11.11.1923. Беседа, държана от Михаил Стоицев за единодушието ни и за колективния отговор на въпросите пред Духа в Светилището, стр. 503 – 524

[Ани]

503

БЕСЕДА

държана на сестрите и братята от кръжока у брат Ф. Стайков

по нашето единодушие на 11 ноември 1923 г. 3 ч. след пладне

Мили сестрици и братя,

Обект на моята мисъл, която искам да споделя с вас, е нашите отговори пред Духа на Великия Учител, който иска, като негови ученици, отговори на известни въпроси в Светилището.

Поиска всички наши мисли, всички наши желания и приложения пред Божия Дух, трябва да почиват на единодушието, то преди да изкажем своя възглед за нашите бъдещи отговори, ще разгледам първо, колкото аз разбирам, що е единодушие, какво то носи за отделната личност, особено за нас, като ученици в Светилището и какво, ако го притежаваме и приложим колективно пред Божия Дух.

Мили сестрици и братя,

Това, което ще изложа пред вас, то не е далеч от вашите мисли и знания, затова простете ми, че по него ще говоря.

Това го правя само от любов – да поднеса това, което чувствам и да дам едно осветление на тези сестрици и братя, които по една или друга причина, не са успели да прочетат и схванат добре този въпрос – единодушието, което е от голямо значение, както за живота ни, така и за прогреса на Божественото дело, което сме започнали. И след като разменим мнение по този въпрос, да дойдем до едно общо заключение, което ще бъде в наша полза и за прогресирането ни в Божественото дело.

Мили сестрици и братя, ние почти от всеки логос слушаме от нашия мил Велик Учител и от жертвата на този дом, нашия мил брат Венинг, който ни разчисти трънливия път в живота и ни помогна да влезем в това Светилище, как милно и на тях подобаваща благост ми напомнят и молят, да пребъдваме в единодушие и да дадем сърцата си за храм на Божия Дух, за да ни се даде това, което ни се обещава.

Ние всички схващаме това, но не можем да го постигнем още, защото от една страна не всички еднакво ценимсилата на това единодушие, а от друга има и ред други причини – не еднаквата ни еволюция, не еднаквите ни темпераменти и главно физическите ни условия – било разните ни професии и ред още други причини.

Но понеже времето за проявление на Божията слава е извънредно къса, Той, който ни е събрал по благоволение и милост, иска да ни сложи сега всички на едно стъпало, да съкрати нашата еволюция и ако ние разберем и изпълним, да ни даде и тези сили, с които да прославим неговото име, а и ние да се издигнем като хора.

И ако ние всички еднакво схванем тази милост, всички еднакво приложим, нашата задача е близо – да я реализираме.

А знайте мили сестри и братя, че освен тази милост, която се излива над нас, Спасителя в един свой логос ни и зарадва, че и всички минали грехове ще ни се заличат, ако изпълним неговата воля.

Нима от всичко това ние не трябва да се стреснем и да разберем, че с нищо не можем се отплати! А в замяна на всичко, което ще получим, какво се иска от нас? Нищожното – единодушие и да дадем сърцата си за храм на неговия Дух. Да, думата „единодушие“ е нищо само по себе си, но разбрана и приложена, тя носи велики блага за отделната личност, велики блага за семейството. А приложено това единодушие колективно, то носи най-голямото колективно блаженство, което отделната личност мъчно може да добие.

А за да разкрием нашите сърца за храм на Божия Дух, в основата се крие пак това единодушие.

Като ученици на Великия Учител, нашето лично и отделно единодушие, трябва да го хванем така, че нашите мисли с ума, нашите чувства и желания със сърцетои нашето приложение с волята, трябва да бъдат в пълна хармония, в пълно съчетание и в рамките на Божиите желания.

Достигнем ли това, у нас ума ще бъде светъл в рамките на Божията мъдрост, а желанията на сърцето ще бъдат също в рамките на Божествената любов, а приложенията чрез волята ще бъдат винаги резултатни, защото тук няма вдигане на шум, както е с гранитната воля, няма рушение, както е с желязната воля, а само творчество, защото това е воля, която добива вече цена на диаманта и затова диамантената воля е присъща само на истинския окултен ученик. Само така ако разберем и приложим, ще имаме хубави мисли в ума, мил поглед с очите, нежно чувство с Божествения огън в сърцето и благи думи, чрез контрол на волята, в езика.

