Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 136

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 136 - год. VIII.

Севлиево, 20 октомври, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Пред важна задача (N.)

Бог (Олга Славчева)

Победа (К.)

Словото на Учителя. Пред прага на Новото (По беседа от Учителя – неизвестна дата)

Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов)

Белият лотос (Мейбъл Колинз)

Идеите на Всемирното Братство в света (N.)

На човека (Т. Ч.)

Часовник и Косъмче (басня – Дядо Благо)

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пред важна задача

„Тия, у които съзнанието се е пробудило, разрешават една велика задача“.

Учителя

Различни задачи за разрешение стоят пред всеки човек, пред цялото човечество. И какви разрешения ще се дадат на тия индивидуални и обществени проблеми ще зависи от степента на човешкото развитие. Ако в тоя, пред когото стои важна задача за разрешение, се е пробудило Божественото, космичното съзнание, той ще даде вярно разрешение, което няма да внесе дисхармония и горчиво чувство в отношенията към другите, нито пък ще стане причина да избухне никакъв обществен конфликт, който би коствал живота на мнозина себеподобни. Но ако в него не е пробудено още висшето съзнание, ако в неговия живот още доминират грубите животински инстинкти, чиито алчност и свирепост не се спират пред нищо и поради сметките и съображенията на грубия материалистичен ум, който изключва изпредвид благото не другите, създава хаос и борби — сее бури, но после, както става винаги, без изключение, жъне тръни.

Но вън от тоя груб инстинктивен ум, съществува друго съзнание, друга област, стояща по-високо от първата и в която като влезем не можем да действаме другояче, освен според нейните закони. Ние можем да направим сравнение с едно низше и с едно висше съзнание. При низше съзнание, при проява на ограниченост и егоизъм, се явява като резултат конфликта, грубото стълкновение, каквото сега имаме между Италия и Абисиния. А при един висш потик и стремеж, при едно пробудено съзнание, ние никога не бихме се изправили пред конфликт, пред подобен труден проблем. Тогава на едно недоразумение не би се дало такова грубо отживяло много отдавна времето си разрешение.

Италия и Абисиния, също и държавите от цял свят, са изправени пред голямо изпитание. Пред всички днес стои една задача, на която трябва да се даде вече решителен и окончателен отговор, в именно задачата на войните и недоразуменията - резултат на човешкия егоизъм и невежество.

На хората и на цялото човечество са дадени ефикасни методи от великите Учители на Живота, с които те могат да подтикнат живота и културата към напредък и разцъфтяване. Но ще зависи кого ще последват. Дали висшия ум, високо пробуденото съзнание, или низшия такъв — животното в човека, което е готово, като свирепо същество, винаги да ръмжи и хапе. То трябва да се впрегне на работа и да бъде в услуга на висшето в човека, но не да господарува, да има надмощие в неговия живот.

Ако се даде преднина не низшата проява в света, ако днес вземе надмощие животното, какъвто признак има, светът го очаква катастрофа и израждане.

Човечеството може да се надява на прогрес и напредък само тогава, когато всички хора употребят своята мисъл, чувство и воля и всичката си сила за общо добро, в служба на висшето, в служба на доброто.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БОГ

Какво уклюмна и защо тъгуваш?

Какво страдание скришно те гнети?

Че Мойте думи в себе си не чуваш

И Моят образ в теб не виждаш ти!

Отдавна аз стоя така и чакам —

За мен да спомниш — моята любов.

Недей тъгува и недей ти плака —

За помощ Аз на тебе съм готов

Какво обичаш, погледни ме смело

На тебе всичко съм готов да дам;

Око на смъртен ощ не е видело

Какво на милите си да дарувам знам.

Отдай ми ти сърцето си и нека

За Мен да има място в твоя храм.

О, не за друго, а да чувам всяка

въздишка твоя, всичко да ти дам.

И да изпълня твоите желания

И радост вечна теб да подаря.

Да не остане ни едно страдание

Което в тебе Аз да не смиря.

Сълзите ти в брилянти ще превърна,

Въздишките ти — в пролетен зефир,

И твойта вечна младост ще възвърна

И ще ти вдъхна Моят светъл мир.

Олга Славчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПОБЕДА

В какво се състои истинската победа за човека, която ще му донесе истински, трайни и ценни блага в живота?

В кое направление трябва да бъдат насочени преди всичко усилията на човека, за да не останат те безрезултатни и живота му да бъде безплоден?

Кое е най-важното в нашия живот, кое стои над всичко, на кое трябва да отдаваме най голямото си внимание?...

* * *

Да победим себе си, това е истинската и най велика победа на човека, която единствена ще му донесе истинските, скъпоценни и вечни дарове на разумния, съзнателен и възвишен живот.

Да победиш низшето в себе си, да овладееш безотговорните, слепи стихии, които действат в твоята природа, да ги заставиш да ти се подчиняват и да ти служат във великото дело на духовното себеизграждане, това е великата, трудна и често опасна задача, без разрешението но която човек още не може да претендира, че е напълно човек. Защото докато е във властта на стихиите, на инстинктите, на слелите безотговорни нагони на своята нисша природа, той се проявява по вече като животно, отколкото като човек.

