Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 155

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 155 - год. VIII.

Севлиево, 5 април, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Мъдрост и съдба (Любомир)

Майчин зов (стих. от В. С. Н.)

Чистене (П.)

Към по-смислен живот. По случай деня на трезвостта — 4 април (Д-р Г. Ефремов)

Словото на Учителя. Петте врати (Из беседата „Петте врати“ - 22. I. 1936 г.)

Белият лотос (продължение от брой 154 - Мейбъл Колинз)

Денят на трезвостта — 7 Април (Благовещение)

Конфедерация за културно-нравствена работа

Най-тежкия данък в България.

Исканията на българското въздържателно движение

Въздържателно движение против войната.

Българското въздържателно движение днес

Въздържателни издания;

За царя и мъдреца (басня - Любомир)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мъдрост и съдба

Какво ще ви ползват знанията, богатствата, силата, ако не знаете как правилно да ги употребите? Какво ще ви ползват църквите и училищата, ако не можете да се повдигнете с тях?

Учителя

Ръководството на един народ не може да се обосновава върху случайни хрумвания, временни интереси или само политически тежнения. Като основа трябва да залегнат най-общите и възвишени идеи проявени в историческият живот, вгнездени органически в неговото битие и нрав и достъпни за неговото съзнание.

Мярката ни една култура, на живота на един човек или народ, не е в неговото дълголетие, нито във временните постижения, на които той е бил притежател, а в големите духовни ценности, които е изнесъл на своите плещи, или чрез лица от своята среда внесъл в общочовешката съкровищница.

Мярката на общочовешките идеи със свободата, светлината и справедливостта, които носят. Общочовешкото Братство е истинският идеал, който може да бъде смитан далечен или близък в зависимости от степента на съзнанието ни. Но нашето гледище ще бъде и наша съдба. Ако ние днес работим за неговото осъществяване и приложение в личния си живот, Царството Божие, сиреч царството на разумното, е дошло вече на земята.

Любомир

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Майчин зов

Възлюби о, Сине мой, Живота,

С Идеал в житейский път върви,

И макар през тъмната Голгота

Да преминеш, смело ти тръгни!

Кат светилник лъчезарен в тъмнината

Да сияят твойте съдбини,

О, възпей мирът на свободата,

Възвести, че идват нови дни!

Нека сгреят твойте песнопения

Хлад сърдечен във човешкий род

Оплодявай със свети въжделения

Ти душите, с мъдрост и любов!

Със усмивка дните на земята

Изживей, — давай и люби!

За благата висши на душата,

Всяка земна суета презри!

В Твоя път не чакай ти награда,

Не жадувай слава и венци!

Верний сине мой, на теб се пада

Радостта на чистите души.

В. С. Н.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЧИСТЕНЕ

За да може животът да функционира правилно, нужна е чистота.

За да можем да посрещнем, да приемем, — да оценим и да оползотворим както трябва новото, красивото, великото в живота, нужно е да се очистим.

Без физическата чистота, тялото започва да се изпълва бързо с отрови — преждевременно старее, изражда се и умира.

Без душевната чистота, спира се оня светъл ток на чистата вътрешна радост, която осмисля живота.

За де посрещнат Великия Ден на Възкресението, днес навсякъде по домовете чистят.

Много на място е това чистене. Освен физическа необходимост. то е още н един велик символ, чието значение би трябвало да се съзнава от всички.

Да не чистим само механически. Да не чистим само външно-то на чашата, която се нарича наше тяло, а вътрешността да оставяме без внимание. Да очистим дома, да очистим тялото, но да очистим и душата.

Да очистим нашето сърце, да очистим нашия ум. от нечистите чувства и мисли, които са свили гнездо в тях и огряват живота ни. Да очистим преди всичко най важното — нашата вътрешна същност — като не забравяме, разбира се, и външното. Едното и другото, трябва да вървят паралелно.

Да се очистим!

И когато се заловим с тоя процес на чистене, ние ще видим, че той съвсем не е таке лесен. Колко много нечистотии има по домовете и в тъканите на организма ни, но колко по-много са тия в умовете, сърцата и душите ни!

С какви Авгиеви обори имаме да се справяме ний! . . . Какви трудности, какви непредвидени пречки изпъкват, щом започне процеса на това чистене!

Но да се не отчайваме, а смело да се заловим на работа. Наш дълг е да се очистим, и никой друг няма да извърши това заради нас.

