Излизане от тринадесетата сфера - еволюция, развитие

[Ани]

ИЗЛИЗАНЕ ОТ ТРИНАДЕСЕТАТА СФЕРА -

ЕВОЛЮЦИЯ, РАЗВИТИЕ

Потъването в материята и възвисяването към Духа е диалектически процес. Потъват тежките тела, а се издигат ефирните среди. Тези два процеса в живота са обусловени от взаимодействието на две противоположни течения в Битието -Бялата и Черната ложа.

Пътят на Бялата ложа води към живот, разумност, свобода, а на Черната ложа - към смърт, невежество, робство.

Методът на първия път е Доброто, Любовта, на втория път - злото, насилието.

Бялата ложа създава общество на многообразие от творчески души, а Черната - директивни организации и структури, маси от хора.

Директивното общество - светът, е инструмент на Черната ложа. Но Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света!“ Значи в човешкото общество идва една епоха на Духа, на възвишеното.

В миналото хората са били космични същества с голяма мощ и слава. Падането на човечеството е станало при надмощие на Черната ложа над Бялата. Това е предизвикало космична и нравствена катастрофа, вследствие на което съзнанието на хората постепенно потъмняло, а условията им станали усилни, обременителни.

„В първата епоха на Земята са живели най-разумните хора, които са създали тъй наречения Златен век. И всичкото знание, което съществува сега в окултната наука се дължи на тях. В тази далечна епоха е имало хора, които са били във връзка с великите разумни същества, които са работили при създаването на Космоса и те са им разкрили законите и пътищата на това велико космическо творчество, и те са го предали на следващите поколения и епохи.“ [62]

След тази епоха, в която хората все още са имат и космично съзнание, човечеството все повече потъва в гъстата материя, през сребърната, медната и желязна епохи.

Потъването в материята има две страни:

1. Съзнателно слизане на Духа в низшите сфери, за да ги организира, да внесе многообразие и красота във всичко.

2. Увличане на съществата от тъмните сили, за да впримчат съзнанието им в един механичен, безидеен живот за материално осигуряване, притежания, ежби, в робуване на низшите си сетива, които увличат човека в удоволстване, в грандомания, в разхищение на божествената психична сила. По този начин тъмните същества изсмукват жизнените сокове на човешкия род, докато напълно го омаломощят.

По силата на този процес, съзнанието на съществата се е отдалечило от великия живот на Светлината в космичния организъм и те се затворили в нищожния живот на едно малко предметно същество. Те се откъснали от космичните мащаби на своя Отец на Светлините, чиято Сила тече до най-фините капиляри на Вселената, за да се затворят във Вселената на Майа, в свинарството и невежеството на греха, в един свят, отровен от прах и пепел, който препятства на светлината - на разумния живот. Този продължителен период е известен като тъмната епоха - Кали Юга.

„Дълъг е периодът на тъмната нощ. Той започва от съгре-шаването на първите човеци и продължи до времето на Христос. Христос дойде на Земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на Кали Юга, на черния век.“ [88, с. 45]

„Тъмните духове са хитри, за косъм се хващат да те оберат. Не ти дават да получаваш светлина. Ние излизаме от 13-та сфера, а те ще останат в нея.

В миналото черната ложа е победила бялата ложа - това е падането на човечеството. Бялата ложа ще върже черните, въпреки че те са много хитри." [62]

Значи сега се води една космична война, в която човечеството ще бъде извадено от космичния прах, от невежеството. Къде се води тази война? В умовете и сърцата на съществата. Там се дава импулса, който превръща слизането във въз-лизане, превръща егоизма в служене.

„Когато хората са решили да изучават Космоса, те са слезли на Земята. По-рано техните възгледи са били по-ясни, понеже са живели в по-рядка материя, но после, когато са влезли в по-гъстата материя, възгледите им се помрачили, те почти са изгубили половината от своето знание и по този начин са се оплели в една метафизическа каша, от която може да ги извади само някой разумен ангел. ... И сега, понеже човечеството се връща от този инволюционен път, отива към своята еволюция, то вменява се за задача както на сегашната, тъй и на бъдещата култура, да го извади от тази каша.

Причината, за която страдаме днес, е колективна. Всинца сме виновни. Защо? - Понеже не вървим в съгласие с великата воля на Бога, не вървим в съгласие със законите на живата природа.“ [147, 6.6.1926 г.]

