Jump to content
Ани

Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 159

Recommended Posts

БРАТСТВО

Двуседмичник за братски живот

Брой 159 - год. VIII.

Севлиево, 10 май, 1936 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 60 лева

За странство – 100 лева

Отделен брой 2 лева

Всеки абонат ще получи безплатно книгата

„Вечната поема“

от Auroro

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Аскетизъм и въздържание

Слънце, въздух, вода

Словото на Учителя. Знайното и незнайното (Из неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.)

Ураган (стих. от Олга Славчева)

Белият лотос (прод. от брой 158 - Мейбъл Колинз)

Музиката и нейния произход (Извадки из беседа)

Из науката и живота. Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието (продължение от 158 брой)

Чута молитва (разказ - Невена Неделчева)

------------

Приложение: За брака. Зъболекар Стоицев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мейбъл Колинз (25)

БЕЛИЯТ ЛОТОС

(прод. от брой 158)

Глава VII.

На другия ден, когото очите ми се отвориха, аз видях, че леглото ми беше обградено от величествените същества. Те ме гледаха сериозно; не виждах усмивка на никое лице; но безкрайната симпатия, която чувствах в тях, ми даде сила. Станах и коленичих до леглото си, защото разбрах, че наближаваше един важен момент в живота ми.

Най-младият и най-лъчезарният от всички напусна кръга приближи се до мен и хване с ръцете си моите ръце, в които аз държах повехналия лотосов цвят, който бе стоял на възглавницата ми.

Хвърлих поглед около мене. Другите бяха изчезнали. Погледнах моя другар. Той бе мълчалив, с очи спрени върху мен. Колко млад и красив бе той! Земята не бе оставила никакво петно върху неговия дух; но аз знаех, че това петно ще продължи да стои върху мен, до тогава, докато успея да го изтрия напълно през вековете. Неговата чистота бе такава, че аз изпитвах пред него някакво чувство на страх.

„Не повдигай още очите си“, прошепна той.

Докато стояхме така в мълчание, един приятен глас достигна до ухото ми.

„Блестящи вечерни звезди, ти, последния от дългата серия ясновидци, които бяха въплътената мъдрост на храма и увенчаха със слава величието не Египет. Нощта е близко, и мракът ще дойде и ще скрие в земята красотата на небесата над нея. Обаче истината ще остане с моя народ, невежите деца на земята. И на вас предстои да оставите след себе си една блестяща светлина, един вечен спомен, които ще привличат погледите на хората и ще ги вдъхновяват в бъдещите векове. Разказът за вашите животи и истината, която ви е вдъхновявала, ще се предадат на други раси, в други части на тъмната земя, на един народ, който е само чувал да се говори за светлината, но никога не я е виждал. Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството. Той ще чуе един глас, който ще бъде незабравим за него, и думите, които този глас ще произнесе, ще бъдат тайнственото наследство на вековете и ще бъдат произнасяни под друго небе — те ще предизвестят зората, която трябва да изгрее след дългия крак. Ти, най-младият, ти, който си едновременно и силен и слаб, бъди готов! Битката наближава, не отпадай. Ти имаш една задача: да учиш народа. Не се страхувай, че мъдростта ще липсва на твоите думи. Аз, която съм Мъдрост, ще бъда до теб. Подигни очите си, мое дете, и почерпи сила“.

Аз подигнах очите си и, както правех това. почувствах силното ръкостискане на моя другар, който беше коленичил заедно с мен. Разбрах, че той желаеше да ми даде смелост да съзерцавам ослепителното величие, което беше пред моите очи.

Тя беше пред нас, и аз я видях, както цветето вижда слънцето, което го храни. Аз я видях непредрешена и без воал. Тъй прекрасната жена, която бе усладила скърбите на моето детство, се губеше в божественост, във величие, които изпълниха душата ми с един огън, който беше като смъртта. Обаче аз живеех; аз виждах; аз разбирах.

(следва)

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аскетизъм и въздържание

Беше време — и цели столетия, десетки поколения, минаха под неговия знак —когато духовното подвизаване подразбираше суров аскетизъм. Христовият последовател поставяше дреха от камилски косми, обръщаше гръб на потъналия в грехове и съблазни град и бягаше в пустинята. Там, при сурова дисциплина. с дълги пости и нескончаеми молитви, се стараеше да се приобщи към обещаното от църквата Царство Божие. Рисуваните от църквите светии са изнемощели многострадалци, които безутешно гледат към някакъв друг свят, докато тялото им носи още мъчително земно съществуване.

Възраждането въстана срещу диктатурата на аскетизма, който схващаше Христовия подвиг като кръст и Голгота, като отрицание и страдание, а не като победоносно шествие но Духа.

Радостта се схвана като елемент от самия живот. Да се отрече радостта, това беше все едно— да се отрече живота.

И тъй като животът не може да бъде отречен от жадуващто човечество, много по-лесно беше — да се отрече аскетизма.

Така и стана.

В стремежа си да живее и да се радва. човечеството потърси удоволствията на вкуса и на физиката, а не и радостите, които можеше да му даде духовния подвиг.

До такава степен човечеството се настърви срещу аскетизма, че даже обикновеното въздържание от спиртни пития, от вино, „което весели сърцето“, етическото вегетарианство, което има такава биологическа основа, лишаването от „свинската пържола“ се смяташе за средновековен аскетически подвиг.

Без съмнение, тук има дълбоко неразбиране на тия понятия.

Въздържанието от винопиене, месоядство, похотливост, не е безчислено осакатяване на плътта и лишаване от радости.

То е съзнателно, доброволно, безболезнено отказване от медните монети, за да се получат златни.

Да се лишиш от едно временно удоволствие на езика и небцето, за да получиш добро здраве, бистър мозък, правилни отношения с близките си —това не е аскетизъм, а получаване на по-голяма радост.

Да се откажеш доброволно от напоеното със смъртен ужас месо, като лишиш стомаха си от щекотливия усет на изяденото животно, не е никакъв аскетизъм. То е съзнателно търсене на по-здравословни хранителни елементи, които свързват човека с по-радостни, слънчеви природни фактори.

Когато питали Бернард Шоу, как се въздържа да не пие спиртни пития, той отвръща:

— И аз трябва да се чудя, как се въздържате да не пиете бензин! Тук не се касае до въздържание, а до неприемане на отрова!

Въздържанието на окултния ученик, който е и въздържател и вегетарианец, не е нито аскетизъм, нито отричане от радости. Напротив — то е необходимо условие за тържественото шествие на Духа от по-низшата към по-висшата радост, от по-несъвършено към по-съвършено и по-пълно овладяване на живота, който е радост — и само радост.

Ст.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛЪНЦЕ, ВЪЗДУХ, ВОДА

Слънцето, въздуха и водата — главните лостове на нашето здраве и това на растенията и животните — разумно използвани, представляват крайъгълния камък на правилното развитие, на нашия напредък. Те създават условия за един здрав и разумен живот тук на земята,

Слънчевата светлина и енергия, приети правилно и на време, дават сила и тласък за растеж. ТЬ прочистват и изгонват всичко лошо и тъмно, те лекуват всеки недъг. Те са единствения извор, от който блика живот, т. е. те създават условия да се прояви живота в своята целокупност и най-голямо разнообразие, което нашия ограничен ум трудно може да схване и разбере. Мъчно Могат да се поберат в неговите тесни рамки тая обширност и простор, това разнообразие и величие. който светлината е способ на да създаде и създава.

