Увод

[Ани]

Увод

От най-ранните още времена на световната история астрологичният проблем е възбуждал интерес в умовете на мнозина мислещи хора и е упражнявал голямо влияние върху тях. Тази наука никога не е била общодостъпна, макар и да може да се каже, че при наличността на нейните безбройни привърженици на Изток и на постоянно нарастващия брой на следовниците ѝ на Запад няма ни едно верую по-универсално от вярата във влиянието на небесните светила върху съдбините на човека.

Невъзможно е в рамките на такава малка книга като тая да се разгледа както е редно философският парадокс, който прави от свободната воля на човека една „necessity in play“. Все пак очевидно е, че това понятие не е съвсем ненаучно, като се има предвид, че е прието да се говори за „свободния път на трептенията“ в химичните атоми, когато същевременно се знае, че тия атоми си имат своите строго определени свойства, начин на движение и т. н. и са подчинени на общите закони, които регулират телата, от които те съставят част. Ако можем следователно да установим една зависимост между конфигурацията на небесните светила в мига на раждането и познатия живот и характер на индивида, а също така и едно съответствие между хода на събитията в неговия живот и промените, които произлизат в движенията на светилата след момента на раждането, ние ще сторим добре да приемем тоя факт – нещо за което той е достоен, и да извадим съобразно с него своите философски заключения.

В дълбока древност, още в 2154 год. преди Рождество Христово срещаме вести за голямото значение, което са отдавали китайските държавници на небесните явления. В историческите летописи на древен Китай се съобщава, че по онова време астролозите Хи и Хо пренебрегнали някак дълга си, така че когато на 10 октомври имало голямо слънчево затъмнение в Пекин между 7 и 9 часа сутринта, народът бил съвсем неподготвен за него и „се щурал насам-натам, обзет от страшно смущение“. Хи и Хо били лишени от длъжностите си, имотите им били конфискувани, а самите те прокудени от родината си. У индусите срещаме класическите писатели Гарга, Парашара и Махира наред с легион техни коментатори. Асирийските исторически паметници са пълни с астрологични загатвания относно влиянието на планетните съвпади и положенията на светилата. Гръцката митология не е нищо друго освен една широка система на космографска Астрология и историята, която тя съдържа, не е друга освен онази, която можете да прочетете в небесните констелации и съответстващото там развитие на човешката раса. Аристотел я направи част от своята философия. Хипарх, Хипократ, Галес, Галениус и други са изповядвали открито своята вяра в нейните принципи, почиващи на дълбоко разбиране. Ала на Клавдий Птолемей дължим първото сбито и научно изложение на нейните начала и на нейната практика, поне за Европа. Той написа своя Тетрабиблос или Четирикнижие, дето положи основите на една истинска астрологична наука. Юлиус Фирмикус затвърди учението на Птолемей и го разшири. Откриването в по-нови времена на планетите Уран и Нептун от Хершел и Адамс разшири полето на изследване и даде на съвременните астролози ключ за разбиране на много работи, които дотогава не бяха добре разбирани. Не че тия открития обърнаха наопаки цялата система на Астрологията, както мнозина си въобразиха и започнаха нелепо да твърдят, или че отрекоха заключенията, изведени от констатираните действия на седемте познати в древността небесни тела от слънчевата система, а само дадоха възможност след известен период от време да се попълнят някои празноти и да се обяснят известни събития, които не можеха да се отдадат на никоя от познатите дотогава планети. Откриването на аргона не обори нашите заключения относно естеството и свойствата на водорода, кислорода или азота, нито придаде съвсем ново значение на думата „атмосфера“. И още 7 нови планети да се откриеха, пак нямаше да има нужда да се преработи нито един-едничък параграф от тая книга. Онова, което се знае за планетните влияния върху живота на човека, се знае с голяма сигурност и действията на една планета не могат никога да бъдат смесени с тия на друга някоя. Колкото и несъвършена да е, но Астрологията е една истинска наука както по отношение на своите принципи, тъй и по отношение на своята практика. Тя от само себе си изисква своето място всред другите науки по простата причина, че се подава на математично доказателство и борави само с наблюдавани положения и движения на небесните тела. И оня, който поддържа основните закони на Нютон, солидарността на слънчевата система, взаимодействието на планетите и следващите от него елекростатични въздействия върху земята, не може да отрече основните начала на Астрологията. Прилагането на тия начала към фактите на всекидневния живот е само въпрос на дълги изследвания и отчитания по една изработена вече стълбица, която се е продължавала с хиляди години по всички части на земята, така че читателят трябва сам да направи собствения си хороскоп, за да подложи веднага на проверка Астрологията.

Пишещият тия редове е в положение да знае, че изучаването на Астрологията в наши дни не е по-малко искрено и широко разпространено, отколкото когато да е, но малко грижа се полага за това да бъде тя популяризирана, защото както казваше проф. Макс Мюлер: „Голямо е невежеството, което смесва една наука, изискваща високо образование, с изкуството на обикновените гадатели“. Онова, което великият Кеплер беше принуден да изповядва „благодарение на безпогрешното опитно констатиране на хармонията, която съществува между събитията на земята и промените в небесното пространство“като“неволна вяра“, науката, която прилагаше и поддържаше Тихо Брахе въпреки многобройните удари на съдбата и враждебното отнасяне към Астрологията, изкуството, което спря вниманието на младия Нютон и го накара да мисли върху проблемите на силата и материята, което плени умовете на люде като Френсиз Бейкън, архиепископ Usher’a, Халей, Сър Джорж Уитчел, Фламстед и много други, е и до днес любимо занятие на мнозина и обещава да стане предмет на популярно изследване.

Ние вярваме, че настоящото съчинение ще помогне значително на оня, които сериозно се заемат с основното проучване на Астрологията, и макар че то далеч не изчерпва онова, което се знае по предмета, но все пак ще се стреми да бъде ясно и точно в рамките, които си е поставило, и ще даде възможност на всеки малко интелигентен читател да провери претенциите на Астрологията. Литературата по предмета е значителна и авторът на тая книга изисква доверието на читателя дотолкова, доколкото собственият му широк опит и практика му дават възможност да изложи тоя предмет в една проста и сбита форма.