Добро-Зло

[Ани]

ДОБРО-ЗЛО

Доброто и Злото е обширна и дълбока област на тайното знание, което касае алхимията на волята, възкресението, световния синтез. Ще разгледаме тази област в края на нашето цялостно изследване, а тук ще споменем само някои аспекти на проблема, свързани с настоящата тема.

Не може да се разбере взаимоотношението на духа и материята, ума и сърцето, Бялата и Черната ложа, без да се открие малко завесата за диалектиката на доброто и злото. По-дълбокото знание се дава като изпитания на напредналите души, които могат да трансформират състоянията, за да не се опетнят.

В окултната наука се говори за доброто и злото. Това са два вида материи и енергии във Вселената, с два вида функции.

„Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаване на известни форми. Без добро и зло форма не може да се създаде. Корените на едно растение се създават от злото, а клонищата се създават от доброто. Значи, едната сила работи в по-гъстата материя, а другата - в по-рядката. Ако тия две сили вървят по една крива линия и то така, че всичката им енергия да се използва постепенно, то при това си движение те ще се приближат, ще се срещнат, без да се произведе между тях никаква експлозия. От движението им се образува един кръг. Обаче, ако човек е задържал в себе си тия сили, то щом се срещнат, ще произведат експлозия. Следователно, като се срещнат добрият и лошият човек, те образуват взрив, защото са две положителни сили. Всеки човек, който не прави добро, става лош човек: всеки човек, който не прави зло, става добър човек. Такъв е законът. Енергията може да се превръща.“ [10, с. 204]

Понеже е инертно и се движи по-бавно от доброто, злото подпушва пътищата му и спира течението на живота. Това подпушване може да доведе до смразяване или взрив.

„Искам да ви обърна внимание на това, да не допущате злото в мисълта си, за да не се подпушвате.“ [10, с. 173]

„Лъжата, гневът, лицемерието, подозрението носят в себе си такова взривно вещество, което руши човешкия организъм, това са сили, които втвърдяват и сгъстяват човека.“ [62]

„... пазете се от положителните сили, които произвеждат в човека взрив, и от отрицателните, които смразяват и свиват. За да не се пука, човек трябва да се разшири; за да не се смрази и смали, трябва да се издигне над обикновените условия на живота. Тази е причината, където на човека препоръчват разширяване и възвисяване.“ [73]

Отрицателното влияние на ума предизвиква взрив, понеже той работи с газове, които могат да се запалят. Отрицателното влияние на сърцето предизвиква смразяване, защото то работи в гъстата материя с топлина. Казано е „Закоравя сърцето на този народ.“ Значи смразило се сърцето му от егоизъм.

„Когато гордостта стане господар на всички други състояния, това е злото.“ [62]

Злото е проникнало по-дълбоко в сърцето, защото то в сегашното си състояние работи с гъстата материя, с личния елемент. Гъстата материя е особен род пяна. В нея има много празни пространства, шупли, които нарушават фината непрекъснатост и цялост на Божествения свят, т. е. на органичните живи системи. По този начин добрият човек, който обича да дава, не спира в себе си течението на живота и затова в неговия организъм не се нарушава тази фина непрекъснатост и цялост. Лошият човек обича да задържа, да взима благата в себе си и така подпушва течението на живота, като си създава шупли - ферментация, гниене и пр.

„По какво се отличава добрият човек от лошия? Лошият човек има пори, шупли в себе си, поради което лесно кипва или лесно се вкисва. Добрият човек няма такива шупли. Той не кипва, не шупва, както лошия. Аз взимам думата „пори“ в химически смисъл, а не в обикновен физически смисъл. Химията говори за устойчиви и неустойчиви съединения, каквито са азотните. Значи, както порите,правят материята неустойчива, така и неустойчивите съединения правят човека лош. В тоя смисъл, ние наричаме умрелия човек лош, защото материята му се разлага и се превръща в миризливи газове.“ [31, с. 32] Значи добрите хора са живи цветя, от които се разнася аромат; злите хора пък са гниещи трупове, от които в обществото се разнася ужасна смрад.

В тия неща ще вникнем по-нататък. Сега е важно, че според посоката на своята активност човек влиза във възвишеното или в низкото, в доброто или в злото.

Злото е инертното, което дава форма. Доброто е разумното. което внася изящество, живот и по-висша съзнателност. Духът е активната енергия, а материята - нейният изразител, който я отхранва и разкрива. Следователно, една от страните на доброто и злото е работата и леността.

„Злото създава видимите форми, а доброто ги организира и облагородява.“ [74]

„Лош е онзи човек, който не е обработил нивата си. Какво трябва да прави, за да стане добър? - Да вземе мотика, рало и да се впрегне на работа.“ [63, с. 114]

Работата е необходима, за да се разкрият вътрешните възможности. Тя е упражняване, път към съвършенство - към по-изразителни форми на живот, които разкриват Духа.

