ЧИСТЕНЕ

[Ани]

ЧИСТЕНЕ

Чистотата е най-висшето. Само Бог е чистота. И Учителят казва: Моето учение се заключава в една дума: чистота. Всичко, което проявява външна активност и нарушава вътрешната цялост, внася чужд елемент. Всяко трептене внася една шупла. Колкото по-голяма е амплитудата му, толкова по-голяма е шуплата. Обаче, като плете по този начин своите дантели, майа, върши велика работа. Тя работи върху самосъзнанието на съществата - да могат да поемат отговорност, да се самоуправляват. Ти отвън може да носиш товара на най-големите шупли, а отвътре да си в тази велика, непреривна светлина на чистотата, на безграничната свобода и щастие. Това е духовната светлина, наречена Виделина.

Коренът е заровен в най-голямата нечистота, но като е свързан с организма на растението - с цялото, не й се поддава. В който момент се счете за нещо самостоятелно, нечистотата го завладява и разрушава. Значи, когато си свързан с вътрешното фино и непрекъснато цяло, с космичното Аз, с чистотата, ти си алхимик, който превръща най-лошите горчиви условия в щастие. Тази връзка на човека с вътрешния свят на светлината, с Божественото, определя неговото щастие.

Съвременното човечество поради потъване дълбоко в индивидуализма, е започнало да гние, да се разлага и да губи живота си. Щом се свърже с вътрешния свят - с чистотата, тя като Божествен огън, ще го очисти. Как чисти огънят? - Стопява механичните неща и ги съединява в едно динамично цяло, свободно от чужди елементи. Инертното в човека е чужд елемент, който е изгубил своята интензивност. Разумното е, което разтопява инертното и го използва като помагало в училището на живота.

Защо трябва човечеството да се изчисти? - Ние навлизаме в по-висши светове, които се отличават с голяма интензивност. Ако не измени съзнанието си, да внесе по-обработени, по-фини материи и сили в своя организъм, човек ще бъде разрушен от този контакт с висшето - няма да може да изпълни своето предназначение във Вселената. Ето защо, висшите нравствени сили днес заставят човека да измени разбирането си - да се очисти.

„Изпърво трябва в този свят да живеем, да се подготвим; не можем да живеем на небето, защото там топлината и светлината са много ярки.“ [3, с. 10]

„Невидимият свят сам може да оправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане.“ [20, с. 15]

Новото знание има предвид да запознае човека с висшите закони на живота, да може да живее съзнателно, фино, да се свърже с висшите енергии и материи на безсмъртието. Само така неговата психична инсталация ще се отвори и той ще влезе в общение с разумния свят, ще придобие съвършения възвишен живот.

„Тъй както е създадена днес нервната система на човека, тя не е в състояние да издържи трептенията на висшата радост, каквато изпитват възвишените същества. Попадне ли човек в трептенията на такава радост, неговата нервна система, както и мозъкът му съвършено ще се разстроят. Тази радост ще донесе нещастие на човека. Тъй както е устроен човек, той не може да издържи нито на висшите, нито на нисшите трептения на някои същества. И от едните, и от другите той остава с лоши последствия, защото нервната му система не е приспособена към тях.“ [50, с. 18-19]

Новото знание калява човека да бъде герой, да издържи с радост изпитанията, като върви съзнателно към една велика цел - възкресение, влизане в големия живот на чистотата, на Цялото.

„За да могат да издържат на вибрациите на духовния свят, съвременните хора трябва да калят своята нервна система. Днес бялата раса, както и цялото човечество, постепенно се приспособява към проявите на духовния свят. Големите страдания, които хората прекарват днес говорят, именно за това, че невидимият свят ги подготвя по такъв начин да влязат във връзка със съществата на духовния свят. Тъй щото, дойдат ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте де ги осмислите. Не казвайте на гладния човек, че и без хляб може, но насърчавайте го да издържа.“ [79, с. 129]

Има два начина да се очисти човек.

Някои хора цял живот постят, кланят се, самобичуват се. упражняват по цял ден тялото си, да постигнат бърз напредък, да се освободят.