Да насочиш най-голямата част от своите усилия навътре в себе си, да очистиш, разработиш и подобриш буренясалата нива на твоя вътрешен живот, да я превърнеш в благоухание градина, в която цъфтят красивите цветя на чистите и възвишени мисли и чувства, и зреят сладките плодове на проявеното добро, това значи да изпълниш живота си със смисъл, да му дадеш една неотемлима ценност, да го направиш такъв, какъвто трябва да бъде.

Защото най-същественото в нашия живот не е във външните, материални придобивки, които днес ги има е утре ги нема, и които никой човек не може да вземе със себе си извън земния живот. Преходното отминава, то остава тук, на земята, да служи като условие за проява на други души, а безсмъртният дух на човека продължава своя път в безкрайността, вземайки със себе си само вечните ценности, Неунищожимите духовни придобивки на живота си.

Ако ти си закрепил своята воля, ако ти си очистил и облагородил сърцето си, ако ти си просветил и разширил съзнанието си и ума си, то с това ти имаш вече едни достижения, които никога не се губят, това са вечни ценности, които никой не може да ти отнеме. — където и да отидеш, те навсякъде и винаги ще те следват в твоя път. Способностите, дарбите, възвишените качества и сили, това са онези истински, реални придобивки, които ние с най голямо старание трябва да търсим и пазим, защото те осмислят живота ни, те са същественото. истински ценното в него.

Всичко останало, всичко външно, е само условия в нашия живот. Неговата задача е временна, преходна—да ни даде възможност да проявим. да развием и закрепим нашите истински притежания — вътрешните духовни ценности.

* * *

Да победим себе си! Да овладеем нашата малка вселена, точно копие на голямата Вселена, с нейните мощни космични стихии и сили. Да овладеем земята—нашето тяло, с неговите инстинкти и стремежи; да овладеем водата — нашите чувства, нашето сърце, с тяхната способност безкрайно да се разширяват, с техните възможности да ни издигат до най-големите висини на божествената любов или да ни снемат в най-дълбоките бездни на греха, да овладеем въздуха—нашите мисли, нашия ум, това двуостро оръжие, което може да изгражда величествени построения, но същевременно може и да разрушава, което може да твори добро, но може същевременно да прави зло, в зависимост от направлението, което му е дадено; да овладеем, най-сетне, огъня, четвъртата и най-опасна стихия в човека и в света, която ще ни даде безграничните възможности за издигане, приобщаване и сливане с великия космичен живот. с далечните звездни системи, средища на възвишен живот, но която може същевременно да ни изгори и унищожи, ако преждевременно, неумело и с нечисти ръце се отнесем с нея.

Велико е бъдещето на човека, и велики победи го очакват. Но нека никога той не помисли, че е достигнал окончателната победа, че е достигнал всичко и е вече напълно съвършен. Защото щом помисли това, ще потъмнее и ще падне най-долу, като изгуби всичкия си блясък.

Стъпка по стъпка, победа след победа, да вървим напред, към Божественото съвършенство.

И в тази винаги и все повече и повече разширяваща се победа, ние ще намерим истинския смисъл на нашия живот. Ще намерим, че той е радостен и ценен, въпреки пречките и затрудненията, и че заслужава да се живее,

Може да придобием много богатства, можем да завладеем чужди земи. можем да отидем накрай света и да подчиним чужди народи, но това нищо не ще ни ползва, докато не овладеем мощните сили, които действат в нас. Защото иначе ние ще бъдем само жалки роби на алчността, която затъмнява съзнанието и ни принижава до животните.

Истинската победа е победата над самия себе си!

К.

В какво се състои духовния живот? — В това да се стремим да живеем всички един колективен живот и да чувстваме живота на цялото създание в себе си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Пред прага на Новото1

Целият съвременен свят има стремеж да тури един нов ред и порядък на нещата, да се създадат хармонични отношения, но всички опити излизат несполучливи. Коя е причината за това? За да могат да се създадат естествени и хармонични отношения, трябва да се разберат законите, по които животът се проявява, твори формите и определя техните отношения. Едно от основните свойства на живота е движението. Животът не може да стои в едно и също състояние, затова той прогресивно създава и разрушава формите на своята проява, като ги прави по-съвършени. Когато животът, в своя прогресивен ход, се оттегли от известна форма, то тази последната, не можейки вече да следва прогресивния ход на живота, попада под закона на инерцията, който ражда известен стремеж към самозапазване, ражда известен консерватизъм. И тези инертни форми влизат в стълкновение с новите и така се създават дисхармониите и се пречи на хармоничните отношения.

Когато животът създава формите, човек се ражда, проявява се във физическия свят, а когато ги разрушава, човек умира, престава да се проявява във физическия свят. Но съвременните хора нямат ясна представа за живота и света. Ние схващаме света чрез нашите сетива и така добиваме известни образи и представи за него. И ние не познаваме света такъв, какъвто е сам по себе си, а си имаме известни субективни представи и съждения за него. Но какъв е света вън от нас, това е загадка за нас. И всеки от свое гледище разглежда света и живота, което обуславя и голямото разнообразие във възгледите. Никой не е обхванал Земята в нейната целокупност, макар че от милиони години живеем на нея. Какво има в Земята, пак не знаем. Също така и идеята за онзи свят е съвършено неясна за съвременните хора. Къде е онзи свят, къде е небето? На прост език казват, че небето е над нас, но учените казват, че това е Вселената, това е мировото пространство, в което се движат милиарди тела. В това пространство има невидима материя. И някои искат да кажат, че „онзи свят“ е именно в тази невидима материя в пространството.

