един език, на който се разбират много добре помежду си, откъдето и да идат те — от близки или пък от далечни общества. Тук езикът не се учи, а е вроден във всекиго и възниква направо от неговото чувстване и мислене. Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек.

Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч.

Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал.

Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това. Безброй неща далеч надминаваха границата на човешкото мислене и не можеше вече да бъдат изразени с думи, а само с промяната на цветовете на небесната светлина. Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина.

Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога.

Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни.

Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения. В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици.

Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език.

_________________________________

1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI.

[Ани]

ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО

Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях. Чувствителните плаки на най-усъвършенстваните фотографически апарати често изненадват с чудни прояви. Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници¹⁾), немецът Феерховъ²⁾, Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография. Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската

Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека.

Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г. Пичар, да магнетизира тези си две деца. Бащата се съгласил и Дарже след това фотографирал момиченцата.

Клишето е дало образа, който възпроизвеждаме. В ляво от децата се виждат техните двойници или флуидични тела Едното даже показва ръката си продължена, когато субектът я държи свита с китка от цветя, която не се вижда у двойника, Както е обяснил самият Дарже, в случая не е имало двойна поза, за да се получи това различие, тъй като знае се, че при двойна поза, се удвояват и тъмните части, каквито са краката и обувките, нещо, което тук не е станало. Също и фонът би се дублирал върху клишето. Прочее, тук се вижда снета в двоен отпечатък само горната част от телата на двете момичета, а това показва че е получена фотографията на астралните им тела. И Дарже е обяснил, защо раздвояването афектира само горната телесна част: „вибрациите на астралното тяло, казал той, са по-бързи и по-светещи между сърцето и мозъка, а почти никакви на краката“.

Също на такава причина се дължи и материализацията на двойника у свещеника, образът на когото даваме. Той е фотографиран от началника на едно учебно заведение. Комендантът Дарже е казал за тоя случай, ча през време на позирането, моделът е „отсъствал“ за един момент или „влязъл е в себе си“, тъй като свещеникът в тоя момент е концентрирал дълбоко ума си. Затова двойникът му се е изобразил вътре във физическото му тяло. Авторът на съобщението за случая не дава името на свещеника, защото, както обяснява той, това би му създало неприятности от страна на неговото началство, което, по заповед от Рим, се противи на психическите издирвания. И католишката официална църква, както и православната, се държи всякога враждебно към науката. Но нека си спомним казаното от Галилей: „при все това, земята се върти“, истината е непобедима от мрака и невежеството на духовенството . . .

* * *

Д-р Тео Хансман, от Уашингтон (Съединените Щати), почти постоянно се занимава с психична фотография, като оперира обикновено с медиума-яснозидец Д-р Уйлямс Килър. С негова помощ, той е получил фотографии на много заминали в другия свят знаменитости, като Грент, Жана д’Арк и др., както и ръкописи върху плочи. В съчинението по трансцендентална фотография, в което са описани всички по-интересни случаи, са дадени подробни сведения и за способите, с които той си е служел. Всека събота, д-р Хансман отивал, към 10 часа преди пладне, у д-ра Килъра. Когато последният обявявал, че вижда достатъчно материализирани духове в тъмната стаичка, той насочвал обектива и винаги плаките отбелязвали разни човешки образи.

Веднъж се получила една много чудна фотографическа снимка. На път за дома на д-ра Килъра, д-р Хансман купил нови плочи за писане и, когато почнал сеанса, наредил ги две по две с по една писалка между тях. Едни от тях били поставени на земята, други — върху едно легло, а д-р Хансман седнал на един стол, като турил две плочи на колените си и стъпил на другите. Тутакси едно дълго съобщение се получило от невидимия свят, написано върху всичките плочи. Д-р Килър фотографирал приятеля си в момента, когато писалката почнала да скърца по плочите.

На снимката се показал образа на починалата дъщеря на д-ра Хансман, г-ца Ида Хансман. Както се вижда на клишето, което възпроизвеждаме, младата мома, облечена в бела рокля, е прозрачна. През тялото й се вижда дясната ръка на д-р Хансман, сложена върху плочите, който държи на колените си. Проявлението изглежда обвито с едно бяло облаче, което ясно се очертава на тъмния фон на паравана.

И г-жа д-р Килър е притежавала ясновидска дарба, даже по-силна от тая на съпруга си. Веднъж когато последният я фотографирал, щом забелязал да се материализира един дух, на клишето се обрисувала фигурата на едно младо заминало момиче, близка роднина на д-р Килъровото семейство.

Колкото за начина, по който се проявяват материализациите, ясновидците са дали досега достатъчно сведения в разните съчинения по предмета³⁾. Отначало се усеща в тъмната стаичка, в която става сеанса, едно леко духане като от хладен ветрец, после се забелязва малка светлинка, образува се бяло облаче, което постепенно се уголемява и най-сетне се очертава човешката фигура, която се материализира. В следното клише се вижда, как се е проявил образа на г-ца Амуру, поминала се три месеци преди фотографията, като религиозна сестра Магдалина. Това материализиране е станало в присъствието на брата й и на професора Вио.

В бъдеще ние ще дадем още много интересни фотографически снимки на невидими същества, а и на живи съвременници-българи, за която цел препоръчваме на редакцията на окултното списание „Всемирна Летопис“ да си достави фотографическия апарат на д-ра Килнер.

Ив. Белев.

___________________________

1) Вж. Всемирна Летопис, год. III, кн. II — очерк с портрета на Дарже.

2) Също — год. II, кн. I — IV.

3) Вж. и в Всемирна Летопис, год. III, кн. I, статията: „Трансцендантална фотография“.

[Ани]

ПРОЦЕСЪТ НА ПРЕВЪПЛЪТЯВАНЕТО

от Прентис Мъллфорд

(Из сборника: „The Gift of the Spirit“).

Фактът, че известно лице може да добие такъв магнетичен контрол върху другиго, че напълно да погълне идентичността му и да го направи да действа известно време по волята на оператора, който да го вижда точно както желае, да го накара да вкусва както той би обичал да вкусва и да бъде чрез въображението си всякъде, където той би желал да бъде, това е ключът и крайъгълният камък на проникването в мистерията на превъплътяването, при което един дух се вкарва в живота на другиго на земята в пълна забрава на своята предишна опитност и идентичност тъй, както медиумът на магнетизатора е, за известен период, напълно несъзнателен към своето лично себе и съществувание.

Един смъртен може да магнетизира един дух и това може да се направи несъзнателно. Една жена, преди и след зачатието, може да мисли много върху някой реален или идеален характер, и това може да привлече към нея тоя същия характер в живота му като дух. Няма идеали в земен смисъл. Идеалът в мисъл представлява някой жив тип на духа. Най-висшият характер, който вие сте в състояние да си представите, има свой представител в духа и сегашното ви най-висше схващане може да бъде относително несъвършено. Следователно, вашият герой, вашият идеал, действителната реалност в живота на духа, привлечен към вас, все още може да бъде непълен, тъй като вашата непълнота ви заслепява спрямо неговите недостатъци.

Такъв дух може да бъде привлечен към една жена, преди да се роди детето й. Това може да бъде духът на някого, който е бил много бележит през земния си живот. Той може да е бил някой поет, философ, военен, държавник или велик артист. Тоя дух може да бъде твърде злощастен. Той може да търси покой и да не го намери никъде. Може-би, поради своето несъвършенство, да не бъде в състояние да дойде близо до тия, които му са били мили в живота при неговото предишно тяло. На земята духове, които са в дадени тела, могат да дойдат и да бъдат в привидна и то близка връзка. Следователно, много може да се предаде от едного на другиго. От една страна, по естество, съпругът може да бъде груб, нечувствителен, несъобразителен и тираничен, когато жена му може да бъде винаги кротка, съобразителна и да не роптае. В духовния живот те не могат пак да се свържат, до като недостатъците на едната или другата страна не се излекуват напълно. Духовете не могат да дойдат в близка и постоянна връзка, ако нямат пълна общност. Това не може да се допусне.

Жената, която мисли за някое заминало лице, привлича неговия дух и му дава единствената почивка, която то може да намери. На този свят, естествено, вие обичате да бъдете там, където ви почитат и ви посрещат приветливо. Също така е и с духа. Когато посрещнете някой дух с любов и почит, когато четете за неговия живот или мислите върху неговите дела и думи, вие нерядко сте посещавани от същия дух. Понеже вие сте изпратили мисълта си или сте издигнали духа си към него, то и той в замяна изпраща своя, отзовава се на вашия и в съотношение на силата на вашата възхита от него, ще бъде и концентрацията му върху вашия и близостта на неговото присъствие.

Въпросният дух, тъй привлечен от жената, през периода, за който говорим, като не е в състояние да намери друг покой, може поне, чрез такова съсредоточаване на интереса, да бъде напълно, макар и несъзнателно, магнетизиран от нея. Той се привлича към нея за постоянно и не е вече в състояние да я остави. Той изпада най-после в състоянието да вижда през нейните очи и да слуша с нейните уши. Неговите мнения се влияят и преплитат повече или по-малко от нейните, докато най-сетне той престава да има свое собствено мнение. Състоянието на ума, така отразено върху духа, може да се види около всички ни в по-голяма или по-малка степен. Хиляди хора губят повече или по-малко своята индивидуалност чрез влиянието на други. Несъзнателно те мислят мислите на другите, поддържат чужди мнения, виждат през очите на другиго. Магнетичният контрол значи само контрол на мисълта. Да бъдеш за дълго време само с едно лице, да имаш малко връзки с другите, щастието ти да зависи изключително от връзката ти с едного, това предполага опасността от магнетичен или мислов контрол на онова лице. С други думи, да мислиш неговите мисли и да поддържаш неговото мнение вместо своето собствено. Такъв контрол може да се поддържа несъзнателно от другия или пък той може да бъде и съзнателен. Ние можем да се запазваме от такъв контрол като внесем разнообразие в другарите си или пък за известен период се уединим, през което време ние ще можем „да намерим нашето истинско себе“.

Така погълнат в жената, умът на духа се повлича към това, което най-много занимава нейното внимание. Това естествено ще бъде детето, което тя ще даде на света или, с други думи, новият организъм, който се формира в нея. Той се привлича към него чрез духовната връзка. В същност, жената несъзнателно е добила пълния магнетичен контрол на оня дух. Тя е възприела духа в магнетичен сън или положение. В това положение духът вече е забравил себе си и своята минала опитност. В известен смисъл той е само част от жената, като върши и мисли това, което тя желае. Той е свързан тогава с една духовна връзка към детето, защото копнежите на жената за едно дете могат да бъдат като неин идеал, а постоянното течение на мисълта към това желание образува тая духовна връзка. Едно течение на мисълта значи течение на едно вещество тъй реално като кое и да е друго, което ние можем да видим или почувстваме. Едно мислово течение между тебе и друго лице е една невидима връзка между двамата ви, колкото и далеч да отстоят вашите тела.

Детето по плът е тогава родено с една действителна магнетична духовна връзка с оня дух, но не че последният е в тялото на детето. Никой дух в същност не е затворен в някое човешко тяло. Неговият зародиш е там, но духът е едно устройство, което отива по-далеч от тялото. Духът е всякъде, където той изпрати своята мисъл.

Изпратете цялата ваша мисъл като мечта на известно място и по-голямата част от вашето истинско себе ще бъде на същото място.

Тялото е едно устройство ясно и отделно от духа. То е просто инструмент, с който си служи духът през своето земно съществувание. Като е в земния живот, духът се нуждае от един земен инструмент, за да се приспособи към изискванията на земния живот; точно тъй както, когато отидете в една каменовъглена мина, вие се нуждаете повече от грубите дрехи на въглищаря за през това време, отколкото от меки, копринени дрехи. В този смисъл тялото е закрилник на духа, до като той е на земята; и духове, които изгубят телата си, преди да достигнат известна степен на знание и, заедно с това, на сила, чувстват тази загуба и страдат много поради нея. Защото духовното тяло или духът, принуден, поради своята незрялост, да остане на земята (както твърде мнозина са принудени да останат), може да чувства и страда силно от мисълта на смъртните около него. Той е „сензитивен“ до степен, която едва ли може да се схване тука. Лице, крайно впечатлително и тъй създадено, че да чувства приятност или неприятност от присъствието на другите, в зависимост от тяхното естество или разположение, може да разбере до известна степен как слаби духове, притеглени към известни хора от привличане, на което те не могат да устоят, може да бъдат направени да страдат. Tялото с всички свои болки, резултат от непознаване на духовните закони, е все пак една протекция на нашия не зрял дух срещу силите на злата мисъл.

