Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 147

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 147 - год. VIII.

Севлиево, 19 януари, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Ролята на писателите (Тод. Чаушев)

Човекът (стих. от S.)

Нашият мироглед (Г. С.)

Словото на Учителя. Раждането на новата епоха (Из неделната беседа „Иди повикай мъжа си!“ 1.XII.1935 г.)

Из науката и живота. За естеството и произхода на космическите лъчи (сп. „Природа“ г. 24 — кн. 7; сп. Влад Пашов)

Белият лотос (Мейбъл Колинз)

Братски срещи

Двамата братя (приказка - Н. Неделчева)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РОЛЯТА НА ПИСАТЕЛИТЕ

Съвсем малко са писателите, които знаят своята роля в живота и съзнателно я, изпълняват. Мнозинството пишат за пари или за слава, без да държат сметка, дали са вредни или полезни със своите книги. Описвайки с всички примамки половата любов, те забавляват и увличат своите четци; описвайки с всички подробности престъпни истории, те държат в напрегнато състояние жадната за приключения публика; рисувайки действителността по-черна, отколкото е, те предизвикват и затвърдяват в хората мисълта: ние сме достатъчно дабри, щом има хора способни на такива лоши деяния. Тека, вместо да смутят и събудят упрек в душите и свестите на своите четци, те ги успокояват. И така хората спокойно следват своя лош път в живота: отиват от лошо към по-лошо. И така човечеството е стигнало до това падение, до това лошо положение, при което живота става невъзможен, защото скърбите и страданията, болестите и нещастията (последица от извършвани грешки и престъпления) вземат надмощие и правят живота тежък, непоносим.

Друга би била ролята на писателите, ако те познаваха добре лошото и доброто и ако знаеха какви резултати дава едното и другото в живота. Тогава в своите книги, романи и разкази, биха обрисували лошото тъй, че то да буди отвращение, а доброто — да примамва и увлича.

Но лошото е там, че самите писатели не познават лошото и доброто.

Техните разбирания за живота са тъй смътни, тъй мъгливи, тъй грубо материалистични, каквито са и тия на тълпите. Какво може тогава да се очаква от такива писатели?

Те могат само да забавляват, но не и да напътстват в живота;

Те изпълняват приблизително такава роля, каквато играят палячовците в цирковете; те вземат комичното или трагичното в живота, изнасят го пред публиката, като по тоя начин разсмиват или трогват. И публиката ръкопляска, благодари им, възхвалява ги, плаща им. Това е всичко. А в живота и писатели и публика отиват надолу, израждат се, боледуват, страдат, умират, преди да са живели.

Писателите трябва да бъдат като компас, като пътеводител в живота. Те трябва добре да познават големите учители на човечеството и да влагат частица от истините, от мъдростта на тия учители в своите книги. Така четците, а и човечеството, ще вървят от лошо към добро, от добро към по-добро. И така постепенно ще се избегнат всички скърби и страдания, всички болести и нещастия; така ще се дойде до пълната радост, до истинското благо в живота.

Христос — ето най-големият учител на човечеството. Както слънцето грее над земята и поддържа живота навсякъде, тъй и Христовото учение пръска светлина в човешкият живот и напътва към най-висшите радости и блага. Писател, който познава Христа и живее с Неговото учение, е мощен фар. Той е слънчев лъч, който напътва хората от лошото към доброто, от израждане и гибел към възраждане, от болести и страдания към здраве и щастие, от скърби и отчаяние към радост и светла надежда, от груб егоизъм към любов всепобедна, към най-чистите блага на живота.

Такава трябва да бъде ролята на писателите: да познават най-големите учители, да живеят съгласно техните правила и методи и да напътват своите четци към същото. Само така те биха били полезни за човечеството. Да бъдат пътеводители и спасители, това е тяхното предназначение в живота. Като изпълняват това си предназначение, те с това ще докажат, че наистина са по-големи умове, по-благородни сърца и по-прозорливи души — ще засвидетелстват, че стоят по-високо от равнището на обикновения човек. Иначе, отклонявайки се от това си предназначение, писателите си остават повече или по малко гениални палячовци, които забавляват, разсмиват или трогват безразсъдните тълпи.

Тод. Чаушев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Човекът

Загадъчният свят безкраен

Населил Бог с малки други,

И те, и те са кат звездите —

Далеч, далеч един от други.

Човекът — малката вселена,

За себе си е ощ загадка,

Човекът — вечната арена,

Добро и зло се там сражават.

И той пътува — кораб малък

Към брегове незнайни, вечни.

Видели ли сте колко пламък

Излъчват в порив чист очите?

И той пътува — пътник странен,

И в себе си низ тайни друми.

По вътрешния път неравен

До Бога в себе си да стигне.

И все върви, унесен в мисъл,

Или заслушан в звездна песен,

Човекът — близък и далечен,

Пътува за мира небесен.

S.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НАШИЯТ МИРОГЛЕД

Често съм имал случаи да отговарям на въпроси относно нашия мироглед и нашето отношение към заобикалящата ни действителности Понеже разглеждането на подобни въпроси би интересувало мнозина от нашите читатели, затова, макар и бегло, Ще нахвърлям някой мисли, които считам за най-съществени.

Що е мироглед? Той е цялата оная вътрешна светлина, която своеобразно осветява нещата и предизвиква съответни субективни отношения. Мирогледът на отделната личност почива на ония опитани и проверени истини, които тя е приела за неизменни. Тези истини тя е дълбоко аргументирала в себе си. Те са залегнели дълбоко в душете на човека и му служат за основа, върху която той гради своя вътрешен живот.