„Блажени са чистите по сърце“, казва Христос.

Да запалим, прочие, огъня на будната творческа мисъл, която ще просее, ще отдели житото от плевела и ще изгори всичко нечисто в нас.

Да се очистим!

Защото Велик Ден ще има само за тези, които са се очистили.

П.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЪМ ПО-СМИСЛЕН ЖИВОТ

(По случай деня на трезвостта — 4 април)

В края на седемнадесетото столетие, в царуването на Едуард IV, в Англия умрял един селянин на име Томас Паар, не възраст 152 години и 9 месеци. Целия си живот той прекарал на село всред оскъдица, само последните девет месеца имал честта да бъде гост на английския крал, който като слушал за преголямата старост на този свой поданик, пожелал де го извади из неговото бедно жилище и да го прибере в двореца. Тук щастливият Паар бил гощаван царски, но смъртта му завидела и го грабнала от царската трапеза. Великият по това време придворен лекар Харвей, същият, който пръв откри кръвообращението у човека и с това обезсмърти името си в науката, аутопсирал тялото на Паар и открил че тялото му било в отлично състояние; хрущелите на гръдната кост не били се още вкостенили; на ръцете си имал черни косми; вътрешните му органи били още здрави. Д-р Харвей приписал смъртта но смяната на простата и бедна храна, с която се хранел Паар, до като бил на село, с богатите блюда в двореца, както и на Лондонския влажен и мъглив въздух.

Така ние виждаме, че още преди 200 години тоя прочут учен отдал голямо значение за достигане до дълбока старост на същите ония неща, които днешната наука сочи, като единствени и безпогрешни, именно: простата храна, чистия въздух, умерения живот и др.

Но не само англичанинът Паар е пример на такъв дълъг живот. И ние в наше време срещаме стари люде, достигнали почти 100 год. благодарение на простия живот на село. в недрата на природата, далеч от грижите на съвременния напрегнат живот. Те немат нито една десета от удобствата, които дава градския живот на богатите хора, живеят по дълго, и, може би, по-щастливо, защото не се лутат в лабиринта от грижи и не харчат последните си сили да изкарат пари, за да се нахранят и напоят добре. Твърде интересно е и обстоятелството, което наблюдаваме и в приютите за старци. Тук ние виждаме твърде стари хора, макар че храната им не е всякога най доброкачествена, нито пък жилищните им условия са най-добри. Въпреки това много от тях живеят твърде дълъг живот, защото не са под гнета на най-важното условие, което състарява човека преждевременно — грижите около съществуването ни. Те не се грижат за насъщния, водят сравнително редовен живот, лягат рано и стават рано, хранят се леко, не пият спиртни пития и не заболяват от простуда, на връщане от стоплените театри или салони, защото не ходят на такива, нито берат ядове около богатствата си, защото немат такива.

И са щастливи. Щастливи са, защото имат най-голямото богатство, което може да им даде животът: да са здрави и да съзна-ват, че живеят. Наистина лишени са от разкошни стаи, хубави мебели, финни напитки и изрядни блюда на трапезата, но имат здраве— най-голямото богатство което може да даде животът. А здрави са, защото не хабят нервите си по добиване на неща, които правят живота луксозен и красив, но не и непременно радостен и щастлив. Тъкмо това нещо трябва да подчертаем в днешно време, защото голям дял от страданията на човека се дължат на стремежа му да блести външно за сметка на много лишения на насъщна нужда.. Ние знаем много младежи от двата пола, които живеят в твърде мизерни стаи, хранят се най-оскъдно, но се обличат в разкошни дрехи, носят най-хубавите обуща, рядко пропускат кино, дават си вид на охолни личности, а в същност страдат и телесно и душевно, защото пропускат да задоволят най-простите нужди на организма: да се нахранят, да се окъпят, да прекарат известно време на чист въздух и пр. както и да посветят част от времето си на четене на хубави книги, чрез които ще добият по широк поглед на живота и по-голяма култура.

При днешните тежки икономически условия, единственият начин да бъдем здрави и що годе щастливи е да се научим, как да владеем нервите си и да не ги хабим чрез прекомерни грижи за суетни неща, както и да избегнем всичко онова, което угнетява и съсипва духа. А това се постига чрез възприемане на по-друг мироглед за живота от тоя, с който живеят повечето хора днес, чрез по-проста храна, чрез по-тясно съприкосновение с природата, чрез отказване от вредните алкохолни питиета и от тютюна и чрез търсене на по-висша духовна култура.