Само при тези условия, при тези приложения, търпението у нас ще затвърди непоколебимата вяра в Божието дело и ще развием и останалите Божии Добродетели у нас.

А защо е необходимо да добием това? Защото преди всичко у нас ще настане един вътрешен мир; ние ще разберем смисъла на живота и неговата цел; ние ще бъдем снизходителни към всички; ще обичаме всичко наоколо ни и за нас времето ще тече незабелязано само в радост и задоволство. А какво по-голямо щастие за нас на земята? Трябва да знаем още, че при това положение, когато душата и ума са в пълна свобода, каквото работим, каквото учим, има отлични резултати.

И ако тези качества ги притежават някои профани хора, които нямат представа за духовния свят и живеят радостно и щастливо, каква трябва да бъде нашата радост, нашия стремеж, нашето изпълнение, в сравнение с тези профани хора, когато ние чуваме милостта Божия, която се излива над нас, чувстваме неговата сила и резултата в нашия живот?

Мили сестрици и братя, аз не намирам думи, с които да ви опишавсичко това, нито с чувства, което моята душа чувства, как да се отплатя на Господа за тази милост. И ако мога даизпълня това нищожно, което милостивия Бог иска от мен, ще се считам най-щастливия, а вярвам, че и всеки от вас същото чувства.

Ето защо, трябва от сърце да благодарим на Господа за тази милост над нас и да се молим да продължи здравето на нашата мила сестрица Еленка, която е проводника между нас и Господа, да получаваме тези бисерни слова на Великия Учител и другите наши братя, чрез нейните уста. Нека благодарим и на нашите мили сестра и брат Стайкови, които със своето благородство разбраха без много губене на време, тази Божия благодат и дадоха в жертва своя дом, своя имот, своето спокойствие, заради нас, с които ще вървим в едно. Нека Бог ги благослови и ги увенчае със славата, която те заслужават, това аз от сърце им желая.

След тези бегли мисли, аз ще изложа, особено за тези наши сестрици и братя, които по една или друга причина, не са хванали някои неща, като окултни ученици, какво става и в нашия вътрешен мир, ако притежаваме и прилагаме тези добродетели на дело?

Вие знаете, от първия чертеж-план, на Седемте логоса, който чертежа бе даден преди време на нашия брат Моисей в планината Хорив, но той го не проумя, вследствие на което се изгуби и запечата в предверието на Ерусалимския храм на 27 метра дълбочина, и чак сега се открива на нас; знаете как петия и шестия лъч от този план играят голяма роля за съграждането на нашето духовно и физическо тяло, как действат те на физическата земя и на човека със своите спомагатели.

Знаете още, от втория чертеж, на Седемте логоса, как душата преминава през Луната и съблича духовното си тяло; как след това преминава през Меркурий и й се посочва пътя за надолу, как преминава през Венера, която осветлява посочения път от Меркурий с виделина и любов; как преминава през Марс, който държи скиптъра на правосъдието и най-после през Юпитер, който със своите седем спомагатели, започва да управлява ума, сърцето и волята на въплътилата се душа в твърдата материя и последно през Сатурн, който със своите седем спомагатели, действа върху физическото ни тяло.

Именно поради това, гдето у нас са вложени качествата и действията на тези висши планети, ние носим името – Микрокосмос. Но понеже със слизането ни надолу и преминаването ни през трите царства, ние сме завладели качествата на тези царства, а сме заглушили чисто Божествените качества, затова именно ни се откриват великите тайни; затова именно ще ни се дадат тайните на тези царства, та като ги разберем и приложим, постепенно да заменим нашите твърди и сурови сърца, придобити от минералното царство, снежното чувство на Божествената любов; произхождащия живот от растителното царство, за да добием силата на Духа и животинския дух от животинското царство, за да добием милостта. По този начин, ние ще започнем да владеем телата си и те ще им бъдатроби, а не както сега, ние сме роби на телата си.

