7. Лице

[Ани]

7. Лице

Ако главата е основният капитал на човека, сиреч съвкупността от всички негови заложби с всичките им възможности, лицето е оня капитал, който се намира в обращение. Онова, което е скрито в мозъка, се проявява в лицето в живи, пластични форми. То добива облик, физиономия, затова лицето е образ на личността, на частично проявения човек.

В лицето се отразява цялото биопсихично същество на човека. Тялото, с всички негови вътрешни органи, въздейства върху лицето чрез симпатичната нервна система и химизма на кръвта; външния свят – чрез сетивата, чиито органи се намират на лицето, действа върху последното посредством мозъка; сам мозъкът, като сложен възприемателен апарат на всички видове космични вълни – от видимия за нас и невидим свят – действа непосредствено върху лицето чрез нервите, които движат лицевите мускули.

Ето защо, лицето е проекция чрез мозъка на целия човек.

Пластика на лицето. Има лица с едро отсечени, ъгловати форми, образувани от изпъкнати линии и ръбати повърхнини. Те показват енергия, проекционна мощ, воля за проява. Срещат се у активните, динамически натури, които се стремят да изпъкнат сред общата маса, да си проправят път, да се проявят. Ако формите са силно обособени и добре моделирани, показват творчески, силно индивидуализирани натури.

Изпъкналите линии и повърхнини изобщо са активни и изразяват вътрешно напрежение. Те пръскат навън енергията, чийто източник е вътре в човека, в неговата личност.

Лица със слабо диференцирани форми, които сякаш се сливат с общата маса на лицето, са типични за хора със слаба индивидуалност, които се сливат с общата маса или поне не надхвърлят средното ниво. Такива лица имат китайците или въобще представителите на жълтата раса: косо разположени малки очи, полускрити зад тясната цепка на клепачите, твърде отдалечени от един сплескан и сякаш размазан нос, тънки устни. Характерната група очи-нос-уста изпъква слабо и сякаш се разлива в едно широко, индиферентно лице. Безлични натури, без творческа воля, затворени в себе си, ала физически издържливи и обладаващи голямо търпение и физическа енергия – нещо, за което говори голямото разстояние на групата очи-нос-уста от лицевия контур. Широко лице – широка строителна площ, ала незначителни архитектурни постройки – слаб стремеж на духа да покори инертното същество, да преодолее неговата съпротива и да излее своите идеи в мощни, силни форми, носещи индивидуален отпечатък.

Лица с добре диференцирани, фини и красиво моделирани форми, в които преобладават кривите линии и повърхнини, меките извивки и дъги, са характерни за чувствителния, психичен натюрел. Това са хора на чувството, интуицията, въображението. Ако преобладават леко изпъкналите криви линии, това показва, че имаме пред себе си натури с активен вътрешен живот, който те искат да предадат не чрез пряко, волево въздействие, не по пътя на борбите и стълкновенията, а чрез излъчване на душевна енергия, която се излива в меки и пластични форми на умствена, волева и сърдечна дейност.

При преобладаване на вдлъбнатите линии, които показват напрежение отвън – от света към човека, имаме пасивни, възприемчиви натури и слаба волева реакция.

Правите линии и плоскостите, които преобладават у някои лица, показват равновесие, спокойствие, трезви мисли, чувства и постъпки. Хора с праволинейна структура са „границата“, към която се стремят двата противоположни типа – „изпъкналият“ и „вдлъбнатият“.

Забележка: Хармоничните лица показват едно равномерно разпределение на правата, изпъкнала и вдлъбната линии. Те, обаче, се срещат рядко.

Културната зрелост на един индивид, основният стремеж на душата, възходящ или низходящ, добива върху лицето геометричен израз в един характерен тригъгълник, който се образува, като съединим мислено зениците на очите (основа на триъгълника) със средата на горната устна.

Фиг. 2

Ако отсечката ав е по-къса от ас и вс, имаме превес на духовното над материалното начало; умът, разумното начало, започва да оказва все по-силно влияние и да ориентира стремежа на душата. Ако отсечката ав е по-дълга от ас и вс, имаме превес на материалното начало – животинското, инстинктивното, взема надмощие. Затова у такива натури (Нерон, Робеспиер, Дантон и други, господства в края на краищата разрушителната стихия. При ав равно на ас, респ. вс, имаме изобщо индиферентни натури. А при ав много по-къса от ас и вс – натури, крайно едностранчиви в своето умствено развитие, дори фанатични.