Земята е непроницаема, но тази материя в пространството е прозрачна. Пространството между слънцето и Земята и между всички небесни тела е изпълнено с тази прозрачна материя и в нея живеят същества пак като нас, но които имат много по-фина организация на тялото и по-висша култура. Сега хората, които живеят в непроницаемата материя са все недоволни, без да знаят причината за това. Е, при тях има постоянно смяна на състоянията. За известно време са доволни, после стават недоволни, но не знаят причините за промените в техните състояния. Те не могат да схванат връзката между техните състояния и техния живот както го живеят, от една страна и процесите на живота в природата, от друга страна. Те мислят, че няма връзка и отношение.

Един египетски фараон запитал един мъдрец: защо хората не вярват в Бога? Той му дал следния отговор: Има две категории хора в света - едни, които отиват при Бога и искат да вземат нещо от Него, те вярват в Него; и други, които са били при Него и са взели от Него, каквото им е трябвало и сега се отричат, понеже нямат нужда от Него, а има да дават.

Съвременната вяра на хората е построена на икономическа основа. А такава една вяра, не е вяра, а вярване. Съвременните религиозни хора пък мислят, че като вярват в Бога, Той ще им даде даром благата. Това е вече суеверие. Божиите блага - въздух, светлина, топлина, вода, почва и пр., са дадени в изобилие и за верующи и за безверници. Но има известни блага, върху които почива човешкото знание и те трябва да се придобият в този живот. Човек трябва да изучава законите и пътищата, по които да добие тези блага, които са свързани с процесите на живота му. А във всеки процес, за да става постоянно обновление, трябва да има известна придобивка, която обуславя и правилността в самия процес. Когато процесите станат анормални, явява се втвърдяване в кръвоносните съдове, мускулите, нервната система, в целия организъм и човек умира, понеже не може да става правилна обмяна и трансформация на материята и енергията. За да избегне това втвърдяване, човек трябва да знае какво трябва да бъде отношението между твърдите и течните вещества в неговия организъм, човек трябва да знае как да ремонтира своя организъм, за да живее колкото иска. Растенията са по-големи майстори в това отношение. Те са по-големи майстори да превръщат слънчевата енергия в органическа материя за строеж на организмите. Затова те живеят по-дълги години. Това е възможно и за човека. Човек сега е забравил превръщането на слънчевата енергия в жива материя и затова умира. Ще срещнете в някои окултни съчинения да се говори, че през средните векове имало адепти, които имали жизнения еликсир, от който човек като вземе няколко капки, ще живее дълго. Тези твърдения са верни. Но дългият живот без едно пробудено съзнание не е желателен. Дългият живот може да съществува само при едно възвишено съзнание, което да бъде във връзка с висшите сили на природата и да съзнава, че природата, в която живее е разумна и то много по-разумна от него.

Сега има два възгледа за природата. Едни считат, че човек трябва да подчини природата, природата да му стане слуга, а другият възглед е, че хората трябва да станат служители и съработници на природата. Няма какво да подчиняваме природата, за да ни служи. Не е било време, когато тя да не ни е служила. Тя е много по-умна от нас и не е възможно глупавият човек да подчини умната природа, както той иска. Невъзможно е слабият да върже силния. Насила не можем да заставим природата - това е закон. Ние всичко вземаме от нея, един вид крадем я на общо основание. Всички хора са първокласни крадци по отношение на природата. Затова идват великите Учители, за да научат хората на един морален живот. Въпросът се състои в това, че ние трябва да се научим да си служим със силите, които природата ни предоставя на разположение и да ги използваме за нашето благо и растеж, а не да злоупотребяваме с тях. Затова трябва да направим връзка с разумните същества в природата, които стоят зад всяка форма и дейност, която наблюдаваме в природата. Например, за да се ползваме от едно цвете, трябва да направим връзка между съзнанието на цветето и нашето съзнание и тогава ще се даде ход на енергията, която строи тази форма и така ще се ползваме. Когато човек наблюдава известно явление, форма или процес, то трябва да има положително въздействие върху него. Например, гледаш едно представление и след като го гледаш, излизаш със същите инстинкти, страсти и стремежи, каквито си имал преди. Какво те ползва тогава то? Същият закон се отнася и за музиката, църквата, разните събрания и пр. Докато човек е в църквата е смирен, а като излезе от нея е оформено животно. И аз намирам известно сходство между човека и вълка.

Индусите имат една теория, че вълците представляват известни човешки души, които са изостанали назад в своето развитие и като няма какво да правят, занимават се с кражби и грабежи. Ще кажете, че това не е истина, не е вярно. Верни са само онези положения, които съществуват в природата, а неверни са всички положения, които не съществуват в природата. И твърдението, и отричането трябва да отговаря на някаква реалност. Ти можеш да отричаш светлината в стаята си, но не можеш да отречеш светлината в широкия свят. Можеш да отричаш Бога като едно понятие, но не можеш да отречеш целокупния живот, който съществува. Ти не можеш да отречеш живота, който съществува в теб и във всички същества. Аз бих желал някой да напише книга, в която да отрича своето съществуване и да докаже фактически, че той не съществува. Да отрича човек себе си е по-възможно, отколкото да отрича цялото. Защото цялото без една от своите части може да съществува, но една част без цялото не може да съществува. И частта, за да разбере себе си, своите отношения и цялото, трябва да разбира законите на цялото. Само така ще се създадат разумни и хармонични отношения.

