Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 143

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 143 - год. VIII.

Севлиево, 15 декември, 1935 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Нов път - нови дела (М.)

Оръжие (стих. от Олга Славчева)

Скритите сили в народа. Чешмата в Тополица (Боян Боев)

Словото на Учителя. Законът на плътта. (Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов)

Белият лотос (продължение от брой 143 - Мейбъл Колинз)

Сврака и Кокошка (басня – Дядо Благо)

Хора-магнити

Из науката и живота (М. И. С.)

Послушанието (Г. С. Г.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нов път - нови дела

„Отправи ума си към всички добри възвишени същества в света, поискай тяхното съдействие и те ще ти го дадат“

Учителя

Всички хора са свързани помежду си с невидими за простото око връзки. И когато има недоимък в една част, когато в един уд се прекъсват жизнените течения, тогава разумните сили, които урегулират всичко, правят корекция. Само едно: тоя, който разбере с цялото си същество, че е тръгнал по погрешен път, трябва да призове висшите същества на помощ. И тия същества не са далеч. Те са най-близо до човека. Човек се движи в тях. Как ще ги призове? За тая цел има методи, но за да си служим с тия методи, преди всичко ние трябва да сме готови да можем правилно да ги употребяваме. Великите Учители на светлината, обаче, не им дават гласност, за да не се опорочат от една страна и да не си навлекат пакост незнаещите да ги употребяват. Както и в Евангелието се казва: да се не хвърлят бисерите на свинете.

Да потърсим тия методи и средства на разумната природа, за да избегнем много нещастия и да постъпваме правилно в живота си. Те ни се предлагат от Учителите на светлината под разни форми и символи. Нужно е само ние да се подготвим и разберем техния език. Тях ще намерим в беседите на Учителя.

За да си служим с тях, трябва ни дисциплина, трябва ни ред и системност. Този, който ги употреби безразборно, не ще има никакъв резултат и следствията от неговите опити ще бъдат разочарования.

Мнозина са почвали самоуверено на своя глава, без умелото ръководство на Учител. въобразявайки си големи работи и чертаейки велики планове, но като не са познавали материала, с който боравят, нито условията вън и вътре в себе си, те не са достигнали нищо. Да не си правим илюзия, нито пък да заблуждаваме себе си и другите, че без помощта на Учител, неумел ръководител в спасителния път, ще сполучим в нашето развитие. Може ли един ученик да свърши училище, гимназия, университет без учител и професор? Така и ние в живота не можем да прогресираме правилно без Учител. Казва се. че земята е училище, а ние хората — ученици. Може ли тогава туй училище, тоя голям университет да бъде без учител, без ръководител? Душата на човека, неговия вътрешен глас ще му нашепне де ще го намери.

Да се подчиним на тоя глас!

Днес хората омекват Месия, очакват второ пришествие, но очаквайки това, те съвсем не очакват да се развали старото, което е изградено по един изопачен, окарикатурен план и като слепци за тояга се държат за него. Други са толкова заслепени, че не могат да си представят и допуснат, че второто идване на Христа не ще одобри техните дела и неправди, които вършат на всека крачка. Та защо ни е то тогава, ако то не понесе по-голяма правда и не помете всичко старо и гнило, ако то не направи преврат в душите, умовете и сърцата на хората?

Първото идване на Христа направи презрат в тогавашния свят. То изобличи всичко тъмно и гузно и срути всичко гнило. Второто му идване открива по-широк хоризонт. То настъпва вече. Великия Божествен ден, който хвърля своята зазоряваща светлина върху мрака на човешката неправда и злоба, която изобличава човешката съвест и не й дава спокойствие и мир, са първите признаци за второто идване на Христа.

М.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оръжие

Аз вярвам, вярвам само в доброто!

— Оръжие победно на света.

Единствено кое ще, срине злото!

Кое е то? — Не е ли Любовта?

Едничка тя в сърцето ще проникне

И ще раздуха в нас предвечний плам.

Чрез нея сал живота ще поникне!

Това от всичко най-добре го знам.

Насилието—насилие само ражда!

Жестокия — ще бъде отмъстен.

Съмнението — съмнение поражда.