Така са живели нашите деди и прадеди и са стигнали до дълбока старост без да са знаели тия научни истини. Днес ние живеем в по-културен век и можем, ако следваме съветите на науката и повеленията на разума, не само да стигнем тяхната възраст, но и да я надминем.

Д-р Г. Ефремов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Словото на Учителя

Петте врати

От какво произтичат несъобразностите и престъпленията в живота на човека? Когато грешният прави престъпления, можем да си обясним причините, обаче, някой път лоши мисли и желания минават и през ума на един светия, тях как да си обясним? Даже има случаи, когато ангели напускат небето със своята възвишена чистота, за да влезнат в един свят на стълкновения.

Например: вземете очите, най-голямото благо, което човек има. същевременно е повод и за редица престъпления: ушите, чрез които човек получава знания, колко зло иде чрез тях! Същото е и с вкуса, обонянието и осезанието. Значи, петте сетива у човека, които са източник на живот, са врата, — условия за престъпления, в зависимост от причините, които ги извикват в действие. Дали по атавизъм, съзнателно или несъзнателно човек върши престъпления? Причините съществуват, но как да се справим с тях?

В начина, по който днес хората живеят, има нещо неустойчиво. Създаденото по този начин на живот, сега или в бъдеще има възможност да рухне. Ако вие искате в сегашния си живот да разбирате Божиите пътища, почнете да изучавате ония лоши мисли и желания във вас, които не са проявени, и за които Господ още не ви е съдил. Да кажем, някой мислят, че не с достатъчно учени, и са недоволни от това; други са недоволни, че не са достатъчно силни, красиви, практични и пр. Престъплението на Ева произтече именно от това, че тя беше недоволна от оня възвишен свят, в който се намираше, и пожела да влезе а един свят с по-голяма широта. Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава. И това, което Ева някога направи, вие го правите сега. Някой, само ви бутна и веднага ставате недоволен, това е по атавизъм.

Мнозина искат да изучават другия свят, но за това се изисква да бъдете умни. Ако отидете с това съзнание нищо няма до видите, или ако видите, може да паднете в изкушение. Онзи свят е красив, но и в най красивия свят има възможности за изкушения. В умствения свят например, не може да направите физическо престъпление, но умствено можете; в духовния свят, в света на чувствата, всяко едно горчиво чувство е вече повод за престъпление. Всяка една постъпка на физическото поле, също може да бъде повод за действие, което не е хармонично. Тогава какво трябва да прави човек? Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Как ще заставите един човек да не гледа когато има очи? Злото не е в гледането, а в начина, по който човек гледа. Злото и доброто са външни неща. Човек е това, което съзнава в дадения случай, кое е зло и кое с добро. Чрез ума или чрез сърцето си той има всякога възможност да направи добро или зло. Значи човек е онова, което разбира възможностите и знае в даден случай как да ги употреби. От всички се изисква да бъдат господари на своите мисли и чувства.

И всеки ден Господ изпитва сърцата и умовете на хората. Красивата мома, парите, славата, всички работи са пътища, чрез които Той изпитва, до колко хората разбират законите, които Той е положил. Следователно, чрез най-малките работи, чрез въздуха, който човек диша, чрез водата, която пие, чрез всичко човек има възможност или да придобие, или да наруши равновесието в себе си. Ако не държите будно съзнанието си, изкушението веднага ще дойде. Както Петър беше казал на Христа: „Всички да се отрекат от Тебе, аз няма да се отрека.“ Но Христос знаеше онази скрита възможност за изкушение в Петра, затова му каза: „До като пропей петела, три пъти ще се отречеш.“ Но Христос знаеше и начина, по който да го освободи от това. С погледа, който Христос отправи към Петра, пробуди съзнанието му и понеже беше от смелите хора, Петър разбра къде беше причината.

И днес хората са смели, но когато имат пари, власт и пр. Отнемете им онова, на което разчитат, ще видите до къде стига тяхната смелост! Човек не трябва да се уповава на условията: При липса на условия не трябва да бъде страхлив и да се обезсърчава.

Бъдете крайно внимателен в постъпките си.

Те са условия да насочат постъпките на хиляди други в една или друга посока. Никога не допускайте едно изкушение в себе си, защото и най-малките са опасни. С един поглед например може да внесете раздори, да се зародят съблазни, подхлъзвания, а може чрез него да насочите човека към Бога, към правия път.