Сега например, често се казва: обичай ближния си. Ближен ти е онзи, който е разумен като теб, който съставя част от тебе, този велик организъм, на който ти принадлежиш. И понеже ти е полезен, ти не можеш без него, затова ще го обичаш. Ближен се нарича онзи, без когото ти не можеш да живееш. Най- ближен на човека е човешкият ум. Без него човек не може да живее, също и без сърцето. Близко е тялото на човека и неговата воля. Без тялото не можем да живеем. А съвременната християнска философия, която не е учението на Христа, иска човек да се освободи от тялото. Това е криво схващане.

И всички болести и недъзи са резултат на нашите криви възгледи, които пораждат криви отношения към тялото, ума и сърцето. Голямото нещастие на съвременните хора е в това, че искат да подобрят живота си механически. А за правотата на едно учение не се съди по външната форма и привидна логичност, а по това какво отношение има към нашия живот - може ли да подобри живота ни или не. От всяко учение, което не може да подобри живота ни, трябва да се откажем. Сега проповядват морал на хората, но за да се поправи живота на хората, трябва да имаме истинското знание и методи. Не може да съществува никакъв морал вън от геометрията. Моралът върви по известни правилни линии, и когато се отклонява от тях идват нещастията. На тези линии са основани и окултните науки.

Често се случват така наречените сърдечни припадъци. Това е един признак на пропукване на кръвоносните съдове и става събиране на големи количества енергия по повърхността на тялото, която чака само едно външно докосване, за да избухне. А това става, когато и навън в атмосферата има големи количества електричество, които взаимно се отблъскват и при този процес се чувства болка в сърцето. Когато, било в Земята, било в човека, действа само електрическата енергия, явява се голяма суша. Хората, в които преобладава електричеството, кожата им става груба и суха, косата също. Тогава е потребен другия процес на магнетизма, който внася мекота в човека, в мускулите и нервната система и дава възможност да се осъществяват правилно процесите.

Същото е и в природата. И когато стане атмосферна промяна от сухо във влажно, тази влага е носител на магнетични енергии, които през порите и космите проникват в организма. Космите имат свойството да привличат влагата. И всеки косъм привлича тези магнетични сили, докато стане обмяна между електричеството и магнетизма, докато се уравновесят. Когато времето се кани да вали и е задушно, чувства се една тежест и гнет, но когато започне да гърми и да вали, усеща се вече една лекота. Това показва, че чрез вашите косми е влязла достатъчно влага в организма и дава възможност на магнетичните сили да действат в него, а те регулират жизнените функции. Ако нямаше тази влага, ние щяхме да измрем от суша. Валенето на дъжда и снега е велико благо. Духането на вятъра е също едно благо. Вятърът носи в себе си електрически сили. Когато се събират облаците, това показва, че магнетизмът действа, а когато се разпръсват - това показва, че електричеството действа. И зад двата процеса стоят две велики йерархии от същества, които наблюдават и ръководят развитието на растенията, животните и човека и променят състоянията на природата, за да могат тези същества (растения, животни и хора) да живеят и прогресират. И хората със своята отрицателна мисъл могат да разпръснат облаците. Те със своята мисъл могат да спънат нормалната дейност на вулканите и да ги подпушат, но с това да подготвят големи катастрофи на човечеството. Вулканите се запушват, но с течение на времето избухват и заливат цели градове. Защото вулканите, това са отдушниците на Земята. Затова по-добре е да си стоят отворени и да си действат по малко, за да не стават пакости. И ако ние спрем с нашата мисъл нормалните ветрове, ще дойдат циклоните и бурите.

Съвременните хора искат да се месят в работите на Природата и искат да няма дъжд, да няма вятър, да няма вулкани, а искат да живеят охолен и щастлив живот. Това е невъзможно.

В света иде едно пречистване. В сегашната епоха хората ще преживеят големи нещастия. Аз не искам да ви плаша, затова не разправям за тези работи. Сега опасността не е от болшевишка или друга някаква революция - това са детински работи. Нито от войните. Но иде едно раздвижване на Земята, при което и богати, и сиромаси ще хвърчат из въздуха. Иде едно положение, при което и богати, и сиромаси ще бъдат засипани с пепел. Може да е след 10 години, може след 100 години, но ще дойде. Затова се изисква от всеки човек да живее разумен живот, да бъде честен преди всичко пред себе си, честен и абсолютно справедлив. Защото както постъпваш с другите, така ще постъпват и с теб. Ако мразиш, ще те мразят, ако си внимателен в отношенията си и към теб ще бъдат внимателни. Това е законът на подобието в Природата. И на Земята ще останат да живеят добрите и праведните, а грешните ще изчезнат от лицето й.

Сега всички хора трябва да си подадат ръка и да се обичат, защото животът е живот за всички и благата са блага за всички.

Любовта е една сила, която не е за деца, а за силни хора да работят с нея. Деца са онези, които отиват при Бога. А и детето трябва да има вяра, а майката Любов, а Любовта служи.

