Логаритми

[Ани]

Логаритми

Нептун: 9,97107; Уран: 9,95479; Сатурн: 9,90858, Юпитер: 9,83114; Марс: 9,32457; Венера: 9,20812; Меркурий: 9,63210.

Към тия логаритми трябва да се прибави logtg от половината ъгъл между планетата и Слънцето, взет по хелиоцентрична дължина, който означаваме с А. Нека означим резултата с В. За големите планети събираме А с В, а за малките изваждаме В от А. И в двата случая ще получим ъгъла, изразен в аркус, между планетата и Слънцето, гледайки от земята – и по такъв начин се получава геоцентричната дължина на планетата.

Ала един по-удобен начин за получаване приблизителните геоцентрични дължини на планетите е тоя, при който си служим с планетните геоцентрични периоди. Така периодът на Уран се равнява на 84 години, сиреч след толкова години той се връща към същата дължина в същия ден от годината, но с едно напредване от 1°5'. Периодът на Сатурн се равнява на 59 години, след който той идва в същото положение в зодиака, с едно напредване от 1° 53' Юпитер има период равен на 83 години, след което той се намира в орбитата си, изпреварил само с 4В предишната си дължина. Периодът на Марс е равен на 79 години плюс изпреварването равно на 2° 4'. Меркуриевият период е също 79 години, с изпреварване равно на 5° 32'. Венера има период 8 години, пред който е с 1° 32' по-далеч от предходното си положение.

За изчисляване приблизителните геометрични дължини на големите планети тия периоди са твърде полезни, но са от малка стойност при малките планети – Венера и Меркурий.

Да допуснем, че искаме да изчислим дължината на Уран в 827 г. Неговата дължина на 1 януари 1912 г. е 28° 17' от Козирога. 1912-827 дава 1085 години. Като се раздели туй число на периода на Уран (84 години), ще ни даде 12 периода и 77 години. Понеже нарастването на 1 период е 1° 5', това за 12 периода ще бъде 13°, а 77/84 от 1° 5' ще даде още 1°, та всичко 14° . Тъй като датата е минала, това число трябва да се извади от дължината на Уран на 1 януари 827, което ни дава резултат на 14° 17В от Козирог геоцентричната дължина на Уран на 1 януари 827 г.

За определяне ефекта на една планета, който се дължи на встъпването и в афелий, перихелий или някой от възлите ѝ, ще дадем следните им стойности за 1880 г.

Дължините на афелия за разните планети се увеличава на 100 години със следните количества: Нептун 1° 25'; Уран 1° 28'; Сатурн 1° 50'; Юпитер 1° 35'; Марс 1°52'; Венера 1° 43'; Меркурий 1° 34'. Тия числа се прибавят за годините, следващи 1800-а, а се изваждат в противния случай.

При днешното положение на астрономията не е сигурно дали тия стойности са абсолютно точни. Изчислени по таблиците на Кеплер, разликите са твърде малки, но предостатъчни, за да повлекат след себе си значителни грешки при изчисляване на точните съвпади или ингресии.

Лили, който предсказал голямата чума и пожара в Лондон няколко години преди събитието по ингресията на афелия на Марс в знака Дева, очевидно се е ползвал от Рудолфовите таблици, съставени от Тихо и Кеплер, а според тях ингресията се пада в 1645 г., когато според по-нови таблици тя е станала не преди 1672 год. За вярване е обаче, че положението на афелиите, дадени по-горе, са достатъчно точни за практични цели.

Ще кажем няколко думи за периодичните съвпади или конюнкции на планетите.

Както се вижда от приведените по-горе цифри за периодите, пет периода на Юпитер са приблизително равни на два Сатурнови. Установява се, че тия две планети идват в съединение всеки 20 години. Такъв съвпад е имало например в 1861 г. в знака Дева, друг в 1881 г.в Телец и трети в 1901 г. в Козирог. Следващият ще бъде в 1921 г. в Дева. Така че тия две планети образуват сега съвпадите си в земния тригон. Но в 1981 г. техният съвпад попада вече във въздушния знак Везни. Уран и Юпитер идват в съвпад всеки 14 години.

Съединенията на Нептун с другите големи планети са в зависимост от техните периоди. Така например тия на Нептун и Уран са твърде редки, когато пък съвпадът на Юпитер с Нептун е сравнително по-чест, тъй като периодът на Юпитер е само 12 години, когато пък Нептун остава в същия знак в течение на 15 години. Съвпадът на Юпитер с Нептун в Рак през 1907 г. беше последван от друг един съвпад в Лъва през 1919 г., а той пък ще бъде последван от съвпада в Дева през 1932 г.

Очевидно е, че ако планетите със своите транзити предизвикват известни въздействия, двойният транзит на големите планети трябва да упражни още по-силно влияние. Оня, който грижливо изучава Астрологията, ще трябва да направи известни наблюдения, за да открие кои ефекти се дължат на комбинираното действие на планетите, когато са в съвпад при паразитите , а също и когато съединенията им са в опозиция или квадратура с известни места в хороскопа. Най-главните точки в случая са М.С., Асцендента и местата на Слънцето и Луната, както вече споменахме в гл. II на тоя дял.

Древните са прибавяли към тях възлите на Луната. Установява се наистина, че транзитът на южния лунен възел през някои от показалците е свързан със злополучни резултати.