Престъпленията в ума на човека се зараждат от нищо и никакво. Онзи от вас, който иска да му разкрия малките тайни, съзнанието му трябва да бъде толкова будно, че да не допуска ни в ума, ни в сърцето си и най-малкото изкушение. Изкушението иде от това когато дадеш на човека нещо, което не му съответства. Например: баща пие вино или ракия и дава на детето си, за да ме му стане нещо. Но щом той е пил то вече е стенало. При парите, при жената, при плодовете, при всичко хората не могат да бъдат свободни от греха, ако съзнанието им не е будно. Значи, престъпленията идват от благата. Например: поверяват ви една каса с наполеони. На вас ви е необходимо един наполеон и си го вземате. Престъплението не седи във вземането на тази монета, но в навика, който си създавате в бъдеще, който навик ще ви позволи да вземете от хора и с един наполеон. Не се плашете, изкушенията ще дойдат, не мислете, че ще бъдете пощадени. Писанието казва: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде“, т. е. който размишлява до край. Значи, няма човек, който да не бъде изкушаван. Лошото не е в изкушението, а в разбирането на нещата. За да не се пада в изкушение, трябва всяко чувство в човека, едновременно де засяга: физическия, духовния, умствения и причинния сватове. Когато влезнете в причинния свят, дето всички неща се разбират, като видите красивата мома, всяко нещо, което видите, ще му се радвате, но няма да го пожелавате, ще си вземете само това, което е за вас. И престъплението е в това: да вземаш туй, което не е твое. Някой може да ви отстъпи своето, но то е друго. Понеже човек се намира в един свят на изпитания, роптае. Но той не трябва само да се изпитва, необходимо е да преценява и да види в какво могат да му служат нещата.

Днес всичката идеална любов на хората, от божествено гледище, е едва първата фаза на любовта. Трябва да минете във втората, третата, и като дойдете в четвъртата фаза, чак тогава ще се разкрие един просторен свят за вас. Значи, в любовта на физическото поле, ще бъдете разочаровани; в духовния ще усетите скърби и радости; в умствения — омраза и в причинния свят вече ще се примирите и ще узнаете дълбоките причини, които са създали нещата така. Тогава ще съзнаете, че Бог живее във всекиго, и че всеки човек е една възможност за да намерите истинския път.

Можете ли да се изкушавате от една красива мома, като знаете, че Бог живее в нея? Изкушението седи там дето не е Бог. Бог даде заповедта си в райската градина и когато се оттегли, изкушението дойде. Ева се изкуси, но и вие се изкушавате, само че в друга форма.

В какво седи сега любовта към Бога? — Щастието на другите хора, да бъде и наше; когато някой се жени, да ни е приятно. Защото аз и той сме все едно. Когато някой прави добро — то съм аз; когато никой прави зло — то съм аз, затова не го съдя. Не го съдя. защото ако съм с неговите разбирания и аз ще постъпя така. Но сега, когато той постъпва така, на мене ми се дава възможност да изправя неговата постъпка.

И тъй, когато се увеличава злото, увеличава се и доброто. Увеличава ли се доброто, увеличава се и злото. Вие искате известно благо, но то ще ви донесе и своите противоположни последствия. Значи, ще минете райския живот на земята, но ще дойдат и изкушенията, Адам не изтърпя и вкуси плода, за който Бог беше му казал: нито да го поглежда, нито да го пипа, нито да го вкусва, нито да го мирише и нито да го чува. Адам и Ева допуснаха изкушението и чрез петте си сетива. Значи петте сетива на човека са врати, през които и злото и доброто идва. Ето защо бъдете разумни. Като дойдат изкушенията попитайте своя ум, и сърце, и Господа, как да постъпите. Вие казвате: „Не е ли човек свободен“? Свободата е място на престъпления. Само свободния може да направи добро и зло. Безлюбието е свобода. И за това, ако искате де се повдигнете и да се освободите от това плачевно състояние, имайте едно отлично будно съзнание. Като знаете, че всички хора и в доброто и в злото са на изпитания, влизайте в положението на всекиго. Ако оставите човешкото тяло без съзнание, то ще падне. Въобще, целият живот на човека е толкова устойчив, колкото е устойчиво и съзнанието му. Затова правете си вечерно време отчет и вижте престъплението, не от неговата черна страна, а как да се справите с него.

