Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 138

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 138 - год. VIII.

Севлиево, 10 ноември, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

 

През огън!

Из „Вечната поема“ (Auroro)

Новото (N.)

Словото на Учителя. Кристализиране на човешката душа. (Резюме на беседата „Кристализиране на човешката душа“, изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев)

Белият лотос (Мейбъл Колинз – Продължение от брой 137)

Телепатия и ясновидство (А. И. Манев)

Христос и развитието на човечеството (Влад Пашов)

Мишка и пчела (басня – Дядо Благо)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРЕЗ ОГЪН!

Опитани са всички средства за изправлението на света, и са се окозели недостатъчни, негодни ...

Дълготърпение ... безкрайно търпение дори, прошка, милост, жертва, — всичко е опитано. Разумни съвети, настоявания, предупреждения, леки и тежки удари на съдбата, и страдания, страдания, страдания — всичко е опитано и всичко се е оказало безсилно да пробуди съзнанието на хората и да го отвори за доброто, да закали и закрепи волята им срещу нападенията на злото.

Всичко е опитано до сега, и днес великата Божия Любов, в съдействие с великата Божия Мъдрост и на основание на велика га Божия Истина, е принудена да употреби последното средство за очистване и спасение на човешката душа — огънят.

През огън ще мине светът, защото само огънят ще ви очисти! Днес само духовно слепият не може да види това.

Светът е потънал в греха, в егоизма — себелюбието. Светът е здраво окован във веригите на Сатана и всички усилия да му се помогне, досега са останали напразни. Хората, заслепени от видимото, материалното, не помислят и не искат да мислят, не искат и да чуват дори за истинската, нематериална реалност — за своята душа. За тях всичко започва и свършва на този свят; човешката душа не съществува; зад нас, като индивиди, няма никакво минало, а и никакво бъдеще не ни очаква. Всичко е и се свършва тук. в този ни живот, и затова: да грабим, да насилваме, да гледаме да преживеем колкото се може по-охолно за сметка на другите.

Добрите желания, добрите намерения и добрата воля на малцината стремящи се, се разбиват на прах пред мощната хипнотична сила на злото ...

Човек не е господар на себе си. Тъмни сили са пленили неговото сърце и от храм Божий са го превърнали във вертеп на разврата, помрачили са неговия разум и са впрегнали неговата воля да работи като роб за техните цели не разложението и разединението.

Човек е роб не злото, което е свило здраво гнездо в душата му, впило е ноктите си, пуснало е надълбоко корените си в нея.

Човешката душа е хипнотизирана от силата на злото, тя е безпомощна и безсилна да се бори срещу него … Пърхат прекосени криле, в отчаяни усилия да литнат нагоре, но всеки опит е безрезултатен — неповдигнала се нито педя над своето падение, хипнотичнате сила на злото наново сваля душата в праха, в калта, в бездната, всред отвратителните миазми на падението, разложението и греха.

Човешката душа е безсилна робиня, окована в тежки вериги, и моли за помощ, за спасение и освобождение.

Кой ще й помогне? Кой ще я спаси и освободи? …

Бог, великата Божия Любов направи всичко за нас. Бог пожертва своя единороден Скн за нас и за нашето спасение, но ние й днес още, с неговото име не уста, вършим престъпления.

Всичко е опитано. Малките, обикновени нещастия и страдания в живота, малките болки и изпитания не ни стреснеха, не ни вразумиха. не ни накараха да се опомним и да се освободим от злото. И днес, както и по-рано, ние продължаваме да му служим! ...

Остава едно, едничко, последна, неизпитано и най-мощно средство за спасение и очистване на човешката душа — огънят!

И той иде — иде всемощният очистител Огън, защото не може да не дойде!

Той иде, защото само той е в сила да унищожи злото.

Той иде, защото само той може да обгори и дезинфекцира смрадните ями на човешкото падение, да разтопи оковите на човешката душа, да изгори вековните наслоения на робското минало.

Той иде — Огънят очистител, защото само той ще ни спаси, защото без него ще останем завинаги роби на злото, ще останем завинаги в смрадните ями на греха.

Той иде! . . .

И нека го посрещнем с твърдост и смелост, без страх и колебание.

Нека го посрещнем като „добре дошъл“, защото страданията, които той ни носи, са временни, краткотрайни, а благото, което ще ги последва, е вечно.

Нека го посрещнем с радост, защото той ще ни отнеме само оковите ни, е ще ни даде безкрайната радост на чистия, светъл, разумен живот, в хармония с божиите закони.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из „Вечната поема“

Със песни хвалебни

и звуци вълшебни,

Господнята вселена

възпей през битва земна.

Когато тя мълчи,

тогава изречи:

— „О, майчице природо,

в прекрасното си лоно

как щедро ни гостиш,

и къпеш, и поиш!

Дихание на Бога,

трепнало с тия слова —

„Да бъде светлина!“ . ..

