ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА

[Ани]

ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА

Любовта е един висш. организиран, разумен свят. За да надзърнеш в този свят, трябва да се проявиш съзнателно, разумно.

В любовта към едно същество ти си внимателен, мобилизиран, буден, внимаваш да не допуснеш грешка в най-малките неща.

Когато..чисти човека, Великата Любов предизвиква в него известни страдания, обаче те са съзнателни, разумни.

Преди всичко любовта се проявява като една абсолютно положителна сила, която е толкова мощна, че чрез нея човек осмисля и най-безизходните положения като едно упражнение - увлекателно, приятно. Той схваща противоречията и страданията като една естествена отсечка от своя път, естествена среда за своето развитие.

„Първото нещо, в което човек трябва да повярва е, че мъчнотиите са временни. Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля. За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забави за тях.“ [65, с. 208]

Един силен, як човек изпитва удоволствие като се упражнява със своите щанги. Обаче, ако сложиш тази тежест върху гърба на някой хилав, болен човек, тя може да го осакати. За да бъде като силния, хилавият трябва да се свърже със света на силата, т. е. с висшия свят, с Бога, и да се упражнява.

„Докато човек плаче, роптае, скърби при страданията, той минава за обикновен човек. Щом започне да пее, да се моли и да благодари на Бога за страданията, които го сполетяват, той влиза вече в Школата, като ученик. Никое страдание няма да избегне от ученика. Той ще мине и през съмнения, и през изкушения, но винаги ще бъде буден, ще държи връзка с Бога и ще се учи от всичко, което животът му носи. Колкото по-високо се издига човек, толкова по-големи бури ще преживее.“ [79, с. 150]

По този начин хората излизат от разбирането, което прави нещата лоши и добри, полезни и вредни, дружелюбни и враждебни и пр., и влизат в един идеен свят - виждат във всичко доброто. Гледаш човека, от калфа станал майстор - и от най-похабеното може да направи нещо изкусно, изящно. Този човек се освободил от всичко излишно и несъвършено, влязъл в света на работа, творчество, увлечение, в света на любовта.

„В края на краищата какво трябва да остане от човека? Само Божественото. Всички други работи, които имаме, са привременни пособия.“ [62]

Излизането от страданието е влизане в това висше съзнание на чистота, на щастие, което превръща моментално злото в добро, робството в свобода, невежеството в прозрение. Любовта е изобилна сила. Затова, каквото и да вземат на човека отвън, той е радостен и щастлив в нея. Тя е сила с високи вибрации, затова където и да поставят човека - сред лъвове, зли хора или в огнената пещ, той остава невъзмутим и нев-редим. Задачата на човека е да се приготви за високите вибрации на любовта, за да се ползва от нея.

„Мнозина ме питат: Кога ще дойде любовта? - Когато бъдете готови. За да приеме любовта, човек трябва да бъде готов да издържа на нейните вибрации. Ако любовта дойде днес, човешките тела ще се стопят, няма да издържат на нейните силни токове.“ [65, с. 168]

„Първо Бог поставя човека в ретортата на скръбта, т. е. в огъня на скръбта, дето ще се разтопи като руда. Сгурията не се отделя, докато напълно не излезе от метала. Значи, колкото да вика човек, няма да го извадят от ретортата, докато сгурията не излезе вън от него. Като излезе от тази реторта, ще го прекарат през втора, трета, четвърта, докато съвършено се освободи от сгурията, от примесите на живота и мине в другия полюс - в радостта.“ [72, с. 132]

„Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божествения огън, който постоянно се сгъстява и усилва. Вие ще скачате от този огън, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от тоя огън. Той не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да бъдете носители на Великото, благородното и мощното в света.“ [35, с. 61]