Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 142

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 142 - год. VIII.

Севлиево, 8 декември, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Да прогледнем! (К.)

В скръбен час (В. С. Н.)

Нов образ (N.)

Въздържанието от храна като лечебно средство (Из в. „Добро Здраве“)

Словото на Учителя. Основите на практичната философия (Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год.)

Белият лотос (продължение от брой 141 - Мейбъл Колинз)

Из науката и живота

Невидимият човек (от Проф. Петър Петков)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да прогледнем!

Ний хората живеем обикновено на земята като същински слепци. Колко хубости ни заобикалят! Какво величие ни заобикаля отвсякъде! Какъв непресъхващ извор на безгранична радост би открил всеки от нас до себе си — ако прогледне, ако очите му се отворят и види нещата в истинския им, божествен вид, и оцени всичко според истинската му, божествена стойност!

Живееш, например, някъде, съсипан от грижи, смазан от труд, проклинащ, нервиращ се, вечно недоволен. Всичките ти работи вървят трудно, с усилие, Не си доволен от никого и от нищо. Не си доволен и от себе си. Живота за тебе е само една тежест.

И изведнъж — как и защо, и ти сам не знаеш — очите ти се отворят! По силата на някакъв магичен и божествен жест, пада пред тебе мрачната завеса, която досега е скривала от тебе истинската реалност, пада превръзката от очите ти и ти виждаш живота, нещата и хората, такива, каквито наистина са: божествено красиви.

Как не си могъл ти по-рано да видиш това? Какъв беше тоя мрак, който те обгръщаше до сега? И откъде изгря това слънце, което изпълни живота ти с радостна светлина и съживителна топлина?

Ти поглеждаш наоколо си и виждаш: колко е красиво това, колко е мило онова, как е приятно да се живее и работи, какъв изблик на радост, на сили и каква жажда за дейност! … Силите се струят като непрекъснат поток от душата ти, от тялото ти, от сърцето ти и от ума ти. Твоята светлина пада върху всичко околно и всичко околно се засмива и засиява. Работите ти вървят леко, извършват се навреме и без усилия и горчивини ... Ти вече гледаш — виждаш и живееш в един нов свят! ...

Кой може да направи това? — Само Бог. Единствен само Той може до отвори очите ни и да ни освободи от тъмнината! Само Той може да дигне от пред очите ни мрачната завеса на всекидневието, което скрива от нас лицето на реалността, на истинския живот.

Но трябва да имаме горещо и искрено желание, до вярваме и да се стремим към това.

Никога да не угасва в нас искрата на стремежа, и никога да се не отчайваме.

И тогава, дори ако ти си парнал до дъното на бездната, Бог ще те възкреси, ще отвори очите ти и ще те издигне до-сияйните висини на своя трон!

Да имаме вяра, да се стремим и да се не отчайваме, и ще чуем гласа на Господа:

„Твоята вяра те спаси!“

Да прогледнем! …

К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В СКЪРБЕН ЧАС

Във скърбен час смирено ти

Към мене поглед обърни.

Във скърбен час повикай ме,

Мен, Вечният ти Спътник и Хранител.

Аз вечно бдя

Над святата обител

На твоята душа.

Във скърбен час смирено ти

В душа си погледни.

Пред твоя взор копнеещ

От радост лъч ще затрепти.

Аз извор съм на мир и светлина.

На щастие неземно,

На дивна красота.

Душата ти във мене се оглежда,

Във мене се изкъпва.

Аз извор съм на младост и надежда.

Във скърбен час смирено ти

Към мене поглед обърни.

В. С. Н.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нов образ

„Някога човек с бил мирен и безопасен, но в последствие той станал месоядец. Има опасност да се нахвърли върху брата си.“

Учителя

По всички прояви в човешкия живот, днес може да се заключи от будния наблюдател, че човек поради ред причини и условия, при каквито е попаднал, се е отклонил от нормалния живот. Това лесно може да се констатира. И въпреки това, този, който вижда това отклонение, и другия, който не го вижда, живеят в него. И в случая, не е ли многократно виновен оня, който вижда, а не изправя грешката? Христос за такива казва: „Ако не знаехте, грях не бихте имали“.

Днес виждаме, че тия хора, които не съзнават природните закони и не живеят според тях се израждат и носят бремето на тежкия живот, носят недъзите поколение след поколение, като постоянно се прибавя в плюс по един още товар, по един още недъг. И не стига че носи лошите последствия този, който води лош, непорядъчен и порочен живот, но той завещава лошите последствия на цялото поколение след него. Със своя лош живот той внася бацила на проказата в обществото, което сега и за напред ще носи последствията на неразумния му живот.

За да може общество и народ да се изправят и да намерят истинския път към правилен и природосъобразен живот, трябва тия, които говорят за будно съзнание и кове реформация, основно преобразование начина на живеене, мислене и действане, да заживеят в него и да служат за модел на обществото. Как ще можем да реформираме живота, когато не сме реформирали себе си и когато всеки ден внасяме зараза и пускаме отровен бацил на опасна зараза чрез нашия некоректен живот?

За да можем да преобразим живота, да му дадем нов образ, правилен и нормален, първом ние трябва себе си да преобразим, А това ще стане не от само себе си, нито друг ще го направи за нас, но с усилие и постоянство. За да можем да изкараме сламката от братовото си око, първом трябва да изкараме гредата от нашето. А това без себекултура не става. Без изправление на нашите собствени недъзи и погрешки, ние не можем да очакваме изправление и поправяне на обществото, и нашите околни.