Когато Христос говори за любов към Бога, разбирал е една вътрешна връзка на човека с това същество, което живее в него. Ако е свързан човек с Бога в себе си, той е господар и неговата сила има сила и мощ. Когато говори за Любовта към ближния, това е връзката, която човек трябва да има с всички разумни същества по цялата Земя и целия свят. Съвременната култура се нарича християнска, но няма нищо християнско в нея. И ако върви по този път, ще я постигне съдбата на миналите култури. Но забелязва се едно опомняне на хората от тази култура. Има доста голяма вероятност да се мине съзнателно тази криза в културата и да се премине непосредствено към новата култура. Новата култура ще възникне от недрата на старата. Няма да има загиване на старата култура и старата да започва отначало, както е било в миналото. Майката след като роди детето си, ще остане жива, за да го кърми. В миналото майката е умирала, а детето оставало. Сега и детето, и майката ще живеят. В невидимия свят имат желание да намалят страданията на хората, които са станали непоносими за човешкия дух.

Този ред на нещата, който днес съществува, няма да продължи повече от 100 години. Сто години - това е крайният предел. Крайният предел на сегашната епоха е 100 години още. След 100 години няма да има нито помен от сегашните културни разбирания на хората. След 100 години ще намерите Европа съвсем друга. Границите ще бъдат премахнати и ще се създадат други отношения между народите и човеците. Ако сега до 100 години не се поправи светът, това положение ще продължи още 200 години и към хилядната ще се оправи непременно. Ако сегашният културен свят не се реши да изпълни волята Божия, страданията на хората ще се увеличат и по количество, и по качество.

За нас сега е важно вие да се поправите, да внесете в целия си организъм нови елементи, да отворите очите си и да видите, че около вас и в света, в който живеете, има друг един свят, много по-красив и разумен от вашия. Трябва да знаете, че онези, които са с нас са повече от тези, които са против нас. Онези, които са с нас са разумните сили в света, които работят за благото на всички, не за благото само на учени и богати, но за благото на цялото човечество, та всеки един човек да може да живее сносен живот, понеже във всеки човек живее една божествена душа.

Това е новото учение - богатият да види в лицето на бедния един свой брат и да е готов да раздели богатството си с него, и бедният да види в лицето на богатия един свой брат и да е готов да услужи. Това е волята Божия, това е Любовта, която ще оправи света.1.

----------------------------------------------

1 Липсва дата

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

III.

Велика е мистерията, която забулва пътя на човека — неговото слизане в материята и неговия възход. Един факт от космично значение, предаден във форма на легенда, ни показва, че човек някога е изгубил това, което е имал — изгубил е богатството си. Или казано на друг език — изгубил е безсмъртието си. Човек по естество е безсмъртен — и до тогаз, докато е живял по закона на Любовта, той е имал туй божествено благо. Но по една или друга причина, той изгубва своето безсмъртие. И тогаз се почва дългия процес на ражданията и прережданията, в които той учи и търси пътя, отново да възвърне изгубеното си наследство — да възвърне безсмъртието си. С грехопадението си, човек изгуби пътя към Бога в себе си и сега трЬбва отново да търси този път. Той изгуби връзката си с висшето в себе си. Рудолф Щайнер казва на едно място: „След грехопадението си, човешката душа изгуби силата да почувства своята дълбока вътрешна природа, изгубила беше способностите да намери бога в със себе си. Чрез импулса, който Христос даде на човечеството чрез Голготската мистерия, той възвърна на човека тази възможности да намери пътя към Бога в себе си.“

В тези няколко думи се крие дълбокия смисъл на мисията на Христа и неговата роля и значение за развоя на човешката душа. Това е една велика тайна, която се знае само в школата на Бялото Братство, което представлява единственият път. по който може да се върне безсмъртието на човека. На друго място Щайнер казва — „Само Любовта може да възвърне на човека безсмъртието“. А Учителя постоянно говори, че Любовта е единствения път, по който човек може да придобие безсмъртния живот. Христос казва: „Аз дойдох да ви дам живот и то преизобилно“ Като казва „Аз“ — Христос подразбира великия принцип на Любовта. Защото, според окултната школа на Великото Всемирно братство, Христос е изявление на Любовта.

Христос е онзи път, по който човек може на намери Бога в себе си, без Христа, без Любовта. човек не може да намери пътя към Бога. Христос е онзи мощен фактор, който стимулира човешката душа в нейното развитие и който й дава всички условия да се развива и да възвърне изгубеното си наследство. И човек в течение на своето развитие трябва да намери и познае Христа, който не го намери. не може да намери онази сила — Любовта — която спасява душата. А можем да намерим и познаем Христа само когато Му служим. И Шри-Кришна казва на Аржуна: „Само с преданост се стига до мен.“ Без работа за великото дело, за което работи Христос, ние не можем да го познаем. А душата, която не може да познае Христа, това е едно нещастие за нея, защото тя без него не може да намери пътя на безсмъртието, към когото се стреми. Щом една душа не може да намери пътя към безсмъртието, то всичкото й съществуване е безсмислено. Затова Щайнер казва: „Христос е това същество, което дава на земния живот смисъл и значение. Трябваше да се заличи от земното развитие думата „човек“, ако не беше Христовия импулс. Без Христа земното човечество не би могло да намери пътя към Бога? След грехопадението си, човечеството изпадна в дългове и грехове, от които само със собствени усилия, не би могло да се отърве. Христос дойде на земята, за да даде условия и възможност на човечеството, да си изплати дълговете.