* * *

Истинският мироглед е този, които е изграден в светлината на науката и е подхранван от будната критична мисъл. Той бива обусловен и здраво аргументиран на всяка стъпка в живота. Мирогледът трябва да съдържа ядката, есенцията на всичко онова, което ще се положи за основа. Основа може да бъде само Вечното и Неизменното.

* * *

Нашият мироглед. Ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един разумен живот. За нас света е уреден и организиран; остава едно всеки да намери своето предназначение и да заработи съзнателно и интензивно за осъществяване на оная пълна хармония между всички същества, която има да се реализира. Тя е идеал за човечеството.

Ние изучаваме окултната наука, защото сега тя най-пълно ни разкрива творческите възможности във всички области на човешкото познание и дейност. Човечеството по необходимост вече се движи към тях.

Ние храним топли чувства и големи симпатии към всички ония, които искрено и безкористно работят за осъществяване на общочовешко благоденствие, а не сако на своя народ. Защото отделните народи не са друго, освен членове на това голямо семейство — човечеството. Ако в семейството отношенията между членовете могат да бъдат добри и споровете да се разрешават по братски и справедливо, защо между отделните народи да не може?

Ние уважаваме всички безкористни идеалисти и ги насърчаваме. Отличаваме се обаче от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мира и братството между хората, но ние сме и ученици на една школа, в която без всяко принуждение изучаваме законите на природата, Стремим се още да хармонизираме живота си с тези закони

Ние никого не викаме не сила Зачитаме свободата и пазим живота като нещо свещено. Мисли ме, че сме намерили един разумен изходен път. Каним всички, които се интересуват, да проучат и да опитат, защо личния опит учи най-добре човека.

Ние каним всички жадни да отидат при самия извор и да пият от неговите чисти води. Защото една мъдрост казва: „Пий само от извора, а не от течението“, защото течението може да се замърси, а извора — никога.

Ние не мразим ония, които правят зло, тъй като е безсмислено да мразим невежите. Те сами се оковават във веригите на кармата. Лошите дела — постъпки днес, ще родят лоши последствия утре. И обратното е вярно: Доброто е капител, който внасяме в касата на бъдещето. Благата после ще дойдат. Такъв е закона на Справедливостта.

Ние не мразим никого, защото знаем, че всички души есенциално са едно и че всички се стремят макар и по различни пътища към една цел — съвършенство. Ние сме готови да защитаваме правдата, истината и доброто от всяко посегателство, с всички благородни средства. Без мисъл на омраза, но и без слабост. Ако хората, които служат на своите лични интереси проявяват такова постоянство, предвидливост и такт, колко повече трябва да проявят онези, които служат не на своите лични интереси, а отстояват интересите на общото човешко благоденствие?

Нека всички запомним: силата на злото е в бързането, а силата на доброто — в постоянството.

Ние знаем, че всички същества са листа и клони на едно и също дърво, затова те всички са близки, сродни, всички са едно. Това съзнание се пробужда днес и именно то ще донесе новата култура, културата на Любовта. Когато човек знае, че всички същества са сродни и близки нему, той вече има съвсем друго отношение към тях. Ето защо това ново съзнание трябва да дойде, за да внесе новото в живота.

Ние знаем, че човек не е само онова, което външно се изявява. Злото в него е петна по дрехите му. Но те не са самия човек, Истинския човек е само онова благородното и възвишеното, което проявяваме.

Ние знаем още, че Любовта е най-голямата сила в света, която разрешава всички противоречия. Тя е най-добрия метод за изправление на живота и за повдигане. Любовта е майка на доброто, и то е неделима от нея. Доброто е само нейно външно проявление. Любовта предполага разумност. Разумността е път, по който Любовта идва.

Г. С.

Животът е велико училище! Като влезете в него, трябва да учите. Учениците в обикновените училища си служат с различни хитрини: приписват, пишат формули по ръцете си и т. н. В училището на живота никакви хитрини не се позволяват.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Раждането на новата епоха

Ние живеем в една епоха особена във всяко отношение, когато човек трябва да мисли, за да разбере смисъла на епохата в която живее. И днес учените хора изнасят един интересен факт. Преди 500 милиона години, земята е била в разтопено състояние; и по рядката материя е била на повърхността. Тогава земята се е движила много бързо около своята ос — денят е бил три часа. Това което сега земята изминава за 24 часа, тогава е изминавала за три часа. В това бързо движение на земята, част от материята се откъснала и изхвръкнала от орбитата на земята и образувала сегашната месечина. Това е една научна теория за образуването на месечината. Някои ще кажат, че тези научни въпроси не ги интересуват, че знание не им трябва.

Знанието и учението е потребно на този, който иска да прогресира.

Онзи, който иска да разбира живота, трябва да има знание, и то знание, което да не е ограничено само в триизмерния свят и в обикновеното време, в което различаваме миналото, настояще и бъдеще, а онова велико знание, което ни разкрива света и живота в неговата целокупност.

Когато човек добие великото знание, той ще победи смъртта.

Смъртта показва, че няма господство на разумното начало, което обуславя единството и равновесието на всички сили в човека. Всички онези неща, които произвеждат разединение в човешкия ум, са неразумни, и са причина на смъртта и разложението.