Време е вече човек да прибегне към първичния живот, към разумния и нормален начин на живеене, за да придобие образа и подобието на своя Творец. Защото сегашния човек, такъв, какъвто се проявява в настоящата епоха, по нищо не прилича на своя Творец. Далеч е неговия първообраз.

По какво ще прилича на него? — По своите добри дела и обосновки към братята си ли? По пъклените изобретения всеки ден на задушливи газове с дългобойни оръдия ли? По лъстивия език, лъжа и измама ли? Не, това е образа на разрушителя, това е образа на открай време човекоубиеца.

Образа на Твореца е живеене в хармония с природните закони, в братски отношения с себеподобните и добри и разумни отношения с всички живи същества по лицето на земята.

Който носи образа и подобието на Великия Творец на живота, той му служи в дух на Истина и се отнася с дълбоко уважение към всички живи твари, към всичко съществуващо. Той не може да си представи даже никакво разрушение, прекъсване на живот, та камо ли „черво черво да поглъща“.

Време е вече всички хора да се приближат към тоя образ, за да се отърсят от вековната проказа, дошла по причина на отклонението им от първообраза, дошла по причината, че са тръгнали подир илюзиите на живота.

Да бъдем разумни и час по скоро до се отърсим от погрешките си и заживеем още сега в новия живот — напълно съгласен с природните закони, за де ни се възвърне наново първообраза. За тая цел ние ще срещнем невидимата помощ на нашите светли помощници отвъд физическата стена, които с внимание очакват пробуждането ни в новия велик и красив живот.

Земята с всички добри условия е създадена от Твореца, а ние сме пратени на нея да се учим!

Да станем и се заловим за съществената работа.

N.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въздържанието от храна като лечебно средство

Колко много хора се чувстват отпаднали, когато се стопли времето! Вместо да се радват на тоя годишен сезон, когато е време за излети, игри и упражнения, те се изморяват от най-малко усилие, винят влагата и топлината, и преди още да се е стоплило времето напълно, въздишат за студените дни.

В повечето случаи тази умора се дължи на отрови, натрупали се в тялото през зимните и пролетни дни, когато храната е много еднообразна и лишена от некой жизнени елементи. Сравнете, на-пример, есента с нейните пресни плодове, зеленчуци, грозде и т. н. с пролетта, когато на трапезата не се вижда нито един от тия благодатни продукти. Пресните плодове и зеленчуци с техните сокове пречистват кръвта, алкализират я, и дават особена живост и пъргавост на тялото. Лете и есен тялото натрупва много запасни сили и си служи с тях дълго време, но към края на пролетта тия сили се изчерпват. Тази е една и от причините за влошаване на некой болести през пролетта, като например, туберкулозата на белите дробове и на жлезите. Разбира се, за това допринасят и отсъствието на слънце и затвореният живот през зимата, но все пак храната играе най-голяма рол.

Отровите, които се набират в организма през това време, поради еднообразна храна, затворения живот и отсъствието на слънце, действат върху разните органи и пречат на правилната служба. Страдат не само големите органи, каквито са черния дроб, бъбреците, белите дробове и даже сърцето, но и самите клетки, от каквито е съставено тялото. Набралите се около тях отрови им пречат при извършване на многостранната им служба.

Такава умора, която се дължи на присъствието на отрови в тялото, може да се появи през всяко време на годината, но е най-честа през пролетта, поради многото ядене и пиене през зимните месеци и недостатъчното движение на открито.

Умората не е болест, разбира се, но е предвестник на болест, Щом тялото се отпусне, намалява устойчивостта му към болестите и то се подава лесно на техните пристъпи. Трябва да сторим нещо, за да му напомним. че е време да тръгне по друг път.

Нека за малко не се занимаваме с тялото, а с домашни работи. Всека домакиня знае, че през годината се натрупват много неща. които не влизат вече в робота, като парцали, износени обуща, счупени съдове, извехтели мебели, и какво ли не още. Не само че не влизат вече в работа тия неща, не само заемат место, но и събират прах, стават и место за развъждане на микроби и молци. И за да се освободи от тях, от време на време тя тършува из всички ъгли на къщата, хвърля това, което не й е нужно, изтърсва черги, килими, завеси и т. н. измита и измива навсякъде, боядисва врати, белосва стени. И къщата светва, като нова.

Също нещо е с човешкото жилище. Подобно на грижливо подържана къща, и тялото трябва да се почиства от време на време. Най доброто време за това е лятото, когато се намират в изобилие зеленчуци, плодове и плодни сокове. Чрез такова почистване от тялото ще бъдат изгонени много отрови и то отново ще добие своята пъргавост и живост.

Това почистване може да се извърши по два начина: чрез късо въздържане от храна — два или три дни — или ограничена диета в продължение на две три седмици. Първият начин е по-добър, но и втория има добри страни.

Под думата въздържание от храна не искаме да кажем абсолютно гладуване. То почва с отказване от първото редовно ядене и свършва с появяването на естествения глад. През времето, когато бъде спряна всякаква твърда храна — а то зависи от особеностите на човека и болезненото състояние, което е наложило продължителен и пълен глад — тялото е принудено да обърне внимание на себе си и почва да поглъща излишъците от хранителни вещества, които е натрупвало до тогава. Точно това се случва през време на продължително въздържание от храна.

Гладуването обаче, почва от момента, когато тялото е използвало излишъците и почва да „яде“ себе си. Ако продължава до край, свършва с смърт.