Чрез словото стана

всред хаос, небитие

първичното събитие.

Живота се роди

из светлите води:

Роди се в чистота,

разцъфна в красота …

И аз по твойта гръд,

под звездната ти твърд,

в обширния дворец,

живеех чужденец.

Но днес се връщам пак,

неверен син — сирак.

в нозете ти, смирен,

да уча вдъхновен .

закона на твоите

свръхсили, устоите

на царството ти вред.—

О, дивен свят и ред!

Пред твоя Дух в поклон

замлъква звук и стон ...

---------------------

Пред новий ден свещен,

жреците ни духовни

с делата си върховни

изграждали в нетлей

олтаря на душата

невидимо в сърцата

за живий Бог блажен.

Пред нищо се не спрели

по стръмния си път.

През търни се проврели

световни на грехът,

но брата си извели

нагоре към върхът.

И о, каква картина

пред взора им премина! —

най-висшия трагизъм,

безмълвен героизъм

в историята земна

на жертва свята, вярна,

в безбрежните предели

на времето видели …

И в рани и прашни,

борците безстрашни

с кръста на Христа;

в неравната битка

шептели молитва

гаснещи уста.

Замлъкнали езици

пред тия мъченици

със диамантна воля —

свършили свойта роля.

Голгота ги приютва,

кат’всичките светци.

Господ им сам окичва

главите със венци.

Пожертвали със жар

свещена си идея

за грешника нерад.

Кат’дивна епопея

пробудений събрат

живота им възпява.

А там в светлиний град

със лаври увенчават

всезрачний им олтар.

Те — първите дейци,

за братство, мир бойци,

превърнали земята

във почва благодатна.

Хвърлили семената

за днешна жетва златна …

-----------------------------

Така живота си физичен

отдаден в дълг към своя ближен

завършили до край.

А там в небесните чертози,

душите где цъфтят кат’рози,

сияе новий рай:

В Духа на вкчното Начало —

в тоз, който няма ни начало,

нито пък има край.

Auroro

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НОВОТО

„Има неща в живота, от които човек трябва да се освободи. На времето си тези неща са били полезни, но днес те са препятствие в пътя на хората“.

Учителя

Днес във всички области на живота се явява нещо ново. В наука, във философия, в изкуство, в религия и т. н. И наистина, има ли нещо по-ценно в живота от новото, от това хубаво и красиво, което сега става пред нас, което сега се дава на човечеството? Тук, именно, психиката, разбирането и схващането на човека трябва да растат и да се развиват заедно с еволюцията на общия живот. Иначе, ако не се развиваме всестранно, ако не вървим заедно с общия растеж в живота, ние ще останем много назад и ще нареждаме всичко по традиция, както са правили нашите деди и прадеди, без да можем да разберем, че днес тия стари форми и традиции далеч са надминати от правилно развиващите се хора. А днес като се предлага на хората по-съвършена форма, по-обширно познание за живота, като им дава една по-висша духовна наука, както казва Учителя, те всичко снемат на уровена, на който се намират сега. Днес се изисква пълен и всестранен растеж, за да можем да разберем и схванем новия живот, който сега се ражда.

Един добре познат на нашата четяща публика професор, казва в една своя статия: „В по-следните три десетилетия е внесен много нов и ценен природонаучен материал и са открити маса изненадващи изгледи на природата, че много естественонаучни теории прехвърлиха своите установени граници, установиха нови отдели, принудиха към критичен преглед на дотогава установеното.“ Ето, в експерименталната наука се явява новото и дава разширение, изненади всеки ден. И това ново не е нищо друго освен онова, което може да подтикне раждането на човешкото в човека, разширява възгледите на хорото и ги кара да разберат, че битието представлява една голяма загадка, която постепенно се разкрива на човечеството дотолкова, доколкото то е израсло, за да може да разбере и използва това, което му се дава.

Новото прониква и в практическия всекидневен живот, там където най-мъчно може да се яви, понеже се среща с рутината, със старата традиция, в чието име до днес са жертвани и най-светите идеали. Колко хоро по силете на навика и традицията са отстъпвали и захвърляли свещените си идеи! Това е една пречка на прага на новия живот. Напр, има хора, които още не могат да допуснат в себе си че пушенето и пиенето е пагубно, че месоядството е вредно и т. н. Но както човечеството в своя растеж е успяло да се откаже от канибализма, така и ще се откаже от месоядството и то само тогава, когато новото се яви в техните души и ги подтикне към по-разумно схващане на живота. Съзнанието на хората ще се изчисти, когато те възприемат новия живот, който като дойде, ще издуха вековния прах. Днес ние виждаме, че това ново се явява в практическия живот. И то неограничено, не в малък мащаб.

