Jump to content

Всемирна летопис, год. 4, брой 09


Recommended Posts

Списанието в PDF

Година 4, Брой 9

(септември 1926 г.)

I. ОБЩ ОТДЕЛ

1. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ —Досегашният политически фалит — Новото държавничество. Статия от X.

2. ИЗ „ГРАДИНАРЯТ“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор 194

3. ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО или Орденът на Синовете Божии. Статия от брат Андрей.

4. „НОВОРОЖДЕНИЕ“ и „УЧИ СЕ“. Стихове от Мара Белчева.

5. ПРОБУЖДАНЕ. Иносказание от Боян Планински.

6. МИСЛИ ВЪРХУ ИСТИНАТА. От Елифас Леви.

7. МИСЛИ ВЪРХУ СЛОВОТО. От същия.

II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ

8. АСТРОЛОГИЯ: Меркурий в разните знакове.

9. ОКУЛТНА ГИМНАСТИКА (Уводни бележки). Статия от Б. Боев.

10. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА: Основните задачи на учителя. Реферат, четен от гимназ. учител П. Г. Пампоров в педагогич. конференция в Севлиево .

11. ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВРИТМИЯТА В ПЕДАГОГИКАТА (из практиката на Свободното Валдорфско училище). Статия от Едита Рьорле (превод от немски).

12. АМИН, КЛЮЧЪТ НА ВСЕЛЕНАТА — Буквите и тяхното значение. (продължение от кн. VII) От Леонард Босман (прев. от англ.).

13. КАБАЛА. Ключът на книгата „Зо-ар“ (продължение от кн. VII).

14. АЛХИМИЯ. Извадка от съчинението, „Светлината на Египет“.

III. РАЗНИ

15. ДУХОВНА ОПИТНОСТ.

16. ВЕСТИ. Едно тържество на истината и правдата, и др.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ

Досегашният политически фалит - Новото държавничество

Политиката е едновременно наука и изкуство. Тя е наука, защото се основава на солидни знания за живота на личността и обществото, и изкуство, защото в приложението на нейните принципи политическите дейци избират такива методи и средства, които съответствуват наддадени условия, с оглед на предоставената цел.

Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя поука, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство. Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници. Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални. Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък. Вследствие на всичко това, България прилича вече на една разпъната кожа между Дунава и Родопите, а народът, живущ в тая тясна зона, е обременен с непоносими данъчни тяжести и дългове, и обезправен във всяко отношение.

При това, очевидно за всекиго, положение, не може да не си зададем въпроса: има ли разумни и добри хора в тая страна, които да поемат управлението й с ясен поглед, себеотрицание и твърда решимост да създадат всички желани условия за образцова социална и държавна уредба и за народно благоденствие? Има ли действително родолюбиви граждани, които, издигнати над криворазбраните партийни, съсловни и класови интереси, и проникнати от съзнанието за всенародно добруване, да се предадат искрено на нова политическа дейност, с ясно очертани цели и средства, без никакво насилие и без никакъв личен и групов егоизъм? Не е ли време, крайно време да се скъса окончателно и безвъзвратно с грозното минало, помрачено от политическа мистификация, от заблуждения и грешки, от корупция, поквара и безпътица, за да се тръгне из нов път?

Безспорно е, че такива разумни и добри хора, които огорчени и потресени от страшното зрелище на нашата политическа действителност, са запазили своя неутралитет, има. Те съставляват здравата, неопетнена и непокварена част от нашата интелигенция и от широките народни слоеве. Те трябва да се призоват към организирана работа за спасение на страната, но вдъхновявани постоянно от принципите на Христовото учение за любовта и братството. Нашата мисъл е ясна: политиката, за да постигне целите си, трябва да се одухотвори. С други думи, всички работници на общественото поприще трябва, преди всичко, да се оформят като трезви умове и целни характери. Трябва да се изоставят съвършено досегашните политически похвати: лъжата, измамата, фалшификацията, фаворитизмът, непотизмът и експлоатацията на народа. Необходимо е всеки политически деец да съзнае, че като служи на народа, служи на Бога. А който служи на Бога, той трябва да Му служи в дух и истина, т.е. да притежава и да прилага всичките духовни добродетели: любов, мир, благост, кротост, милосърдие, търпение, самообладание и пр. Политик без тия добродетели е едно зловредно оръдие на черните и нечестиви сили. Изобщо, политиката без възвишена духовност е система от извратени понятия и изкуство, насочено за зло. Това трябва добре да се разбере.

Щом се възприеме тази нужда да се одухотвори политиката, т.е. да се постави тя на базата на Христовото учение; тогава всички противоречия и препятствия в политическата дейност ще изчезнат. Устройството на политическите партии ще се измени коренно, защото, ако и да се различават помежду си по своите временни политически искания, те ще се обединяват от основния принцип на любовта си към Бога и към ближния и тоя принцип ще бъде главният стимулатор на тяхната дейност. Тогава политическото и гражданското съзнание ще се повдигне, политическите нрави ще се подобрят, борбите ще се превърнат в едно благородно състезание, ще престане сегашното безогледно надпреварване за използване облагите на властта и цялата дейност на инструментите на политическата власт в съвременната конституционно- парламентарна държава ще се насочи само към създаване блага за всички.

Това е новото държавничество. Бъдещият управник на България трябва да отвори ума си, за да възприеме дълбокия смисъл на Христовото учение и сърцето си, за да се прояви чрез него Божията Любов. Въоръжен с тая свещена наука и с това всемогъщо изкуство, той ще бъде в състояние да реформира основно цялото държавно устройство и да преобрази целия стопански и културен бит на народа. Властта няма да бъде за него цел или средство за принуда и подчинение слабия на силния, а истинска служба на Бога. Защото е казано, че всяка праведна власт е от Бога. Да се върши чрез нея само добро на ближния, това ще рече, да се прилага закона за любовта, да се изпълнява волята на Бога. А в изпълнението волята на Бога е силата и гаранцията за растежа на човешката душа. И народът, като колективитет от човешки души, ще намери правия път на своето развитие и напредък само чрез осъществяване на политическата власт от най-разумните и най-добродетелните свои водители, у които живее и се проявява Христос, проявеният Бог на Любовта, Мъдростта и Истината.

X.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из „Градинарят“

Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор

Слугата

Бъди милостива към твоя слуга, моя царице!

Царицата

Събранието се свърши и моите слуги си отидоха. Защо ти идваш толкоз късно?

Слугата

Когато свършваш с другите, почва моето време. Аз ида да поискам това, което е останало да върши последният ти слуга.

Царицата

Какво можеш да очакваш, когато е съвсем късно?

Слугата

Направи ме градинар на цветната си градина.

Царицата

Колко глупаво е това?

Слугата

Аз ще оставя другата си работа. Хвърлям  моите мечове и копия в праха. Не ме изпращай към далечни дворци; не ми повелявай нови завоевания. Направи ме само градинар на цветната си градина

Царицата

Каква работа искаш?

Слугата

Да служа на твоето безделие. Аз ще държа свеж пътя на тревата, когато се разхождаш заран и когато твоя крак бива поздравяван с хвала на всяка стъпка от цветята, жадни за смърт.

Аз ще те люлея между клоните на саптапарна, когато рано изгрялата луна ще се мъчи да целуне полата ти през листата.

Аз ще напълня с благовонно масло лампата, която гори до леглото ти и ще украся подметката ти със сандалов и сафранен клей с чудна украса.

Царицата

Каква награда искаш за всичко това?

Слугата

Да ми бъде позволено да държа малките ти юмручета като нежни лотусови пъпки и цветни верижки за твоите китки; да обагря стъпалата ти с червения сок на ашоковите листенца и да целувам прашните петна, които би се случило да ги грозят.

Царицата

Молитвата ти е чута, служителю мой, и ти ш,е бъдеш градинар на моята цветна градина.

II.

— Ах, защо градят мойта къща край пътя на пазарището?

Те допират натоварените си лодки при моите дървета.

Те идат и си отиват и скитат по волята си.

Седя и ги пазя; времето ми минава.

Не мога да ги отстраня.И тъй дните ми минават.

Нощ и ден стъпките им звучат пред вратата ми.

Напразно викам: „не ви познавам“.

Некои от тях познават се и от моите пръсти, някои — от моите ноздри, кръвта на вените ми изглежда да ги познава, а някои са познати на моите сънища.

Да ги отстраня не мога. Аз им викам:

„елате в къщи, когато искате. Да, елате“.

На ранина камбаната звъни в храма. Те идат с кошниците си в ръце. Техните крака са розови. Ранната светлина ги огрева.

Да ги отстраня не мога. Аз им викам:

„елате в градината ми да събирате цветя. Елате тук:

На пладне звънят на дворцовите врата.

Аз не зная защо оставят своята работа и спират близо до моя плет.

Цветята в косите им са бледи и увехнали; нотите замират в техните флейти.

Да ги отстраня не мога. Аз им викам:

„сянката е хладна под моите дървена. Елате, приятели“.

Ноще щурците свирят в горите.

Кой пристъпва бавно при вратата ми и тихо хлопа?

Аз едва съзирам лицето му, нито една дума не е проговорена, небесна тишина е навред.

Не мога да отстраня моя тих гост. Поглеждам в лицето му през мрачината, и часовете на сънищата отминуват.

(От английски)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЛИКОТО БЯЛ0 БРАТСТВО

или Орденът на Синовете Божии

от брат Андрей

Днес нашата раса стои на прага на новия живот. Старият живот с неговото ограничено схващане за вселената е мъртъв, и Истината иде за тази раса чрез Откровението по много пътища. Тя иде чрез природата, чрез науката, чрез философията и чрез просветлението направо в човешките души. Търсещата душа може да намери, и на ония, които желаят Истината, тя може да се открие, стига те да изпълнят законите на духовния и божествения живот.

През всичките векове е имало духовни Учители и Водители з духовния свят, които са насочвали течението на еволюцията на човешката раса, тъй като тя бавно е възлизала към ония висини на Мъдростта и Любовта, както и към божественото съзнание, които са крайната цел на цялото човечество.

Великите Учители идат от другите светове, и чрез винения, посвещения и откровения работят, за да еманципират човечеството от неговото робство на греха, болестта, злото и смъртта, и носят на човешките индивиди знанието, че те са духовни същества, които живеят в контакт с духовния свят, който е реалния свят, тъй че тази реална вселена с целия й славен живот, знание и истина може да стане една отворена книга за всички, които са се приготвили да платят цената на това знание.

В тая духовна вселена се намират всичките степени на Чиновете, нареждайки се от най-низшите степени на учениците, после чрез посветените, докато се стигне до Великите Учители и адептите на по-висшите светове. Ние няма да останем тук. Лестницата на живота се издига до едно по-високо състояние на божественото осъществяване и съвършенство, на чело на което е Великото Бяло Братство (Бялата Ложа).

На това Велико Бяло Братство принадлежат всичките Елохими и Богове, които, в течение на вековете. са спомагали за сътворяването и усъвършенстването на планетите и звездите, и за еволюцията на слънчевите системи Те са творците на формите. които въплътяват Единният Живот, който, в своята всемирност, е Океана на Живота, а от него се раждат всичките животи и към него те се връщат.

Глава на Великото Бяло Братство е Христос; по чина на Мелхиседек, който, както се установява в посланието към евреите (VI и VII гл.), бе „без баща и без майка, без низходящи, не е имал нито начало на дни, нито край на живота, но, направен като Син на Бога, пребъдва винаги свещеник.“

От време на време в историята на нашата планета Земя, когато земните условия са ставали толкова лоши, че са изисквали некоя специална намеса от божествения свят, за да поведе човешката раса отново в правия процес на еволюцията, това духовно същество идва от божествения свят на земята, за да помогне да се обучат и поведат душите, които са избрани да представляват Великото Бяло Братство.