Въздуха носи свежест. Той е проводник на оная жизнена сила, наречена още „прана“, която вдъхва дихание във всичко живо, а всичко, което се стреми да прояви живот, да даде изрез на онова свойство, вложено в него като зародиш в семка. Въздуха носи на човека чиста мисъл. Той му дава крила да се носи из него, да лети над гори и планини — много естествено, когато човек знае изкуството добре да го използва. Когато човек е научил начина да диша правилно и дълбоко, той се възражда, той добива сили, знания и способности за творческа работа.

Водата също играе важна роля в живота на съществата върху земята. Без влага, топлина и въздух не може да поникне никакво семе, не може да живее никакво животно, не може да се развива никаква култура и цивилизация. Там дето няма вода, или пък влагата не може да се задържи, става пустиня. Там няма условия да се прояви никакъв живот, там не може да се разцъфти никаква култура и цивилизация. Без вода в света би било голяма нечистота! Водата чисти, тя носи живот. Освен познатите нам елементи, тя носи и нещо друго, което не се подава на изследване. Тя е проводник на оная жизненост, която възраства семето и го кара да се подаде над почвата.

Места, които са лишени от изобилна вода, имат слаба растителност. или пък никак я нямат. Места, в които не прониква Светлина има само плесен и мухъл. Там живот неможе да съществува. Всяко същество, попаднало при условия, в които липсва светлина, въздух и влага, е осъдено на израждане.

Човешкото здраве се базира главно на изобилна слънчева светлина, — външна и вътрешна, на чист и свеж въздух и на изобилна и чиста вода.

Днес благоустройството и културата на един град или село се мери по грижите. които се полагат да се устроят улиците и къщите така, че да могат да се обливат с повече слънчеви лъчи, зданията да имат големи прозорци, въздуха да-се запазва чист и да се достави на населението чиста и най доброкачествена вода. Населен пункт, лишен от чиста и доброкачествена вода, е болен. Хората недъгави и предразположени на разни епидемии. Царството на болестите и на израждането е в мрака, в замърсения въздух, в нечистата вода.

Единствения лекар, който безпогрешно дава лекарства и цери всеки жизненоспособен организъм това е слънцето — слънчеви и светлинни бани, чистият въздух — дълбоко дишане, въздушни бани, чистата вода — водни бани и пр. Затова, искаме ли да имаме здраве и да дадем условия да се прояви една нова култура в света, която да даде ново направление и покаже изходен път на погрешно водения до сега живот, ние трябва да внесем повече светлина, повече чист въздух, чиста и изобилна вода.

На хората днес предстои да приемат една светла култура — слънчевата култура, външно и вътрешно. Нам предстои да приемем и заживеем в оная култура, която изключва насилието, омразата, ненавистта, разврата, войните — с една дума грубите животински нагони, която носи Любовта и братството между хората. Също и всеки човек отделно трябва до приеме слънчевата култура в живота си. И тя ще го научи само на едно, в не-ще го научи само на едно, в него няма да има раздвоение нито колебание на кого да служи, защото светлината в ума му и силата в душата му ще бъдат достатъчни да му осветят пътя и да му покажат, какво именно той трябва да прави.

Ако един човек върши добри дела, имащи за база благото на всички същества, ако в него се е зародил възвишен порив да служи от любов и безкористие на Великото и красивото, безспорно, слънчев лъч е проникнал в неговата душа. Ако той завижда, ако лъже, краде и насилва, той се намира дълбоко, много дълбоко още в избите на природата, в които не прониква слънчева светлина. в които не лъха зефира и не блика чиста изворна вода, е има само мухъл и плесен. Той може да култивира, при тия условия в себе си само пороци.

Той дълго, дълго ще трябва да пълзи, като охлюв и да минава стъпало по-стъпало, до превъзмогва препятствие след препятствие, страдание след страдание, докато един ден, може би след много години, векове и животи, си покаже главата, като растение из под гъстата материя и се изложи изцяло на слънчевата светлина. Едва тогава за него ще настанат нови времена, ще дойде нова епоха. А така, както днес някой се мъчат с изкуствена светлина да внесат промяна и подобрение в живота на тия блуждаещи сенки в долината на страданията, създавайки за тях ограничение, това е невъзможно, това са палиативи. По тоя начин те не могат да се възпитат. Не изкуствена светлина, а истинска слънчева светлина, и то приета не външно. а вътрешно, може да измени техния живот и да ги направи истински служители на живия Бог, на човечеството.

Град. в който има гонение между хората, завист между съседите, клюки, град, в който отварят кръчми и строят затвори, не грее слънце, не го лъха чист и свеж въздух, не го мие чиста вода. Той се намира в тъмна сянка, в обскурантизъм.

Общество или народ, които си служат с насилия и войни, са под тогата на черния адепт. В тях не прониква лъч от истинското слънце. Там няма оня живот. който се развива правилно и в който блика радост, мир и хармония. Когато проникне лъча на живителното слънце, кръчмите, затворите, кланиците т. е. ограничителните институти ще рухнат и на тяхно място ще изникнат институти, в които хората ще се учат на изкуството да пазят здравето си, да помагат на ближните си, защото тогава те ще знаят, че човек за човека е брат. Тогава с право можем да кажем, че човек носи образа на Твореца. Тогава ще се строят училища, университети, читалище, църкви, които да дават правилна насока на хората.

Днес се постъпва много криво. Апелира се за светлина, а прозорците на домовете ни са плътно затворени. Говори се за мир, а се въоръжаваме. Говори се за трезвост, а още пием и пушим. Говори се за мир и любов, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр. Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден.

Колко корави сърца носим ние хората още! Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и любов към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса. Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа. Каква кръвожадност, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората! Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно! Днес всички газят и се къпят в кръвта на по-малките си братя. Милост и прошка искат хората, а как ще ги получат. когато тяхното сърце не трепва при вида на агонизиращото агне и пърлещата риба на пясъка?

Едно само ни трябва още: — Да се издигнем с духа си над високата статуя на Бакхуса. която ние сами сме издигнали, да отворим прозорците си широко, за да нахлуе повече слънчева светлина, да влезе чист въздух и да отидем при най-чистия планински извор, да пием вода за да сложим начало на новата култура в нашия живот.

N

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Знайното и незнайното

(разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа Знайното и незнайното“ – 16. II. 1936 г.)

В. света има две веруюта— едното е веруюто на знанието, а другото е веруюто на незнанието. Хората на знанието работят по закона но любовта и свободата, А хората на незнанието работят по закона на необходимостта и насилието. Всички безпокойства на хората произтичат от туй, че служат на онова, което не знаят. И наистина човек всякога се смущава от онова, което не знае. А онзи, който има знанието, той не се смущава, защото знае нещата, няма нищо, което да го изненада — има светлина в живота си. Знанието е, което ще оправи света. И ако сега целият свят е забъркан, това се дължи на факта, че съвременните хора служат на онова, което не знаят. т. е. нямат положителното знание. А оправяне на работите без знание не може да има. Знанието е което организира живота и носи прогреса. Без знание никакъв прогрес не може да има. В незнанието всякога има регрес.

Аз вземам думата „знание" в положителен смисъл. Според мен. знание е само онова, което дава свобода на човека; знание е само онова, което дава светлина на човека, знание е само онова, което носи здраве и щастие на човека. Всичко е в знанието.

Знанието носи сила, която не се губи, а расте и се развива.