„Онова, което дава възможност на човека да лети, то е доброто, и правата и чиста мисъл.

Злото, това е материята, това е творческата сила, която е създала всичко. Злото е неорганизирана мисъл, чувства и постъпки. От злото зависи да се яви доброто. То е една възможност да се яви доброто, за да го организира, защото доброто е разумното. Злото ни създава работа. Ние сме работниците, които трябва да организираме всичко. Ако не беше злото, какво щяхме да работим?“ [74]

Организирането в Природата предполага изграждане на жив. разумен организъм.

Има материали, които издържат на висока температура и светимост, други издържат многократна огъваемост, показват голяма пластичност, трети са изключително чувствителни към различни влияния, четвърти трансформират енергиите и пр.

Доброто, което е разумната организираща сила и работи с най-фини величини, изгражда интимна връзка, непрекъснатост между тия материали, за да не влезе в организма механичния момент - ония шупли, през които изтича силата, живота и знанието, вложени от Духа.

„Доброто и злото се различават по материята, с която работят. Материята, с която злото работи, е несъзнателна, мъртва и без всякаква интелигентност. Тази материя наричаме неорганическа. Който уповава само на нея, свършва със смърт. - Защо? - Защото тя отнема нещо съществено от живота. Доброто работи със съзнателна, интелигентна, жива материя. наречена органическа. Тази материя носи мисълта и живота. Неорганическата материя е дадена на човека за употреба. да я обработи и да се ползува от нея. Някой казва, че живота трябва да се използува. Не. живота не може да се използва, защото Бог е живота.

Човек може да бъде проводник на живота, но в никой случай не може да го използва, т. е. да го употреби за него. - Защо? - Защото живота е неделим. Само частите могат да се използват, а Цялото не може“ [46, с. 81-81]

Важното е да се прояви Любовта - онази най-фина, интимна сила на всеобща връзка, на вътрешно единство, която внася живота.

Доброто е изразител на единното, разумното, всеобщото. Злото пък изразява частното, което конфронтира с всеобщото.

„Злото е непроявената Любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се извиква едно топло и едно студено течение.“ [10, с. 170] Проявяването навън изисква вече раздвоение.

Значи има проявление вътрешно, органично, което е крайно фино и деликатно и проявления външни, които, ако не са така деликатни, внасят дисхармония, нарушават цялостта.

Каквито и да са проявленията, същественото е да се сътвори нещо ново, което да допринася за общата хармония.

„Важно е да се повдигне човечеството чрез доброто. Доброто се отличава от злото по това, че всякога съгражда, твори, а злото разрушава.“ [61, с. 102]

Често свързват доброто с топлината и светлината, а злото - със студа и мрака.

„Добро е това, което носи светлина и топлина за човека. Злото пък отнема светлината и топлината. Без светлина и топлина животът не се проявява.“ [46, с. 84]

„Доброто е полюс на светлината, а злото - полюс на тъмнината. Светлината и доброто събуждат човешката активност, а злото и тъмнината правят човека пасивен. Той търси начин да си почине. ... Само добрите хора работят. Лошите хора са инертни. ... Добрият е светлина, той работи с разположение и любов.“ [18, с. 63]

„Едното от свойствата на злото е това, че като се допре човек до него, губи част от живота си, както топлото тяло губи част от топлината си, като се допре до някое студено тяло. Злото всякога взима, без да дава.“ [68, с. 305]

И доброто, и злото са активни при дадени условия. Доброто е активно за всеобщите неща, а злото - за частните.

Доброто внася живот и смисъл, вдъхновение и разбиране в човека. То ражда добродетелите.

Злото внася безспокойство, завист, обезсмисляне. То е начало на всички пороци.

Който мисли само за себе си, той скоро се вкисва, вмирисва, докато се вкочани и умре.

„Индивидуализирането ражда злото.“ [62]

„…грехът, злото е същество, което има възгледи като на паразитите. Това са философи, адепти, дошли до положението на паразити.“ [2, с. 303]

Всяко същество има право да убива паразитите. Затова в техния живот има голяма несигурност.

Човек е създал паразитите. Те са единствените същества, които той има право да заличи.

Следователно, който следва пътя на злото, ще бъде заличен. Който се големее, ще бъде стъпкан. После ще мине през мелачка, през решето и през много сита. Накрая ще го поставят в огън, докато се стопи.

Добрият пък ще бъде възкресен. Той не търси своята слава, но славата на Отца си - великия, неразделимия, безсмъртния живот, най-възвишеното, най-мъдрото.