Една такава епоха бе онази, която бе описана по времето на Aвpaам, когато самият Мелхиседек дойде при Авраам, и го благослови. Порочността на земята е била станала толкова голяма, че земните богове решиха, в интереса на човечеството, известни центрове на Злото, като Содом и Гомора, да се разрушат, за да се спаси от оскверняване расата, и това бе направено.

Тогава на Авраама бе дадено едно обещание, че чрез него и неговото семе народите на света ще бъдат благословени. Сега Великобритания е част от това семе, както ще видим по-после, от учението за Голямата Пирамида, учението за Стоунхендж, коронационния камък във Уестминстърското абатство и Солената кула от Лондонската, и мястото на Клеопатрината игла. Всичко потвърдява този възглед. Затова Велико Британия и Америка са жизнено заинтересувани във вечния Чин на Мелхиседека, тъй като, знаят ли това или не, те или техните низходящи са прями низходящи от Авраама, и са, следователно, наследници на обещанията, дадени от Мелхиседека на Авраама.

За мен, много бележит факт е, че всички видения, посвещения и пр., получени от некоя душа от този божествен и строителен Чин (Орден), са дошли чрез душите, които живеят в Англия, Шотландия и Америка. Аз лично съм се срещал и разговарял с мнозина от тия люде, които са се учили направо от свещениците на тоя Чин на Синовете Божии: Елохимът на Стария по дни. Моята собствена съпруга и дъщеря ми са в това число.

Нещо повече: аз срещнах един брат от Гласгов, който ми заяви, че е срещнал и се е разговарял със същия Мелхиседек, свещеник на Най-Висшия Бог, Великият Архитект на вселената, а между това, Главата на Ордена, живущ в Лос Анжелос, Калифорния, претендира същите сили.

От мои лични достижения аз зная, че откровението и вътрешното просветление иде направо от известен брой измежду тия души, като това просветление изяснява великите принципи на вселената, с цел да се осветлят и възпламенят електричеството и магнетизмът, в тяхното приложение във времето и пространството. На други са били дадени ключовете на геометрията на пространството като се доказва по тоя начин, че Платон е бил прав, когато е установил, че Бог геометризира в пространството, а пък на някого се дава разрешението на математическите задачи, които са затруднявали математиците през последните 4,000 години.

Един от членовете на Ордена разреши математическата задача за квадрата на кръга, който само дава истинския математически ключ на Голямата Пирамида, и чрез него някой е способен да предвиди събитията, които вероятно ще се случат в течение на следните десет и двадесет години на тази земя. И действително това са факти, а не теории, и могат да се потвърдят от определени резултати.

На други пък е даден вътрешния ключ на Астрологията и на знаците на Зодиака, който скоро ще бъде даден на света, свързвайки всичките знаци с видението на Езекиила, колела в колелата, бидейки душата и духът на земята съществуват наистина като в колела (Езекиил I и II гл.)

На някои други от членовете на Ордена е дошло онова славно видение и осъществяване на космическото съзнание, когато душата реализира, действително и експериментално, нещо от единството на същинското Себе, и абсолютното знание и увереността, че същинското Себе на всяка душа е вечно, безсмъртно и неродено, подобно на Духа на Мелхиседек — „без баща, без майка и без начало или край на дни“. Аз мога да дам отчет за една такава опитност в друга статия.

Величието на тия факти се състои в това, че откровенията са идвали на различни мъже и жени, живи по настоящем. мнозинството от които са незнайни и непризнати. Те са почти всички, от светско гледище, сравнително бедни мъже и жени, и макар че са продали всичките си имоти, те са намерили бисера от най голяма стойност, който единствен носи знание, мъдрост, мир и вътрешна радост.

Начело на тоя Чин, толкова далеч колкото тази слънчева система е позната, стои Великият Учител на Братството. Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола.

Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта.

Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта.

Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.

Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси.

Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост.

Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.

Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената.

Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта-

Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот.

(Из „The Occult Review“, авг. 1926.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Новорождение

* * *

Шуми гората. Вихър пей.

Отварят се, затварят небесата.

Душа ми плаче и се смей, —

душа ми, пълна с обич свята.

*

На служба в Божия олтар,

от ароматен дъх опиянена,

разлива тя роса-нектар

във всеки цвят- новородена . . .

*

Учи се

* * *

Учи се ти от туй планинско цвете:

то мълком във висини цъфти,

пчелите му изсмукаха сърцето

и вихърът го не смути.

*

Молитвата му е благоуханье,

за жертва е готово всеки миг,

то милва с ангелско диханье,

говори с ангелски език!

М. Белчева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Планински

ПРОБУЖДАНЕ

В своя дом аз бях заспал дълбок и крепък сън. И спал съм дълго, много дни, че беше тъмно в моя дом и мислех си, че още е далеч денят — че още се шири навън нощта.

Но в един нечакан час през тесничка разтрога се промъкна лъч и по лицето ме погали. Сепнах. се тогава. — Отворих си очите и видях своята измама: разбрах, че никога навън не е царила нощ. Вън никога денят не се е свършвал, че слънцето на свръхрадостта не знае що е залез. Но когато съм заспал, в моя дом е влязъл моят враг от векове. Зазидал всичките прозорци до един и себе си нарекъл господар на моя дом. В огнището си стъкнал огън, закадил отровни миризми, прогонил моите верни слуги и от четирите краища на света позвал той всичко зло и низко, и моя дом, за храм и жертва отреден, превърнал на вертеп.

Кога ми стана всичко ясно, разтърсих аз към тях пестници, извиках властно с гръмък глас и те тозчас събориха стената и, подобно лека перушина, понесена от буен вятър, се пръснаха по вси страни. И лумна вътре светлината и видех своя враг как в ъгъла се беше спотаил от страх. Веднага аз към него се отправих, готов да го изхвърля вън напред с краката. — „Почакай, казва той, нека да се разберем. Признавам: този дом е твой, но що струва да живеем в него двама? — Виж колко е широко! А аз съм скромен: готов съм даже да ти бъда и слуга!“

Но неговата тайна мисъл аз разбрах: ще дебне някога да позадремя и сръчно и умело, ще зазида пак всичките прозорци. Тогава аз ще спя през цяла вечност, а той в дома ми ще бъде господар. И пак ще бъде моят дом вертеп — моят дом, за храм и жертви отреден. Бои се моят враг от светлината — добре го знам. — Не сме родени двама ний за дружба. Та хванах го със свойта жилеста ръка и тъй силно го запратих вън, че не знам до този час дори, някъде дали е паднал.

Но по всичко си личи, че много дни съм аз проспал — много дни е било тъмно, когато той, като същински господар, е разпореждал. И лъч през много дни не е прониквал в моя дом, — на плесен и на мухъл и до днес мирише още. . .

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисли върху Истината

Истината е една и всемирна.

Тя е майка на разума и правдата.

Тя живее в силите на природата, тайнствените. Елохими, които са преобразували небето и земята, когато от хаоса е произлязло творението и неговите чудеса и когато Духът Божи е витаел над водните бездни.

Истината е като слънцето; сляп е онзи, който не я вижда.

Истината е живота, а животът се проявява чрез движение в нови форми, Това е творческия акт.

Разумната сила, когато действа във всемирното движение е Словото.

Из „Догма на Висшата Магия“

от Елифас Леви.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисли върху Словото

За Бога, да се говори значи да се твори. Такова трябва да бъде значението и на говора на хората: истинското слово е действие. Затова и евангелистът Йоан е казал: в Начало бе Словото. Кое е това начало? — Първото, абсолютното начало, което предхожда всичко. В това начало е било Словото, т. е. действието. Първото начало е било първият двигател. То не е абстракция, а положителен факт, понеже се доказва непрестанно от делата Божии. Словото е дума на пълнота и плодовитост. То роди и ражда постоянно Живота.

Из „Догма на Висшата Магия“

от Елифас Леви.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Астрология

(Прод. от кн. VII.)

Меркурий в разните знакове

Меркурий в Овен. Склонност към аргументиране, към преувеличаване. Импулсивни натури, непостоянни, ала пъргави и ловки.

Меркурий в Телец. Дипломатичен и тактичен в речта си. Практичен ум, но често пъти догматичен и консервативен., Понякога и упорит.

Меркурий в Близнаци. Любов към наука и пътешествия. Ясен ум, остър разсъдък, — духовит. Рядко мълчи.

Меркурий в Рака. Твърде впечатлителен; лесно се приспособява и е непостоянен в своите възгледи. Ясна памет, тактичност.

Меркурий в Лъва. Сърдечна и интуитивна натура Дава самоувереност. Организаторска дарба.

Меркурий в Дева. Критичен интелект, който всичко детайлизира. Мъчно се убеждава, макар и да е непостоянен. Предвидлив, ученолюбив.

Меркурий във везни. Обич към хармонията. Спокоен, уравновесен ум. Изтънчен интелект. Образованост.

Меркурий в Скорпион. Ум остър и..критичен,. недоверчив. Склонността към окултизъм и мистика. Способност за съсредоточаване, ако аспектите не противодействат.

Меркурий в Стрелец. Слаба позиция на Меркурий. Дава независими и понякога порочни натури, импулсивни, които лесно се раздразват. Носи философски склонности.

Меркурий в Козирог. Такт и склонност към дълбоки проучвания. Критичен, недоверчив, пестелив, издръжлив.

Меркурий във водолей. Интуитивен, дава Способност за концентриране. Абстрактна мисъл, психологичен усет (способност за разгадаване на човешкия характер).

Меркурий в Риби. Твърде възприемчив за разни впечатления, сензитивен, приспособява се лесно към условията, но негативен и повърхностен.

От планетите е достатъчно да се разгледа по-подробно само Меркурий, защото не е трудно да се открие . чрез просто комбиниране модифицираното влияние на планетите в отделните знакове. Сторим ли само това, по-скоро ще се научим да тълкуваме хороскопите и ще свикнем да правим всички възможни комбинации, отколкото ако проучехме всичко туй механически. — Освен това, слънцето, луната и Меркурий са най-важните фактори. Ако друга некоя планета се намира на Асцендента, естествено, влиянието й ще бъде по-мощно, ала по това се вече говори при разглеждане въпроса за домовете.

Има ли се пред очи естеството на планетите и това на знаковете и домовете, различните комбинации не представляват никаква мъчнотия. Една „добра“ планета в някой знак действа благотворно върху всичко, което този знак застъпва, „лоша“ планета наопаки прокобява борба и дисхармония в същото направление. Ако в известен знак падат добри аспекти върху някоя планета, това говори за помощ в поменатия по-горе смисъл, — лошите аспекти, напротив, указват на пречки. Една „злокобна“ планета, която, обаче, получава добри аспекти, оказва по-благотворно влияние върху нещата, които застъпва знака, в който се нахожда, отколкото никоя „добра“, но зле аспектирана планета.

Венера например не седи добре в Сатурновия знак Козирог, по-добре е поставена във въздушните знакове Близнаци и Водолей, макар че при последната позиция Венера придобива един странен ураниански оттенък. В първия знак (Близнаци), Венера се обагря от онази характерна променчивост, която както Меркурий, тъй и въздушните знакове носят със себе си. Така например Венера в Риби усилва емоционалното в този знак, като придава същевременно любов към изкуството и към изкуството и към всичко хубаво.

В собствените си знакове всички планети засилват добрите качества на тия знакове.

Меркурий в Рака ще възприема непостоянството и променливостта на луната, но същевременно ще усвои и способността на Рака да задържа под формата на добра памет. Меркурий във везни ще направи индивида склонен да се сдружава с другите, благоприятства на интуицията и изкуството, на интелектуалните удоволствия.

