Jump to content

ЛИКВИДАЦИЯ. 1. Карма


Recommended Posts

ЛИКВИДАЦИЯ

1. КАРМА

„Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано.“ В този стих думата „отмъщение“ звучи странно, което показва, че не е на мястото си. ... Донякъде тази дума може да се замести с думите „отчет, равносметка, ликвидиране, равновесие.“ [62]

Какво има да се ликвидира? - Старото. Старата храна, която се е вмирисала, е непотребна. Нова храна е нужна на хората, ново разбиране.

„... който среща препятствие в живота си, той трябва да знае, че причината за това не седи в неговата съдба, но в неговата неразумност. Съдбата, както и разумната природа, са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на Земята“ [141, с. 100]

Значи кармичният закон идва да възстанови разумните отношения между човека и природата.

Човек е неразумен поради невежеството - увличане в странични неща, които са встрани от неговия космичен път, от неговото Божествено естество. По този начин, той изгубва връзката си с Източника на живота, с разумния център на своето висше съзнание, със силите на Природата, които го подкрепят във всичко. Като остане сам, човек изгубва вътрешната светлина и вдъхновението си, изпада в мрак и несигурност, става роб на условията. С откъсване от космичния живот, съзнанието на човека потънало в материята, в мрака.

„Кармата е закон на инволюция, т. е. отклоняване от правия път на живота, отбиване от пътя на светлината и слизане в пътя на тъмнината.“ [31, с. 189]

Всяко отклонение от разумните закони на Природата, говори за изгубване на вътрешното ръководство от Божествената искра в човека, от разумното Висше съзнание в него, което го учи и повдига към по-висши области на космичния университет. Защото Вселената е един велик Университет (Universum) с много звездни и планетни системи - класове. Щом не се вслушва в този тих Божествен глас на интуицията, щом прояви непослушание към него, човек влиза в живота на глупостите, загубите, страданията и смъртта.

„Казвате, че кармата на човека е тежка, затова страда. Какво нещо е кармата? Кога се създава тя? Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена „път на астралната змия“. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия“. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. Бъдете будни към изкушенията, които срещате на пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните същества му определят. Недоволният постоянно се отклонява, но вместо придобивки, свършва с големи загуби.“ [62]

Днешните хора са големи недоволници. Недоволството е качество на дялова, чието око е алчно и ненаситно.

Един праведник може цяла седмица да живее с коричка хляб и един плод, и през цялото време да бъде радостен, щастлив, да благодари за великия живот. Разумното му дава методи да извлече от една ябълка енергии, които го оживяват, изпълват го с преизобилна сила и светлина.

Старото човечество върви по пътя на астралната змия, който е път на лъжата. В този път личните интереси и страсти господстват над всеобщите принципи.

В света на Божествените принципи човек диша Истината, която го прави мощен, независим и свободен. Този човек има власт над всички сили и условия. Той има всичко в себе си, не мисли за осигуряване. И ако слугува на съществата, прави го заради онази искра в тях.

Новите хора на Истината следват пътя на прави мисли, прави чувства и прави постъпки. В тях няма никакво изкористяване, никакво лицемерие, никакви частни интереси. Те са невинни деца на природата, които постигат всичко по права линия.

Като не се вслушва в ръководството на своето разумно естество, човек не може да учи уроците си и решава задачите си в училището на живота, вследствие на което изостава в развитието си. Той харчи големи средства на Природата, без да има възвращаемост, вследствие на което задлъжнява и се прегьрбва от товара на неразрешените задачи. Тъмните същества - алчността и егоизмът в човека, насочват вниманието му към хиляди непотребни неща, които се превръщат в непосилен товар за него. Такова е естеството на движението в гъстата материя, от което човек натежава, отделя се в една форма, която обсебва ума му, отделя го от Цялото, подчинява го на себе си и го прави роб. Щом стане плътно тяло, човек се опитва да привлече всичко към себе си, лаком е да опита всичко. Многоженството, развратността на човека се дължи на това, че е обърнал окото си навън, към механичния свят, който изсмуква вътрешните му сили, забравяйки източника на живот, енергия, светлина в себе си, който нищо не иска, а само дава.