Тогава, това е просто едно ново тяло за употребява от духа, което се набавя от майката. Но това тяло има известен свой собствен живот. Той е подобен на живота на едно растение. Както дървото, то има своя младост, своя зряло ,т и свое разложение. Ако духът притежаваше достатъчно знание, за да спре това разложение, той би могъл да запази тоя инструмент толкова дълго, колкото би желал, не само в състояние на зрялост, но и във вечно нарастваща сила. Той би сторил това като изпрати себе си (т. е. своята мисъл) в по-висш духовен живот и чрез тая линия или лъч на мисъл като съединително звено да привлече към себе си запаси от живодатен елемент, който принадлежи на оная област на духа. Нашето име за тоя процес е „въжделение“. С други думи, това е желанието или молитвата или просбата за най-висшето и най-доброто. Това умствено действие е тъй основано на научен закон, както е привличането от гравитацията. Това е действителното изпращане на една частица от истинското ни себе (духът) към известно место, от където той черпи пресни запаси за живот. Мисълта, която ние изпращаме на горе, е тъй реална, макар и невидима, както телеграмата, и както нея, тя е реален водител на живота за нас. Чрез телеграмата, ние можем да добием известие или знание за методи, чрез които да увеличим тоя живот и сили.

Духът, тъй свързан с новото тяло, не е „ново същество“. Той е същият дух, който сега има един нов инструмент, с който да работи, но въпреки това, той е все пак един дух, в известен смисъл заспал. Мисловата сила на май ата все още остава върху него и след като новото тяло дойде на секта ; защото той е влиян от майчината мисъл и нейните грешки на мисълта и от грешките и невежеството на мисълта на всички около него. Той е все още един дух под магнетическото влияние на оператора и оператори т. е. майката и тия, които са в тясна връзка с нея. Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване.

Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе. Той не може да използва миналата си опитност: тя е засенчена от волята на операторите. Ако той е твърде мощен дух и то такъв, който е минал през много превъплътявания (когато тялото расте и той попада все повече и повече под влиянието на други умове), ще започне постепенно да показва по нещо от своето истинско себе. Вътрешно, той ще протестира и неприятелски ще се настрои против мнението на окръжаващите го. У него ще възникнат стотици мисли, които той скоро ще се научи да не изразява пред другите, защото те ще ги наричат „диви“ и „фантастични“. Те действително са фантастични, но са истински видения. Т са потиците на душата. Това са подемите на истинското себе, на духа, към това, което е наистина вярно, въпреки притисканията на мисловите влияния около него.

Новото тяло, което му е дадено, може да бъде несъвършено, както семето на маносани растения може да произведе растения, по-низши по качество; такива са и телата, родени несъвършени. Мисловите влияния на тия, които го окръжават, може да създадат физическо несъвършенство, така например, ако родителите винаги мислят върху известна болест, последната може да се прояви в детето. Майка, който мисли върху недъзите си, завещава ги на детето си. Духът често действително е магнетизиран с мисълта, че той има слаб стомах или слаби дробове. Родителите, които може да са имали само влечение към алкохол, по този начин, ще завещаят тази своя охота на детето, макар то да на пие нито капка. Това е истинската причина на онова, което ние наричаме „наследени болести“. Те не са наследство на тялото; те са наследство на преобладаващата мисъл на тия, които са били най-близко до него през младините му. Ако родителите, макар и да са били сами безпокоени от болестта, биха мислили за здраве и биха се борили със склонността да мислят за недъзите си, те постепенно биха излекували себе си и биха завещали здраве на своите деца, въпреки детското физическо несъвършенство при раждането, което е също резултат на майчината мисъл или на мисълта на ония,които я окръжават.

Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие.

(Превод от английски).

[Ани]

Апостол Павел

като мистик и окултист

*

1. Животопис и характеристика

Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука. Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла. Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот. При оскъдността на литературния материал¹⁾ за тая цел и поради недостатъчно място в списанието за една обширна студия по предмета, ние ще се задоволим, за сега, със сведенията, които се намират в „Деянията Апостолски“ и в сами те послания на апостола, както И с някой други указания от автентичен източник.

Павел, наричан в детство то му Саул или Савел, се е родил в Тарс, главен и прочут по културата си град на провинцията Киликия, от родители евреи. Баща му се считал за римски гражданин (civis romanus) и тая титла на благородство е предал в наследство на сина си. Затова и Павел, както ще видим по-долу, когато бил съден от местния началник Фест , е апелирал към римския император, а и преди това, когато е бил в гр. Филипи (Македония), дето е бил бит с тояга, обявил е своето римско гражданство. Както и самият Павел свидетелства за себе си (поел. към филипяните — 3: 5 — 6), той е бил „от рода израилев, от племето Вениаминово и по закона фарисей“. И действително, още в юношеската си възраст той е постъпил в школата на знаменития тогава учител по Моисеевите закони, Гамалиил, и там е станал краен фарисей или, както изповядва сам, „изучен точно в отцепредания закон“. За забелязване е, че тоя равин Гамалиил е заел правилно становище по отношение на привържениците на така наречената тогава „назарейска ерес“ (Учението на Христа), защото когато Петър и другите апостоли били хванати от евреите, за да бъдат съдени и убити с камъни, същият фарисей и законоучител Гамалиил, когото целият народ почитал, станал в съборището и, като заповядал да извадят апостолите вън за малко време, рекъл на евреите: „мъже, израилтяни, помислете си добре какво ще сторите връх тези човеци; защото преди тези дни повдигна се Тевда и казваше за себе си, че е голям някой си, при когото се прилепиха до 400 души, но той биде убит, и всички които му се покоряваха, разидоха се и изчезнаха; след него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички, които се поведоха след него, разпръснаха се; и сега ви казвам: оттеглете се от тези човеци и оставете ги, защото това намерение или това дело, ако би да е от човеци ще се развали, а ако ли е от Бога, не можете го развали; пазете се да не би да се намерите и богопротивници“²⁾

Но освен фарисейското учение, Павел е изучил и едно занятие — тъкачеството, за да може да прави шатри. Още тогава той е приложил, според навика на евреите, правилото на окултните ученици: всеки трябва да знае едно какво да е самостойно занятие, за да може да изкарва прехраната си, защото, иначе, той би се научил да краде (Деянията — 18, 3; 20, 34). И наистина, Павел е бил образец на трудолюбие и работливост: „нито даром ядохме хляб у някого, но с труд и мъка работехме денем и нощем, да не отеготим никого от вас“ (послание към солуняните — 3, 8)

Когато е бил на около 30 годишна възраст, той се е ползвал с голямо доверие и влияние всред еврейските първенци. Възползван от съвършеното знание на моисеевите закони и като върл фарисей, той станал неотстъпчив защитник на юдейството и безпощаден гонител на християнството. Той взел участие в убиването на Стефана, ученик на Христа, „мъж изпълнен с вяра и с Дух Свят“ (Деяния — 6, 5), който правел големи чудеса и знамения пред народа (ibidem — 6, 8). Павел засилил гонението на християните в Ерусалим и другите малоазиатски провинции. Той влизал, по пълномощие от властта и еврейските първосвещеници, във всяка къща и извличал мъже и жени и ги предавал да бъдат затваряни в тъмница. В „Деянията Апостолски“ е казано даже, че Савел, преименуван после на Павел, „дишал устрашаване и убийство връз учениците Господни“ (гл. 9, ст. 1). Самият той ето как описва това свое нечовешко и небогоугодно поведение към апостолите, учениците и повярвалите в Христа: „и гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах в тъмници мъже и жени.... и аз рекох: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по съборищата тези, които вярваха в тебе, и когато се проливаше: кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези, които го убиваха, . .“ (ibidem — 22; 4, 19—25).

По това време, обаче, станало неговото обръщане в християнството. Това събитие някои писатели наричат „чудесно“, но ние ще разкрием по-долу е истинската му същност от научно гледище за да се разбере и схване и от най-закоравелите съвременни материалисти, че, както казва Писанието, „за Бога всичко е възможно“. Някогашният ученик на фарисейския законоучител Гамалиил, ревнителят на моисеевите закони и жестокият и яростен гонител на учениците на Христа, Савел, внезапно минал в другата крайност: обърнал се в най-ревностен последовател на Христа и проповедник на неговото учение, като пожертвал за него и живота си. Това негово обръщане е станало в 36-та година по следния начин, описан в „Деянията Апостолски“ (глави 9, 22 и 26) и разказан от самия него:

„Както ми свидетелства първосвещеникът и всичкото старейшинство, от които бях взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези, които бяха там, за да ги накажат. И когато вървях и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голяма от небето. И паднах на земята, и чух глас, който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш? И аз отворих: кой си ти, Господи? И рече ми: аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш (к. н.). А тези, които бяха с мене, видеха светлината и се уплашиха, но гласа на тогоз, който ми говореше, не чуха. И рекох: що да сторя, Господи? И Господ ми рече: стани та иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, що ти е отредено (к. н.) да сториш. И понеже от блясъка на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск . И някой си Анания, човек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи юдеи, дойде при мене, и като застана над мене, рече ми: „Савле, брате, прогледай“. И аз на часа погледнах на него. А той рече: Бог на отците ни те е предназначил да познаеш неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговите уста; защото ще му бъдеш свидетел пред всичките човеци за това, което си видел и чул. И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий се от греховете си (к. н.) и призови името Господне. И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление и видях Го (к. н.), че ми казваше: побързай та излез скоро из Ерусалим, защото не ще да приемат твоето за мене свидетелство“ . . .

След това обръщане, Павел влязъл в християнската община в Антиохия и по-после предприел, заедно с Варнава, пътуване в Крит през малоазиатските провинции Памфилия, Писидия и Галатия в Мизия, оттам в Македония, дето във Филипи, Солун и Бер основал християнски общини или братски кръжоци, и най-сетне в Коринт, дето също е основал община и отдето се завърнал пак в Антиохия. Третото му пътуване го довело, през Галатия и Фригия, в Ефес. Изгонен оттам, Павел дълго време е пътувал ту в Ерусалим, ту пак в Македония и после пак през Милет и Кесария. Във време на народното въстание в Ерусалим (58 — 59 год.), Павел бил арестуван от римляните и изпратен на съд при проконсула в Кесария. Но понеже той дал, както казахме, въззив до римския император, изпратен бил в 61 година в Рим. дето е пристигнал след едно мъчно пътуване по море, и стоял две години. След освобождението му, той продължавал да пътува и проповядва като отишъл, според някои църковни писатели, и в Испания (както свидетелствува и сам Павел: послание към римляните — 15, 24) и дори в Британия. При повторното му завръщане в Рим, той бил заловен във времето на Нерона, и заедно с апостола Петра, мъченишки убит чрез обезглавяване, защото, като римлянин, не е могло да бъде наказан с позорната кръстна смърт.

Една къса характеристика на личността му от физиогномично и френологично гледище не би била излишна. Нашата гравюра, която тук поместваме, е копие от един медальон, намерен в развалините на града Херкулан (Италия). Тоя град, както се знае, е бил затрупан заедно с гр. Помпей от лава при едно силно изригване на вулкана Везувий в 79-та година сл. Христа. И понеже смъртта на Павла е била тогава скорошна — няколко години преди ерупцията (eruption – изригване) на вулкана — има достатъчно основание, както твърди и физиогномистът Уелс, да се вярва, че оригиналният медальон на Павловия образ е бил направен при живота на апостола. Латинският надпис: Paulus Apostolus, vas electionis значи; „Апостол Павел, избраният съсъд“ (Деянията Апостолски — 9, 10 — 16: думи, казани на ученика Господен Анания във видение: „иди — при Павла — защото съсъд избран ми е той, да носи моето име пред народи и царе,и пред синовете израилеви, защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми“. На обратната страна на медальона били издълбани 26-я и 27-я стихове от 68-я псалом на Давида: 25 — „В събранията благославяйте Бога, благославяйте Господа, които сте от източника Израилев“, и 27 — „Там бе най-младият Вениамин, началникът им“ — понеже Павел бил от Вениаминовото коляно.