Наказаният мре ожесточен.

Но Ти, Любов, даряваш свободата

И на душата даваш ти крила.

— Спасителка едничка на земята,

Коя повдига клюмнали чела.

И скритий пламък на добро в сърцето

Умееш Ти да го възпламениш.

И всичко що е най-добро и свято,

Любов! Ти само знайш да проявиш.

Аз вярвам само, само във Доброто!

— Оръжие едничко на света!

Което, знам, ще ограничи злото

Оръжие свещено — Любовта!

Олга Славчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боян Боев

СКРИТИТЕ СИЛИ В НАРОДА

Чешмата в Тополица

tom100162.jpg

Китното село Тополица, недалече от Айтос, е разположено в живописните поли на Стара планина. При селото планината се прорязва от тясна клисура, от която понякога духат силни ветрове. Почвата тук е плодородна — повечето е благословеният чернозем, скъп дар на майката земя — приготвена от нея с любов преди стотици хиляди години за бедното население на тия места. Селото често през деня се оглася от свирката на локомотива, понеже линията е близо. То си има и спирка. Няколко пъти съм посещавал това село. Правило ми е впечатление оная доброта, духовно развитие, интелигентност, работоспособност и идеализъм на неговите жители.

Веднъж длъжностни лица от постоянната комисия посещават селото. Това било преди няколко Години. Посещават между другото и прочутата чешма край селото. Останали учудени. понеже такава чешма не били виждали не само в България, но и в чужбина, дето са ходили. Попитали кой е построил чешмата. Отговорили им: „Набожните“. Кои са тия „набожни“? Това са учениците на Всемирното Братство в селото. В селото някой ги наричали така.

Нека кажа няколко думи за тая чешма. Преди 7 — 8 години източно от селото, не по далече от един километър, се намирали мочурища, с дълбока кал, и само биволите ги навестявали сегиз-тогиз.

Бива ли тия мочурища да стоят в това положение? Какво може да се направи? Тая мисъл работи у „набожните“, те искат да творят! Искат да дадат реален израз на възвишените идеи, които ги вдъхновяват..

И ето, веднага пристъпват към дело. Всички работят с радост, за да въплътят един висок идеал в конкретна форма. Към тях идват на помощ доброволци и от околните села, от близкия град, а някой и от София. Според нуждата се набирали различен брой работници: 20, 30, а понякога и 50.

Работата им била разнообразие. Най-първо трябва да се изхвърли голямата тиня, която покрива местността, за да се дойде на известна дълбочина до самите извори — 5 на брой. За всички има работа — както за най-неподготвения, тъй и за специалиста. Радостта е обща. Тя им дава крила! Трябват средства за материали. Всички дават доброволно. вдъхновени от любовта. Трудът изобщо е безвъзмезден. И при все това отиват около 50.000 лева за изграждането на чешмата, При разкопаването намират следи от стара чешма — може би от римско време. Намират и тухли. Близката могила също загатва за следи от римско или даже от древнотракийско време.

При работата най-важният момент е бил каптажът. Той дълбоко е скрит под земята. Там има цял басейн с размери 4 м. на 6. Страните на басейна са циментирани, а дъното му е с чакъл. Той е напълнен целия с едър чакъл. Отгоре върху му има плоча, а върху последната камъни и глина, за да не се втичат дъждовните води в басейна. И чешмата не се размътва при най-големи дъждове.

Най съдбоносният момент е бил, когато се каптирала водата. Пуснали водата и искали да знаят, дали тя ще се издигне на нужната височина, а имено на един метър повече от старото й ниво. И ето, водата се изкачва на желаната височина. Колко голяма е била радостта! Увенчан бил с успех усиленият труд!

Изпърво в работата участвали само братя и сестри от братството. Даже у другите отначало имало недоверие, съмнение в успеха на работата. Но постепенно тая работа все повече спечелвала сърцата на цялото село. И към края вече почва да участва цялото село.

