Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 137

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 137 - год. VIII.

Севлиево, 27 октомври, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Свобода (К.)

Отдих (стих. от В. С. Н.)

Христос и развитието на човечеството (Продължение от бр. 136), В. Пашов

Словото на Учителя. Новите разбирания за живота (Из беседата „Изтълкувай ни тази притча“, 29. IX. 1935 год.)

Хроника

Зовът на Природата (Т. Ч.)

Белият лотос (Мейбъл Колинз – продължение от брой 136)

Вътрешният глас (N.)

Костенурка и Пъдпъдък (басня – Дядо Благо)

Книжнина

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СВОБОДА

Свобода и робство — две противоположности, две възможности. всред които човек живее и се развива.

Винаги свободата бива заслужена. И винаги, също така, робството бива заслужено. Те никога не са случайни, никога не са резултат на „стечението на обстоятелствата.“ Те идват само тогава, когато са заслужени. Както индивидът, така и народът, винаги са достойни за участта си, винаги са заслужили съдбата си!

Абсолютната свобода е достояние само на Бога — на всемогъщото, безграничното, всепроникващо Същество, което изпълва всичко. Абсолютната свобода съответства на абсолютната Мъдрост, на абсолютната Сила и на абсолютната Любов, — чисто божествени атрибути.

За нас, хората, свободата е ограничена между две пресичащи се прави, които образуват ъгъл, постоянно разширяващ се и водещ към Безкрайността — към безграничната, абсолютната свобода. Наистина, ние сме затворени между границите на този ъгъл, между неговите страни, но имаме всичката възможност да се движим напред или назад, т. е. нагоре или надолу по него. И тъкмо от посоката на нашето движение по този ъгъл зависи нашата все повече разширяваща се свобода или пък нашето все по вече ограничаващо ни робство.

Да вървим нагоре, по посока на разширяващите се граници на ъгъла, това значи да живеем в хармония с божествените закони на живота. Да вървим надолу, към върха на ъгъла, по посока на неговите стесняващи се граници, това значи да дадем власт на нисшите елементи в нашата природа, които спъват правилното ни развитие.

На къде да се движим? — Към робство, ограничение и мрак ли, които царуват в дъното на този ъгъл, или към свобода, разширени възможности и светлина, които идват като резултат от движението ни по посока на разширението на ъгъла?

Да воюваме за свободата на душата си!— Ето важната и труд на задача, която ни се налага. Защото иначе ний ще отидем в дъното на този ъгъл, а „ада“, в царството на мрака, ограничението и робството.

Да се борим за свободата на душата си, защото много са нейните врагове, и безброй примки и засади я пресрещат на всяка стъпка.

Да се борим за свободата на душата си. защото тя е най-скъпото ни съкровище, тя е животът на живота ни.

А никакви външни условия, никакви пръчки от материален характер не могат да ни спънат в тази ни борба. Ние имаме оръжието — силата на Божествения дух — и никой не може да ни го отнеме, ако сами не се откажем от него …

Всичко чезне, всичко се мени, всичко се стопява като мираж в света на преходните материални форми. Каквото и да достигнем там, нетрайно е, макар че за своето време и място е нужно.

Затова, без да се отказваме от заобикалящата ни всекидневна, преходна реалност, нека й отдадем това, което тя заслужава, но да поставим центъра на своя живот, да прехвърлим центъра на своето внимание в това, което е вечно и непреходно, в това, което е истински реално:

Да воюваме за свободата на душата си!

К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОТДИХ

Слънцето тържествено изплува

Над скалисти били върхове.

Живото море се развълнува,

Своя химн животът пак запя.

Ясний ден, цветята и тревите,

Птичий хор и слънчевия лик,

Езерото, скрито всред скалите

Туй е храм, неземен и велик.

Стръмната пътека се извива

Там, где всеки храст е напоен

С цветен дъх, где пътникът отива

С чист и светъл порив вдъхновен.

Спряхме се. Обливат ни лъчите,

Тих зефир чела ни разведри

Влива се дълбоко във душите

Шепотът на сините вълни.

В. С. Н.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

(Продължение от бр. 136)

IV.

В днешно време всеки, който иска да работи за благото и подигането на човечеството, няма какво да основава нови школи, но да се присъедини към великото дело на Христа. Защото, само Христос е. който работи за подигането на човечеството, защото Той е гарант, както казва Учителя, за човечеството пред Бога. Христос и днес работи, и не е преставал да работи, и организира човечеството. Онези, които не познават Христа, и които имат невярна представи за развитието на човечеството и факторите на това развитие, очакват Христос да дойде на земята — едни го очакват да дойде на облаците, а други го чакат да дойде във физическо тяло, като човек Та Христос не е напускал земята, и не е преставал да работи, и винаги е бил във връзка с онези, които работят за Великото дело, за което Той работи. И Той казва: „Идете и проповядвайте това Евангелие по цялата земя и аз ще бъда с вас“ и още, „където са събрани двама или трима в мое име, там съм и Аз.“ Така че за онези, които работят за Великото дело, Христос е винаги с тях. Христос днес се проявява чрез мисълта на всички гении, и на всички учени, на всички работници за благото и подигането на човечеството. Няма днес някое дело, което е за благото на човечеството, което да не е стимулирано от Христа. И когато Христос заговори чрез умовете на всички хора, тогава в светът ще има един нов ред и порядък. A онези, които очакват Христа като една личност, в едно тяло, ще има да чакат. Защото тези. които го очакват във физическо тяло, те не очакват този Велик Дух, за който става дума тук, но очакват някакъв измислен от тях „миров учител“ . Когато на хората не им стига умът да проумеят нещата, те прибягват до фантазията си и са блаженни в заблужденията си. Учителя казва — „Христос, това е Бог, който се разкрива в света. Христос — това е Любовта, която хлопа на всяка врата.“ И онзи, който отвори на Любовта, който се отдадена служба на Любовта, ще намери Христа, ще познае Бога в себе си, и ще може да работи, за благото и подигането на човечеството. И както казва Учителя, стремежът на Христа е да вземе надмощие във всички съзнания, във всички монади, във всички живи клетки, които образуват телата на хората, и да ги направи безсмъртни и неразрушими. Това значи, че само когато човек се проникне от импулса на Христа, само тогаз ще намери онзи път към безсмъртието, защото този импулс ще внесе в човека безсмъртния живот, който той е изгубил.