„Всеки човек е дошъл на Земята да изпълнява волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята вола, той неизбежно ще се натъкне на злото.“ [14, с. 185]

„Непослушанието към Бога, към доброто, подразбира послушание към злото. Обърнете сега страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието и минете към нова страница - към послушанието.“ [77, с. 15-16]

Когато човек слуша и следва своето висше, разумно естество, което го учи как да живее съвършено и да прави добро, той сътворява велики непреходни неща. Тия неща са Божествени, те произтичат от Всеобщото и принадлежат нему.

Не слуша ли разумното в себе си, той влиза в сенките на живота, които внасят в него безспокойство, несигурност, страх и робство.

„Има неща, които Бог е направил, но всички неща не са Негово дело. Например сенките не са Негово дело. В Божествения свят абсолютно никакви сенки не съществуват. Той е свят на вечна светлина.“ [18, с. 62-63]

Човек живее във вечна светлина, когато посвети живота си на една велика идея, която обхваща в себе си живота на всички същества, както той обхваща в себе си живота на всички свои клетки.

Когато една клетка посвети живота си на благото на целия организъм, тя благоденства. Ако го посвети само на своето лично благо, тя ще благува някое време, но после ще се намери във външната тъмнина, отхвърлена от всички.

„Когато човек жертвува висшето, Божественото за човешкото. за низшето, това е зло: когато пък жертвува низшето, човешкото за Божественото, за висшето, това е добро.“ [99, с. 4]

Да мисли човек, че като задоволи себе си, ще намери щастието, това е един навик, един стеоретип. механичен акт. Природата не обича еднообразието. Довчера човек обичал да си похапва вкусни кокошки и агънца, обаче днес Природата му подготвя ново тяло. Който не изостави старата храна и не приеме да се храни с еликсира на живота, той не може да влезе в новото.

Христос казва: ,.Аз имам ястие да ям. което ви не знаете“. [Ев. Й. 4:32]

„На този, който победи, ще му дам да яде от скритата Манна.“ [О. Й. 2:17]

„Манна“ произлиза от „Ман“ - разум, Дух.

Значи на новите хора се дава онази вътрешна храна на светлината, на Духа. Те няма да ходят да аргатуват, да се молят на този, на онзи, но ще бъдат свободни да творят, да правят добро, да бъдат маги на музиката, мъдростта и безсмъртието. Духът, доброто, е новото, творческото в живота.

„Какво всъщност представя злото? - Произволния живот. Значи, злото се крие в произволите на живота, в еднообразието, в повтарянето на нещата.... Адът е създаден от неща, които се повтарят, а раят - от нови неща. ... Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо ново в разбиранията си. Не оставайте дълго време в старите си разбирания. Новото прави човека силен, млад, жизнерадостен.“ [11, с. 163-164]

„За злото има навик, но за доброто няма никакъв навик. Щом постъпвам добре, това вече не е навик, то е разумен стремеж на Любовта. В Любовта няма навици. В Мъдростта няма навици. В Любовта и в Мъдростта има един вечен прилив.“ [77, с. 14]

Приливът е новото, творческото в живота - вечната свобода да изявяваш висшето, което напира отвътре. Висшето е да живееш за великия живот, за всички същества, защото те са клетки от тялото на Великия. Той трепти фино в светлината на всички тия клетки, изпълва ги с радост, с порив за общение, псмагане, добро.

„Злото е един свят на закони. В злото за всяко нещо е определено какво и колко да правиш. За нищо не си свободен. Доброто е точно противоположно - без закон. Ще седиш колкото искаш, ще учиш колкото искаш, ще се радваш колкото искаш. Навсякъде колкото искаш. Доброто е отвътре, злото е отвън.“ [120, с. 95]

Злото има две страни - едната относителна, преходна, а другата - мистична, универсална. Същото се отнася и до доброто. Има едно добро, което е неотделим партньор на злото. Има и едно вечно добро, което е над полето на доброто и злото, над обусловения живот.

Божественото Добро е зло за човека. То е пръчката, с която висшето съзнание възпитава користолюбивия човек. Тази сила се проявява чрез обективното проявление на Бога, т. е. чрез Природата. За Божественото Добро е казано - „Бог наш е огнь пояждаящ.“

„Единственият, Който всякога е положителен, е Бог. Той нито заповядва на някого, нито съди. Той гледа еднакво и на злото, и на доброто. От доброто не се възхищава, от злото не се възмущава. И доброто, и злото имат еднакви отношения към Бога. Когато Божественото добро дойде между хората, то има отношение към тях, като зло.“ [87, с. 184-185]

Това, което хората считат за зло, то е благо - трансформатор на инертните сили в тях, който ги динамизира да мислят, да се смекчат, да постъпват добре.