А каква съществена промяна ще стане в нашия вътрешен мир, ако добием това?

Ето каква:

Луната, която е емблема на любовта за сега аз не зная как тя действа върху нашето тяло. Меркурий обаче, който е емблема на мъдростта, действува със своите вибрации чрез малкия ни пръст на ръцете, да имаме всички желания, да творим, да създаваме.И понеже у нас мъдростта Божествената липсва, кутрето е останало най-късия пръст на ръцете ни.

Венера, която носи силата на виделината и която виделина е силата на Божествената любов и своите вибрации, действа направо в сърцето, да имаме милост и обич към всичко околно и да любим Божественото.

Марс, който е емблема на правосъдието, който изпраща Божествените закони и в другите шест сфери, а също и в човешките йерархии, действа със своите вибрации чрез палеца на ръцете ни, да бъдем смели, решителни, силни и да се борим за правдата и истината.

Юпитер, който действа със своите спомагатели върху ума, сърцето и волята, предава и действа със своите вибрации чрез показалеца, прави ни да бъдем въздържани, смирени, мълчаливи и да имаме желание за братство и единство.

Сатурн, който влияе върху физическото ни тяло със своите вибрации чрез средния пръст, действа да се развие у нас чувстването и обичането.

А Слънцето, което изпраща своите вибрации чрез четвъртия или пресредния пръст, действа върху ума и Духа, да се развие Божествената виделина в нас, която ще бъде като ореол и пътеводител над всичко.

Всички тези вибрации, които идат от висшите планети и действат на нашето тяло, ако ние успеем да развием Божествените добродетели у нас, заживеем в Божествената любов и правда, у нас става и една друга велика промяна, която ние не виждаме, но един ясновидец, с развити центрове да вижда тези промени, знае всичко.

А то е следното:

В астралното ни тяло има седем центъра, в които са заложени органи, наречени чакри.

Тези чакри, както знаете, приличат на разтворени хризантеми със своите листа, на воденични чаркове със своите перки на вятърната воденица, със своите перки.

Тези центрове с чакрите се намират: първия, най-големия, наречен хилядолистника, който е с 960 листа, намира се в главата. При развитието му, нашия ум просветва и ние добиваме Божествената мъдрост.

Вторият център е с два листа, се намира при очите. При развитието му, добива се ясновидството.

Третият център е с 16 листа, намира се при ларинкса и щитовидната жлеза. При развитието му можем да хванем мислите на другите.

Четвъртият център е с 12 листа, се намира в сърцето. При развитието му, можем да познаем намеренията на другите около нас.

Петият център е с 10 листа, намира се при пъпа. При развитието му можем да познаем талантите на другите.

Шестият и седмият център са с 6 листа, намират се надолу от пъпа, което се счита средата на тялото. Този център започва да се развива само когато ума, сърцето и тялото са в пълна хармония.

Всички тези центрове у профаните хора  са в спящо състояние и остават през целия им живот неподвижни.

Обаче у хора, които са издигнати духовно в пътя на Божествените добродетели, тези центрове започват да се развиват, перките започват да се въртят, кои повече, кои по-малко и от своето движение издават лъчи. Тези лъчи именно ги концентрира нашия Дух в едно и се образува огненото колело около нас, а то се свързва чрез вашите планети с общото огнено колело, което символизира вечния живот.

Така че, колкото ние живеем по-свят живот и развиваме тези центрове, толкова повече и по-силни лъчи излизат от движението им и толкова по-ярко става това огнено колело около нас и толкова по-навътре навлизаме в общото Божествено колело. А след заминаването ни от физическото поле, с тези качества ние ще бъдем един спомагателен лъч на известна планета.

Както виждате, мили сестрици и братя, придобивката за нас е извънредно голяма, както на физическата земя, така и в Духовния мир горе, след напускане на физическото поле.

Ето защо е важно да придобием първо единодушието, хармонията между ума, сърцето и волята, преди всичко всеки поотделно. А един път добито това от всекиго по отделно, лесно е вече да се гради по-нататък.