Необходимо е ковък да дойде до съзнанието да чувства благата на всички хора като свои; да чувства техните мъки и страдания тъй, като че той сграда, и след това да почувства възможностите за тяхното повдигане. Когато почнете да живеете така, вие сте на правия път. Тогава към падналите бъдете снизходителни и ги обичайте, а към ония, които не са паднали, съжалявайте ги, защото имат възможността де паднат. Животът е пътешествие; ако някой е влизал в някой мочурлак и живота му се е обезсмислил извадете го оттам и го измийте. Бъдете изправни в Любовта си. за да не се измъчвате. Ако виждате само лошото а живота, вие виждате само неговата опака страна. Ако търсите само своето спасение и живеете в Бога, това е само едната страна на живота. Животът има смисъл в служенето на източника на вечното благо. Трябва да се научите да разпознавате гласа на Божественото във вас, то всякога ви предупреждава и ви подсказва какво трябва да правите, като ви оставя свободен. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Разсъждавайте разумно, за да стават нещата разумно и да не влизате в осъждане. Като видите, че някой страда и се изкушавате, не го съдете защото същата възможност за изкушение съществува и за вас.

И тъй, бъдете благодарни за живота, който имате сега. Ако а него не можете да носите нещастията, които се случват, как искате друг, който може да ви донесе по-големи? Не мислете, че по-ученият е по-щастлив. Колкото човек се повдига, толкова и мъчнотиите се увеличават. Затова не роптайте и не искайте да имате нещата преждевременно.

Ако сте разбрали Божествените пътища, вие сте влезли в един живот, дето от всичко трябва да вадите поука. Като вървите в правия път, всяко изпитание и изкушение ще ви бъде като възможност в бъдеще да видите величието на Любовта. Писанието казва, че всичко ще се превърне за ваше добро.

Всички се намирате на кръстопът. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Не се занимавайте със състоянието на другите, не търсете причините вън от себе си. Дръжте съзнанието си будно, за да можете да контролирате петте си сетива.

И тъй. станете господари на своите сетива, за да почнете да разбирате и други едни прояви, които имат по-възвишен характер. Казано е: „И това е живот вечен да позная тебе единаго Истинаго Бога.“ Затова търсете живота, който носи любовта в себе си. Любовта, която разрешава всички въпроси; Любовта, която освобождава човека от всички изкушения, която дава възможност на човека да излезе от преходния живот да влезе в истинския.

Из беседата „

Петте врати“ - 22. I. 1936 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (22)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(продължение от брой 154)

Глава V

Аз не бях вече в светилището. Чист въздух докосваше моето лице. Отворих очи и видях небето над мене и звездите, които блестяха в неговите дълбини. Бях прострян и се чувствах извънредно изморен. Обаче аз бях ободрен от ехото на хилядите гласове, чийто викове и песни идваха де ушите ми. Какво бе това?

Намирах се в средата но кръга, съставен от жреците — десетте велики жреци. Агмад беше прав застанал до мене: той ме наблюдаваше. Очите ми се спряха на лицето му и аз не можех да ги отдръпна. Без милост, без сърце, без душа, как съм могъл да се страхувам аз от тази статуя, от това безчовечно същество? Аз не ще се страхувах вече от него. Погледнах жреците, които ме заобикаляха. Те бяха потънали в себе си. Всичките бяха ранени, разкъсвани от едно могъщо желание, от една жажда за удоволствие, която те ласкаеха като змия в сърцата си. Аз не можех повече да се страхувам от тези хоро. Аз видях светлината. Аз бях силен. Аз станах. Преминах с поглед тълпата, която се притискаше върху бреговете на реката, под ясното небе. Сега разбрах какви бяха странните гласове, които бях чул. Тълпата беше обезумяла: едни от вино, други от страст, а трети бяха плячка на същинска лудост. Голямо число лодки бяха навлезли в реката; тези, които те носеха, бяха дошли да представят дарове на богинята, която всички почитаха, и която тази вечер те бяха видели, чули и почувствали. Свещеният кораб, върху който стоях, беше препълнен с купища жертвоприношения. които хората хвърляха, изправяйки се на своите низки лодки, на своите салове, наредени покрай нашия кораб. Злато, сребро, скъпоценности, златни вази, украсени със скъпоценни камъни. Агмад гледаше всичко това и на устните му се появи една усмивка. Тези богатства можеха да послужат за поддържането на храма, но що се отнася до него, то бяха неща, към които той се стремеше и за които работеше. Душата ми тогава заговори, без да се допитва до мене. Аз не можех повече да бъда само мълчалив наблюдател. Аз заговорих с висок глас и заповядах на народа да ме слуша. Веднага, простирайки се все по-нашироко, мълчанието зацарува навсякъде.