Конфигурацията на главата и лицето на апостола ясно показва силата на неговия ум и енергията, прямотата и упоритостта на неговия характер. Умът му е бил много бистър и възприемчив, паметта му толкова силна, че е могъл да възпроизвежда всички подробности на фарисейското учение и всичките случки и факти из живота си по време и пространство, имал е големи диалектически способности и ораторски талант, поради което той всякъде говорел на народа публично, по стълбите и съборищата, като същевременно победоносно спорел с най-прочутите тогава философи и ритори, нарочно изкарвани на диспут с него. Знаменита е неговата словесна борба с ритора Тертила, назначен да бъде обвинител против Павла във време на съденето му пред управителя Феликса, а така също и препирните му с епикурейските и стоически философи всред самия Ареопаг в Атина, когато произнесъл бележитата си проповед за „незнайния Бог, когото незнаете, а почитате“. По темперамент, той е бил смес от умствения, нервозния и волев тип. Много пъти той се е скарвал с апостола Петра и с Варнава, не е изпълнявал решенията на апостолските събрания и вършел самоволно каквото заблагоразсъждал. Така, в посланието си към галатяните (гл. 2, ст. 11 — 13) Павел казва: „а когато дойде Петър в Антиохия, възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение; понеже преди да дойдат някои от Якова, ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха, свенеше се и странеше от тях, защото се убоя от обрязаните; и с него заедно лицемерствуваха и другите юдеи; така щото и Варнава се увлече в това тяхно лицемерство“ и пр. А в „Деянията“ (гл. 15, ст. 39): „и тъй стана разпра помежду им — Павел и Варнава — така щото отлъчиха се един друг“. В същата глава се говори за решението на апостолите и презвитерите да не се принуждават обърналите се езичници с изискването на фарисейския закон да се обрязват и за тая цел изпроводили с Павла и Варнава, братята Юда и Сила с писмо до всички езичници — братя в Антиохия, Сирия и Киликия в смисъл, че „се биде угодно Святому Духу да не им се налага такава тегота“ — да се обрязват по закона Мойсеев, а само да се вардят от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд“. Въпреки това решение, обаче, Павел обрязал новопокръстения ученик Тимотей, син на майка еврейка и на баща елин (Деяния — 16, 3).

Френологически, по формата на главата на апостола Павла ясно личи, че измежду всичките негови морални чувства, най-силно развито е било религиозното, а така също и съобразителността и постоянството. Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна. Пределите на Мала-Азия са се оказали тесни за неговия активен и борчески дух. Той е надхвърлил тогавашната култура на еврейството с всичките му учители в храмовете, поразил е със своите дълбоки знания и дарби най-великите тогавашни гръцки философи и е смаял даже римските учени, писатели и законоведци.

Идещият път ще изтъкнем системно и, колкото се може, изчерпателно както проявите на неговата мощ като високо издигнат мистик, така и многобройните окултни закони и правила, които той е поставил като основа на разумния живот и духовния напредък.

(Следва)

______________________________

1) Измежду съчиненията, посветени специално върху живота и дейността на Павла, можем да цитираме следните: 1. Фарара, Живот и трудове на ап. Павел. 2. Инокенти, Св. апостол Павел. 3. Ern. Renan,(Ернест Ренан) St. Paul. 4. Baur (Ferdinand Christian Baur). Paulus, der Apostel Jesu Christi, 5. Stalker, The life of St. Paul, 6. Sabatier (Auguste Sabatier), L’apotre Paul и др.

2) Този фарисейски законоучител отпреди около 2000 години се оказва по-умен от съвременните властници и официални духовници,

[Ани]

К. Либра

Астрология

(Продължение от год. III, кн. VII)

Меркурий в различните домове

Меркурий в 2-ия дом: положение благоприятно, което обещава успех и печалба от научни трудове, от писателска дейност в разните отрасли на науката, или като журналист и т. н.

Един хармоничен аспект на Меркурий с Луната носи печалба от страна на широката публика¹⁾; с Венера: печалба от дейност в областта на изящните изкуства или от работа, в която вкуса и модата играят голяма роля; с Юпитер: печалба от упражняване на известна служба, която е във връзка с висшата магистратура — светска или религиозна; с Сатурн: чрез такт и издръжливост, постоянство; с Урана: печалба от ексцентрични, своеобразни предприятия или от изобретения; с Марс: чрез механика или благодарение на своята сръчност. Знаковете, от които изхождат аспектите, могат да ни дадат по-нататъшна осветления, а също тъй и домовете, от които те идат. Това важи, разбира се, за всички домове, които Меркурий може да заема.

Меркурий в 3-ия дом: обещава многобройни малки (недалечни) пътешествия и богат опит от тях, защото това положение на Меркурий прави ума твърде активен и пъргав. Планетата се намира ту  в дома на Близнаци, следователно, в дом, който хармонира с нейното естество и, следователно, Меркурий може да се прояви тук по-добре, отколкото другаде. Това положение на Меркурий придава голяма любов към науката, а често пъти и красноречие. Един благоприятен аспект на Нептун тук придава голяма интуиция и склонност към метафизика. Сатурн го одарява със способност за съсредоточаване и за дълбоко мислене — с една реч, придава му дълбока и съсредоточена мисъл.

Ако Меркурий — в този дом — получава зли аспекти от Сатурн и Уран, има голяма опасност от умствено разстройство, особено ако той не бъде подпомогнат с добри аспекти от Юпитер или Венера. Тежко ранен от Сатурна в този дом, Меркурий носи дълбока меланхолия и песимизъм.

Меркурий в 4-ия дом: предрича известни промени в местожителството и мъчнотии в домашния живот. (Много зависи, обаче, както тук, та а и в другите домове, от аспектите, които Меркурий получава от другите планети). Добре аспектиран, той придава склонност към всяка дейност, която е в свръзка с недвижими имущества или земеделие и успех от нея. А същевременно това положение на Меркурий е гаранция,че човек ще опази до края на живота си неотслабно своите душевни способности. Бъде ли Меркурий зле аспектиран, — това предрича тежки старини: утеснения и грижи.

Меркурий в 5-ия дом: ако получава зли аспекти, той може да донесе сума грижи и тревоги във връзка с децата, мъчнотии в неговите любовни отношения, и също тъй и загуба от хазартни игри или спекулация. Повечето пъти умът се оставя премного да бъде увличан от емоции. Това положение на Меркурий дава любов към интелектуална работа.

Меркурий в 6-ия дом: що се отнася до здравето — това положение на Меркурий е крайно неблагоприятно, ако, разбира се, хороскопът указва на слаба нервна система. Защото то носи безпокойство, страх, изнемощяване, склонност към умствена преумора. Макар че Меркурий тук се намира в собствен дом (дом на Дева) и, следователно, би могъл да развие най-добре своята мощ, все пак роденият рядко смогва да се издигне и неговите дарби — да бъдат оценени, така че много по-добре ще бъде за него да заема положение на слуга нежели положение на господар (в смисъл на предно, ръководно положение или главенство).

Всички дисхармонични аспекти на Меркурий са опасни за умствената стабилност на индивида, особено тия на Сатурн или Урана. Често се явяват при това положение на Меркурий и нервни разстройства в храносмилането, а в подвижния знакове — разстройства и в дихателната система. При тежко нараняване в същите, подвижни знакове Дева, Стрелец Риби, има опасност от умствено разстройство.

Меркурий в 7-ия дом: добре аспектиран, очертава повечето пъти един чисто социален кръг на дейност от интелектуално естество. Съпругът (или съпругата), както и съдружникът ще бъдат сръчни, ловки хора. При нехармонично аспектиране на Меркурий в този дом, домашни раздори и неприятности са почти неизбежни. Съдружникът (също се отнася до съпругът или съпругата) ще бъде по-млад. Понеже Меркурий придобива качествата на планетите, с които е свързан, от голяма важност е да се изследват точно неговите аспекти.

Меркурий в 8-ия дом: този дом ни дава сведения за всичко онова, което е свързано със смъртта, но за да се извади заключение за смъртта и за вида на смъртта от знака, който заема върха на 8-ия дом и от планетите, които се намират в него, ние трябва да изследваме с голяма точност асцендента, хилега и всичко онова, що е във връзка със здравето, като запример аспектите, които получават Слънцето и Луната, защото известни дисхармонични съчетания на направленията (Directions, — аспекти в прогресивния хороскоп — Б. Пр.) могат да донесат смърт, когато запример другите данни, указват на крепко здраве и дълъг живот. Положението на Меркурий в 8-ия дом подтиква към изучаване и изследване на окултното или потайното. Смъртта настъпва при пълно съзнание. Често това положение създава медиумичност и психизъм, но и опасност от нервни или мозъчни заболявания (при неблагоприятно аспектиране).

Меркурий в 9-ия дом: одарява с добри умствени способности, носи любов към научни изследвания, успех в писателството, особено ако се намира в някой въздушен знак или в Дева.

При дисхармонично аспектиране на Меркурий в този дом, той носи колебливост, нерешителност и склонност към преумора, така че в такъв случай за никакъв успех и дума не може да става.

Меркурий в 10-ия дом: положение благоприятно за интелекта, но туй положение е свързано същевременно с голяма отговорност и със склонност да се упражняват много длъжности в едно и също време. Дали тази силна позиция на Меркурий ще се прояви благотворно или не, зависи много от знака, в който той се намира и от аспектите, които получава. Запр., ако той се нахожда в неподвижен знак или когато благоприятните аспекти, които получава, изхождат от неподвижни знакове, или най-после, ако Сатурн му изпрати един благотворен лъч, това ще неутрализира оня променлив елемент, който Меркурий внася във всичко онова, що е свързано с 10-ия дом.

Когато Меркурий е зле аспектиран, общественото положение на индивида ще бъде силно застрашено. Планетата, която хвърля най-дисхармоничния аспект, сочи оня недъг в характера на индивида, който ще предизвика опасността. От аспектитъ на Меркурий в 10-я дом се вади заключение за призванието на индивида, за онова поле на дейност, в което той е призван да работи.

Меркурий в 11-ия дом: означава, че приятелите на родения ще бъдат по-млади от него и че приятелските му връзки ще почиват повече на умствена основа, отколкото на сърдечна, Знакът ни дава сведения върху характера на приятелите, Особено благоприятно е положението на Меркурий във въздушни знакове.

Меркурий в 12-я дом: 12-я дом е окултен дом и затуй това положение на Меркурий придава склонност към окултизма и мистицизма. Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или дарбата за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен. Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом.

(Следва).

___________________________

1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр.

[Ани]

Окултна биология

Новооткритата органическа сила

От Ралф Ширле, редактор на Occult Review.

Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата. Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история. Едно откритие от най-важно значение напоследък е било направено също благодарение на тъй наречената „случайност“. Госпожата, която направи откритието, бе ангажирана с изследване на растителни масла, смоли, главно от източен произход, с цел да образува нов и по-ефикасен лек. През време на нейните изследвания, един несполучлив опит е имал за резултат избухване на веществото, което пръснало съда, съдържащ маслата. Това станало, когато г-жа Дикинсън (въпросната г-жа) изпитвала същността на своя препарат като го е загрявала над един бунзенов горител. От това избухване се добил първият кристал, подобен на диамант. Г-жа Дикинсън била крайно много изненадана от това, понеже тя не е могла да разбере от къде би могъл да дойде тоя кристал: употребените материали са били много внимателно приготвени и не са съдържали, според както тя мислеше, абсолютно нищо, което би могло да създаде тая частица. По-късно, когато тя прецеждала препаратите, част от които се съдържали в тая тръбичка, открила едно шупливо, на вид, вещество. То имало златно-червен цвят и по края с нещо като крачка, които приличали на косматите крака ни морския рак или на топчестите листа на кактуса. Когато било подложено на слънчевата светлина, то излъчвало блестящи лъчи и трептения.