Като има предвид тия бележки за космичните фактори, които участвуват при планетните движения, читателят ще бъде в състояние да проникне по-дълбоки в основите на туй, което проучва, отколкото когато си служи само с механични методи.

Когато започнем да разглеждаме Луната като космичен фактор, ние се натъкваме на един от най-трудните и най-неподатливи за разрешаване проблеми. Цели столетия астрономите са си блъскали главата над това непостоянно тяло и в наши дни може да се каже, че проблемите, свързани с неравенствата и колебанията на лунното движение, са в малко по-задоволително състояние. Преди времето на Птолемей не се е знаело нищо друго освен това, че тя има едно средно движение и че образува своите сизигии в определени периоди, чиито средни стойности са били известни доста точно. Ала нищо не се е знаело относно неравенствата на движението, за които се установило, че съществуват. Птолемей открил и ново неравенство в движението, което се дължи на действието на Слънцето. И с двете поправки, свързани с тия неравенства, си е служил Кеплер. Но астрономите от по-късно време са притуряли поправка след поправка към първите две, като са отишли до там, че са взели под внимание и въздействието на Венера и Юпитер, пренебрегвайки същевременно това на другите планети. Букхарт, чиито формули се употребяват при съставяне таблиците на Nautcal Almanach за ред години, употребява не по-малко от 37 уравнения на средната дължина на Луната. Цялата тая работа е наистина комична. А факт е, че само три от тия уравнения са достатъчни за намиране истинското положение на Луната по еклиптиката, а за сизигиите е достатъчно само едно. Всичката тая бъркотия произтича от факта, че ексцентрицитетът на лунната орбита е бил погрешно изчислен, и повечето от уравненията, които астрономите употребяват днес, служат само за коригиране на туй погрешно изчисление. Кеплер дава за максималното уравнение на центъра стойността 4° 59' 59“, когато съвременните астрономи дават за стойности на последното 6° 18' 28“. Нито една от тия стойности не е точна, макар че Кеплер е по-близо до истината.

Един проблем във връзка с Луната, която дълго е озадачавала астрономите и още е в областта на експерименталните изследвания, е проблем, известен под името вековно уравнение. Намерено е, че като се вземе настоящето средно движение на Луната и се приложат различните уравнения, които се смятат необходими за редуциране на получените чрез изчисление положения на Луната по еклиптиката към наблюдаваните такива,че съществува значителна разлика между изчислените положения на Луната и зарегистрираните в древността по време на затъмненията. Според съвременните таблици тия затъмнения са станали по-рано, отколкото всъщност ще са станали, или, с други думи, Луната по-напред се е движила по-бързо по една по-малка орбита от днешната, или обратно, Луната днес отстъпва и се отдалечава от земята. Следователно действието ѝ върху приливите и отливите трябва да намалява, а също и това върху екваториалната маса на земята, която се смята за главен фактор при произвеждане на онова явление, което се нарича прецесия на равноденствените точки. Но докато, от една страна, пертурбациите, които се дължат на Луната, се намаляват, други наблюдения пък показват, че прецесията се увеличава! Voila le debacle!

Всичките тия аномалии и противоречия се дължат, както ще покажа това в моите нови Таблици и тези, на вмъкването на погрешни фактори в проблема за лунното движение, което всъщност е съвсем правилно и зависи само от нейната аномалия или отстояние от афелия, а там дето се употребява уравнението на времето, и от увеличаване на радиуса. Юпитер и Венера не упражняват повече влияние върху него от Марс и Сатурн фактически те не оказват никакво въздействие върху лунната орбита. Едничкото светило, което има що-годе влияние върху лунната орбита, е Слънцето, и то го упражнява косвено, чрез въздействието си върху земята.

Тия проблеми обаче не трябва да смущават ума на изучаващите Астрология. Достатъчно е за тях да имат положенията на Луната, изчислени в ефемеридите но Nautical или друг някой официален алманах. Важно е все пак да се знае, че подобни проблеми съществуват.

Сър Айзък Нютон е дошъл до астрономичните проблеми благодарение на своя многостранен ум и силна любов към науката. Той е изучавал Астрология и е пристъпил към проучване на астрономията, за да разбира и борави по-добре с проблемите, които е създавала Астрологията. Защото трябва да се отбележи, че Астрологията в негово време се е намирала напълно в ръцете на астрономите, конто сами са си изчислявали ефемеридите и са се занимавали с висшите методи за астрологични изчисления, както са дадени в моята „Предсказателна астрономия“. Кеплер открито признава, че е убеден в истинността на астрологичната наука и се е проявил като твърде вещ неин познавач както със своето дълбоко разбиране на астрономичните проблеми, тъй и със своето чудно пред-сказание за издигането и падането на Валенщайн. Тихо, негов колега и съработник, а също и голям откривател в областта на астрономията, е бил дори професионален астролог, като е помагал на заплатата си с правене на хороскопи. Астрологията е почтено занятие и трябва само да се освободи от оная сган полуобразовани плагиатори и паразити, които злоупотребяват с нея, и да заеме отново своето място между ония обекти на научно издирване, които са на почит сред учените. Астрологията е интересна, но за да стане полезна, трябва да се преведе на живите думи на всекидневния живот и обикновените нужди. И не е далеч денят, в който тя ще влезе в истинската си роля.