Гледаш, обаче, целия ден на този човек е погълнат от неговите практики, от упражняване на неговото тяло и пр. Той се мръщи на брата си, че го безпокои и иска от него една малка помощ, едно малко добро. Този човек не уповава на Божествения Промисъл, на висшето съзнание, а на своята индивидуална активност. В него се развива силно личния елемент, който го заробва.

Друг човек се спира само за малко и казва: „Господи, днес се проявих като голям грешник, сгреших пред Тебе в това и това. Прости ми, моля Те, и научи ме да постъпвам добре - да следвам Твоето благо ръководство“. Като каже така, той оставя всичко в ръцете на Бога, на висшето Съзнание. Той казва вече: Аз съм чисто, невинно дете на Божественото и затова имам достойнство да отида сред хората да им помагам. Онова, което е минало през мен в миналото, не ме засяга вече. То не е мое. Аз съм това, което съм в този миг. Настоящият миг, е мига на съвършенството, а миналото и бъдещето са чужди елементи, които изместват фокуса на човека, внасят известно заблуждение. Този човек с един удар върху барабана махва праха. Той се ползува от втория метод - на разумните деца. Това е Христовият метод.

„След като слезе от кръста, хванаха Го онези жители на астралния свят и онези, които Го бяха осъдили, казаха: „Доведете Го тука.“ Вързаха Го духовете, дяволите Го вързаха и Го доведоха с вериги, пранги туриха на краката Му, войници Го водеха. Писанието казва, че Той като дойде, с крака си ритна вратите на ада и те се събориха изведнъж; веригите и всичко изчезна, и Той влезе вътре. Там блесна една светлина, изплашиха се всички духове и Той отвори затворените, и каза: „Излезте и идете при този Бог, който ви е пратил, и не грешете вече.“ Излезнаха един по един и се изпразни целият ад. Казва дяволът: „Защо ми го доведохте този? Отиде всичко!“ [61, с. 199]

Нещастието на човека е в страха, в нерешителността.

Той намисли да направи едно добро, обаче веднага се явяват всякакви съображения, които го убеждават да отложи. Тия съображения идват от Черната ложа.

Човек трябва изведнъж да изтръгне корена на онова дърво, което смуче и обезсилва живота му. Това може да стане за един миг, стига да си достигнал онова високо съзнание и разбиране.

„Като наблюдавам хората, виждам какъв страх ги е овладял. Те слушат да им се говори нещо хубаво, разбират, че трябва да махнат преградата в своя живот и решават да съборят една малка част от тази преграда. Като съборят една малка част от нея, те казват: Голям преврат стана днес с мене. Днес е станал голям преврат с някой човек, а на другия ден работите му пак не вървят. - Не, приятелю, събори тази преграда изведнъж. Събаряш ли я част по част, животът ти няма да се оправи. Животът не се оправя с палеативни средства. Човек трябва да бъде смел, безстрашен. Дойде ли до тази ограда, ще я ритне, изведнъж да се събори.“ [63, с. 173-174]

Каквото и да правиш, ако разчиташ само на себе си, на своя нисш ум, нищо няма да направиш. Успехът е във висшето, интуитивното, Христовото съзнание. То е съзнанието от света на чистотата, на Цялото, на което всякога може да се уповава. Като уповава на това съзнание, човек се освобождава от своите егоистични възгледи, от постоянния страх и безпокойство за осигуряване на своя живот и бъдеще. Той трепти в настоящия миг, в най-финото и дълбоко познаване на нещата, в пълнотата на живота, в Христовото богатство и съкровище.

„Иде сега Христос да ви изведе от тоя затвор на вашия егоизъм, да ви заведе във великата Природа, дето ще играете и ще скачате при изворите. За вас е това. Това е новият живот, който иде. Това е възкресението.“ [62]

Христос спасява хората от греха, т. е. от илюзиите, от външните, несъществени неща, които обременяват живота им. Ти мислиш за осигуряване, за богатеене, а не мислиш за живота на душата си, не се потопяваш дълбоко в богатството на мига, в щастието. Животът е само в настоящия миг.

