16. Гладстон и Клемансо

[Ани]

16. Гладстон и Клемансо

Гладстон (The grand old man^[135])

„Беше ли Гладстон – пита един англичанин – такъв велик човек, за какъвто светът го смяташе?“ И отговаря: „Който не е имал възможност да почувства непосредствено силата на тоя пленителен човек, не може да отговори на този въпрос. Наистина, повече от всеки друг британски държавник, той направи от англичаните истински демократичен народ. Повече от всеки друг той им даде възможност да се възпитат демократически. Всеобщо признато е, от друга страна, че той е бил един от най-големите финансови министри на Англия. Ала истинското величие на този рядък общественик е могло да бъде почувствано негли в ония мигове, когато той се е движел между своите сънародници, когато е заставал лице с лице срещу множествата и ги е държал прехласнати с часове чрез мощната магия на своето слово, пледирайки за някоя благородна кауза, скъпа на душата му“.

И наистина, за да прецени човек истински общественика – оратор или артиста, трябва да ги види или чуе непосредствено. Поетът, писателят, художникът, скулпторът, изобретателят не се нуждаят от това – те оставят своите произведения и чрез тях живеят в душите на бъдещите поколения. Ораторът и артистът обаче – истински диригенти на магнетизма на масите – създавайки произведенията си в момента, въплъщавайки ги в живо слово, не могат да ги предадат на бъдещето, защото те сами са в известен смисъл своите произведения.

Все пак, макар да нямаме пред себе си живия човек, а само един мъртъв портрет, една моментна снимка на една жива форма, която е трептяла от живот и движение, ние ще се опитаме да отбележим някои характерни черти от неговата физиономия, показващи тенденциите на един живот, на едно съзнание.

Един бегъл поглед върху главата на Гладстона показва следните особености: силно развит обективен ум (челото, непосредствено над веждите) – нещо, което е придало практична насока на умствената му дейност. Задната част на главата, дето са локализирани семейните и социални чувства, е също добре оформена. В коронната и предно-горна част на главата – областта на моралните чувства – личат най-вече религиозното чувство и милосърдието, онова чувство на любов и участие в съдбата на хората, което се проявява вън от всякаква национална, класова или верска принадлежност. Развитото себеуважение и съвест са придавали на Гладстона онова чувство на лично достойнство, което го е отличавало през целия му живот, онази честност и правдивост, която е свойнствена на истинския английски джентълмен. Характерен е в това отношение един случай от неговия политически живот: въпреки голямата си обич и възхищение от Пийла – един от големмите тогавашни държавници – той се оттегля от кабинета му, понеже Пийл е предложил една мярка против ирландците, която не била в съгласие с ония възгледи, що изказвал в книгата си за държавата и църквата. Неговата честност и добросъвестност не му са позволявали да участва в един кабинет, поддържащ политика, противна на неговите възгледи.

Горната част на челото – центровете на логиката, на философската и спекулативна мисъл – не показват особено развитие у Гладстона. Очевидно, умът му не се е отличавал с философска глъбина и широк кръгозор в света на отвлечената мисъл – нещо, което се е отразило в религиозните му и богословски възгледи. Ала затова пък, обективният, практичен ум, с емпирично-интуитивно направление, така характерно за английския манталитет, е бил отлично развит у него. Той е, който му е давал ясен поглед за практичната действителност.

Липсата, обаче, на философска широта, се е замествала у Гладстона с оная широта и универсалност, която придават моралните чувства. Последните, заедно с практичния му ум и добре развитите обществени чувства, опр(еделят етично-хуманното направление на неговата обществена дейност.

И наистина, до старини се е борил най-самоотвержено за по-големи политически и духовни правдини на ирландците. Застъпвал се е – словом и делом – за всички подтиснати и онеправдани народи, в това число и българския, като е динамизирал със словото си английското обществено мнение и го е пхревръщал в една мощна сила срещу политическата тирания. Всичко това му е създало име на един от най-демократичните, най-благородни и човеколюбиви общественици, на един мъдър държавник, който, без да накърни политическите и стопански интереси на своята страна, е издигал в известни моменти последната до степен на мощна покровителка на слабите народи.