„Слушайте ме вий, които сте тук като поклонници на богинята. Коя е богинята, на която вие служите? Не можете ли да узнаете това от думите, които тя нашепва във вашите сърце? Погледнете в себе си, и ако тя е запалила във вас буйния огън на страстта. съзнайте, че това не е истинска богиня. Защото истина има само в мъдростта. Слушайте, и аз ще ви кажа думите, които бяха произнесени в светилището, прошепнати от светлия дух на нашата царица, на нашата майка. Знайте, че само в правдата, в чистите мисли, в чистите постъпки, вий ще намерите мира. Нима тази мрачна оргия е нещо, което подхожда на богинята на истината? Нейни поклонници ли сте вие, които сте пияни от ви но и от страст, тук, под светлинната на небето? Вий, които имате на устните си буйните думи и песни на нечестието, в сърцата си безсрамни мисли и които сте готови да минете винаги към дела? He! На колене, повдигнете ръцете си към небето и молете се на този дух на доброто, на нашата Царица на мъдростта, която простира върху вас крилете на своята любов, да ви прости вашето безсрамие и да ви подпомогне в нашите нови усилия към доброто. Слушайте ме. Аз ще я моля, защото я виждам във всичкото й величие. Повтаряйте думите, които аз ще произнеса, и тя сигурно ще ви чуе, защото тя ви обича, въпреки вашите обиди.“ Звуците на една мелодия, песента на голямо число мощни гласове задуши моя глас. Жреците запяха една песен. която имаше характера на химн. Народът, повлиян от моя глас и от моите думи, беше паднал целокупно на колене. Сега, опиянен от музиката, той пееше с усърдие химна и звуците се издигаха величествено към небето. Един остър парфюм проникна в моите ноздри. Отвърнах се с отвращение, но беше вече късно. Почувствах, че съзнанието ми се замъглява.

„Той е в екстаз“, каза Камен Бака.

„Луд е“ — дочух до шепне друг глас — толкова студен, толкова пълен със злоба глас, че аз трудно можех до го узная. Но аз знаех, че това бе гласът на Агмад.

Направих усилие да му отговоря, защото във всичко, което правех, аз бях движен от едно нова и чудна смелост, и не знаех вече страх. Но упойващите пари бяха вече извършили своето действие. Аз бях ням, главата ми натежа като през сън. В разстояние на няколко секунди аз заспах.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДЕНЯТ НА ТРЕЗВОСТТА

— 7 Април (Благовещение)

По решение на общия федерален конгрес на Българската въздържате пие федерация, за в бъдеще общия най-голям идеен празник не българското въздържателно движение — Деня на трезвостта ще се чества неизменно на Благовещение — 7 април, предшестван от обща агитационна седмица на движението, т. г. от 29. Ill — 6 IV.

През тези дни българското въздържателно движение, при сътрудничеството на всички официални и обществени власти и институти, предприема повсеместна културна акция за широко проагитиране идеите на въздържанието и призоваване народа ни към здрав трезвен живот и труд за успеха на родината.

По всички градове и села ще бъдат организирани тържествени събрания, утра и манифестации, разпространена книжнина и множество позиви и агитационни материали.

По този случай Министерствата на просветата и търговията са издали специални окръжни до всички училища, с които се нарежда учителите да окажат пълно сътрудничество при провеждане на акцията, като във всички училища в специален час се говори върху празника. Дирекцията на народното здраве от своя страна също така обявява седмицата на трезвостта до своите органи и нарежда същите да подкрепят акцията, а там където няма въздържателни дружества сами да изнесат сказки и събрания.

Радио София ще предаде специална програма със сказки и съобщения за въздържането и делото на българското движение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КОНФЕДЕРАЦИЯ ЗА КУЛТУРНО-НРАВСТВЕНА РАБОТА

Инициативата на Българската въздържателна федерация

Последният конгрес на Българската въздържателна федерация е решил. Федерацията да вземе инициативата за създаване на конфедерация за културно нравствена работа в България, която ще има за цел да обедини на конфедеративни начала всички върховни организации у нас за културна нравствена работа за координиране на тази им дейност и взаимна подкрепа при всички случаи на нужда на обединените организации при провеждане на някоя нейна специфична задача.