Всички сърца широко се отварят за работниците! Отначало храна им носят само семейства та на братството. После постепенно цялото село почва да носи. От всички къщи изобилно се пращат за работниците хляб, гозби, плодове и пр. Народната душа заговорва! Тя е девствена почва, криеща красиви заложби, мощни сили. Тя се отваря, когато види безкористие и идейност. Често се натрупват на ден по 50 и повече хляба — от големите селски хлябове! Всеки ден се пращат по десетина баници и пр. Няма какво да се прави с всичко това!

Каква радостна готовност за жертва! По свой почин всички се притичват да помагат с труд. коли и храна! И това в най-работното време, в разгара на полската работа: вършитба и пр. Каква точност, каква изпълнителност! Когато ръководителите на работата кажат, че за другия ден ще трябват 25 кола, то на сутринта те са вече готови и чакат. Едни кола ще отидат в града за материал: желязо, цимент и пр. Други кола ще отидат за камъни в планината, а някой от тях ще изхвърлят пръстта. Колите са предимно на лица от братството. И всичко това безплатно! Или се казва, че за другия ден ще трябват 50 души. Сутринта те са на поста си! Едни копаят, други изхвърлят изкопаното, трети зидат или приготовляват коритата и барелефите.

Най-сетне, след триседмична усилена работа чешмата е готова.

Единствена е по своята архитектура в целия балкански полуостров. Тя е тъй красива, че като отидеш при нея, ще искаш дълго да я съзерцаваш. В централното корито се вливат изобилните бистри води на два чучура. От двете му страни се намират по едно корито за белене на платна. Освен това, от всяка страна са разположени още по 6 корита. Тия последните 12 корита са за добитъка. Напречна желязна ограда ги отделя от предните три корита. Една стена висока повече от метър огражда външно коритата. Тая стена е украсена с барелефите на зодиакалните знакове в грамадни размери: всеки с височина до един метър. Те са символ на ония космични разумни сили, които стоят зад всички явления на природата и ги направляват! Барелефът при централното корито, разбира се. е Водолей. Всички барелефи са високо художествени.

Близо до чешмата, малко на заден план, се издига мощен вековен дъб — остатък от древната гора, която в доисторично време е покривала цялото Тракийско поле. Той тъй добре допълва красотата на местността!

Сега има дежурство в братството. Всека седмица идват братя и сестри, за да чистят чешмата и цялата околност. Всички сърца са спечелени. Никой не говори против „набожните“. Даже кметството иска да залеси около чешмата, да неправи парк.

Когато съзерцаваш водите, които бликат шумно из чучурите, пълнят коритата и се разливат по-долу в един поток, ти се потопяваш в един красив мир. Като че ли се докосваш до вечните творчески сили в природата, чувстваш успокоение, сила и вяра в Доброто, вяра в Разумното, което живее в цялата природа и в тебе. Една нова светлина те озарява, много нови идеи проблясват в тебе. Почваш да чувстваш олтаря, великото и красивото, което крие всяко човешко сърце! Като че ли проникваш великите пътища на безграничния! Как не искаш да се разделиш с това свещено место! В това чисто място не искаш да говориш, за да можеш в мълчанието да доловиш говора на Вечното! И после, когато се отдалечиш от там. тая неземна картина, която си съзерцавал, постоянно изпъква пред тебе! И нещо повече! Когато искаш да издигнеш съзнанието си в по-високи сфери, извикваш пред умствения си взор цялата тая картина, и веднага се променяш! Изпълваш се с радост, с мир!

Стоя пред чешмата, гледам, как бликат кристалните й струи. Дълго стоя и се вслушвам в техния говор. Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята!“

Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА

„Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“.

Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на никакви погрешни и престъпления, от които сами с недоволни, казват: плътска работа. За съвременните хора плътта е неразбран предмет. Някои казват, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта? Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба.

Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви. Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може да бъде ясна, тя остава отвлечена, непонятна за нас. Ето защо, ние започваме с предметното учение, т. е. с учението на формите. което не е нищо друго, освен въплътени идеи. Следователно, от тези въплътени, осезаеми идеи, ние постепенно минаваме към отвлечените идеи, към формите на духовния свет, който е далече за нас по своите трептения.

Разликата между духът и плътта се заключава в техните трептения.

Както музикалните тонове се различават по количеството и качеството на трептенията, така се различават и плътта и духът. Те са два полюса на един вечен процес. И затова окултистите подържат, че материята, плътта, това са спящи духове, които постепенно трябва да се събудят, т. е. да се повишават техните вибрации.