Човекът на знанието познава законите на силите, които работят в него и за него нека изненади и случайности. Той не живее с предположения, с предчувствия, но знае положително нещата. И понеже знае, той съзнателно направлява силите в себе си к никога не държи отрицателни мисли в ума си- Защото той знае, че отрицателната мисъл ще го свърже с низходящите енергии в природата и с по-нискостоящи от него същества, които ще му при-чинят известни спънки в пътя. Невежият, онзи, който служи на това, което не знае, не си дава сметка за факторите в живота и -живее тъй, като че живота не е обусловен от нищо, а се развива като по чудо — както става в приказките. И ще забележите, че хората от това верую не държат сметка какво ядат, как ядат как спят, как се движат, какви са техните отношения към хората, към природата и когато ги сполети някакво нещастие, чудят се защо само към тях съдбата е несправедлива. А човекът на знанието има предвид всички тези неща в живота си и знае че има много фактори и условия, който указват влияние върху неговия живот. Той знае. че цялото небе с всичките му планети и слънца, влияят върху неговия живот; той знае че целия разумен свят, целия космос с всичките му същества, упражняват влияние върху нашия живот.

Дали знаете или не знаете все едно е—космоса упражнява влияние върху вашия живот. И ако сте умни вие ще служите на онова, което знаете т. е. ще разбирате законите на това влияние, ще се ползвате от него и ще бъдете щастливи, Ако сте глупави, ще служите на онова, което не знаете и живота ви ще бъде пълен с нещастия. Нещастията в живота не са нищо друго освен стълкновения. И невежите хора не са нищо друго, освен слепи хора, които са в постоянно стълкновение със самата реалност, с което си създават ненужни страдания.

Значи, за да избегнат ненужните страдания, на хората им е потребно знание. А съвременните хора спорят, кой има правата вяра. Правата вяра стои в знанието — а кривата вяра седи в това да се кланяш на онова, което не знаеш. Знанието включва в себе си Божественото, а незнанието включва в себе си човешкото, защото човек се отличава със своето незнание и затова той трябва да учи, за да придобие знанието. Светът е създаден като едно велико училище в което трябва да се учим. Като е дошъл на земята, човек трябва да се учи, де придаде нещо към онова, което е имал в себе си. Той трябва да изучава законите върху които почива неговото щастие.

Съвременните хора се кланят на това, което не знаят. Това което не знаят е смъртта, а това което знаят е живота. За смъртта човек няма никаква опитност, а че живее има опитност от живота. Някои питат — има ли друг живот? Живота е един, само че се проявява в различни форми и обстановки. Ако живеете в една къща и излезете из нея, нима вашия живот е друг? И когато питате има ли друг свят — то подразбира има ли и други по-големи къщи от вашата. Разбира се, че име. Вие сте се затворили в една човешка форма и и питате: като, изляза от тази форма има ли друг живот? Ако в тази къща, в която си влязъл има живот, то като излезеш вън има два пъти по широк живот от този, който е вътре. На същото основание и мравята може да пита: има ли друг живот вън от мравешкия? Има друг живот вън от мравешкия, той е малко по-горен. И след всичко това хората казват: „Човек като умре, с него всичко се свършва.“ Де, след като умре, всичко ще се свърши, но след като се роди, всичко отново ще започне.

Сега въпросът е — животът ли излиза от смъртта, или смъртта от живота? Смъртта излиза от живота. По какво се отличава живота от смъртта? Като умре човек, хората около него говорят, а той мълчи. А като се роди човек и той говори и хората около него говорят. Ако само хората около теб говорят, ти си мъртъв. Ако ти говориш и те говорят около тебе и ти си жив и те са живи. Сега някой под държат, че трябва да мълчим. Не, аз не съм за мълчанието. Според мен, за да мълчиш, трябва да мислиш. а да мислиш това е онова високо положение на живота, към което човек се стреми. Казвате на някого да мълчи. Това значи —не говори преди да си мислил. Живей в онзи широк умствен свят, схвани работите добре, разбери ги и тогава говори. А вие мислите, че трябва да се мълчи, т. е. какаото ви се каже да вярвате в него. Ако мислите така, ще изпаднете в големи противоречия в живота си. Ще кажете: ама ние вярваме в Бога. Но ако вие сте един нещастен човек, каква е тази вяра? Или казвате че вярвате в баща си, в науката и пр, във всичко в света вярвате и въпреки това сте нещастни. Какво допринася гази празна вяра? Значи, в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш. Когато страдаш, ти служиш на онова, което не знаеш. Питам тогава: какъв е изходния път от това положение? За да излезем от това положение ние трябва да заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем. Но задавали ли сте си въпроса — какво знаете? Има ли нещо, из което да разчитате? Първото знание е знанието за движенето. Първият резултат на живота е движението. От движението се раждат после ред други сили. От движението се ражда светлината. Значи светлината е елементарно проявление на движението.

Когато едно същество излиза от Вечността. от онзи Вечен център на живота, то влиза в процеса на движението. А понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, трябва му знание, за да може да се движи свободно. Тъй че първият потик на живота е движението, а като резултат на движението се явява светлината.

И когато изучавате човека, ще видите, че за де бъде абсолютно здрав,всички частици в неговото тяло трябва да са в хармонично движение помежду си. Щом се наруши това хармонично движение, човек е вече болен. Когато се изследва човешката аура, ще видите, че колкото човек е по-здрав и по-духовно издигнат, от него излиза една бяла, приятни светлина. Има хора, у които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер те хвърлят светлина наоколо си и осветяват пътя. Когато човек заболее, става пречупване на тази светлина и тя потъмнява. Това потъмняване може да стане частично или цяло. Всяка заболяла част е тъмна, а здравите части са светли. Значи, ако те заболи главата, главата ти е тъмна; ако те заболи кракът, кракът ти е тъмен. Следователно, в такива случаи от вас се изисква да възстановите светлината на тъмното място. А светлината ще се усили като усилите мисълта си. А мисълта си ще усилите, като почнете да мислите за това, което знаете. И Писанието казва: „Онези, които чакат Господа, дъхната сила ще се увеличи, ще се измени. А то значи, онези които уповават на това, което знаят, тяхната сила ще се увеличи.

Това, което увеличава нашата сила, то е реалното. Реалните, разумните неща се отличават с едно свойство и то е следното: разумните същества всякога отговарят на нашите нужди, а неразумните никога не отговарят на нашите нужди. Следователно, ние считаме Бог онова същество, което всякога отговаря на нашите нужди. Бог е единственото същество, което отговаря на нашите нужди. Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди; но Бог винаги отговаря на онези реални нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.