Новото се явява и в духовния живот на хората. От тук води началото си всяко ново нещо в живота. Тук се ражда първом то. Веднъж дошло в духовния живот на човека, то ще се яви по отражение и в другите клонове на живота, а именно науката, изкуството, музиката, философията. Знае се, че същината на битието е духовното начело, затова нека не ни е чудно, че нови неща се явяват навсякъде. Веднъж прието в духовния вот от индивида, новото по-нататък гради. Но докато се възприеме тук, то среща най-голяма съпротива, понеже старото е сраснало с психиката на хората, техните стари, вековни традиции, които днес представляват само едни кухи форми и малки детски дрехи на пораслото вече човечество. На него е нужна голяма и удобна, според ръста му дреха и днес тя му се крои от новата духовна вълна, която го подема и тласка към нов живот. нови разбирания, нови хоризонти.

Пред нас се разкрива нов път. и тоя път по нищо не прилича на досегашния. Да се не колебаем да го поемем. защото го не познаваме, но да бъдем смели и тръгнем по него, понеже бурите, които идат в живота, ще ни пометат, когато ни намерят в безпътица или застой и покой в някоя стара подпряна от всички страни колиба. Тя ще се срути от засилващото се ново! И тогава ще останем в най страшното положение — на кръстопът незнаейки що правим.

Но ти не стой в нея, за да не те затрупа утре. А излез и влез като съработник и творец в новия живот.

Той иде и хлопа вече на нашите сърца, на нашите души. Да се пробудим от хилядолетния сън на заблуждението и го приемем!

Да прекрачим в новия живот и той със своята мощ ще ни подеме и тласне напред към обнова и възраждане. Да отворим душите си като цвят при настъпваща топла пролет за новото в живота.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Кристализиране на човешката душа

Пътя на човешкото развитие е път на пробуждане на човешкото съзнание. Бог, който живее скрит в дълбините на човешкото битие, събужда човека от дълбокия му космичен сън и му разкрива красотата на света и живота, където той трябва да се учи и работи. В първия момент след пробуждането си човек очаква нещо, без да знае що, но което осмисля неговия живот.

Велик акт е пробуждането на човешкото съзнание! Светът и животът се разкриват в ново светлина за него; разпокъсаността на света във времето и пространството добиват за него един условен характер — той вижда едновременно в миналото, настоящето и бъдещето, и преградите на пространството не съществуват за него. Той живее вече при специфична обстановка — всичко скрито през вековете в неговото съзнание, подсъзнание и свърхсъзнание, се пробужда, животът се разкрива пред него и той чете от неговата велика книга.

В първите моменти от пробуждането си, понеже се намира при нова и още непозната обстановка, човек се чувства сам в света, изоставен от всички и изпада а голямо противоречие, не можейки да си даде сметка за новото си положение. От това се поражда в него едно смущение. Но постепенно той се ориентира, влиза във връзка с великите пробудени души. смущението му изчезва и той с радост заживява новия живот на свободата. Тогава човек вижда и разбира, че животът не е толкова тежък, колкото хората си го представляват.

Той разбира, че хората страдат и се измъчват от своето неразбиране на живота, постоянно роптаейки, осъждайки и самоосъждайки се. Но силата на човека е в това да използва условията и да черпи сила от тях, тъй както прави едно растение. Най-важният момент от живота на човека е пробуждането на съзнанието му, при което той си дава ясна и обективна сметка за положението и състоянието си и се впрегва на работа, почва да проучва великата книга на живота и последователно да изправя погрешките си.

Не е въпрос само теоретически да се изучава живота, както мнозина правят, но животът се нуждае от практика, от приложение. Едно е да знаеш нещата теоретически, друго е да знаеш да приложиш това знание. Теоретическото знание е обосновано върху някой, който минава за авторитет. Но когато дойдем до практиката, там авторитетите са без значение и там всеки сам трябва да опита и провери известно положение.

В Божествения свят, във великото божествено звание няма никакъв авторитет. Там не можете да уповавате на този или на онзи авторитет. Там всичко се подлага на опит. Опитът доказва нещата. Ако човек има един противник, и го победи, признават го за герой; ако не победи, — никакъв герой не е. В живота си всеки човек има по един силен противник, с когото един ден все ще трябва да се бори.