Фиг. 1. — Микро-фотография на субстанцията

(бръмбар или протей) без излъчванията й

Многобройни опити са били направени да се фотографира -това веществено работата се оказала крайно трудна, понеже то излъчвало такава лъчезарност, че фотографираният образ, общо казано, е бил съвършено замъглен. Фигура 1 е била получена след 30 — 40 опити. Тая фигура представя формирането на въпросното вещество. Но обикновените резултати от неговото фотографиране се виждат във фиг. II.

Фиг. 2. — Микро-фотография на бръмбара или

протея с излъчванията.

Строго взето, ни един от тях не представлява онова, което изглежда с просто око. Забелязано е било, че този зародиш проявявал бележита активност и че неговите лъчи прониквали през стъклената тръбица като утайвали влага върху нея; тая влага след втвърдяването си е била херметически затворена. На кратко, веществото изглеждало, че е радиоактивно. Това е било само началото на една серия от най-поразителни опити. Намерено е било, че тръбичката, която е съдържала този организъм, потопена във вода, предавала качествата си на водата. Подирните опити показали, че известни вещества (растителни, напр.) ако се сварят в тази вода, добиват чрез този процес качествата на първото вещество. Тяхната същност, превърната в газообразно състояние, след разтварянето им във вода, е могла при това да бъде използвана за по-нататъшни бележити опити. Капки вода, така добити, са били херметически затворени в тръбици или между стъклени плочки и в резултат се е добило формирането на кристали и получили се газове и др., из които понякога са се развивали“живи насекоми (фиг.3)

Фиг, 3. — Микро-фотография на въздухообразните

мехури, произведени от „новата сила“.

Аз сам видях през микроскопа една мъничка бубулечица съвършено формирана, очевидно жива и движейки рогчето си назад и напред; тази бубулечица, очевидно, е произлязла от тия газове. Г-жа Дикинсън ме уверяваше, че след време, бубулечката ще се превърне в предишната си кристална форма. Под влиянието на слънчевите лъчи, кристалите и бубулечката са възприели формата на обгорено сребро. Аз видях под същия микроскоп други кристали в една тръбичка. Газовете на тия кристали, очевидно, са зародили няколко дребни животинчета, които тичаха около кристалите, от които бяха произлезли. Трябва да се има предвид, поне при известни случаи, че тези явления стават в херметически затворени тръби, които са останали така затворени за дълги години. Г-жа Дикинсън описва тези животинки като газови (въздухообрази), но те сигурно възприемат формата на насекоми.

Едно от тия първи приложения на това откритие бе употреблението на водата, проникната от енергиите на тия лъчи, за да се направи хляб, който б точно такъв, какъвто е правеният от ферментирал квас. Много бележита характеристика на тази „нова сила“ е, че при нея се вижда едно непрекъснато превръщане на веществото, което минава през минералното, растителното и животинското царства, когато се предполага, право или криво, че първичната материя, която;,причинява тези превръщания, е по свойството си растителна. Може, обаче, тя да бъде свързана еднакво с минералното или растителното царство. Лъчът просто добива едно тяло от известен вид, чрез което да произведе живот и при все че растителни вещества обикновено служат за тая цел, каменни въглища и различни видове руди могат също да бъдат употребени.

Сребро или сребърна есенция, или някое вещество много подобно нему, е било по тоя начин извлечено от въглища; злато, също от радиоактивен характер, е било извлачено от смес на няколко руди. При все че първичната материя се вижда в тръбицата, радиоактивните тръбици, употребени за търговски или медицински цели, са само извлечения на първичната материя и изглежда, че са еднакво ефикасни като нея. Две бележити неща трябва да се имат пред вид във връзка с това ново откритие: то действа като всеобщ очистител и разтворител. Ценността на това откритие от търговска гледна точка е крайно очебийна и едно дружество веднага било съставено, за да използва тия възможности в разни насоки. Една от целите, за които тая сила, добита по тоя начин, е била използвана, е за предпазване от наслойки в казания,тръбите и пр. Един затворен и кръгъл цинков съд, съдържащ веществото, добито от тия лъчи, е бил вкаран в главния котел и в резултат са били изчистени всички други казани, свързани с него, и то по един крайно евтин и бърз начин.

фиг. 4. —. Кристали и други ефекти, причинени от

„органическия „радиум“ или „новата сила“,

както се виждат през микроскопа.

Цилиндрите, в които това вещество е било затворено, действат разрушително върху смесените вещества, поради което те изгубват свойството си на сцепление. Когато почва излъчването, кората от утайките почва да се отделя от казана на повърхнината и след малко тя може да се измете от него във форма на прах.

Фи. 5. — Ефект върху стъклото от трептенията,

произведени от „новата сила“.

Една точка, която ще бъде от върховен интерес за научния свят, лежи във факта, че първичното вещество може да предаде радиоактивното си свойство и на други вещества, които са в състояние да го задържат за дълго време, а също и са добре запознати с научната материя, знаят, че радиумът може да предаде своите радиоактивни качества само на ония вещества, които могат да го задържат за кратко време. Така че самият радиум не може да се засилва, подобно на случая с „новата сила“, както г-жа Дикинсън нарича своето откритие. Г-жа Дикинсън също твърди, че тази нова сила може да се употребява за цели, подобни на фотографиите с X — лъчи: с нея е било фотографирано през олово, нещо, което не може да се направи с радиума. Фиг. 6 показва фотографията на две тръбици, съдържащи това радиоактивно вещество; тя е била добита чрез чувствителна плака, но без камера-обскура и то през оловни съдове, в които тръбиците са били вложени. Конците, които се виждат на фотографската снимка, трябва да се забележи, са памучни, а н; телени. Тия, обаче, опити не са винаги сполучили и методът за тяхното приложение, за да се осигурят известни резултати, поне засега е строго установен.

Фиг.6. Тръбици, съдържащи „новата сила“

и фотографирани през оловно сандъче.

За забелязване е, че като се употреби вода за варене в казана, пропита от тия лъчи, всички шупливи вещества (наслойки) в тях могат да бъдат напълно отстранени. По същия начин, ако водата в известна местност е варовита, варовикът, а и каквото и да би било друго вещество, може да бъде премахнато от водата. От медицинска гледна точка, стойността на такава вода се състои в това, че тя може да се употребява като вътрешно антисептично средство¹⁾. Стойността на откритието, като всеобщ разтворител може, твърди се, да бъде използвано за лечебни цели и г-жа Дикинсън ми каза, че тя е третирала (излекувала) камък в пикочния мехур по тоя начин. От търговска гледна точка, откритите лъчи може да бъдат използвани за отделяне на металите от техните руди и тука, също, може да се подеме едно много ценно търговско предприятие. На химиците едва ли е нужно да се сочи грамадната ценност на „лъчезарните“ свойства на веществата, третирани чрез тия лъчи вместо с радиум. Г-жа Дикинсън нарече своето откритие „органически радиум“, но за да се отстрани всека неясност, тя предпочита да възприеме новия термин „нова сала“, като по-малко взискателен сега, когато се правят още опити с него.

Ще бъдат без друго необходими по-нататъшни изследвания преди да се определи строго ценността му при унищожение на болни тъкани, без да се наранят същевременно здравите. Признато е, че за такива цели радиумът е твърде силно действащ.

Г-жа Дикинсън във всеки случай поддържа възгледа, че нейното откритие ще бъде в състояние да премахне болните тъкани като същевременно остави незасегнати здравите, което ще се дължи на факта, че тя може да ограничава силата на лъчите,според обстоятелствата. Ако това е така, ние без друго сме на път към лекуването на рака. Рано е още, обаче, да се изкажат категорични мнения по въпроса и, без съмнение, много ще зависи от неговата връзка с използваното вещество като тяло, което ще бъде пропито от лъчите. Растителни вещества най-често са били употребявани от откривателката и изглежда че те ще бъдат по-малко вредни за здравите тъкани, отколкото тия, извлечени из минерални източници. Но кои растителни вещества ще се окажат най-ефикасни при даден случай, само опитът ще реши.

Поради лесно обяснимата му връзка с алхимическите издирвания, въпросното откритие ще повдигне най-голям интерес между четците ни. Ще се попита, дали ние имаме тук дълго търсеният ключ на произхода на живота и обяснението на окултната основа на египетското свещенодействие пред „бръмбара“? Тайното превръщане на материята между трите царства и нейната еволюция във форма на съвършено образуван бръмбар може да послужи за обяснение, защо египтяните усвоиха бръмбара като предмет за обожаване, представляващ, като се струваше на тях, тайната на всеки живот на физическото поле. Г-жа Дикинсън нарича оригиналното откритие, което е основа на всички тия по-нататъшни развития, още и „бръмбарът“. Лично аз предпочитам да го наименувам „протея“ (първична клетка), понеже същинският бръмбар е по-нататъшно преобразование, а и самата материя не наумява някакво животно, но бих казала, то е по-скоро един сбор от нишки, един вид растение или „торбичка от кости“. Чудното за него, обаче, е, че когато се гледа с просто око, то излъчва злато-червен цвят, а под микроскоп, под слънчеви лъчи, то искри с блясък много по-силен от диаманта. Под силно увеличение, то се вижда като едно разтегнато тяло, което се мени в цвят между златно и червено с тъмни, даже черни, отсенки помежду им. Някои може да помислят, че тук ние имаме ключа на преданието за философския камък — камъкът, който в същност не е бил такъв. Сигурно, поне, в принципа на радиоактивността от някой вид лежи обяснението на известни явления, свързани с горното средновековно схващане.

Аз изповядвам, че след две дълги посещения в лабораторията на г-жа Дикинсън, бях крайно поразен от откритието, което изглежда да бъде предназначено, не след дълго, да направи цял преврат в схващанията на науката и то в по-вече от една насока. Относно туй, каква може да бъде неговата връзка със старите знания по тия предмети, аз се въздържам да изкажа мнение, но очевидно е, че ако можем да намерим в него разрешението на мистериозното египетско богуслужение пред „бръмбара“, тогава ще се убедим, че египтяните трябва да са имали ключа на тайната, което за нас е само начало на нови открития. Ние можем да запитаме, дали те са схващали, толкова рано, че животинският, растителният и минералният живот са в същност едно и че нема строго определена линия на разграничение между трите царства? Дали те са схващали, че един и същ живот трепти и в трите тия царства? И дали легендата за Прометея, както тя е разказана в Омировата Одисея, е израз на старото вярване във възможността да се превръща този единен живот през всичките стадии на минерала, растението и животното? Такова поне е схващането, което аз съм се опитал да изразя в следните редове:

Мистично огледало на всичко,

в живота си ти си символ!

Върховният ти е дал свобода

да се движиш в трите царства

напред и назад, далеч и

далеч, през врати без прегради.

По отношение на възможната връзка на откритието, г-жа Дикинсън със средновековното и след средновековно схващане относно философския камък, има няколко подобия, които, струва ми се,са ценни за отбелязване, при всичко че би било неблагоразумно да се отива твърде далече. На първо место, трябва да се забележи, че това откритие се дължи на един опит, при който ориенталски растителни масла и смоли, са били употребени и че при комбинацията им е еволюирало първичното вещество. Трябва също да се забележи. че веществото, открито от г-жа Дикинсън, води към превръщания, които обгръщат и трите — животинското, растителното и минералното — царства. Според известни алхимици и особено според Том Воган, философският камък изглежда да е бил „дестилираната есенция“ на оня принцип на растеж, който се намира еднакво в животното, растителното и минералното царства и който може да се превръща от животно в минерал или от минерал в растение“. Воган казва още, че дърветата привличат това първично вещество в корените си и от там то се качва по клоните, но понякога случва се по пътя си да протече през кората, където, срещайки студения въздух, то се втвърдява в смола“. Това е забележително поради съвпадението си в свръзка с откритието на г-жа Дикинсън. Освен това, философският камък, разгледан като средство за превръщане на обикновени метали в злато, казва ни се,че е бил с червен или златист цвят. Вън от това, първичният характер на философския камък е бил постоянно подчертаван и, в същност, вариациите на описанията при различни условия са имали за резултат по-скоро да озадачат по-подирните изследователи, отколкото да ги улеснят в узнаването на тая странна мистерия. Това вещество се описва като „нито земя, нито вода, нито твърдо, нито течно“.

Без строго определен цвят и, подобно на хамелеона, то възприема всички цветове. Също се казва за него, че то съдържа в себе си нещо, което „прилича на трептения“. Тая последна бележка е от значение в свръзка с активността, проявена от първичното вещество, открито от г-жа Дикинсън, когато то е под влиянието на слънчевите лъчи.

