Големеене

[Ани]

ГОЛЕМЕЕНЕ

 

За да падне човек, трябва да изгуби основата си или да се постави върху наклон. Колкото си по-високо, по-лошо е падането.

Учителя казва:

„Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, малките работи.“ [62]

„Да съзнаеш, че си много нещо. че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш.“ [62]

Ако се съзнаеш като някое величие, отклоняваш мисълта си от единия живот, от великия организъм на Вселената, в който си атом. Вместо да служиш на този изобилен живот чрез едно сюблимно взаимоотношение на щастие, ти насочваш внимание към своята форма и казваш: Аз съм велик!

Преди този момент ти си съзнавал неотделимостта си от нераздвоената, интимна основа на Вселената, от Великото Безмълвие, Което я вдишва и издишва. Тук под „Безмълвие“ се разбира музика и хармония, достъпна за най-фино сетиво. Идва обаче съзнанието за твоето величие и ти влизаш в света на вълните. Обаче в този свят най-големият се поставя на последно място. Защо? - Такъв е законът. Като се намалява дължината на една вълна, тя минава в четвърто измерение - навлиза и се поглъща навътре, в по-ефирни области, в духовния, възвишения свят. Като се „уголемява“ дължината на тази вълна, тя слиза в материалния, предметния свят и започва да шества по него. По този начин, съзнанието на човека се ограничава в една малка област от действителността, навлиза в лабиринта на нейните условности и се заробва. Защо се заробва? - Защото подчинява духа, т. е. творческото, на материята - инертното, което само взима: ще ти иска храна, дрехи, къщи, автомобили, компании и пр. Тя е един инвалид, а всички тия неща й служат като патерици, като малки притоци, които я поддържат в будно състояние.