Христос казва на учениците си: идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя, и аз ще бъда с вас до скончанието на века. И Христос от началото на човешкото Битие до днес ръководи човечеството. Той е главния фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, който стимулира човека към всичко възвишено и благородно; той е, който даде възможност на човека да възвърне изгубеното си богатство. Той е вдъхновителя и ръководителя на всички велики Учители на човечеството —всички те са говорили от негово име. Учителя казва: „Главният обект на Библията е живота на проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Живота на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения кивот в тях. Централното лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере живота на Христа в широк смисъл се изисква един гениален ум“.

Христос е онзи Бог, който под различни имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото; той е онзи който, е говорил чрез устата на всички пророци и учители, Той е който е вдъхновявал и вдъхновява всички гении и ръководители на човечеството. Ето какво казва още Учителя по този въпрос: — „Онзи Бог, който говори на Мойсея и водеше еврейския народ през пустинята, това беше Христос — проявения Бог. Един е Той, който се прояви във всички народи под различни имена: Кришна, Йехова и пр. е все Той“. Така, че всички религии в тяхната първична чистота са вдъхновени от Христа. По този въпрос блаженни Августин казва; „Във всички религии има нещо истинско; и това което в тях е истинско, това е Християнско в тях преди да е бил Христос на земята.“ Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа, и са били под негово ръководство; всички те са знаели, че всичко възвишено и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него.

(следва)

Влад Пашов

Когато познава законите в силите, които работят в разумната природа, човек може да се справи с всички мъчнотии в живота.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (5)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

Когато дойдох на себе си, аз почувствах тялото си покрито със студена пот и членовете ми изглеждаха безжизнени. Лежах отчаян, питайки се къде се намирам.

Всичко наоколо бе само мълчание и мрак, и преди всичко, впечатлението от самотата и тишината бе много приятно. Но, веднага, моето съзнание почна да възстановява събитията на вчерашния ден, на този ден, който ми се бе сторил дълъг като цяла година. Белият цвят на лотоса се появи точно пред очите ми голям и растящ, но това видение изчезна веднага, когато пред моя смутен дух изплува внезапно спомена за оня пълен с ужас образ, последният, който порази моя поглед преди да бъда обгърнат от тъмнината, от която едва сега се съвземах.

Тя ми се яви пак: отново, в моята мисъл, аз видях тази фигура, изправена пред мен, нейната призрачна реалност. студения блясък на нейните жестоки очи. Останах без сили, без способности да се съпротивлявам, изтощен, и, отново, макар че тоя път тя изглежда да беше само в моето въображение, аз извиках от ужас.

Веднага след това аз забелязах една малка светлина при вратата на стаята, в която се намирах, и от там се появи един жрец, носещ сребърна лампа.

Видях тогава, че се намирам в стая, в която друг път не бях влизал. Тя изглеждаше твърде комфортна. Гъвкави, падащи по пода драперии я затъмняваха и въздухът бе наситен с приятни парфюми.

Жрецът се приближи, и когато беше близо до мене, наведе главата си.

„От какво има нужда повелителя ми? каза той. Да ви донеса ли прясна вода ако сте жаден?“

„Не съм жаден, казах аз, но се страхувам, страхувам се от ужасния образ, който видях.“

„Но не, каза той, само младостта ти е причина за твоя страх. Погледът но нашата всемогъща царица винаги е бил достатъчен, за до смути човека. Не се страхувай, за тебе е една чест, че очите ти са отворени. Какво да донеса, за да се подкрепиш?“ „Нощ ли е сега?“ казах аз, обръщайки се на моето меко легло, без да имам спокойствие.

„Зората е близо“, каза жрецът.

„О! нека дойде денят“, извиках аз, „нека благословеното слънце изтрие пред очите ми видението, което ме кара да треперя! Страхувам се от тъмнината, защото в нея е зловещата фигура!“

„Аз ще бъда при твоето легло,“ каза жрецът спокойно. И той сложи сребърната лампа на една поставка и седна близо до мен. Неговите черти замръзнаха веднага в едно абсолютно спокойствие, и като че ли изведнъж се превърна в някаква статуя. Очите му бяха студени; неговият говор, макар и благосклонен, нямаше нищо топло в себе си. Отвърнах се от него със страх; защото, докато аз го гледах, видението от коридора като че ли са изправяше помежду нас. Въздържах се няколко време, като се силех да намеря подкрепа в неговото присъствие; но. впоследствие, думите се изтръгнаха, аз забравих страха си да не кажа нещо обидно, страх поради който, досега, аз бях се държал с послушание и мълчание.

„О, не мога де го понасям!“ извиках аз. „Оставете ме де си отида; оставете ме да изляза в градината, където и да било! Всичко тук е изпълнено с видението. Аз го виждам навсякъде. Не мога да го прогоня от пред очите си! О! Оставете ме, оставете ме да си отида!“

„Не се противопоставяй на видението“, отговори жрецът. „То идва от cвeтилището, от пресветия олтар. То те е отбелязало като различаващ се от другите и като заслужаващ да бъдеш почитан от нас и обкръжен от нашите грижи. Но ти трябва да укротиш вълнението на твоето сърце.“

Аз останах Мълчалив. Тези думи паднаха като лед върху моето сърце. Аз не схванах техния смисъл. И как бих могъл да неправя това? Но моята будна чувствителност схващаше студенината на говора. След дълго мълчание, през време на което аз са борих да прогоня всяка мисъл и да задуша моя страх, внезапно в съзнанието ми изплува един спомен. който ми донесе приятното чувство на облекчение.