Седнал си пред хубава трапеза с блага, птичките пеят, луната свети, обаче, вместо да се насладиш на този неповторим миг, ти разговаряш за някакви странични, несъществени неща - планове, безпокойства, грижи. Тези грижи касаят благополучието на тялото, плътта, а не душата, която преживява истинския живот. Тялото е само една хижа, в която живее душата- същинския човек. Плътта като облак покрива прозорците на тялото, не допуска в съзнанието на човека онази светлина и топлина на щастие, засенчва силата на живота, която блика от Слънцето на Духа, от христовото съзнание.

„Апостол Павел казва: „Има .тяло естествено, има и тяло духовно.“ Тялото, в което душата е облечена, не може да умре. Това тяло е дете на душата. Може ли тогава душата да има смъртно дете? Значи, ще излезе, че душата живее в хижа, която всеки момент може да се събори и изчезне. ...Само грехът може да живее в хижа. От осем хиляди години насам той си е направил една хижа, един затвор, а иска да убеди хората, че тук живее душата. Ясновидецът вижда тази хижа около човека, във вид на тъмна, черна обвивка, която някога прониква дълбоко в него и го стяга, ограничава. Та усилията, борбите на човека не са нищо друго, освен стремеж на духа да се освободи от тази тъмна сянка, от това черно покривало. Това може да се постигне само чрез светлина.“ [108, с. 180]

„Син человечески, който създаде Адам, пак идва, за да тури ред и порядък в света. Той идва да спаси хората. А какво представлява спасението? Спасението е, човек да очисти от себе си нечистото - просто да реагира на отровата в себе си.“ [114, 14 VIII 1914 г.]

Като внася в човечеството Божествения елемент на Любовта, Христос му осигурява победа над света, над механичното, външното, чуждото. За човека остава по-малката задача -да се справи с плътта, с нисшия ум и разбиране, с егоистичното сърце, с неорганизираните материи и сили в своя живот.

„Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.“ Другата победа - над плътта - Той е оставил за вас. Има три неща, които спъват живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола.“ [15, с. 85]

Учителят взема ученика от света, от Черната ложа и обръща погледа му в друга посока - към вътрешния свят на светлина, разумност и любов, който е неразделим, към нравствения закон за братството и единството на всички същества, поради неразделимостта на живота.

„Ако бяхте в света, светът би любил своето; понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова светът ви нена-види.“ [Йоана, 15:19]

Под „светът“ Христос подразбира черното братство, черната ложа. Светът се управлява от черната ложа. Тя не може да ви обича. Всички закони, наредби и форми на държавата се приготвят и изработват от света. Всичко това действува на хората. ...

Сега, във всички ви е влязла мисълта, че когато ученикът тръгне в духовния път, трябва де се откаже от материалния си живот. Това е криво схващане. Както духът и материята живеят заедно, макар и в противоположни посоки, така и човек се нуждае и от материалния и от духовния свят. Щом влезеш в света, ще работиш там, докато свършиш работата си, т. е. докато победиш света. Ако не победиш света, не можеш да бъдеш добър ученик. Ще победиш света и ще разполагаш с това, което си спечелил в него. ...

Сега и вие имате желание да отидете в света и да го победите. Обаче, вместо да го победите, вие се подчинявате на неговия ред, на неговите закони, на неговите мисли, желания и действия. Вие мислите, че всичко каквото става в света е идеално.“ [148, с. 127,128]

Като влезе в едно общество, където хората разискват и се препират, човек мисли, че ще разреши въпроса.

Той трябва да се свърже със съвършеното в себе си, за да стане разумна единица в обществото, която не чака на подаянието на богатите, на държавата, но сам внася изобилен живот.

Това значи да се отрече човек от илюзиите на света, на гъстата материя и да стане на светлина - да работи като свободен човек, да внася щастие в душите.

„Защо дойде Христос на Земята? - За да се пожертвува за хората и да ги освободи от греха. Носете тая мисъл в умовете си и не питайте, ще дойде ли Христос втори път на Земята. Христос е дошъл вече. Сложете кръста на рамото, отречете се от света и кажете: „Готови сме да работим за Христос!“ [90, с. 66]

Човек не може да се освободи от старото, ако не разбира вътрешните процеси, които стават в съвременния свят. Човечеството влиза в съприкосновение с нещо велико,което му носи условия за щастие и проява, за разгръщане на творческите сили, знания и опитности, събрани от хилядолетия. Който не е добър проводник на тия Велики сили и благословения, той е оръдие на злото, той е враг на човечеството. Този човек затваря вратата си и спира благословението, което чрез него трябва да се излее в човечеството.