Трябва да се обърне внимание преди всичко на аспектите, които планетата получава и на това, в кой знак са намира тя, именно дали тоя знак благоприятства или не за хармоничната проява на планетата Една огнена планета, като Марс например във воден знак, е неблагоприятно поставена, а в огнен знак — благоприятно; въздушните и водни знакове в случая действат средно. Но много зависи и от знака; например Марс в X дом и в Рака, макар и твърде зле поставен откъм знак, все пак положението му се до нейде косвено подобрява, защото X дом е дом на Козирога, а ние знаем, че Марс е в екзалтация (подем) в знака Козирог.

Една „злокобна“ планета, например Сатурн, ако е добре аспектирана, е по-благотворна за дома, в който стои, отколкото некоя „добра" планета, да речем Венера, която получава зли аспекти в този дом.

Когато в един дом се случат две планети, една „добра“ и една„зла“, то най-първом ще прояви влиянието на онази планета, която седи по-близо до върха на дома, и чак след това ще последва един период, в който другата планета ще се прояви по-активно. Същото важи и за повече планети в един дом.

Освен това, трябва да се има пред очи, че общото влияние на планетите върху ония части от тялото, които съответните знакове застъпват, е следното:

Слънцето носи активност, пълнокръвие, разширение, горещина, възпаление, но общо взето действа добре.

Луната носи непостоянство, влага, отделяне на течност и често дава студено разпухване на оня орган, който се управлява от знака, заеман от луната.

Меркурий носи подвижност, поражда нервни болки, рефлексни движения, чувствителност в съответния орган.

Венера причинява понякога мокри издувания, ала действа изобщо благотворно върху онази част от тялото, която е под влиянието на заемания от нея знак.

Марс носи болки, безпокойства, остри възпаления, рани от порязване и изгаряне, действа, общо взето, твърде дисхармонично върху органите, управлявани от съответния знак.

Сатурн също. Ала неговите разстройства са по-продължителни — разни хронически гнойни възпаления, изкривяване на костите, втвърдяване, туберкулоза, мудно кръвообращение, изстиване, сгърчване на съответните органи.

Юпитер действа в противоположна посока, именно разширително, топлодайно, носи пълнокръвие, прехранване, затлъстяване и действа твърде благотворно върху съответния орган.

Уран носи нервни болки, които внезапно се явяват и пак тъй внезапно изчезват, чувствителност и предразположение към възпаления, спазми.

Нептун причинява свиване, сбръчкване на органите, поради нефункционирането им, набръчкване на кожата: глухи болки.

Като Марс в Овена (главата) причинява остри болки и нервност, така пък Нептун, зле аспектиран в Овена, създава повече глухи болки. Сатурн в Овена; измръзване, глухота, зъбобол, ревматични главоболия. Сатурн в Лъва: сърдечни разстройства. Сатурн или Марс във везни: бъбречни болести. Уран в Близнаци: спазми в ръцете и рамената, понякога астма. Меркурий в Овен: нервни болки в главата и т. н. (Следва)

К. А. Либра.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев

Окултна гимнастика

(Уводни бележки)

„Трябва да знаем при гимнастиката каква енергия излиза от разните органи на тялото и на къде отива тя. С тези енергии, които изпращаш, ти действаш на природата и тя ще ти отговори“.

„Гимнастиката образува връзка между живата природа и нас. Ние мислим, че гимнастиката е главно за упражнение на органите, а не обръщаме внимание на връзката между природата и нас“.

Един Учител1)

Окултизмът има приложение във всички области на живота. Той не е плод на философски спекулации, а на опитното изследване на действителността. Той изучва законите на живата природа и методите за приложението им в живота. Днешният живот е отклонен от великите закони, които лежат в основите на живота. Както относно храненето, така и относно възпитанието,мисленето, чувстването и пр,, днешният човек е в пълна дисхармония с тези закони. И само когато човешкият живот се постави в хармония с тях, т. е. когато животът се нареди на разумни основи, ще имаме условия за разцъфтяване на всички дарби и заложби, които се крият в човешката душа. Последната е една съкровищница, чиито дарби ние още не познаваме. Човек не е само това, което сега се проявява. Той е нещо много повече.

Ето защо окултната наука, чрез по-дълбокото свое познание на действителността, хвърля светлина върху всички въпроси на живота и посочва методите за разумния живот.

Както във всички области, така и в областта на гимнастиката окултизмът внася нещо ново. Той я изгражда на нови основи.

Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само тялото, но и душата. Обикновената гимнастика има за цел да развие мускулите и другите физични органи. Каква полза ако развием мускулите на атлет или се пресилваме с прекалени тренирания на мускулите? Но гимнастиката си има и по-дълбока страна. Тук целта не е да се развият само мускулите, но да се развият и духовните сили, да се събудят спящите духовни сили заедно с телесните.

Принципите на окултната гимнастика се основават на по-дълбоко изучване на човешкия организъм и връзката му с околната природа.

По-рано човек е бил в по-голямо общение с природата. Той е бил в общение не само с формите, но и с духовните сили на живата природа. Днес човек е отчужден до известна степен от природата, отслабнало е вътрешното общение с нея. Както той влияе върху нея, така влияе и тя върху него. Има взаимна обмяна. Човек трябва да влезе в правилно общение с природата.

Че наистина има дълбоки връзки между човека,и цялата околна природа, даже с живота на макрокосмоса, се вижда от следния факт: има зависимост между разпространението на известни епидемически болести на земята и периодическото увеличение на слънчевите петна. Това е констатирано със статистически данни за един дълъг период от време2).

Ние не сме откъснати от космоса. Ние сме свързани с целия космос. Всеки орган е свързан с известни духовни сили, а не само с физ. химични. Всички органи са в свръзка с душевното развитие. Трябва да се знае, че и всяко тяхно движение е свързано с душевното и духовното развитие. Това за незапознатия може да е неясно, но то е много важно.

Нашите движения не са произволни, но са свързани с известни космични сили, физични и духовни. Че наистина има връзка между движенията и известни състояния на душата, в това можем да се убедим и от наблюденията във всекидневния живот. Нали всички знаят, че всеки жест си има психична страна, че е израз на нещо психично. Често ние вършим движения несъзнателни, подсъзнателни. Известни движения с ръце, напр. баране на главата, положението на ръцете, краката и пр. имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно.

Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот.

Окултната гимнастика се гради върху тези принципи:

1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили.

2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа.

3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна.

Окултната наука изучва всичко това. И само когато се знаят тези по-дълбоки закони, тогаз гимнастиката може да доведе до истинска телесна и духовна обнова.

Ето защо при гимнастиката трябва да участва съзнанието. Трябва да имаме при гимнастичното упражнение същевременно една идея в съзнанието си, но такава, която строго да съответства вътрешно на движението, а не да бъде произволна. Но това съответствие може да го посочи само окултната наука, която знае по-дълбоките сили и закони на човешкото естество и на природата. При известни движения се изговарят или се мислят известни думи. Съзнанието се концентрира върху тези мисли.

Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот.

При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека.

При спазването на горните закони, постигат се следните резултати:

1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло.

За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили.

2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили.

По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея. С това се постигат два резултата:

1) Музиката влияе сама по себе като музика.

2) По-голямо е концентрирането на съзнанието върху известни идеи и върху гимнастическите упражнения, когато те се придружават с песен.

На горните принципи се гради и евритмията, която може да се вземе като особен клон от окултната гимнастика.

___________________________________

1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя.

2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА

П. Г. Пампоров

Основните задачи на учителя

(Реферат, четен през м. април т. г. в педагогическата конференция в Севлиево)

„Човек е един божествен лъч“.

„Да бъдем малки божествени деца — ето бъдещият идеал.“

„Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството на Бога“.

„Децата са гатанка от Бога, по-мъчна за разрешение от всяка друга. Но само любовта стига, за да я разреши“ — Л е н а у.

Децата са най-ценно съкровище. Залогът за бъдещето. Пъпките на новия,. бъдния живот.. Надеждата на човечеството. Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота. Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода.

Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия.

Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва.

Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож. цветя, които идват от небето на хармонията върху земята на страданията, за да проявят бож. мъдрост.

Задачите на учителя ще се опреде-лят от предназначението на тези бож. цветя — децата — които съставят бъдещето човечество.

Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение? Какъв е смисълът на неговия живот?

Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, . то е сърцето;, пуща стъбло и листа, чрез които черпи светлина, то е ума; цъфти и завързва плод — то е духа. .

Какъв е смисълът на чов. живот? Едното зърно да роди десет; да се преумножи. Радост u благо — е смисълът на живота, който е божествен. Смисълът на чов. живот е в стремежа към Слънцето, което излива радост, светлина и сила.

Бащата на новата педагогика, Коменски, също тъй схваща смисъла на чов. живот и затова определя за негова цел: мъдростта, добродетелта и благочестието. Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него.

Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата.

Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.

Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът,  материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът. В същност, и трите изразяват по 1/3 от истината. Животът има три страни: форма, съдържание й смисъл, и това може да се изобрази символично във фигурата на триъгълника. Целта на образованието е хармонията — равно-странния триъгълник.

Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота. Ако ние признаваме в себе си, че животът е разумен, трябва по необходимост да признаем, че животът в цялата вселена също е разумен, проява на Висша Воля, в което ни убеждава и хармонията на законите в цялата вселена, от атома до слънцата.

Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога. Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал. без стремеж, не е човек. Той е животно. Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три. Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински;

2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата.

3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид.

Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата.

Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога.

Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта.

„Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват. Рационалното познание е пипане в духов. свят, интуицията е виждане.

Трите фази в еволюцията на нравственото съзнание могат да се уподобят на фазите, които преминава копринената буба: първата фаза на гъсеница, фаза на егоизма, на алчността: втората — на какавида, на ограничението в известна черупка, това е семейното, съсловното и национално деление, и затваряне в черупки, и третата фаза — на пеперуда, освобождаване от алчността на егоизма и ограниченията на националната гордост, свободния и радостен живот на разумната душа, която живее чист, волен и красив живот.

Сега, първата u върховна задача на учителя е да доведе детето до съзнаване на божествената природа в себе си, до съзнаване своята душа; и втората, да изяви тази божествена душа чрез ума, сърцето и волята в любов, мъдрост, истина.

Как?

Чрез личен пример. Индивидуалното изправление на личността е основата на всяко възпитание. Учителят сам трябва да се съзнава като малко божествено дете. Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото.

Бог е Любов.

Любовта е смисълът и благото в живота. Любовта дава живот.Хората живеят с любов. Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието. те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.

Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека.

Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот. Това е основното противоречие на личния живот. Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички.

Животът е стремеж, желание на благо. Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена.

Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие. Затуй, защото да посветим живота си в служене на Истината — с любов. в служене на всички страдащи и онеправдани, в това е висшата радост, в това е духовното и физич. здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота. да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем отношенията си един към друг“.

И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица. С не я — животът е пълен с радост и благо.

Желание на благо за всичко съществуващо, благосклонност към всички, благост, нежност, самопожертване, доброжелателство — това е едната страна на любовта. Изключват се вече: омразата. гнева, грубостта, егоизма, завистта — това, което трови живота в отношенията между хората. Другата страна на любовта е великото търпение и прощение — от страна на този, който люби. Майката проявява велико търпение към децата, прощава им за всичко, защото знае, че те ще пораснат. Бог е дьлготърпелив, защото е Любов — иначе отдавна би очистил света. Но той знае, че тези негови деца един ден ще пораснат. И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята.

За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята. Любовта иска здрав мозък — трезвен ум; любовта иска чисто сърце, благородни и любвеобилни чувства към всичко живо; любовта иска диамантна воля, плод на духовна и телесна чистота.