От това гледище, цялата природа е съградена върху музиката, всеки предмет има известен тон, по който се различава, — т. е. има известен брой трептения, които го отличават от другите предмети. Някой предмети дават тона „до“, други — „ре“ трети — „ми“, четвърти —“фа“, пети -“сол“ шести —“ла“, седми —“си“; други предмети дават тонове с диези или бемоли. Всички тонове, в които има повишение, т. е. диез, дават разположение; rt дават нещо от себе си. Затова те могат да се използват за трансформиране на състоянията и за лекуване не болестите Но затова трябва да се разбират законите на музиката.

Да се повърнем към въпроса за плътта. Плътта е реално нещо на земята. Тя има свои особени закони, с които вие трябва да се запознаете. Често религиозните хора говорят за плътта неверни неща. Но плътта има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават законите на плътта. И духът също така има свои закони, които трябва да се спазват. Не е въпрос да се отречем от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят.

В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот.

За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания.

И всички страдания се отнасят до плътта, а не до духът. Тъй че, когато страдате, когато не ви се живее, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Тези състояния духът другояче ги схваща. Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица.

Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително до плътта, а не до духа. В това отношение плътта е подобна на дете, което трябва да се възпитава. И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание. В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея. В този смисъл плътта служи като преходен период за да расте духовното. Религиозните, които не разбират този закон, се опълчват против плътта и искат де се освободят от нея. Но щом се махне плътта, и духът не може да се развива. Те мислят, че като се освободят от плътта, ще отидат направо при Бога. Че кой създаде плътта! — Бог е, който е създал и плътта и духа. Всичко в света излиза от Бога, с изключение не кривите форми, в които духът днес е облечен. Същината на плътта е излязла от Бога, обаче формата, в която плътта с проявява на земята, не е излязла от Бога. Като неразбират тия неща, хората страдат. Некой път имаме натрупване на материя в организма, но това не е организирана материя и тя е вредна; това показва много желания на плътта — тя иска да яде, да събира богатства и имоти. Плътта се интересува от нещата от материалния свят — тя е реалистка; веруюто на плътта е: днес с пари, утре на вересия. И страданията са една школа за плътта, да добие знания, за да се хармонизира с духът. Духът използва известни страдания на плътта и за себе си. Чрез страданията минават известни енергии, които духът използва и ни предава онази велика наука. която трябва до придобием. Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това. че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята.

След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“. Да виждате нещата отвътре, това значи да ги виждате едновременно от всякъде. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате.

Бог прониква цялото Битие и ние сме вътре в Бога, и Бог с своето съзнание ни вижда от всякъде. Ако го търсите на небето, това е идея много проста — тя е от триизмерния свят. Бог ви вижда от всякъде, той ви вижда през всички хора. Докато не започнете съзнателно да учите, вие никога нека да разберете какво нещо е Бог — няма да разберете какво представлява Любовта, Мъдростта и Истината.

Когато почувствате, че всички хора и всички живи същества живеят в вас, вие сте пред великото познание на Бога — вие сте в рая.

По този начин вие ще ги обичате, и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувстват всички живи същества в себе си и те са в тях, разбират ги и са разбрани за тях, обичат и са обичани от тях радват се на техните постижения като на свои, — това е истинския духовен рай, към който хората се стремят. Сега от всички хора се иска съзнателна работа, за да развият в себе си онова, което природата е вложила в тях.

И когато хората развиват дарбите си, те ще дават по пълен израз не Божественото да се прояви в тях и да организира плътта, да я направи пригодна за един по-висш живот.

Едно трябва да знаете — ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи. Ако мислите да разберете духовния свят без да сте разбрали физическия — много се лъжете, ако ученикът не е научил добре материала от първо отделение — буквите — той по нататък нищо не може да разбере.

Физическия свят, плътта, представлява първото отделение в великата школа на живота и трябва основно и внимателно да го проучим ако искаме да вървим към по виеш живот. към света на духа

А вие сега като не разбирате законите на живота, искате да се освободите от плътта. Това е невъзможно. Има някой работи, от които можете да се освободите, но от някой по никой на чин не можете да се освободите. Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък.

Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен.

Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд.

За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за разни работи, но с това пречите на своята плът. Щом се съобразявате с възможностите на плътта и изпълнявате нейните закони вие ще бъдете здрави, богати и ще живеете отлично. Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот. Така че не трябва да смесвате желанията на плътта с законите на плътта.

Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони.

Като слезе на земята и Христос се облече в плът и спазваше нейните закони. На плътта ще й говорите и ще я възпитавате като дете. Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж. Този закон спазвате в всички отношения. Никога не задоволявайте плътта си напълно, защото ще родите инерцията в нея. Докато сте на земята, в плът, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено, Завършите ли всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.

Човек трябва да остави по нещо незавършено, да има какво да работа, да има към какво да се стреми. Хората искат да приложат съвършенството на земята, обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от друг свят, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможност в човека да бъде съвършен. Възможностите на човека за съвършенство, съществуват в неговият дух, но неговата плът, която е като едно дете, трябва да се възпитава последователно, до като достигне да може да се хармонизира с възвишените стремежи на духът. Първото условие при възпитанието на плътта е да познаваме законите, на които тя е подчинена и да ги спазваме, защото от неспазване на тези закони се стимулират ред сили и енергии, с които не знаем как да се справим. Напр. когато хората се приближават по плът повече отколкото трябва, в тях настъпва ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения.

За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други. Същия закон природата го е спазила и при отношенията между слънцата, и при отношенията на планетите към слънцето. Разстоянието на известна планета до слънцето, определя начина на живеене на тази планета. И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето. Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота.

Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят. И когато хората внесат в ума си мисълта, че ще умрат, с това постепенно парализират целокупната дейност на клетките и смъртта идва. Човек трябва да държи в ума си светли и възвишени мисли, които ще стимулират клетките към организираност, към живота на духа, към създаване на вечни безсмъртни форми, които не се разрушават, но се усъвършенстват.

„Роденото от плътта — плът е, а роденото от духа — дух е“. Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди.

Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (12)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 142)

Аз бях отведен в моята стая и там ми бе донесена храна. Бях гладен, защото още не бях закусвал и намерих яденето отлично. Младите жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това. Те донесоха много плодове, отлични питиета и хубави захарни баници, каквито никога не бях виждал, и при това носеха и цветя. Големи букети цветя бяха донесени и оставени близо до мен, и храсти, покрити с цветя, бяха разположени покрай стената. Аз извиках от удоволствие, когато ги видях и. както викнах, видях Агмад прав в сянката на драперията. Очите му бяха фиксирани върху мене, студени и без усмивка. Обаче аз сега не се страхувах от него: бях пълен с духа на една нова радост, която ме правеше смел. Отивах от цвят на цвят, като ги прегръщах. Силният им аромат изпълваше цялата стая. Бях щастлив и горд, защото ми се струваше, че няма вече защо да се страхувам от този студен жрец, който стоеше прав, без никакво движение, като че ли беше издялан от мрамор. Това чувство, че съм свободен от страха, отнемаше тежестта на безпокойството от детската ми душа.

Той се обърна и изчезна и, когато минаваше зад драперията, аз видях малкото момиченце до мене.

„Ето, каза тя, тия цветя ви ги давам аз.“

„Ти!“ извиках аз.

„Да, аз им казах, че вие обичате цветята. И тия са здраве и свежи; Те растат на земята. Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем? Знаеш ли, че тази градина е наша, и че топката е там? Донесоха я за теб.“ „Кажи ми, рекох аз, защо жреците коленичиха днес пред мен?“

„Не знаеш ли защо? — каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех. И ти ще вземеш всичките награди.“

Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено.

„Но как мога аз да направя това нещо и да го не зная?“ запитах аз.

„Ти ще станеш велик, без да правиш усилия, без сам да знаеш, ти ще постигнеш всичко. Ако си спокоен и радостен, ти ще бъдеш обожаван от всички жреци, дори и от най първите. Останах безмълвен за момент, след което казах:

„Ти си много малка. Как можеш да знаеш всичко това?“

„Цветята ми го казаха, каза тя смеейки се. Те са твои приятели. Но всичко това е вярно. Сега ела с мене да отидем да играем.“

„Не още“, казах аз. Чувствах главата си сгорещена и тежка и сърцето си пълно с учудване. Не можах да разбера нейните думи.