Сега аз няма да ви доказвам тези неща, защото това са неща, които вие сами можете и трябва да опитате. За да ви се докажат нещата, вие трябва първо да ги опитате, да имате опитност от тях. Никога не мога да ви доказвам неща, за които вие няма-те никаква опитност. Запример, аз минавам за учен човек и имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети. И ако аз започна да ви разправям, че на слънцето също така има хора. както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете че навярно ми е мръднала дъската. Защо ще се усъмните? Защото нямате никаква опитност по това. Прав съм, че на слънцето има хора, но те не са така устроена, както тия на земята. Съществата, които живеят на слънцето, живеят при температура по голяма от 30. милиона градуса и не изгарят. Това нещо е недопустимо за хората на земята. Ще попитате: кой е измерил тази температура да знае колко градуса е тя? Съвременните учени поддържат. че материята се състои от милиарди малки частици, които са в постоянно движение. Те доказват, че атомът съставял една 25 милионна част от милиметъра. Как е доказано това? Кой е измерил големината на атома? Това нещо учените не са го доказали по физически начин. Те са го изчислили по съвсем друг начин. Тези явления не спадат към физическия свят. И когато някой човек казва, че видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по голям, отколкото ние си го представяме и предполагаме. Някои окултисти поддържат, че астралният свят е десет пъти по-голям по обем от физическия свят. Умственият свят е сто пъти по-обемист от физическия, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия. Как ще си представите това нещо? Всичко онова, което за нас на физическия свят ни се вижда невъзможно, за напредналите същества е възможно. Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде. Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще си счупите крака, мислите ли, че това е въображаемо? Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него. Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап. ще паднете в него и ще си счупите крака. И този човек предвижда всичко това. На вас ви се вижда чудно как могат да се предвиждат нещата. Има си начини за това. Ами вие как ще обясните факта, че в много животни и особено кучетата обонянието е толкова силно развито, че те могат между хиляди хора да подушат стъпките на своя господар и да го намерят по стъпките му. Как ще обясните това? Има и хора. които се раждат с такова чувство да могат да предвиждат нещата, които ще станат след 10 години и повече години. Има хора които виждат какво става зад тях. За тях няма прегради, няма стени, които да им пречат. Малцина са тези хора, но са събудени в тях тези чувства. Те са високо организирани хора. И тъй, животът не е такъв, какъвто съвременните хора си го представят.

Сегашните хора живеят в един ограничено свят и по този начин си създават излишни страдания. Те мислят като че са изхвърлени на някакъв остров, където никой не се грижи за тях; като че е станало някакво корабокрушение, след което са захвърлени на някой остров. Не е така. Ако приемем, че е така, тогава как ще обясним писаното в Библията за създаването на човека в райската градина? Няма да се спирам да обяснявам разказа, но ще кажа само, че хората, в който едва сега се пробужда умът. не могат да виждат проявлението на разумното в света, и мислят, че светът е неразумен. Онези, които едва сега започват да се учат да мислят, не схващат разумността в света. но онези които мислят, наблюдават и изследват правилно явленията в природата и човека, навсякъде виждат проявленията на разумността. Разумност има и в нас, както и в природата, но ние трябва да й дадем условия в нас да се прояви. Съвременните хора, които са деца в знанието, мислят, че по пътя на безверието, ще могат да обяснят всичко. Но безверието не е никаква наука. Като разумно същество, човек трябва да вярва, защото вярата е качество на човешкия ум. Но от моето гледище, няма безверници в света. Има разни обекти на вярата. Безверникът не вярва в Бога, но вярва в това, че Бог не съществува. Значи, той все вярва в нещо. Той вярва в това. което не е; а това е по-трудна работа. В случая, неговата вяра е фиктивна и необоснована на никакъв опит. Да вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра в сенките на нещата. Но сенките имат значение до толкова, доколкото реалността е зад тях. Сако при реалността ние можем да учим и да добиваме знания. Само при съществуването на Бога. само когато Бог съществува, като отражение може да се породи безверието. Вярата в Бога може да роди безверието, но безверието не може да роди вярата в Бога. Следователно безверниците. когато и да е, ще се върнат към вярата в Бога, понеже те са родили нещо, което е безплодно

Сега аз не искам да ви убеждавам в това, което не съществува, защото това е глупост. Аз съм за онова, върху което нашият живот почива. Аз съм заинтересуван само в истината, която е всичко за мене. Истината, в която живея, е всичко за мене и аз съм щастлив в тази истина. И ако искате и вие да добиете щастието в живота, живейте в истината. Но вие се страхувате да не попаднете в заблуждение. Че по-голямо заблуждение от това, в което сега живеете, има ли? А че сте в заблуждение показва факта, че сте нещастни, че сте болни, че сте невежи. Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората. Хората искат да отрекат реалността на нещата, и в това отричане, те си създават нещастието.

И всеки ден хората насила си създава своите нещастия. Какво им коства да вярват в реалността? Аз не искам да вярвате в някакво верую формирано от човек. Аз не искам да вярвате в едно несъществуващо слънце, което би ви описвал някой. Но аз искам да вярвате в слънцето, което каре земята да се движи; аз искам да вярвате в слънцето, което кара всичко да расте; аз искам да вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага. Аз не говоря за въображаемо слънце, но за това, което вие сами виждате. Аз не искам да ви говоря за един Бог, когото вие не знаете.

Не поставяйте настоящия си живот за мярка на нещата. защото той е само едно проявление на целокупния живот. Мерилото на живота ще намерите във вашето съзнание, във вашия дух, във вашата душа, във вашия ум и а вашето сърце. Значи, имате четири мерки, с които можете да мерите Реалността. Реалността не е нещо външно, обективно, но тя е нещо вътрешно, субективно. Има обаче една обективна Реалност в света, която малцина познават. Тя е несъизмерима и се нарича Вечност.

Реалността е обект на знанието, а знанието ни е необходимо в пътя на живота. Ние вярваме в Разумното Начало на света, което е създало всичко, и което ни разкрива всички тайни на Битието. В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества. колкото малки и да са те. И ако тия същества, малки или големи, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят. След като минат всички страдания и изпитания, след като изправят всички погрешки, които са направили, те ще дойдат до онова хубавото, което Първото Начало е определило за тях. За в бъдеще всички ни очаква нещо добро. И ако човек не вярваше, че го чака нещо добро, той не би живял не земята. Когато всички нещастия се струпат върху човека, той все пак има надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва: Все теки, Господ е определил нещо добро за мене. Като умира, пак вярва. че има нещо добро за него. В това седи силата на човешкия дух. И животните, и растенията и всички живи същества имат тази вяра. При всички страдания, които преживяваме, ние пак вярваме, че ни очаква нещо добро. Дълбоко в нашата душа има една идея, има един импулс, че нещо добро ни очаква. И благодарете че е така. Това е красивото, това е Божественото у нас. Вярвайте в това малкото, което знаете и дръжте се за него. И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си, подразбираме, че този дух ще почне да работи върху нас, както светлината работи върху земната повърхност. Тогава малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота. Това са външни Божествени условия, които възрастват. Ние ги наричаме дарби, дарования, Божи блага, които Бог е вложил в душата. Това е, което принася щастие в човешката душа. Но за да задържи щастието, което придобива в живота, човек трябва да бъде силен. Мозъка на човека трябва да уякне. за да издържа на големите напрежения. Силни хора са тия. на които тялото е калено и може да издържа на големи тежести и напрежение. Силен е умният; добрият е по-силен и от умния; а светията е по-силен и от добрия. Но за всичко това на човека му трябва знание. Когато човек има знания. той пак ще прави грешки, понеже знанието е един непреривен процес. но понеже той има светлина, той признава погрешките и заблужденията си, и се разкайва, готов е да ги изправи.

Не е въпрос да се каеш, че си направил погрешки, во да изправяш погрешките си.

И възпитанието на човека седи именно в това, да съзнава и изправя погрешките си. и да не ги повтаря. За да се възпитава, човек трябва да бъде готов да носи последствията на погрешките си. и да знае, че няма безпричинни явления в живота. По този начин, той ще дойде до смирението, и ще разбере смисъла на живота. ще стане човек. А онзи, който отбягва да но:и последствията на погрешките си, и роптае, не иска да страда, от него човек няма да стане. И в Писанието е казано, че ако сте без наказание, вие сте изоставени. Ако Бог ви наказва чрез своята ръка, Неговото благословение, Неговата мисъл, Неговата възвишена любов минава през вас, и вие ставате хора. И затова ви казвам: като ви набие баща ви, не бягайте от Него. а му целунете ръка и му благодарете. И закона е: ако те бие умен човек, умен ще станеш; ако те бие добър човек. добър ще станеш; ако те бие любящ човек, любящ ще станеш. По силата на този закон, природата, която е умна, добра в любяща, чрез страданията внася в нас интелигентността, добротата и любовта.