Пак, авторът на книгата „Бележити изследвания в Херметическите мистерии“ забелязва, като обобщава неговите характеристики, че „този протей или меркури, или квинтесенцията на издирванията на философите, е грижливо прикриван от тях под безкрайно различни имена . . . В своите изкуствени „ферментации“ и стремеж към усъвършенстване, промените, през които минава, са стократни и, както обикновеният живот на природата, то става всичко и всяко мислимо нещо, в което то желае да се превърне. Сега то е минерал, после растение, после животно. Чрез преодоляване на кой и да е от тия принципи, то е ту огън, ту дух, ту тяло, ту въздух, ту земя, ту вода . . . и ето че то пак става нищо друго освен един потенциален хаос или философско яйце, един прецедентен безимен принцип, който винаги мени формата си. Добавя се още от едного от алхимиците, чието име не си спомням в момента, че в растителната си форма то е по-ме о и по-малко потентно, но по-ценно за лечебни цели; то е, на късо казано, принципът на живота или есенцията на живота — както и да се проявява било като животно, растение или минерал.

Фиг.7. — Линиени формации, причинени от

„органическия радиум“ върху стъкло.

Друга бележита точка е, че понеже това вещество, открито напоследък, има свойство да предава своите радиоактивни качества на други вещества и да прави и тях еднакво радиоактивни, казва ни се за „първичната материя“ в алхимията, от Арнолд Виланова, че „в природата съществува известна чиста материя, която, като се открие и докара в съвършенство, предава своите качества на всички несъвършени тела, до които тя се докосне“. Това ще каже, че тя предава своите качества на други същности и с това прави тяхното естество подобно на своето. При това, първият посредник, чието вещество аз нарекох „протей“, и което се предава и става активно, е водата. Първата стъпка на всички опити на г-жа Дикинсън бе да направи тази вода радиоактивна, като потопи в нея първичното радиоактивно вещество или едно от нейните деривативи (производни). Тази радиоактивност може да се предава на вещества, всред които то е потопено. Водата, на късо, е средство за възприемане на семето от оригиналното вещество, според както алхимиците биха се изразили. Последно, но не по-малко важно, е, че за тоя мистериозен „агент“, какъвто е откритието на г-жа Дикинсън, постоянно се говори като за такъв, който в природата е един „всеобщ разтворител“.

В друго направление, както моите четци ще си спомнят, паралели са били теглени между последното откритие за „е топлазмата“ и описанията на първичната материя, както са дадени от Тома Воган, а те показват наистина едно твърде близко сходство. Ние можем да се запитаме, дали откритието на г-жа Дикинсън не е ключът към тайната на тая първична материя или принцип на живота в една насока, точно както ектоплазмата е очевидно неин ключ към друга?Откритието на г-жа Дикинсън изисква една пълна лаборатория, каквато тя понастоящем не притежава, но с каквато се надява да се снабди по-късно. Ней не липсват също научна подготовка и точност на метода, тъй необходими; за да продължава изследванията за естеството на това вещество, в които тя е ангажирана.

В всеки случай, по отношение на живота, ние стоим на твърда почва и можем да кажем, че зародишният живот е вездесъщ. В своята цялост, той е неунищожим чрез никакво, известно до сега, средство. Той се нуждае само от оплодотворяване, но не могат ли въпросните лъчи да изиграят своята роля и в това отношение?

(Прев. от англ. — Краят в следващата книжка).

___________________________

1) Тук трябва да се спомене, че г-жа Дикинсън е била наградена със сребърен медал от международния медиц. конгрес в Лондон през 1913 г. за представеното от нея отлично антисептично лекарство.

[Ани]

Боян Боев

ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА

Новото свободно училище

Семейно възпитание или пълно общежитие?

Видяхме¹), че от педагогическо гледище училището трябва да е братско общежитие. Но сега въпросът е, до каква степен трябва да се прокара то. Дали трябва де бъде пълно общежитие (интернат) или не? Под пълно общежитие разбирам случая, когато децата са напълно откъснати от семейството, и самото училище представлява тогаз детски дом и замества семейството. Училището приема характер на семейство. Такъв е напр, „Кошера“ на Себастиян Фор, училищата на Херман Лиц и пр.

Днес има мнозина привърженици на пълното общежитие, те казват, че по този начин най-добре ще се развият социални чувства у детето, ще се развие колективното му съзнание, най-добре ще се възпита в духа на взаимопомощта, който дух е духът на по-висшата култура. Пълното общежитие ще представлява едно общество в миниатюр, дето детето ще развие своите най-благородни качества. То ще добие там социално възпитание, и то не чрез теория, а чрез практикуване. Защитниците на пълното общежитие казват още: днешното семейство се разпада. Както бащата, така и майката са принудени все повече и повече да работят в някоя фабрика или магазин за задоволяване на материалните си нужди. Освен това, казват те, детето няма ли да се почувства по-естествено в средата на своите връстници, отколкото в средата на възрастните?

За да се отговори на този въпрос, трябва да се разгледат духовните нужди на детето през училищната възраст и характера на отношенията му към родителите.

Знае се от окултната педагогика, че първият период (от раждането до седмата година) е период на оформяване на физичното тяло.²⁾ При раждането се ражда само физичното тяло. Другите тела още не са освободени от своите обвивки. Възпитанието през този период е предимно възпитанаие на физичното тяло. Но това възпитание на физичното тяло трябва да се разбира по-широко. Тук не е думата за упражнение на мускулите, а за съвсем друго възпитание на физичното 'тяло. Най-ефикасно възпитателно въздействие на всяко тяло се указва през периода, в който то се оформява. Как можем да съдействаме за изливане на физичните органи в правилни форми (грубо казано) и преди всичко на мозъка? През първия период предимно физичната обстановка на детето има възпитателно въздействие върху него. Но тук физичната обстановка се разбира в по-широк смисъл на думата: тук не се касае само за влиянието на светлината, температурата, въздуха, храната, облеклото и пр. Един пример за обяснение; когато говорим на детето морални поучения в доучилищната възраст, това не указва никакво влияние върху него, но когато детето види едно действие (спрямо него или спрямо трето лице в негово присъствие), което е израз на нежност или грубост, тогаз това оформява мозъка му по съответен начин, и тогаз детето добива предразположение да върши подобни действия, кога порасне.

Във втория възпитателен период (от 7. до 14. година), кои са главните възпитателни фактори. Те са подражанието и примера³⁾. Детето през този период мисли, чувства и действа така, както мислят, чувстват и действат тези, които са авторитет за него, към които то благоговее. Любовта и нежността спрямо детето раждат и в детската душа любов и нежност.

От горното следва от каква голяма важност е, щото лицата около детето особено през първия и втория периоди да са пропити с голяма любов и нежност, както спрямо него, така и изобщо към всички.

Любовта и нежността са слънчевите лъчи, в които трябва да се къпе детската душа, ако искаме да се разцъфти последната, да се събуди всичко висше в нея.

Но у кого ще се намери най-голяма нежност спрямо детето? На този въпрос един Учител отговаря така: „Никой не може да замести нежността на майката. Децата, които живеят в пансиони, не могат да намерят в околната среда нежността на майката и затова стават по-груби. Семейството е важен институт. Всички други институти него трябва да имат за модел, за критерий. Всички възпитателни институти трябва да бъдат подчинени на семейството. То е божествен институт.“

В пансиона, в детския дом никога детето няма да намери майчината нежност. Тя е ненадмината. Аз сам съм наблюдавал примери в живота; деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. За майчината любов нека си спомним известното стихотворение на Некрасов, не а си спомним, какво са допринесли майки за развитието на висши качества у детето, напр. майката на Гьоте.

Когато човек изпадне в съмнения, в борби, чий образ изпъква пред него? Свещения образ на майката, запазен от детинство. Той я вижда, при падение чува нейния зов! И най-грубата жена, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа. Чрез любовта на май ата говори мощната природа, в тая любов имаме отблясък на божественото,

От горното следва, че детето, особено през първите два периода, т. е. до 14 година, не бива да се откъсне от семейството.

Този въпрос има и друга по-дълбока страна. Преди раждането има физическа връзка между майката и детето. След раждането тази връзка се прекъсва, но има друга, само че от по-висш характер. Ето защо, въз основа на окултното познание, откъсването на детето от семейството до укрепването на детето е противоестествено.

Семейството пък не представлява ли едно малко общежитие? И всички функции в едно идеално семейство не са ли върху принципа на взаимопомощта? Нима разумната майка не кара детето още от малко да внася своя данък на общежитието със своята помощ, доколкото му се простират силите? Нима разумните родители не могат да превърнат семейството в такова общежитие, в което всеки работи за цялото? Нима детето не може чрез своя труд да стане активен член на семейното общежитие, да се събуди у него съзнание, че работи за другите?

Не само че училището не трябва да живее за сметка на семейството, но, напротив, училището трябва да се старае да подражава на семейството, да развие в себе си една атмосфера на онази интимност и близост, която царува в семейството? И не са ли най-добър отзив думите, които е казал един инспектор на един мой приятел, учител, при посещение на училището: „това не прилича на училище, а по-скоро на семейство“.

Тогаз пита се: „доколко и в какъв вид трябва да съществува общежитието в училището?“ Разбира се, при случая с кръгли сирачета, може да се приложи пълното общежитие. Но и там възпитателите трябва да бъдат особено надарени любвеобилни натури, които да могат да дадат на интерната облик на семейство.

А в обикновеното училище принципът на общежитието трябва да се прокара дотолкова, доколкото това не накърнява семейното влияние и връзките на детето със семейството.

Като вземем пред вид това ограничение в училищния живот, пак остава широко поле за прокарване принципа на общежитието и взаимопомощта. В училището, детето може да работи на нивата, градината, работилницата, обаче, тази негова работа трябва да произтича от съзнанието, че е за другите. Защото това съзнание, че тази работа е за другите, ще събуди у него висши духовни сили. Самото училище ще бъде край града или селото всред природата, което ще позволява общение с природата и работа всред нея.

Горното не изключва, щото през летния сезон децата съвсем да се откъснат за няколко седмици или месеци и да образува пълно общежитие като лятна трудова колония. Това временно откъсване от семейството за няколко седмици или месеци не накърнява семейното влияние. Напротив, в този случай децата на завръщане още повече ще почувстват радостно сърдечната интимност, която ги свързва с домашните им.

И така, в заключение, можем да кажем: училището е важен възпитателен фактор, но има една област, в която то не може и не трябва да замести семейството.

Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент?

Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята⁴⁾. В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум. Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят.

Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата. От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство. Но към края на атлантско време, когато потъването на съзнанието в материята е стигнало до известна степен, той е изгубил постепенно ясновидството си. Той се е изправил лице срещу лице само с материалните явления. Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния свят, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка. Именно това е развило умствените му способности. Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня. Заедно с умственото развитие съзнанието е ставало все по-будно. Днес, когато умът е доста развит, съзнанието му е много по-будно и ясно в сравнение с миналите епохи.

Развитието на ума, ако не е придружено с развитието на по-висши духовни сили, води към отделност и материализъм. Ето защо, днешната епоха, освен епоха на ума е едновременно и епоха на индивидуализма и материализма. Значи, съвпадението в днешната епоха на най-големия индивидуализъм с най-големия материализъм не е случайно, а е във връзка с окултните закони на развитието.

Умът е почнал да се развива по-силно от края на атлантско време, след това все повече се развивал през индийската култура, персийската, египетската, асиро-вавилонската, египетската и вече в гръко-римската епоха е достигнал до значителен разцвет. Заедно с потъването на човешкото съзнание в материята се е появил и материализмът като философия. Той е бил резултат от определена степен в духовното развитие на човечеството.

Потъването на човешкото съзнание в материята даде тласък за бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешният век е век на завоевания в областта на техниката. Тия завоевания по отношение на външните условия не са лоши сами по себе си. Те си имат своя цел в бъдеще. Но паралелно с това е вървял и друг един процес: отчуждаването на човека от духовния живот Днес няма човек онази вътрешна връзка със силите на космоса, с живота на природата и с хорските души. През последните няколко века човешкото съзнание достигна до най-голямото потъване в материята. Ето защо, имахме и най-мощната материалистична вълна през 19. век.