Когато човек пристъпва към проучването на окултната наука, под импулса на Христа, той приема едно благо, което е благо не само за него, но за цялото човечеството, понеже Христос е общ за цялото човечеството.

Христос е онази мощна творческа сила, която оплодотворява нашия живот и благодарение на него нашия живот добива цена. Идеите, проникнати от Христа, са реални зародиши за бъдеща действителност казва Щайнер. Идеи, които не са проникнати от Христа. Те са осъдени да увехнат, като безплодни цветове. Разсъждавайки върху тази основа, можем да извадим заключението, че всички учения, които се проповядват вънка от Христа, т. е. вънка от великата Божествена Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и която има за обект Божествената Истина, са осъдени на смърт и безплодие. Всеки който търси друг път, ще се натъкне на хиляди пречки, и ще осакати хиляди души, които биха попаднали под неговото влияние. Затова Руд. Щайнер казва, че нещастие е за човешката душа, която не познава Христа, защото без това познание, не може да намери пътя към Бога в себе си, и идеите и стремежите й ще останат безплодни. А пък познаването на Христа е реална придобивка за човешката душа, защото това познание най-първо, ще оплодотвори идеите й, ще осмисли стремежите й, и ще й отвори вратите на висшите светове, които са сега недостъпни за нея. Това познание е завръщане и към живота на щастието, който е копнежът на всяка душа. Всички души, всички хора се стремят към щастието, но само онези могат до се доберат до живота не щастието, които дойдат до познанието на Христа; защото щастието подразбира живот в един уреден свят. А само Христос, само Любовта може да ни възвърне това изгубено щастие.

Стремежа на Христа е да подигне и да спаси всички паднали души. Защото, както казах още от начало, когато приведох легендата за Христа и Люцифера, той отдаде себе си, в служба на великото, на Любовта. която строи и организира света. И онзи, който иска да върви в пътя на окултното познание, без фантазии и спекулации, трябва да знае основната Истина, че Христос е, който организира света, че Той е, който ръководи развоя на човечеството, и го води към спасение. Всички благородни стремежи и копнежи, както в отделения индивид. така и в цялото човечеството, са резултат на импулса на Христа; всички постижения на науката и културата, всички духовни и културни ценности и постижения са резултат на този импулс. Всичко благородно и възвишено в европейската култура е израз на този импулс. Великите гении на човечеството, с ясно съзнание са изпълвали ролята си като служители и проводници на този импулс. И никой да не си прави илюзии, че вънка от този импулс може да има някакви реални придобивки и постижения, може да има някаква култура. Този импулс все по-силно и по-силно започва да се чувства от човечеството, все повече и повече готови съзнания заработват в унисон с него. И когато хората се проникнат напълно от Христовия импулс, ще почувстват, че са братя и разединението, което съществува между тях ще изчезне. Само когато хората се проникнат от този импулс, ще могат до се почувстват като братя, само тогаз ще може да се въдвори Царството на братството и хармонията, където интересите на цялото са интереси и на индивида. Защото в Христа няма разделяне на благата. Благата са общи за всички братя на Христа. Учителя казва: „Христос всеки ден идва при нас и ни казва — направи това заради Мен, направи онова зара ди Мен. Когато някой ти каже обидна дума, Христос ще дойде при тебе, и ще ти каже — прости му заради Мен. Кажеш му, че не можеш, че ти е мъчно. ти не си изпълнил волята Божия. При тебе дойде някой бедняк и Христос ти каже в този момент: „дай новата си дреха на този бедняк.“ Кажеш ли, че ще му дадеш старата, ти пак не си изпълнил волята Божия. Този беден може да е някой светия, може да е сам Христос.“

„Тъй че. когато говорим за, Христа, всякога трябва да разбираме първия образ в секта, първото начало на човешката еволюция и на човешкия род.“

Така седи великия въпрос,казва Учителя. А Рудолф Щайнер казва: „Цялото земно съществуване, не би имало никакъв смисъл за Вселената, ако в пределите на това земно съществуване не е произлязла мистерията на Голгота. И ако някои от обитателите на далечните светове, биха могли да погледнат на земята и биха могли да видят, какво представя от себе си земята, те не биха могли да намерят никакъв смисъл в нейното развитие, ако на нея не беше живял, умрял и възкръснал Христос. Благодарение на Голготското събитие, живота на земята придобива смисъл и съдържание във Вселената.“

А Учителя казва: „В Гетсиманската градина Христос се намираше пред голяма задача, от която зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Затова Христос казва: „За този час дойдох Аз в света.“ От тези думи проличава голямата важност на голготската мистерия, а от нея — ролята и значението на Христа за развоя на човечеството и земята.

