ОГЪНЯТ НА СТРАДАНИЯТА

[Ани]

ОГЪНЯТ НА СТРАДАНИЯТА

„Когато се унижи някой, тогаз ще речеш има възвишение.“ [Йов, 22, 29]

„Скръбта ви ще се промени на радост.“ [Ев. Й. 16, 20] Ще се докоснем бегло до тази област, без която не можем да изведем логиката на настоящата книга.

Човек страда, когато изгуби нещо, което му е скъпо на сърцето, за което е изхарчил време и усилия, в което е вложил въжделенията на ума и сърцето си. Това са притежанията и богатствата на съвременния човек, които сега ще му се отнемат.

Брехт има едно стихотворение за сакатия, който отишъл при един виден лекар. Този лекар не му дал лекарства, но счупил патериците върху гърба му и го напъдил. Оттогава, казва мнимият сакат, по-добре ходя. Освободил се вече от патериците той.

За да се освободи от старите си неправилни възгледи и стремежи, неразумният човек се подлага на страдания. Това е процес на освобождаване от ненужното, чуждото, неразумното, т. е. от бремето на света - принадлежностите, и на греха - привързаностите.

„Ние сме на дъното на океана, трябва да излезем оттам, да се освободим от голямото налягане - от налягането на света.“ [62]

„Христос дойде в света да спаси хората, да ги избави от греха.“ [142, с. 105]

Бялата раса иска да роди идеята за братството, да се издигне от дъното нагоре към онзи слънчев живот, обаче насреща й стои змеят, който казва: „Глупости, илюзии! Тържикът е важен - ниви, къщи, имоти, партии, държави, доктрини.“ Всичко това е светът. Тогава змеят влиза в човека и казва: „Ти трябва първо да се наживееш. Ще се удоволстваш първо в ядене, пиене, разкош и разгул. После, от немай къде, мисли за друго.“ За дявола съществено е тялото, плътта, а несъществено - душата, всеобщото, универсалното в човека.

Невидимият свят, като вижда това, слага една присадка, която е страданието. Тази присадка ограничава дивачката в човека и го кара да се чисти, да се облагороди. Страданията са метод за чистене. Като се очистиш, отваряш се за изобилния, всеобщия, универсалния живот.

„Противоречията се дължат на недоимък в живота.“ [Ликвидация на века, 11]

Влезе ли човек в голямо страдание - омеква, капилярите му се разширяват, порите му се отварят и той оздравява, т. е., отваря се за живота, който отново свободно протича през него. Така природата го освобождава от старите му разбирания, навици и предубеждения, натрупани в него като нещо чуждо, отваря път за опреснителната струя на новото.

Като бил подпушен, този човек живял в недоимък от енергия - работите му не вървели. Като се отпуши - всичко тръгва по мед и масло.

„Когато дойдат големи страдания, знайте, че вие ще ликвидирате със старото.“ [70, с. 12]

„Някой казва: Аз не искам вече да лъжа. - Щом не искаш повече да лъжеш, трябва да те прекарат през огън, както правят с рудата, за да отделят от тебе нечистата материя на лъжата и да я изхвърлят навън.“ [79, с. 195]

Страданието е пробен камък за човека, да се види докъде е стигнал - дали е станал герой, т. е. чист и светъл или хленчи и недоволства, т. е. има още отрова в него. Дали е още стипчив плод или узрял.

„Някога аз ви обиждам нарочно, да изпитам любовта ви. Като вземете ябълката, натиснете я, да видите какво ще излезе от нея. - Сладчина. - Като бутнете една змия, какво ще излезе? - Отрова. - Като пипнете опашката на един скорпион, какво ще излезе? - Отрова. - Като бутнете една бомба, какво ще излезе? - Смърт.“ [62]

Минаваш през страдания и изпитания - то е една привилегия за тебе, едно кръщение. Отгоре комисията те изпитва и ако издържиш достойно изпита си, ще получиш добра оценка, ще те поставят в условия на радост и придобивки, ще издигнат душата ти на едно високо място.

„Първото кръщение с вода става лесно, ще влезе човек във водата, ще го измият отгоре, и всичко се свършва. След него обаче иде онова тежко кръщение, чрез изпитанията в живота, когато човек трябва да се освободи от ограничителните условия, да разбере съотношенията, които съществуват между доброто и злото.“ [62, с. 92]

„За онзи, който е готов, Бог ще пише: „Заковете този!“ Той ще изпита голяма радост, че са го удостоили с такива страдания. Той ще благодари за привилегията, с която се ползува. Който е готов да служи на Бога, той гледа на страданията, като на велико благо, на велика привилегия.“ [84, с. 147]

Днес човечеството е във фазата на страданията, които го чистят от всичко старо и гнило, пробуждат го за новия живот.

В този смисъл, страданието може да бъде един съзнателен метод, човек да се освободи от старото в своя живот, да трансформира енергиите си и да влезе в по-хармонични условия.

