Jump to content

1. Новият тип човек - новият Адам


Recommended Posts

1. НОВИЯТ ТИП ЧОВЕК - НОВИЯТ АДАМ

„Има вече нови хора, типове от новото поколение, които са се родили в Америка. Хора на новото поколение има във Франция, Германия, Англия, но най-вече ги има в Америка, физиологически тия хора се отличават от другите.“ [91, с. 102]

Днес се създава новият тип човек, в който ще се прояви Христовият Дух. Той носи ново знание, нови изработени фини черти, които изразяват по-висши сили. Мозъкът на новия тип човек е устроен по друг начин, различен от този на човека от сегашните раси. Той може да ползва необятното знание записано в неговата душа от хилядолетия, ползва единната информационна система на живата разумна Природа, има достъп до университетите на Вселената и Невидимия свят.

„В малката човешка глава не може да се събере необятното знание на Битието. Големи възможности се крият в човешкия мозък, но днес той не е още разработен. Съвременното знание, може да се събере в 90 книги, колкото Библията; ако пренесем това знание в клетките на човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Значи отношението между сегашното и бъдещото знание е както между числата 90:900 или 1:10.“ [136, с. 40]

Моралът на новите хора е поставен върху нова основа. Там ще отсъствува идеята за убийство, за лъжа, за изнудване. Съзнанията на хората ще трептят и резонират хармонично, всеки ще бъде чувствителен към твоите нужди и въжделения, благата ще протичат през всички. Ето защо, животът на новия човек е несъвместим с живота на стария човек. Представителите на тия две култури ще се разлъчат. Новите хора ще си създадат свои селища сред Природата, където ще приложат своите принципи. Новият човек не влиза в светските организации да се препира със стария човек, но му дава пример, сам да си прави изводи и заключения. Новите хора имат в себе си образеца - Христовото съзнание или свръхсъзнанието на космичната Любов.

„Не се лъжете от външните форми, търсете навсякъде вътрешното съдържание, а Христос е този, който ще ви го даде. Затова той е казал, че старите форми трябва да се махнат. И той казва също, че „ново вино в стари мехове не може да се тури.“ Не може да поставите вашите рамки на дяволските столове. Кои са старите мехове? Това са всички грешни хора. И затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола.“ Защото, ако допуснете и двамата у вас, те ще се препират. Но, ако пуснете Христос във вашето сърце, той ще урегулира всичко във вас и ще бъдете благословени.“ [113, 20 VIII 1912 г.]

В Природата всяка форма е проводник на съответни сили. За да се проявят всички сили, изискват се съответни на тях форми. Разрушителните сили се проявяват чрез груби форми, а висшите сили - чрез фини, изящни, красиви. Една от красивите форми в Природата е светлината. Ония, които минат през възкресението и влязат в новата раса ще бъдат хора на светлината. Само висшата светлина може да проникне в непроницаемия чертог, където живее висшата Реалност.

„Ако волът приеме човешка форма, условията на живота му ще се подобрят. Ако и рибата мине в човешка форма, и нейните условия ще се подобрят. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му, да каже: Сляп бях, но сега виждам. Време е вече да ходим не с вярване, а с виждане. Когато Син Человечески дойде на Земята, хората ще виждат. Бог ще напише закона си в сърцата им. Те няма да питат, има ли Бог, няма ли Бог, но ще Го познават. Божието благословение ще бъде върху всички, върху цялата Земя. Всички народи ще бъдат един народ. Всеки човек ще стои на смоковницата. Човек ще живее до дълбока старост. Всеки ще заминава за другия свят, когато пожелае.“ [Живият Господ, 23-24]

Христос е образецът пред очите на новото човечество. Новият човек ще олицетворява чистия и свят образ на Христа - човешкият Син, брат на страждущите, дете на Разумната Природа и Отца. Някои наричат разумната Природа Божествена Майка. Тя е родила всичко.