„Не е лошо нещо злото, но кога? Когато се използува като сила за трансформиране на всички отрицателни сили в добро.“ [62]

Хората, които наричаме лоши, обикновено са енергични, активни, откровени, понякога безпардонни. Те са като длето, което удря върху ръбестите места на нашето несъвършенство и самомнение. Ще дойде такъв човек да ти заповядва, да те назидава, да ти чете морал и пр.

„Като кажем, че някой човек е лош, то значи, че той е силен, и такъв човек сам може да бъде държавник, или философ, или да заема някое видно положение.“ [10, с. 180]

Хората, които считаме за добри често са „тихи води“, но не вършат работа. Те ще ти говорят благо, ще се усмихват любезно, ще ти обещаят едно-друго, но пак ще отидат по своите работи, няма да изпълнят. Буйният кон прави поразии, ще ти изкара нервите, но и работа ще свърши. В края на века се очаква светските хора да свършат повече работа за Бога, за побратимяването на хората, за доброто - от духовните; материалистите - повече от идеалистите. Очаква се славяните, които са поставени в стомаха - мястото на материализма, да прославят името Божие и да въдворят Царството на Любовта. Днес физиците дават повече за духовната наука от мистиците. Затова, както казва Христос, синовете на царството ще бъдат изпъдени навън, а ще дойдат мнозина от Изток и Запад. Тия, дето са били в онази нирвана на унеса, ще ги изпъдят, а от света на доброто и злото ще дойдат нови хора, които имат стремеж.

„Съществата, които са създали добрия живот, имат по-малко енергия от онези същества, които създават видимо лошия живот. След време лошият живот ще се превърне в добър и ще бъде по-богата жетва.“ [10, с. 166]

От човешко гледище, умът е по-силен от сърцето и определя работите на човека. Действително, на физическото поле обективният ум е поставен да възпитава сърцето на човека и да оправя материалните му работи. В Божествения свят, обаче, сърцето стои по-високо от ума. То е интуитивното съзнание в центъра на душата.

За ума се казва, че е киселината, която слиза от Божествения свят да освободи хората от материята, от робството. С други думи, умът разкрива престъпленията на хората и ги води към покаяние и очистване, към влизане в истинския живот.

От гледна точка на физическото тяло умът е зло. Той е проводник на електричеството, което разтърсва тялото и ако не е магнетизма на сърцето, ще го изсуши и умъртви.

На физическото поле умът е киселината, сърцето - основата; умът е мъртвата вода, която чисти всичко гнило, ненужно, сърцето - живата вода, която внася пламъка на любовта, на живота.

От една страна, сърцето е добро, защото дава живот, оживява тялото. На физическото поле е за предпочитане човек да има сърце, което греши, но да е жив, отколкото да има голо съзнание, но да е мъртъв. От друга страна, сърцето е зло, защото то ражда порока и егоизма. То носи отговорност за тия престъпления.

Умът воюва с плътта, защото тя е противник на Духа. Ако сърцето не се застъпва за плътта, човек ще изгуби тялото си и възможността да работи на физическото поле. Обаче, ум без сърце и добро без зло в нашия свят не съществуват. Висшето добро, което е над доброто и злото, и на което името не знаем, има друго съдържание.

Божественото зло работи на физическото поле, вън от човека, за да го усъвършенства чрез страдания. Божественото добро работи в духовния свят, вътре в човека, за да го възкреси.

„Злото у човека съществува. Вие от него не може да се избавите. И доброто седи във вас. Доброто ще възприемете от любов и ще имате вътрешно отношение към него. А пък злото ще го възприемете с ума си. Там ще разсъждавате. И ще видите, че злото е предназначено за нещо.“ [69, с. 143]

Този въпрос има и обратна страна. Казано е: „Поливай корена.“ Сърцето е този корен, но той е горчив, рови се в най-големите нечистотии, които превръща в най-сладки плодове. Трудна е работата на сърцето - то е най-големият алхимик в живота. Този корен вътре в човека се занимава и с горчивото, и със сладкото, които имат велико предназначение.

Въпросът за силните и слаби хора също има обратна страна. Хората на силата, на външното благополучие, живеят в един механичен свят на насилие. Те са силни отвън, но слаби отвътре. Добрите хора са привидно слаби, деликатни отвън, но силни, динамични и продуктивни отвътре. Външната сила е голяма величина, но инертна. Малката, интензивната вътрешна сила, като влезе вътре в голямата, може да я разсипе, но може и да я тонира.

„Доброто в света, то е една отрицателна сила в света -то гради. И ще забележите, че всички добри хора са все слаби хора в света, те не са силните хора в света, които управляват.“ [110, с. 179]

„Злото минава през силните и богатите, а доброто - през слабите и бедните.“ [115, с. 276]

Силните и богатите са задоволените хора в света, които са изгубили своя стремеж към възвишеното. Слабите, бедните, онеправданите, като срещнат Истината, се запалват и стават носители на новото.