Но сега започва обратния процес. Сега, след развитието на ума, започват да се развиват по-дълбоките си;и на душата. Заедно с това върви едно все по-голямо събуждане на душата. Всички, които могат да имат по-дълбоко прозрение в дълбоките основи на битието, казват, че днес „душата се пробужда“. Това може да се долови и по много факти из днешния живот. Интуитивните дарби на душата се проявяват все повече. Даже в „Съкровище на смирените“ от Метерлинк има специална глава: „Пробуждане на душата“.

Във всички науки от ден на ден духовните импулси се увеличават. Също така и в изкуството се чувства една духовна вълна: Метерлинк, Ибсен, Едуард Шуре, Вагнер, Борис Георгиев и много други са носители на тази вълна.

Преди всичко трябва да се запитаме, кой е смисъла на човешката история. Той е в еволюцията на човешкото съзнание, в издигането му на по-високи степени. Това. е постепенното проявяване на онова висше начало, което е заложено в човешката душа. Външната култура е важна, но тя е само средство. Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото.

Човек в потенция има непроявени сили, той е много повече от това, което проявява. Всички велики поети, поети с интуиция, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.). Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот. Прекрасното, чистото, святото, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти.

Тази висша детска природа трябва да бъде събудена. Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството. Ако възпитанието де събужда висшите заложени сили в детската душа, то е едностранчиво. Човешката душа е златна рудница, чиито съкровища още не подозират. Заложбите в детската душа чакат само подходни методи, за да се проявят.

За да стане това, цялата училищна дейност трябва да бъде проникната от духовен елемент. Един Учител казва: „Духовният елемент трябва да преобладава в училището. Ако не преобладава, то ще бъде казарма“. Духът е най-великата сила. Той движи световете. Той е архитектът. Зад всичко материално лежи духовното. Всъщност коренът на материалното е в духовното. Дето има духовен елемент, има живот. Без него няма истинско творчество.

Ако училището е без духовен елемент, детето ще се чувства, като в клещи, като в затвор. Духовният елемент е необходим за растежа на детската душа. Той ще бъде онази светлина, при която ще се разцъфти душата. Без него душата загрубява. Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм. Той събужда спящите детски сили. Защо? Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа.

Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа.

И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед. Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота.

Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма? На това може да се отговори така: какво значи насилие във възпитанието? Кога възпитанието не е в разрез с детската природа? Само когато е проникнато с духовен елемент, то е в хармония с детската природа, понеже истинската детска природа е духовна. Напротив, тъкмо когато лишим училището от духовен елемент, ние извършваме насилие върху детската душа.

Днес много педагогически методи целят да насочат детското съзнание предимно към материалната страна на нещата. Това още повече се отнася до много от така наречените нови, реформаторски педагогически течения.

Чрез такова възпитание дълбоките сили на душата остават неразвити. Пренебрегва се висшата детска природа. И така заглъхват милиони детски души, заглъхват дълбоките творчески сили, вложени в тях! И се чудим, че училището не дава това, което трябва да даде!

Ако в училището липсва духовния елемент, душата много ще загуби: ценни кътове в нея ще останат незасегнати, ценните й заложби ще останат непокътнати, спящи, ще се атрофират най-нежните цветя в детската душа. Училище, което изхожда от материализма, насажда го и в детето. В днешното училище се подхранва главно материалистичната психика на детето и неговата душа остава пуста, ненахранена; тя усеща духовен глад. Каква загуба!

Днес мнозина мислят,че е достатъчно да се въведе трудовия принцип, да се постави детето в трудова обстановка, като в градината, на полето, ливадата, железарницата, тъкачницата, дърводелницата, в магазина, в кухнята, и то да работи самодейно, и чрез тая работа да дойде до знание, наука и да развие ред сръчности, както и волята си — тогава щели сме да имаме „идеално“ възпитание.

Можем да имаме училище с разни работилници: дърводелница, бояджийница, книговезница, машинен отдел и пр., в което да работи „малкия индустриалец“. Той работи самодейно. Ти, за да успокоиш съвестта си, сегиз-тогиз ще занимаваш „малкия индустриалец“ с изкуство, за да кажеш, че не забравяш и душевните му нужди. Но не е там работата. Какво е настроението, през което гледа този „малък индустриалец“ на света, на живота? Той не остава ли, като тебе, роб на материята, с потънало в материята съзнание? Ти събуждаш ли у него предчувствие на божествените истини, на онова духовно начало, което лежи в цялото битие, и желание да служи на това великото, вечното начало, което лежи в основата на живота?

На запад вече мнозина педагози се убеждават, че училища, в които е въведен трудовия принцип без духовния елемент, имат само външен живот, но не и вътре лен. Душите, лишени по този начин от онзи богат вътрешен живот, остават в тъмнина в това отношение. На запад има недоволство от новите опитни училища. Ще спомена само случая с г-ца Крос, ръководителка на първоначалното училище в Кингс-Ланглей⁵⁾. В това училище децата работят заедно с учителя си в къщи, в обора, на полето и в градината. Това училище представлява нещо като стопанство. Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското.

В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот.

Какво се разбира под духовен елемент?

Под духовен елемент се разбира: човек да чувства, че божественият живот е разлян в цялата природа, да съзнава висшето божествено начало, което живее вътре в самия него и да определя своите идеали, стремежи и начин на действие, като изхожда от това по-дълбоко гледище.

Но как ще се добие този духовен елемент в училището? Дали чрез някой особен духовен предмет? Съвсем не.

Тук не е думата да се излагат на детето великите духовни тайни чрез отделна наука, нито да му се държат духовни проповеди. Даже ако бихме правили така, нищо не бихме постигнали.

Детето трябва да преживни и да почувства великия божествен живот, който е разлян в цялата природа, във всички хора, които са братя и вътре в самото дете. Това ще го улесни да разбере тези истини в строго научна форма после, когато порасне.

Ако бихме държали духовни проповеди на детето, бихме даже постигнали обратни резултати. Трябва да се даде съвсем друго нещо. То трябва да почувства великите тайни зад видимата природа.

Някой като чуе „духовен елемент“, разбира преподаване на догми. Съвсем друго се разбира под духовен елемент. Че вие ако преподавате на децата догми, никакъв духовен елемент не сте събудили в тях! Вашите думи ще останат без никакво влияние върху дете ата душа, няма да раздвижат нищо в нея! Целта не е да назубри детето известни догми, а да се събуди висшето у него.

Думите са необходими, но те трябва да се явят като резултат. като плод от преживяното. Думите, които ще се употребят, ще представляват само обличане в словесна форма на онова, което е вече преживяно и вътрешно схванато. А това преживяване ще дойде от целия училищен живот. И след това вече иде размяната на мисли между учителя и ученика върху преживяното. Онзи, който иска да вкара духовния елемент в училището само чрез особен духовен предмет, той върви по пътя на старото училище. Духовният елемент не трябва да бъде закръпка на една стара дреха, но трябва да прониква целокупното обучение. Инак, колкото и да увеличаваме часовете по изкуство, религия и морално възпитание, няма да постигнем нищо, а ще вървим пак по пътя на старото училище.

Ако кажем на детето: „ти трябва да обичаш Бога, ти трябва да обичаш ближния си“, това нищо няма да помогне. Защото тези думи действат само на неговия ум. То ще може да ги усвои чрез паметта си и ще може да ги повтори. Но какво от това? Трябва детето да расте духовно чрез самия живот, който то живее. В училищния и семейния живот детето трябва да върши това, което ще развие у него съответните качества. Но онова, което ще върши, то трябва да го върши по вътрешен импулс, а не да му бъде натрапено отвън. Всеки орган се развива чрез дейност. Така също и духовната природа ще се събуди чрез упражнение, чрез дейност. Че всеки орган или способност се развиват чрез дейност, това е основен закон в биологията и психологията. Къртицата е атрофирала очите си, понеже не ги е употребявала. Змиите са произлезли от гръбначни, които са притежавали крайници, те са ги изгубили като са преминали към нов начин на движение — чрез пълзене те все по-малко употребявали своите крайници, и последните трябвало да изчезнат. Пещерният протей е трябвало чрез живота си в тъмнината да атрофира до голяма степен очите си, които сега едвам се виждат под кожата като две черни петна. Паразитното растение „кукувича прежда“ се е приспособило към нов начин на хранене с готова храна от други растения, и по този начин е изгубило своя хлорофил, атрофирало е листата си и пр.

Вторият основен принцип в биологията е: направлението, в което се развива известен орган или способност, зависи от начина на дейността. Предните крайници на къртицата са много деятелни и затова са много развити. Обаче, формата, която са приели, се определя от начина, по който функционират. Орелът и морякът са далекогледи, поради упражняване на окото в тая посока. Виртуозът-цигулар е добил сръчност чрез дълги упражнения. За да се проявят благородните заложби, които спят в детето, трябва да се постъпи по същия начин и с него.

За да развием възвишените му качества, трябва подходна дейност на ученика. Преди да разгледаме, как може да стане това, нека кажем, коя е първата стъпка към всяко истинско възпитание. У детето е заложено божественото. Това учителят трябва да знае като една свещена истина. Ето защо един Учител казва: „първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика“ Доверието тук се разбира в по-широк смисъл. Доверие не само в смисъл, че ще му доваряваме това или онова; не само в смисъл на увереност, че няма да злоупотреби с това или онова, но доверие в божествените сили, които работят в него. Всеки има в себе си една светая светих, олтар, в който гори вечния пламък на любовта и жертвата. В душата на всеки човек живее дълбоко съзнанието за доброто, за висшето. У едни то е погребано и спи, а у други то почва да се събужда. Именно доверието в това вечно начало е първата стъпка и ключа на цялата педагогика!

Когато съществува това доверие, учителят ще има вяра в себе си, вяра в своята работа. От тая вяра той ще черпи импулс за дейност. Това доверие ще роди и любовта към ученика. Когато преживеем дълбоко, че в човека има нещо висше, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие.

Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост. Ако нямаш това доверие, то ти още при първата несполука ще се отчаеш, но ако устоиш, радостта ти ще бъде безгранична. (Виж примера на учителя Георги Иванов: „Костадин“ ⁶⁾.

За да се влее духовния елемент в училището, трябва да работим в три направления, които, от по-високо гледище, в същност са едно Ще ги разгледаме по ред.

(Следва)

_________________________

1) Вж. Всемирна Летопис, год, III, кн. X.

2) Виж: „Възпитание на детето в светлината на окултизма“, от Д-р Рудолф Щайнер в спис. „Всемирна Летопис“, год. I, кн. 4 и 5.

3) Виж цитираната статия.

4) Виж статията: „Развитието на петата раса“ в „Всемирна Летопис“, год. 1, кн. 5,

5) Виж ,Всемирна Летопис“, год. III, кн. 4.

6) Статията му „Моето свободно възпитание“ в списание „Свободно възпитание“, год. II, стр. 152.

[Ани]

Педагогически курс в окултния университет

„Гьотеанум“

От Д-р Рудолф Щайнер

Новото знание върху човешкия организъм —

основи на новата педагогика

С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно.

Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете.

Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека.

Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание. Днес тая хармония у малцина съществува. Повечето прекарват в дисхармония.

Антропософията (окултизмът) като наука за целия човек, по самото си естество представлява педагогика. Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване.

Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване.

Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене.

Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески.

Свободно възпитание

Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище. Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище?“ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа.

Учителят може да действа, само когато е свободен. И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот.

За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото. Който вникне в казаното от Д-р Щайнер в настоящия курс за периода от 7. до 14. година, той със скръб ще узнае, че детето ще изгуби тая най-важна епоха в старото училище и тая загуба не може да се навакса. Това, което казвам, няма пропагандаторски цели. На лице е вече опитността в течение на 3 години. Ние във Валдорфското училище имаме паралелни класове, от които едни още от начало са възпитани по Валдорфската педагогика, и други, които са съставени от ученици, дошли от други училища в течение на тези три години. Разликата е във вътрешните свободни творчески сили на двете детски групи. Един и същ учител със същата материя стоеше пред съвсем различни задачи. Единият клас представлява живо единство, малък социален организъм, пълен с радост, подем и изумителна схватливост. Другият клас (образуваният отпосле) се разпадаше на отделни групи. Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата. Учителят често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие.