Ще се спрем сега – много бегло – върху отделните части на лицето: чело, вежди, очи, нос, уста, брада и ухо, които със своя строеж и моделировка, със своето разположение в лицето, определят всъщност физиономията на човека.

Фиг. 3

F – форма; 1 – големина (размер); 2 – Тегло (тежест, равновесие); 3 – Цвят; 4 – Ред; 5 – Смятане; 6 – памет за места, 7 – време; 8 – тон (музика); 9 – памет за факти (събития); 10 – наблюдателност; 11 – причинност; 12 – сравнение; 13 – интуиция, прозрение, идеация; 14 – веселие, учтивост.

Челото е израз на интелектуалния живот на човек. Фиг. 3 показва разпределението на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. От нея се вижда, че в долната част на челото (над веждите), са локализирани центровете на възприятията и наблюдението, с една реч способностите на предметния ум. В средната (центровете 6, 7, 8, и 9) – представните центрове, паметта – събирателните умствени способности. В горната – мисловните, разсъдъчни центрове (11, 12). А в най-горната (J, 13, 15) – творческото въображение (идеация), интуицията, прозрението, идейната мисъл, отличаваща гениалния ум.

Веждите показват как се трансформира умствената енергия в мозъка и резултата от тази трансформация. Дебелите вежди са признак на енергията на низшия, обективен ум. Тънките вежди показват, изобщо, интуиция – превес на субективния ум. Дъговидни вежди – като огънатите клони на старо дърво – оформени възгледи, улегнал ум с установени, старчески въззрения. Прави вежди – трезв, разсъдлив ум, претеглящ нещата като с везни. Буйни вежди – агресивна умствена енергия, холеричен нрав, избухване на страстите; разумът се бори с нагона (Ницше, Толстой).

Очите са сами по себе си цял свят, който изисква специално проучване. Ненапразно ги наричат огледало на душата. Поради тяхната сложност, кратките и бегли указания, каквито биха могли да се дадат тук, ще бъдат почти безпредметни. При разглеждане, обаче, на лицата в следната глава, ние ще се спираме в отделни случаи на очите, нагледно дадени в образите, за да изтъкнем някои характерологични особености на окото.

Носът – това е телесен представител на човешката личност, на личния аз у човека. Той показва целокупната проява на човека като личност, като самосъзнателно същество, отличаващо се от животните по своя интелект и воля. Носът дава мярката на човешката интелигентност по качество и интензивност.

Нормалният нос по дължина трябва да се равнява на челото и брадата. Носният ръб, хребена, който придава на профилния контур такъв изразителен вид и представя волевия момент в строежа на носа, трябва да е добре очертан. При това той не трябва да бъде много широк, нито много тесен. Носните крила и особено линията, която очертава ноздрите, трябва да бъде добре изразена. Ноздрите, свързани с емоциите и чувствените желания – със света на устата, трябва да бъдат нормално развити, нито много широки и разтворени, което означава чувственост, похотливост и страст, нито много тесни, което означава слаба жизненост, слабо възприемане и отдаване на жизнената струя. Ясно е от последното, че широчината на носа зависи от чувствата. Тя представлява емоционалният момент в строежа на носа.

Носът, като всички лицеви и изобщо телесни форми, минава от едро отсечените, масивни и мъжествени форми през средно развитите, по-подробно моделирани форми към фино, подробно и изящно моделираните форми. Какъв е символичният език на тези форми, видяхме това при разглеждане на лицето.

Ще дадем тук само няколко общи изречения из физиогномичния език на носа.

Гърбавият, заорлен нос, означава активен ум, склонност към подчертаване на своята личност и лична амбиция.

Вдлъбнатият нос означава податливост на чувства и настроения, променчивост, повърхностно мислене.

Ако при това е къс и чип, вирнат нагоре, това означава душевна незрелост, празно любопитство.

Правият нос държи златната среда между двата вида носове. Обективна, самоуверена мисъл.

Късият нос означава слаба интелигентност, липса на самостойна, самоуверена мисъл и на онази последователност, която придава разумността. Податливост на временни насторения, сприхавост (при съответни ноздри).

Дългият, масивен нос, особено ако е с добре очертан ръб, означава самоувереност и самомнение на човек, който се мисли за авторитет. Характерен за деспотичните натури.

Широк ръб – отгоре до долу – означава сила и самоувереност в проявите както в умствено, така и в сърдечно и физическо отношение.

Тесен ръб – по-деликатна, по-изтънчена проява на личността, но и по-слаба.