Друго нещо, което трябва да помним, когато разглеждаме въпроса за въздържанието от храна, е, че към продължително въздържание трябва да прибягваме само при действително болезнено състояние на тялото — и тогава само по съвета на лекар и под негов надзор; към късо гладуване, обаче, можем да прибягваме всякога без страх за прочистване на тялото от отрови.

(Следва)

Из в. „Добро Здраве“

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Основите на практичната философия

Опасността за хората от съвременната култура седи в това, че те мислят, че много знаят. Те мислят, че миналите поколения са знаяли по-малко, отколкото днес хората знаят. Вярно е, че резултатите на миналото се различават от резултатите на настоящето. Но разумните сили кои то са направлявали света в миналото, те го направляват и днес. Едни и същи сили ръководят света, но резултатите само се различават. Това си има своите дълбоки причини в самия процес на развитието, през който минава човечеството. В процеса на развитието на човека е необходимо знание, за да не противодейства на естественото течение на този процес. Всяко противодействие има за последствие страдания. Затова е необходимо знание. Запример. всички сте учили за светлината, за въздуха, за вода и за твърдата почва, без да разбирате, че седем десети от целия материален живот зависи от знанието на тези четири елемента: светлина, въздух, вода и земя. Остават само три десети, които не зависят от това знание. Запример, много пъти вие се оплаквате, че нямате здраво телосложение, но не знаете, коя е причината за това. Причината за това ваше болезнено състояние се дължи на факта, че нямате достатъчно светлина, или въздух, или вода, или пък нямате достатъчно храна. Значи, нямате почва, върху която да се поставите. Тази е причината за вашите болезнени състояния. A лекарят ще ви разправя, че вашата нервна система е отслабнала, и стомахът ви е разстроен и т. н. Но това са само резултати, а кой са причините, не се знае. След това лекарят ще ви даде няколко капки от някое лекарство— и оздравявате. Но вместо лекарството, може да ви даде известна доза храна, която съдържа онези елементи, чието отсъствие в организма е причинило болезненото състояние, и ще имате подобри резултати. Защото и лекарството, което ви препоръчва лекаря, съдържа в себе си тези елементи — ако не ги съдържаше — не може да помогне. А елементите, необходими за изграждането на здрав организъм, се съдържат в храната, водата, въздуха и светлината, които той възприема; и от твърдата почва на която живее.

Човек не може да бъде здрав, ако под къщата му има подземна вода, която развива грамадна електричество — човек не може да бъде здрав, ако постави главата си в това направление, по което тече тази вода. Когато самата къща, в която живеете, ви създава неразположение, причината за това е, че местото, където е построена къщата, не е магнетично, но електрично. Като ставате сутрин и се усещате възбуден, това показва, че имате в организъма си по-вече електричество, отколкото ви трябва, което не знаете как да употребите. Това са практически правила, които трябва да имате предвид в живота си, за да избегнете не-нужните страдания.

Съвременните хора пренебрегват тези малки практически правила, които са с големи последствия, и разправят за социалните условия, при които човек може да живее.

Социалните въпроси, конто хората разрешават. Природата ги е разрешила, като е дала изобилно блага

— храна. вода. въздух и светлина. Остава само хората да ги разпределят правилно — по братски — да се ползват всички от тях. Но хората с своя егоизъм натрупват благата да се осигуряват, когато други нямат за насъщните нужди.

За да се разреши социалният въпрос, всеки трябва да е готов да даде нещо от себе си.

Хората не могат да разрешат социалните въпроси, ако не знаят как да дишат, ако не знаят как да пият водата, ако не знаят как да се хранят, и ако не знаят как да се справят с почвата, върху която живеят. защото тези неща обуславят човешката мисъл, от която зависи правилното разбиране на живота и разрешението на всички въпроси и проблеми в него.

В света съществуват два възгледа. Единият възглед е, че Бог е създал всичко. Този възглед е на религиозните, на духовните хора. Другият възглед е материалистическия, че светът не е създаден както трябва, следователно, ние трябва да го доредим. Това са два възгледи, по които хората вървят. Но и едните и другите не са сигурни в това. в което вярват. И едните вярват, и другите вярват. Ако приемем, че светът е създаден от Бога, той е създаден разумно, и ние трябва да приложим този план, който съществува в Природата. Щом се съмняваме в този план, ние ще из-паднем в противоречие с основния възглед — че светът е създаден разумно. Онези пък, които допускат, че светът не е създаден разумно, и искат да го оправят, те не знаят как да го оправят разумно. Те казват, че трябва да се приложи насилието; този да се обеси, онзи да се обеси. С хиляди години вече, как бесят престъпниците, какви ли не наказания се налагат, но светът си е пак същия. Най после казват: този свят не може да се оправи. Наистина,

до като хората искат с насилие да оправят света, и до като мислят по този начин, по който мислят сега, светът няма да се оправи.

Според мен, в света, който Бог е създал, няма нищо за оправяне, защото всичко си е наместо — това ни показва хармонията, която съществува във вселената. Но в човешкия свят, в отношенията между хората, има много работи да се изправят. И във всеки човек има много работи за изправяне. Но едно е важно за човека — всички възможности, които съществуват за повдигането му, да ги използва. Аз не говоря за човешкия тор, за онова, което е използвано. Аз не засягам живота, който е живян вече. Не засягам онези мисли, чувства и постъпки, с които хората до сега са живели. Аз засягам онези мисли, чувства и постъпки, които са нови, които хората отсега ще изживяват.

