11. Вагнер и Шуберт

[Ани]

11. Вагнер и Шуберт

Вагнер

В заоблената глава на Вагнера, принадлежаща към смесения тип, в широко откритото му горе чело се крие голяма морфогенна плодовитост, голямо богатство от идеи. Прави впечатление необикновената пластика на органите та лицето – признак на зряла индивидуалност – и силната им костна структура белег на един волев и деятелен натюрел, на един холеричен нрав, на една енергична и динамична натура. Изпъкналите форми говорят за стремеж да въплъти във форма онова, което мисли и преживява.

В масивния, заорлен нос (воля за власт, за мощ, за утвърждаване на своята личност), в едро моделираната, яка и издадена напред брада, която показва повече устрем и импулсивност, отколкото упорно търпение, се чете сила, бойкост, енергия, смелост и изпълнителна мощ. Изпълнителната мощ на волята се потвърждава и от широкото му лице, в което групата очи-нос-уста, сама по себе си така ярка, е на значително разстояние от лицевия контур.

С една реч, всичко у Вагнера показва воля за творческа проява.

Цялата натура на Вагнера, така, както е изписана по неговата глава – творческа, енергична, патетична и героична – е намерила ярък израз в неговата музика.

Оставете да прозвучи това лице, и вие ще чуете мощните съзвучия на неговите музикални драми.

Шуберт

Сравнете образа на Вагнера, създателят на музикалната драма – могъща, мъжествена, патетична, с грандиозна и замашна конструкция – и образа на Шуберта, ненадминатия творец на песента, на прочутия Lied^[125] – лирична, нежна, засягаща най-интимните струни на сърцето.

Докато у Вагнера преобладава двигателният, деятелен натюрел (едра кост, рязко очертани, изпъкнали форми), примесен с чувствителния (заоблени линии на черепа и по-скоро изпъкнали криволинейни, отколкото ръбести и отсечени форми и линии), у Шуберта преобладава стомашният натюрел (като основа) с надмощие на чувствителния (мекота на форми и линии, дребна кост, липса на напрегната мускулатура и силно развита костна система). Вагнер има предимно нервно-жлъчен, Шуберт – предимно лимфатично-сангвиничен темперамент.

Всичко в неговото лице е женственост, мекота, чувство. Лицето му – в противовес на мъжествения израз на Вагнеровото лице – има дори детски израз. Мекотата се чете и в очите му, но особено в устата му. Устата на Шуберта е характерна: пълни, сочни устни, но изящно моделирани. Белег на богати чувства, които се движат в широк регистър, те показват от една страна чувственост, желание да се вкусят соковете на живота, да се изпитат всички удоволствия и наслади, от друга – стремеж към лирично излияние в художествени, изящни форми (виж красивата им линия и моделировка). Особено красиво моделирана е у Шуберта горната устна, свързана с по-висшите емоции. Че тия лирични преживявания се изливат в музика, в песен, това се дължи на силно развитата музикална способност у Шуберта, която е намерила такъв ярък израз в челото му (вж. центъра на тона).

Още едно сравнение между Вагнера и Шуберта. Докато устата на лиричния, отдаващ се на чувства и настроения творец на Lied'a е сочна, нормално голяма и с меко прилепващи устни, у Вагнера тя е сравнително малка, със стиснати устни – признак на концентрирана, дори подтисната чувствителност, която се съсредоточава в определени обекти.

_____________________________________

[125] Lied – (нем.) песен, вероятно става дума за прочутата Серенада на Шуберт.