И само тогава ние можем да разрешим социалните проблеми и да преустроим обществото на началата на правдата и любовта, когато преустроим първо своето вътр. царство — царството на ума, сърцето и волята на тия начала

Първата задача на учителя е, следователно, да събуди божественият дух у детето, чрез проявата на любовта, чистата, безкористната, всеобемната любов. Учителят трябва да бъде въплъщение на жива, дейна любов. Любовта трябва да цари във всичките му отношения. Благостта, състраданието.милостта, нежността, благородството — това са светлите сили, които я съпровождат. Учителят трябва да приучи детето да обича цветята, птичките, растенията, животните, изворите, планините, гората, цялата природа.Защото такъв е законът — от лесното към мъчното, от малкото към голямото. Когато детето се научи да обича живота, бож. живот, разлян във всички същества, в природата, тогава то ще може да обича божествената душа и у лошите хора, враговете народни и изобщо у всички хора — това, което е идеал на Бож. Любов.

Тогава то ще се научи да прощава и да отвръща на злото с добро. Съвременната система на възпитание не почива на любовта, а на страха. Тя не е пропита с Христовия дух. Тя е студена, казармена Наказанията не възпитават, а ожесточават. Злото не може да се победи със зло. Любовта изисква дълбоко почитание и уважение на детската душа, дълбоко взаимно доверие между учител и ученик, пълна искреност, взаимно познаване и подпомагане. Детето разтваря душите си само на топлите лъчи на любовта — пред нежните ласки на слънцето, а пред студа и вятъра на омраза, укори и наказания — то все по-вече се загръща в кожуха на недоверието. Любовта е велика с това, че тя не вижда злото в никого, а само доброто. Не се занимава със сенките — а само с реалното — душата. Изключва всяко насилие и възраства всичко добро. Любовта изисква положите-лен метод при възпитанието. Тя сама е пример, път, светлина. Тя засега нежните струни на душата и чудна хармония зазвучава. Любовта лекува болните, възкресява мъртвите, отваря очите на слепите, ушите на глухите, прокажените от порока очиства, робите освобождава — възвестява Царството Божие, царството на свобода и мира.

„Сега в света все отрицателната страна се проповядва. Майката казва: „да не лъжеш“. Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави. Когато отидеш при лекаря, той трябва да ти каже, какво да ядеш, а не какво да не ядеш. Той трябва да ти каже: „ще ядеш варено жито, ще пиеш житната вода, ще ядеш печен праз, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, но малко ще ядеш“.

Също така и учителят трябва да каже на ученика не какво да не прави, а какво трябва да прави: ще любиш Бога и ближния, ще говориш истината, ще бъдеш разумен. Отриц. заповеди тикат към зло. Положителните водят към добро.Положителният метод е присаждане. Няма какво да се борим със злото чрез укори, изобличения, направо, а косвено трябва да се борим, като го заменяме с доброто, като засилваме добродетелите. Щом има светлина, тъмнината изчезва. Щом доброто се прояви, злото бива надмогнато. „Побеждавайте злото чрез доброто“, казва ап. Павел. Побеждавайте омразата с любов, глупостта — с мъдрост, лъжата — с истина, в това е есенцията, същността на Христовото учение, което ни учи да бъдем воини на светлината и доброто, които ще воюват за доброто само с добри средства — със светлина и любов. „И всички трябва да започнем с този велик метод“. А ние сега като се срещнем, казваме, че любов в света не съществува, че с любов не се живее, съмняваме се в Бога, в истината и любовта. Любов съществува, защото животът е плод на любовта. И Бог съществува — защото любовта съществува. И истина съществува, и мъдрост, и правда, и добродетел — защото Бог е Дух. Слънце, което включва всичко добро и светло в себе си. И както има физ. слънце, така има и дух. слънце — извор на всичко добро.

(Следва)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едита Рьорле

Значението на евритмията в педагогиката

(Из практиката на Свободното Валдорфско училище)

С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган  на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата.

Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма.

Всички деца от първо отделение до 8. клас се обучават по евритмия. Надеждите, които възлагаха на нея, в висока степен се оправдаха. С душевно участие и радост децата играят евритмичните упражнения. И особено у най-малките е тъй ясно, как те с вътрешно разбиране се отнасят към евритмията! За тях тя не е нещо чуждо. Телесното движение е една вътрешна нужда за тях. За детето не е достатъчен смехът, за да изрази своята радост: цялото му тяло трябва да вземе участие при изразяването й. То трябва да плеска с ръце и да тропа с крака. Всичко у него се стреми към движение. И дето слуша музика, ритъмът прониква до неговите крайници, завладява ги, и детето ги изпълва с голяма радост при хармония между движение и музика.

Ние работим по разумен начин в съгласие с този естествен инстинкт у детето. Още от първо отделение обучаваме децата на евритмията, свързана с музика. Те слушат вътрешния ритъм на музиката или стихотворението и се движат в съгласие с него. По този начин, чрез движението — в много по-голяма степен отколкото чрез просто декламирана — силите,които лежат в основите на ритмичната система1), се подбуждате към вътрешна дейност. Силите на ритмичната система не знаят никаква умора. Те дарявате тялото постоянно с нов живот. Чрез евритмията се премахва умората, която настъпва у детето, когато то преждевременно работи с ума си. По този начин тя действа за уравновесяване на тези учебни предмети, които изисквате по-усилена умствена работа.

При по-нататъшното развитие на детето, наклонността към чисто движение отслабва. Тя се замества с друга: събужда се радостта, желанието да се изрази със смислени движения това, което детето чувства. Идва време, когато се преминава към мира на гласните и съгласните. Събужда се усет за естеството на отделните гласни и съгласни. Не е мъчно за детето, когато чуе А, да изпитва радостно учудване, като че ли има лъчеизпускане от него, а при У идва слабо чувство на страх. Съвсем друго е преживяването на съгласните. При тях му говори околната природа. То свързва Ц със светкавицата, В с движението на вълните. Всичко туй за детето е ясно, защото за него светът не е още отвлечен, безцветен, всичко е живо и му говори нещо. Именно такива упражнения даваме на децата. Тогаз те стават способни да се учат от живота и това ги предпазва от ранно застаряване. Човек се чувства силен в живота, когато чувства вътрешния смисъл на нещата в света.

В малко по-горната възраст отиваме още по-нататък, преминаваме от гласните и съгласните към думите. Сега вече у детето трябва да се развие живо чувство за езика, напр. за разните части на речта. Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата. В първите учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми. Сега, в по-напреднала възраст, свързваме туй с нещо ново. Когато детето чрез главните учебни предмети е научило, че има активни и пасивни глаголи, то при часа по евритмия детето ще тича по права линия напред и назад, като същевременно внимава на преживяваните чувства. Тогаз у детето изплуват тези чувства: когато отива напред, като че ли се оставя да го теглят, а когато се връща назад, то употребява по-големи усилия, като че ли противостои на нещо, което го тегли напред. Тогаз детето много естествено намира, че при пасивните глаголи трябва да се тича напред, а при активните — назад.

И за другите части на речта има съответни форми. По този начин у детето се развива живо чувство за езика.

В горните класове се опитваме да проникнем по дълбоко в естеството на художественото, тъй че учениците да станат способни да преживеят характера и смисъла на едно стихотворение. Напр. подбудих ги веднъж да евритмизират две стихотворения от Християн Моргенщерн (от сбирката му: „Намерихме пътя“): „О, нощ!“ и „Побеждавай!“ В първото стихотворение децата можаха да преживеят, как чрез надмощието на тъмните гласни, идва едно благоговейно настроение. При второто стихотворение те имаха съвсем друго настроение, предизвикано от господството на И. Чрез телесното движение, което съответства на И, се изпраща навън една вътрешна сила.

От връзката между движенията и думите се вижда, че изворът на евритмията е в намирането на истинското естество на думите. Зад думите се чувства духа на езика. Но днешната култура е изгубила усета за това; иначе, лъжата не би се вмъкнала в езика. Чрез евритмията ни е дарен език, с който не може да се лъже, при евритмията думите се изразяват и чрез телесни движения; душевният живот се изразява външно чрез този видим език. И тогаз престава възможността за лъжа. Така децата се възпитават във вътрешна правдивост, което е от голяма важност за волята.

Туй, що дава евритмията на децата, на е измислена теория. Най-добри свидетели за това са самите деца. Който е имал случая да види евритмични детски упражнения, видел е каква непринудена радост изпитват децата, които ги изпълняват, и това буди у зрителя дълбока благодарност за изкуството, което ни са дарили.

(Превод от немски)

__________________________________________

1) Тялото има три области, от които средната, гръдната област, се нарича ритмична система.Тук спадат главно кръвоносната и дихателната система.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Амин, ключът на вселената

Буквите и тяхното значение

(Продължение от кн. VII)

Преди да обясним значението на думата Амин, трябва да направим некои предварителни бележки. Защото, ако не се разбере основното значение на самите букви на една дума, не можем да бъдем сигурни за значението на самия й корен. Това се отнася по-специално за такава дума, като А м и н , защото, както ще се посочи, тя се употребява повече като „дума със сила“, отколкото като граматическа дума. Простият превод на тая дума в граматическия му смисъл като: „това, което стои, което е установено, това, което е крепко“ и пр. не ще допринесе много на четеца, който знае, колко свещена е станала тя чрез употреблението й като един звук на сила и потвърждение.

Обаче, мъчно е да се изразят идеи, които са привидно нови или които досега не са били добре обяснени. В тоя случай, когато се търси да се обясни истинското значение на самите букви, мъчнотията е по-голема, поради обичайната мисъл, с което е била свързана.

Разбира се, не е мъчно да се разбере значението на думите, изобщо, но много по-трудна е задачата, когато е въпрос да се проследят първоначалните корени. Но даже след дълго изследване, ако се открият действителните корени и се узнае оригиналния език, търсителят пак не може да я изтълкува „авторитетно“. Защото, — и тук е задачата — коя е причината, че един корен, състоящ се от две или три букви и е прост, единичен слог, да изразява приетата идея, защо, в същност, думите подразбират точно това, което значат, а не нещо друго? На това е и лесно, и мъчно да се отговори. Лесно е, защото за интуицията идеята е проста, но мъчно е, защото идеята трябва да бъде представена на ума по един логичен и определен начин.

Буквите, очевидно, са символи, буквални „слова“, съпоставени заедно, според както думата изисква, за да изразят една идея или да представят известни звукове. Буквата, обикновено, се именува с едно име, което изразява същата идея. В модерните езици, обаче, това е било пренебрегнато с много гибелни резултати за ония, които позволяват на въображението да се вълнува, когато търси оригиналното значение на думите. По този начин общопризнато правило е, че когато една дума звучи като некоя друга, по необходимост тя не е от същия корен и по никой начин не носи същото значение, нито сочи, че произхожда от същия източник.

В съвременните езици идеята, че буквите имат имена, които изразяват значението на звуковете, що представляват, рядко е била сметана като безвредна от неколцина писари, между които е и прочутият Фабр д’Оливе, великият френски граматик, който през френската революция, написа La Langue Hebraique Restituee. Други произведения, неговият предшественик Курт де Жебелен, Е. Дейвис, в неговото съчинение Келтските изследвания, както и много кратката бележка, дадена по предмета от „А. Е.“ (Джордж Ръсел), сега известен като един от водителите на Ирландското владение. Малко се знае вън от това по предмета с изключение, че Платон с резерва говори за идеята относно имената на нещата и дава няколко сведения за значението на буквите.

Съвременното име на буквите като а, б и в няма значение. Наистина, ако запитат някого „какво значи а?“ отговорът навярно ще бъде: „не значи нищо“. Тя е първата буква на азбуката. Ако пак се запита: „какво е азбука?“ отговорът ще бъде: а, б, в и пр., разбира се. А Б В, обаче, не е азбуката, защото тази дума се състои от първите две гръцки букви Алфа и Вита, които са букви или писмена, изразяващи известни значения. Това, което се нарича „азбука“, е редица от „писмена“, т. е. буквите, с които езикът се изразява като символи.