Когато хората заживеят с новите мисли и чувства, умът им ще просветне, сърцето им ще се стопли, и противоречията в живота им ще се превърнат във възможности и за нови постижения.

Силата и богатството на човека зависят от неговия ум. Не говоря за механическата сила и богатства. А от сърцето зависи онази привлекателна сила, с която хората се приличат към нас и ни обичат. Човек бива обичан заради доброто му сърце. И доколкото хората имат светли умове и топли сърце, те се разбират и си помагат. Светлата, реалната. Божествената мисъл се отличава по това, че тя ни стимулира към добри постъпки, към приложение. В този смисъл, мисли, които не се реализират, нямат отношение към нас, не са реални за нас. Затова казвам. че не е важно, което мислим и което желаем, но е важно онова, което става. Защото нещата не стават по наше желание, но по определени закони, които съществуват в битието. Много работи в света не стават както ние мислим. Бащата мисли, че синът ще мисли като него и ще реализира неговите идеали, но излиза, че синът не мисли като баща си. Синът ще мяза на баща си само тогава, когато бащата върви по правия път на живота; но там, където се срещне най-малко отклонение, синът не прилича вече на баща си, не мисли като него, и ще бъде поставен при други условия.

Не е лошо възгледите на хората да се различават, за да има разнообразие, защото еднообразието убива и спъва процеса, а разнообразието носи творчество и прогресивност. Когато живее по закона на разнообразието, човек с услужлив и има желание да помогне на всички в всяко отношение. А когато дойде еднообразието, човек изгубва импулса към доброто и възвишеното, става безразличен към нуждите на хората, и почва да мисли само за себе си.

Но в деня, в който човек почне да мисли само за себе си, той деградира и става кандидат за смъртта, защото скъсва теченията на Единния живот.

За да живее и прогресира, човек преди всичко трябва да има предвид общите интереси, защото личните му интереси се включват в общите. Ако всеки лист от дървото почне да мисли само за себе си, той ще изсъхне защото соковете, които текат по дънера, са общи за всички. Понеже в Битието е поставен като основа закона на свободата, всеки е свободен да мисли както иска, но и всеки ще си носи сам последствията на своята мисъл. Тъй че ние сме свободни в мисълта си, но ако мисълта ни е в хармония с мировите закони, последствията на тази мисъл ни ограничават. Но има една обективна реалност, която ни налага възгледи, които са еднакви за всички — за реално-обективните неща две мнения не може да има. В този смисъл има един корал, който е общ за всички живи същества. Има също така едно право в природата, което е общо задължително за всички същества — то защитава и растенията и минералите даже. Затова и безразборното изсичане на горите Не минава безнаказано, а се отразява върху целокупния живот на човека и човечеството.

Много болести, много обществени и природни бедствия се дължат на безразборното изсичане на горите и избиването на животните.

С изсичането на горите хората пострадват и органически — Тяхната нервна система се разклаща. (Американците, които унищожиха много от горите си, си причиниха много болести между които и една много опасна, наречена диспепсия, при която човек изпада в едно крайно лошо състояние, в ипохондрия, не му се живее, не може да спи, лоши сънища го безпокоят. всичко в живота му се обръща с главата надолу. Това състояние се дължи на разстройство на симпатичните нервна система.)

За да бъде здрав човек, той трябва да възприеме достатъчно количество светлина, за да не дойде тъмнината, от която ще пострада; трябва до възприеме достатъчно количество въздух в дробовете си, който ще внесе необходимата енергия за обмена на веществата в организма; също така трябва да внесе достатъчно количество вода в организма си, която да стане проводник на живота и най-после, човек трябва да има достатъчно твърда материя в организма си, която да прави тялото му устойчиво. Най-устойчива е тази материя, от която е създадена нервната система. А устойчивостта на нервната система зависи от това. как е създадено тялото от мислите, чувствата и постъпките на човека. Защото

каквито са мислите, чувствата и постъпките па човека, такова е и неговото тяло.

Ако човек има в организма си повече желязо отколкото трябва, или повече злато, или сребро, или мед, или какъв и да е друг елемент — това ще се отрази неблагоприятно върху неговия организъм. Има точно определена пропорция на елементите, които влизат в състава на човешкия организъм. Те са точно разпределени. В организма има около 70 — 80 елемента, които трябва да бъдат правилно разпределени, ако искаме да имаме здрав организъм. Всички тия елементи се намират в различни съединения в организма ни; в нас стават по някой път такива опасни съединения, които имат разрушително действие. Някой се оплаква от сърцебиене, но не знае причината му. Понякога сърцебиенето се дължи на излишното количество електричество или магнетизъм в организма на човека; понякога може да произтича от неправилни химически процеси, които също така се отразяват зле върху организма. Когато пък в стомаха на човека влезе въздух или въздухообразни вещества, тогава става едно разширение на стомаха, което наляга върху диафрагмата, тя пък наляга върху дробовете, които натискат върху сърцето, тогава сърцето не може да бие правилно и се явява сърцебиене. За да се възстанови нормалния ход на нещата, стомаха трябва да се освободи от тези газове, които са отровни и го разяждат и разрушават. Следователно в стомаха трябва да има колкото може по-малко газове. Въздухът в дробовете е на място, но в стомаха е вреден. Хората като се хранят, заедно с храната вкарват и въздух в стомаха си. Но като влезе в стомаха, въздухът натиска на стените му, разширява го, обтяга го, и по този начин пречи на неговата правилна деятелност. И затова, когато гълта храната, човек трябва по възможност да изпъжда всичкия въздух навън, да остане в стомаха само храната. Не че абсолютно може да се освободите от въздуха, който е в храната, но като поставите в ума си идеята за правилното хранене, да можете по възможност по-малко въздух да вкарвате в стомаха си. Това са чисто практични положения, които трябва да имате предвид в живота си.