Всички съвременници отдават влиянието на Гладстона не само на блестящите му финансови способности, не само на неговия политически либерализъм, и безкористното му служене на народа, не само на неговото човеколюбие, а и на неговата рядка ораторска дарба. Речите на Гладстона – и в парламента, и вън, всред народа – свободно са се движили в целия регистър на ораторското изкуство. Стилът му от самосебе си е следвал неговата тема. Но ако неговото слово е оказвало такова могъщо влияние, то е най-вече затова, защото е било една жива струя, която се е изливала от цялата му душа, едно магнетично излъчване на цялата му натура – честна, правдива и хуманна.

Клемансо – Le Tigre^[136]

Физиогномичният усет на народа, който често прибягва до известни сравнения из животинското царство, за да фиксира в един познат образ своите смътни долавяния за естеството на един човешки характер, на една душа, безспорно е улучил, като е нарекъл именития французки държавник Клемансо – тигър. Образът му е твърде ясен, за да има нужда от оправдание на това прозвище. Без да описвам подробно типа, ще отбележа един характерен признак в главата на Клемансо – отсъствието на милосърдие (центъра на милосърдието, на хуманните и висши социални чувства у него е неразвит).

Затова пък и брадата, и скулите, и веждите, и очите, и издутините зад ушите достатъчно характеризират този „тигър“ в политиката. Безспорно, французите няма никога да забравят, че този „тигър“ стана за тях и „баща на победата“, извоювана с цената на толкова жертви. Когато през ноември 1917 година – време, усилно за французите – Поанкаре^[137] повика на власт омразния нему Клемансо, той го призова, защото знаеше, че Клемансо е едничкият човек, който можеше да съкруши духа на пораженството („le défaitisme“), що се ширеше всред французите и да възбуди отново у тях волята за победа. Чрез ограничения на народните свободи, чрез строг надзор върху печата, чрез възбуждане на съдебни процеси срещу „пораженците“ – привърженици на едно мирно споразумение между воюващите страни, той сполучи да възпламени патриотическия дух на французите. Жертвите – морални и материални – той не жалеше, защото за всичко щеше да плаща Германия. С този дух на безпощадност и жестокост към сломения противник, този диктатор на Франция пристъпи към конференциите за мир (от 18.І.1919 год. като техен председател), дето се ковяха мирните договори.

Резултатът е знаен – Клемансо „тигърът“ унищожи „Уилсоновите 14 точки^[138]“ и с това отби „гладстоновската правова тенденция, която искаше да си проправи път в международната политика. Моралът на силата, на животинското юмручно право, взе решително надмощие над морала на правото и човещината.

Историците ще има някога да преценят обективно последиците от това. Съвременните народи, обаче, ги преживяват. Искам да изтъкна само едно: Клемансо беше акумулатор на французката омраза и желание за мъст, които французите хранеха срещу германците, след френско-пруската война. В един благоприятен за тях исторически момент тази енергия избухна.

В европейските държави винаги са се борили, борят се и сега, два морала – моралът на силата и този на правото. В лицето на Гладстона и Клемансо ние имаме две „чисти“ изражения на тия две схващания. Казвам „чисти“, защото между тия два полюса се колебаят ония политически тенденции, на които главната черта е лицемерието и политическият опортюнизъм.

Гладстон – великият старец и Клемансо – тигърът: два символични образа на две течения, на два принципа, които работят в човешките общества. Защото работят и в човека. А работят у него, защото работят откак свят светува и в живата природа.

Да ги видим на работа у други двама обществени дейци – Мусолини и Ганди.

_____________________________________________________

[135] Великият старец. Българите, за да изразят своята почит към него, биха го нарекли Дядо Гладстон. [бел. Г. Радев]

[136] Жорж Клемансо (1841-1929) е френски политик и журналист, дългогодишен водач на Радикалната партия. За жестокия си характер и непримиримостта си към политическите си противници получава прозвището „тигъра“( Le Tigre).

[137] Жул Анри Поанкаре (1854-1912) е френски математик, физик, философ и теоретик на науката, един от най-значимите математици на 20 век.

[138] През 1919 г. президентът на САЩ Удроу Уилсън (1856-1924) обявява пред Мирната конференция в Париж своята програма за мир и самоопределение на народите с прословутите си „14 точки“.