„Невъзможно е аз да съм проповядвал от седалището на трона!“ извиках аз.

„Ти направи това! И великите жреци наведоха страхливо главите си пред теб. Защото ти им каза как да изпълнят една странна церемония, начело на която бе ти.“

„Аз!“

„Да, и ти им каза каква да бъде твоята дреха, и как да я приготвят и какви думи да произнесат, когато я поставят на теб.“

Гледах я с страстен интерес. „Можеш ли да ми кажеш още нещо“, извиках аз, когато тя спря.

„Ти трябва да живееш всред цветята, да бъдеш отгледан на свобода, близо до природата и често да играеш с децата. О! Имаше още много неща. За церемонията аз не мога да си спомня, но ти ще я научиш скоро, защото тя ще се изпълни тази вечер.“

Аз скочих от леглото си с внезапен припадък на страх.

„Не се плаши, каза тя смеейки си, аз ще бъда с теб. Това ще бъде щастие за мене, защото аз принадлежа на храма, но до сега не съм била допусната нито на една свещена церемония.“

„Ти принадлежиш не храма! Но те не могат да чуваш твоя глас!“

„Понякога, те не могат да ме виждат, каза тя със смях; само Агмад може винаги да ме вижда, защото съм негова. Но аз не мога да му говоря. Аз те обичам, защото мога да ти говоря. Ела, да отидем да играем. Цветята в градината са тъй свежи, както тези тук, и топката е там. Ела.“

Тя взе ръката ми и тръгна бързо. Оставих я да ме води, защото бях потънал в моите мисли. Но навън въздухът беше тъй приятен и сладък, цветята тъй прекрасни и слънцето тъй топло, че аз веднага забравих в радостта си тези мисли.

Глава IX.

Беше нощ. Бях сънлив и доволен, защото бях щастлив тъй като бях се забавлявал, тичайки на разни (страни в ароматизирания въздух. Цялата вечер аз бях спал на леглото си сред цветята, които парфюмираха стаята ми и аз сънувах странни сънища, в които всяко цвете се превръщаше в една засмяна фигура и ушите ми бяха пълни с песни на магични гласове. Аз станах внезапно и мислех, че още сънувам, защото лунната светлина влизаше в моята стая и падаше върху чудните цвета. И аз почнах да мисля с учудване за простото жилище, където бях отгледан. Как съм можал аз де живея там? Защото сега ми не струваше че живота седи именно в красотата.

Бях напълно задоволен.

Докато, легнал, аз гледах лунната светлина, внезапно вратата бе отворена отвън. Галерията бе пълна със светлина, с толкова блестяща светлина, че светлината на луната изглеждаше сянка пред нея, и аз бях като ослепен.

Тогава няколко послушници влязоха в моята стая, носейки неща, които аз не можах да различа, поради ослепителната светлина. След това те излязоха, като ме оставиха сам в лунната светлина, с две високи, неподвижни фигури, в бели тоги. Аз знаех кои са при мене, макар че не смеех да погледна, това бяха Агмад и Камен Бака.

(следва!)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сврака и Кокошка

(басня)

Качулатка беше красива кокошчица. Обичаха я всички от чифлика: и господари, и слуги. А тя беше и красива, и нослива. Всяка сутрин рано рано тя се скриваше в шуматата дюлка, където й бяха нарочно поставили плетено кошче за гнездо, и снасяше по едно голямо бяло яйце.

Една крадлива сврака, която скиташе из чифлика по своя занаят, забеляза къде снася яйцата си Качулатка. От онзи ден тя започна да следи: Щом Качулатка слизаше от гнездото си, Свраката се спущаше в него, счупваше и изпиваше яйцето, а черупката му изхвърляше далеч някъде. И всичко това тя вършеше толкова бързо и предпазително, щото никой от чифлика не подозираше, че тука идва некаква сврака. Обвиняваха Качулатка, че уж се е научила да ги лъже. — Крие се, казваха, в дюлката, а яйце не оставя.