(следва)

В. П а ш о в

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Новите разбирания за живота

Светът, в който живеем, е една затворена книга, от която сега едва започваме да се учим да четем, и от която много малко знаем. Съвременните хора са като деца, които сега започват да проучват света и живота. Ние живеем в един свет на загадки и до като замине човек от земята все трябва да се учи. Понеже човек е в постоянно развитие, той минава ред последователни фази, като във всяка фаза има специфични условия, при които той ще трябва да научи нещо ново, което до тогаз не е знаел. Следователно, това което знаем, е само като едно спомагало, като условие за онова, което трябва да научим. Затова човек трябва да се старае да има постоянно будно съзнание, за да може постоянно да се учи, и да придобива все нови и нови знания; защото сайта и живота са в едно прогресивно състояние, и всеки момент се внася нещо ново. което трябва да учим.

Следователно, има нещо в света, което се развива, но ние не сме прицелна точка, но трябва да се съгласим с онова, което се развива в света. Има един велик космически процес, който се развива и ние участваме в него, не по наш избор и желание, но по необходимост. И страданията се явяват като едно последствие на творческата дейност на този процес. В този смисъл, страданията са път, чрез които влиза новия живот в нас.

Но съвременните хора, които не разбират този закон, искат един живот без страдания. Това е невъзможно. Щом престанат страданията, при днешната фаза на развитие, ще се прекрати и живота.

Този велик творчески процес е обоснован върху една математика като израз на Разумното в Битието. В този смисъл, математиката е една дълбока вътрешна наука, наука за първопричината на нещата. Но за да ни стане понятна математиката, трябва да я преведем в геометрия, отвлечените неща да добият конкретна форма. И тогаз до като математиката има отношение към първичния свет на причините, то геометрията има отношение към света на формите, към физическия свят, където нещата стават видими и разбираеми за нас. И само когато нещата станат видими, конкретни, те са разбираеми за нас, и можем да ги опитаме. А само онова, което опитваме, то е разбрано и понятно.

Реалното в света всякога трябва де се опита, Не говоря за външния, механически експеримент, но за онзи жив, вътрешен опит, в който човек опитва нещата върху себе си. Само по пътя на този вътрешен опит, човек ще се добере до онези велики вътрешни закони, върху които е обоснован целокупния живот, и ще разбере вътрешния смисъл на великия творчески процес, който върви от слабото към силното, от малкото към великото. В процеса на това развитие хората минават през ред страдания, които са едно велико благо за онези, които разбират. и едно нещастие, за онези, които не разбират. Въпроса е за онези естествени страдания, които са като израз на самия творчески процес, за тях казваме, че принадлежат към Божествения порядък на нещата. Но има страдания и противоречия, които произтичат от човешкия порядък, от тях човек трябва да се освободи — те са една спънка за повдигането на човека.

В човешките порядки нещата винаги започват добре, и свършват зле; а в Божествения порядък нещата започват със злото, и свършват — с доброто Това е диагноза, да знаете в кой порядък сте. Човешкия порядък е временен и в него няма нищо завършено; а божествения порядък е вечен. Тези два порядъка са резултат на два процеса с диаметрално противоположни движения. Единият процес отива към центъра на земята — той е свързан с човешкия порядък, и в него страданията прогресивно се увеличават; а другият процес отива към центъра на слънцето — той е свързан с божествения порядък, и в него страданията прогресивно се намаляват. Страданията в божествения порядък са една необходи мост, когато страданията в човешкия порядък са една спънка. Тъй че от посоката, която ще хване човек, ще се определи и характера на неговите страдания. И в единия и другия път човек има известни придобивки, които идат само по пътя на страданията; само като мине по пътя на страданията, човек ще придобие знания и чистота.

Знанията му са необходими за да може да живее между хората, а чистотата му е потребна за да може Бог да живее в него, и той да живее при Бога. Чистотата е път, чрез който живота идва. Без чистотата живота не може да се прояви. Страданията произтичат от нечистотата, която се явява като спънка, която живота трябва да преодолее. Нечистотата запушва порите на човека, от което се явяват страданията и болестите. Когато се запушат порите, човек трябва да се изпоти, за да се отворят порите и се възстанови чистотата, при която Бог може да работи в човека. И когато по този начин даден възможност на Бога да работи в нас, Той ще ни покаже пътя, по който ще можем да преодолеем всички мъчнотии. Но за да дойде човек до това положение, необходим е един нов начин на възпитание. Новото възпитание преди всичко изисква да се даде свобода на детето да се прояви, като постепенно се коригира в постъпките и отношенията си, преди всичко от примера на възрастните. В новото свободно възпитание детето се учи да знае какво да прави, а не какво да не прави. В старото възпитание възпитават човека, да се страхува, и от страх да не върши известни неща Например, казва се: ако не живеете добре, ще отидете в ада; но ако от страха от ада човек се стреми до влезе в небето, това е едно неразбиране, това показва на онези неправилни понятия, които хората имат за Бога.