Черен е вашият неприятел, но ще се борите, няма да го избегнете. И борбата и победата ще бъде най-първо във физическия свят, а после в по-високите светове. Значи, човек трябва да развие първо физическата си сила, и постепенно ще върви към умствената и сърдечната. Не искам да кажа, че трябва да станете атлети, но да си създадете един здрав и пречистен от чужди вещества организъм, който да може да служи като добър проводник на волята, за да можете по такъв начин да отстраните всички зловредни влияния от себе си. И само когато има един здрав организъм в този смисъл, човек може да се развива правилно в умствено и сърдечно отношение, само при това положение той може да има сила, а без сила човек не може да има сила, а без сила човек не може да има постижения. Силата на човека пък седи в Вярата му, че онова, което е вложено дълбоко в него, може разумно да го използва. Този е пътят на човешкото развитие. И всичко, каквото човек срещне в патя си, трябва да му бъде стимул в живота. Дали ще срещнете човек, дърво, камък, река, езеро, звезди, слънце, — всичко това трябва да стимулира вашия живот; защото във всяко нещо е скрит Божествения дух, който работи и буди съзнанието на всичко живо. Когато иска да събуди човека, Бог му дава добри условия: добри майка и баща, добри братя и сестри, добри приятели и познати, които го обичат. Където се обърне, навсякъде е обкръжен с Любов. Когато не иска да го събуди. Той ще го прати при най неблагоприятни условия за развитие. Кога спи човек? — Когато мисли, чувства и действа криво. Какво по-дълбоко заспиване от това, да отрича човек живота, да отрича Любовта, Мъдростта и Истината? Когато съзнанието на човека не е пробудено, живота е в повечето случаи безсмислен и крайно еднообразен. А еднообразието убива, а не съживява. Затова във всички области на живота си, се пазете от еднообразието. В еднообразния живот човек губи условията за щастието, към което се стреми. Човек е щастлив когато му дадат неща, които му са приятни, които подслаждат живота му; а е нещастен, когато изпита горчивините в живота. Но с горчивите хапове се ликуват много болести. Горчивите работи предпазват човека от много злини. Когато организмът се приспособи към някои отрови, човек придобива имунитет, не се подава но заболявания, не се подава на отрови и злини в живота. Както могат да вкарат в кръвта на човека серум против шарката, така могат до вкарат в кръв та му серум от отровата на кобрата например, и да го направят неподатлив към нея. Който няма тази присадка в кръвта си, той може да плати с живота си.

Човек трябва да се присада и срещу греха, да стане неуязвим към него. Защото и грехът е резултат от отровата на една духовна кобра. За да издържите на отровата на кобрата съзнанието ви трябва да бъде будно.

Съзнанието на човека трябва да бъде постоянно будно, защото в пътя си ще срещне най-разнообразни мъчнотии и пречки, с които той ще трябва да се справи. Пред каквито мъчнотии и да се намери, човек трябва да има самообладание, трябва да запази присъствие не духа си. Разколебае ли се, изгуби ли присъствието на духа си, той скъсва всички връзки, чрез които Божията сила се проявява и работи. Освен това, човек трябва да се познава, да различава своите навици и състояния, от чуждите.

Много навици и състояния, които преживявате, не са ваши. Вие правите много неща под диктовка, не знаете защо ги правите: правите ги под чужди натиск. Затова човек трябва да има будно съзнание, за да знае в даден момент той ли е, който извършва нещо или друг чрез него. Защото ние, хората, живеем в един свят, в който сме заобиколени с милиони същества, които не виждаме. Някой от тия същества ни са приятели и работят за нашето добро, а други ни са неприятели и искат чрез нас да постигнат свои егоистични цели. От това гледище, при днешния стадий на развитие, човек никога не е свободен нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките, а е винаги под влиянието или на едните или на другите. От това гледище хората не са фактори нито на престъпленията, нито на добродетелите. И за да се избави от последствията на престъпленията, човек трябва да се свърже с онези същества. които са негови приятели, които работят за неговото повдигане, за неговото освобождение и пробуждане.

Когато някой е изпаднал в грехове и престъпления, той се намира под влиянието на тъмните сили, които го използват като едно впрегатно животно.

Някой, който не разбира този закон, иска да помогне на някого, който е паднел, иска да го подигне. Идеята е отлична и той успява да го подигне, но в замяна на тава той сам пада, защото се свързва с тези тъмни същества, и те като по-силни от него, го повличат по своя път. В такива случаи човек, за да не падне, трябва да е свързан със съществата на светлината, за да бъде силен. Тъй щото който помага не хората, той трябва да бъде силен, да не възприеме състоянието на онези, на които помага. Който не спазва този закон, като прави добро и получава зло, обезсърчава се и казва, че не трябва да се прави добро. Докато живеете в човешкия порядък на нещата, всякога ще получавате обратни резултати на това, което вършите. Защо? — Защото като правите добро, вие очаквате да бъдете възнаградени. Правете доброто за самото добро, без да очаквате нещо. Какво ще кажат хората, дали ще го оценят, или не, това да не ви смущава. Правете доброто според правилата но Божествения закон, в който няма никакво изключение. Каквото намислите, извършете го според изискванията на Божията любов, а не според човешката любов.