В сегашната епоха забелязваме да стават едновременно два процеса — единният процес на смъртта, който разединява, разлага и носи скръб, — той е причината на всички бедствия, недоразумения и противоречия, и редом с него се развива един разумен, организиращ процес, който създава нещо ново. В нашата епоха се ражда едно ново съзнание в човечеството и се подготвят условията за създаването на нова луна. До сега нашата земя е била само с една луна, а сега вече се създава нова луна, която ще бъде с особена светлина. Съвременните учени намират, че сегашната месечина е мъртва, но те не знаят защо се е отделила от земята, каква служба има и защо е умряла. Според окултната наука, предназначението на луната е съвсем по друго от това, което обикновено се мисли. Преди всичко, като се е отделила от земята, с това луната с намалила нейната скорост, да не се движи толкова бързо, както до тогава за да се уравновеси нейното движение, за да се увеличи деня и да се намали скоростта на движението й, за да стане годна за органически живот, както е сега, трябвало е луната да се отдели по някакъв начин и да въздейства върху движението на земята. Значи, първата функция на луната е, до уравновесява движението на земята и да намалява скоростта й, за да бъде годна за органически живот.

Втората функция на луната е, че всички онези нечистотии, които хората имат, даже и най-престъпните им замисли и желания, луната ги намалява 75 на сто. Значи, втората функция на луната е да поглъща нечистотиите на земята и по такъв начин създава условия за човека да расте и се развива, и въобще създава условия за живота. Ако не беше луната, хората щяха да имат престъпления сто на сто, а сега луната поглъща 75 на сто от престъпленията им, още в техния зародиш, и остават само 25 на сто. Когато се създаде втората луна, тя окончателно ще уравновеси движението на земята, и на земята няма да има вече никакви условия за престъпление. Такова е фактическото отношение между земята и луната, което може да се види неприемливо за онези, които са свикнали де не мислят. Онези, които имат будно съзнание и светъл ум, и проникват в тайните на Битието знаят, че това не е фантазия е факт. Защото знанието е достъпно само за онзи, който има отличен ум и знае да мисли.

Докато се ръководи от чувствата си той е едно животно, което не знае да мисли, и не разбира смисъла на нещата, но човечеството навлиза вече а нова фаза от своето развитие, когато чувствата трябва да бъдат под контрола на разумното начало. Ние навлизаме в една нова епоха, когато се ражда един нов свят, в който се създава новия човек, който ще създаде новите социални отношения, новото общество. Сегашната епоха, когато се създава новия човек, е по важна от онази, когато Бог създаде човека в рая. За този Адам, когото Бог създаде и постави да живее в рая. Той трябваше скъпо да плати. Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше да изпрати своя любим Син, до стане жертва, за да изкупи човечеството. Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание. Първите хора направиха погрешка по незнание етикецията на яденето.

В рая имало правило да не ядат от една храна, до като не я опита този, кой го им я предлага, и второ, като дойде гост, на него първо да се даде да яде. Първите хора нарушили тази етикеция, и затова им дойдоха всичките нещастия. Дойде им на гости един от черните адепти и им предложи да ядат от дървото на познанието на добро и зло, и те без да знаят здравословна ли е тази храна, и без да спазят правилото на рая — госта и този, който предлага храната, той пръв да яде дадена храна ядоха от тази храна и с нея внесоха бацила на смъртта в живота си.

Затова и на вас казваме: когато ви предлагат известна храна, било за тялото, било за ума и сърцето, не яжте от нея, до като не е ял този, който ви я предлага. Като извод от това ви казвам: Не уповавайте на това, което другите могат да ви кажат; защото като умирате, никой няма да ви помогне.

Ако човек не може де придобие това знание, което ще го въведе в живота на безсмъртието той не може да има големи постижения. Някои мислят, че като умрат, в онзи свят ще научат законите на безсмъртието. Не, всичко това вие трябва да го научите още тук на земята.

Земният живот е велико училище, всичко което става на земята е потребно за човека и той трябва да го изучава, като велико наука. Няма нито едно явление в живота, което да не се използва от човека. Всичко е потребно за човека. Някои религиозни може да кажат, че физическия живот не е потребен. Това е едно заблуждение. Други казват пък, че общественият живот не ги интересува. Това е друго заблуждение; това е неразбиране на живота. Трети пък казват, че знание, наука не им трябва. Всичко е потребно но човека и обществения живот и религията и науката. Обществения живот е широкия живот; в него има ред отношения, които трябва да се спазват. Никой в света не живее за себе си. Всеки живее преди всичко за цялото и тогаз за себе си.

Като говоря така, нямам за цел да ви морализирам: морализирането е да заставям насила хората да станат добри. Това е невъзможно. Добротата е един вечен процес. За да бъде добър, човек трябва да бъде преди всичко свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използва своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Щом има ум, сърце и воля, той има свобода. Свободата, това е великия смисъл на живота. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живот; Мъдростта ражда знание и светлина, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш; ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен.

Значи. човека е човек когато обича, когато мисли и е свободен. Човек трябва да обича и да мисли, за да бъде неуязвим за злото.

Защото правата мисъл и обичта са като броня, като вещество, което не се подава на влиянията на злото. Човешката мисъл трябва да бъде като злато да се не окислява; тогава тя е устойчива. За да развива мисълта си, човек трябва да се интересува и изучава всичко което природата е създала. Човек трябва да изучава и естествените науки, и социалните науки, и всичките видове изкуства, и математика — за да развива всички центрове на своя мозък; а това вече обуславя правата мисъл. която дава правилна насока на човешкия живот. Само така човек ще придобие великото знание, което е необходимо за новия живот, за който се приготовлява. Това знание което имате сега. е знание за малките деца, и с него не можете да влезете в бъдещите условия на живота. А вие мислите, че знаете много. Не, човек е още в началото на своето познание, в началото на своята наука. Напр. като изучавате човека, ще видите, че има известни органи. известни чувства, известни жлези, турени в него, като уреди, които ще ви покажат как трябва да мислите, да разсъждавате, как трябва да чувствате и да действате. Чрез тези органи, вие можете да определите кога ще ви се случи някакво нещастие. Така че ако развиете тези органи в себе си, вие ще можете сами да си предсказвате това, което има да ви се случи и няма да бъдете изненадани от сътресенията и противоречията в живота, защото вие ще ги знаете предварително, и ще вземете мерки, ако не да ги предотвратите, защото има неща неизбежни, то поне ще сте готови да ги посрещнете.