Бог не е един деспот и тиранин, че да се страхуваме, и от страх да изпълняваме неговата воля; но Той е един всеблаг баща, който ни е дел пълна свобода, и ако страдаме, то е не защото Той ни наказва, а по наша собствена вина. Който иска да има правилно понятие за Бога, трябва да има синовни отношения към Него и доброволно да изпълнява Неговата воля, защото изпълнението на Неговата воля носи живот и благоденствие. Стария начин на възпитание може да е бил полезен никога, но при сегашните условия е вреден. Чрез страх човек не се възпитава. Сега на човека трябва да се обяснят законите, за да разбере отношенията, които съществуват между нещата в живота. Бащата трябва да каже на сина си: ти трябва да имаш уважение и почитание към мене, понеже, ако ти не ме почиташ, не ме уважаваш, не ме обичаш, каквото ти правиш на мене, един ден твоите деца ще го правят на тебе. Тъй, че, при сегашните условия онова, което вие вършите, добро или зло, ще се върне към вас.

Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да се отнасят и те добре към вас. Вие трябва да се отнасяте добре към другите хора, за да станат проводници за онова, което Бог е изпратил за вас. Законът е следния: Доброто, което правите, ще мине през вас, ще остави за вас каквото трябва, и ще отиде при вашите ближни, и от тях ще се върне пак при вас. Така че доброто иде там, откъдето е дошло. Така става подобрение на живота. Така се придобива здраве. Ако искате де бъдете здрави, трябва да желаете здравето на всички хора. Ако не гледате така на живота ще се натъкнете на противоречията, които съществуват от хиляди години и които ангелите и боговете не са разрешили. и хората няма да разрешат. Те ще бъдат разрешени само от Този, който е създал света.

Има също така ред въпроси и проблеми, които могат да се разрешат само с помощта на Великото в света. Например, може да запитате, защо земята се движи с такава бързина, а не с по-голяма, или по-малка? Туй движение съответства на онзи стадий на развитие, до който ние сме дошли.

Възможностите, които имаме в живота си, са в зависимост от степента на наше то развитие; също така от степента на нашето развитие зависи и използването на благата, които природата ни дава. Природата, котето внася едно благо в света, винаги има предвид всички същества, а те вече съобразно със своето развитие използват тези блага. Тъй че благата в света винаги се дават групово. И когато природата внася един закон в живота, той има отношение към всички същества. Вземете например закона за дишането — всички същества дишат; всички същества се хранят и се ползват от божиите блага, само че по-различни пътища и начини.

Чрез въздуха и храната ние възприемаме божествения живот и божествените мисли, и по такъв начин става обновление на нашия живот. По тези начин Бог ни помага и възпитава. Бог се проявява в света чрез въздуха, чрез храната, чрез водата, чрез светлината, чрез хората и чрез всички същества — навсякъде той се проявява. А сега хората чакат по некакъв специфичен начин Бог да им се прояви. Има и специфични начини не Божието проявление, но те спадат към друг закон. Бог се проявява на всякъде и във всичко, но ние трябва да дадем условия на божественото в нас да се прояви, за да можем да използваме всичките божии блага. Понеже съвременните хора не могат де използват съзнателно божиите блага, природата понякога им създава ред страдания и противоречия, за да се пробуди съзнанието им, да използват съзнателно благата и да разберат вътрешния смисъл на живота.

Само когато се пробуди съзнанието на човека и влезе във вътрешно общение с Бога, само тогава той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще намери връзката, която съществува между всички същества и между всички процеси и явления. Дошъл до това състояние, човек вече може да почувства болките на целия свят; тогава за него, страданията и радостите на другите са и негови. Когато на такъв човек му дойде една светла мисъл, той се радва, защото знае че чрез нея влиза във връзка с мисълта на възвишените същества, влиза във връзка с мисълта на всички гениални хора. Когато направи едно добро, той се радва, защото е направил връзка с доброто. Като се натъкне на злото, той пак се радва, понеже придобива една опитност — ще знае какво е злото. Понеже човек е ученик в живота, той трябва да се учи от всичко, каквото живота му донесе; защото знанието се добива само по пътя на опита. А знанието ни е необходимо, както казах, за да можем да живеем между хората. За да живеем между хората, ние трябва да знаем как да се обхождаме с тях, за да не създадем нито на тях, нито на себе си излишни противоречия и страдания. А правилна, разумна и естествена обхода можем да имаме само когато обичаме хората. Онези, които не разбират закона на Любовта, се плашат от нея. Но щом човек реагира на любовта, той си създава най-големите нещастия. Никога не се старайте да се освободите от Любовта — освободете се от вашите криви разбирания, от вашите криви постъпки, криви мисли и криви чувства, но от Любовта да се освободите, никога не помисляйте за това.

Любовта, това е най-свещеното. И ако Бог, който ви е посетил чрез Любовта, ви напусне, тогаз ви очаква смърт. Религиозните подържат, че всички живеем, движим се и съществуваме в Бога, а при това казват — за този човек няма да мислите, за тази жена. за онзи мъж няма да мислите, за света няма да мислите. А за какво де мислим? — За Бога! - казват те. Но щом всички живеят в Бога, как тъй да мислим за Бога, а де не мислим за хората? Това е едно противоречие; щом Бог е в хората, какво лошо има, че ги обичаме. Лошото е в това, че не обичаме хората, а не в това, че ги обичаме. И трябва да се освободим от безлюбието, а не от Любовта. Свобода има само в Любовта.