Като се говори за физическото сърце на човека, умът трябва да му дойде на помощ, защото то е неотделимо от физическото тяло, от плътта и затова не разсъждава разумно, но бърза да придобие богатства, да се наживее, да изпита всичко, като по този начин извършва ред престъпления, които водят към безчестие, болести, смърт.

„Лош човек е онзи, който иска бързо да печели; лош човек е онзи, който иска бързо да живее; лош човек е онзи, който изведнъж иска да стане богат, учен, силен, да заповядва на хората.... Лошият човек бърза, той не мисли много.“ [61, с. 110-111]

На физическото поле разумният принцип помага на принципа на живота да не потъва много дълбоко в материята, която го заробва.

„... когато говорим за злото в света, ние трябва да разби-рама чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи, злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус и да прояви качествата на противоположния принцип. Единият принцип наричам „принцип на живота“, а другия - „принцип на ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът съединени заедно, раждат противоречията.“ [56, с. 12]

Щом е слязъл на физическото поле - двойствения свят, човек не може да отдели доброто от злото.

Злото е личният елемент, плътта, егоистичните желания. Обаче индивидуалното в човека е нещо велико - то е творческата монада. Човек не трябва да унищожава индивидуалното, но да вложи енергията на личното в служба на всеобщото. Личното е огън, който може да се използва разумно.

Вместо да правиш пожари със своя огън, по-добре опечи хляб, да храниш гладните.

„... доброто от злото не може да се отдели, те вървят заедно в живота. Тогаз може да попитате, кога ще престане злото в света? - Няма защо злото да престава в света, защото то е в Природата една творческа сила, която спомага за проявяването и развитието на живота и трябва да я поставим на нейното място, за да можем разумно да я използваме. Така например, огънят ни е полезен, но ако накладете всред къщи огън и изгорите къщата, какво е виновен за това огънят, че ви е причинил зло? Но ако го турите в печката, ще можете да си свършите много полезна работа. Също и със злото. Този огън е егоизма, който хората са турили не на място, гори всичко, каквото му попадне.“ [10, с. 88]

Правилното ползване от доброто и злото предполага използване метода за съпоставяне. Това значи да сложиш известен фон на образа, за да изпъкне в съзнанието ти.

„Нещата трябва да се съпоставят. Ако на една идея не можете да съпоставите противоположна, тя остава неясна за вас.“ [2, с. 112]

В диалектиката две противоположни мнения са еднакво ценни. Двама души гледат един предмет. Единият казва: Този предмет е бляскав, светъл. Другият казва: Той е тъмен, сенчест. Всеки от двамата е прав за себе си. В дадения случай, двете гледища трябва да се вземат предвид, за да се възстанови цялостния образ.

„Всеки един от вас, който мисли, че злото е непотребно в света, той е прост като фасул, който и да е той. И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си, и доброто, и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще.“ [10, с. 192]

Злото и доброто са сили, които проявяват живота. Злото има приоритет отвън, във физическия свят, а доброто - отвътре, в духовния свят. Като огрее Слънцето едно дърво, влагата в него започва да се изпарява и смукалото на корена се активизира. Коренът смуче отвън горчиви сокове, а плодът отвътре налива сладост. Земята и Слънцето, коренът и клоните работят заедно за живота.

„Аз не смея още да ви кажа, че Природата трябва да се изучава откъм опаката й страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот откъм опаката му страна. Например, добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно, математически можем да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лошавина има в корените на живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не вземам думата в смисъл на лоша постъпка. Под думата „лош“ разбирам онази материя, която работи в разрез с вашия живот.“ [15, с. 149]

„Злото и доброто са в едно дърво. Това са две противоположни течения в Природата. Злото е в корените на дървото, а доброто е в неговите клони. Злото отива към центъра на Земята. а доброто отива към Слънцето. Доброто туря злото на работа.“ [58, с. 450-451]

В Природата навсякъде виждаме едно вътрешно движение. вътрешно трептене. Трептящата среда се движи наляво и надясно, навън и навътре, нагоре и надолу; тя се свива и разширява, уплътнява и разредява. Тия полярности се дължат на два противоположни импулса, в които съществува известна равноправност.

„... не е въпрос да избягвате влиянието на едните сили за сметка на другите, но трябва да ги уравновесявате. Човек не може и не трябва да бъде нито абсолютно добър, нито абсо-лютно зъл. - Защо? - Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човек постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пък подразбира абсолютно смаляване. свиване, в което нещата се разпадат, гният и рушат. Невъзможно е човек да се смалява постоянно. Двата процеса трябва постоянно да се уравновесяват.“ [73, с. 66]

В полярните системи винаги единият полюс дава. а другият отнема, единият е в прилив, а другият - в отлив.