Когато виждате един удар насочен срещу вас, вие можете така да се поставите, че да ви засегне по възможност по-слабо. А сега вие търсите други да ви предсказват какво ще ви се случи. Но малцина са днес онези, които могат да ви кажат нещата положително. Онзи, който знае, той не парадира със знанието си, като професионалните гадатели, които нищо не разбират, а само спекулират със свещеното знание. Престъпление е да се спекулира със знанието; знанието е дадено за да улесни живота на човека, а не да се спекулира с него.

Но за да добие великото знание на безсмъртния живот, човек трябва да има светъл ум, проникнат от Божествената мъдрост. Когато човек влезе в пътя който води към безсмъртието, той съзнава вътрешното си единство с всички хора, и знае, че благото, което той иска, го искат всички останали хора; и ние трябва да знаем как да споделим благата, които имаме. Това е важно за физическия свят. Само когато живеят по този начин — взаимно да споделят благата, с които разполагат, хората ще дадат път на Божественото в себе си. Бог винаги подсказва на човека как трябва да постъпи. Днес Бог говори на хората чрез тяхното сърце и чрез техния ум. В това отношение, умът и сърцето му могат да подскажат, да подшушнат на човека, какво да прави, и какво има да му се случи. Обаче Бог живее само в душата на човека. Ако имате душа, Бог може да живее във вас; ако нямате душа, Бог не може да живее във вас. Казано е в Писанието, че Бог пребъдва в сърцето на човека. Аз бих превел този стих другояче. Бог живее само в онези хора, които имат душа. Този превод е необходим, за да се избегне противоречието, което е поставено в Писанието. Понеже сърцето на човека е грешно, Бог не може да живее там, дето е грехът. По нямане на други думи, в Писанието е казано, че Бог живее в сърцата на смирените. Не, в душата живее Бог, а не в сърцето. Душата е чиста, а сърцето е опорочено. Следователно, Бог може да живее у нас само в душите ни. Това всички трябва да знаете. А пък за да може Бог да живее в душата на човека, той непременно трябва да има едно отлично сърце и един отличен ум. Те са слугите на Божественото в нас. Значи, човек е до толкова човек до колкото Бог живее в душата му. Божественото е, което определя човека като човек. Истинското богатство в света, това е любовта. Истинската сила и мощ на човека, с когото той може да се брани, това е знанието. А най-хубавото място, където човек може да живее, това е Истината. И рая, в който живееше Адам, беше място на Истината, дето владееше пълната свобода. И Адам беше оставен съвършено свободен в рая. Но когато съгреши, тогава се яви Господ при него, и го запита, защо не спази правилата на рая; защо не запази свободата, която имаше.

И сега всеки от вас трябва да знае, доколко може да спазва свободата, която му е дадена. А това зависи от любовта. И аз знам, че моят живот, че моят напредък, че моето щастие — всичко това зависи от моята любов. Моето бъдеще се определя от любовта, която аз показвам към всяко най-малко растение, към всяко насекомо, или към всяко животно, и към хората вън от всякакъв закон.

Любовта ми към всичко в света, определя моето бъдеще. Това всички трябва да знаете. Не е въпрос какво хората мислят за мен, но любовта, която работи в мене, като една мощна сила, определя целия ми живот и цялото ми бъдеще. Значи, аз съм, който създавам своето бъдеще. И когато обичам някого, аз няма да му казвам, но спазвам всички онези правила, които любовта изисква; защото тя прониква в цялото органическо царство, тя прониква в цялото Битие. Няма място в Битието, дето любовта да не прониква. Там, дето любовта прониква, всичко бъбли, гъмжи с живот в себе си. Всяко нещо, в което има живот, показва, че там прониква любовта. Няма нещо в света, което да е мъртво. И нещата, които повидимому са мъртви, все имат живот в себе си. Тъй че, цялото Битие е обусловено от любовта. И когато обичаме, ние даваме ход на живота в себе си. Вие може да кажете, че еди-кой си не заслужава да го обичате. Любовта не е до заслугата. Ти ще обичаш човека, понеже Бог живее в неговата душа; ти ще обичаш Бога в него, макар че той като личност не заслужава любовта ти. По този начин, като го обичаш, ти спазваш закона за вътрешното единство. Ако нямате предвид Божественото, когато обичате някого, вие ще повредите на себе си. От това гледище всеки заслужава да го обичаме, всеки заслужава любов. Всеки един, в когото живее Вечния, Безграничния, заслужава нашата любов, защото само любовта внася онова, което осмисля живота. Тя е, която внася живот, тя е, която внася знание и светлина, тя е, която внася свобода и дава простор. Това са качествата, по които ще се отличава човека на новата епоха, която сега иде в света, и в която се създава новата месечина.

Казано е в Писанието: „Ето, създавам ново небе и нова земя, ново слънце и нова месечина и нови звезди.“ Новото слънце, това е бъдещия обществен живот на хората, където любовта ще бъде закона, по който ще живеят хората. Месечината, това са бъдещите религии на света. Звездите, това са всички добри хора, всички учени от всичко отрасли на науката, те ще бъдат тази плеяда звезди, които ще украсяват небето. Небето пък, това е Бог, в когото ние живеем и се движим. А пък аз съм човекът, който гледа всичко това, и се радва на онова, което Бог е създал.