— Нагоила се е, затова не носи. — отсякъл господарят, — заколете я, хубава супа ще стене!

На другия ден един слуга взе нож и хвана Качулатка. В това време Свраката се навърташе изпод ореховит листа:

— Тя-тя! Не носи яйца, заколете я! извика с всичкото си гърло и отлетя бързо.

Качулатка само я изгледа тъжно и приклопи очи …

* * *

Разбойникът и при вида на смъртта не съжалява жертвата си. Злорадства и клевети, защото за него всички са проклети.

Дядо Благо

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Хора-магнити

Напоследък е умрял в Лондон банковият чиновник Давид Мортон, интересен за мнозина учени с своята притегателна сила, която би могло да се каже, че с свойствена само на магнита. Действително, Мортон е бил в състояние да отклони много лесно магнетичната игла — като приближавал ръката си към нея. Загадъчния флуид, който, изглежда, изтичал от ръката му, упражнявал влиянието си също върху мънички металически парчета и върху железни зърна. Този случай, впрочем, не е единствен в историята. на магнетизма. Предшественик на Мортон е бил Петьр Йохансен от Дания, чието тяло през време на опитите е излъчвало един блестящ флуид. Излъчванията с небесносин цвят, които обграждали най вече челото, двете рамене и гърдите, вземали най-чудновати форми. Те бивали триъгълни, елипсовидни. а също и кръгли. Магнетичните прояви, които се срещат у Мортон се срещат и у Петер Йохансен в много по-изпъкващи размери. Съвсем дребни железни частици, пръснати върху едно стъкло, са почвали да танцуват щом Йохансен е приближавал към тях ръката си и с се нареждали в ония характерни фигури, които могат да бъдат предизвикани само от мощни стоманени магнити.

Тайните сили на природата

Международният конгрес на делегатите по парапсихическите науки приключи своята работа в гр. Осло на 16 септ. т. г., като е заседавал под председателството на норвежкия психиатър професор Торстен Верейде.

В задачата на конгреса влизаше изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма. т. е. в областта на психичните явления, които до скоро още се наричаха „свърхестествени“ и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не е враждебно.

Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“.

Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи.

Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството.

Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части.

Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезия и т. н. Всред участващите на конгреса тези опити направили голяма сензация и Живле получил множество покани да ги повтори почти в всичките европейски столици.

С не по-малък интерес е бил изслушан доклада на италианския учен проф. Кадзамали, също така съпроводен от демонстрацията на регистрационни апарати. Проф. Кадзамали е доказал съществуването на мозъчно излъчване, което е особено голямо в момента на напрегнатата психическа работа: като умствена дейност, напъване де си спомним нещо забравено и др. под. Мозъчните вълни са от електромагнитно естество: те имат извънредно малка вълна и могат да се уловят само с някои сложни, ултрачувствителни апарати.

Атинският психиатър пък, проф. Танаграс, съобщил за пророческите сънища, което предизвикало конгреса да открие спорове по въпроса за свободната воля.

В заключение, председателят на конгреса проф. Верейде констатирал, че съвременната наука все по вече и повече се убеждава и съществуването ма свободни психически сили. независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярата в това съществуване е довела човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза.

М. И. С.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Послушанието

Едно от най-ценните качества, които човек трябва да придобие, е послушанието. То на пръв поглед изглежда много незначително, но в същност съвсем не е така.

Ако човек знаеше да слуша и да се вслушва в всичко онова, което му се казва, загатва или нашепва, дори и да го прецени добре, много би спечелил. Така той би намалил най-малко на половина горчивините в житейския си път.

Така е в живота. За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно. Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не. почват да се нижат горчивините и страданията. Настъпва време на тежки изпитания, които добре е да се изнесат до край, за да се осмислят, за да дойде просветление. От наблюдения знаем. че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда.

Послушанието е качество на разумния човек. Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания.

Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“.

Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си.

Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи.

Изисква се разумност. Само разумния може да изправи своя живот, а разумен е тоя, който слуша гласът на разумността и следва неговите повеления.

Г. С. Г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×