Причината, поради която съвременните имена на буквите, като а, б, в и др., немат значение, е тази, че те са извлечени и непълни имена, когато гръцките и еврейски букви са се именували с пълни имена, а тия имена са били дадени съобразно силата на звука, изразена чрез буквата. По тоя начин на гръцки звукът — сила, символизиран чрез А или алфа, е бил така наречен, защото буквата е изразявала един звук на владение или водене, или сила или направление, тъй като думата „алфа“ значи водител, това, което предхожда и т. н. На еврейски същата тая буква се казвала А л е ф , което значи мощен, велик, бик и т. н. или даже едно голямо число, хиляда.

Ако, следователно, буквите са наречени с имена, изразяващи техните звукове, разумно е да се запита, каква цел се гони с тия имена и какво е истинското значение, едно разбиране на което ще ни снабди с ключа за значението на повечето корени в много различни езици.

Буквите в много езици, като еврейски, китайски и т. н., са били първоначално рисунки, представляващи известни идеи и звукове. Тия рисунки са се употребявали като символи, за да изразят значението на звуковете, които представлявали. Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка.

Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена.

Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе.

Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица. Тя също, като звук, изразява това, което свързва или обвързва, или нещо, което принадлежи на телесния организъм, неща които са свързани заедно, според мнението на Fabre d’Olivet, и следователно, идеята, да бъде буквата нарече на „камила“, може-би е тая, че камилата е връзка между град и град през обширните пустини.

Буквата М е биле наречена „води“, което, както четецът ще си спомни, е символ на пластичност или извадка, това, из което всичко изхожда, материя, субстанция. Всичко това, обаче, което остава от еврейската дума мем, е звукът на буквата М, както е и на английски.

Ю или В, на еврейски вау, също изразява връзка, но връзка, която свързва отделни или поляризирани противоположности, като ги довежда в съотношение повече чрез симпатия, отколкото чрез действително свързване, както е при организмите. Думата Bay, значи буквално гага или брънка, и тъй не е мъчно да се схване подразбираното значение.

Всички други букви са били наричани по този начин, Х-то се наричало „прозорец“, а другите букви: „око“, „гвоздей“, „зъб“, „глава“, „врата“ и т. н.

Това са, най-сетне, прости твърдения, но четецът се поканва да изговори разните съвременни букви, както са направили Джордж Ръсел и авторът, и ще намери, че, като размишлява върху звуковете, буквите са били право наименувани съобразно със звуковете, които те изразяват. Така са били именувани не само еврейските и гръцките букви. В другите езици е преодолявал същият метод, при все че малцина са ония, които дълбоко са прочули тази страна на езика. Дейвис, обаче, в своите Келтските изследвания, показва това ясно, даже в съвременните букви на ирландците и англичаните. В тия страници, обаче, идеята а посочена предимно чрез еврейския език, при . все че тя добре може да се проследи в санскритския и други по-модерни езици. За да не би да се стори странно на четеца, че такива идеи се приемат като факти, добре е да се съберат и други доказателства и по тоя начин гореспоменатият писател може да се заинтересува.

„Понеже евреите са били внимателни да различат тази буква (Алеф) и други букви по имената на известните им и определени знаци, може да се предположи, че те са знаели някоя основателна причина за такова точно различие. Най-очебийната причина в структурата на езика трябва да е била тази, че силата на всяка буква се забелязвала като да е подобна на значението на името, което й съответствало. Ние можем, следователно, да очакваме, че Алеф съдържа нещо положително, изпъкващо или силно качество, че то се е стремило или насочвало напред или увеличавало значението на силите, с които е пряко свързано.

Това е твърде важно потвърждение на възгледите, представени тук, и може да бъде добре посрещнато от ония, които търсят авторитети. Дейвис проследява значението на имената на буквите в съвременните езици, което е твърде трудно, ако старите корени на съвременните думи не се знаят.

Исак Тейлър, в съчинението си Азбуката, проследява всичките азбуки до самия им произход в свръзка само с тяхната материална форма, но той не казва нищо такова, което да ни помогне да разберем първоначалното схващане в умовете на откривателите им. Твърде вероятно е, че като учен, той не счита това проучване за важно. Той се съгласява, че в тия рисунки на птици, зверове и пр. буквите са били наречени по имената на съществата, но той изглежда да схваща истинската причина, която вече посочихме. Първоначалните имена постепенно са се загубили и, може-би, поради безгрижие, е останал само първоначалния слог на името. И това именно изтъква Тейлър, сочейки, че съвременното наше М произлиза направо от египетския йероглиф, бухалът чието име е било Мулак. Всичко, което е останало от това име, казва той, е М. По-правилно би било да се каже, че всичко, което е останало от името, е звукът, изразен чрез буквата М, т. е. Ем или Ме. Произходът на буквите от египетския език чрез еврейския е бил проследен от автора в Музиката на сферите, част II, Тейлър не е споменал за тоя еврейски произход, което би му помогнало да докаже, че по-модерните букви също произлизат, в повечето случаи, от египетските.

Други, например китайските, са имали също такъв произход, според Тейлър и други, които показват, че Първоначалните букви представлявали дървета, животни, мъже, жени и пр. (стр. 21). Китайският метод е бил, обаче. различен от еврейския, защото еврейските букви изразяват известни идеи и са наречени с имена, които символизират тия идеи. Може да е било същото първоначално и с китайските, при все че Тейлър сочи на различен метод. Така, той показва, че „спасен“ първоначално се представлявал от една рисунка на ръка, протегната на долу да помогне на една жена. Това е груба идея, ако е вярна, и е съвсем различен метод от тоя на евреите и египтяните. Той казва по нататък, че китайците са имали два метода (стр. 30) или форми за писане. Единият е чрез отбелязване, това, което той нарича фонограм (звукопис), който е, разбира се, една буква или мярка на звук, изразяваща при писането един звук, както е случая у евреите. Към този фонограм е прибавен един идеограм, мярката на една идея, за да се изрази значението на предишната дума, като определение. Това също може да се проследи и в египетските йероглифи по камъните, както кунеиформичните клинообразни издълбавания, но то не се намира у евреите. Съществува, очевидно, голяма разлика между картинното писане или идеограмите и звуковото писане или фонограмите.

С право може да се запита, дали тия звукове са всеобщи и ако те са изразени чрез имена на буквите, как така да няма един всеобщ език. Отговорът е прост. При все че всеобщата вибрация може да бъде една и съща в своята същност в етера на пространството, тя пак трябва да бъде предадена чрез органите. Сега всички хора са повече или по-малко съвършени органически, но развитието и усъвършенстваното на органите е в различните случаи твърде различно; така е и с развитието на ума, който пръв получава вибрациите преди да бъдат те преведени в реч. Всеки ум е различен и всека страна има своя специална обстановка, която действа на вибрацията, произвеждаща речта, и тъй я прави типична според своята среда. Ако вибрацията мине през несъвършено развит ум и се предаде чрез още по-неразвит организъм, тогава, очевидно, какъвто е умът и организмът, такъв ще бъде и резултатът от изречената дума. Това поражда различните езици и диалекти. Обаче, при все че езиците са много и различни, коренните звукове зад тях се проявяват във всички.

Исаак Тейлър забелязва с изненада в Азбуката (стр. 196), че всички еврейски букви или по-скоро имената на тия букви започват със самите букви. Така, първата буква Алеф започва с А, следващата Бет започва с Б, и т. н. Той, очевидно, не е схванал как и защо тия букви са били наименувани. Необходимо е да се прибавят неколко думи за обяснение. Вече споменахме, че съществува известна сила в природата, която се символизира с буквата А л е ф. Има една друга идея, която трябва да се преведе в човешка реч и която може добре да бъде символизирана чрез буквата Б и нейното име Бет, което буквално значи „къща“. Това е идеята за вътрешност, да се сглоби една дума или да се оформи едно вътрешно развитие, това, което се развива вътре в нещо, за да се приготви да излезе от него. Звукът Б даже и в съвременните езици изразява звук на вътрешно развитие, звук направен вътре в устните, вътре в устата, едва подозирайки, че ще излезе навън. Това е звук по вътрешен, отколкото звука, изразен в буквата П, която се издига като чук, а не се задържа като първата, повече назад. Звукът К е даже по-дълбоко задържан и има вид на вътрешна асимилация, като централизираща сила.

Тогава не е тъй странно, че имената на буквите започват със самите букви. Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея. Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе.

Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена. Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация.

Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста. Това е интересно от гледището на Дейвисовата идея, която е очевидно вярна и правилна. Даже и в съвременния език буквата П дава обрат на И (или Егото или Индивида), който изхожда, проектирайки се като П и така ставайки «символ на Егото, понеже И-то действа като родител или баща. Често се вижда в първоначалните езици, че първата буква на корена е управляващата буква и сочи на главната идея на думата. Четецът ще забележи, разбира се, че тази буква П, символ на усилие, което изхожда или произвежда, на бащинство и пр. е в началото на много думи, изразявайки тия идеи, като Pater (баща) Parent (родител), производител (да води напред),напредвам, потиквам, помпвам. В много езици П-то, произнесено кораво или меко, като ФPh, е управляващата буква на различни думи, всички изразяващи идеята за отиване напред, поникване, проектирана и пр.1)

Дейвис дава много други разяснения за произхода на звуковете, които са изразени с букви и доказва, че разчленените звукове на човешкото същество не са, както някои мислят, прости подражания на това, което се чува. „Има звукове естествено описателни. Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358).

„Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.

„Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133).

Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл. 74); „ако съществува един език, чийто думи имат естествено значение, той е еврейският; ако дълбоко и основно се наблюдава реда на буквите му, ще може съобразно с тях да се доберем до едно правило, чрез което ще открием някой идиом. В него има, следователно, Двадесет и две букви., които са основата на световете и творенията, които са в тях и се именувани според тях, и всека реч и всяко творение са от тях, и чрез тяхното обръщане получават името, съществуването и свойството си“.

Може да се даде една илюстрация на тази идея. Когато се съединят известни вибрации, възниква картина на една идея в „умственото око“ или в атмосферата. Тая картина е видима от Пророка, който помага да се образуват букви, за да представляват звукове. Той наименува трептящата картина съобразно с ефекта върху ума. Това име тогава се употребява, за да опише предмета или идеята, която тя в същност представлява. Така еврейската дума за свиня, хозар, представлява известни природни сили, съединени в отделното животно. Думата, която е употребена, за да опише животното, отговаря на същия принцип, т. е. буквите на думата представляват тия сили.

Има,за пример, в природата една сила, на напрежение, елементарното „коренно“желание, което поддържа даже най-низшето живо същество да съществува, една сила, която разрешава да се вземе това, което може, от най-низшия тип на елементарното напрежение. Това е изразено чрез един звук, който представлява такава идея и е символизирана от една буква, която представлява в замяна самия звук, буквата X, произнасяна на еврейски като шотландската дума лок, едно гърлено, също като гръцкото X или испанското X, произношението на което е гърленото X, както в прочутото съчинение „Дон Кихот“. Гърлената буква се употребява да изрази низшата елементарна природа на всичко и доказателството, че тя действително представлява такова усилие, може да се добие абсолютно като се произнасят буквите, които образуват думата, т. е. хес или хет, като гърлен звук до като идеята се привлече от лицето, което я произнася по тоя начин. Така той „съзира“ идеята зад буквата.

Другата сила в природата се символизира чрез буквата Z, наречена на еврейски зауин или зайн, която се пише като завит гвоздей или оръжие, и е наречена по името зауин, което значи гвоздей или оръжие. Звукът на тая буква — за тия които желаят да опитат повтаряйки произношението й и търсейки ефект върху ума — представлява една увиваща се коренна сила. Еврейската буква Р, наречена, Риш, което значи „глава“ или седалище на разум, е по тоя начин символ на ум, но звукът на буквата представлява също определено или направлявано движение на дейност, чиято енергия е умът.