Само Любовта може да освободи човека от робството, в което живее сега. Любовта е Сила, която подмладява. Любовта е това. което носи здраве, мир и светлина на тялото; това са условия за правилното развитие на човека. Само при Любовта умът функционира правилно; като говоря за Любовта, не подразбирам човешките чувства; те имат съвсем друг произход. Любовта е най-мощната сила а света. Целия свят е създаден върху този принцип на Любовта. След нея се проявяват божествената Мъдрост и Истина. Тези три принципи работят в света. Като познаете Първия принцип, Любовта — и му дадете възможност да действа във вас, той ще внесе подмладяването във вас, а с подмладяването ще дойде и ясната и трезва мисъл. Който обича, той не може да не мисли. А като почне човек да мисли, ще дойде Мъдростта. която ще работи върху него и ще придобие знанието, което ще му бъде като светлина в живота.

Тъй че Любовта е закона, кой то носи живота, които носи подмладяването и ни дава възможност да се ползваме от божиите блага. Любовта действа и във видимия и в невидимия свят; тя е, която обединява световете. Като сила, която действа във видимия и невидимия свет, проявена в човешкия живот, тя се поляризира. И към който полюс човек насочи мисълта си, там ще се прояви неговия живот. Тъй че, от човека зависи: накъдето насочи своята любов, там ще живее. Това е великото разрешение на човешкия живот. Според тези закон човек сам избира къде ще живее. Накъдето е насочена вашата любов да работите, там ще отидете. Като върви по този път, загадките на живота една по една ще се разрешават и светът тогаз ще бъде за него една отворена книга, с която той ще проучава проявлението на божията мисъл и дела.

29. IX. 935 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРОНИКА

25 години от смъртта на Лев Толстой.

На 19 ноември т. г. се навършват 25 години от смъртта на великия старец от Ясна Поляна. Няма страна, в която неговото слово да не е издигнало безбройни живи паметници, които ще продължават да говорят на поколението за безсмъртното му дело. По много причини, след отечеството му, Толстой е най-много популяризиран и четен в България. Тук той има своите безбройни знайни и незнайни почитатели, които беззаветно следват делото му. За това изминалите 25 години от неговата смърт у нас ще намерят едни от най-сърдечните и предани съчувственици

На всякъде в страната ще бъдат организирани литературни четения, театрални представления и пр. По този случай в София е учреден специален инициативен комитет от представители на Българския Вегетариански Съюз и Българската Въздържателна Федерация, който ще има за цел да сондира близките организации и институти за учредяване на общ паметен комитет, който да проведе честване но 25 годишнината от смъртта на безсмъртния Толстой.

Големи облекчения в облагането на гроздовия сок.

След няколкократни постъпки на Българската Въздържателна Федерация и получения до сега предостатъчен вече опит от органите за измерване на гроздовия сок, Министерството на Финансите най-сетне се е вслушало в справедливите искания на производителите.

С окръжна наредба под № 22116. М. Ф. е разпратило следните нареждания из цялата страна:

1. От гроздовия сок (безалкохолно вино) на производители, произвели до 300 литра, проби за анализа няма да се взимат. 2. При производство на гроздов сок повече от 300 литра, ще се взимат проби по сегашния ред, без обаче да се събира предварително съответния акциз, както бе до сега. Взетите за тази цел проби се изпращат веднага за анализ. Нарушителите строго се наказват. 3. Измерването на предназначено за износ безалкохолно вино става без да се иска предварително депозиране на следуемия се евентуален акциз и без преносителни свидетелства.

С всички тези крайно навремени нареждания се правят големи практически облекчения, които ще насърчат още по-силно масовото произвеждане на гроздов сок, който не се облага с никакви други данъци и е преди всичко здрава и необходима за всички народна храна.

Остава само да се даде здраво, доброкачествено, пивко и евтино производство, каквото може и трябва да се даде. за да може действително гроздовия сок да добие истинското си предназначение и да стане любимо и търсено народно питие.

Бюрото на статистиката при обществото на народите е публикувало. че през миналата година са починали 2,300.000 души, половината от които се самоубили поради мизерия. А в същото време са изхвърлени в моретата или унищожени, за да се подържа високите цена от търговиите 568,000 вагона житни храни, 144,000 вагона ориз, 276,000 чували кафе и 2,000,200 кг. захар.

Това, разбира се, става а християнския свят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зовът на Природата

Отклонени и отдалечени от природата, ние хората живеем страдалческия и мизерен живот на блудни синове. А майката природа ни зове:

„Върнете се, деца мои, елате при мен!

Защото аз съм вашата нежно любяща майка. И само близко до мен, прислонени в моите прегръдки, ще намерите всичко, всичко що тъй напразно дирите по своите гибелни пътища и пътеки: истинските блага на живота. Отклонявайки се от мен и живеейки живота на греха и престъпленията, вие намирате, уви, само болести и страдания, само скърби и разочарования: израждате се и пропилявате неживени дните на живота, губите смисъла и радостта, губите най важното, най-ценното, без което живота е еднообразен, скучен, тъжен и страшен като пустиня безплодна!

Вразумете се, деца мои. и елате при мен!

Защото едничка аз пазя и дарявам всички ония съкровища, които са нужни за благото и свободата на всяко земно същество. Защото, стремейки се към близост и единение с мен, вий се стремите към възраждане и обнова, към съвършенство, към здраве и сила. Защото пътят, що ви отдалечава от мен, е път гибелен, път към болести и нещастия, мрачен път по който сте достигнали всички тия страдания. що ви мъчат днес, що почернят дните на живота ви, отравят радостта ви; а пътят, който ви води към мен, е път спасителен. път към здраве и щастие, път светъл и благороден, където цъфтят и благоухаят най-красивите цветя на радостта, където зреят най-вкусните плодове на живота.