„Где е, запитах ез, черният човек, когото видях вчера в градината?“

„Кой? Градинаря Себуа ли? Той навярно спи в стаята си. Но при пукването на зората ще стане и ще отиде в градината.“

„Ще мога ли да отида при него?’, запитах аз с трескава възбуда, съединявайки ръцете си като за молитва, — толкова много се страхувах от мисълта за отказ.

„В градината? Ако вий не можете да се успокоите, навярно една разходка по сутринната роса, всред свежите цветя, ще намали треската ви. Като се разсъмне, аз ще повикам градинаря да ви вземе със себе си.“

Аз въздъхнах от облекчение за това бързо изпълнение на моята молба, после продължиха да мълча, легнаха, със затворени очи, стараейки се да отдалеча от себе си всички тези ужасни видения и образи, като мислех само за сладостното чувство, което щях да изпитам наскоро като напусна тази затворена стая, с изкуствени парфюми, за да вкуся сладостите от свободното вдишване на външния въздух.

Не казвах нито дума, очаквайки търпеливо, а жрецът си оставаше седнал, неподвижен, до мен. Най сетне, след време, което ми се стори като дълги часове от мъчително очакване, той стана и угаси сребърната лампа. Аз видях тогава, че една бледа слаба светлина влизаше в стаята през високите прозорци.

„Ще отида да извикам Себуа и да го изпратя при теб, каза той, като се обърна към мен. Запомни, че тези стая е твоя, тя ти принадлежи. Върни се тук преди утринните церемонии, послушниците ще те очакват за баня и за показване.“

„А как“, казах аз, съвсем изплашен от мисълта де бъда, по някаква странна съдба, една личност с такова голямо значение, как бих могъл да узная кога ще трябва да се върна тук?“

„Няма нужда да идваш преди сутринната закуска. Един звънец ще съобщи за нея, а и Себуа ще ти каже.“ След тези думи, той излезе.

Бях много щастлив при мисълта за свежия въздух, който ще ме съживи и ще разсее необикновената ми сънливост, и аз с нетърпение очаквах да видя странната фигура на Себуа и сладката усмивка, която понякога намаляваше неговата грозота. Струваше ми се, че неговото лице е единственото човешко лице, което бях видял след разделянето с майка си.

Аз се погледнах да видя дали имам още на себе си дрехата от бял лен, за да бъда готов да изляза с него.

Да, тя ме загръщаше, моята чисто бяла дреха, и аз я съзерцавах с чувството на гордост, защото никога до този ден не бях носил нещо от такава финна тъкан. Така аз се успокоих с мисълта, че наскоро ще видя Себуа, и лениво се излежавах, като гледах дрехата си и се питах. какво ли би помислила майка ми, ако ме види облечен с един толкова красив и фин плат.

Веднага чух една стъпка, която прекъсна моя блян; странната фигура на Себуа се появи при вратата; черното му тяло се отправи към мен.

Той бе грозен, да; той бе странен, вярно е; черен, и в изгледа му нямаше нищо красиво. И все пак, когато той влезе и погледа му се спре на мене, усмивката, за която аз си спомнях. озари пак лицето му. В Себуа имаше нещо човешко, — той обичаше!

Аз протегнах ръцете си към него, славейки от леглото.

„О! Себуа!“ казах аз, и сълзи се показаха на моите детски очи, когато видях израза на неговата доброта на лицето му. Себуа, защо аз съм тук? Кой им е казал, че аз се различавам от другите? Себуа, кажи ми, ще видя ли пак тази ужасна фигура?“.

Себуа се приближи и коленичи близо до мен. Това беше нещо естествено. за този чер човек, да коленичи, когато едно чувство на почтителен страх го изпълваше.

„Сине мой, каза той, ти си получил един небесен дар; твоите очи са отворени. Бъди герой в упражняването на този дар и ти ще станеш източник на светлина в недрата на тъмнината, която обгръща нашата нещастна страна.“

„Аз не желая, казах с един възбуден тон, не желая да правя нищо, което ме кара да се чувствам тъй странно.“ От него аз нямах никакъв страх и не сдържах повече моя дух на бунтуване. „Защо аз видях това лице на привидението, което дори и сега стои пред очите ми и помрачава светлината на деня?“

„Ела с мене“, каза Себуа, ставайки, вместо да отговори на моя въпрос и протягайки ръката си към мен. „Ела, ний ще отидем всред цветята и ще говорим за тези неща когато пресният въздух освежи твоето чело.“

Аз станах без противоречие и, държейки се за ръка, ний минахме през галериите н достигнахме една врата, която водеше към градината.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Идеите на Всемирното Братство в света

Австралия

Когато слънцето грее, то огрява цялата земя и праща светлина на добрите и на злите, на всичко живо по земята. Когато Божественото се проявява, когато се надига една духовна вълна, тя засяга не само един кът от земното кълбо, а цялото човечество. Тя засяга струните на всяка пробудила се душа. Когато слънцето изгрява, неговите лъчи докосват първом най-високите върхове. Може би те са скалисти, непроходими, но първом те биват осветени. Така също, от духовната вълна, от Божествената светлина биват огрени първом будните съзнания, пробудените души. А щом има огрени върхове от светлината, това е признак, че слънцето скоро ще изгрее и за долините, това е признак, че в сайта почва нова работа, нова култура, по-светла, с една степен по-висока от досегашната.