Из неделната беседа „

Иди повикай мъжа си!“ 1.XII.1935 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

За естеството и произхода на космическите лъчи

Днес често се съобщава в научната литература за космическите лъчи. Един от учените, който си е посветил живота за изучаването на тия лъчи, е американският физик. проф. Миликан. Неговият доклад, прочетен миналата година в Парижката Сорбона, в института по физика, ни дава едно цялостно изложение върху природата на тия лъчи. Това изложение на кратко, но в най-съществената му част, предлагаме тук.

Космическата радиация е невидима и човек не може да я усети. Тя представлява от себе си поток лъчи, особени, които къпят земята и всички живи организми по нея, чиито еволюция и живот протичат под непрекъснатото въздействие на тия лъчи.

За разлика от всички нам известни лъчи (светлинните лъчи, рентгеновите, лъчи, излъчванията на радиоактивните, елементи и др ) космическите лъчи обладават необикновена проницаемост, далеч превъзхождаща в това отношение даже лъчите на радия. Така например, опитите на Колгерстрер и Салмо, по ледниците на Юнгфрау през 1923 год. показали, че проникваемостта на космическите лъчи, идващи през която и да е част на деня или нощта от небето е десет пъти по силна от гамата радиеви лъчи. Последните, опити на Миликана, направени през 1933 г. показали, че проницаемостта им е пет пъти по-голяма от лъчите на тория С“, най-силно проникващите от всички известни до сега лъчи.

Както е установил Миликан, от космическите лъчи можем да се скрием само зад оловен екран, пет метра дебел. Оловна стена с по-малки дебелини те пробиват, като се задържа малка чест в оловото и като отслабва тяхната интензивност. Тия лъчи пронизват нашето тяло тъй леко, както слънчевите — прозрачния въздух. Физиологичното действие на космическите лъчи още не е изучено, макар. че те са най-важните и най-мощните агенти, действащи върху клетките на живия организъм.

Първият крупен факт, съобщен от Миликана, бил доказателството, че никакви колебания в интензивността при космическото излъчване няма. Денонощието е било разделено на четири интервала по шест часа, като се почва от полунощ и в резултат от най-внимателното наблюдение било установено, че през всяко време на деня и нощта космическото излъчване си остава постоянно, без да се гледа на положението на земята през денонощието. Следователно, то не е свързано с каквото и да е съзвездие и не излиза от натрупаната материя, из тъмните бездни на междузвездните пространства.

Вторият основен факт, съобщен от Миликан, се отнася до зависимостта на космическите лъчи от височината на мястото, на което се намираме. Още, в 1913 и 1914 г. Колгестрер, като се издигнал с балон е установил, че тая интензивност не се е покачила на височина 9 км., на колкото тогава балона се с издигнал.

Но първите работи на Миликана го довели до убеждението, че над 9 км. трябва да се смета като положително, какво интензивността се намалява и то не само за космическото излъчване, но и за неговото следствие — йонизацията на въздуха, като резултат от бомбардировката на атомите от космическите лъчи.

Героичният полет на Проф. Пикер в стратосферата в плътно затворената алуминиева сфера на височина шестнадесет километра, е разрешил поставената задача: оказало се. че действително на такава височина степента на йонизацията на въздуха съставлява само четири десети от интензивността й на височина девет километра. В това се и състои втория основен факт, отбелязан от проф Миликан.

По такъв начин с безспорна очебийност е доказан космическият произход на тия лъчи, идващи ни обаче от всички страни от без-крайността и регулиращи нашия физическо живот и духовна дейност.

За изучаване природата на космическите лъчи Миликан е произвел през 1932 г. наблюдения върху интензивността им близо около северния магнитен полюс и третия основен факт, установен от него, се заключава в пълната независимост на интензивността на космическата радиация от магнитното поле на нашата земя: на магнитното поле интензивността е същата, както и по далеч от него. А при това е известно (според изчисленията на Айнщайн), че електрона и фотона, устремен към магнитният полюс на земята, трябва да притежава огромна енергия, за да не бъде отблъснат от магнитното поле на земята и да достигне магнитния й полюс. По такъв начин наблюденията на Миликан пи показват, че съществува грамадна енергия, носена от космическата радиация, което стои във връзка с нейната необикновена проницаемост.

Четвъртият основен факт, отбелязан от Миликана. установява съществуването на четири групи лъчи, в потока на космическата радиация. Нееднаквостта й е била отбелязвана и по-рано, тъй като тя се е указвала при различна проницаемост, свойствено на всяка от четирите групи. Миликан установил приблизителния размер на заряда енергия, носена от всека от тия четири групи, а именно.- 25. 100. 180 и 40 до 50 милиона волта по наблюдаването на уреда. От тези четири групи на първото се пада по-голямата част около 80 процента, от космическата радиация.

Края на своя доклад Миликан посвещава на съобщените му данни за три възможни обяснения, относно природете на космическата радиация. Тия три хипотези са: 1) за съществуването негде в пространството на силно електрическо поле, което ни праща космическата радиация: 2) безследното и окончателно унищожение на материята, преобразяваща се, като се разбиват атомите й изцяло в енергия, което би трябвало да се съпътства с освобождаването на огромни количества енергия, устремена в пространството във вид на поток космически лъчи и 3) сгъстяване на материята, като се образуват от по-леките атоми по-тежки и по-сложни по структура. Така напр. четири атома водород могат да дадат един атом хелий. А такова ново образуване на елементи от по-простите се придружава с отделянето на енергия чрез излъчване.

Съпоставянето на тези последни хипотези с факта за постоянството на космическата радиация ни доказва, че космическото произхождение от тъмните бездни на междузвездното пространство не е нещо невъзможно, понеже отдавна е известно. че материята, в крайно разреден вид, е навсякъде, а отделни атоми странстват по цялата Вселена, като тук там образуват тънки облакообразни натрупвания на твърде разредени материални маси (небюлози).