В едно истинско училище най-много се учи самият учител. И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж.

Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение.

Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички¹⁾. Хамбург и Кьолн ще го последват.)

Това училище трябва да съществува въпреки всички финансови и държавни пречки, Ако зовът за свобода на духовния живот не трябва да бъде само една фраза, то всеки, който се интересува от нашата педагогика, трябва да работи за каузата на свободния духовен живот. Защото Валдорфското училище е конкретен израз на един свободен духовен живот. То трябва да бъде подпомогнато от целия културен свят, защото показва пътя на училището на бъдещето.

Д р Ерих Швебш.

__________________________________________

1) Бел. прев. През уч. 1924/1925 г. 792 ученика.

[Ани]

Свободното Валдорфско училище¹⁾.

Из историята на Валдорфското училище

Сигурно Д-р Щайнер счита за най-скъпа своя творба Валдорфското училище, — преди всичко, защото на децата принадлежи бъдещето. Той веднъж беше казал, че всеки ден мисли за едно дете. Това чувстват децата и затова толкоз много го обичат У тях вече живее благоговението, което новото поколение изпитва към него.

Педагогическият курс на Д-р Щайнер се държа от 23 декември 1921 година до 7 януари 1922 година. В началото нека кажем неколко думи върху петорията и учебната работа на Валдорфското училище.

Емил Молт, ръководител на цигарената фабрика „Астория“, помоли Д-р Щайнера да отвори едно училище за децата на работниците и чиновниците от фабриката. Тогаз условията затова бяха съвсем неблагоприятни. Щутгарт  е средно голям индустриален град. Не беше възможно, — както в училищата на Херман Лиц, — оттегляне всред природата. Нямахме пригоден ученически контингент и удобни помещения. И най-важната пречка беше: нямаше на лице готови учители за целта.

Д-р Щайнер можеше да строи само върху едно: Духът. Последния той беше изпробвал цел един живот. Той, като никой друг, е имал случая да изучи децата на всички съсловия: на младини като домашен учител, после като сказчик в едно работническо училище, и най-после като водач на антропософското движение, дето безброй родители идваха при него да искат съвети за своите деца.

Този, комуто са известни писмените и устни изявления на Д-р Щайнер върху педагогическите въпроси, можеше да предчувства, че тук ще работи най-великият педагог от времето на Песталоци.

Из предишната педагогическа дейност на Д-р Щайнер

Михаил Бауер в статията си „Щайнер и педагогиката“ описва дейността му, като домашен учител: „Освен три нормално надарени деца, той имаше да възпитава едно четвърто дете, което беше толкоз изостанало в духовно отношение, че макар и да беше вече на 11 години, нямаше никакви училищни познания. В времето, когато Д-р Щайнер пое възпитанието му,то вече от неколко седмици се беше отказало да произнася нито една дума, понеже го обвинили в лъжа.

Д-р Щайнер сполучи не само да събуди това дете, но за неколко години така да го развие, че то да навакса всичко загубено“.

Бауер добавя: „от този забележителен възпитателен успех можеше да се заключи, че Щайнер се числи към малкото лица, родени за учители. Това би било интересно, обаче без голямо значение за педагогиката.

Нещо повече от обикновената възпитателна дейност е да дадем упътване на мнозина, че и те да могат да станат истински възпитатели.

Подготовка на учители

Именно това направи Д-р Щайнер с учителите на Валдорфското училище.

Когато той ги избираше, по-малко внимание обръщаше, дали много знаеха, колкото върху това, дали имат любов към децата.

Той търсеше такива учители, които са направили само възпитанието си основен импулс на своето сърце.

А това е главното условие за един учител.

Той в един курс, който трая няколко седмици, им изложи по-скоро една метода, от колкото една програма. Главната му цел беше да ги запознае с отделните периоди на детското развитие, за да може, изхождайки от тяхното разбиране, учебният материал така да се подбира и усвоява от децата, че физичните им и душевни сили да не се спъват, а да се подтикват.

Свободата на учителя — главно условие за творчество

Присъствал съм на някои уроци на Валдорфски учители. Това, което веднага бие на очи в тяхната работа, то е творческия начин, по който те боравят с учебния материал. Понеже всеки един от тях е предоставен сам на себе си, той може да работи свободно. Наистина, тук вече ясно се схваща, колко е плодотворен за учители и ученици един духовен живот, свободен от държавно-бюрократичните предписания.

Не само учениците, но и учителите на днешното училище ок за оплакване. Силите, както на едните, така и на другите, се атрофират, поради липсата на свобода.

Предметна, а не часова система

Главното обучение в Валдорфското училище е сутрин от 8 до 10 часа. Един и същ учебен предмет се учи много седмици наред. Обучението трае известен период, до тогаз, до дето детското внимание се запази пълно с живот. След това се преминава към друг учебен предмет.

Чрез предметната система се избягва вредното действие на часовата система ; чрез последната вниманието на детето се разпокъсва на много страни. При часовата система едно чувствително дете, което дълбоко възприема нещата, в следния час трябва да изгони от душата си дълбоко преживяното в предидещия час, га да се отдаде на съвсем друго. Това за него е цяло мъченичество.

С начина, по който валдорфските учители обучават, те съкращават времето. Те могат да предадат на децата в по-късо време учебната материя, която трябва да се знае (нали трябва да има връзка с по-горни училища: гимназия и университет?).²⁾

Главно условие за учителя е любовта

Най-главното условие за всяко обучение е, щото учителят при влизането си в клас да има това душевно разположение, което да събужда симпатия.

Ако той буди антипатия, то учениците при най-талантливата метода ще бъдат разпокъсани. Да, за нервите е даже по-зле, — когато омразния или вдъхващия страх учител обучава изправно, отколкото ако обучаваше непохватно. Основно правило за валдорфския учител е: да работи върху себе си, додето стане достоен за любовта на учениците.

Съкратяване на времето

Изкуството на тези учители е в туй, че се поддържа вниманието и интереса на учениците чрез вътрешната връзка на материала и не се преуморява чрез претрупване с разни дати. Напр., 30-годишната война може да се преподава половин година. Обаче, тя може да се мине и за три часа, и при това па възбуди такъв интерес, който да продължава дълго време след това. Това става чрез избиране на симптоматичното. Но за да може да прави туй, учителят трябва да владее напълно материята, като един художник Шилер изучи 30-годишната война, за да издигне най-сетне величествената постройка „Валенщайн“. Така и учителят трябва да бъде скулптор. Върху това той трябва да работи неуморно.

Колективен класен дух

Децата имат спрямо учителя едно колективно душевно настроение. Съществува колективен класен дух.

Обучение на чужди езици

Всички деца, от седмата си година още, учат чужди езици и то за практическо употребление. За тая цел не се прибягва до преводи, а се гледа да се намери пряката връзка на нещата с техните названия, при което по никой начин не си спомагат с названието на предмета на майчиния език. За това не се задава въпрос: „как се казва куче?“ но се посочва кучето и се именува: le chien. По този начин без заобиколки се навлиза във френския език. Така детето влиза в свръзка с чуждата народна душа. Така то се учи да я обикне³⁾.

Занимание в работилниците

В ръчния труд участват и момчета и момичета. Първите се учат да плетат, както и вторите. Вторите учат дърводелство, както и първите. Д-р Щайнер изисква от учителя да умее от много работи.„Не е гений онзи, който не може сам да си почисти обущата“.

Следобедни занимания

Може да се каже, че душата след обяд е съвсем друга. Тя не е толкоз душата на логиката, както преди обяд. а повече е склонна към мира на фантазията. Следобедното време се заема с гимнастично и евритмично обучение (последното е задължително за всички деца), с музика и пение.

Тези дейности не действат само на първата област (главата), но и на втората и третата области на човешкия организъм⁴⁾, т. е. работят върху цялото тяло. След като се упражни така целият организъм, детето не се повръща пак към умствена дейност. Хармонично възбудените сили си остават в почивка. Така че главата на другия ден да може освежена отново да почне дейност. Тези хармонично възбудени сили продължават да работят подсъзнателно в тялото, и през време на съня се проникват от нови сили на растеж.

С един метод на обучение, който е г хармония с човешката природа, се постигат преките учебни цели по един разумен начин и още на много други работи, които ще бъдат от полза за детето в по-нататъшния му живот. Валдорфски дух — без наказания.

Преди всичко, не трябва да се накърнява жизнената сила на детето. Наказанията могат да съсипят детето. Те не съществуват. Чрез тях учителят се вкочанява, а ученикът става неврастеничен.Това запазва валдорфският дух. Този дух свети в очите на всички. Бихме желали да има повече такива очи, пълни с жизнерадост и благоговение. Тогаз бъдещето няма да бъде така тъмно.

(Следва).

Б. Боев.

_______________________________

1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен.

2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители :

„Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта. Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа. Те са в неговите ръце. Обаче, има някои предмети, които трябва да се преподават от по-специално подготвени учители: такива са: чуждите езици, музика, гимнастика, евритмия, ръчните занятия и пр. В горните класове класната система не е възможна и за главните предмети: там е необходимо и те да се разпределят между специалисти“ (но, разбира се, предметната система си остава). — Из статията на Д-р Щайнер:

Die padagogische Zielsetzung der Waldorfscnule in Stuttgart, — в списание „Soziale Zukunft“. год. 1, кн. 5 — 7.

„Ученикът отива сутринта в училище за първия учебен час. Тогаз ще учи математика, после латински, после закон божи. След това музика или пеенето или може би география. Ние можем съвсем да разрушим човешкия дух, когато по такъв начин постъпваме с детето. По такъв начин се разрушава всяка способност за съсредоточение. Който иска да реформира училището, преди всичко трябва да премахне часовата система, този убиец на всяка истинска педагогика. Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“.

(Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер).

„В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот. Не може човек да е винаги буден. Трябва и да спи. И ако не спи, няма да бъде в добро будно състояние. Когато детето се учи по предметната система, всяка наука след известен период изчезва от неговия хоризонт, и после пак се явява. И това се повтаря периодична. Тогаз детето основно ще изучи нещата“.

(Из речта на Д-р Щайнер пред родителите на валдорфските ученици на 13. I. 1921 година.)

„Тая практика помага, една истерична епоха да се представи като нещо цяло. Аз можах да наблюдавам, че нашите деца имаха съвсем друг чувствен оттенък, настроение, когато учеха гръцката епоха, и друг чувствен оттенък, когато учеха римската история. Чувствата се нюансираха от историчната епоха. Настроението се асоциираше с изучената епоха в паметта. Децата описват така като че са били там във време на събитията“.

(Из статията „Vom geschichtsunterricht der Freien Waldorfschule“ от Д-р Валтер Щайн в списание „Soziale Zukunft“, год. 1, кн. 5 — 7.

3) Бел. прев. „Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение. Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно. Като езиков материал през първата детска възраст си служим с думи и някои обръщения, които имат връзка светската околност. Това радва децата. Внимателно се избягва да възбуждаме изкуствено детския интерес или да погубим моралния му вкус чрез морални изречения. Напротив, по-голямо внимание се обръща на детския инстинктивен стремеж към игра.

Един нов източник на радост е превръщането на стиховете или на изпетите песни в евритмични движения. Тъй като Своб. Валдорфско училище стои още в началото на своя живот, то евритмията още в ограничен размер се използва при изучаването на чужди езици. Но по-нататък това ще се засили. Според окултната езикова методика, поетичния и художествения елемент при обучението на чужди езици трябва да бъде на първо място. И затова евритмпята ще играе важна роля тук. В първите две отделения нито четене, нито писане на чужди езици няма". (Из статията на Херберт Хан: „Zum neusprachlichen grundunterricht an derFreien Waldorfschule“ в спис. „Soziaie Zukunft“, год. I, кн. 5 — 7).