Смирете се, деца мои, горди и нещастни деца, и се върнете при мен!

И тогава, само тогава ще зацари вечен мир между всички — по цялата земя. Любов и взаимопомощ — това ще бъдат отношенията и връзките между хората: само това подобава на разумни и здрави същества. И тогава ще проличи, че човека наистина е най-любимото и най-съвършеното творение на Бога. Тоя груб егоизъм, тая ненаситна алчност, що владеят днес в хората, дивите борби, измамите и насилията, робството и тиранията, войните и революциите идещи от това безумно себелюбие, и най-после моралното и материално разорение, болестите и всички телесни и духовни недъзи, що идат като естествена последица от тия безумия, от тия жестокости, от тая слепота — всичко, всичко това ще остане някъде далеч в миналото, писано в историята и живота на вашите прадеди ... Светла радост и увеличаващо се благо ще бъде тогава живота …

Елате, деца мили. елате при мен!

Т. Ч.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (6)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 136)

Как да опиша моето опиянение когато вдишвах утринния въздух? Това бе най-голямото и най-силно удоволствие, което природата ми бе дала до сега да изпитам. Не само че се изтръгнах от една задушна атмосфера, изпълнена с аромати, към които не бях привикнал, но се освобождавах също. Така от това състояние на ужас, на свръхнапрежение, като почнах да се успокоявам, намирайки същевременно, че животът вън от вратите на храма е все така красив, все така естествен, както и по-рано.

Себуа ме гледаше в лицето и като че ли по някаква тайнствена симпатия проникваше в моите реещи се мисли и ми ги тълкуваше.

„Слънцето се издига във всичкото си величие, казваше той. Цветята разтварят сърцата си за неговите милувки. Отвори и ти твоето и бъди щастлив.

Аз не му отговорих нищо. Бях твърде млад и без образование, за да мога да намеря думи за отговор, но аз подигнах очите си към неговите, както вървяхме през градината и предполагам, че те са говорили вместо мене.

„Сине мой, каза Себуа, през нощта ти си бил в тъмнина, но това не трябва да те кара де се съмняваш, че светлината съществува. Когато вечер лягаш да спиш, ти не трябва да се съмняваш, че на сутринта пак ще видиш слънцето. Ти си бил потънал в една тъмнина по-дълбока, от тази на нощта, и си съзерцавал едно слънце по-блестящо от това, което ни осветлява“ .

Аз преповтарях тия думи в мисълта си, но не можах да разбера смисъла им. Не казах нищо, обаче, защото сладостта на утринния въздух и чувството за една човешка симпатия ми бяха достатъчни. Аз не се стараех да схвана казаното, нито да разбера преживените изпитания. Сега, когато вкусвах свежестта на въздуха, аз бях едно дете, и усещах в себе си едно чувство на силно удоволствие, което като че ли възстановяваше всичките ми сили и ме караше да забравя всичко друго.

Това бе естествено, и сега всичко, което бе естествено, ми изглеждаше като препълнено с очарование. Обаче, аз едва що бях влязъл наново в естественото и бях почнал да се радвам, когато внезапно бях откъснат от него, без с нищо да мога да предвидя това.

Къде се намирах аз? Уви! Как бих могъл да го кажа? В човешкия език не съществуват думи, с които да се опише нещо, което въпреки че е реално, все пак се намира вън от границите на това, което обикновено се счита за естествено.

Наистина, без никакво съмнение, аз стоях прав на моите крака, върху зелената трева, не бях напуснал мястото, на което се намирах! Наистина, Себуа стоеше изправен до мене! Аз стисках неговата ръка. Да, тя беше тук. Обаче аз знаех, чрез това, което чувствах, че се отдалечавам от естественото и че, отново, аз влизам а света на чувстванията, виденията и звуците, от които се страхувах.

Не виждах нищо, не чувах нищо, и все пак бях в ноктите на едно чувство на ужас и треперех, както треперят листата на дърветата при приближаването на бурята. Какво се готвех да видя? Какво имаше около мене? Какво бе това, което простираше един облак пред моите очи ?

Аз ги затворих. Не се осмелявах да гледам. Не се осмелявах да проникна в тъмнината, за да се озова пред реалността, която ме заобикаляше.

„Отвори очите си, сине мой, каза Себуа, и ми кажи тук ли е нашата царица?“

Аз ги отворих страхувайки се да видя страшното лице, което ме бе изпълнило с ужас през нощта. Но не, за един момент аз не видях нищо и изпуснах една. въздишка на облекчение, защото постоянно очаквах до видя приближено до моето, онова лице с гневната усмивка. Но, почти веднага, аз почувствах цялото ми същество да тръпне от удоволствие. Себуа, без да забележи това, ме бе довел до басейна на лотоса; и аз видях навеждайки се като по рано да пия, по течението на бистрата вода, онази красива жена, с дълги златисти коси, които полузакриваха лицето й

„Говори й, извика Себуа. О! Говори й! Тя не е говорила на своите жреци през цялата тези генерация. Говори й, защото ний наистина имаме нужда от нейната помощ!“