Ще попитате: каква е разлика та между човешката и Божествената любов? В човешката любов има гниене, разлагане, болести, грехове, престъпления, смърт. В Божията любов грях и престъпление не съществуват; гниене, болести и смърт не съществуват. В човешката любов има сиромашия, несгоди, недоволства и разочарования. В Божията любов тези неща не съществуват. Тя включва всичко онова, което носи живот, знание и свобода. Който има Божията любов, той разполага с всичко, каквото пожелае. Приложете тази диагноза в живота си, за да познаете, с коя любов оперирате — с човешката, или с Божията. Като резултат на този два вида любов, се явяват двата порядъка в света — човешкият и Божествения. Докато живеете в човешкия порядък, вие сте в света на постоянните промени, във временните, преходните нещо.

Сега ще си послужа с една аналогия, за да обясня различието между правилния човешки порядък и Божествения. Човешкият порядък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да погълне нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането, и по-висока температурата, толкова диамантът по добре кристализира. Красив е Божественият порядък. Там става пречупване на лъчите, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини.

Съществува известна аналогия, между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщането на въглена в диамант, такива се прилагат и за преминаването на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура — огънят на любовта, и под голямо налягане — налягането на мъдростта, за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира, и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат леснопоносими. И тогава, душата диамант, ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото слънце. Когато душата-въглен кристализира и се превърне в душа-диамант, всеки я обича, всеки се спира пред нея да я погледа, да й се порадва. Нея обичат и богове, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен никой не се спира пред нея, никой не я поглежда.

Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени, в души-диаманти.

За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изтезания. За този огън се говори в свещените книги. Това е огънят на Божията любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането, ще пречистят човешката душа-въглен, ще я кристализират. Като се превърне в Божествена душа, в душа диамант, тя ще пречупва Божествената светлина, и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа.

Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят че никой не се грижи за тях. Да, докато са въглени, никой не мисли за тях така, както Бог мисли. Той мисли на какъв по-голям сгън, и на какво по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират, и да се превърнат в диаманти. Той ще ги постави под голям стъклен или металически калпак, ще пусне силен ток и, докато усетят, докато скръцнат веднъж със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно.

Желая на всички душите да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта. Мъдростта и Истината.

Любовта е път за кристализиране на човешката душа.

Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина.

Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода.

(Резюме на беседата „

Кристализиране на човешката душа“,

изнесена от Учителя на 6 Октомври 1935г., София-Изгрев)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (7)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 137)

Глава пета

Заведоха ме в Големата зала, гдето жреците бяха изяли утринната си закуска. Тя беше празна сега: но Агмад и Камен, разговаряйки с нисък и сподавен глас, останаха до един от прозорците, докато двама послушници ме отведоха при масата и ми понесоха банички, плодове и мляко. За мен беше много чудно де бъда обслужван от тия млади момчета, които не ми говореха нищо и които аз гледах с почтителен страх, като имащи по-голяма опитност от мен в страшните мистерии на храма. Аз се питах, докато ядях баничките, защо до сега нито един от послушниците, които бях видял. не беше говорил с мен; но като хвърлих поглед назад, върху краткото време, което до сега бях прекарал в храма, аз си спомних, че досега не бях оставен нито веднъж насаме с някой от тях. Също и сега Агмад и Камен оставаха в стаята и аз виждах, че едно безмълвие, предизвикано от страх, запечатваше устните на младите хора, които ми обслужваха, и аз мислех, че този страх не е от оня вид, който би могъл да вдъхне един учител от училището, който си служи с очите си по начина на обикновените смъртни, но че по-скоро това бе страх, който може да внуши един маг, който вижда нещо повече от обикновените хора, и който не може да бъде излъган. Аз не виждах никакъв израз на някакво преживяване в тези млади хора. Те действаха като автомати.

Изтощението, което още ме обземаше, изчезна постепенно докато закусвах, и, когато свърших закуската, аз станах бързо и се отправих към прозореца да видя дали Себуа е в градината. Но Агмад избърза да застане между мене и прозореца и ме фиксира с оня неизменен поглед, който ме караше да се страхувам тъй-много.

„Ела“, каза той. След това се обърна и тръгна. Аз го последвах с наведена глава и цялата ми новопоявила се енергия, цялата ми надежда изчезна, без сам да знам защо, аз не мога да си обясня защо гледах бродираният край на бялата дреха, която като че ли леко се плъзгаше пред мен, имайки чувството, че следвам съдбата си.

Моята съдба! Агмад, жрецъг на храма, истинският шеф на великите жреци. Моята съдба!

Вървейки след него, минахме по широки коридори, после по-голямата галерия, която водеше от вратата на храма към светилището. Чувство на ужас бликне в мене при тази гледка, въпреки това, че слънчевите лъчи изпълваха галерията, влизайки през предверието и като че ли се надсмиваха над трептящите сенки. И все пек моят страх от Агмад бе тъй голям, че, останал така сам с него, аз го следвах мълчаливо в пълно подчинение, и всяка от моите несигурни стъпки ме приближаваше към тая страшна врата, от гдето бях видял, в тъмнината на нощта да излиза ужасната фигура. Аз разглеждах стената със същия ужас, който може да изпита един подложен на мъчения дух, пред страшните инструменти на неговото мъчение. Веднага щом с очите си той види нещо заплашващо го, невъзможно е щото неговия поглед да не остане прикован в него, без дори страхът да може да го отклони. Тъкмо така, в моята сляпа уплаха, и аз фиксирах стените на дългия коридор, който, паралелно с нашето навлизане навътре, като че ли се затваряше след нас и ни отделяше от онази блестяща и величествена система, в която аз бях живял досега.