Ако, сега, тия три букви се съединят заедно, те образуват думата хозар, като по тоя начин представляват едно низше елементарно усилие (х), кореняще се, увивайки се и ровейки (з), избивайки или управлявайки (р) или предпазвайки пълното развитие на ума.

Буквите, които управляват една дума, са изобщо ония, с които се започва коренът, и следователно, буквата която представлява ума, е последната в тази дума хоззар, която значи буквално „прасе“. Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето.

Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А. Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие. Това,като се прибави към символа на разделението Д, наречен на еврейки далет, образува думата хд, което е резултат от комбинацията на буквите, представляващи два звука, тия на усилието и раздялата. В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата. Следователно, думата „едно“ се употребява за превода на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен.

Сега ако тия букви биха били обърнати, тъй че усилието да бъде победено или управлявано от раздяла, ако Д предхожда X, възниква думата Дх, която се произнася даг или таг, както е на немски. Тази дума Дх, значи, според православните речници, да излезе напред. Следователно, разумно погледнато, може да се каже, германското tag и английското day и двете произлизат от тоя корен, кой значи, „изхожда“, защото денят е изхождане на слънцето или поне така се е смятало в старо време. Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2)

(Следва)

_______________________________________

1) На санскритски: пра — напред, пра-на — издишване.

2) Пълно описание на другите букви ще дам в друго мое съчинение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

К а б а л а

Ключът на книгата,,3о-ар“

(Продължение от VII)

24. И в края на Суетата и пустотата и тъмнината, и ще бъде превъзнесен Йодхеваухе сам в оня ден.

Тълкувание

Това е пророческото предизвестие на Царството Божие. Суетата, пустотата, тъмнината са свойствата на хаоса. Те се проявяват във всичките ери на падението, във всичките същества под изпит и мъки. Тълкуването на преходните стихове ни показва мъчителните борби, завършени с възстановяването на светилищата, чрез тържеството на синтеза. 24-ият стих ни открива божественото естество, достигната с това тържество. Но Царството Божие, което тоя символ ни възвестява, не се осъществява със същата пълнота във всички факти, които символът представлява и. съсредоточава. Хаосът и Царството Божие са всемирни символи, всеобемни и с неизследими глъбини. Хаосът е злото, а Царството Божие е безграничното добро във всичката пълнота на значението, енергията и истината му. Яко се приложат тия два символи върху цялото творение, те ще запазят пълното си значение, а ако се приложат върху никой изолиран свят, върху някоя определена епоха, отделен народ или душа, ще има нужда от съответното ограничение, защото няма да се схваща тогава общото зло и всемирното абсолютно добро, а частното и специалното.

Царството Божие има различни значения. В най-висшия смисъл, Царството Божие е самата мощ на Абсолютния, неизменното съвършенство, любовта, истината, славата, красотата, щастието и величието на Бога в Себе си, постоянната победа на Този, който е. Тия значения на Царството Божие са извън областта на времето, недокосвани от сътворените неща. 24-ият стих не ги засега, понеже той противопоставя хаосът, който изчезва, на възхода на Бога, а в отвъдната област няма нито възход, нито хаос. Там Бог възлязва в един безкраен и вечен екстаз. Това е необятна и недостижима бездна.

По-долното значение на Царството Божие, но все пак обширно като първото, е следното: Царството Божие е тържеството на Доброто в безкрайното творение, което обгръща всички частични и последователни създания. Нашата планета Земята заема твърде малко място в пространството. Тя има начало, ще има и край. Тя е, следов., едно от последователните създания, които се раждат и умират в течение на големия цикъл на времето. И слънчевата система, в която се съдържа земята, е също така частично създание, ограничено в пространството, едно от последователните създания, чието раждане и смърт отбелязват ритъмът на времето. И гигантският Млечен път, който обхваща всичките звезди, всичките слънчеви системи, всички мъглявости пред погледа ни, също тъй съставлява едно частично и малотрайно създание, една бела пяна в пространството, с неопределено съществуване. По-нататък, бихме могли да посочим, в етерните простори, други огромни острови, други млечни пътища, подобни на видимия от нас, но толкова далечни, че тяхната светлина, изчерпана по пътя, не може да учудва погледа ни. И тъй можем да разберем, че в неизвестността на небесните векове, много Млечни пътища, много нации и множество светове са се появявали и падали, за да изчезнат в това тихо етерно поле, плодовито като пълна гробница и в което жътвата на новите звезди се подхранва от изтлената плът на живелите някога съзвездия. На късо казано, от това гледище за създадените неща, трябва да се заключи: в пространството се разстилат групи същества, начиная от агрегатите на атомите, образуващи молекулата и от купчинката клетки, които трептят във вътрешността на един молец, до слънчевите системи и мъглявостите, които населват Млечния път. За да бъде, обаче, представата пълна, трябва да прибавим към тия видими организми или групи от материя ония действително реални, макар и възприемливи от чувствата ни организми — нематериалните групировки, които населяват глъбините на безкрайното пространство. А пък във времето: всичките тия светове, всичките тия същества, духовни, материални, гигантски, атомически, се губят и възобновяват неуморно като в един безкраен прилив и отлив, чиито вълни носят живот или го отнасят чрез смъртта, и които подмладяват или застаряват с драмата си този безкраен живот на творението, чието спокойно богатство ни се показва в пространството, заедно с многобройните му преливи, с пълнотата на океана.

Прочее, духът ни може да концентрира тази двойна представа за пространството и времето само в една мисъл и тогава ще разберем безкрайното творение, като да обръща всичките възможни творения на продължителността и безграничността. Това безкрайно творение реализира Царството Божие. Следователно, според учението на Кабалата, както се излага от тълкуванието на 23-ия стих, понеже Злото е всякога преходно и разрушимо от само себе си, а Доброто винаги възкръсва и побеждава, трябва да се схване, че в голямото и безкрайно творение, което е синтез на всичките възможни създания, т. е. разрушението и победата се манифестират напълно, и че резултатът на всяко частично и последователно създание и следователно, оня на голямото Божие дело, което обхваща всички, посочва на съвършенството, постигнато от съществата, разливането на любовта в свещените форми на чистотата, предаността, правдата, силата и щастието на избраните, пълното въплъщение на Бога в преобразените Негови създания. Това е второто значение на Царството Божие. И 24-ият стих визира именно това второ значение, защото ерата на Месия, възвестена от Словото на Пророка, има не едно, а много значения.

Третото значение на Царството Божие се отнася за специалния рай, който се ражда от еволюцията на една слънчева система Такава система включително невидимите светове,които се преплитат там с видимите, е една умалена вселена. Прочее, трябва да се каже, че нищо не може да достигне пълно съвършенство, да го реализира абсолютно във видимите и материалните неща, а може, под материалната обвивка, да се достигне вътрешното морално съвършенство, без формален разцвет. Поради това и най-висшата Красота е създание на бляна, а красивото е една мистична слава. Следователно, в една слънчева система, целият прогрес на световете, които я съставляват, всичките усилия на свободните създания, които се опитват там, имат за върховна цел и последно осъществяване едно духовно Царство, един рай образуван от святите души и техните светли дела. Този рай се превръща на края в голям Рай, излъчен в общността на световете, но погледнат откъм произхода му, а не откъм негова свършек, той запазва своята особена заслуга и и специален характер. Тоя рай е третото Царство Божие.

(Следва краят)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

АЛХИМИЯ1)

Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия!

Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения. И въпреки тази очевидна истина, как силно очарова слуха звукът на тая дума на ученика мистик! Как тя е пълна със страшни мистически възможности за безсмъртни сили, въплътени в сложния организъм, наричан човек!

Думите — само ако ние знаехме това — имат също вродено магнетическо влияние и притежават същата сила на сродство и оттласкване, както и човешкото семейство и всичките органически и неорганически форми и субстанции. И колко печално е за развитата душа да види в човешката среда неразбиране, причинено от лъжливото тълкувание на термините.

Мнозина знаят за личния или човешкия магнетизъм и неговите ефекти, но по-далеч от това не отиват. Те даже и не сънуват за това тънко, безмълвно влияние, което изтича от името, от думата. Те не подозират за тази сила, която имат думите, употребени както трябва.

Човешкият ум така е потопен във феномените на Природата, които са само обвивки, че не вижда истинското тайно значение и реалностите, скрити под материалните одежди.

Преди всичко, ние искаме да отбележим значението на думите, които влизат в състава на нашия предмет, т. е. думата Алхимия, после да дадем кратък преглед на нейното физическо съответствие — Химията и нейния духовен двойник — Алхимията.

„АЛ“ ( или Ел ) и „КИМИЯ“ са думи арабско египетски, които вместват в себе си много повече отколкото се струва на пръв поглед. Те имат значение твърде различно от туй, което обикновено им дават учените умове. Термините и идеите, които ние обикновено свързваме с тях, се изменят с вековете, в които живеем. Същото е станало и с термините, от които е произлязла думата Алхимия.

Ще се постараем да проникнем под черупката на простото значение, в което лингвистическото употребление и условност са облекли тази дума и която, с течението на вековете, е станала само една ръжда на разложено пустословие — и ще се опитаме да освободим от там живия зародиш, който е погребан вътре.

Арабите, които са заимствали от Египет всичките свои окултни аркани, могат най-добре и вярно да ни дадат правото значение на тази дума.

Ал — е определителен член, Кимия — таен, скрит, следователно, окултен — от там нашата съвременна Алхимия или, по-вярно Ал-Кимия. А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия. При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука.

В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения.

Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят?

Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии.

Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи. Науката представлява основата, философията — метафизическата спекулация, която се опира на нея.

Ако тези основни различия бъдат добре запомнени, то всяка бърканица, противоречия и. други интелектуални заблуждения ще изчезнат или ще се разпаднат на свои собствени групи, тъй че леко ще може да ги класифицираме. Този е именно пункта, дето много изследователи са се губили в лабиринтите между науката и философията. Безсъзнателно те са смесвали двата термина, така че девет-десети от учениците си представят въпроса едностранчиво — и философията, неподдържана от науката, става чиста теория, а научното основание не намира място във философските съчинения.

В тази глава2) ние ще говорим само за органическата Алхимия. Тя се занимава изключително с живите органически обекти и с това се отличава от алхимията на неорганическата материя. Тези два аспекта в това единствено отношение може да се сравнят с органическата и неорганическа химия, към която в началото са принадлежали, тъй както и астрологията е принадлежала към Астрономията. Алхимията и Астрологията, две сестри, са били прародители на двете съвременни науки — химията и астрономията. Тези двете последни науки имат работа със сенките, с феноменалните илюзии. Истинско е изречението на Соломон: „Нищо ново под слънцето“.

Преди всичко, да се вгледаме в най-прекрасната форма на нашето изкуство, тази, която се отнася до царството на растенията и цветята. Всяко цветче, всяка тревица, дърво в гората или буренак в блатото, всичко това изявява съответна степен живот, който всякога ги заобикаля. Няма ни един атом, който не би бил външно изражение на някоя отделна жива сила вътре в пространството „ЕТ“, която да действа в унисон с доминиращата сила, строго съответстваща на типа живот.

Ако ли само науката можеше да види тази чудесна лаборатория, която действа в живата съкровищница на природата, то тя би престанала напразно да търси произхождението на живота и да се учудва на това, какво е станало с недостигащото звено на научната еволюция, защото тя тогава би реализирала понятието, че биогенезисът е една велика истина, както за оживената, така и за неодушевената природа, централен жив източник на който е Бог.

