Глава I – Планетите, тяхната природа и типове, които създават

[Ани]

ДЯЛ ПЪРВИ –

Азбука на небето

Глава I – Планетите, тяхната природа и типове, които създават

Слънцето, Луната и планетите са познати на астрономите под следните имена и символи:

Слънце Луна Нептун Уран Сатурн Юпитер Марс Венера и Меркурий .

Нептун обикаля около Слънцето по далечната си орбита за около 165 години. Уран извършва обиколката си за 84 години, Юпитер за 12 години, Марс за около 15 месеца, Венера за 7½ месеца и Меркурий за 3 месеца. Ако си представите, че тия тела се движат около Слънцето в една плоскост и че вие се намирате на Слънцето, движението им ще ви се стори еднообразно и все в една посока. Ако орбитите на планетите бяха концентрични кръгове и Слънцето се намираше в техния център, движението им щеше да бъде еднообразно, сиреч щеше да се извършва все в една и съща посока и по един и същи начин. Ала орбитите са елиптични и Слънцето заема един от фокусите на отделните орбити. Поради това планетите понякога отстоят по-далеч от Слънцето, понякога по-близо. В първия случай се казва, че те са в афелий, а противоположната точка на орбита, където те са по-близо до Слънцето, се нарича перихелий. Когато са в афелий, планетите се движат по-бавно, а когато са в перихелий, по-бързо, отколкото когато се намират в средното си отстояние. Астрономите си служат с въображаеми кръгови орбити на планетите, по които се движат равномерно с една средна скорост. Полученото по такъв начин средно движение се коригира от едно уравнение, което зависи от положението на планетата по нейната орбита, и то именно определя разликата в положенията на въображаемата и истинската планета. Самото уравнение пък зависи от ексцентрицитета на орбитата. Земята следва същите закони като всички други тела от слънчевата система.

Ала ако си въобразим, че земята е неподвижна в пространството и служи за център, около който планетите се въртят, техните движения видимо ще проявяват известни неправилности. Меркурий и Венера ще ни се сторят, че се движат около Слънцето, а то пък около земята, като при това ще идват понякога между земята и Слънцето – положение, което се нарича долно съединение, а понякога оттатък Слънцето, което в случая ще се намира между земята и планетата, както е при горно съединение. В известни моменти те ще бъдат отдясно, в други отляво на Слънцето – ще имат източна или западна елонгация. Другите планети, чиито орбити са по-големи от тия на земята, ще ни се сторят, че се движат около нея, вариращи непрекъснато както по отстояние, така и по скорост. В известни точки на орбитите им ще изглежда, че те се спират, че остават, както се казва, стационарни, в една и съща част от зодиака. Приложеният чертеж ще улесни читателя да разбере казаното по-горе. Тялото М е Меркурий, когато е в долно съединение със Слънцето, погледнато от земята. Буквата V означава Венера в горно съединение със Слънцето. Точките W и Е са точки на най-голямата западна и източна елонгации, а буквата S означава точките от орбитите, в които тия тела изглеждат стационарни, като се гледа от земята, сиреч от G. Погледната от земята, Венера ще ни се струва права, а Меркурий ретрограден.

Астрологично ние гледаме земята като пасивен субект, който подлежи на планетните влияния и трябва следователно да гледаме на нея като център на силовото поле. Ако трябваше да направим хороскопа на един жител от Марс, да речем, щяхме да вземем Марс за център на системата. Положенията на планетите се вземат следователно, като се изхожда от земята като център, сиреч вземат се техните геоцентрични, а не хелиоцентрични положения, при който за център служи Слънцето. За тая цел се употребяват специални астрологични ефемериди, дето се дават геоцентричните положения на планетите. Пътем ще отбележим, че 480 000 екземпляра от тия ефемериди се купуват годишно от астролозите и изучаващи Астрологията на Запад. Това число, разбира се, не включва милионите читатели на алманаси, нито ония, които изучават и практикуват Астрологията на Изток, тъй като последните сами си съставят ефемериди.

Познавайки природата на планетите като отделни единици, ние можем да преценим и техните действия, когато оперират в съчетание с други.

Нептун действува по такъв начин, че създава един силно напрегнат нервен темперамент, който често върви ръка за ръка или с лудост, или с гениалност. Предразполага към неврози, афазия и т. н. Предизвиква усложнения в предприятията и заплетеност в работите изобщо. Предразполага към измама, към двойственост в обноските и невменяеми постъпки. В организма предизвиква разстройства в тъканите и предразположение към линеене.

Уран дава ексцентричен ум, скитнически склонности, оригиналност, изобретателност. Действайки върху търговските афери, той предизвиква внезапни и неочаквани промени, неправилности, бързи покачвания и спадания, неустойчивост, неочаквани обрати към сполука или несполука. В организма той има отношение към нервната система, и болестите, които предизвиква, са парализа, язви и нервно разстройство.