От гледището на практичната философия ако вие не знаете как да гледате, ако не знаете как да дишате, ако не знаете как да пиете вода, и ако не знаете как да се храните, не можете да бъдете щастливи. От тези четири неща зависи вашето щастие. Най-първо ние възприемаме живота чрез светлината. Чрез светлината ние се възпитаваме. Чрез светлината ние възприемаме най-чистите възприятия от външния свят. Най-първо като мине светлината през твоите очи, ти не гледай на онова, което човек е направил, но погледни на онова, което Бог а създал; погледни на синьото небе, погледни на хубавите облаци горе, погледни на планините — погледни на всичко Божествено, а после погледни на онези неща — къщи, картини и пр., които хората са направили. Като видиш всички хубави неща, благодари на Бога, че ти е дал очи да виждаш и да четеш тези хубави образи. Като дойде светлината, благодари на Бога и помисли върху ония блага, които светлината е донесла до твоите очи.

Нека се изпълни душата ти с благодарност за ония блага, които светлината ти е донесла — в това е щастието ви.

А вие седите и търсите щастието там, където го няма. Ако знаете как да гледате, и как да използвате това, което сте възприели чрез очите си, вие ще намерите своето щастие. Като възприемете светлината отвън, после ще изпратите светлината отвътре навън — и от начина на това изпращане, ще зависи вашето щастие. От светлината, която излиза от твоите очи, от отражението, което изпращаш навън, ще зависи твоето щастие. Когато един човек ви погледне както трябва, той изпраща нещо към вас и вие казвате — „колко мил поглед!“ Като ви погледне този човек, той иска да ви каже: от изобилието, което Бог ми е дал, изпращам и на теб. Много хора са скръжави на тази светлина — като погледне, той се намуси, свие вежди. Той не иска де изпрати един поглед, да не го по-знаят какъв е вътре в себе си. Нека хората ви познаят, че сте възприели изобилно от светлината. Даром сте приели, даром давайте. И после, като изпратите всичко, пак ще възприемете. Като дойде светлината, онова богатство пак започва да тече в вас.

Бъдещето на човека не зависи от това, което взема, но от това. което дава.

И Бог като ни изпраща светлината, ни показва пътя, по който трябва да живеем. Ако отвътре го слушате, и знаете как да изпратите светлината, вие ще знаете как да изпращате своя поглед и ще уредите своите работи, ще създадете една хубава връзка с хората. Първо трябва да създадете тази връзка. Създаването на тази връзка аз наричам служене на Бога. И наистина, вие може да създадете тази връзка само когато служите на Бога. Като ви говоря, аз не ви съдя и морализирам, защото не се занимавам със сегашния ви живот; сегашния ви живот е резултат на онези възгледи, които сте имали в миналото; резултата си е резултат, той не може да се измени. Аз говоря за онова, което за в бъдеще ще трябва де бъдете — т. е. сега

трябва да измените възгледите си, насоката на мисълта си, за да се измени и живота ви за в бъдеще.

Това е основата на новото възпитание и самовъзпитание.

Музиката трябва да се внесе като метод при възпитанието и самовъзпитанието, защото музиката е мощен метод за трансформиране на енергиите. По този път се разрешават и въпросите в домът и в обществото.

Във въздуха и светлината са скрити големи богатства, но трябва да имате методи как да ги използвате. В природата има една постоянна обмена. Най-първо възприемаме чистия въздух чрез дробовете си, който окислява кръвта, пречистя я и излиза отново навън, като отнася нечистотиите от кръвта със себе си, и дробовете остават празни; след това следва пак възприемане на чист въздух, и изхвърлянето му навън, като нечист, като нищо не задържате. Има много системи за дишане — но все им липсва нещо съществено. И индусите имат цяла наука за дишането, но тя не е пригодна за европейците и дава отрицателни резултати. Един метод за дишането е следния: след като приемете в дробовете си чистия въздух и го задържите 15—20—30 секунди, трябва да кажете в себе си няколко думи:

Господи, заради голямото благо, което си ми дал. аз съм готов да изпълня Твоята воля.

Тези трептения, които излизат чрез издишвания въздух, отиват в пространството и се хроникират. И с това, което си приел от въздуха, образува се една реакция и тогава приетата сила от въздуха се нагажда в организма. Не само един път трябва да казвате тези думи, но колкото вдишки направите през деня, все трябва да си служите с някой формули. Чрез дишането човек може да се освободи от всякакво тягостно състояние. Като дишате, може да казвате още: „Господи, аз се радвам и скърбя заедно с онези, които се радват и които скърбят. И аз ще бъда едно с тях.“ И въобще, при дишането, стремете се де благодарите за всичко, каквото ви е дадено. По този начин от въздуха ние можем да възприемем достатъчно количество енергия. Въздухът е в състояние да направи всичко в човека. Любовта за да дойде при вас, първо ще мине през въздуха, и вие чрез въздуха ще я възприемете; въздухът ще ви предаде правата мисъл. Като приемете тази права мисъл, вие ще я проектирате в пространството — за благото на вашите ближни.