Дълбоките психични сили причиняват външните физически условия, затова благоденствието може да дойде чрез морално преобразяване, а не чрез физическо насилие. Падането на човечеството е станало чрез насилие, внушение, обсебване, като се апелира към личните му чувства в ущърб на моралните, интегриращите. Следователно, лошите условия на хората са резултат на едно морално престъпление - заробване вътрешните творчески сили на съществата от външните влияния на механичния свят.

„...грехът, пороците са колективни. Ако в сърцето на някой човек има завист, злоба, омраза, тя не е само негова; той сам не я е родил, във всички същества има злоба. Тия отрицателни качества съществуват и в растенията, както и в най-малките животни. ... Значи, лошото, нечистото, е в самите елементи. Аз наричам тия нечисти неща психически утайки, останали от миналото. Пространството, през което нашата Земя минава, е пълно с остатъци от развалени светове. От преди милиони години още Слънчевата система е попаднала в такова поле на развалини, вследствие на което и цялата Земя се е развалила.“ [79, с. 22]

„Сега в пространството ние се намираме в най-неблагоприятните условия. Мястото, дето се намираме в пространството, то ражда този безпорядък. Ние се намираме сега в едно място на разрушение. Тези неща, които стават, се дължат на известни отломъци. От пространството падат патрони, снаряди върху земята, и всяка година се посрещат по десетина милиона такива снаряди. Един ден ще дойдем в по-хубаво място и тогава ще настане мир. В туй пространство, в което сега пътуваме, ние се намираме в опасност, то е като в Атлантическия океан, през който пътуват параходи и се намират в опасност от ледените планини.“ [19, с. 147]

Излизането от тъмната епоха, от гъстата материя, от царството на злото, е един колективен, космически, морален акт в живото пространство. То се ръководи от силите на светлината, от разумния свят.

„Сегашното време е край на Кали-Юга, на черния век. Като изтече това време, ще настъпи светлият век на човечеството. Идват вече светлите братя на Земята. Иде новото време в света. Някои от светлите братя ще се въплътят, други ще се вселят. И едните, и другите ще бъдат видими и ще разрешат всички въпроси правилно.“ [62]

Светлите същества носят знанието за трансформиране на материята, за излизане от опетнената материя в по-висши области. Това е знанието за Божествения Огън.

„Понеже в началото Земята беше неустроена и пуста, т. е. слаба, като премина през тази област, тя пое в себе си ред нечистотии, от които и до днес още не може да се освободи. И впоследствие, колкото Господ и да я преустройвал, в нея все останало нещо от това зло. Сега невидимият свят употребява огъня като най-ефикасно средство за пречистване на Земята. И ние навлизаме вече в нова зона, в едно Божествено състояние на материята, дето всички тия неща ще се преустроят и пречистят. Как? Посредством този Божествен огън. Значи, новият живот, който сега иде на Земята, ще възпламени тази материя и ще я превърне в нова, по-фина. Всичко онова, което не е за полза, ще го изхвърли навън, чрез Божествените токове. В пространството има пътища, чрез които всичко непотребно ще бъде изхвърлено навън, както вие изхвърляте остатъците от домовете си.“ [79, с. 22-23]

Когато се говори за Божествения, Свещения огън - за Любовта, има се предвид най-финото, най-интимното, от което извира безсмъртния живот и щастието на съществата, и за което копнеят душите.

Потъването в гъстата материя е движение отдясно към ляво, подобно на завъртането на винта в дъската. Това е движение на Черната ложа, чрез която вихърът на Духа потъва в материята. То се нарича инволюция или завитие.

Издигането към ефирните области, към фините състояния, е движение отляво към дясно, подобно на развиването на винта и се нарича еволюция, развитие. То е движение на Бялата ложа, при което светлината, яснотата на съзнанието и топлината, изобилието на живота, нарастват.

Христос е, Който даде първия импулс за обръщане колелото на живота от слизане към възлизане, от инволюция към еволюция; за излизане от тунела на тъмната сила.

„Сегашният човек е слязъл толкова дълбоко, в такъв тунел, че като излезе от него, ще се пази, друг път да не попадне там. Това слизане и качване подразбира обработване на материала.“ [77, с. 128, 129]

„Христос дойде на Земята при най-неблагоприятни условия. До Христа човечеството беше в инволюционен период, а от Христа почна еволюция, възходящият път на човечеството. Христос не е от човешка еволюция. Той е космическо същество. Христос е светлината, която работи в цялата природа и е във връзка с тези, които ще образуват шестата раса.“ [132, с. 21]

„Христос дойде на Земята да разплете и оправи чужда карма - кармата на цялото човечество. За да се справи с тази задача, Той трябваше да обърне течението на природните сили. Той изпълни задачата, която невидимият свят Му беше възложил, но кръв излезе от порите Му.“ [77, с. 82]

Възходящият път и освобождението на човечеството днес идва чрез Христовия Дух, който се проявява в Неговите избраници - новите хора на светлината като добро. Възвръщаме се към нашето естество, което възлиза спираловидно към Великия Център на живота.