Миликан. опиращ се на факта за нееднородността на космическата радиация — както по горе се спомена — за четирите разграничени групи лъчи, отрича възможността да се обясни космическата радиация със съществуването на електрическо поле, тъй като в такъв случай спектъра би трябвало ла бъде непрекъснат. Пада и втората хипотеза, оная, която вижда в космическите лъчи резултат от процеса на изчезването на материята, тъй като енергията. освободена от пълното разпадане на атомите, трябвало би да бъде четиридесет пъти повече от наблюдаваната в първата група космически лъчи, а тя е 80 на сто от цялата радиация.

Миликан е наклонен да поддържа третото обяснение. Той смета, че в междузвездните пространства се извършват процеси на сгъстяване но материята и получаване по-голяма плътност на нейния атомен строеж. Изчисленията показват, че действителното образуване на хелия от водород би трябвало да се съпровожда с излъчване на енергията, а освободената енергия при сгъстяването на четириатомния водород в едноатомен хелий, се измерва винаги като 25 милиона волта! При образуването по нататък атома на кислорода или силиция трябвало би да се освободи съответно около сто и сто осемдесет милиона волта енергия.

По такъв начин физиката започва да привдига завесата, която скрива от нас тайната за зараждането на космическите лъчи. Наистина, това е начало за измерването на носената от тия лъчи енергия, извършено от Миликана и неговия помощник Андерсен и ще трябва да бъдат проверявани от други учени. Началото обаче е сложено и пътя е посочен.

Много трудна ще е задачата, която ще си постави неуката тогава, когато по реда си, ще почне де изучава физиологическото действие на космическите лъчи върху живата материя, а особено върху нервната система на човека. Но това е работа на по-далечното бъдеще.

сп. „Природа“ г. 24 — кн. 7

___________________

Окултните наука подържа, че освен твърдото течното и въздохообразното състояние на материята, имаме и четвърто състояние — етерното състояние: където материята добива други свойства и преминава в енергия. И целия груб материален свят е потопен и проникнат от и в етера. Целият органически и духовен живот на човека е обусловен от този етерен свят. Също така окултната наука различава четири групи енергии в етера, които имат различни свойства, скорости и настроения, и носят следните имена: топлинен етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Това са четири мощни космически течения които обуславят целия механически, органически и психически живот на нашата земя и цялата Вселена. Тези етерни течения проникват и обвиват земята от всякъде и проникват през твърдата материя, безпрепятствено.

Науката с откриването на космичните лъчи, се натъква на този етерен свят, в който е потопена нашата земя, и също така различава четири групи лъчи, които отговарят на четирите етерни течения, за които говори окултната наука. В последствие ще изнесем какво говори окултната наука за ролята на тези четири етерни течения в развоя на земята и живота върху нея.

В. П-в

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (15)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

Глава X

„Кажи на Камен Бака, че аз познавам желанието на неговото сърце, и че той ще бъде задоволен, но че трябва преди това да произнесе фаталните думи.“

Агмад наведе глава, обърна се и мълчаливо напусна светилището.

Аз бях отново сам с нея. Тя се приближи към мен и спря ужасните си очи върху моите. Докато я гледах, тя изчезна пред моите очи и аз видях на нейното място една златна светлина, която постепенно се превърна в една такава величествена форма, каквато аз никога не бях виждал.

Това бе едно дърво, покрито със зеленина, която падаше надолу по-скоро като коса, отколкото като листа; на всяко клонче имаше разцъфнали цветове, струпани в гъсти букети и между цветовете множество златни птички с блестящи краски, подскачаха насам натам всред блестящите цветове и всичко това бе толкова очарователно и аз бях тъй опиянен, че извиках високо: „О! Дайте ми едно от тези малки птиченца, нека то бъде за мене и да се притисне към мен, както прави това към тези цветя.“

„Ти ще имаш сто и те ще те обичат, ще целуват устата ти и ще вземат, храната си от твоите устни. Ти веднага ще имаш една градина, в която ще расте едно токова дърво и всички птички ще е обичат. Но, първо, ти трябва да слушаш моите заповеди. Говори на Камен Бака и му заповядай да влезе в светилището.“

Той влезе и застана прав при входа не вътрешната пещера. Дървото бе изчезнало и аз виждах пред себе си мрачната фигура с блестящата развяваща се роба и с жестоките очи, спрени върху жреца.

„Кажи му, каза тя бавно, че гладът на сърцето му ще бъде задоволен. Той желае любовта и ще я има. Жреците на храма са обръщали до сега към него студени лица и той чувства, че сърцата им са като камък. Той чувства нужда да ги види на колене пред него, обожавайки го, като доброволни роби. И те ще бъдат такива, защото занапред той ще играе за тях тази роля, която до сега беше моя. Той ще удовлетвори желанията на техните сърца и в замяна те ще го поставят на пиедестал, който стои над всичко, с изключение на самата мен. Достатъчен ли е този дар?“

Тя изказа тези думи с един тон на дълбоко презрение и аз можах да чета върху нейната ужасна фигура, че тя го презираше за неговите ограничени амбиции. Но думите изгубваха своята острота, когато ги предавах аз, Камен наклони глава и една странна тържествуваща усмивка се появи на неговото лице.

„Достатъчен е,“ каза той.

„Тогава произнеси фаталните думи!“ Камен Бака падна на колене и дигна пъргаво ръце над главата си.

Лицето му имаше тревожен израз.