„Днес може да се говори само за плащане на карма, но не и за откровение. Тези, които пожелаха да изплатят кармата си, станаха мъченици. Христос им даде ред методи, как да живеят правилно, за да изплатят кармата си и да влязат в правия път. Пророците пък са хора, които са завършили своето развитие на земята. Истински пророк е онзи, който добре разбира Божественото учение и го прилага.“ [38, с. 68]

Според своята фаза, страданието е бреме или откровение. В този смисъл, неразумното страдание на съвременния недоволен човек, наречено мъчение - опустошава, а разумното страдание, разглеждано като идеен процес за трансформиране на съзнанието, внася ново разбиране и откровение. Като владееше тези дълбоки закони, Христос можа чрез страданието да внесе един спасителен елемент в разбирането на човечеството. Той възстанови прекъснатата връзка с невидимия свят.

„Христос не изгуби ли достойнството си, когато цял легион римски войници се поругаха с Него? При това Той не беше обикновен човек, но Син Божий, дошъл на Земята да спаси човечеството. Невидимият свят не можа ли да помогне на Христос? Друга беше задачата на Христос. Той трябваше да понесе тия страдания, за да прокара път към Божествения свят. С всеки удар, който идеше от камшиците на римските войници, Христос правеше връзка с разумният свят. Всеки удар служеше на Христос за път, по който Божествената енергия течеше към Него.“ [129, с. 221-222]

Днешните страдания са за добро - да влезе човек в правилния път на своето развитие, в безсмъртното, в живот и трепет за една необятна идея.

Съвременните страдания са съд над човека. Изправят го пред всички да даде отчет за делата си, да осъзнае положението си, да реши дълбоко в себе си да живее според закона на Истината. Истината е живот на щастие, живот на дихарма, в който човек излиза от областта на доброто и злото, от вселената на змея.

„Чрез закона на страданията трябва всички да възкръснат. ... Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни, какъв сте били по-рано. След това ще дойде възкресението. Най-напред ще дойде съденето на най-добрите хора. Който се оплаква сега, че Господ го съди, той не разбира що иска. По-добре съденето да се свърши сега или в Мировото съдилище, отколкото да остане за горния Касационен съд. По същия начин са били съдени светиите. Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество. За да бъдете освободени чрез възкресението, трябва непременно да бъдете съдени. При това съдене едно само е необходимо: да се молим на Господа да бъде милостив към нас. Плаченето нищо няма да ви помогне, а трябва да имате дълбоко смирение.“ [4, 11 VI 1916]

„Да имате дълбоко смирение“ - това е великата наука на новата култура, чрез която излизаме от властта на личния елемент и влизаме в един необятен живот, в който няма насита да помагаш, да слугуваш, да издигаш съществата към щастието в което живееш.

Смирението е метод за смаляване, чрез който човек излиза от гъстата материя, от света на егоизма, минава през четвърто измерение навътре и влиза в живота на светлината и Духа - в Божествения свят. Христос е еталон за кротост и смирение, затова само Той може да научи душите на тази мистична наука. Той е врата, през която човек минава във висшия свят.

„Човек се освобождава от своите лични чувства чрез закона на смаляването.“

„Никой не може да положи друга основа, освен тази, която Христос положи. Е, каква основа положи Христос, как живя Той на Земята? Като вземете деветте блаженства, Той е дал девет правила, по които човек трябва да живее. Той е дал и два велики закона: любов към Бога и любов към ближния.“ [124, с. 101]

Днес страданието, ограничението са учители на човечеството, които искат да го въведат в една по-висша област. Като изгуби всички условия във външния свят, човек ще погледне навътре към безкрайния възвишен свят, където е оригинала на нещата. В този свят е истинската творческа и производителна сила, истинската икономика на човека, която не е механична и чужда на неговото естество, но е едно изкуство за проектиране на вътрешните сили и обективиране идеите навън, като едни или други условия.

С други думи днешният век на страдания пробужда висшето съзнание на човека, в което той разбира реалността на нещата, става силен, да внесе изобилие в живота, да твори добро.

„Ако съвременните хора не страдаха, те щяха да бъдат крайни материалисти, и в това отношение между тях и млекопитаещите почти нямаше да има разлика. Каква култура можете да очаквате от човек, който има пълни хамбари с жито, пълни складове с вина, с храни и т. н.? Този човек не мисли за нищо друго, освен за ядене и пиене.“ [Жива реч, 93]

„Страданието е Божествен остен, който буди спящите същества. При днешните условия на живота, страданието е необходим метод за пробуждане на човешкото съзнание.“ [41, с. 166]

„От няколко години вече сме навлезли в епохата на. водолей. Периодът на водолей е една мистична епоха. В тази епоха всички снегове и ледове започват да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен.

Иде космичното съзнание в човека. И тогава той ще обича всички същества. Ще бъде радостен, пълен с радост, блаженство и дух на служене.“ [62]