Молекулата на ДНК е дясно ориентирана, т. е. обратно на часовниковата стрелка. Ние сме в един дясно ориентиран свят който се движи към централните полета на Битието, към Духа, към безсмъртие, разумност, космични възможности.

Усилията на всички напреднали представители на човешката раса днес се насочват към внасяне на възвишени идеи в живота, извеждане на човечеството в по-фини дейности, условия и стремежи. Условията на хората ще се изфинят и те ще се освободят от робството на материализма, само когато изтънчат своя ум, сърце и воля и поставят възвишените дейности на по-почетно място. Това ще постави човечеството в условията на голям творчески простор и благоденствие, ще го освободи от робството, от закона на необходимостта. Методите на тази трансформация са предназначени за новия тип човек. за новата култура. Новите хора влизат в контакт с по-светли същества, които живеят при по-благоприятни условия, при по-голям простор за изява.

„От хиляди години слънчевата система минава в една област в пространството, която е пълна с отрови. Сега тя излиза от тази област. Сега тя навлиза в една по-духовна област, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в досегашните области. И влизането в тази област ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на природата. И ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които слизат към Земята.

Тези, които не могат да се издигнат, ще останат долу. Земята е стояла в тринадесетата сфера милиони години и сега излиза и се качва нагоре. Като излезе в нова сфера, ще даде банкет, ще каже: Деца, избавихме се вече.

Новият живот, това е закон за пробуждане на съзнанието. При пробуждане на съзнанието ще стане това. Тъмната епоха Кали Юга изтича. Този век, който трае няколко хиляди години, изтича. Той е черният век, тъмният век.“ [62]

Пробуждането на съзнанието е издигане към Духа, към Христовото Слънце в глъбините на Битието, в интимната стаичка на душите. Това Слънце е чистото, разумното, към което ни води Епохата на Водолея. Разумното, което ще съкруши старата епоха, е учението на шестата раса.

„Нашата Слънчева система е потопена в едно течение от по-гъста материя. Земята сега е наполовина излязла от тринадесетата сфера. Когато излезе напълно от нея, тогава ще дойде шестата раса.

Цялата слънчева система сега навлиза в една нова област на Духа. Това навлизане е почнало в 1914 година. По този начин и Земята е навлязла в тази зона. Или с други думи казано: Ние сме влезли във връзка с една девствена материя. Затова очакваме възкресение. Ето защо. онези, които са готови за това време ще възприемат новата вълна.“ [62]

Невидимият свят ни е дал образ за човека на шестата раса чрез Исуса Назарянина. Всички ще минем по Неговия път - да се отречем от личното в името на една велика идея. Само по този начин човек може да измие калта на греха и да грейне в цялото си величие.

Вечният Христос, Който се прояви чрез Исуса и днес учи човечеството как да се новороди, да се освободи от привнесените чужди елементи, да влезе във вълната на любовта, на свещената чистота.

„Наистина материя, която прониква телата на хората не е нищо друго, освен грехът. Казано е за Христа, че чрез кръвта си е измил човечеството от греха. И до днес още Христос продължава да го мие. Това показва, че в цялото човечество е влязло нещо нечисто, което трябва да се освободи и очисти.“ [14, С. 188]

„Когато Христос дойде на Земята, ще научи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетелите.“ [90, с. 29]

Христос учи хората как да олекват - да излязат от личния живот и да влязат в живота за Цялото, в Акаша. Това значи човек да има послушание към онзи тих глас в себе си, който го напътва в доброто и го пази от грешки, загуби и бедствие.

„Сега цялото човечество влиза в нова епоха. Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли, да види, колко тежи. Според теглото му Той отсъжда кой има послушание и кой няма.“ [17, с. 49]

„Най-малкият недостатък увеличава теглото на човека и го връща назад. За да влезеш в другия свят, трябва да се освободиш от своите отрицателни мисли и желания. Когато слиза на Земята, човек е подобен на цепелин. За да се задържи известно време между хората, той се свързва с тях като с въжета. Не е ли свързан, той ще литне нагоре. Дойде ли време да напущате Земята, ще прережете връзките си и свободно ще литнете нагоре.“ [131, с. 161]

Като олекне и се издигне над дребнавия живот, човек се свързва с висшето, благородното - живот за една велика идея.