После, науката би узнала, че двуединният живот всякога се намира в движение в цялата материална вселена, като циркулира около фокусите на творческите дейности, които ние наричаме слънца, звезди, планети, като очакват условия а те са всякога на лице, за материално въплъщение при всичките възможни комбинации, обстоятелства и условия, постижими и непостижими за нас, като се приспособяват към непрекъснатото феноменално свое проявление. Звената в тази могъща еволюционна верига понякога може да се явяват като недостигащи ту тук, ту там. Ето причината, поради която може да ни се стори, че типовете в своята цялост не съществуват. Но това може да бъде по причина, че нашите възприятия не са съвършени и че ние в някои случаи не сме в състояние да направим ’реално различие и точна оценка на фактите. Но ако ли съществува действително такава реалност, която ние наричаме недостигащо звено в схемата на еволюцията, то това би показвало само, че духът макар й съединен с материята, все пак не е зависим от нея.

Но материята? Какво ще стане с нея? Може ли тя да бъде независима от духа? Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената. Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея.

Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята.

Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа.

Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма.

Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение.

Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури. Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи: вода и земя. Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия. Едната е продължение на другата, смесват се една с друга, така че по отделно двете са непълни.

Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на съотношенията той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма. Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там.

Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти.

Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина. Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите. После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта.

Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога. Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот.

Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло. Наглед, това е истина. Повърхностно, това е вярно, но в действителност — не. И ако би било така, гладът не би съществувал. Науката би направила хляб от камъни и на това има намек в Евангелието при изкушенията на Христа в пустинята. Но никой не знае по-добре, отколкото самата академия на науките, че техните учени професори твърде скоро биха умрели от глад, ако биха били принудени да изкарват своята храна от химическите субстанции на скалите. Те могат по химически начин в съвършенство да приготвят едно пшеничено зърно, но не могат да създадат невидимия зародиш, благодарение на който то израства, става плодородие и се възпроизвежда. Те могат от камъните на улицата да произведат химическите еквиваленти на албумина, скорбялата и маслата — тройката, която всякога трябва да се намира, за да се поддържа живота — но с никакъв научен процес не могат да достигнат такива химически еквиваленти на тези субстанции, че да създадат същото животно или растение. Науката не може да отговори, защо е невъзможно това. Тайнствено наклоняване на главата и дълбоко мълчание са едничкия отговор. Попитайте науката как прораства растението, кое заставя материалните атоми да строят корен, стъбло, листа, пъпки, цвят съвършено сходни с този род, от който произхожда покарващия атом? Какво се крие под обвивката на растенията, което да слага печата на такава поразителна индивидуалност? И защо от една и съща почва израства и смъртоносния аконит, и хранителното растение и защо всяко от тях произвежда качества хармонични на своята собствена природа, но толкова различни по своето действие на човешкия организъм и в същото време съвършено сходни, ако се разглежда източника, от който те получават своя растителен живот? Трябва да съществува нещо, което да отговаря на тия въпроси! Това е именно старата Алхимия. Само тя една може научно да отговори и да осветли тия въпроси. Но това знание лежи зад пределите на тази линия, която прегражда пътя на материалистическия учен, като казва: „Ти не можеш да идеш по-далеч от тук! Тука е възможния за тебе предел. Края на материалната нишка е постигната и ако ли ти не можеш да я свържеш с нишката на следния план, то твоите изследвания трябва да се спрат тук!“

Преди да влезем в разглеждането на тия жизнени въпроси и да дадем отговори на тях, ние трябва да направим едно малко отклонение и де се постараем да се запознаем с най-новите идеи и открития на физическата наука по тези интересни въпроси. Най-заслужващ ръководител в случая може да се сметне съчинението не покойния Джемс Джонсон: „Химия на общия Живот“, попълнено от Артур Черч. На 56 страница, глава 4-а, по анатомията на растителния живот, ние четем следното:

„На дълбоко интересни размишления ни натъква факта, че грамадното дърво се храни и поддържа посредством най-малки органи. Микроскопически отвори на листата всмукват газовата храна от въздуха, повърхността на микроскопически косъмчета всмуква от почвата течната храна. Ние сме привикнали да се учудваме — и това е твърде естествено — че такива грамадни скалисти рифове, със стотина километра дълги, могат да бъдат построени от съединената работа на милиарди най-дребни зоофити на повърхността на кораловата скала. Но това е по-малко чудесно, отколкото тази съединена работа на също тъй подобни микроскопически агенти, които се трудят в листата и корените: субстанцията на обширните гори се строи пред самите ни очи! И това наистина е по-чудесно, тъй като в първия случай резултатът от работата се явява това, че мъртвата материя, извлачена от дъното на морето, се преобразува в мъртва скала, — във втория случай безжизнената материя на земята и въздуха с работата на тези микроскопически строители на растенията, се преобразува в живи форми, които повдигат своите глави нагоре към небето, клатещи се при всяко духване на вятъра и украсяващи всички континенти с най-разнообразна зеленина и постоянно меняващи се листа“.

По нататък в същата глава, страница 62 и 63, същия красноречив автор продължава: „Специалните химически изменения, произходящи в растенията, ако ли само бихме могли да ги наблюдаваме, биха ни се сторили не по-малко чудесни, отколкото бързото образуване на микроскопическите растителни организми от суровата им храна, която се съдържа в гроздовия сок. И до днес се явява още необяснено от най-напредналите химико физиологически изследвания, по какъв начин, като се хранят от една и съща почва и въздух, различните растителни части са способни да извличат субстанции, тъй различни помежду си по състав и свойства. От семенните съсъци на едно растение (мак) ние събираме сок, който, като се изсуши, постъпва в търговията под название опиум; от кората на други (хининовото дърво) ние извличаме хинин, посредством който лекуваме яростната треска; от листата на други растения извличаме смъртоносни отрови, често със забележителна ценност по своите лечебни сили и полза. Цветята и листата на някои растения съдържат изпаряемите масла на парфюма от ароматическите качества на които тъй много се наслаждаваме;семената на други ни дават други масла, които употребяваме в изкуството ... Тези и хиляди други факти ни говорят за това чудесно разнообразие, което претърпяват първоначалните форми на материята, когато се поглъща от живите растения. И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“.

Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа? Мислите ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения на точния учен?

Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство. Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот.

(Следва)

Превел: Waniel.

__________________________________________

1) Извадки от съчинението на Томас X. Бургон: „Светлината на Египет“, ч. II.

2) ХII-а от съчинението на Бургон: „Светлината на Египет“ г. II.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Духовна опитност

Картинно съобщен факт на сън. Това бе през 1909 год. Братовата ми дъщеря Зорка П. К. заболя тежко от менингит и бе занесена в болницата на дружеството „Червен Кръст“ в София. Една нощ майка й се събудила от сън, изплашена, и почнала да вика: „Зорка умре, Зорка умре!“ На въпроса на домашните й, тя разправила, че току що сънувала, че болната й дъщеря Зорка се явила при нея превързана с кърпа, а в ушите й имало памук, и й казала: „скоро, мамо, открий леглото да си легна, защото ми е лошо, повръща ми се“. Майка й тогава я запитала: „защо излезе от болницата?“ А дъщеря й отговорила; „изпъдиха ме, мамо, от болницата“. Баща й тогава погледнал часовника си и записан часа и минутата, когато се събудила майка й. Сутринта, на другия ден, съобщили им по телефона от болницата на „Червен Кръст“, че дъщеря им Зорка се е поминала в същия час и минута, когато майка й се събудила от сън, изплашена, и извикала с плач: „Зорка умря!“

Съобщава: А. Динова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕСТИ

Едно тържество на истината и правдата. Нашите четци си спомнят, че главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, Александър Радославов, заедно с подчинения си началник на бюрото за културните учреждения, Никола Т. Балабанов, издадоха едно окръжно предписание от името на това Министерство под N 33168 от 26.XII. 1925 г., с което отмениха одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис“, дадени с окръжно N 30006 от 13.XII. 1919 г. и забраниха за напред разпространението на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. Това направиха те, главно по подстрекателството на известния професор Д-р Ст. Консулов. Обаче, както съобщихме своевременно (вж. книжка V, стр. 118), ние подадохме жалба до Върховния Административен съд за отмяна на това незаконно издадено окръжно и съдът с окончателно решение N 285 от 6 октомври т.г. влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност.

Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис“, това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа“, а следва, че и той е „бездушен“, Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са.

Ето фактите:

С писмо под N 28264 от 5.ХI. 925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава:

„Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени“.

Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф. Консулов, който бе написал един подлистник във в. „Слово“, брой 1004 от 8.Х.1925 г., насочен против „Всемирна летопис“ и пълен с всевъзможни лъжи и измислици. Вследствие на тоя подлистник Министерството разгласи почти във всички столични вестници, че списанието ще се подложи на рецензия (вж. „Слово,-бр. 1006 от 10.Х.1925 г.).

Редакцията ни, още на другия ден след получаването на писмото, отговори на Министерството:

Съобщава се, че исканите годишнини от списанието „Всемирна летопис“ са изпратени в Министерството още на 14.Х. т.г. препоръчано, срещу пощ. разписка N 4136. (вследствие искането на същото Министерство). София, 7.ХII.1925 г.

Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов:

№ 28888

11.XI. 1925 г.

Приложено тук, изпраща ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис“ с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме.

Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов;

Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов

Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение“ от проф. Консулов (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.III.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХII.1925 г. А писменото „мнение“ на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията“ на Консулов (без подписа на „рецензента“) „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание“.

(п.) Началник: Н.Т. Балабанов

Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба:

До Върховния Административен съд.

Жалба

от I Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София,

бул. Дондуков, 43.

За отмяна на окръжното предписание под № 33.168 от 26 дек. 1925 г., издадено от Министерството на Нар. Просвещение.

Господа съдии,

Въз основа на чл. 215 п. п. 1 — 3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона.

Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при М-вото на Нар. Просвещение, някой си Ал. Радославов, и приподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и, следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си. точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според ясното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателства административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъства от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр170, 920), е било одобрено и препоръчано от М-вото още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото М-во не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно духовно списание „Всемирна Летопис“, задачата на което е да хвърли светлина върху най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е некаква нелегална литература. С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действащи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени.

На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на некакво решение на административния съвет или просветителния комитет при същото М-во. а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал. II от закона за народ, просвещение, административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и . временен характер, с които бъде, сезирано от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър. В случая, това съществено изискване на закона не е спазено. А това бе необходимо да стане, защото отмененото окръжно № 30 006 oт 13 дек. 1919 г. за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис“ е издадено въз основа на специално за тая цел решение на просветителния комитет при М-вото и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство. Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени.

Най-сетне, с издаването на въпросното окръжно е нарушена и законната наредба, предвидена в чл. 8 ал. II от закона за народното просвещение (resp особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия М-вото издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис“, аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, и последната, наречена тогава „просветителен комитет“, одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдържанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с некакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис“, четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-отва, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, Д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн, др. и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове“) до най-новото време, любопитно би било — но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес — да се види, кой би бил тоя български „учен“. който би разкритикувал техните открития и учения и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учеща се младеж. Но господата, подписавщи окръжното, са нарушили и предписанието на чл 8 от закона за нар. просвещение (resp надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата — в. Слово бр. 1006/ 925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва да се отмени.

Прилагам препис за противната страна и един екземпляр от обтъжения акт.

Моля да се изискат от М-вото на Нар. Просвещение и се имат пред вид преписките по двете окръжни: № 33.006 от 13 дек. 1919 г. и № 33.168 от 26 дек. 1925 г.

Прилагам и банк. удостов. № 577. V от 25 II. 926 г. за касац. депозит и в. „Слово“, бр. 1006 от 10. X. 1925 г:

За I Окултно книгоиздателство „Хермес“:

Адвокат: Ив. Толев.

 София, 25. 11. 1926.

Протокол

София, 28 септември 1926 г.