По този начин се внася динамизъм в системата. В нея се забелязва един процес на непреривно обновяване и освежаване. В този процес доброто подхранва, а злото - чисти.

„Доброто в света иде чрез добрите хора, пък злото в света си отива чрез злите хора. Следователно, ако вие искате да се освободите от вашето зло, трябва да имате врата. И в обществото, ако вие нямате отворени врати, през които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е. Лошият човек ви спасява. Ако злият пита: Защо е този добър човек? Казвам: той ти дава живот. Всичките блага, храната идат от доброто. Устата това е доброто на човека, а задният му канал, това е злото.“ [10, с. 182-183]

Този процес на протичане го виждаме в извора. Той приема отвътре и дава навън. Отвътре приема, а отвън му вземат. Акс липсваха тия две страни на извора, той щеше да бъде локва със застояла вода. Същият закон работи във всеки човек и в обществото.

„Всеки в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина -на доброто. Тази е причината, поради която в човека има пос-тоянна борба.“

„На сто души добри хора са потребни десет души лоши. И ако ги няма, трябва да им платите, за да дойдат при добрите.“ [174]

Трябва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души, 10, 50 и 75. На 100 души добри хора могат да се допуснат най-много 75 лоши хора между тях, а най-малко да се намалят до 10 души. Намалят ли ги повече от 10, те унищожават корените на своя живот, и обратно - като увеличиш злото от 75% нагоре, ще причиниш смърт. Ако слизаш в обратното движение на хората, в движението на лошите хора и там на 100 лоши, трябва да има 10 добри. Следователно когато минаваш от една школа в друга, т. е. от един вид вибрации в друг. ако не можеш да спазиш тази пропорция, непременно ще влезеш в областта на смъртта, защото не си спазил този закон.“ [10, с. 186]

Ако сред едно общество от добри хора идват много лоши хора, това говори зле за добрите - допуснали са по-голяма нечистота в себе си, която лошите хора идват да изсмучат.

Лошите хора, като отходна канализация, се жертват, за да освободят добрите от нечистотата. Ако лошите хора не дойдат да коригират добрите, те не биха видели и изправили недостатьците си и в крайна сметка биха се задушили в лошите изпарения на това вътрешно гниене.

Разумният човек правилно се ползува от силите на доброто и злото в себе си, вследствие на което неговият вътрешен живот се отличава с динамика, светлина и чистота. В излъчването на този човек има нещо привлекателно, мило, ароматно.

„Пулсът на добрия човек бие по един начин, а на лошия - по друг начин. Изобщо, добрият и лошият човек се различават по много неща - по температурата на тялото си, по миризмата си и т. н. От добрия човек се разнася такава миризма, каквато най-ароматичните цветя отделят от себе си.“ [142, с. 16-17]

Природата внася разнообразие в живота на хората. Ти непрекъснато ставаш ту добър, ту лош - динамизираш и обменяш силите в себе си. В това дърво на доброто и злото съществата постоянно сменят местата си. Всяко същество има възможност да опита и доброто и злото, да заеме служба от пръстите на краката до висшето небе в главата на Космичния Човек.

Явява се обаче един ден новото Битие - възкресението. Който се домогне до него влиза в нови условия, в безсмъртния живот, в Божествената Вселена.

„Един ден и доброто и лошото ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на своите първоначални елементи, и ще влезеш в новия живот. И ап. Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина.“ Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото за всички в света има условия, от чието диалектическо гледище, да оправят живота си. И всеки един от вас, който се бори със злото, той ще слезе в стомаха, ще стане канал за злото. Тъй е и за всеки, който иска да поддържа доброто. Той пък ще стане една врата за движение на доброто. И тогава всеки ще заеме своето място. Ако си лош - под пъпа, в корема, в червата, в стомаха долу, там тия благовонни неща ще ги миришеш. Туй ще ти бъде възнаграждение. Ако станеш добър - в сърцето, в дробовете, в мозъка, там ще чувстваш живота. И всеки един според стремежите си. според разбиранията си, според както прилага волята Божия. Господ има място за всички хора. Той ще ви намери място. Ти си недоволен. Бог ще каже: „Хубаво, турете го в стомаха!“ Другият е доволен: „Турете го в сърцето, в дробовете, в главата.“ Този е благороден, учи се, доволен е, стреми се - турете го горе“.“ [10, с. 194]

Има един живот над доброто и злото - животът на Любовта, на висшето добро.

Човек, като издига постоянно съзнанието си нагоре, един ден се докосва за миг до този живот, който преобразява.

За да се домогне до този миг, човек изцяло трябва да измени своето мислене, своето разбиране, да излезе от областта на негативизма и да влезе в радостта. Това значи да се освободиш от доброто и злото, от клещите на двойствения свят.