„Няма никаква граматика в първата детска възраст. Децата не трябва и да знаят даже за отвлечена граматика. Децата трябва да възприемат отначало музикалното, ритмичното в езика. Целият организъм от зъбната смяна е ритмичен вътрешно. Това е вътрешната музикалност, която трае с най-голяма сила до 14 година. През този период детето трябва да работи с чужди езици от към музикалната им ритмична страна. Трябва да се декламират звучни музикални стихове (и да се пеят песни) на чужди езици. Малките деца от първите две отделения на Своб. Валд. училище имат по-добра произношение на чуждите езици от ученици, почнали по-възрастни или са дошли от после от друго училище. Защо? Защото пропуснат е важния период от 7 до 14 година. Тогаз ритмичността, музикалността, повикана на помощ, помага за вникване в езика. И езиковото обучение в най-долните отделения принадлежи към най-очарователните, интересните за децата часове. През първите три учебни години не се употребява учебник. Чак през третата учебна година почват да пишат стиховете, които сме заучили, на черната дъска и в тетрадките. Сега чак откриват децата, че буквите не подхождат на изговорената дума (нали фр. и англ. правопис е доста труден), но това не ги затруднява, понеже отдавна са усвоили, как се изговаря думата. Децата така се радват на чужди думи и на техните звукове, както ние се радваме на съвсем оригиналните думи на майчиния език.

(Из статията: Обучение по чужди езици в долните класове на Своб. Валд. училище в спис. „Die Drei“, год. II, кн. I, април 1922 год.).

„Чуждите езици се изучват още от първо отделение, за да се използва периода до 9 година, когато още е силен подражателният инстинкт.

(Д-р Ерих Швебш във Валдорфския бюлетин №3).

Характерно е между другото, че не се прави никакъв превод от чуждия език на майчиния или обратно.

4) За трите области, на които се дели човешкото тяло, ще се говори в третата глава: „Учение за здраве и болест, необходимо за педагога“.

[Ани]

Окултна медицина и хигиена

ЗЪБНИ БОЛЕСТИ И ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ, ОТ

ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ

От Проф. Д-р О. Рьомер¹⁾

Няколко думи за окултната медицина и хигиена

(увод към българския превод)

Значението на окултизма е в това, че той представлява по-дълбоко знание.

Той не пренебрегва намереното чрез днешното естествознание и другите науки, но гради по-нататък. Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм. Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации. Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек.

Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек. Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина.

Не по-малко важна е и окултната хигиена, която, въз основа на по-дълбокото знание, посочва, как живота на човека може да се нареди в хармония със законите на живата природа. А това значи да се постави живота на разумни основи. Напр. това, което казва днешната официална медицина за начина на храненето, е съвсем недостатъчно. Не е достатъчно само да се каже, че трябва да се придържаме о вегетарианския режим. Има още много други неща, които трябва да се знаят. И тогаз яденето може да стане един метод на възпитание, както казва един виден окултист. Светският човек даже и не подозира, че яденето си има и духовна страна, не по-малко важна от физичната. Но не само яденето, а и всички други области могат да се осмислят чрез окултизма.²⁾

След труда на проф. Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма.

Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести

Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване.

Същото е и със специалната област на зъболечението. Изумителен труд са положили безброй изследователи от целия цивилизован свят за изучаване същността и причините на зъбните болести. На 14. януари т. г. професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести. Той изтъкна, че съществуват голям брой теории за причините на зъбните болести (зъбния кариес), но нито една от тях не обяснява всички явления изчерпателно и без противоречия.

Едно е несъмнено, а именно, че зъбният кариес е най-разпространената болест. И не е мъчно да се види, че зъбите на съвременния културен човек все по-вече се влошават, т. е. стават все по-малко устойчиви срещу кариеса. Опитват се да обяснят това по следния начин: с растящото изтънчаване на живота, особено с изтънчаване на кухнята, зъбите още от млада възраст се употребяват все по-малко за дъвчене и разрязване. Ние рядко оставаме хляба така да се скорави, че неговото дъвчене да представлява напрежение. Сравнителната анатомия ни учи, че всеки орган, който по-малко се употребява, постепенно се атрофира; и че само органът, който работи, запазва продължително своята жизнеспособност. Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа. Това води към по-голямо отделяне на варовити вещества и по-добро втвърдяване на зъбните вещества и костта Но и това обяснение не е достатъчно. Пикерил доказа, че новозеландските племена маори, стоящи на твърде низко културно ниво, сваряват храната си много по-вече отколкото културният европеец, и при все това у тях има само 3% кариес, когато в културното ни човечество той е 90%.

Двойната задача на зъбите

По този въпрос трябва да се обърнем към резултатите от духовните изследвания на Д-р Щайнер. Той казва: „собствено, всеки човешки орган има двойна задача. Само едната задача обикновено се съзнава от човека. Другата задача не дохожда до съзнанието му. Материалистът вижда в зъбите само дъвкателни органи. Обаче, това е само едната страна на зъбната функция, —тая страна, която бие на очи. Но зъбите имат двойна природа. За това може да се заключи вече и от факта, че анатомически и химически те се явяват сродни на костната система, обаче те в историята на еволюцията са произлезли от кожата“. И сега зъбите произхождат от кожата, респективно от мукозната (лигавата) ципа, защото устната мукозна ципа е произлязла чрез вдаване на вътре (инвагинация) на външната кожа.

Ние виждаме как емайления зачатък на зъба се отделя направо от епитела на устната мукоза и се враства в подмукозната тъкан, дето дентиновият зачатък на зъба се образува от педмукозната съединителна тъкан и образува пулпата и дентина Така че целият зъб се развива от два зародишни пласта: глечта (емайла) от външния зародишен пласт и зъбната кост (дентина), цимента и пулпата от съединително-тъканния среден пласт (виж. фиг. 1 в следващата книжка)

Втората функция на зъбите

Гореказаното е в свръзка с двойната функция на зъбите, само че втората функция е много скрита, не идва до съзнанието. Според Д-р Щайнер в свръзка със зъбите стои един особен процес. Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено.

Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Те, додето са дееспособни, всмукват флуор.

Зъбната глеч, освен калциев фосфат и карбонат, съдържат и малко количество калциев флуорид. Още при зъбното развитие най-вътрешните емайлени клетки (амелобласти) при минерализационния процес в мукват флуор от Stratum intermedium (среден пласт). А клетките на Stratum intermedium го всмукват от Stratum externum (външен пласт), който е много богат на капиляри. Според най-новите изследвания, изглежда, че това флуорно всмукване продължава и след поникването на зъбите. През глечната покривка кожица дифундират от плюнката калциеви соли, които от там отиват в глечта. От друга страна, при жива пулпа, от кръвта преминава в дентиновнте лимфени каналчета калциеви соли, като от там отиват в глечта.

Тези малки количества флуор са нужни, понеже, според д-р Щайнер, той е във връзка с образуването на цялата човешка форма. Флуорът действа като един пластичен художник, дава форма, закръглява. Той е тясно свързан с всички сили и процеси на растежа на костите и ставите.

Но човек и по една втора причина се нуждае от малки количества флуор. За какво? Тук духовният изследовател дава един отговор, който изпърво може да шокира: човек, който няма определено количество флуор, има условие да бъде с по-развит ум, който го просто унищожава. Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна. за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си. И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция. Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява.

Същите сили, които изправиха човека, които промениха хоризонталното положение на гръбначния му стълб в отвесно същите тези сили отнеха от човека и инстинктивната мъдрост на животните. Чрез това човек се освободи от живот с група-душа, стана свободен, застана върху своето индивидуално аз. И сега трябва, чрез собствена душевна дейност,, чрез развитие на ума си, да замести в по-висш вид изгубената мъдрост.

Нека обсадим тези неща във връзка с казаното по-горе за зъбите на племената маори. При дивите племена флуорното действие върху организма е силно, тъй като те малко са предразположени към зъбни болести (зъбен кариес). И те толкоз не държат сметка, ако чрез по-силното флуорно действие се намалят условията за проява на ума. Съвременният културен човек употребява в живота си по-вече своя ум, той по-вече се нуждае от него, и в своето подсъзнание той противодейства на силното флуорно действие. И тогаз, чрез най-вътрешните негови сили, от подсъзнателни импулси, зъбите му се развалят. Д-р Щайнер казва: „не е хубаво, ако казаното за флуорното действие се взема в материалистичен смисъл. Защото във външния процес на зъбното разваляне трябва да виждаме само външен симптом на един вътрешен процес, който е скрит за външното наблюдение“. И съвременното естествознание е дошло до убеждението, че външните вредителни влияния, които забелязваме при зъбния кариес, не са единствени негови причини, но че той си има свои по-дълбоки причини, които са в свръзка с цялата вътрешна човешка организация.

(Следва)

__________________________________

1) Лекция, държана от проф. Рьомер на 6. IV. 1921 год. в уредените от Д-р Щайнер университетски курсове в „Гьотеанум“ в Дорнах (до Базел).

2) Вж. по въпроса за храненето от окултно гледище — в Всемирна Летопис, год. 1, кн. IV.

[Ани]

Духовна опитност

(факти и доказателства за силата и

еволюцията на човешката душа)

Предсказано събитие. От 3. до 6. февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан Йонов, от гр. Рахово. По желанието на няколко колеги, на 5. II. вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него. За целта устроихме беседа със задгробните обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив. Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други. Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир. На въпроса: как гледат т на нашит вътрешни работи и на общо-държавните и правни порядки в страната ни, отговориха и подчертаха няколкократно, че не сме биле добре, но че след четири месеци режимът щял да се промени, чрез насилственото сваляне на правителството, от представители на колективната опозиция и при участие на войската. По тоя случай, някои от министрите щели да бъдат убити.

Тия съобщения, вероятно, произведоха дълбоко впечатление на присъстващите, защото сутринта т бяха ги разгласили между почти всичките конгресисти, та последните се сърдеха, че не били викани и те да присъстват на събранието.

Вечерта на 6. II. 1923 г. след закриването на конгреса, делегатите, в болшинството си, изостанаха в залата на заседанието (ул. 6 септ. № 29) като настояха да им устроя беседа със задгробните обитатели, за да се „уверели“, че има задгробен мир и да чували възможните съобщения и новини от там. От присъстващите си спомням: г. г. Петър X. Петров, от Ямбол, Димитър Шишков, от Пловдив, Тодор Янушев, от Айтос, Александър Пулев от Сладък-Кладенец или Раднево, Н. Гърнев и Лавчийски и др. от София и другите краища на България.

Беседата бе доста дълга и задоволителна, с многото сведения, които се добиха от явившите се, познати и непознати на присъстващите, духове на покойници, както за тяхната участ в задгробния мир, тъй и за тази на други покойници, за които присъстващите се интересуваха, а най-главно, за условията на живота и порядките там. От духовете, които участваха в беседата първата вечер, не се яви никой на втората Най-подире се възбуди въпроса за нашето политическо положение, на който колективно отговориха явившите се духове, че това положение не било добро, но че,.след четири месеци то щяло да се промени, чрез събарянето на режима с революция, от колективни представители на опозицията и войската, при която промяна някои министри и техни съмишленици щели да паднат убити. На направеното от мене възражение, че това не може да бъде, защото правителството си е осигурило нова Камара и се е оградило със силна охрана, за да управлява още много години, а и те, духовните обители, нямат способност да знаят бъдещето, те изново подчертаха, че това, което казват, е истина и щели сме да видим, че ще се сбъдне неминуемо.

На 3 г арт 1923 г. вечерта, имахме беседа с духовните обитатели, в дома на Дим. Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници. Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г. Илия Сирманос, от София, Т. Симеонов и др. от Плевен. След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане.

Както на първите две предричания в София, от 5. и 6. февруари, тъй и на това, от 3. III. 1923 г., аз неотдадох важно значение, защото знам, че обитаващите под изкупление в първите сфери на пространството духове нямат компетентност да предвиждат и предричат бъдещето, обаче, трябваше да дойде 9. VI с. г. и последвалите след това събития, за да разберем и се уверим, че действително в света имало. и има фатални предопределения, познати и на обитателите в отвъдния мир по-рано, по неизвестни нам пътища и закони.

След 9-и юни 1923 година, някои от присъстващите на сеанса в София, на 5. и 6. II. с. г. ми писаха: „поздравяваме Ви със сбъдването на пророчеството на 6. II. т. г.“. —Дали е пророчество или предвиждане от духовните обитатели на фаталното бъдеще, и по какъв начин и закон могат да знаят това, не зная. Но, за сега, само излагам фактите, като посочвам и свидетелите.

Съобщава:

Cm. Д. Коларов Плевен).