Осъществяването на тази хубава инициатива на Българската въздържателна федерация ще бъде от голямо значение за бъдещия културен живот страната.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НАЙ-ТЕЖКИЯ ДАНЪК В БЪЛГАРИЯ.

Какво се харчи у нас за спиртни напитки и тютюн.

Освен големите физически и морални поражения, злополуки, престъпления и общо израждане, които алкохолизма и тютюнопушенето причиняват на българския народ, последния им заплаща безропотно и най-тежкия данък.

Така напр. в България се е похарчило средно годишно за периода 1931-34 година, както слепва: за вино — 1,573,893.680 лв., или по 307 лв. на глава годишно.; За ракия — 687,381,127 лв. или по 134 лв. на глава; За бира — 114.066 489 лв., или по 22 лв. на глава и за тютюн — 896,547,484 лв., или по 175 лв. но глава, или всичко за спиртни напитки и тютюн България харчи г. 3,271,888,691 лева, което прави по 639 лева годишно на глава от пеленаче до старец.

Това прави в същност 2/3 от целия бюджет на държавата.

Тази цифра би станала още по-значителна, ако се има предвид, че целия български народ плаща годишно: за всички преки данъци само 455 000,000 лв. за всички косвени данъци — 1 950,003.000 лв. и за всички такси и други берии — 552,500,000 лв.

Такъв е все още нашия беден народ — малко има, а много плаща за излишни и вредни неща.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Исканията на българското въздържателно движение

Последният общ конгрес на Българската въздържателна федерация, която обединява целокупното българско въздържателно движение, със специални резолюции е приел е днешни искания на въздържателно движение, както следва:

I. По алкохолизма: Изработване общ национален план за борба с алкохолизма; създаване от инспектората по алкохолизма при Д. Н. З. творчески институт и общ ръководител на борбата против алкохолизма; въвеждане въздържателно образование в програмите на всички учебни заведения в страната; възстановяване правото на народа с референдуми да затваря кръчмите по села и градове; признаване въздържанието като обществена добродетел и предпочитане на въздържатели, при равни други условия, при назначаваме на всички държавни и обществени служби, особено: учители, лекари, свещеници и пр.

II. По наркотизма: Строго забраняване пушенето от учащите се, но същевременно и забраняване на учителите да пушат в училищата; строго забраняване пушенето във всички държавни, и обществени заведения, трамвай увеличаване вагоните за непушачи по влаковете и пр.

III. По хазарта: Закриване комарджийския дом във Варна и строги санкции срещу, съдържателите на тайни комарджийници в големите градове; премахване комаржийските машини и пълна забрана на всички пиянки, въртелешки, късметчета по улиците, училищата и пр.; бойкотиране всички що-коладени фабрики, популяризиращи хазарта и всред най-малките български граждани чрез шоколадчета и бонбони.

IV. По разврата: Енергични мерки за борба срещу проституцията на принципа на абсолютно премахване публичните домове и търпимостта на проститутката; строг контрол на филма: допускане в контролната комисия при М. Н. П. представител на Б. В. Ф. и засилване санкциите с максимални глоби на всички съдържатели на кина, в които бъдат заловени малолетни зрители на филми неразрешени за тях; ефикасни мерки за борба срещу порнографската литература и пр.

През настоящата година Българската въздържателна федерация, съвместно с всички културни организации в страната, ще организира и проведе повсеместни акции и постъпки пред респективните официални места за пълното реализиране на така набелязаните първи искания на въздържателното движение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въздържателно движение против войната.

Българската въздържателна федерация в последния си общ федерален конгрес единодушно е приела резолюция, с която се присъединява към писмото-апел на лекарите-психиатри от всички страни, отправено до държавните мъже на всички държави, с което се изтъкват застрашаващите перспективи на една бъдеща нова война.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Българското въздържателно движение днес

С всяка измината година то възмъжава, оформява се и израства като едно от първите и истински обществени движения у нас, програмите, акциите и дейността на което добиват все по-широко обществено влияние.

Пречките и несгодите, с които то трябваше да се справи през последната година и успешното им преодоляване, за да израсне още по-крепко, сплотено и осъзнало своята обществена мисия, го издигат от друга страна като първостепенно борческо движение и свидетелстват за неизчерпаемият ентусиазъм и енергия на неговите дейци, и за живота и несломима вяра в тържеството на истината, правдата и трезвостта!