„Ако искаш да ти е мирна главата, не хвали доброто и не кори злото.“ [121, с. 103]

„Съществуването на доброто и на злото говори за съществуването на разумност в света. За Бога добро и зло не съществуват, защото Той е впрегнал на работа и доброто, и злото. Доброто и злото съществуват само за хората.“ [129, с. 135]

„Това е тайната, която ви разкривам сега, а именно да не се занимавате с доброто и злото.“ [Великата разумност, 46]

„В първата епоха още Господ каза на човека: Ти няма да се занимаваш с двата свята, със света на доброто и на злото, ще се занимаваш само с живота.“ [62]

Божественото учение е учение за живота. То разкрива онзи финес на живота, който внася непрекъснатост и безсмъртие з съзнанието, прави възможно човек да се домогне до великата Любов на Първоначалното.

„За мъдреците няма зло, няма и добро - всичко е любов. За глупавите обаче, има и добро и зло.“ [13,146]

„Вън от доброто и злото Любовта остава неразбрана. Тя изважда навън грешките на доброто и на злото, примирява ги и след това открива пред човека нов свят. Докато Господ не дойде в света да царува, доброто и злото се сменяват, както се сменяват деня и нощта. Щом влезете в Любовта, вие влизате във вечния Божествен ден. В Любовта няма нощ. няма тъмнина. Казано е в Писанието, че Любовта ще изтрие сълзите на хората.“ [13,181]

„Съвременните хора трябва коренно да изменят своите възгледи, да не поставят доброто и злото за основа на своя живот, но Любовта да бъде основа на техния живот. Поставят ли Любовта за основа на своя живот, те влизат в бъдещата култура, в културата на новия живот.“ [71, с. 162]

Днес човечеството участва в небесната война между доброто и злото.

Каквото и да правиш, ще минеш през тази част от пътя. Важното е човек да бъде смел. решителен, да победи старото, инертното в себе си, да се извиси в съзнанието си, да влезе достойно в новия живот. Важното е да бъде приет в новото човечество, в новата Христова епоха.

„Злото не устоява на отровните задушливи газове. Доброто обаче не само устоява пред тях, но повече се стабилизира. Любовта парализира действието на всички отрови. Обичай, люби и не се страхувай от нищо! Няма сила в света, която може да се противопостави на Любовта. Няма противоречие, което може да устои на Любовта. Тя е лек срещу всички болести, броня срещу всички отрови и злини. - Не може ли без противоречие, мъчнотии и злини в света? - Не може. Това е свят, през който неизбежно трябва да минете. Колкото по-сме-ли и решителни сте, толкова по-добре за вас. Смелост е нужна на съвременните хора.“ [77, с. 244]

Мнозина смятат, че злото е по-силно от доброто. Те прекланят глава пред злото и казват: няма какво, ще поизлъжа, ще пооткрадна. По този начин завъртат ключа на злото и светлината в тях угасва.

„Доброто и злото са два ключа в различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмница. Следователно, който не ходи в доброто и истината, той е в тъмнина. Защо? Защото е изгубил ключа на светлината. Дето е светлината, там е животът, там е знанието. Дето е животът, там е Любовта. Без Любов животът няма смисъл.“ [37, с. 9]

Доброто е мощна сила. Казано е: „Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи от десно ти.“ Отдясно на човека е доброто. Значи един добър човек ще воюва срещу хиляда лоши. Десет добри - срещу десет хиляди лоши и т. н.

„Помнете, че злото отстъпва пред доброто. Като знаете това, не се борете със злото, но турете доброто срещу него, то да го възпита и укроти.“ [133, с. 141]

„Ако хиляда лоши хора направят хиляда злини, а един добър човек направи едно добро, доброто унищожава тия хиляда злини.“ [78, с. 59]

Злото също е мощна сила. Съществата на злото имат големи знания и възможности да поробят и завладеят човека.

Човек не може сам да воюва със злото, но като постави срещу него доброто, т. е. като се свърже със светлите разумни същества, които го пазят и съветват как да заживее, за да протичат през него мощните сили на доброто, на космичния живот.

„Злото е мощна сила, пред която цели светове са изчезвали. Злото е космическа сила, пред която трябва да се пристъпва с благоговение. То е поток от лава, пред която нищо не можете да направите. Апостол Павел е казал: „Побеждавайте злото с добро!“ [127, с. 130-131]

„Съществата на небето обичат истината и доброто, а тези на ада - лъжата и злото. Едно е вярно: силата не е в ада, но в небето.“ [122, с. 232]

„Доброто и злото, положителните и отрицателните сили в природата са бойни полета, сред които хората воюват. След големи и продължителни падания и ставания, доброто излиза победител, а злото - победен. Доброто взима оръжието и храната на победения, на злото, което предава всичко, като запазва само живота си. Ето защо, ако искате да възпитате злото з себе си, работете със силите на доброто. Ако пък злото иска за запази живота си, трябва да се подчини на доброто, да сложи оръжието си пред него и да му стане слуга.“[73, с. 64] Като отвори крана на доброто, човек става извор. През него протича космичния живот, т. е. любовта на Всевишния. Това го прави мощен, непобедим.