„От този момент, макар и всички хора де ме обичат, аз не ще обичам нито един човек!“

Мрачната фигура се хлъзна към него и допря с ръката си главата му „Ти си мой,“ каза тя и се повърна с една усмивка, която бе мрачна и студена като някой северен ледник. Тя ми направи впечатление че в отношенията си към Камен се държеше като един учител или ръководител; докато на Агмад тя говореше, както една царица говори на своя най-близък приближен, когото тя уважава и от когото се страхува едновременно, в когото тя чувства известна сила.

„Сега, дете, ти трябва да работиш, каза тя, приближавайки се до мене. В тази книга са описани сърцата на жреците, които ще бъдат мои служители. Ти си уморен и трябва да си починеш, защото аз не желая да бъдеш зле. Ти ще пораснеш и ще станеш силен човек, достоен за моето благоволение. Вземи книгата със себе си, в ръцете си: и когато станеш сутринта, Камен ще дойде при теб и ти ще му прочетеш първата страница на този том. Когато той сполучи да изпълни първата задача, тогава той ще дойде пак при тебе призори и ти ще му прочетеш втората и така нататък, докато книгата се свърши. Кажи му това и му звповядай никога да се не отчайва от трудностите. С всяка превъзмогната трудност неговата сила ще се увеличава и, когато всичко бъде свършено, ти ще достигнеш върховната степен.“

Повторих тези думи на Камен. Той беше сега прав при вратата, с ръце сгънати отпред и с глава твърде низко наведена, таке че аз не можех де виждам лицето му. Но когато престанах да говоря, той повдигна глава и каза: „Слушам.“

Лицето му още отразяваше тази странна светлина, която бях видял по-рано.

„Кажи му да си отиде, каза тя, и да изпрати Агмад тук.“

Когато аз повторих тая заповед, той се отдръпна бавно и аз можах да видя по неговите движения че за неговите очи, стаята бе съвършено тъмна.

След един момента Агмад стоеше прав при вратата.

Тя се приближи към него и сложи ръката си на челото му. Веднага аз видях там една корона и Агмад са усмихна.

„Тя ще бъде твоя, каза тя. Кажи това на Агмад, това е най-голямата корона на земята с изключение само на една. която той не е пожелал да носи. Кажи му сега да те вземе на ръце и да те постави в леглото. Но дръж книгата затворена.“

Докато говорех тези думи, тя дойде при мен и докосна моето чело. Една завладяваща и приятна слабост ме обхване и ми се струваше, че думите й излизат из моите устни. Но аз не можех да ги повторя. Всичко беше изчезнало. Аз заспах.

(Следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Братски срещи

На 1 януари т. г. Варненското Братство, отпразнува новата година при голяма задушевност.

Братския струнен оркестър, дирижиран от М. Калудов, изпълни няколко номера, композиции от братски песни, китки и маршове. Декламирани бяха няколко избрани стихове и хуморески. Изнесе се и пиеската „Гласът на доброто“ в три картини, представена от малките артисти, братски деца.

Мила и трогателна бе картината, тя трогна и най-коравото сърце. Когато човек се вслушваше в шепота на чистите детски сърца, които познават само истинския глас на доброто, неволно той повдига глас на протест против своя отровен и кален живот.

Всяко едно от тях, когато трябваше до се яви на импровизираната сцена, то вярваше, в себе си, какво гласът на Доброто го вика на протест — то знаеше че този свещен акт е продиктуван от чиста съвест. Всяко едно се вглъбяваше с трепета на детската си душа, в сърцата на другите и следеше за общата хармония в действията. Тяхната смелост бе един акт, чрез който искаха да заглушат гласът на егоизма, лъжата и омразата и да обезоръжат агентите на злото. Те възвестиха, че гласът на ангела на доброто може да се чуе.

Тази инициатива на Варненското братство, заслужава да се подеме и от другите братства, като се представят картини нагледно, из реалния живот.

В.

Пловдив

На 31 декември 1935 год., приятелите въздържатели от З-те ложи в Пловдив и младежката организация „Ведри небеса“, вегетарианци толстоисти и тия от „Всемирното братство“, имахме обща среща и забава по случай настъпващата 1936 год., в салона на прогимназията „Карнеги“.

Още в 9 часа салона беше препълнен, защото имаше и поканени гости. Много от присъстващи стояха и прави. Правеше радостно впечатление присъствието на много млади въздържатели, жизнерадостни и ентусиазирани.

В 9 ч. и половина брата Кузман Събев, правист, един от добрите и ревностни въздържатели от ложата „Нов човек“ произнесе приветствена реч с мисли и изрази за въздържанието като първа стъпка за възраждане на човека и към разумния живот, и с пожелание всички присъстващи да станат въздържатели.

След това започна първия музикален номер, от така наречените „народни музиканти“ от село Козарско, Пещерско. Те бяxa баща, който свири на кларнет, един голям син — на китара и един малък — на цигулка.

Именуват се семейство Щерови. Прави радостно впечатление, че цялото семейство от 5 души са музиканти и дългогодишни въздържатели и вегетарианци. Те свирят доста задоволително, особено по-младия син, на цигулка.

След това се изпълниха и всички номера от програмата — декламации, хуморески, песни, повечето в духа на въздържанието. Радостното бе, че всеки се чувстваше в една приятна атмосфера, гдето беше свободен и весел.

При настъпването на Новата година, брата Слав Пушкаров от „Ведри небеса“ изказа пожелание през настоящата 1936 год. да се зaживеe в братолюбие, равенство и правда, и всички от министъра до последния български гражданин, станат въздържатели, за да се намалят големите недъзи в народа ни. Посочи за урок войната между Италия и Абисиния, гдето безмилостно се изтребват много човешки души.