„Добрите условия, които хората са пропуснали да използват, представят тяхната карма. Искат или не искат, те ще плащат за всичко, което са пропуснали в миналото си. Никой не може да плати дълговете им, освен те сами. Христос дойде на Земята, да помогне на човечеството да вдигне кармата си. Тя беше толкова тежка, че хората се простряха на Земята. Ще кажете, че Христос пое кармата на хората. Той не я пое, но им помогна да станат, да стъпят на краката си и да продължат своя път. Като вдигна чувалите на гърба им, Той каза: Не се претоваряйте, не пълнете чувалите си, за да можете свободно да се движите. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъж и да изнемогнете. Следователно, изнемогването се дължи на лакомството в човека. На това чувство се дължи многоженството. както и чрезмерното размножаване на хората.“ [146, с. 417-418]

Като не върви по Христовия път на Любовта, на светлината в себе си, човек оголява, т. е. изгубва силите, знанията и благоприятните условия на живота, вследствие на което пада под Мойсеевия закон.

„На Земята законът е Мойсей. Той ходи между хората и, като види някой гол, налага го на общо основание. Кой човек е гол? Грешният. Като греши, човек се оголва. Мойсей му удря няколко тояги и го пита: Кой ти позволи да ходиш гол, т. е. да грешиш? Ако срещне някой добре облечен, Мойсей го поздравява учтиво и си отминава.“ [14, 86]

Като мине през Мойсеевата тояга, човек поумнява, възвръща богатството си и се облича в красивите дрехи на добродетелите, с които отива на гости на Отца си.

„Преди да познае Бога, човек трябва да мине през ограничението, през Мойсеевия закон, през тоягата.“ [14, с. 86] Тоягата на Мойсей е закон на причинност, който възстановява справедливостта и равновесието в света. Тази тояга принуждава човека да разплати всичките си сметки, да оправи всичките си отношения, за да се освободи от робуването на злото и да влезе в доброто, при неизчерпаемите извори на живот, светлина и свобода, на Любов, Мъдрост и Истина.

Не изплати ли своите дългове, човек няма да получи кредит, за да си купи билет за своето Отечество. При това положение, той не може да надзърне дори в преддверието на своя Бащин Дом, от който някога е излязъл.

Тогава единственото, което му остава е да намери метод, как да плати дълговете си на господаря, в чийто дом сега живее.

„Мнозина искат по-скоро да заминат за другия свят, да се освободят от дълговете си. Обаче, добрият, справедливият човек иска по-дълго време да живее на Земята, да изплати до край дълговете си. Да изплати човек дълговете си, това е задачата на новия живот.“

„Задачата на сегашния ви живот се състои именно в това, да изправите лошата си карма. Не я ли изправите, каквито печалби да имате, тя изцяло ще ги погълне. Тогава вие ще се почувствувате празен, като че нищо не сте постигнали. Това е илюзия, защото онова, което сте придобили и обработили, което е станало ваша плът и кръв. никой не може да го отнеме.“ [14, с. 37]

Има един закон, който принуждава хората да тръгнат по тоя път.

Когато ораторът удари катедрата с ръката си и тя го удря. Той чувства един отговор на своя удар. Човек се движи в едно живо пространство от все по-фина светлина, фини светове. изпълнени с разумни същества от по-висши измерения. Нито едно действие на човека не остава без отзвук или незабелязано. В природата всичко се хроникира и един ден човек става свидетел на доброто и злото, което е извършил. Така че, когато удари, извърши груба постъпка, и живото пространство го „удря“ с такава. Когато помилва, бива помилван. Това подразбират думите Христови: „Каквото посееш, това ще пожънеш.“

„Ако крадеш, ще те крадат, ако съсипваш, ще те съсипват, ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш.“ [91, с. 85]

„Който убие, ще го убият. Кой каквото е извършил, непременно ще му се върне. Ако не ви мразят хората, нищо няма да излезе от вас, няма да се повдигнете. Я ми кажете кой светия, кой праведник, кой учител не е бил гонен?“ [121, с. 81]

Значи има и един друг закон. Като те онеправдават, пробужда се съзнанието ти - излизаш от големеенето, от егоизма v започваш да трансформираш втвърденото вещество в светлина. По този начин човек плаща дълговете си и влиза в нови условия.