И тъй образецът е Христос. Само на едно място Христос силно се възрадва в себе си - когато срещна децата. Да бъдеш като Христа, значи да си чисто, невинно дете. Това е състоянието на новия човек.

„За нас е интересен новият Адам, който ще бъде направен от по-фина и чиста материя, а не като тази, от която беше направен старият Адам. Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Значи, ако не се родите като нови хора, нови типове, не можете да влезете в Царството на Любовта. Ще кажете: Какви бяхме едно време! Какви сте били? Като вашите баби и прабаби, като вашите деди и прадеди. Ще се простите с вашите стари баби и дядовци и ще се стремите към новия тип - типа на Христа. Какъвто е Христос, такива трябва да бъдете и вие.“ [14, с. 214]

„Сега настъпва особен период в света, период на промени, които ще го организират. И сега иде нов тип човек, цяла раса се създава. Както едно време Господ създаде Адам и Ева в райската градина, тъй и сега образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички ще минете през тази врата на Адам и Ева, за да влезете в новата раса.“ [40, с. 18]

Велико е явяването на новия Човек. Когато космичното съзнание се пробуди, идват нови, космични идеи, ражда се една нова вселена - човек се пробужда за космично творчество. Той трансформира старото в ново, свежо, хубаво; превръща дребнавото в просторно, волно, необятно.

Съвременните хора излизат от своето животинство, от разрушителните сили, които висят над тях и техния планетен дом. Как ще се спасят? - Единственото спасение днес е обръщане към Христовото съзнание, към свръхсъзнанието на само-пожертвуванието. Това е новият тип човек - Новият Адам. спасител на човечеството.

Кога ще се пробуди това съзнание? - Сега! В мига, в който тази идея стигне до ума ти.

„Новият човек, който сега се създава, аз го наричам човек на светлината. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава, и всички ще го видите. Той иде вече в света. Казвате: Кога ше бъде това? - „Когато Луната потъмнее, когато Слънцето изгасне и когато звездите паднат.“ Това е според Писанието. На съвременен език преведено, това означава: Когато старият строй се замени с нов, по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Тогава ще дойде новият човек, новият Адам, Син Человечески. Тогава всички хора ще минат през Него и ще станат като Него. Това значи: дошло е Царството Божие, новото царство на Земята.

Тогава хората пак ще живеят на Земята, но ще могат да посещават и Слънцето, и Луната, ще ходят, където пожелаят, ще имат свободен билет. Запомнете думите ми и ще ги проверите. Тогава телата на хората няма да бъдат толкова тежки, както сегашните. Новите хора ще могат да видоизменят телата си според желанието и нуждите си. Те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширяват....

Бъдещият строй на живота ще представя съвсем нов тип. Този живот е реален, не е нещо фантастично, нито е извън Земята. Бъдещият живот ще е по-реален от настоящия.

Едно от качествата на новия Адам е това, че той няма да умира. Той ще живее, колкото иска. Като живее 200, 300, 1000 години, той ще извика приятелите си и ще им каже: Приятели, викат ме вече от онзи свят, и аз реших да си замина. От всяка станция ще ви се обаждам като по радио, да знаете, къде съм. Това значи, че новият човек няма да умира. Обаче, докато се създаде този нов човек, телата на съвременните хора трябва да претърпят коренно преобразование. Новият човек ще бъде създаден по образ и подобие Божие.

Ние сме започнали от първия Адам, направен от пръст, а трябва да свършим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си.

Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има, докато вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото. Обаче Аз казвам: Вторият Адам е дошъл вече, и райската градина е приготвена. Ако бяхте влезли в тази градина само за една минута, не бихте желали да се върнете назад. Вратата на този рай се отваря всеки ден по един път, да влезе онзи, който е готов за там.

Бог ще преобрази Земята. Как? - Това няма да кажа. Вие ще бъдете свидетели на това преобразование. Тогава сами ще говорите за него. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Когато Любовта слезе на Земята, тя ще заличи греховете и няма да ги споменува. Тя ще се претвори като Животворящ Дух.