Това е дълбокото разбиране на страданията. Така ги схващат онези, които имат веруюто на знанието. Но това не подразбира да си създавате сами излишни страдания. Също така трябва да различавате, откъде и от кого ви идват страданията. Ако страданията ви идват от хората, имате право да роптаете и да се борите против тях Вие трябва да различавате, дали страданията ви идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете — ако идат от онова, което знаете, те са благословение, ако идат от от онова, което не знаете, това е истинско мъчение.

И тъй, онова, което знаем, е живота, и ние вярваме в живота. Ние знаем Любовта, ние знаем Мъдростта, ние знаем Истината. Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим. Като казваме, че ние всичко знаем. ние имаме предвид прогресирането. Ние не обхващаме всичко, но дето и да се намерим, в каквато област на Битието и да се намерим, ние можем да използваме тази област. Най-после, ние знаем онзи език, с който природата си служи. Природата не иска много да й говориш. Като й кажеш една дума на нейния език, тя престава да те бие. Ако й говориш на твоя език, тя ще те бие, докато се научиш да четеш и говориш на нейния език. Всички трябва да изучите езика на природата, да разбирате какво ви говори, тогава страданията ще престанат за вас.

Това е веруюто на знанието, което като влезе в живота, ще ни преобрази индивидуално, семейно, обществено и ще ни покаже методите на новия живот.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

УРАГАН

Развилнели се вихри, разкипели се бури:

Морето реве, талази се бият.

В неравен летеж корабът се мата;

Ту в бездни, потъне, изчезне в безкрая.

Ту хълм от вълни го блъска несвесен.

*

Ту искат кораба на прах да разбият

И с гняв да разхвърляте го вред по морето•

Във страшното дъно во век да го скрият —

И кораб и корабник и пътници в него:

И затова, злокобно и страшно те вият.

*

А от далече тоз кораб се носи и бяга . . .

Към бряг възжелан стреми се и тича —

От век обещан. Корабът безспирно напредва,

Лети. Корабникът бди над свято кормило

И смали, велики Той думи изрича:

*

— Каквото да стане, каквито и бури да вият,

Ще стигне брега корабът и пътници в него.

О, бури, вълни, смирете се вие!

Не ще да разбийте кораба ми здрави:

От чист диамант сглобен е той целий.

*

И яка, неземна той има направа,

Сграден е в строилница свята, небесна.

Не ще му повреди гневът ви, не ще го засяга:

Свещена велика цел той тука преследва.

Смирете се, бури, пред нас развилнели!

Олга Славчева

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Музиката и нейния произход

(Извадки из беседа)

Произходът на музиката датира от скорошно време, от сегашната раса. При това всички хора не са еднакво музикални, вследствие на което може да се каже, че музикалното чувство в човека е ново чувство. То е почнало да се развива с проявата на самосъзнанието на човека. Самосъзнанието пък се е появило от 300 хиляди години насам.

Пеенето и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си да развива своето музи-кално чувство.

За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пението или в свиренето.

Музиката, пеенето имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяването на човека.

Ако се проследи музиката у птиците, ще се види че и те се намират на различна степен на развитие. В музикално отношение славеят и канарчето седят по горе от петела.

Всички хора, у които чувствата са загрубели, нямат музика в себе си. Онези хора пък, които имат нежни чувства, те имат музика. Те могат да пеят, да свирят и по съзнание стоят по-горе от първите, които не пеят нито свирят.

Между музикантите може да срещните пияници, но никога няма да срещните крадци и разбойници.

Съвременните хора делят музиката на външна или обективна и вътрешна или субективна. Външната музика е преходна — подлежи на постоянни промени. В нея няма нищо установено, стабилно. От тази музика, човек трябва да мине в музиката на космическото съзнание.

         Който не може да развие музикалното си чувство, да влезе в космическото съзнание, той не може да влезе в света на висшата хармония. За да влезе в света на висшата хармония, той трябва да има широко съзнание, да възприеме светлината на този свят — за да разбере живота в неговият дълбок смисъл.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Изследванията на Дьо Роша върху съзнанието

(продължение от миналия брой)

2. Вторият метод за контролиране обективността на показанията на субекта са опитите със спектроскопа, върху които сега няма да се спирам.

3. Третия т контр. метод е чрез поляризована светлина.

Опитите с поляризованета светлина ставали с две николови призми. Те били поставени една пред друга и всяка от тях могла да се върти около оста си.

Субектът бил поставен пред апарата да гледа северния полюс на един магнит. Той виждал сини лъчи. След това завъртвали поляризатора и при еднакви него ви положения той виждал винаги едно и също нещо. С това се установява обективността на показанията му.

После същото направили при южния полюс на магнита. При въртенето на поляризатора се получили същите резултати.

Светлината, която субектът вижда на двата края на един голям магнит, има дължина 20 — 30 см. Обаче по-чувствителни сензитиви виждат тази светлина с дължина 4 — 5 метра.

4. Четвъртият метод е тъй наречената екстериоризация на чувствителността.

При дълбок магнетичен или хипнотичен сън тялото изпада в пълна безчувственост, но в замяна на това става чувствително пространството около физичното тяло. Допирането до тялото субектът не чувства, но чувства, допирането до това пространство.

Чрез двама субекти приведени едновременно в магнетически сън, за да описват взаимно своите състояния, се установява, че при такава дълбока фаза флуидното тяло вече започва да се излъчва (отделя) от физичното тяло, и то от начало във вид на концентрични кръгове около физичното тяло на определени разстояния.

И даже ако вземем чаша вода и държим на мястото на такъв концентричен кръг, за да се не пои с флуид, и занесем тая вода в друга стая и разклатим, то това ще бъде усетено от субекта посредством напоения флуид. Това се нарича екстериоризация на чувствителността.

5. Излъчване на флуидното тяло.

По-нататък, при по-дълбоките фази на съня става следното:

Флуидът (светлината). който се излъчва във вид на концентрични кръгове около човешкото тяло, се концентрира после извън физичното в едно тяло, наречено флуидно. Това се нарича излъчване на флуидното тяло. Чрез ред опити се установява, че съзнанието е във флуидното тяло, а в това време физичното лежи безчувствено, в безсъзнание. Чрез установяване, че флуидното тяло при излъчване, т. е. когато е вън от физичното, е носител но съзнание, се доказва, че съзнанието не се произвежда от мозъка. Тогаз мозъкът и нервната система трябва да се считат не като причина на мисълта, на съзнанието, но само като инструмент за проява на съзнанието във физичния свят. Това хвърля светлина и върху загадката на смъртта. Установява се, че смъртта не е унищожение на човешката индивидуалност.

Окултната наука е против хипнотизма като лечебно и възпитателно средство, защото това би било насилие върху човешката воля. Тук се привеждат тези факти, само защото те хвърлят известна светлина върху човешкото естество и върху природата изобщо.

Опитите на Алберт дьо Роша са повторени от множество други лица, които по неговите методи, а също така и по съвсем други методи са дошли до същите резултати, до които е дошъл и той. Напр. Косте, Дюрвил, Демаре, Д-р Бодру. Д-р Жоар, Д-р Люис и др.

Флуидът минава през стена. Това е установено почти от всички експериментатори. Това се вижда ясно и от опитите на П. Ж а н е.