След отделната личност иде единодушието, хармонията в семейството между мъжа и жената.

Аз разбирам живота в семейството на четири категории:

Първа – където има пълно единодушие между мъжа и жената, но които са далеч от духовните разбирания. Такива живеят просто като добичета, защото нито за Бога мислят и учат, нито загуби имат, нито пък придобивка съществена имат в живота си.

Втора– където има пълно противоречие, пълна дисхармония между мъжа и жената и които нито светския живот разбират, нито са издигнати умствено, нито пък за духовния живот искат да знаят.

Тези двете категории нас не ни интересуват.

Третата категория са тези, където един от съпрузите владее повече Божествена любов и мъдрост, бори се за истината и правдата, стреми се да издигне и другия, а този друг, в когото владее повече тъмнината, не само не иска да се поведе в светлия път от другаря си, но на всяка цена, с простими и непростими средства, с интриги, със заблуждения пред близки, иска да вмъкне и другаря си или другарката си в тази тъмнина и да се представи пред близки, че е жертва на мъчения.

Това положение в семейството е извънредно трудно и тежко и за двамата съпрузи, защото единия иска със светлината да изведе и своя другар на светлия път, а другия се стреми да вмъкне в тъмнината и другаря си. Това се отразява особено зле в тези семейства, гдето единия от съпрузите е прегърнал и духовното учение, а другия, освен че не се интересува, но подсмива се на своя другар и пр.

Не малко зле се отразява, когато и двамата са в духовния път и единия иска да крачи напред с истината и правдата, а другия, със своята тъмнина и привички, не само себе си не издига, но пречи на другия.

Ето защо, мили сестрици и братя, ако в някое семейство преобладава у един от съпрузите Божествената любов и мъдрост, истината и правдата, нека другия използва своя другар с тези качества и да расте с него заедно, а не да спъва и себе си и другаря си. Пред Божия Дух няма жени и мъже, а еднакви души и ако едната е просветнала повече в пътя на Божествените добродетели, нека другата я следва. Така аз разбирам Божествените желания и издигането на една двойка, каквато е мъжа и жената и щом те се слеят, само тогава ще намерят своята сродна душа – Великия Учител.

Защото ако така се не постъпва, знаете ли какво ще стане? Да допуснем, че една двойка посещава физическата школа на Учителя или Светилището на Божествения Дух тук. Единия от тях не отстъпва от десния път, а другия тегли и не отстъпва от левия път. В такива никога не може да има пълна Божествена хармония, макар, че и двамата посещават и се мислят за окултни ученици.

А кога ще блесне тази разлика между двамата, за да я видят? Когато напуснат физическата земя и единия, който е теглил към тъмнината, ще се види паднал като жаба със съзнание в някое благо, а другия, който е теглил към виделината, се е издигнал нагоре, но и той не е достигнал тази висота, която биха достигнали и двамата, ако вървяха по светлината, защото като човек на физическото поле, недовършил още своята еволюция, все ще греши при някои предизвикателства. Ето защо, там, където съществува пълна хармония между мъжа и жената в мисли, в чувства и дела, там е истинското щастие на земята и има условие за действително издигане по стълбата на живота и съкращаване на своята еволюция.

И не напразно е казал Спасителя :“Там, където се съберат двама в мое име, аз съм третия между тях.“

Това са то четирите категории семейства, където освен радост, мир, доволство, нищо лошо няма.

Сега, ако допуснем, че отделната личност е успяла да създаде това единодушие в себе си, ако допуснем, че семейството от мъжа и жената имат това единодушие, можем да си представим, колективната път хармония, колективното единодушие, каква сила представлява и какви придобивки носи тя за всички.

И ако у нас куца още колективното, това единодушие, то е защото не сме успели да създадем тази хармония между ума, сърцето и волята по отделно във всекиго.