Когато Бог слезе, Той ще съди хората по човешки, а ще ги възкреси по Божественому. Следователно, първо ще има съдба, а после - Възкресение. Не мислете, че съдбата ще стане на небето. Не, хората ще бъдат съдени на Земята. Когато се свърши съдбата, тогава ще дойде новият живот, тогава ще дойде възкресението.

Щом съдбата мине, ще настане затишие, мир. Тогава съдиите ще напуснат съдилищата си, войниците своите постове, свещениците своите църкви. Всички хора ще излязат вън свободни, радостни и весели, облечени в нови дрехи - дрехите на Любовта и Мъдростта.

В Писанието се казва, че свещениците ще бъдат облечени в бели дрехи, препасани със златни пояси.

Казвате: „Да дойде по-скоро това време.“

Времето сме ние. Кога ще бъде това? От нас зависи, от нашето вътрешно желание. Кой ще направи това? - Ние. - С кого? - С Господа - когато ние бъдем готови. Господ е вече готов. Той ни чака.“ [143, с. 437-438]

Значи съд иде, раздрусване. Казано е: „Земята ще се тресе като пиян човек.“ И още: „Заради избраните ония дни ще се съкратят.“ Новите хора са избраните - спасителите на човечеството. От тях излиза сила на хармония и мир. Ние още сега да направим тази стъпка, да бъдем от новите хора, да укрепим крепостта.

Който народ е по-близо до Божественото съзнание, той стои върху канара. Ето защо, всеки, който разбира, трябва да се стреми да се домогне до това съзнание. Затова сега мигът е равен на векове, на хилядолетия.

За да може свръхсъзнанието да се и пробуди, човек трябва да се отвори първо към невидимия свят, да могат висшите сили да работят върху него, върху човечеството и Земята.

„Всеки човек черпи енергия от духовния свят. Ако не е така, той не би могъл да живее във физическия свят, дето постоянно го смучат и отравят.

Хората представляват скачени съдове помежду си, вследствие на което може да става преливане на енергията от един в друг, както се преливат течности от един скачен съд в друг." [85, с. 55]

„Духовният човек е необходим на хората дотолкова, доколкото да им даде направление в живота, да ги подтикне към Великото Начало. Днес между всички народи и общества се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света: В Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, в Русия, в България и т. н. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено, като условие за привличане към Земята на енергиите, които идат от духовния свят. И ако хората днес са недоволни от себе си, причината за това се дължи на факта, че много от небесните извори са затворени за тях и те не могат да ги използват. Много от енергиите необходими за пресъздаване на техните мисли и чувства, не достигат до сърцата и умовете им. Защо? Те сами са прекъснали тези съобщения, а сега трябва усилено да работят, да ги възстановят.“ [127, с. 108]

Небето е Невидимият свят - интимният свят на светлината в глъбините на материята и съществата. В този свят живеят светли, мощни, разумни души.

Този свят изгражда като дълбоки и фини пластове на светлината нашето естество - той е вътре в нас. Невидимият свят формира нашите мисли, чувства и въжделения.

Ако се пробудят нашите фини сетива и се докоснем до висшите сфери на Невидимия свят в нас, целият ни живот ще придобие съвършено различно съдържание и израз. Очите ни ще се отворят за един красив, съвършен свят. Тогава новото разбиране, новото знание пред величието на тази безкрайна мъдрост, ще избликне.

„Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна. Те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало до сега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса, всички тези велики неща ще се изнесат и тогаз хората ще кажат: миналите страдания не могат да се сравнят с настоящата слава.“ Новото знание подразбира пробуждане на свръхсъзнанието. То не е книжно знание, но знание преживяно, опитано през хилядолетията, за което имаме в себе си дълбока опитност. То е знание, което блика от центъра на нашето естество.

„Шестата раса ще дойде от Небето. Небето е в нас, в нашата глава. Това, което виждаме отвън, то не е никакво небе. То е отражение. ...