Когато сте гладни, няма какво да се безпокоите, концентрирайте се, изпратете своята мисъл в пространството, и ще видите, че след малко ще получите чрез въздуха едно успокоение, бодра хранителна мисъл, и ще се наситите. Тази мисъл е изпратена от някой добър, подигнат човек. Всичкото зло в света се дължи на факта, че не знаем как да употребим благата, които ни са дадени.

Тази е единствената причина на злото. С неразбиране на закона за използване и разпределение на благата, хората се подпушват и се ражда злото. Любовта е едно благо, и ако не знаем как да я употребим, тя ще причини подпушване на чувствата, на симпатичната нервна система. При това положение в човека става цяла пертурбация. Следователно, и в любовта няма да бъдете скръжави, но няма и да се лакомите. Ще обичате по-малко, постепенно ще давате. И когато ви обичат пак ще кажете — давай ми по-малко. Няма защо да бърза човек. Той с векове, с хиляди години има да проявява своята любов. He трябва изведнъж да я прояви. Ако вие изведнъж проявите всичката си любов към някой човек, вие може да го удушите. Последствията на лакомията в любовта винаги са лоши. Бащи и майки, които изобилно са давали своите чувства на децата си, винаги са пожънвали горчивите плодове на своята любов, защото по този начин те подпушват органите в духовната природа на децата, чрез които любовта се проявява, Затова родителите трябва да разбират добре този закон, за да не осакатяват децата си.

В основата на практичната философия стои положението, че Бог прониква цялото Битие, и ние на всякъде трябва да виждаме неговото присъствие. И Бог се явява да ни подкрепи тогаз, когато се намираме в най-голямо противоречие и безизходно положение, когато всички са ви оставили.

Сега гледайте да имате тази вътрешна вяра, да изпитвате доброто, което е скрито в всички хора, както и доброто, което е скрито в вашите души. Дотогава, докато ние не можем да проявим доброто, което е у нас, докато не можем да проявим любовта, която е у нас, до като не можем да употребим знанието, което е у нас, както и свободата, която е у нас, ние не можем да видим и познаем Бога. Щом проявим тези неща, и Бог ще ни се изяви. В знанието, в което ние почваме да проявяваме любовта си, в знанието, в което ние почваме де проявяваме своята мъдрост и свобода, които са в нас, ние сме съзрели Бога и сме намерили пътя на нашия живот.

Из беседата „Умих се и гледам“, държана от Учителя на 27. X. 1935 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (11)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 141)

Един бял цвят беше в моята ръка, когато се събудих. Неговата красота изпълваше сърцето ми с радост, като че ли бях спал в ръцете на моята майка и като че ли този цвят бе нейната целувка върху моите устни; това бе една полуразцъфнала лотосова пъпка, която аз държах близо до лицето си. Не се питах как тя бе дошла тук, съзерцавах само нейната красота и бях щастлив, защото тя ми доказваше, че моята царица, моята единствена приятелка, ме беше пазила.

Изведнъж аз видях едно дете — Момиченце, да влиза в стаята, или по-право, то не влизаше, но излизаше от сянката. Аз бях легнал в стаята, в която Агмад ме бе довел. Не можех да си дам сметка по какъв начин или в кое място съм прекарал мрачните часове на нощта, но аз знаех, че именно от ръцете на Агмад бях доведен до моето легло. Щастлив бях да бъде отново тук, и ми бе приятно да виждам това дете. То бе по-малко от мен и се усмихваше като слънчевата светлина. То се доближи до мен; аз протегнах ръка към нето.

„Дай ми цветето“, каза то.

Аз се колебаех, защото притежаването на цвета не правеше щастлив, но не можах да му откажа, защото то се усмихваше, а никой в храма не бе ми се усмихвал до сега. И аз му дадох цветето си.

„А! извика то, по листцата има вода!“ И то го хвърли далеч от себе си, давайки вид, че не го интересува. Скочих бързо от леглото си за да си възвърна съкровището. Веднага момиченцето го прибра чевръсто и избяга, като избухна в смях. Последвах го с всичката бързина, на която бях способен. Аз бях само едно дете и като дете го преследвах, защото бях разсърден и вярвах, че имам надмощие. Тичайки, ний преминахме през огромни зали, гдето не видяхме никого, детето се промъкваше през големите завеси и аз го следвах с лекотата на едно момче, израсло в полето. Но внезапно се спънах о нещо, което ми се стори като стена от солиден камък. Как бе възможно тя да ми убягна, когато бях точно по петите й? Аз се повърнах избухнал от гняв, който ме заслепяваше, но запазих мълчание и се възвърнах към спокойното си състояние, защото жрецът Агмад стоеше прав пред мене. Бях ли постъпил зле? — Навярно не, защото той се усмихваше.