Гледайки внимателно тези страшни стени, аз забелязах, когато приближавахме, една малка врата, която беше от левия ъгъл от вратата на светилището. Нейното съществуване можеше да се забележи само от крайно напрегнатия и внимателен поглед; защото в тоя край на коридора беше много тъмно, още повече поради контраста с блестящите слънчеви лъчи, които изобилстваха при входа.

Ние бяхме близо до тази врата. Както вече казах, тя беше от лявата страна на светилището. Тя се допираше до входа, но беше вдълбана в стената на коридора.

Струваше ми се, че сега вървя без намесата на моята воля; наистина, моята воля би ме отвела назад, към слънчевата светлина, която, заедно с цветята, правеше от живота една славна реалност, а не грозен сън, надминаващ всяко въображение.

Вратата бе там и Агмад се спря, слагайки ръката си на нея. Той се обърна и ме погледна.

„Не се страхувай никак“, каза той със своя тих и спокоен глас. „Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата близост е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“

Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас. Подигнах с усилие очите си към неговите, за да видя същото окуражаване, както тогава, върху неговото величествено лице. Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент, жестокостта на грабливите животни.

Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната.

Влязохме в една стая с низък таван, осветена от широк прозорец, поставен високо на стената. Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах. аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло. Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе разкошно украсена. Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах.

Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност .

Обърнах се разтревожен.

Да, аз бях сам. Агмад, жрецът, от когото се страхувах, беше излязъл. Той бе излязъл без да каже нито дума, като ме бе оставил в тази стая.

Какво можеше да означава това?

Отидох към вратата и се опитах да я отворя. Тя беше херметически затворена.

Аз бях пленник. Гледах около мене масивните каменни стени, подигнах очите си към високия прозорец, мислех за непосредственото си съседство със светилището и се хвърлих на леглото, закривайки лицето си с ръце.

Предполагам да съм останал така прострян цели часове. Не се решавах нито де стана, нито да направя и май малкия шум. Не можех да се обърна към никого, освен към сините безмилостни очи на жреца Агмад. Аз се прострях върху леглото с тясно притворени очи, като не смеех да гледам затвора си и се молех щото нощта никога да не идва.

Беше още първата половина на деня, в това бях сигурен, макар че не знаех колко време бях прекарал в градината заедно със Себуа. Слънцето беше високо и изпълваше с лъчи моя прозорец. Аз дойдох в съзнание след дълго време, когато, обръщайки се. хвърлих в стаята един бърз, тревожен поглед. Имах впечатлението за някакво чуждо присъствие, но никаква видима форма не се забелязваше в стаята, ако само нямаше нещо зад завесите.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
А. И. Манев

