10. Айнщайн и Едисон

[Ани]

10. Айнщайн и Едисон

Айнщайн

В челото на Айнщайна се хвърля силно на очи широкото пространство между веждите, дето е центърът на наблюдението (10, Фиг. 3) – обектива на оня многосложен фотографски апарат на наблюдателния ум, който е локализиран над веждите. Всичко, което той фотографира – форма, големина, размери, положение, наредба, брой – тук се обединява в пластични образи. Математичният ум на Айнщайна (силно развити центрове на логиката и анализа, съчетани с центъра на числото, който у Айнщайна се прелива към центъра на тона и този на времето), отличаващ се с творчески полет на въображението (широко чело горе, което в профил показва слаб наклон), пренася „фотографираното“ от обективния свят в царството на анализа, където то губи своето многообразие и предметност, за да се превърне в математически абстракции, в система от функционални числа и диференциални уравнения.

Чрез своя мощен математичен инструментарий, чийто „физически“ обектив е в посочения център, умът на Айнщайна се домогва да достигне света на инвариантите, на най-общите, неизменни закони, които управляват физическия свят.

В своите философско-математически изследвания Айнщайн измени Нютоновското понятие за времето. Той го „релативизира“, вследствие на което физическият свят изгуби своята твърдост и придоби нещо живо, подвижно, молюскообразно. И все пак, за да го направи измерима величина, той трябваше да го геометризира – в Айнщайновата теория на относителността, физическото време се явява като четвърто измерение на един четириизмерен време-пространствен континуум. Интересно е да се отбележи факта, че времето играе важна роля както във философията на Бергсона, така и в теорията на Айнщайна, макар схващанията на единия и на другия да се различават съществено.

Математиците-теоретици са своего рода ясновидци. Със сложния апарат на математичния анализ, съставен от формули, те проникват в света на многоизмерното пространство и долавят скритата хармония на числата. Отвърнат ли, обаче, око от обектива на математичния апарат, който им разкрива чудната феерия на геометричните пространства и числата, те сами не знает „реално“ ли е или „имагинерно“ онова, което са съзерцавали. Айнщайн също не може да каже това, но все пак изповядва, че докосвайки се до тоя свят на числата, в душата му се пробужда „космичното религиозно чувство“.(Обръщам внимание върху лицето на Айнщайна, чиито форми са смекчени от една тънка чувствителност, а също и на косата му – еманация на мозъка – излизаща не право и остро, а леко накъдрена – още един признак на емоционалната му натура).

Ето защо, създателят на релативната теория, способен на най-проникновения математичен анализ и на онази най-отвлечена от всички видове умствена дейност, при която умът мисли чрез математични символи, е способен същевременно да преживява абстрактните откровения на математичното съзерцание.

„Да знаеш, че съществува нещо, което е непроницаемо, да дойдеш до най-дълбокото разбиране и най-пленителната красота – това познание и това чувство – ето що наричам аз истинска религиозност. В този смисъл, и само в този, аз принадлежа към най-дълбоко религиозните хора в света.“ (Mein Weltbild^[124]).

Така говори за своята религиозност космополитът, човеколюбецът и миролюбец Айнщайн, който остави едни от най-дълбоките изследвания върху материята и законите на физиката в наши дни.

Едисон

Ако Айнщайн е един изобретател на математични апарати, състоящи се от формули и числа, ако той е един строител на теории, Едисон е изобретател и строител на веществени апарати, предназначени да уловят и оползотворят за чисто практически цели силите на този свят и най-вече електричеството, което и теорията признава за основа на материалния мир. Без да се впущам в подробен анализ на благородното лице и глава на великия изобретател, ще посоча, преди всичко, силно развития център на строителността (виж Фиг. 1). Забележителни са също центровете на логичната, аналитична мисъл, така наречените центрове на причинността.

Очите на Едисона, благородната пластика на формите на лицето, красивото развитие на предно-горната и коронна част на главата, дето са хуманните и морални чувства, говорят ясно за духовната издигнатост на гениалния изобретател. Тези чувства и способности са го привличали към света на неизвестното и неоткритото те са му вдъхвали вяра, че то съществува и че може да се открие, да се конкретизира и приложи в живота – в ония форми, в които неговият ум е можел най-ясно да ги схваща, и по оня път на изобретател и строител, който е бил за него път на най-малката съпротива.

__________________________________________________

[124] Albert Einstein – Mein Weltbild (Моят мироглед) – Amsterdam, Querido Verlag, 1934 – Leinen.