След него говори брат Д-р Кантаров, председател на ложата „Яков-Кларк“, който между другото изтъкна, че както кокичето под снега намира условия да расте и цъфти, тъй и въздържателното дело ще се разраства и цъфти, в България, въпреки трудните условия.

Говориха и други, хубавите мисли на които по липса на място в един вестник няма възможност да се предадат.

Най после и сестра Анна зъболекар Стоицева прочете долните редове на присъстващите.

„Драги братя и сестри и драги гости,

Настъпилата 1936 год. със своите последни цифри 3 и 6 = 9, плюс цифрата 9, това са символи за придобиване на висшите добродетели, и човешкото щастие. Но за кои? За разумните човеци. — И понеже единицата е разумния човек, той трябва да добие тия висши добродетели и туй щастие!

В що се състои това щастие? Да се избягва проявлението на злото в живота и да се развият тия висши добродетели.

Но за да постигнем това, трябва преди всичко да бъдем здрави, силни и добродетелни.

За да имаме, обаче, едно здраво тяло, с една външна физическа и една вътрешна духовна чистота, нужен е на човека един виеш морал и връзка с Бога. Нужно е още едно съзнание де се разпределят Божиите блага по-равномерно, за да има за всички. Факта, че през 1935 год. Обществото на народите е продиктувало съобщение, какво през 1934 год. са умрели 2.300.000 души от глад, половината от които са се самоубили от мизерия; а в същото това време са били унищожени в моретата 568 хиляди вагона храни жито и други 144 хиляди вагона ориз. 277 хиляди вагона кафе и 2 милиона и 200 вагона захар, с цел да се запазят високите цени, показва че у едни хора, не само няма морал и връзки с Бога, но че те вършат и престъпление с унищожение на тия блага и оставане други да мизерстват. Подобни хора грозна съдба ги чака!

Истинско здраво тяло не може да се изгради, освен по пътя на живата природа и то ако съзнаем с какво да се храним, какво да пием, как до дишаме и как да използваме светлината. Истинско здраво тяло не можем да имаме, ако не развием един мощен Дух, който да направлява нашите мисли, желания и постъпки чрез волята и чрез връзката ни с Бога!

За да сме силни, не е достатъчно да имаме само физическата сила, но и духовната. А тази сила без вяра в Бога, без вяра в себе си, без надежда в бъдещето и без разумност в мисли, желания и постъпки, не се постига!

Нека работим в това направление!

За да развием добродетелите, нужно е смирение, уважение и милост към всяко Божие творение! Най-големия враг на човека, обаче, са неговите извратени желания!

Нека работим върху това! Нека всички тази година проявим чистата Божия любов, дрехата на които е винаги нова!

Нека всички съзнаем, че тази любов е именно, която включва а себе си и смисъл и съдържание и тя не гледа външните форми, а се проявява всякога, всякъде и към всичко живо!

Завърши се с песни, хоро, веселие.

Колко е приятно, ако навсякъде из големите градове, гдето има от тия истински ратници на новите идеи, да се сближат, да се опознаят и да заработят първо над себе си, а после и в обществото! И ние се надяваме, че това ще бъде на всякъде!

Ето например, в съгласие на всички тия движения в Пловдив, образува се просветен комитет, който вече нареди да се изнесат сказки от въздържателен и нравствен характер и между гражданството. Първата художествена вечер се даде на 2 януари в салона на „Кудоглу“, на която говори брата Йордан Ковачев за Николай К. Рьорих, като художник и неговите хуманитарни дела. Ще се изнасят и други сказки всяка седмица, а след това се гласят подобни сказки и по другите квартали!

Пожелаваме успех!

Нека всичко това бъде едно насърчение за другите.

зъболекар: М. Стоицев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Двамата братя

(приказка)

Живели някога двама братя — родни близнаци. От един баща, от една майка, в един и същи час родени, но тъй различни били по характер. Единият бил красив, първият, като че ли боговете с пълна шепа излели върху него своите дарования, та като заговорвал той, всички се превръщали в слух и поглед.

Бялото му красиво лице, голямото му чело, златните му къдри, печелили симпатии на всякъде. И не едно моминско сърце трептяло по него.

Имал високи идеи, велики планове, които разправял с увлечение на тия, които не се уморявали да го слушат. Той почти виждал бъдещето в златна светлина, хората преобразени, културата достигнала необикновена висота.

И всички които го слушали, го намирали за необикновен човек.

Дошло време двамата братя да си строят къща — тъй като бащината била вече негодна.

Разделили си братята имането, за да може всеки да си строи тъй. както си намери за добре.

Започнал тогава първият брат да разправя каква къща ще си направи. От красив, по-красив, от хубав, по-хубав план той правел за своята къща. Всяка вечер си лягал с планове и всяка сутрин се събуждал с още по-нови, които разправял на околните си. Времето минавало и той не преставал да разказва каква ще бъде къщата му, като я построи.

А в това време вторият брат, който обичал по-малко да говори — върху когото Боговете не били толкова щедри, започнал тихо, ден по ден, да слага тухла след тухла и сградата почнала малко по малко да расте като жива.

— Хей, майсторе, викали му съседите— какво мислиш да правиш? — кажи и ти де?

— Ще видите — казвал скромно втория брат, когото всички считали за твърде обикновен, не заслужаващ особено внимание човек.

Така се минавали дните един след друг, минало се година и половина и къщата на втория брат се изправила като красива стройна девойка сред село. Смаяли се хората от хубостта й. А първият брат продължавал да говори за своите планове на къщата, която мисли да строи.

Да, той и до днес все още продължава да ги разправя .....

Дали не е добре да се запитаме на кого от двамата братя приличаме?

Н. Неделчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×