Телепатия и ясновидство

Ето ни пред прага на два странни проблема. Възможно ли е, и по какъв начин, един човек може да долавя мислите на друг? Възможно ли е, и по какъв начин, човек вижда какво е станало на разстояние от него? Бихме гледали скептично на телепатията и ясновидството, но има и факти, които ни налагат да обърнем сериозно внимание на тия проблеми.
Френският психолог Шарл Рише ни казва следния случай: Ема Бирже, една вечер, когато се приготовлява за спане, вижда пред себе си своя годеник, който бил в друг град и й казва: „дойдох да ви кажа сбогом, заминавам за пътешествие. Сбогом!“
Два дена след тази случка тя получава писмо от брата на годеника й, че последния е починал моментално от удар; това е станало наистина на онази вечер, когато Ема вижда и чува своя годеник да й казва: сбогом.
Италианският професор Калегари е правил следния опит. В болницата, в която работил той като специалист по душевните болести, взима две от сестрите, превързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на столове и на разстояние четири метра. Професорът турил по една малка капсула алуминий на дясната страна на шията на сестрите, като смятал, че това е главния кожен диск или фокус, където ще се съсредоточат мислите и от където ще минат, за да се предадат от единия индивид на другия. Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта.
Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним. Биолозите Гурвич, Лазарев и др. чрез редица опити са доказали, че живите организми излъчват различни по дължина, невидими за нашето око, лъчи. Особено, тия лъчи са най-много излочвани из нервната система. Какво става при горните случаи? Както радиопредавателят изпраща невидими за окото вълни, които в същия миг биват доловени от радиоприемателя, така едно съзнание може да изпрати мисли на друго съзнание. В първия наш пример годеникът на г-ца Ема умира: в момента, когато умира, той силно е помислил за своята годеница: мислите, като радиевите вълни, в същия момент са се разпръснали във вид на трептения из пространството и едно съзнание (на Ема) близко до това на умиращия, долавя предсмъртните мисли. Също имаме и при опитите на проф. Калегари. Една сестра силно мисли за един пациент, мисълта се трансформира чрез пространството и се долавя от другата сестра. Опитите с хипнотизираните лица ни показват същото.
Хипнотизираният получава мисли за числа, думи от хипнотизаторът. Тук имаме една
активна психика,
която препраща мислите си на разстояние чрез пространството и една напълно
п
асивна психика,
която ги долавя.
Шарл Рише. като приема за факт телепатията, прави една крачка по-нататък и твърди, че телепатията е само едно от проявленията на едно ново, шесто усе
щани.
Според него не само живите организми излъчват някакви лъчи или вибрации, както той ги нарича, но цялата природа с всички свои тела и явления вибрира постоянно и тези вибрации са различни, възприемани от различните наши сетива. С зрението схващаме едни вибрации, чрез вкуса — трети, чрез обонянието — четвърти и с общото сетиво (кожни двигателни и органни) схващаме най-грубите дразнители на природата. Но има вибрации в природата, които не се долавят непосредствено от горните пет сетива. Напр, ултра виолетовите вълни, лъчите на радия, радиевите вълни и т. н.
Шарл Рише ни привежда следните опити. Лицето А има у себе си един плик, в който е запечатана някаква си картина, за която А нищо не знае. Този плик се дава на лицето В, което чрез едно съсредоточаване в себе си и в плика, описва точно каква е картината в плика, което се проверява след разпечатването на плика. Според Рише и картината в плика има свои вибрации, които с обикновените ни сетива не се долавят. Но ето, че едно вътрешно сетиво, което Рише не знае точно какво е, но го нарича „шесто сетиво“, долавя тия вибрации.
Един млад човек, във време на сън, вижда съвсем ясно своя брат с който не са се виждали цяла година. Никога на това лице не са се случвали такива странни явления, затова записва тази случка. След няколко дни той получава съобщение, че брат му се е бил поминал. като паднал от кон. Нашето шесто сетиво, казва Рише, е доловило вибрациите на умиращия брат. Това е по научно обяснение на тия факти, отколкото обясненията на спиритистите чрез някакви духове, заключава по-нататък Рише. Необходимо е да се допусне едно шесто сетиво, което да долови невидимите вибрации на вещите и явленията в природата.
Дали има някакво шесто сетиво. както твърди Рише. това не може да се докаже с опит. Вярно е, обаче, че нашата психика понякога непосредствено се свързва с други такива и я разбира.
Защо, обаче, не винаги, а много рядко ние схващаме по такъв начин обектите и явленията извън нас? И защо именно повечето случаи на телепатия и ясновидство стават във време на сън или във времена хипнотично състояние, а не в обикновено, будно състояние? Изглежда, че в будно състояние, когато нашето съзнание е заето с мисли, чувствания и волеви процеси, идващите вибрации не намират една пасивна психика, която да ги долови. а намират една психика в дейност, една психика активна, една психика заета и затуй нямаща това състояние да долавя невидимите за окото вибрации. Когато, обаче, във време на сън или във време на хипноза, съзнанието е отпаднало, тогава при тази пасивност и свобода видими външни дразнители, нашата психика, или по-специално, нашето подсъзнание долавя вече и невидимите за окото трептения от предметите, явленията, хората. Но и самото подсъзнание изглежда, че ще трябва да има особена вътрешна нагласа, за да може да долавя невидимите вибрации или лъчи на нещата и явленията. И затуй, именно, случаи на телепатия и ясновидство са редки.
И така, туй, което прави природата, може да го прави и човек защото е част от нея, и следователно. съдържащ всички сили криещи се в природата. Природата ни показва как можем да използваме нейните закони и сили, за да се предават речи, музика и т. н. на далечни разстояния. Невидимите и недоловимите направо с ухото радиеви вълни, биват доловени, обаче, от специален апарат. Невидимите вибрации на човешката мисъл биват долавяни понякога от друга психика (телепатия). Пак чрез вълни в природата могат да се предадат образи на далечни разстояние (телевизия). По същия начин и човешката психика може понякога да долови образите не предмети и явления от далечни разстояния (ясновидство). Както чрез рентгенов апарат правим възможно виждането във вътрешността на човешкото тяло, която с обикновено око не може да се види, така и нашета психика понякога може да проникне и види какво има зад стени или зад каквито и да било други предмети. В природата има единство и това, което е възможно за външната природа (макрокосмоса) е възможно и за вътрешната природа (микрокосмоса).
Телепатията и ясновидството са в същност един цялостен процес на нашата психика, която благодарение на това, че не е от друг някакъв си свят, може да долови вибрациите на друга психика.