Върховният Административен съд, Общо събрание, в съдебното заседание на 28 септември 1926 г. в пълен състав и при участие на прокурора Ив. Киряков разгледа делото № 76 от 926 г. заведено по жалбата на I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София и след изслушването на страните — адвоката Иван Толев, като представител на Книгоиздателството, а от страна на М-ра на Народното Просвещение не се яви представител — съдът се оттегли на съвещание и като се завърна в същия си състав на 6. X. 1926 г. I Председател произнесе следното:

Решение № 285

гр. София, 6 октомври 1928 г.

В името на Негово Величество Борис Н Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе пред вид:

Тъжителят — I-во Окултно Книгоиздателство „Хермес“ в София — обжалва окръжното предписание под № 33168 от 26. XII. 1925 год., издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис“, орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев — дадени с окръжното му № 30006 от 13. XII. 1919 год. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки. Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното.

Първото оплакване следва де се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните — одобрение и препоръка — на списанието „Всемирна Летопис“, дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците,както и абонирането на училищните библиотеки на него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното Просвещение, който определя властта на главния секретар при Министерството, този последният не е имал право, по силата на дадената му от закона власт, да издаде, в случая, въпросното предписание. Вярно е, че съгласно същия този член, главният секретар заместя Министъра по всички текущи въпроси и то когато той отсъства от столицата и че той върши в кръга на административните служби всичко що му възложи Министъра. Но издаването на обжалваното предписание не е такава работа, каквато Главния секретар е властен да извършва по силата на казания по-горе член от закона. С това предписание се забранява разпространяването и абонирането на списанието за учениците и училищните библиотеки и се засягат интересите и правата на трети лица. А такива разпореждания не съставляват работа каквато е по смисъла на чл. 11 от закона. Те влизат  в атрибутите само на Министъра на Народното Просвещение. Наистина, че съгласно §4 от наредбата за одобрение и откупуването на книги, списания и др. Министерството може да отмени дадено вече одобрение на някое списание, ако то промени своето направление, обаче, от това не може да се тегли заключение, че главния секретар е властен да издаде въпросното окръжно, когато, както се каза по-горе, самият закон не му е предоставил такава власт. А от всичко това става явно, че в случая главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, с издаването на обжалваното предписание е влязъл в атрибутите на Министъра и че същото предписание е незакономерно, тъй като е издадено от лице, което по закона няма право да го издава, поради което то подлежи на отменение. При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни.

По тези съображения

Р е ш и:

1. Отменява окръжното предписание № 33168 от 26. XII. 1925, издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис“, дадени с окръжно № 30105 от 13. XII. 1919 г. и е забранено за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. II. Препис от настоящето решение де се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение.

Пръв председател: (п,) Ф. Филчев.

Председатели на отдел.: Л. Горанов, Н. Чехларов.

Членове: Л. Луканов, Д-р А Петров, Б. Боженски, Хр. Терзиев, А. Стойчев, Cm. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев.

С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм. съд — едни от най-старите висши магистрати — изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действащия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в М-вото на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си — деяние, забранено от закона под страх на наказание и влекущо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. II. и 431 от Наказателния закон). А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, тоза става очевидно от неговото писмено „мнение“, пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение“:

Препис.

До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението.

Тук.

Уважаеми Господин Началник,

Преди известно време с № 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис“, за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че, поради претрупаност в работата, отговарям едва сега.

В една статия в. „Слово“ аз вече казах мнението си за това списание; нелепости (к. н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис“ от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к. н).

Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки“, които са quasi-науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност.1)

Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се подадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни“, тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научно издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползва от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си4). Такъв е случая с окултизма и „дъновизма“5), на които служи „Всемирна Летопис“.

Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима с „свободното училище“ на окултистите. В год. III, стр. 87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6).

Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости. В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във водата се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал. На стр. 131 пък, год. III, се „доказва“ че натрупалите се войници и обози в северна Франция през европейската война изместили центъра на тежестта и оста на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско земетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 год. IV, се „доказва“, че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 година.

Но не е само лековерието и безпричинността, които се насаждат от „Всемирна Летопис“ — убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина“, идея за която (!!-Б, Р.) получава от „окултното“ схващане за зжбните болести — гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“. При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7)

Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват“ обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държава обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“. А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис“ срещаме следното, което не се нуждае от коментари и което е писано след 9 юни (год. III. кн.1): „цялото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ! моя бележка) на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизираното на труда — „едно трикамарно съветско управление би съответствало на главните изисквания на синархията“. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинно устройство и на съвършено държавно управление“.8)

Тъкмо след септемврийските събития, (к. н.) — „Всемирна Летопис“ пише за необходимостта от неколко „съвети“, които да управляват държавата (год. III, кн. II).

До преди 9 юни (к. н.) „Всемирна Летопис“ не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането. на септемврийския бунт, (к. н.) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год. III. кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия. . . Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс. Л.) — едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята — се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента“.

Както се вижда „Вс Л.“. не се занимава само с окултизъм, но използва своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи.

Заключение. Използвайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л.“ си позволява да пише като „научни факти“ и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля . . .) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р)

Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации

С почит: (п ) Проф. Cm. Консулов

София, 1 март 1926 г.

* * *

Ето това е авторитетното „мнение“ и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис“, но и предаването на редактора ни на съд по закона за защита на държавата! Обаче, органите на българското правосъдие не се поведоха по ума на Консуловци и Радославовци: прокурорът при Соф. Окр. съд прекрати, както съобщихме своевременно, заведената преписка по закона за защита на държавата по липса на улики на престъпление, а Върх. Административен съд отмени окръжното на главния секретар Радославов, което беше резултат от горния вестникарски и клеветнически пасквил на проф. Консулова. Този е, за сега, отговорът на такива хора като тях, а възмездието не ще закъснее ...

* * *

Психически конференции. На четвъртия международен психически конгрес, който, както съобщихме, се състоя в Париж от 12 до 18 юни т. г. са били държани пет конференции на много важни теми. За първата от тях, произнесена от г. Анри Дюрвил, ние намираме началото на отчета в бр. 206 (13-та година) на списанието Psychic Magazine. Темата му била: „тайнствените сили“ Той е изтъкнал, че ние сме заобиколени от мощни и тайнствени енергии, които ни свързват едни с други и правят всички ни взаимно отговорни за делата ни. На тия тайнствени сили се дължат нашите увлечения, сближения или отблъсквания, които създават или парализират любовта между хората. Под всички свои форми любовта е сближение и привличане. При сантименталната любов, увлечението се проявява в по-нежна, по-поетична форма. Обмяната на духовните енергии произвежда дълбоко чувстване, което вълнува сърцето. Хората се завладяват взаимно като от някоя невидима сила. И очарованието расте всеки ден. Тази радост, пълна с приятност, не се подчинява на времето. Умствената любов действа друго яче. При нея влечението не почива върху никакво чувство. Едно интелигентно същество излага своите идеи, които ни привличат поради своята оригиналност и дълбочина. Изпитва се само едно удоволствие да се обменят мисли за взаимно осветление. Интелектуалната любов произтича, прочее, от общността на идеите. Г-н Анри Дюрвил е изложил по-нататък механизма на различните видове любов, като си е послужил с интересни фотографии.

* * *

Хипнотизация на животните. Известният германски хипнотизатор Бруно Бре е направил твърде любопитни опити с хипнотизиране на животни в зоологическата градина в Будапеща. Първият сеанс е станал пред директора и научния персонал на градината и някои избрани зрители. Бре е заявил, че може да приспи всяко диво животно, и е започнал с един заек и неколко птици. Заекът се е борил силно, когато хипнотизаторът е почнал да действа. Но щом Бре фиксирал погледа си върху него, заекът паднал в безсъзнание и почти летаргически сън. Следният опит е станал с един орел. Когато отворили клетката му, той се хвърлил върху Бре, но, попаднал под силата на неговия поглед, той заспал съвършено неподвижно до заека, като същински труп. Най-сетне, били хипнотизирани неколко малки алигатори, които се показали по-покорни от другите животни. Бре е твърдял, че може да хипнотизира и тигри, лъвове и други големи зверове. Обаче, управлението на зоологическата градина не се е съгласило да се продължат опитите, от страх да не пострадат някои от тия животни.

* * *

Естествено-психично лекуване на туберкулозата. Излишно е да определяме каква болест е белодробната туберкулоза: всички знаят, че тя се дължи на влизането на коховия бацил в белодробната тъкан и най-вече по върховете на дроба. Нейните признаци се разделят на три периода: в първия, тъканта, борейки се с микроба, се сгърчва на заразеното място, произвежда се едно раздразнение, което причинява суха кашлица, болки в гръбнака и по некога слабо или силно кръвохрачене, умора, отслабване, треска вечерно време и пр.; във втория период, всичките тия симптоми се усилват, бацилът е започнал разрушителната си работа, повредите се увеличават, кръвохраченето става по-често; най-после, третият период е периода на явната туберкулоза, когато размекчаването на тъканта влиза във фазата на гноясването и когато туберкулите и съседната белодробна тъкан се отделят в гъсти гнойни храчки.

Най-сигурното лекуване на туберкулозата е природното (натуристическото): проста хигиена, умерена и изключително вегетарианска храна и физически упражнения и разходки по слънце и чист, планински въздух. Също много спомагат топли въздушни струи в областта на поврежданията, както и общо магнетизиране и засилване на организма в борбата му с микроба. Най-сетне, крайно ефикасни са мисловите и чувствени внушения, които поддържат у болния куража и вярата в бързо и сигурно излекуване. С тия естествено психични методи туберкулозата е излечима, без никакви лекарства, с каквито си служи обикновената медицина, които по-вече изтощават организма и го правят неспособен да се бори с болестта.

 

1) Това е лъжа: методът на окултните науки е същият, както и на „положителните“, както ги нарича той. Тоя метод е опитното изследване, което вършат най-великите съвременни учени: проф. Айнщайн, Оливър Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, r-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци.

2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти.

3) Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината.

4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като гореспоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости“, насочени против „устоите“ на държавата, а от неговия приятел Радославова — забранени да сганта, достояние на учителите и учениците.

5) „Дъновизмът“ тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис“, от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма“.

6) В този пасаж Консулов, като прави един ф а л ш и в  цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV год. III, г. Боян Боев (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Коцеуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от 22 колони, под заглавието: „към ново училище“) в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят . . . няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност . При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето“. И по-нататък, авторът заключава: „трябва да се наблегне на следното: в новото училище главен възпитателен фактор ще бъде любовта. Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители“. От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол“ тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво М-во? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчвано, а преследвано?

7) Консуловци са се загрижили и за обществото, което тяло да стане, поради „Всемирна Летопис“, безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости“. Та има ли по-дръзка нелепост от тази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис“ не се съдържат никакви „нелепости“, а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово“,са всички до един лъжливи, нагодени за неговия тенденциозни заключения и блудкави иронии. Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното.

8) С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите“, които сме предлагали като органи на държавното управление (а някои от тия „съвети“ и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт“ и „преврата на 9 юни“ и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетариата (вж. напр. още в кн. II от год. I, излязла на 1 май 1919 г., статията: „Болшевизмът като идейно движение; принципи и методи на съвременния комунизъм; кой е правия път“, както и много други статии по същия предмет в изтеклите годишнини, известни на четците ни) сме обвинени от Консулова в симпатии към кървавия комунизъм и болшевизъм и, нещо по-възмутително, в проповядване на бунтове, с които не само не сме имали нищо общо, но и никога не сме се интересували! А кн. I от год. III, със статията против червения комунизъм и за синархията, за каквато се е писало много и от такива видни окултисти като Сент Ив. д’Алвейдър, Папюс, Барле и м. др. още преди да е имало помен за някакъв болшевизъм, излезе от печат още преди септ. бунт!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...