ПРИЛОЖЕНИЕ – ФИЗИОГНОМИЯ ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ. 1. Встъпителни думи

[Ани]

ПРИЛОЖЕНИЕ – ФИЗИОГНОМИЯ

ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

1. Встъпителни думи

Всички хора, към които и слоеве на обществото и да принадлежат, каквито и да са: учени или неуки, образовани или безкнижни, неволно се занимават с психология. Връзките им с околните, общуването им с тях, налага това. И понеже повечето пъти в отношенията им с другите се преплитат техните чисто материални интереси – най-важното за съвременния човек – те без да щат, стават „психолози“ – мъчат се да отгатнат с какъв човек горе-долу имат работа, да прочетат скритите му помисли, да проникнат с една реч в „душата“ му.

Ала хората са слаби психолози. И никъде може би не съществува такъв произвол, както в преценката на вътрешното, душевното. Всеки съди напрезум хора и неща. Често за пример някой говори за някого нещо – с умисъл или без умисъл – и понеже вътрешния живот на човека е скрит, хората които много-много не му мислят лесно хващат вяра на думите му. Днес никой не смее да говори каквото му хрумне за електричеството например или за строежа и функциите но тоя или оня орган в човешкото тяло, защото те са станали обект на научно изследване и като такива подлежат на научен контрол. Но за психичното, онова което не е „обективно“ дадено, сиреч което не се вижда с плътско око, ни се пипа с ръка всеки лесно се произнася и брътви каквото му скимне – няма строго научни мерки, с които да се мерят нещата, нито научен контрол, който да ограничи този неук произвол. Тук именно трябва да дойдат на помощ ония науки, които могат да ни дадат един обективен критерий за изучаване психичното съдържание на нещата. Трябва да дойдат на помощ френологията, физиогномията, хиромантията, графологията, които както знаем почиват на един общ принцип: че всички форми – каквито и да са те – са материален израз на ония сили, които действат в съзнанието. Тия сили – каквито и да са те, разумни или механични – се изявяват чрез тия форми, те са техния език. Този тъкмо жив език на природата изучават тия науки. Така за пример френологията изучава конструкцията на черепа, неговите издатини, неговите очертания и по тях разчита характера на човека, неговите качества, неговите заложби, неговите възможности. Тя избира практична база на своите изследвания именно черепа, защото върху него се проектира динамичното действие на мозъчните центрове. Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изразява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми следователно са само превод но оня жив език, на който творческите сили в природата говорят.

Човешкото лице, което е предмет на физиогномията за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието но физиологични процеси. Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека? Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата.

Че има физиологични процеси, които моделират лицето, така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действат в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После, отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката лесно е обясним техния произход (чисто механически! Биха възкликнали с радост ония „учени“, чиято „мисъл“ всъщност е само едно „механическо“ пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания“ са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл. За оня, който знае е достатъчна само „една случайност“, за да разбули динамизма на един сложен, ала скрит процес. На истинския учен му трябва само една част от нещо, за да го реконструира. Мнозина с учудване споменават за редкия дар на големия естествоизпитател Кювие^[90]: от една кост на някое допотопно животно да възстанови целия му скелет. Ако окултната наука твърди – колкото и парадоксално да изглежда това за повърхностния ум – че по един камък само посветеният може да разчете цялата история на земята, цялата онази верига от състояния през които тя е минала в своя космичен развой. Тъй както и по геометричната структура на една снежинка адептът може да изследва какъв род сили – живи и разумни, а не механични само, както си мислят съвременните люде – са действали, когато тя се е образувала и ред други работи.

В това няма нищо за учудване, ако си спомним, че и човешкият ембрион синтетично преповтаря всички фази на развитие, през които е минал органичния живот на земята, па дори преповтаря и самите геологични периоди, както твърди биолога Яворски.

Повечето хора – съвсем несъзнателно – прилагат на практика физиогномията. Всеки един, който иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш за пример някой да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има – на четири играят“. „Хитри очи“, „играят на четири“ – това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели – тънки психолози – които, без да са изучавали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едвам доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция.

Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност в психологията преди всичко, която – сериозно и обективно погледнато – е още в своите наченки, па и в други области но живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад, и днес, уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната правдивост.

И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света, за разумна работа в него, а не за суетен шум^[91].

_________________________________________________

[90] Жан Леополд Никола̀ Фредерѝк Кювиѐ (1769-1832)), известен като Жорж Кювие, е френски натуралист и зоолог.

[91] Тази статия е поместена в сп. „Житно зърно“, Бр. 1, 1926 г.