„Ела с мене,“ каза той, като говореше тъй сладко, че аз не се страхувах да го придружа. Той отвори една врата и аз видях пред очите си една градина пълна с цветя, една правоъгълна градина, наобиколена с ограда също покрита с цветя и тази градина беше пълна с деца, които бягаха насам натам, извънредна леко и подвижно, според комбинациите на некаква игра, която аз не разбирах. Те бяха тъй многобройни и се движеха тъй бързо, че изпърво бях смутен, но внезапно аз видех помежду тях детето, което взе моето цвете. То го беше поставило на дрехата си и се усмихваше насмешливо, когато ме видя. Аз се смесих с тълпата деца и, без да зная как, започнах също така да се плъзгам по правилата на играта или на танца. Не ми бе ясно какво е това, защото, макар че се движех правилно между тях, аз не можах да кажа коя е целта, която се преследва. Аз гледах и гонех фигурата на младото момиче. Не сполучих обаче да я приближа, толкова тя беше подвижна, но, въпреки това, аз бързо почнах да са радвам на движенията, на възбуждението, на засмените фигури и на радостните гласове. Парфюмът на безбройните цветя ме изпълваше с удоволствие и ме обзе страстното желание да се накича с неколко от тях. Аз забравих лотосовия цвят, мислейки за тези другите цветя и се увлякох във вихъра но танца, обещавайки си един голям букет, когато танца спря; в този момент аз нямах никакъв страх от Агмад, нито от неговото недоволство, дори ако тази градина беше негова. Изведнъж аз дочух радостния вик на стотици детски гласове:

„Той я спечели! Той я спечели!“

Това беше една топки, една позлатена и лека топка, толкова лека. че аз можех да я хвърлям високо, високо към небето; обаче тя винаги падаше пак в моите издигнати ръце. Аз я намерих в краката си, когато бях чул другите да викат и веднага разбрах, че топката бе за мене. Сега аз видях, че нямаше никой при мене освен детето което бе ми взело лотосовия цвят. Цветът не беше вече на нейната дреха и аз го бях забравил. Но детето се усмихваше и аз се усмихвах като го гледах. Аз му подхвърлях топката и то ми я връщаше от единия край на градината на другия.

Внезапно един силен и ясен звънец прозвуча във въздуха.

„Ела. каза детето, сега е часа за училище“.

То хвана ръката ми и хвърли топката на далеч. Аз я гледах със съжаление.

„Тя е моя“, казах аз.

„Тя не ще ви бъде повече нужна сега. отговори тя. Нужно е да спечелите друга награда“.

Ний тичахме, ръка за ръка през една друга градина, до една голяма зала, която аз още не бях виждал. Децата, с които аз бях играл, бяха там и още много други. Въздуха беше тежък. Аз не бях изморен, защото току що бях се събудил от дълъг сън и още бе ранно утро, но щом влязох в тази стая, почувствах се изморен и главата си сгорещена.

Почти веднага аз заспах при шепота на децата около мен. Събуден бях от един вик, подобен на този, който бях чул в градината: „Той я спечели! Той я спечели!“

Стоях изправен върху нещо подобно на трон, едно високо мраморно седалище и можех да чуя своя собствен глас във въздуха. Аз бях говорил. Децата бяха около мен. Те бяха заобиколили мраморното седалище. Спомних се, че детето, което ме бе довело, ми бе казало, че учителят стои на този трон. Защо. прочие, ний, децата, бяхме тук? Погледнах и видях, че стаята бе пълна с жреци! Те стояха на ученическите места. Бяха прави, мълчаливи, неподвижни. Дочух отново децата да викат: „Той я спечели! Той я спечели!“ Скочих от трона, обзет от внезапна ярост; аз сам незнаех защо. Когато бях на пода, погледнах и видях, че децата бяха изчезнали. Не виждах вече никое от тях, с изключение на това, което ме беше довело. То стоеше на трона, като се смееше и пляскаше радостно ръце. Запитах се какво го кара да се радва и, навеждайки погледа си, видех, че стоях прав всред един кръг от жреци с бели тоги, които се бяха навели така, че челата им допираха до пода. Какво означаваше това? Аз не можех да разбера и останах в мълчание, ужасен, когато детето внезапно извика, като че ли отговаряйки на моята мисъл: „Те ви се покланят!“

Моето учудване при тези думи не беше по-голямо от друго едно учудване, което изпитвах тогава, защото разбрах, че само аз чувах нейния глас.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Науката и живота се намират в постоянен непрекъснат прогрес, и всеки ден се внася нещо ново в тях, което ни разкрива все нови и нови страници от великата книга на Битието. Науката всеки ден открива все нови и нови факти, които ни разкриват света в по друга светлина. А живота ни дава все нови и нови опитности, които ни заставят да изменим досегашния си начин на живеене, и съобразявайки се с новите изисквания на живота, да създадем новите форми, в които живота да се прояви по-пълно. Крайно време е вече да се ликвидира и в живота и в науката — от една страна с догматичния спиритуализъм, който учи човека само на сляпа вяра и суеверие, и е безпомощен да му даде методи и пътища да проникне и опита реалността на така наречения „отвъден“ свят, а от друга страна със схоластичния материализъм, който в самозаблуждението си мисли, че с познаването на няколко закони и факти, които са очевидни, е изчерпил целия живот, и осланяйки се върху това си „знание“, чертае планове и пътища, по които да върви живота.

Това са отживели времето си схващания, които всеки ден се опровергават от фактите, които науката разкрива. и от опитностите, които живота ни дава. Затова те са отречени от всички, които живеят с днешния и утрешния ден.

Тук, в този отдел, ще изнасяме ред факти, които всеки ден ни изнася науката, и опитности, които ни дава живота, за да може всеки читател да бъде ориентиран върху състоянието на науката и живота в наше време, и сам да си прави заключения и проверява нещата; а не да се самозаблуждава със суеверия и хипотези, които му се поднасят от онези, които живеят с миналото.

Основа на познанието и живота е опита. Всяко учение, което не може да се подложи на опит и да ни даде методи да се свържем с реалността, е отживяло времето си, и е спънка в пътя на прогреса.