Б. Б о е в

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Невена Неделчва

Чуха молитва

Не е за добро — думаха си съседите едни на други — не е на добро гдето тия хора са се вдигнали тека едни срещу други. Какъв род бе, какво нещо, какво имане, имот, а като влезе дявола под кожата им, настръхнали са едни срещу други, като диви зверове.

— Не е за добро клатеха селяните глави — не е за добро това. гдето баща е грабнал вила срещу синове, а синове за нищо и никакво се нахвърляли върху баща. Като дядо Гено и баба Маргарита нямаше едно време — дом, ниви, лозя, всичко в тях бе най-първо наредено. А сега, вместо песните, които се чуваха преди години, клетви и ругатни се разнасят. Снахите да не видят свекървата, старата майка като да се е обърнала във вещица, кълне и проклина младите си невести и левенти синове.

Старият Гено като вълк дебне из къщите и дворовете, е синовете като зли кучета се хвърлят върху него.

Смаяха се селяните, предумваха ги, говореха им, ала те не чуваха от нищо, не искаха да се помирят.

Кой пищов тъкмеше, кой забил нож в пояса си, като най-върли врагове се гледаха помежду си едни срещу други.

Нивите пустееха, лозята се оронваха необрани, овощните презряваха по дърветата — никой не ги поглеждаше. Омразата бе се вгнездила в сърцата им, заслепила бе очите им и не виждаха друго, освен как един на друг да се нагрубят и напакостят.

— Ще се случи нещо в тоя дом — казваха старите жени — не излиза на добро, кога дявола размъти главите на един род. До като не заровят някого, няма да се укротят дедо Геновите синове и снахи.

Хората в празник отиват на Бога да се помолят, а в дедо Генови грабнали вили, тояги, налитат едни на други, и цяло село ще се събере да ги разтърва, за срам и позор. Язък за такъв род, който бе за пример и показ на селото по-рано.

И за какво вдигаха тия крамоли? Гдето се казва за нищо и никакви. Някоя от снахите ритнала чехлите на старата, друга лиснала вода та напръскала някого и от дума на дума стигнаха до клетви и бой.

— Дяволът си няма работа, шепнеха си жените, само търси да скарва хората. но ще се случи нещо. . . Бог да пази. . . и се прибираха по домовете си

И наистина случи се.

Една нощ съседите на дедо Генови скочиха от постелите си разтреперани — излязоха по дворовете. — боже, какво е това! Писъци и олелия от дедо Генови. Разтичаха се хората да видят какво има. Ще се изтрепят тия хора.

Пак се скарали. Скарал се старият Гено с най-младият си син, че невестата откъснала от ашламата круша под прозореца на баба Маргарита, която за първи път раждала круши. Да се чуди човек,че за такива работи могат да се скарат хората. Ама кога е влязъл в тях рогатият и крушата като камила голяма се вижда.

Скарали се те, та от дума на дума, този викал, онзи викал, най-после като скачат и двамата, та като се вчепкват . . . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала. Като видяла ножа в ръцете на дедо си, изпискала, паднала на земята и не мръднала.

— Пукна му се сърченцето — викнала майката и се хвърлила върху рожбата си. Изпуснал стария Гено ножа, захвърлил младият пищова и вдигнали Минка примряла. Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки кръв.

Пищи майката, първата и рожба била. — Отиде детенцето ми, отиде милото ми детенце!

Като чула старата свекърва, обърнало й се сърцето — тя това дете от всички най много обичала. Та и кой ли не го обичаше? То беше хубаво — да му се не нагледаш. Ония руси къдрици, ония сини очички като небето, бяло личице, също на майка си прилича, а умно, хитро, добро и великодушно, да се смаеш. Старите го заплюваха да не урочаса. От целият дом, само то като че ли спомняше за предишния род на дедо Гена с тихата си и добродушие усмивка. . . Само него всичките снахи обичаха и на него никой ръка не вдигаше, че с всички бе благо и услужливо. Мъдро бе като старица, добро и хубаво като от рая излязло — тъй го знаеха и в цялото село.

Лежеше Минка и очи си не отваряше. Дотърчаха и другите снахи и синове на дедо Гено. Жените ревнаха, мъжете наведоха глави, децата, които се бяха разбудили — хлипаха.

Баба Маргарита седнала на земята до леглото, гдето се беше изопнала Минка. тупаше се по коленете, триеше рукналите й река сълзи с престилката си и редеше и се вайкаше.

Пратиха веднага за фелдшера, други за жени баячки — и по чудо, като че ли дявола се пукна, снахите една през друга тичаха, услужваха кой с каквото можеше, като че ли никога не са се карали.

Дедо Гено, навел глава, седеше до краката на бялото като мъртвец детенце като вкаменен.

— Прости ми Боже, че стар човек си загубих акъла, шепнеше на ум молитва той. Ти мене да беше ударил, мене да беше халосал, та това дете невинно да си е живо и здраво . . . Боже прости ми, Боже прости ми . . . продължаваше еднообразно и не искаше да мръдне от пред краката на детето.

Дойде фелдшера, прегледа Минка, поклати глава и каза: — Пратете за доктор в града, опасно е и триеше той безпомощно ръце пред това хубаво дете, притворило очите си. Голямото му чело по което падаха светли къдрици, бе бяло като мрамор.

Дойдоха баби — които лекуваха с незнайни сили, разтвориха си бохчичките и извадиха зелени панички с китки босилек.

— Уплаха е, голяма уплаха е това, казваха те, едва не му се е пукнало сърцето или пък да си глътне езика.

(следва)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зъболекар Стоицев.

ЗА БРАКА

Безплатно приложение към бр. 159 на в. „Братство“.

Един братски съвет към всички души, търсещи по-възвишеното, благородното, Божественото в живота, а главно този съвет е към въздържатели, вегета­рианци и всички в духовните идейни движения, които искат да встъпят в брак. Също и към тия, които са семейни и единият се е пробудил в духовния път, а другият - не, и пробуденият е тормозен от мъж, жена или близки.

Встъпването в брака е един въпрос, върху който трябва желаещият да се . замисли сериозно. Защо? Защото наглед той е нищожен, но всъщност животът на тия двама може да се насочи или към положителното - към доброто и духовното издигане, или към отрицателното - към духовното израждане.

Вярно е, че според Св. Писание бракът е благословен от Бога. Но според окултната наука, бракът е добро условие само за тия, които се раждат и прераж­дат и не са завършили своето съвършенство, и то ако са намерили пътя към Бога, а не и за всички, както ще споменем по-долу - 19. глава от Матея.

Вярно е още, според окултната наука, че е благословение и щастие, когато две хармонични души се съединят чрез брака и с вяра и любов към Бога, любов помежду си и любов към хората, завършат и последното свое съществувание на земята. И колко красиво е да се придружават такива хармонични души от живот в живот! И колко велико е тия души да са заедно на земята, когато Великият Учител Христос идва също на земята като Исус!

Вярно е още, че когато Христос дойде преди две хиляди години, чрез Сво­ето учение издигна глас и постави жената на една висота, понеже жената е ем­блема на Божията любов, а мъжът - на Божията мъдрост. Същевременно той провъзгласи моногамията и моноандрията, т. е. един мъж да има една жена и една жена - един мъж, за да освободи жената от по-раншното унижение. И само когато има явен разврат, да се допусне развод и втори брак. А Апостол Павел заяви, че добре е да се не жени човек, но поради блудодеянието може да се жени.

Ето защо, велики са думите на Христа, в 19. глава, стих 11. от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“

С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане.

Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само по­добри условия и за духовното издигане.

Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апос­тол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност? Тия същите хора, в числото на които сме и ние всички, поради тая свобода, която сме я обърнали на слобо­дия, сме се отклонили от правилния живот. И когато преди две хиляди години е дошъл самият Христос в плът като Исус, въпреки че са Го чакали евреите, не само че не са могли да Го познаят, не само че не са приели учението Му, не само че не са оценили Неговата Божествена сила, главно духовенството и управници­те, но са Го и гонили, осъдили и разпнали.

И така, Христос, вместо да види награда, трябвало е да изплати едно Свое велико добро, сторено на нас хората, със страдание и смърт. - Защо? С един­ствената цел, дано поне след това се поправим. Обаче още не сме разбрали истинската свобода! Защо? Защото само абсолютната истина, проявена в живо­та, води към тази свобода, а ние - хората, я нямаме. И поради това, че сме се отклонили от правилния живот, и то от прераждане на прераждане, ние вижда­ме, че не само истината и правдата са извратени, но и хармонични души, в пълна­та смисъл на думата, в семейния брак, са рядко.

И затова Учителят П. Дънов с право казва, че сегашният брак е опорочен, защото рядко са хората, които се женят по Бога, а повечето - по човешки, за интерес, красота и пр. И затова ние виждаме тези анормалности в живота си, особено в по-големите градове.

Учителят много добре казва, че идеални семейства, по Бога съчетани, са редки. И затова Той допълва: „Идеално семейство е това, в което през целия си живот, нито мъжът, нито жената са си казали горчиви думи, а камо ли други неща!“ А кой от нас е в тази чистота? Не мязаме ли, с изключение на единици, в семейния брак, като фарисеите, когато искаха да убият блудницата с камъни преди две хиляди години, а Христос като им каза: „Който от вас е чист, нека пръв хвърли камък!“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вяра­та и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот.

И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзна­телно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Хрис­товото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбе­ре, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?

Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души.

Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хар­монични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се събе­рат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Зато­ва, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.

Вярно е, че в мъжа е силата и в голяма степен и средствата, когато е единственият фактор за прехраната на семейството, и че той може да върви напред, ако бъде спъван от своята другарка. Вярно е още, че и жената, със своята любов, нежност, такт и смиреност, ако ги е развила, може да сломи упор­ството на своя другар за духовния път. Не е ли това една мъка, особено за извес­тно време, и за единия, и за другия? А ние виждаме, че се отива и до крайности, които не водят към добро. За кого? За опърничавия. Не е ли това една спънка и за децата в дома? Не е ли причина за това пак опърничавият? Не е ли отговорен пак опърничавият пред съвестта си и пред Бога, когато със своите отрицателности, някои от такивато гледат на всяка цена да привлекат и децата към себе си? Да! Ами идеално семейство, ако по пътя на духовното съвършенство не се издиг­не, както спомнихме, то по кой друг път може да се стори това? Не е ли благород­но мъжът да се радва на своята другарка и да благодари на Бога, че тя е в духовния път и обратното - жената на мъжа си? Това е едно щастие за дома! И ако след време останалият назад се пробуди, това е пък цяло щастие за дома. Но ако не се пробуди и спъва постоянно другия, то в такъв дом мъжът и жената са като рак и щука.

Тук не е дума за духовност, в която всички отрицания могат да се проявят в живота и от мъжа, и от жената, а за една духовност, гдето моралът стои над всичко в рамките на Христовото учение, и то с един светъл ум, благородно сърце и силна воля за доброто. А това са основите на разумния живот. Защо? Защото в подобен духовен живот Христос се поставя като ръководител, а външните форми на живота - излишни богатства, ядене, пиене, извратени моди и пр., остават далеч от духовния човек.

Ето защо, явява се въпросът: как да се постъпи за избягване на тия стра­дания, на тия спънки в семейния живот от тия, които ще встъпят в брак и от тия, които са встъпили, но единият изневерява на другия.

Пред вид на това, че духовният път, който сме поели, е чистото Христово учение в неговата чистота и пълнота; а освен това ние сме и въздържатели и вегетарианци, а в живота си трябва да проявим и духовната чистота, със све­тостта на ума, благородството на сърцето и силата на волята за доброто, то това са добродетели, които са задължителни за нас.

Е, добре! Трябва ли да отстъпи един брат или една сестра от тия свои идеали, пред своя другар или другарка, които имат отрицателни стремежи, и да занемарят усъвършенстването на своята душа и да се отклонят от Бога? Абсо­лютно не! „Всеки, който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ - казва Христос!

Ето защо всеки брат или сестра, със слушане на вътрешния си глас, да се определи, да узнае дали не е от тия чисти души, които попадат от първите или третите споменати в гл. 19. от Евангелието на Матея. Но ако се реши на брак, то едно щастие е да си намери пък своята хармонична душа, която да бъде като спътница и в духовния му път. Затова молитвата и вътрешният глас са много важни. И ако този брат или сестра се абстрахират от материалните блага и вън­шната красота, а подирят вътрешните духовни богатства в дирещата душа, те вече са избегнали доста от неприятностите. Но това са още въдици и за единия, и за другия, защото има и маски, докле се постигне целта. Ето защо тези души още в самото начало трябва да си дадат обещания, че те ще следват пътя към Бога и няма да се спъват в преследване на духовните си идеали. Честните хора по това се познават. За честния човек истината и правдата са ръководните нишки в живота им! За честния човек казаната дума е закон. Ако пък някой се реши да вземе другарка или другар от широкия свят, гдето смята, че е намерил хармо­ничната си душа, трябва да е юнак, да носи на гърба си и голям товар. Защо? Защото изненадите са големи, особено когато се съединят две души, които френологически и физиогномически не се съчетават.

При това положение, обезателно се явява пак ангажиментът на тия две души да вървят по пътя на Бога. При подобни случаи, външната красота и матери­алните интереси и пр. пак трябва да отстъпят пред Божественото! Затова всеки брат или сестра би трябвало да подирят първо своята хармонична душа в общес­твото, в което са. И макар външно да не е тъй красива, и материално богата, а дирещата душа е само духовно богата, то щом я намери, то е щастие. Това, оба­че, е добрата страна. В действителност ние виждаме, че докле се оженят двама млади, има обещания, наклонност, симпатизиране. Оженят ли се обаче, благо­родството на единия отстъпва пред личния егоизъм; чистият разум - пред ината, честността - пред нечестието. Ето защо, не след дълго време се почва тормозът против въздържание, против вегетарианство, против духовен живот, особено за молитва. И тогава настава ад за едната душа - тази, която истински е предадена в духовния път. Нам ни е срам да описваме случаи на жени, които спъват своите другари мъже, и мъже, които тормозят своите другарки в духовния път! Това показва, че такива души са далеч от духовното. Не е ли низост, не е ли подлост от една душа, която е обещала да върви по пътя на Бога, а като си е постигнала целта - оженила се е, изменя и тормози своя другар или другарка? Там, в широкия път, гдето настъпва гибел за душата. Срам, позор за човека на ХХ-ия век, особено за тия, които са били пробудени и се отказват от духовния път! Апостол Петър много добре се изказва в своето Второ послание за такива: „Кучето се върна на бълвоча си, а окъпалата свиня да се каля в тинята.“

Други пък отиват и до други крайности - ще изрекат нелепости, ще напра­вят нещо некрасиво и като им се забележи и с най-деликатна нежност и любов, те веднага отговарят: „Аз нарочно правя така, да те опитам как ще постъпиш, като си в духовния път.“ Такива не знаят, че се явяват вече и ортаци на тъмните сили! Ако така се градеше разумният живот, тежко и горко! Ето защо думите на Учителя по този въпрос са бисери: „Ако вие не започнете в живота си само с положителните неща, само с доброто, вие се спъвате и сте далеч от истинското духовно.“

А това значи, при проявите си в живота с хората, за основа да имаме пак любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите, с които се гради поло­жителното.