Всеки човек трябва да бъде чист проводник на космични-те енергии и идеи към Земята. Ето защо, негова висша задача е да се очисти, да живее според високи нравствени критерии, да има висок идеал. Само по този начин той може да влезе в една възвишена, благоденстваща култура.

„Всички трябва да се освободите от старите си навици. .Господният ден, който иде, ще бъде ден на такава голяма светлина, пред която нищо няма да се скрие. Казвате: дали е дошло времето? - Закъснели сте...

Искам да остане в душата ви следната мисъл: „Светът вече влиза в нова епоха, в нова култура. Сегашната епоха заминава.“ [79, с. 42]

„И сега, понеже настава освобождението на земята, искат се силни и здрави хора, пълни с идеали и устой. Животът няма да бъде така мирен, както мнозина мислят. Защо? - Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура в света, всички плодородни полета трябва да се разорат, цялата Земя трябва да се преобърне.“ [54, с. 32]

Човек е призван да влезе в огъня на това ново съзнание, да се очисти от старите си навици и заблуждения, да се приготви за този космичен контакт с Разумното, който ще ни подтикне към нови измерения на живота.

„Ще влезете в огъня и ще изгорите всичките си полици, т. е. всичките недоразумения, всички огорчения и обиди. Всичко това ще изчезне. И като излезете оттам, ще имате чиста, кристална Любов. Който има тази Любов, той е готов на всякакви жертви.“ [62]

Да се очистиш, значи да се приготвиш за живота. Човек чисти къщата си, когато влезе в пролетта и се готви за един по-активен живот.

Това чистене на човека, за което се говори, е приготвяне за едно важно събитие, което душата му е очаквала милиони години - да се домогне до света на онази висша Чистота, която внася Божествен пламък в сърцето му и нова светлина в ума му. Тогава Божествената вълна, която идва ще го трансформира и повдигне.

„Казвам: сега идат важни времена за човечеството, когато хората не трябва да се обезсърчават. По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Времената, които сега преживяваме, са велики по своите идеи. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъствуват в тия времена на Земята, но не ги пущат. Всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са вече продадени. Много ангели хлопат, искат да дойдат на това представление, което ще се разиграе, но няма места повече. Затова тия от хората, които са недоволни от своя живот, нека продадат билетите си на някой от споменатите ангели, те да дойдат на Земята, а недоволните хора да отидат горе. Това, което ви говоря е велика истина. Сега е време, всеки да покаже, че е човек. Дали сте българин, англичанин, американец, германец или какъв и да е, това не е важно, времената са едни и същи за всички. Важното за вас е да използвате добрите условия на живота.“ [55, с. 207]

Добрите условия се състоят във възможността човек да отвори съзнанието си към висшите светове и да приеме този огън на живота, който го чисти и учи да прояви доброто, да се освободи от безспокойствата на света и користолюбието.

„Освобождението на народите ще дойде от невидимия свят. По какъв начин? Чрез огън... този огън, за който говоря, не може да се измери с никакъв термометър. Само той е в сила да пречисти сърцата и умовете на хората. Когато дойде този огън, той веднага ще пречисти сърцето ти, ще го освободи от всички безспокойства и смущения и то ще светне. Когато този огън засегне ума ти, всички противоречия ще изчезнат и ти ще се освободиш от всички тежки и мрачни мисли. Когато дойде този огън, праведните ще възкръснат, ще излязат от гробовете си и ще влязат в новия живот.“ [79, с. 27]

Тялото е едно пособие, а плътта е гроб за душата. Като сложат плътта в Земята, тя скоро става на пръст. Праведните са хора, които се съзнават като светлина. Те познават истинското си естество - душата. Като възкръсне, човек излиза от гроба, т. е. от плътта и влиза в живота на светлината. Той вече е между светлите същества, между новите хора.

Огънят, който идва, той е новото съзнание, новата любов, която извежда съществата от неправилния живот, от вкочанението.