Умоляваме всички читатели, конто следят развитието на научната мисъл и живота, и намират нещо. което може да бъде от полза за всички читатели, да го изпращат в редакцията.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Невидимият човек

от Проф. Петър Петков

До скоро науката твърде бавно крачеше напред и понасяше обидите, че е изостанала далеч назад от онова, което иска от нея нетърпеливият и неспокоен културен човек, жадуващ повече знания за същността на всичко непознато и невидимо, що го заобикаля.

В последните няколко десетилетия, обаче, науката постигна бързо едни след други такива непредполагаеми успехи, че много от тях са сториха твърде невероятни. И само имената на големите нейни работници са, които ни карат да повярваме в тези чудновати постигания. Успехите и постиженията на науката са тъй големи и неочаквани, и тъй дълбоко навлезли в онова, което се смиташе за тайнствено и свърхдействително, че вече става трудно да се задържи на старото си място доскорошната граница между научното и тайнственото.

Най-интересни от всички тези нови проучванията са откритията върху лъче изпусканията на живите тела, включително и човека.

Още в древността се е поддържало, че около човешкото тяло има и невидима част, наречена аура или етерен двойник, с различни багри в различните си части и с различна големина у разните хора. Разбира се, новата наука, издигната върху пепелта на вековете, в която са били заровени и забравени някои от нявгашните истини, не е могла да възприеме едно такова твърдение, без да има възможност опитно да го установи. Полека лека, обаче, започват и в по-ново време да се явяват наченки за проучването и на това лъче изпускане.

През 1905 г. американският лекар д-р Хукър, като изучавал особеностите на радия, попаднал и на изследвания, които му дали основания да заключи, че и човешкото тяло изпуша лъчи, подобни на Рьонтгеновите, които са разноцветни и цветът им има твърде тясна зависимост от характера на човека. Макар и да не били потвърдени тези проучванията, но те дали голям подтик за търсения в тази посока,

Според изследванията на лондонския д-р Рус, от окото на човека излизат лъчи подобни на електромагнитните, силата на които може да влияе не само на човека, но и да раздвижи окачен предмет. Силата на тези лъчи е различна у различните хора. Многобройни опити потвърдили електричността на тези лъчи, но най-очебиен и най-прост е опитът с телената спирала. Окачена на копринен конец и намираща се под влиянието на магнит, който я държи в една постоянна посока, тя може да бъде отклонена под действието на силния и устремен в нея поглед. на едно око. Доказано е, че този резултат е постоянен и че на истина от очите ни излизат невидими лъчи, които според силата си, оказват своето влияние на околните хора и животни. Само така може да се обясни как най-опасните диви зверове могат да се смиряват пред силните очи на беззащитния инак човек.

Особено ценни са изучавания та върху „жизнените лъчи“ направени през 1925 г. от руския учен Гурвич. Той е открил, че живите същества изпускат невидими лъчи, излизащи от протоплазмата на клетките им. По този начин стана възможно, по чисто научен път, да се изследват някои едва подозирани или дори съвсем непредполагани сили, които се проявяват при живота на човека и на другите същества. Тези проучванията направиха голям пробив в дебелата, смятана дотогава за непреодолима преграда, зад която са притаени най-големите световни тайни.

Благодарение на тези опити се е установило, че изпущаните от живите същества невидими лъчи се предават на по-късо или по-далечно разстояние и влияят върху клетките на другите същества. Тези лъчи се подчиняват на физическите закони, които важат и за всички останали лъчи. Най-новите опити са показали, че жизнените лъчи се отлъчват най-силно в областта на главата. Намерено е също, че ако живото същество бъде хлороформирано, то изгубва способността да отделя тези лъчи. Опитите са показали. че жизнените лъчи на едно растение могат да окажат въздействие върху едно животно.

В последно време с изучаването на невидимите лъчи, които се отделят от човека и съставят неговата невидима част, са се заели доста и сериозни учени.

Като оставим настрана първите твърдения на Райхенбах през средата на миналия век, че около човешкото тяло има невидимо сияние, което нарекъл аура, внимание заслужават опитните изследвания на французите дьо Роша и д-р Дюрвил. Те са дошли до важните заключения, че лъчеизпускането достига от 20 см. до 1.5 м. около тялото и е в зависимост от особеностите на живия организъм (у умрелия лъчите изчезват); че лъчите са най-силни в областта на чувствителните органи: очите, ушите, носа. (но у глухите не излизат навън от ушите).

Английският физик Килнер е успял чрез разтвор от веществото дицианин, поставен пред окото на зрителя, да го направи чувствително към невидимите блесни лъчи. Той смята, че тези лъчи са от електромагнитно естество, защото се влияят от приближаването на магнита. Френският лекар Борд твърди, че е намерил уред за измерване силата на тези лъчи.

Миналата година проучванията на някои учени не само потвърдиха, че от пръстите на човека се струят силни невидими лъчи, но и установиха, че те са способни да спират развитието или да убиват някои от бактериите и най-низшите животни.

След всички тези по-нови проучванията може още да се спори дали лъчите са цветни или безцветни, каква е дължината и силата им, каква е природата и какви са особеностите им и т. н. Едно, обаче, остава безспорно: телата на живите организми наистина изпускат навън от себе си лъчи, които остават невидими за обикновеното око. Остава само с поточни уреди да изучим същината и особеностите на това наше невидимо тяло, за да можем да превземем още една от безбройните тайни на природата.

(Из „Нови Дни“ бр. 378)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×