В някои пък семейства, които не са пробудени духовно, когато единият се пробуди в духовния път, другият се безпокои, спъва първия, тормози го, защото можело да се побърка умствено, да се занемари домът и пр. Това не почива на истината. Христовото учение е балсам за всяка човешка душа! Ако ние живеем по него; ако ние прилагаме методите за постижение на всичко това; ако ние използваме правилно природното хранене, пиене, дишане и използване разумно на слънчевата светлина; ако ние изправим своите мисли, чувства, само добро да се върши към себе, ближния и човечеството, както ни упътва нашият уважаем Учител, то, който е тръгнал в този духовен път, и ако е болен, ще оздравее, ще се издигне и духовно. А здравите се подмладяват, поумняват и стават добродетел­ни, оптимисти. За тях животът и всичко е радост, веселие. Ако тези качества не се придобият, това показва, че пробудената душа има още да работи върху себе си. Затова противниците в такова семейство нека да се не безпокоят, а да прове­ряват промените в своите другари и другарки, които са тръгнали в този път, и те ще бъдат положително уверени, че всичко е добро. Нима е малка придобивка, ако едни груб мъж или една бъбрива и опърничава жена, които са тръгнали в този път, са се изменили и са станали по-скромни, по-учтиви един към друг? Нима е малко, ако един мъж, който е пиел и пушил, е станал въздържател?

Но пита се:

Какво да се прави още при измяна на единия в брака?

Нашият братски съвет към такива братя и сестри е, както спомних, да се не поддават при никакъв случай на низостите на своите жена или мъж, а да държат свято своето знаме - съзнанието си, и да се не отделят от Бога, от Христа! Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път.

Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особе­но пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи. Тук слу­чайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля. Неговото напредване ще зависи само ако се стресне и пробуди духовно. И затова ние виждаме, че много от браковете са случайни, поради което са и тия анормалности. Затова пък силният в такъв случай има и тази важна задача - не само по никой начин да не отстъпва от своя идеал, макар той да е само въздържание, само вегетарианство и пр., но той трябва да тегли назадничавата душа нагоре! Но с какво? Учителят казва: само с любовта, мъдростта, истината, правдата и добродетелите. Това са сили, които, рано-късно, ще сломят сърцето на опърничавия и назадничавия. Тук е най-голямото изкуство!

У някои по-слаби натури, особено от женския пол, тръгнали в духовния път, и при подобни отношения, пак нямат резултати. Тогава те се тормозят, безпокоят, отчайват. Не, напред! Нека всеки взема пример от Библията за Даниел и тримата момци - Седрах, Месах и Авденаго, които при всички царски наредби не отстъпиха от Бога и останаха живи: първият - при лъвовете, а момците - в огнената пещ.

Пита се още: Какво да се прави повече?

Няма по-велика жертва, след като ние любим Бога, да възлюбим и враго­вете си! А всъщност това не са врагове, а наши учители, чрез които ние ще се издигаме! И действително, така е! Ние не знаем Божиите планове. Всички велики хора все по пътя на изпитанията, на страданията, са станали велики. Има ли по- големи мъки от тия на нашия Спасител Христос? И ако Той прекара, като Син Божи, тези страдания и пак възкръсна, то ние, както казва Учителят, като Христови последователи, за да достигнем висшето духовно съвършенство, трябва да минем през страданията. Но имали страдания всъщност? За истинския духовен човек страданията са път към съвършенство, път за сливане с Бога!

Апостол Павел прокарва една мисъл за брака, че ако единият от съпрузи­те, с по-низко разбиране, изневери в блудодеяние, то другият, когато му прости, живее с него и го издига духовно, той е много по-високо от падналия. Не е ли това любене на врага? Не е ли това морал, геройство? Да!

Затова нека всички братя и сестри, които са по-горе духовно в брака, за­пазят това духовно богатство в себе си и се радват на него. Нека те обичат и уважават своите другари или другарки. Нека те знаят вътрешно, че те имат вели­ка задача в живота - да теглят назадничавите души, макар че често биват огорчавани и спъвани от тях. Така ще се оправдаят думите: „силните ще носят тежестите на слабите“, както и Христос ги понесе. Така те ще изпълнят своя дълг към близките си. Така ще се намалят и разводите, така ще се издигнат и Каиновите чада! Така и ние ще се освободим разумно с душите, с които сме се свързали. Разбира се, това е една несъобразност с великия живот, защото Бог иска всички души да са разумни и да живеят в хармония - защо? Защото земята е свята за нас; бракът е свят за семейството. И не само не трябва да се спъват едни други членовете му, а задружно, ръка за ръка да вървят към духовното съвършенство.

И действително, земята е един велик университет за нас, когато разберем и проявим разумния живот!

Понеже ние доброволно вършим каквото желаем, а в това число и бракът е доброволен, затова трябва и разумно да се освобождаваме. Много грешат ония майки и бащи, които насила карат децата си да се женят за този или онзи, тази или онази.

Нека от тия братски съвети силните духовно души се насърчат и изпълнят разумно своя дълг; по-слабите да се засилят, за да извършат пак всичко разум­но; а назадничавите да се стреснат и да разберат, че имат бисери другари или другарки, щом те са в духовния път, и да не проявяват инат и ексцентричности. Те трябва да се радват, че покрай тях и те ще се издигнат духовно. Нека егоиз­мът и личните чувства отстъпват винаги пред Божественото! Това желае Бог от нас.

Подигането на човека в настояще време седи главно в подобрение на него­вите извратени чувства в сърцето.

Днес голяма част от жените и мъжете са покварили своите сърца и затова липсва търпението и смирението. Малцина са днес, които се спират на причини­те и последствията от нещата, които ще се вършат! И затова ние сме изгубили и смисъла на онзи велик и задължителен закон - любете враговете си.

Ето защо, поправено сърцето, което е жената по отношение на мъжа - ума, поправя се и човекът, семейството, обществото, народът. За това Учителят нед­вусмислено казва: подигнете жената, а то е, не само физическата жена, но главно сърцето с извратените чувства и в мъжа, и в жената.

Дойде време да се разбере, че не е геройство да се каже за един дом: „тук петел кукурига“ или „там кокошка кудкудяка“. Важното е какво се сниса. Ако този, който кукурига, нищо не сниса, нищо не струва неговото кукуригане. Във всеки дом този трябва да бъде петелът, който стои по-горе духовно - върши воля­та Божия и проявява разумно любовта, мъдростта, истината, правдата и добро­детелите, безразлично дали е мъжът или жената. Следователно, ако това е жена­та, нека мъжът радостно се довери на нея във всичко и обратното. А ако и двама­та са еднакво, то е отлично!

Ако искаме един разумен и свят живот, трябва извратените чувства и по-слабият интелект да отстъпят на по-силния! Безразлично дали това е мъжът или жената! А всъщност няма силни и слаби, има разумност. Тази именно хармония, за проява на доброто, Бог иска от нас!

И щастливи са тези души, които вървят по този пъти изпълняват своя дълг към своите близки - мъж, жена и деца.

Зъболекар Мих. Стоицев

Пловдив, 22 март 1936 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×