А защо Спасителят иска тук колективно единодушие, тази колективна хармония в присъствие, в мисли, в чувства, в изпълнение от нас? Защото всеки поотделно, който живее чист и свят живот, пак ще се издигне до където може, но общи тайни неща не му се поверят, а Бог иска тези тайни, тези непроявени сили, да ги даде на повече хора и затова ни е избрал по милост в това Светилище, та като се издигнем всички еднакво и дадем условия, да ни повери и тези тайни сили, с които ще побеждаваме и ще бъдем свидетели пред света за проявление на неговата сила, както това е било с неговите ученици преди 2000 години.

Понеже ние не можем да разберем още тази Божия благодат, нито сме се издигнали всички на едно равнище, то да създадем за сега поне един, двама, трима, от всички ни като образци в всички качества, които да ни представляват пред Божия Дух, та като се развиваме постепенно и създадем пълна хармония във всичко, да създадем тази колективна сила пред Бога и бъдете уверени, всичко обещано ще ни се даде.

За по-нагледно, аз ще ви представя картина как да схванем великото значение на колективната сила.

Да допуснем, че един знаменит човек на физическото поле, направи едно посещение в една чужда държава. Щом узнаят, там бива посрещнат с радост и почести. Това е емблема, това е синоним на издигнат духовно човек, който без помощта на други, ще си получи наградата в духовния мир.

Второ, отиват 10, 20 30 души, но обикновени хора, които нито ги посрещат, нито нещо особено могат да видят. Това представлява тези духовни хора, които с години се подвизават в духовния път, но нещо съществено не са научили, нещо съществено не са приложили.

А представете си сега, тези 10, 20, 30 души, ако са знаменити хора, издигнати ора и рекат да посетят някоя държава, какво ще бъде. Най-първо, още преди месец, два ще затръбят вестниците, че еди кои си ще посетят еди коя си държава. А тази държава, която ще посреща тези гости, започва да крои, да планира как по-бляскаво да посрещне тези свои скъпи гости, а в деня на посрещането, стича се маса свят, правят им се разни почести, дават им се разни банкети, водят се в най-знаменитите места, разправят им се това-онова, а най-назад ще им дадат и някой забележителен подарък, който на едного никога не би се дал. А тези гости като се върнат, разправят на свои близки, как хубаво са ги посрещнали, какво са видели, какво им са подарили.

Представете си сега, че тези 10,20,30 души са издигнати духовно хора, както нас ни готвят, каква ще бъде нашата колективна сила, нашата придобивка, когато знаем, че нашия мил Спасител Великия Учител е главата, а ние поотделно отдавате на това, а нашата колективност страна на това тяло и там Учителя ни поведе из небесния мир и ни показва това-онова и ни подари по някой подарък, който го няма на физическата земя.

Вие можете да си представите, каква ще е общата ни радост, каква ще е придобивката, в сравнение с почестите и придобивките, които се правят на физическата земя, макар и най-знаменитите хора!

Ето така схващам аз, мили сестрици и братя, силата на колективното единодушие!

Ето защо, всички ние, да се стреснем, да усилим нашия стремеж, да изучаваме, да заживеем, да приложим това колективно единодушие, както в посещение, така и в мисли, така и в желания, така също в приложение, та с нашата обща сила, като се изправим на молитва, нашите мили братя в духовния мир да ни посрещнат винаги с радост и веселие, а милостивия Бог Отец като види това, ще ни даде най-големите свои подаръци, ще ни разкрие най-великите свои тайни, които подаръци и тайни на отделни личности по-мъчно се дават.

Нека не допускаме вече мисли в ума си, дали това е възможно, дали ще получим това-онова, дали тук всичко е Божествено. Нека да не изпадаме в изпитанието на нашия брат Апостол Петър, преди 2000 години, който като бе в тъмницата и Ангела му развърза веригите от ръцете, изведе го покрай стражата без да го видят, изведе го през желязната врата на оградата, която сама се отвори и чак като завиха в една улица и Ангела изчезна, тогава чак Петър се стресна и разбра, че това бе Ангела Господен. Апостол Петър е дал един път пример на съмнение, нека то ни послужи за урок. Не зная даже дали този същия позив не е въплътен и е с друго име между нас.