Себуа беше паднал на колене пред мен, както миналата вечер. Лицето му отразяваше гореща ревност, очите му бяха пълни с молба. Спирайки се на тях, аз отпаднах, без да знам от какво, но струваше ми се, че жената със златистите коси ме викаше да се приближа и, макар че Себуа също така ме тласкаше към нея, все пак, по отношение на моето тяло, аз не бях твърде близко; но в моето съзнание, аз имах чувството като че ли се повдигам и се движа към басейна с белите цветя, дотогава, докато, наведен над брега, аз докоснах нейната дреха, която достигаше до водата. Подигнах очи към лицето й, но не можех де я видя. От нея излизаше една такава светлина, че аз не можех да я гледам, също както не можех да гледам направо слънцето. Но аз почувствах допирането на нейната ръка до главата ми, и думи, които излизаха от нея, и проникваха о духа ми, макар че аз едва ги чувах.

„Дете с отворени очи, каза тя, твоята душа е чиста и една тежка задача й се поставя. Но дръж се близо до мен, и до моята светлина и аз ще ти покажа пътя, по който трябва да вървиш“ .

„Майко, казах аз, а сянката?“ Аз не можех де поставя въпроса си по-ясно. Струваше ми се, че око бих й говорил за тези ужасна фигура, то веднага бих я видял да се появява разгневена пред мене. Почувствах една тръпка, излизаща от нейните ръце, да минава по цялото ми тяло, когато произнасях тия думи. Аз очаквах да срещна гняв, но нейният глас проникна до моя слух тъй нежен, тъй приятен, като дъждовните капки, и ми направи впечатлението на една божествена еманация, която ни доставя оная сладост, която изпитват обитателите на една изсъхнала страна при един проливен дъжд.

„Не трябва да се страхуваш от сянката; тя ще бъде победена и унищожена паралелно с растежа на душата и с нейното издигане и закрепване в светлината. Сине мой, сянката съществува в най-вътрешната част на светилището на храма, защото поклонниците, които се намират там, не могат да понасят светлината. Светлинната на вашия свят е изключена там, за да може светлината на духа да я озари. Но слепите жреци се мамят със залъгванията на сянката. Те се жестоко подиграват с моето име, като го произнасят; кажи им, сине мой, че тяхната царица не носи своя скиптър в царството на мрака. Те нямат царице; те имат за водач само своите слепи желания. Това е първото съобщение, с което те натоварвам. Нали те искаха такова?“

В този момент аз почувствах, че съм теглен назад, далеч от нея. Аз се залових за края на нейната дреха, но ръцете ми бяха останали безсилни; трябваше да отстъпя, струваше ми се също така, че губя чувството за нейното присъствие. В съзнанието ми остане само впечатлението за едно непоносимо физическо възбуждане. Очите ми бяха безнадеждно затворени, когато се отдалечавах от нея. Направих усилие да ги отворя. Не виждах вече пред себе си нищо друго, освен басейна не лотоса, покрит с разцъфналите чашки на царицата на цветята, които се издигаха царствено над повърхността на водата. Лъчите на слънцето озаряваха техните златни коронки и аз откривах в тях цвета на златните коси. Но един гневен глас, макар че интонацията беше бавна и сдържана, ме пробуди, попречвайки ми да продължа моя блян.

Обърнах глава и видях, за мое голямо учудване, Себуа прав между двама послушници; главата му беше наведена и ръцете скръстени. До мене бяха двамата велики жреци, Агмад и Камен; Агмад говореше на Себуа. Видях, че той беше в немилост по причина на мене, но не можех да разбера какво е станало.

Агмад и Камен застанаха отдясно и ляво на мене и аз разбрах, че трябва да вървя помежду тях. Отправихме се мълчаливо към Храма, и още един път, преминахме през неговите мрачни врати.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вътрешният глас

„Трябва да намерим съдията вътре в себе си, в своята душа и там да се съдим — пред Бога.“

Учителя

За всяка наша постъпка, добра или лоша, ние искаме да знаем мнението на другите хора. ние искаме да чуем, какво ще кажат другите за нашите постъпки.

Обаче хората отвън не могат да дадат вярна преценка на нещата, понеже всеки мери със своя специфична мярка, изпускайки из пред вид разумната мярка на природата, която е еднаква към всички. Или по право, хората, хорското мнение е много ограничено и далеч от оная разумност. която може да даде вярна преценка. И човек няма защо тогава да заключава за своите дела, дали те са добри или лоши от мнението на другите хора, няма защо той да търси външно механични разрешения на тия. така важни въпроси, които засягат повече психическия живот на човека. Вътре в човека има един критерий, дълбоко във всеки човек шепне вечно един глас, който или укорява или одобрява — зависи от постъпката и отношението. И ако иска той да получи точна и вярна преценка за своите дела, той трябва да се отдръпне дълбоко в себе си и да пита там вечния и най-справедливия съдия. Иска ли той да знае дали неговите мисли, желания, чувства и дела се развиват правилно, и имат възвишен потик, той трябва да се справи с вътрешния си глас. Това е гласа, който винаги говори истината и правдата. Това е Божественото във вейки човек, което е винаги будно.

Ако всеки човек се вслушва в своя вътрешен глас много нещастия, много неприятности и катастрофи биха се избегнали. Само едно: човек не бива да смесва гласа на инстинкта, на низшето в себе си, с тихия божествен глас, които винаги се следват един други. Значи, нам е нужно едно знание, едно изкуство, което да различава тия гласове и една силна воля, която да последва гласа на доброто.