Из сп. „Природа и наука“

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

Имайки предвид всичко казано до тук, става ми ясно, че без Христовия импулс, без Христа и неговото познание, човек би изгубил пътя си в живота, и следователно, всеки опит да се ръководи човечеството без познанието на Христа, е безплоден и същевременно опасен. И затова, когато говорим за единството на окултните школи, като разсадници и носители на светлина и огнища на ръководство на човечеството, трябва да имаме пред вид. че всички школи трябва да се проникнат от Христовия импулс, да заработят с тази вълна, в която работи Христос, тогаз може да се говори за единство на знанието и единство в работата. Но онези, които не познават Христа и не са още почувствали Неговия мощен импулс, говорят за Бялото Братство, за ръководството на човечеството и пр. в същност сами на разбират какво правят и говорят. Всеки, който дойде в света, и претендира да даде път и методи на хората как да живеят, всеки, който претендира за учител и ръководител на човечеството, трябва да познава Христа, и да е едно изявление на Бога. Защото Христос е единствената връзка между проявеното и непроявеното. Всеки опит извън Христа да се помогне на човечеството е безплоден, всеки опит вън от Любовта е безплоден — защото всеки, който е проникнат от Любовта, просветен от Мъдростта, той е непременно в пътя на Христа. Но всеки друг стимул няма да ни изведе на правия път. И Христос сам казва на учениците си: „Вие не се наричайте учители, защото един е вашия Учител — Христос — а вие всички сте братя“. Христос от 2000 години насам е все между хората. И ако Християнството се крепи, то се крепи на факта, че Христос и до сега живее между хората и ще продължава вечно да живее.
И тъй, Христос е онзи мощен дух, който е ръководил човечеството в течение на милиони години, който продължава и днес да го ръководи и за в бъдеще ще го ръководи, И като говоря за Христа като ръководител на човечеството, не разбирам под това име само една титла, която може да си я прикачи всеки самозванец, но разбирам едно велико космическо същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-напред — Той е, който е вдъхновявал всички учители и пророци в миналата история на човечеството, Той е, който е стимулирал всички религии и култури; Той е, който вдъхновява и ръководи и днес човечеството в неговия възходящ път. В този смисъл,
всички религии на миналото, в тяхната първична чистота, са само стъпала, стадии, от всемирната религия на Любовта, която сам Христос изнесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за великото учение на любовта, което сам великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл християнството — религията на любовта. е в началото на своя възход, и е бъдещата мирова религия. И в това отношение, безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството, и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си мирова религия, непонятна и за самите тях. Учителя казва: дейността на Бялото Братство в Египет, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото учение; клонът на Бялото Братство, които работеше в Палестина и създаде Есейската школа, от която излязоха всички пророци на Израил, имаше за задача да подготви хора, които да разпространят християнството по лицето на цялата земя; клоновете които създадоха богомилското и розенкройцерско движения, имаха за цел да дадат методите за приложение на християнството. В:ички тези клонове са ръководени от велики посветени, които са били във връзка с Христа. Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души.

В. Пашов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мишка и пчела

(б а с н я)

Дошла есен. Обилни дъждове паднали. Земята накипяла. Дупчицата на една полска мишка се напълнила с вода до върха. Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа. Студен вятър я лъхнал и тя съвсем се разтреперила. При това положение си спомнила, че току зад големия трап има пчелник. Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се:

- Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон. Голяма катастрофа ме онещасти. От невидено вода придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми. Едвам жива се избавих, смили се над мене! Дай ми за няколко дни колкото едно сливово листче местице в твоето кошерче. Сушинка и завет, друго не искам.

Пчелица царица се обадила от своя висок диван.

- Влез!

Стражарите се отдръпнали и мишката бързо се мушнала в кошера, па се настанила удобно между питите. Тука скоро се стоплила, подсушила, ободрила. Но нали мишката е един безподобен разбойник, забравила думи и обещания, веднага почнала господарски да разполага с восъка и меда, който трудолюбивите пчелици си събирали за настъпващата зима. Не стигало това, ами и изпражненията си оставяла на пода в кошера. Образувала се нетърпима миризма, която тровила бедните пчелици. Появила се болест, от която те една по една падали мъртви. В страдания и голяма тревога минала зимата, а мишката не искала и да чуе за излизане. Нито молбите, нито силите на пчелите били в състояние да я изгонят. Не само, че из ден в ден се устроявала по-добре, но народила си и шест мишлета, образувала отвратително разбойническо семейство. Овладяла целия кошер. където всеки ден си устройвали пиршества и всевъзможни игри. Всички пчелици, заедно с царицата измрели от глад и смрад.

* * *

Човешкото тяло е дом, свят храм за душата.

Не допускай в себе чужди мисли и желания, за да не свършиш като пчелата.

Дядо Благо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×