Нашето дело тук е чисто Божествено, то е кристал над кристалите, истина над истината и то се ръководи лично от Бог Отец и Спасителя Исус Христос, с помощта на жертвата от този дом и много още издигнати наши Бели братя. То е като математическа задача, 2 и 2 = 4. Ако някои сестрица или брат имат някоя неестетична мисъл, моля ги да си ги задържат за себе си и никога да се не излагат с тях, нито пред братята и сестрите, нито пред Божия Дух. Така както постъпват, те сами ще си открият истината и силата Божия. Аз бих желал, оптимистичните мисли и желания никога и от никого да не изчезват от ума.

Който има уши – да слуша, нека слуша; който има ум да проумява, нека проумява.

Понеже обект на моята мисъл бе, както споменах и в началото,нашите бъдещи отговори на известни въпроси пред Отец и В. Учител в Светилището, ще споделя своя възглед по това.

Ако не се даде някое специално нареждане, аз смятам така:

Ако ние схванем великото значение на единодушието в присъствие, в мисли, в желания и приложения, ще схванем, че и нашите отговори трябва да бъдат събрани и дадени колективно пред Божия Дух, който колективен отговор ще бъде по-пълен, по-съдържателен, но кратък и ясен. Разбира се, че този отговор ще бъде толкова добър, колкото нашия колективен ум може да роди.

За тази цел, аз смятам, когато се поискат отговори за известен ден и са съобщени от по-рано въпросите, всеки да си прочете подходящите логоси, да си състави една скица на отговори и като се приготвим така, да се съберем за половин – един час, да прочетем всичко това и тогава да съставим колективния отговор с кратко и ясно написани думи, който отговор да се прочита от един брат или сестра в молитвата, когато се поиска отговора. Добре е, ако тези отговори са чести, да се изреждаме поред всички да прочетат един път, други – друг път и т.н.

Така ако постъпим, смятам, ще задоволим повече Отец и Великия Учител, а от друга страна, ще спестим и време и излишно безпокойство кой какво да каже.

Разбира се, ако се, ако се поиска от Духа поименно да отговаряме, тогава всеки като чуе името си, ще отговори.

От друга страна, ние ще имаме и друга придобивка, именно, размяна на мисли в името на братска любов и всеки по-силен в знания ще предаде тази си знания и на тези, които не са хванали добре. А тези, които чуят неща по-ясни, по-интересни, ще се радват заедно с първите, защото едните се снишават да подадат от сърце това, което е у тях, а другите се надигат да поемат това, което и се подава.

С една дума, развива се по-голям интерес, по-голям стремеж към делото.

Така ние ще изпълним и един от логосите на В. Учител, който ни задължава да помагаме на по-слабите сестри и братя.

Аз считам, мили братя и сестрици, че това, което просветне в нашия ум поотделно, и го научим, то е Божествен дар и то е вече запечатано в нашата вечна книга за нас лично. А когато това го предадем и на близки, както е случая с нашия кръжок, където всички сме под еднаква закрила на Божия Дух и където се иска от нас постоянно единодушие – един Дух, едно тяло, една душа, нашето даване на тези знания е само приложение на тази Божествена любов, за която постоянно ни се говори. В такъв случай ние не само че не губим нищо, но напротив, усъвършенстваме се. Друг беше въпросът, ако бяхме ясновидци и разправяме забранени неща от Духа или пък, нашите тайни ги разкрием на профани хора.

Най-после, ако ние вземем за мото, че ще се жертваме за Господа, за ближния си във важни моменти, аз считам, че и това е една нищожна жертва – от любов да се даде светлина на по-слабия и ще облагородим една черта на егоизма – да задържаме всичко за нас.

Накрая, за да довърша, ще спомена няколко думи и за нашето единодушно присъствие в Светилището, което е също от голямо значение да го прилагаме разумно.

С изключение на някои спешни тайни, които ни се поверяват в последния заключителен ден от Великите заседания, гдето се определят часовете, за всичко друго на нас ни се даде пълна свобода да определяме сами часовете.

Казвам ви откровено, че като излагам някои възгледи по това, аз не се спирам на х, у, а разглеждам въпроса принципно, където от една страна да не страда Божието дело, да се не излага то на изкуствена критика, а от друга, да не страдат и нашите лични работи, където сме свързани с близки и обществото.  За да ви разположа да мислите с висшия разум, ще спомена как нашия мил Учител на физическото поле ни упътва в две свои беседи.

