Материализъм

[Ани]

МАТЕРИАЛИЗЪМ

„Докога ще умираме“ - Докато ядете плода за познаване на доброто и злото. - Кой е тоя плод? - Той е плодът на мравешката култура.“ [31, с. 275]

Според съвременните хора, мравката е организирано, благородно същество. Тя е крайно работлива, което я прави образец за подражание.

Много от съвременните хора също са работливи, но за какво работят? - За насъщния, да осигурят себе си, семействата, внуците. Това не е работа, а мъчение, робство. Работи онзи велик музикант, който твори, за да облагороди душите. Работи онзи човек, който се е посветил на една велика идея, който жертва живота си за благото на човечеството.

Ти ще работиш от тъмно до тъмно, ще ядеш само парче хляб, а всичко ще делиш за внучетата. Обаче утре тия внучета ще те изхвърлят от дома ти.

При това си много услужлив. Плетеш, чистиш, копаеш на хората на безценица, но да има там нещо за децата, за родата, за внуката. Обаче, като дойде Христос, какво вижда в тази душа? - Едно целодневно дьрдорене - кой какъв бил, какво казал, къде отишъл и пр. Няма да се намери там стремеж да чуеш някой велик музикант, да слушаш нещо възвишено, да размениш няколко думи с един разумен човек. Тази душа е потънала дълбоко в материята. Тя води един чисто материален живот, който в крайна сметка развива егоистичните и разрушителни сили на мравешката култура.

..Като символ, мравката представя човешкия егоизъм.“ [31, с. 260]

Съвременната култура е култура на егоизма, на стомаха. Тя е железен век, т. е. влияе се от войнолюбивия Марс, който внася в хората с материалистично мислене насилие, разрушение. Мравките са също под марсово влияние. Културата на мравките е по-страшна от тази на змиите, които бягат от тях. В тази култура има нещо механично, обезличаващо, което при-тегля към най-грубата материя, към мисълта за осигуряване, за материално нареждане. Такъв живот е тягостен, безидеен.

„…две са главните посоки на движение: едната е надолу, в гъстата материя, а втората - нагоре, в духовния свят.“ [72, с. 139]

„Тежките мисли подразбират гъста материя, а леките -лека, рядка материя. Злото, както и отрицателните сили в Природата, понижават душевното състояние на човека, вследствие на което той влиза в гъстата материя на живота. Доброто, както и положителните сили в Природата повдигат човека, въвеждат го в областта на рядката материя.“ [73, с. 60]

Като прекъсва връзката на съзнанието с възвишеното разумно начало, материализмът заробва човека в чисто рутинни дейности, налага му една механична, сива култура.

Това внася еднообразие, което е синоним на злото, разрушителното.

„Ако човек дълго време се отдаде да работи за своя материален живот, той непременно ще извърши едно престъпление: защото всичката енергия ще се събере в центровете около ушите му, където е центърът на разрушението и без да иска ще стане разрушител.“ [7, с. 93-94]

Човек трябва да внимава за теченията, в които ще попадне. защото в Природата има противоположни течения, които го поставят в различни условия.

„Освен земните жители, има и други същества извън Земята, цяла раса, която изпълва небесното пространство и понякога някои нейни представители ни посещават. Тази раса работи в две направления: едни от тези същества се занимават със сгъстяване на материята, а други - с разредяването й.“ [119, с. 158]

Като не внимаваха, нашите предци бяха увлечени дълбоко в мравешката култура, в материализма.

„Според окултната наука, в онова време, когато Адам е бил в рая, извън рая е съществувала друга една раса. И от тази раса е дошъл черният адепт. наречен в Писанието Сатана, който прелъстил Ева и от него се ражда Каин. При тази външна раса се е учил Каин и от тях той е научил насилието, убийството и пр., и в него се заражда гордостта, тщеславието да управлява Земята. И той убива брата си, за да му вземе богатството.“ [7, с. 15]

В този случай ние обръщаме наопаки приказката за мравката и щуреца и намираме в щуреца нещо добро.

Погледнете окото на щуреца отблизо. В него има нещо дълбоко, мистично, една тишина и спокойствие. Не казваме скакалеца, но щуреца. Той е един красив символ.

Учителя казва:

„Щурецът е безгрижен. Със своите песни той е предвестник на нова култура. ...

Мравките са същества на краен материализъм; в тях отсъствува всякакъв идеализъм.“ [12, с. 27]

Като говорим за мравешката култура и материализма, имаме предвид приоритета на ценностите. Като дадоха предимство на умозрителното знание, материалистите насочиха света към една схематична култура. Тя е култура на човешкото самомнение и щестлавие, която отхвърля възвишеното, божественото като ирационално, неподвластно на низшия ум, опитва се да сложи в калъп Природата и обществото според рамките на същия този ум. Това е насилие, противопоставяне на естествения закон на природата.

Не е възможно, обаче външната материална мощ да владее фините духовни сили. С други думи, не е възможно инертната стихия да владее разумното в света. Не е възможно една възвишена, благородна и общочовешка идея да се движи от хора с материалистични убеждения. Защото материализмът по никакъв начин не може да има друга основа, освен личния елемент отвътре и механичната командна организираност отвън. Един човек, който воюва за държавата, за партията, за главнокомандуващия, той е под заповед, под закон. Който има връзка с разумния свят, казва: Морето е мое. небето е мое, Слънцето е мое. Земята е моя, животът е мой. Аз съм свободен човек и каквото правя, правя го за Себе си, за този велик живот на Цялото.

Материалистите се опитаха да решат въпроса за собствеността, но не успяха. Собствеността, егоизмът, користолюбието са изобретение на материализма и идеализма, на забраненото дърво. Тяхното превъзмогване изисква едно по-високо гледище.