„Сега някои от вас може да се присадите на лозата. Християнството трябва да се новороди! Какво подразбирам в това? Човекът, който сега е в плът, трябва тъй да се видоизмени, че неговите способности, неговите мисли да се повдигнат. Трябва не само схващанията и разбиранията му да се видоизменят, но и силите му да вземат друго направление.“ [140, с.19] Който е готов, се присажда на лозата, на разумното в себе си, което го ръководи и учи. То е Христовият Дух в човека, който го води в по-интимни области при същества, които го обичат. Тези същества преустройват вътрешния свят на човека, преустройват и цялата Земя.

„Сега Христос иде на Земята и казва: „Една стъпка по-нагоре!“ Вие трябва да вземете една стъпка по-нагоре, т. е. към небето. Какво разбирате под „небе“? Да отидеш на небето, това значи, да излезеш от състоянието на гъстата материя, в която се намираш. Сега цялата земя минава през голямо преобразование, атомите се преустройват. Това ще продължи докато силите на Земята се уравновесят. Земята ще мине през големи сътресения. Има начини за познаване, в коя област на Земята ще станат най-големи сътресения. Това на вас не може да се каже, защото ще се уплашите.“ [31, с. 207]

Казано е, че Христос ще дойде в облаците. Облаците символизират мислите на хората. Значи Христовият Дух влиза в умовете на хората да внесе нови идеи, нови разбирания, които ще ги издигнат над условията на робството, ще ги въведат в нови, по-висши течения на живота.

Всеки лъч, който пада от по-рядка в по-гъста среда, се пречупва. ... Гъстата среда, която се движи в нас, произвежда тези пречупвания... Този прелом показва, че е имало силно движение, което отклонява, както нашия ум, така и нашето сърце от правия път. Следователно, какво трябва да правим в такъв случай? - Да се повдигнем по мисъл и по чувства към Бога, защото не само едно течение ще ни срещне. Много течения се прекръстосват в природата. Да излезем благополучно от тия течения, за това се изисква една Велика наука. ... Когато говорим за Любовта, подразбираме едно велико течение. Когато говорим за Мъдростта, подразбираме пак такова течение. Когато говорим за Правдата, подразбираме същото. Когато говорим за Добродетелта, подразбираме пак едно велико течение. Когато говорим за Милосърдието, подразбираме същото. Това са символи, които означават известна среда, в която съществуват определени закони. Щом влезеш в тази среда, ти имаш вече всичко.“ [10, с. 212-213]

„Да се повдигнем към Бога." Няма друго същество с велико търпение като Бога, върху Който човечеството е хвърлило най-много кал. Понятието Бог е опорочено от Черната ложа, от всички религиозни институции и канони, които тя е наложила на човечеството. Затова, преди да пристъпим към темата по същество, ще разгледаме в още една книга тази свещена област. До това време, понятието Бог в тази книга да се разбира като висш разумен център в съзнанието на човека и човечеството, около който гравитират, и се трансформират и хармонизират всички външни и вътрешни условия. Този център е висшата интимна среда и сила, която ражда, крепи и храни целия Всемир, всички цивилизации, йерархии и същества в него.

Бог е свръхсъзнанието в човека, неговото разумно интуитивно сърце, неговото висше богатство - резервоара в него на всички сили, дарби, добродетели и възможности. Друг образ за висшето измерение на свръхсъзнанието е Духът-Христос. Той е първата вибрация, породила Вселената и формите на всички същества. Той е Словото, първичният звук, Логосът, Аум, Слънцето на живота. Христос е висшият разумен център, висшето начало, висшето естество на човека. Този Бог, този Христос раздвижва сега умовете на хората да пробуди съзнанието им и да ги издигне.

„Да можем да възприемем трептенията на по-висшите светове - Божествените трептения - това е целта на развитието на главния мозък.

Грамадна е разликата между мозъка у един адепт и у един обикновен човек.

Сега Христос ще дойде в умовете на хората.

Христос казва: „Идете и проповядвайте и Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ Скончанието на века - това е този век на егоизма, който скоро ще си отиде.

Ние казваме: „Дошло е вече Царството Божие. Ставайте вече и влизайте в него!“ [62]

С излизането от гъстата материя на злото, човечеството се пробужда за културата на светлите същества, за висшите измерения на живота. Когато прогледне за тази слава и величие, човечеството ще се изпълни с нови идеи, висши дарби, стремежи, дръзновение.