Брат Тоаб Елиот усърдно работи по духовен път и чрез пропаганда да даде тласък на едно ново възпитание, а именно, че всички хора по лицето на земята са братя, и че ако между тях има различие, то се дължи само на степента на тяхното развитие — но в основата си са братя. Във всички има условия да проявят доброто, да заживеят справедливо и в добра обхода. Той казва че не е важно човек към коя нация принадлежи, дали е англичанин, французин, германец или българин. Важно е преди всичко той да е човек, да има човещина в себе си. Това което и Учителя от 30-40 години проповядва.

Брат Тоаб Елиот чете отдавна беседите на учителя на есперанто и на английски и допълня своята дейност с още по нови творчески идеи в духовното поле.

При зазоряване се чува зловещия писък на нощната птица. Тя протестира против настъпващия ден. но не може да направи друго, освен да се оттегли в своего скривалище.

Днес също се чува зловещия крясък на старото, отпаднало и негодно вече за градеж, против прииждащата светлина — новото разбиране в изкуство, наука и философия, И римската империя се опита да потуши една Божествена вълна, но от самата нея не остана нищо, а вълната се разрасна и обля цялата земя.

От нас се изисква смелост настойчивост в идеите. Няма защо да ни стряска крясъка на нощната птица. Това е много естествен признак в нея. Тя другояче не може да се прояви. Тя ще крещи докато славата на настъпващото утро заглуши нейния вик и бъде принудена да се скрие.

Че настъпва утрото на нова култура ни показват явленията в живота.

Да се подготвим, изчиствайки се от старото, да я посрещнем.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На човека

Ти жадуваш все повече и по-разкошно ядене и пиене, ти искаш да си облечен в по-скъпи и блестящи дрехи и да живееш в големи и богато украсени къщи; ти искаш да бъдеш колкото се може по- богат и до живееш в по-голям разкош. И мислиш и вярваш, че тогава ще бъдеш щастлив и свободен, силен и доволен.

Измама! Измама!

Нима не виждаш, че очите и на първия богаташ в света все тъй алчно и ненаситно блестят, както и преди да е достигнал своите безчетни богатства, и че той е все тъй измъчен и недоволен от живота, както и последния бедняк на земята? Нима не виждаш колко борби и войни се водят по тоя чер и кървав път — път на измама и робство, път на насилия и престъпления, път на неестествен и грешен живот, път на болести и страдания ?

Нима не виждаш?!

Истински богат и доволен, истински щастлив и свободен в живота ти ще бъдеш, когато само от любов си обладан, когато само любов и състрадание изпълни цялото твое същество — любов безгранична, любов към всички и всичко в света. Само тогава живота твой ще тече леко и радостно, приятно и неусетно. Само тогава ще бъдеш спокоен и осигурен в живота. Защото, обичайки всички, ти с никого няма да се бориш и никого няма измамваш и насилваш. И всички тебе ще обичат, всички за тебе ще се грижат.

Навсякъде ще виждаш и срещаш само близки и свои, само мили и скъпи на тебе човеци и същества.

И тогава, само тогава ти ще бъдеш най богатия човек в света. Защото ще имаш повече доволство и свобода, повече спокойствие и смисъл, повече щастие и красота, повече сила и власт в живота, отколкото първия милиардер и най-великия цар в света.

Стреми се да бъдеш най-богатия! Стреми се да придобиеш силата и властта на любовта, защото няма по-велика и по-благородна от нейната сила и власт.

Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек! И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята.

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Часовник и Косъмче

(б а с н я)

Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала.

Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето.

Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял.

— Скитнико, разбойнико! — развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука? Ето че ме спря от работа. Какво ще каже сега господаря ми!

— Че защо пък да съм виновно аз? — оправдало се Косъмчето. — Аз си правех приятна въздушна разходка, а ти ми пресече пътя и ме спря. Немирните пък твои колелета ме грабнаха да ме разкъсат. He трябваше ли да се опра. да ги спра!? Пуснете ме да си литна, нищо повече.

Но колкото и да се продължавала препирнята, Косъмчето не можело да излезе, пък и часовникът не можал да тръгне.

* * *

Отстранете злото, без да му се гневите. То не е виновно, причините са го довели.

Дядо Благо.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Книжнина

„Великото учение“ от В. Т. Благодумов, 160 страници, 15 лв. Доставя се от Васил Т. Ангелов, ул. Ив. Асен II. .№ 79. София IV.

В тази книга авторът излага основните принципи на учението на учителя Дънов, в една понятна и достъпна за съвременните образовани хора форма, - на един популярно-философски език. Сам авторът признава, че е трудно да се предадат чрез езика на обикновената логика, чрез известни общоприети и установени понятия, истини, които се проверяват и изпитват само по духовен път.

Самите учители, адепти и мистици рядко си служат с аналитичния език на логиката, защото той е най-негоден да изрази онази действителност която лежи вън от обсега на петте сетива, чрез които работи човешкият интелект.

Инициативата на автора е благородна, понеже се е заел да направи достъпна една отвлечена материя и да даде светлина върху въпроси от учението на Учителя, за които хората от вън имат съвършено превратни понятия, — понятия съставени от непроверени слухове, и поради неразбрания за тях език на символите и аналогиите, на който език учителят държи своите лекции и излага учението.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×