Много естествено, хората на злото са вързани от началниците на злото, и той ги освобождава от веригите им. Как? -Като внася живот и любов в тях, те се освобождават от старите си разбирания, хвърлят ноктите на вълка, излизат от недоволството, омразата, злобата и влизат в нов, красив живот.

„Кои са отличителните белези на злото и на доброто? -Злото не може да расте, но постепенно се смалява и изгубва. Доброто постоянно расте и се увеличава. Който прави зло, той всичко губи и се смалява. Който прави добро, той постоянно печели и израства. Който мрази, той постепенно отслабва. Който люби, той силен става. Правиш ли зло, ти се смаляваш. Правиш ли добро, ти растеж. Злото заробва човека, доброто го освобождава. Доброто, любовта е огън, който побеждава.“ [71, с. 163]

Да хвърли човек ноктите си, това значи да се освободи от личния елемент.

Като излезе от личния елемент, влиза в живота на Цялото, въодушевява се, поникват му криле. Тогава му се разкрива света на душата, която го издига до невиждани висини. Душата е свободна, тя е гражданин на Вселената.

„... злото действува в личността, а доброто - в душата. С други думи казано: злото се ражда, когато човек се отделя от Бога. Щом иска да бъде свободен, да прави каквото иска, без да бъде отговорен за делата си, човек се отделя от Първата

Причина и веднага започва да греши. Понеже човек носи законите на злото в себе си, той трябва да бъде буден, да не му се поддава. Това се постига само чрез съзнателна и разумна връзка с Бога. Само така човек е в състояние за изправи погрешките си и да оживее. Докато греши, човек е мъртъв. Щом изправи погрешките си, той оживява и възкръсва. Това значи придобиване на вечния живот. Ако животът не е в състояние да изправи погрешките на хората, да превърне злото в добро и въглена в диамант, сам по себе си той няма смисъл. Вечният живот носи светлина, топлина и сила на човешките души. Като знаете това, стремете се към онзи живот, който внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила в тялото. Само при това положение кармата ще се превърне в дихарма. въгленът - в диамант, злото - в добро.“ [11, с. 170-171 ]

Да воюва човек с помощта на висшето добро, значи да вземе страната на Любовта, на живия Бог, който стои над доброто и злото.

Пред великата Любов и най-злите същества се прехлас-ват и изпитват свещен трепет. В това докосване до великото, те придобиват мощен импулс да служат на великия живот.

„Злото отстъпва пред доброто, а още повече пред Любовта. Като срещне същество, което не прилага Любовта, злото го мачка, мъчи, докато най-после го изяде. Обаче, то отстъпва пред Любовта. То сяда на колене пред краката на Любовта, ближе ги, моли се, плаче, докато тя го прости и изпрати на работа. Тя му казва: Доведи ми всички онези, на които отне живота. И пред Любовта застават осакатени, измъчени, нещастни души. Тя вижда какво им е отнето и го връща двойно. Следователно, когато някой пита, защо са го изяли, защо са му причинили зло, ще знае, че всичко това е допуснато, за да получи двоен дял. В това се заключава философията на живота. Вън от нея злото няма никакво оправдание. В заключение на това казвам: Всеки човек, върху когото се излива доброто има един дял от Божиите блага. Всеки, върху когото се излива злото, получава два дяла, т. е. двоен дял от Божиите блага.“ [133, с. 129]

„Пътят за справяне със злото, или за противене на злото, е Любовта. Който иска да се противи на злото, трябва да бъде въоръжен с най-доброто и мощно оръжие - с Любовта. Пред Любовта злото веднага отстъпва. Единствената сила, на която и доброто, и злото се подчиняват, е Любовта. Понеже Любовта идва вече в света, тя става господар и на злото и на доброто. Господарят на злото и господарят на доброто ще сложат венци пред нозете на Любовта и ще кажат: Управлявай, както знаеш.“ [13, с. 178-179]

В днешните времена на ликвидация на греха и престъплението в човечеството, злото работи най-активно.

Добрите ги бият повече от злите. Най-напред бият добрите хора. Така лъчите бият плода, за да узрее. Така биха първите християни, за да се издигне съзнанието им до Любовта Христова. Днес най-напред бият добрите хора, за да ги осолят, т. е. да станат мощни, устойчиви, непоклатими.

Така човек получава двоен дял, т. е. влиза в живота на новата култура, влиза в новото човечество на светлината и любовта. Това значи излизане от света на доброто и злото и влизане в дървото на безсмъртния Живот.