„Денят Господен ще дойде!“ Този ден иде да освободи хората от робството на смъртта. Този ден иде да освободи хората от вечния страх, от вечното недоволство. Казва се: „Небесата ще бъдат разгорени.“ Значи, редът и порядъкът, който сега съществува в живота на хората, както и в техните мозъци, ще претърпи известно преобразование. Техните понятия за морал ще бъдат несъвместими с новата култура.“ [79, с. 35]

„Желая ви да придобиете Божествената топлина на вашите сърца, която някога сте изгубили. Това означават думите: „Царството Божие се благоветствува.“ [148, с. 33]

Няма друга по-велика и възвишена идея за съвременния човек от идеята за чистотата.

Ти ще отидеш пред Великото с чиста дреха, без всякакво петно. Онова, което прави петна, то е грехът, егоистичния елемент, който нарушава вътрешната фина организираност, единство и цялостност между душите. Петната в съзнанието на човека са неорганизирана материя, която пред присъствието на Великото се разрушава и изчезва. Човек трябва да бъде чист, цялостен, здрав съд, за да възприеме в себе си водата на безсмъртния живот. Иначе, тя ще изтече и той ще остане като едно счупено стъкло, като непотребен предмет върху бунището.

Днес Великият идва на Земята. Трябва да я облечем в светла дреха, за да понесе Неговата Слава, за да приеме неговите съкровища за хиляди години. Само чистите ще разберат и преживеят това събитие. Който не е чист ще спи, т. е. ще остане в гъстата материя, в света на егоизма.

„Идването на Господа засяга само тия хора, които ще влязат в Божествената пещ. Обаче идването на Господа представлява велико събитие, от което цялата Земя ще претърпи коренно преобразование.“ [79, с. 35]

„Ако Бог слезе на Земята, и тя няма да устои пред лицето Му, ще се стопи. Какво ще стане с тебе, обикновеният човек, ако видиш Господа? Ти не би устоял даже пред лицето на един ангел. Ангелите са светли, мощни духове. Достатъчно е да видиш лицето на един ангел, за да се простреш на земята. Даже пророк Данаил, един от посветените, като видял ангел, паднал на Земята. Не казвам, че никой не е виждал ангел. Мнозина са виждали ангели, но малцина са устоявали на техния поглед.“ [135, с. 79]

„Щом слезе на Земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стоплят, и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче, всичко, което става днес в света е приготвяне за идването на Бога на Земята.“ [127, с. 231-214]

Идването на великия Господ в света е закон за преминаване от кармата в дихармата, от необходимостта в свободата.

Това е закон за излизане от условията на ограничение в съзнанието, живота и природата и влизане в нови условия.

Този закон ще разреши социалните и идейни проблеми на хората. Затова човек трябва да отвори съзнанието си за новата вълна, за новите идеи, за новия живот.

„Христос дойде на Земята да покаже на хората начин, по който могат да се освободят от своята карма и да влязат в пътя на дихармата.

Какво представя дихармата? Тя е закон за благоденствие, при който човек живее в благоприятни условия, в пълна хармония. Дихармата подразбира живот на безсмъртие. Тя е живот на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на свободата. Българите наричат дихармата дарба.“ [31, с. 187] „В тези последни времена вече Господ иде! Блажени сте, като ви намери, че вършите неговата воля! Тогава ще започне закона на дихармата, на благодатта, на вечния живот. Всички съвременни нещастия, които ви обграждат, ще се стопят.

Така вие ще се намерите в един нов живот, с нови приятели, с нови майки и бащи - то значи, че отношенията на хората спрямо вас ще се изменят.“ [19, с. 29]

Който не се очистил съвършено, минава през страдания. Страданието е мистична област в пътя на съвременния човек. Тя се състои от множество все по-дълбоки школи, които учат и посвещават човека в правилно живеене.

Когато една голяма енергия напира да отвори някой запушен канал, това е страдание.

Болестите са страдания, които показват, че разумното чисти човека от неговия неразумен живот. Те са ръководство на Природата, което показва на човека къде е сгрешил в пътя си. Всеки орган и система са свързани с дадена добродетел и щом заболеят, ориентират човека къде е сгрешил. Освен това, страданието е процес за пробуждане на висшето съзнание на човека, което се изразява в цяла верига от прозрения в неговото разбиране, т. е. във верига от вътрешни посвещения.