Сатурн дава разсъдлив, трезвен и уравновесен ум, постоянство, търпение и издръжливост. Склонност към рутината и приетите навици, към методичност. Във финансовите афери дава траен, придобит съразмерно с вложения труд успех, бавен, ала сигурен. Той носи понякога затвор, мъчнотии, лишения. В организма е свързан с костната система и въздействията му се предизвикват от известни пречки, от простуда и разстройство във функциите.

Юпитер дава весел нрав, оптимизъм, добродушие, щедрост, богат и плодотворен ум, прави субекта щастлив в неговите начинания, като му дава успех, а често и богатство. У когото тая планета е силна в хороскопа, той никога не пропада. В тялото той има отношение към артериалните процеси и болестите, които предизвиква, произтичат от преяждане, затлъстяване и пълнокръвие.

Марс дава чувство за независимост, голяма амбиция и изпълнителна способност, искреност, вярност, безгрижие към последиците. Той прави ума силен и бояк, подтиква към нови проекти и начинания. Има отношение към мускулната система. Болестите на Марс произтичат от възпаление в органите.

Венера дава поезия, изящен вкус, деликатна чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, склонност към бездействие и денгубство, както и любов към удоволствията. Тя прави работите приятни и благополучни и носи сполука както в селскостопанските, тъй и в артистичните занятия. Покрай Юпитер тя е най-благотворната от всички останали планети във влиянието си върху човечеството. В тялото тя има отношение към венозната система и болестите ѝ произтичат от нечиста кръв, малокръвие, екзема.

Меркурий прави ония, които подлежат на влиянието му, активни, променчиви, делови, способни за работа и обичащи работата, склонни към многобройни сношения и връзки, било умствени, било търговски. Това са натури, жадни за знание, пъргави и винаги добре осведомени за нещата. Влиянието на Меркурий е различно, защото той винаги възприема естеството на планетата, с която в момента на раждането е в най-близък аспект. (Дял I, гл IV). Органически той е свързан с чувствителния нервен апарат, със сетивните центрове, като при това рефлективно контролира двигателните нерви.

Луната дава приятни обноски и блага реч. Родените под лунно влияние са меки натури, които лесно се приспособяват и са крайно променливи. Обичат промените, романтиката и приключенията. Склонни са към изследвания и пътешествия. Органически тя отговаря на жлезите и лимфатичната система, и болестите, които поражда, се явяват именно в лимфатичните жлези и тъкани.

Слънцето прави родените под негово влияние великодушни, благородни, горди, презиращи всички долни и гнусни деяния. Прави ги верни, истинни и безстрашни. То дава почести и благоволения от страна на висшите сановници и прави човека честит при водене на своите дела и предприятия. В организма то владее над жизненото начало, виталната сила.

Физиогномичните типове, които отделните планети създават, са твърде разнообразни, ала главните им черти са следните:

Нептун – тънки, нервни хора със сини очи, нежна като коприна коса, тънко и обикновено дълго лице и поглед, често пъти вторачен нейде или сякаш уплашен.

Уран – високи, жилави и енергични фигури, пъргави, мускулести, спазмодични и обладаващи нещо ексцентрично.

Сатурн – мургави и сухи хора с малки хлътнали очи, навъсени вежди, дълги носове, тънки устни и жълтеникав цвят на лицето.

Юпитер – снажни, пълни хора, с големи сини или кафяви очи, дъговидни вежди, високи чела, овални лица и богата кестенява коса (когато не са плешиви).

Марс – силни, жилести, атлетични тела, мургав цвят, сиви очи, изпъкнали рошави вежди, полегато чело, обикновено имат някакъв белег или рязка от зараснала рана по лицето.

Слънцето – свеж, ясен цвят на лицето, сини или сиви очи, обла глава, широки рамене, силни бедра, походка стройна и пълна с достойнство.

Венера – изящни, спретнати и често твърде угледни на вид хора, със сини или бледокестеняви очи, кестенява коса, ситни и хубави зъби и нокти, малки крачка и къси пухкави ръце.

Меркурий – хора с тънко, високо и пъргаво тяло, живи, подвижни, с малки и обикновено тъмни очи. Големи тънки устни, дълги ръце. Те често са големи приказливци и са чевръсти на ход.

Луна – повечето пъти ниски и пълни хора, с бледо лице, меки, светли очи, тъмнокестенява и среднокафява коса, ситни зъби и широки гърди. Те са предразположени към напълняване. Челото им е обикновено високо и широко, полегнало назад.

Вглеждайте се в хората, когато минават край вас на улицата. Подведете ги, ако можете, под един или друг от тия типове. Спомнете си онова, което се каза за естеството на планетите, и ще имате един ключ за разгадаване на някои и други страни от техния характер и съдба.