В едната - „Висшият идеал на окултния ученик“ той иска да развием съзнанието си така, че каквото предприемем, каквото вършим, да е най-хубавото, най-съвършеното.

А с втората - „Трите живота“, той иска да следим с еднакъв стремеж както физическия или материалния живот, така и духовния – чисто Божествения. Значи навсякъде и всичко да бъдем образци на всичко. Затова ни казва още „ по делата ще ни познаят“.

Ето защо, воден от тези хубави беседи и съвети на нашия Учител, и воден от логосите на Божия Дух, където трябва да пазим тайната на Светилището, аз изказвам едно скромно мнение и намирам, че нашите събрания трябва да се извършват така, че сутрин да не продължават по-късно от 7,30 – 8 часа, където всеки ще си отиде навреме на работа, а вечер, да не започват по-рано от 5 часа през зимата, 6 часа през есента и пролетта и 7 часа през лятото, през което време, всеки ще бъде свободен от работа, а особено чиновниците. Но не по-малко това влияе и на свободните професии.

Аз ще кажа за себе си.Като зъболекар, който имам и съдружник и който не споделя още духовния живот,ние имаме изявени часове за прием. Вие знаете, че ние носим една морална отговорност пред обществото за ненавременно дадена помощ. Е добре, болният, който се е измъчвал цяла нощ, чака с нетърпение сутринта да получи помощ. И по доверие, никого друг не дири, чака. Неговото търпение е до определения час за работа, след което, той става нетърпелив и е прав.

Допуснете, че аз се забавя цял час и от една страна чакат пациенти, а от друга неразположението на другаря си.

Е, добре, ще ли се запази тайната на делото, ще ли бъда аз спокоен, ако чуят един пациент:“ ти стана голям човек и не обръщаш вече внимание на нас, бедните, на нас, болните“. Или пък, в един момент, чуя от своя другар:“ ти като си се заблудил в тези работи, изостави и своята работа, своята професия.“

Вярно е, че сега събранията са по-редки – два пъти седмично и по-рядко може да се случи това, то те могат да се зачестят. Аз смятам, че щом това се случи и се каже и на вас, всеки ще чувства горчивината му, защото то е плод на нашата незрелост, а то наша е причина и на Божия Дух.

Същото ще бъде и с брат Гарвалов и който и да е друг със свободна професия. Още по-лошо е това с чиновниците. От друга страна, сега сме още малко, но щом понарастнем, горния принцип не може да го не спазваме, ако искаме всички да идваме радостни.

Понеже на нас се даде още една милост за свободата – че този, който случайно закъснее, може да влиза в Светилището 2 минути преди абстрахацията, което значи, че може да влиза през времето когато брат Стайков чете логоса, то е много нещо. А ако искаме да свършим по-рано, може да икономисаме още 15 – 20 минути, като по-свободните братчета и сестри, щом дойдат, някои влизат и започват пеенето. Нека да престанем да си правим бележки за това, защото закъснелия достатъчно чувства това. Но в замяна на това, у нас трябва чувството за Светилището така да се развие, че като дойде часа, да чувстваме една велика радост и да се стремим, колкото външните причини може, да се стремим, да идваме навреме в Светилището.

Ето защо, аз разглеждам принципно този въпрос.

Затова, аз бих ви помолил, мили сестрици и братя, да размисли всеки в себе си този въпрос и ако обичате, в едно събрание, да уредим и него с обща радост, в полза на Божието дело.

Нека се знае още, че тайната на Светилището ще бъде запазена повече, ако ние се събираме и разотиваме когато другите почиват, а когато те започнат работа, ние да сме преди тях на поста си и винаги като образец във всичко и винаги весели и радостни.

Така аз схващам тези две хубави беседи на нашия мил Учител и логоса на Духа „По делата ще ви познаят.“

Нека Бог ни благослови и научи, което е нему угодно.

Няма любов като Божията Любов.

 Зъболекар Стоицев.