И така, всичко се хроникира. Ония 144.000 божествени същества около Христа заснимат всичко. Нищо не остава скрито. Човек е пред очите на висшия свят.

„…някой извърши едно престъпление, обрал е някого, и казва: „Кой ме видя в мрачината, че съм откраднал нещо?“ Да. но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? Съвестта ще го гризе, ще го преследва. А що е съвест? Тези 144,000 души, членове на Бялото братство, казват: „Господине, ние видяхме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ще понесеш последствията на своите дела.“ [91. с. 80]

Сегашните хора се мислят за големи величия във Вселената. но Невидимият свят им разкрива техните минали престъпления. техните недъзи, спечелени от слугуването на тъмните сили, за да се смирят и изправят. Това е денят Господен, в който живеем - ден на изправление.

„И тъй, денят Господен е ден на нова епоха. Тази епоха иде. понеже на Земята са дошли много същества, които са се отклонили от Божия път. Когато тези същества са били з ангелския свят, считали са ги като гъсеници на Божественото дърво. Като мислили дълго време, как да се освободят от тях, най-после ангелите намерили способ: Те ги изпратили на Земята. Следователно, лошите хора са тия, които са опетнили всичко в света. На Земята няма нито една свята, чиста идея, която хората да не са опетнили.“ [79, с. 23]

Днес светлите същества съдят хората - поставят ги в условия сами да преценят колко струва тяхната култура, техният морал, техните грандиозни начинания.

„Това, което става в света, е натрупване на престъпления, поради което идат страшните последствия. Народите искат икономически подобрения, но не създават условия за това. Сегашната култура изисква, всички народи да работят за повдигане на цялото човечество.“ [138,102]

„Няма да остане човек на Земята, който да не бъде съден. Така, именно, заграбените работи ще се върнат, всички хора ще работят заедно, по братски. Цялата земя ще бъде разделена между хората справедливо. Това ще стане, когато втори път дойде Христос на Земята.“ [122, с. 245]

Какво е Христос на Земята?

Навремето Исус пожертва живота си за една идея. Тази идея е Христос - ядката на човечеството. Исус пожертва личното за една велика идея. Човечеството е една от великите идеи, на която всеки трябва да послужи, преди да се освободи за космичния живот. Само великите души могат да се пожертвуват за една велика идея. Само идейните хора могат да излязат от робството на егоизма и да влязат във Великия живот на Цялото.

„За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но той беше велик дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се държите с небето и Духът като дойде. Той ще я разруши.“ [110, 20.IX.1909]

В дадения случай небето, Духът, е разумното пространство на Висшите същества, което прониква човека - интуицията в него, която той трябва да възстанови. От този свят идва спасението му и освобождението от старото робство.

„От невидимия свят слиза комисия, която взима участие в ликвидацията на човешката карма. Тя ще прегледа всички книги на човешкия живот и което може да остане, ще го остави; което е за изгаряне, ще го изгори и ще освободи човечеството от ненужния материал. В това седи спасението на човечеството от греха.“ [50. с. 23]

Спасението на човечеството обхваща периода от Голгота до завършването на старата епоха в наши дни. Днес човешката култура взема нова насока, влиза в нов цикъл посредством нов вътрешен импулс и ритъм - изявление на Всемогъщия.

„С възкресението на Христа настъпва нова епоха в света - ликвидиране на кармата. Христос не можа сам да разреши този въпрос, но го предостави на Бога. В името Божие, Христос искаше да застави евреите да вярват в Бога, но не можа. Той каза на Господа: „Това, което можах да направя, направих: останалото ще свършиш Ти.“ Следователно, работата на човека е да посажда семена в своята градина, а останалото е Божие дело. Вие трябва да знаете, че Бог възраства, въздига и пречиства нещата.“ [14, с. 17]

Значи спасението е вътрешен процес за изгаряне на всичко старо, очистване, отваряне на място, за да се приеме новото. Кое е новото? - Възкресението, влизането в безграничния живот на Вселената и Битието. С възкресението започва новата наука, новата култура, новият живот на човечеството. Те са свързани с Божествения творчески Извор, от който изтича живот, знание и простор за всички същества. Възкресението е закон за излизане от условията на карма, от необходимостта и влизане в дихарма, в благоденствието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...