А извършваната огромна пропагандна работа чрез хиляди сказки, събрания, разпространени десетки хиляди екземпляри вестници, книжнина, афиши, плакати й. пр. бавно но сигурно чертаят светлия път към нашето трезво утре!

I. Общ състав.

Днес българското въздържателно движение се състои и представлява от следните организации:

1. Ученически неутрален въздържателен съюз — при средните учебни заведения — обединяващ 80 клона с 5000 члена;

2. Младежки въздържателен неутрален съюз — на извъншколската младеж — обединяващ 140 клона с 4500 члена;

3. Български неутрален въздържателен съюз — общограждански — обединяващ 120 клона с 4048 члена.

4. Български учителски въздържателен съюз — обединяващ 20 клона с 600 члена;

5. Български лекарски въздържателен съюз — обединяващ 70 члена.

6. Железничарска въздържателна секция при О. Б. Ж. М. — обединяваща 7 групи с 150 члена;

7. Български евангелски въздържателен съюз — обединяващ 16 дружини с 600 члена;

8. Съюз за борба с алкохолизма обединяващ 16 ложи с 338 члена:

9. Студентски въздържателни дружества — в София и Барна с общо 300 члена и

10. Женско християнско въздържателно дружество — София, клон от Межд. женски христ. въздържателен съюз — с 90 членки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Въздържателни издания;

1. в. Въздържателче — месечно илюстровано вестниче за деца. Издава бълг. учит. въздърж. съюз. Година IV. Абон. 10 лева. Ръчна продажба 1 лв.

2. сп. Трезвеност — орган на Учен. неутр. въздърж. съюз. Година XVII. 8 книжки годишно. Абон. 30 лева.

3. в.Трезва младеж —месечник, орган на Млад. въздърж, неутр. съюз. Година IX. Абон. 15 лв., ръчна продажба 1 лв.

4. в. Трезва борба — двуседмичник за трезва култура и въздържание. Издава БВФ. Година IV. Абон. 20 лв., ръчна продажба 1 лв.

5. сп. Фар на въздържанието — научен орган на БВФ. Двумесечно списание. Год. Vl абон. 50 лева.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За царя и мъдреца

(басня)

Царят бе много умислен. — Не съм спал цяла нощ — каза той на Мъдреца, който го гледаше най-спокойно. Какво да се прави? Така повече не може. Всичко отива зле. С всички се съветвам, но техните съвети не поправиха нещата. Много нещо мислих да поправя, но всичко върви не тъй, както аз искам. Нито пък може нещо да се поправи. От зле, по-зле става. Мир нямам вече, ще полудея. Какво мислиш ти? Какво ши ме посъветваш?

— Какво мислите вие или аз. има много малко значение — каза му мъдрецът, но достатъчно е ако ние следваме това, което съдбата е определила за нашата страна. Силата на човека е в изпълнение волята Божия.

— От где да я зная каква е? И как да имам туй сърце да чакам? Блажени сте вие мъдреците, че имате спокойствие.

Мъдрецът се само усмихна.

— Но нали и вие вървете в Бога?

— Разбира се.

— Ами тогава? Вие казвате, че вярвате в Бога, в доброто, но се страхувате, че злото може да направи нещо, което Бог не иска.

Царя поиска да възрази нещо, но после се замисли без, да каже нещо.

— Гледайте — посочи му далеч мъдрецът. Един човек вървеше по хълмът самичък. нехаен. Не далеч зад него го дебнеше стъпка по стъпка друг. Царя събра вежди и помери да стане. —Ще обере човека . . . Това е разбойникът!

— Да, каза мъдрецът, разбойник е.

— Е как? Да оставим това така?

Мъдрецът се само усмихне. Царя се разсърди.

— Как е възможно такова равнодушие към човешкото нещастие? — попита той бързо.

Мъдрецът го потупа усмихнато леко по рамото.

— Погледнете малко по-назадъ1 Царя се взре, турнал ръка над вежди. Лицето му се успокои в широка усмивка.

— Стражар е . . . Дебне крадеца, каза весело той.

— Това е разликата между мене и вас, каза мъдрецът. Вие виждате в света само крадците, а ние знаем, че винаги зад злото следва доброто — затова сме и така спокойни.

Любомир

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×