Да слушаме божествения глас в себе си, ще рече, да вървим по светлата пътека начертана от вековете и озарена от светлината на висшето съзнание.

Да сме будни към тоя глас и със смелост и неотклонно да вървим в посоката, която той ни сочи!

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Костенурка и Пъдпъдък

(б а с н я)

Тръгнала старата Костенурка към кривата круша за меки крушки. Трябвало да мине през хубавата ливада, която вече била готова за коситба, буйната трева много затруднявала пътуването на баба Костенурка често спирала да си почива. При една малка почивка тя съгледала Пъдпъдъка, който се слагал в своето гнезденце на земята.

— Добър ден. Пътпъдъче! — поздравила го тя. — Какво правиш? Ставай да те заведа под кривата круша за меки крушки!

— Дал ти Бог добро, бабо Костенурке! Сега не ми е за ходене, имам си работа, която не мога да прекъсна.

—Че каква работа? Ти си птичка, летиш като стрела, бързо работиш, скоро свършваш работата си.

— Бе, и аз имам. бабо Костенурке, работи, които не стават за скоро. Снесох си яйчица и сега ги топля да се излюпят пътпъдъчета, мънинки дечица, нали знаеш? А това не става за ден-два.

Тъй ли? Че защо се измъчваш така? Снасяй яйцата си на припек, заравяй ги с пръст и ги оставяй. Майка-земя ще се погрижи по-нататък. Тя ще ги излюпи без всяка твоя грижа. Тъй правя аз.

— Да, — отговорил Пъдпъдъкът, — така е! Но всички онези дечица, които излюпва земята, не могат да хвъркат. Само пълзят,

Костенурката въздъхнала и продължила пътя си към кривата круша.

* * *

Мисли и желания, които имат земен или материалистичен произход, не могат да станат идеал.

Дядо Благо.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КНИЖНИНА

Житно зърно, кн. 7 — 8. год. девета, със следното съдържание! — Божествени и човешки идеи! Б. Боев — Слизане и възлизане на народите; г. — Едно сравнение; Д р Е. Р. Коен — Народ и творчество; Инж. P. Н. — Радиостезията и др.

Всеки абонат на списанието получава безплатно книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“ от А. Осборн Йивс, която за неабонати струва 20 лв.

Годиш, абонамент 80 лв. Адрес: пощ. кутия 270, София.

Що е смъртта и как да се приготвим, за нея? — от Софроний Ников. Изпраща се безплатно на тия, които я поискат от автора; Софр. Ни-ков, Клементина 11, София.

Получи се в редакцията брой 4, год. I на в. „Всичко за всички“ , застъпващ следните богато илюстрирани отдели: Наука и живот; Култура и изкуство; Стопански новини; Здравна колона; Женско сгледало; Детска страница; Хумор; Разкази; Кино и др. Излиза всеки петък в 8 стр. Цена 1 лв.

„Светлоструй“ бр. 1 год. VIII месечник за просвета, култура и литература, съдържа статии от Ст. Чилингиров, Йор. Ковачев, Ал. Герасков, Са. Фурен, Д-р Стоянов, Т. Хр. Дашков и др,, разкази от П. Михайлов, К. Виолетов. Г. Хрусанов. стихове от Л. Станчев, Ив. Василев, Ст. Стоянов, Ехо, Културен преглед, Наши писатели, Чужди писатели, Здравна просвета, народно стопанство и др.

Ескулап — илюстрован вестник за история и философия на медицината. Год. Ill, бр. 1. Годишен абонамент 30 лв. Отделен брой 3 лв.

Редактор Д-р Ст. Джаков. София II. ул. Бр, Миладинови, 75.

„Свят и Наука“ брой 1, год. III. Списание за наука, изкуство и култура, под редакцията на д-р Г. Ефремов.

„Свят и Наука“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 45 лв. с предплата. Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Зовът на Дивото“ , от Джек Лондон. Адрес: Редакция „Свят и Наука“, бул. „Тотлебен“ 2, София VI. Искайте безплатни пробни броеве.

„Добро Здраве“ , брой 1 год. VIII, списание за здравна просвета и природосъобразен живот, под редакцията на Д-р Георги Ефремов.

„Добро Здраве“ излиза два пъти в месеца през учебната година и струва 40 лв. предплатени. Абонатите ще получат веднага безплатно и книгата „Да запазим младостта си“ от Д-р Виктор Поше.

Адрес: Редакция „Добро Здраве“, бул. Тотеблен 2, София VI. Искайте безплатен пробен брой.

Беседа, илюстровано списание на българското семейство, излиза два пъти в месеца; редактор: Е. Г. Консулова - Вазова. Получиха се бр. 1, 2 и 3 от год. II. с интересно съдържание. Абонамент 80 лв. Безплатна премия по избор: „Нашите сили” от Прентис Мълфорд или „Книга за младите майки“ . Адрес: ул. Цер Крум, 41 — София.

Българска Стенография — пълно ръководство за изучаване без учител от Ф. Илиев, юрист и съдебен стенограф. Ръководството излиза на брошури и се доставят от автора: ул. Черковна 21, София. Цялото ръководство, около 17 брошури струва 120 лв., отделна брошура — 10 лв.

Сивчец, месечно списание за деца, год. IV. книга 2. Годишен абонамент 20 лева. Адрес: Г. П. Бойчев, с. Правинци, Шуменско.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×