Светът е отражение на самите нас. Реалността е вътре, а не отвън.“

„От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот, а именно самопожертвуването, което показва, че в него започва да проблесва свръхсъзнателен живот, т. е. проявата на божественото. Това е новият тип човек, това е новата раса, която иде.“ [62]

„В бъдеше, когато дойде шестата раса, хората ще дават повече, ще вземат по-малко. Те ще бъдат хора на светлината -светеща раса. Тогава хората ще мислят повече. Мисълта повече дава, а чувствата повече вземат. Човек трябва да мисли повече, т. е. да дава повече. И Бог е започнал първо с мисълта, с хармонията. Това изисква разумния живот.“ [144, с. 215]

Новите хора са на саможертвата, на доброто, което дава. Като са светлина, те обичат да дават. Светлината, като работник, в своето изобилие, обича да дава, а гъстата користолюбива материя, в своята леност и недоимък, обича да взима. Ето защо, в нас трябва да дойде съзнанието на светлината, на Духа - да ни научи да работим, да влезем във вътрешното изобилие на живота.

Духът е висша светлина, висше същество в глъбините на нашата вселена, което ни учи и помага. Ако не е опорната точка, ако не е центъра и Слънцето на Духа в нас, нашата вселена, битието на нашето естество ще се разпадне на прах, ще изчезне.

Христос роди Божественото дете в човечеството. То е свръхсъзнанието, то е новият тип човек, новата раса. Днес змеят гони Божественото дете за идеите му. Най-много змеят мачка славянството, защото е майката, която ражда новото дете - ядрото на Шестата раса. Възвишената руска душа най-много е мачкана от самодържавие, от насилие, от материализъм. Обаче в Русия, като център на славянството, ще се изпълни Божията воля. Там ще се прослави името Божие, т. е. ще се издигне една култура на Любов, взаимност, саможертва за ближния, една култура на висша музикалност на живота - култура, раждаща първите искрици на Шестата раса.

И тъй, за да влезе в новото, човек първо трябва да се новороди в Дух и вода, т. е. в ново светло позитивно разбиране, и в любов, в саможертва.

„Помни: Докато Божият Дух не се роди в тебе, ти не можеш да се повдигнеш. ... Да се самородиш, това значи, да осмислиш живота си, да придобиеш любовта и да влезеш в областта на великата хармония. При това положение страданието има смисъл. Христа разпнаха, но Той роди Божественото дете. За това дете се говори в Откровението. Змеят гони детето на раждащата жена, но ангел Господен го взе и отнесе в Царството божие.“ [131, с. 211]

„Ако не се преродите, няма да влезете в новата култура, няма да станете синове на тази велика раса, която носи условия за развитие и живот на всички. В тази култура е Царството Божие. В това Царство няма да има умрели, опявания, гробове, паметници, а всички хора ще са радостни. Всички Паисиевци, Ботевци и други велики хора ще се явят в тази култура, ще донесат нови възгледи - ще бъдат носители на новото учение.“ [91, с. 141]

Чрез своя начин на живот, човек гони, преследва Висшето в себе си. Всеки ден той го разпъва на кръста, като казва: Ти няма да пречиш на моите интереси и удоволстване в живота. Хорските работи не ме интересуват. Аз съм си аз. Обаче, гледаш, че ближният ти рови в боклука за хляб. Той е разпънатия Христос, който ти дава един образ да се пробудиш.

„Вие нямате даже опитността на Павла. Само в едно отношение имате неговата опитност, а именно: Всички сте гонили Христа в себе си, паднали сте от коня и сте ослепели.“ [122, с. 164]

Савел беше онова момче, което пазеше дрехите на Стефана, докато евреите го убиваха с камъни. Той беше човек със силни чувства, искрен, прям, смяташе, че служи на истината. По същия начин преследваше и Христовите последователи -ревностно, от идея. Обаче, като срещна светлината Христова, падна от коня на очите си и зрението му потъмня, но съзнанието му се пробуди. От Савел стана на Павел - излезе от това изменчиво лунно „С“ и стана врата за новото. И Христос каза за него „Ще ми бъде съд избран“.