Леко заорлен нос с тесен, но добре очертан ръб, е характерен за ония люде, които имат развито чувство за форма, развит художествен усет.

Устата е свързана с проявата на чувствата и желанията.

Нормално развита уста: големина, равна на носа и ухото (в нормално лице); горна устна, добре моделирана, излеко прихлупваща долната (превес на висшите, духовни чувства, умствен контрол над желания и емоции, активност); долна устна (възприемащата, пасивна част на устата) доволно месеста и сочна, с хубава линия, нито дебела и отпусната, нито тънка и суха; устните излеко допрени една до друга, спокойно, без напрежение.

Отклонения.

Голяма уста с дебели бърни – чувственост, животински апетити. Голяма уста с тънки устни – сърдечна сухота (форма без съдържание).

Малка уста с тънки устни – слаба, оскъдна чувствителност

Стиснати устни – потискане, подпушване на чувствата.

Отпуснати устни, хлабави или полуразкрехнати, при пълна и издадена долна устна, която е свързана с телесните, чисто чувствени преживявания, показват пасивно отдаване на всички чувства, желания и апетити, които възникват у човека.

Брадата показва физическата проява на волята, физическата сила и изпълнителна мощ на индивида.

Добре оформената нормална брада, хубаво изваяна, с хармонично преливаща се впадина под устните и издигнатина към върха, не е ни издадена напред, ни полегнала назад. Челюстите не изпъкват, нито образуват резки ъгли, които придават грубо четвъртита форма на долната част на лицето.

Издаде ли се брадата напред, изпъкнат ли челюстите, това наистина е признак на голяма физическа енелгия, но тази енергия се проявява импулсивно, безогледно и често дори брутално. Силата преминава почти винаги в насилие, волята – в своеволие.

Хлътне ли брадата назад, изгуби ли нормалните си размери, това е признак на слаба физическа сила и издръжливост, на слаба съпротивителна мощ, с една реч – на слабоволие.

Дължината на брадата показва изпълнителната мощ на волята. Широчината – нейната съпротивителна мощ.

Ухото показва впечатлителността на човека, както и неговата обхода.

На Фиг. 4 и 5 са дадени едно нормално развито ухо и едно изродено, грозно ухо.

В нормалното ухо всички части са добре оформени и моделирани. Това е ухо на човек, умствено активен (горната част на ухото добре развита), с богата чувствителност (средна част) и физически дееспособен и здрав (долна част „висулката“ – сочна, месеста, охранена).

Забележка: Слабо развита висулка е винаги признак на слаба жизнеспособност, на оскъдна жизнена сила. Такива хора трябва да живеят трезв и умерен живот. Никакво пилеене на физическа и чувствена енергия.

Ухото на фиг. 4 – уродливо и грозно, каквото е ухото у скотски, престъпни натури, показва душевна тъпота и невъзприемчивост за всичко възвишено и благородно. Това е ухо на един брутален човек-звяр, на един асоциален тип.

Големи уши, хубаво оформени и красиво моделирани, показват богата възприемчивост и впечатлителност. Такива уши на една благородна глава говорят за богат вътрешен живот, темперамент, щедрост (при специално устройство).

Фиг. 4

Фиг. 5

Големи уши, но грубо моделирани и грозни, дори и у сравнително интелигентни натури, говорят за липса на култура и душевно благородство, на такт и обхода. В тия натури винаги в края на краищата изпъква вулгарното, грубото.

Малки красиви и деликатни уши, каквито се срещат най-вече у жените, говорят за богата, но сдържана чувствителност. Деликатна, отзивчива, красива обхода.

Малки, но добре оформени и лошо моделирани уши, са признак за душевна незрялост, ограничена впечатлителност и възприемчивост.

Накрая ще посоча още един характерен признак на ушите – тяхната отдалеченост от главата.

Уши, прилепнали до главата показват миролюбие, слаба агресивност, съобразяване с общоприетия ред.

Уши, щръкнали, поради силното напрежение на мозъчното електричество, показват агресивност, борчески склонности, стремеж към промени, към преобразувания.

Фиг. 6

Фиг. 7

Дали тази агресивност ще се изрази в разрушителност, както у престъпния тип, даден на Фиг. 6 или ще се изрази в един нормален стремеж към реформи и нововъведения, които са плод на една здрава, енергична дейност, както у Форд^[121] (Фиг. 7), това зависи от целокупното устройство на главата.

___________________________________________

[121] Хенри Форд (1863-1947) е американски инженер и предприемач, основател на автомобилната корпорация „Форд“.