Днес много хора, които са вървели срещу новата струя от ревност, за идеята, падат на очите си и съзнават безплодността на предишната си ревност. Тия хора на чувствата по-бързо могат да се обърнат към светлината, от хората с голяма мъдрост. Мъдрите философстват, разискват, а тия със силните чувства отиват при езичниците и прилагат. Да отидеш при езичниците, значи да заровиш житото в чернозема.

И виждаме днес, как онези, чиито идеали са били впрегнати в материалния живот, са паднали на очите си, не виждат нито изход, нито надежда отвън. Тия хора по-лесно могат да се обърнат към вътрешната светлина, към вътрешното ръководство, към новото разбиране, от хората с голямо духовно знание, които са пълни с бляскави сентенции и красиви фрази. Затова е казано: „Обаче, мнозина последни ще бъдат първи.

Човек трябва да се обърне във вярната посока, към вътрешното зрение и ръководство, към Разумното, което го учи.

„Едно висше същество работи във всеки човек да го спаси и повдигне. То всеки момент поправя и създава. - Кое е това същество? - Твоята душа- твоят ангел, Божественото з тебе - Бог. Постижението зависи от духа на човека. Духът, това си ти. Който страда, това си ти, който работи, това е разумното същество. Ти ще страдаш и ще чакаш търпеливо, докато разумното същество свърши своята работа. И скулптурът има мъчнотии. Като работи върху тебе, той те изучава, следи, доколко се подаваш на неговата работа. Ако си своенравен, той мъчно се справя с теб. Той работи едно, ти - друго, той гради, ти разваляш. После се чудиш, защо работите не вървят. Не се меси в работата на скулптура. Наблюдавай как той работи. Гледай, как парченце след парченце пада от тебе, но не се опитвай да ги залепваш там, отдето скулпторът веднъж ги е отчупил.“ [87, с. 151]

Човек, ако е хубав камък, ще бъде в ръцете на някой майстор; ако се интересува от високи идеи, ще го учи някой велик дух.

„Хубавите камъни ги дяла каменоделецът, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания.

Та страданията са такива удари на природата. Те са метод за растене. Тогава борбата се увеличава и пр., но оттам насетне настава особен хармоничен живот.“

Не е възможно, като се съберат хора с различни възгледи на едно място и съотнасят своите разбирания да се постави основа на ново общество, нова социалност, нова култура.

Хората на старата култура са агресивни, злобни, те имат голям набор от знания, голям списък от авторитети.

Новият човек не влиза в спорове. Той е тих, скромен, работлив, идеен човек. Ще каже веднъж мнението си и повече няма да разисква, няма да опровергава, няма да разубеждава.

Новото се гради върху нова основа. Основите на светлината и мрака имат диаметрално противоположна опорна точка. Опората на едната е невидима, тя е вътре. Висшият авторитет за човека е Духът, висшата сетивност. Ти отваряш очите си и казваш: „Слънцето изгря.“ Другият гледа, гледа и казва: „Никакво слънце не виждам.“ И ще ти извади ред доводи и доказателства, че никакво Слънце не съществува. Много естествено, той е сляп, няма сетива за Слънцето на Духа. Неговата опорна точка е отвън. Той върви в живота си пипнешком, чрез доказателства и разисквания, опипва с ръце външния свят.

Ето защо новата култура ще се донесе от новата раса., от новия тип човек с нова сетивност, нов кръгозор, нови разбирания. Той не дели хората по никакви външни признаци. За него всички същества живеят в светлината на Духа, на Бога и са Негови деца.

„Наистина, съвременната наука разрешава един Велик въпрос - социалния - но разрешението на този въпрос е в ръцете на най-благородните хора - хората на шестата раса.“ [49, с. 22]

„Засега има англичани, има българи, има всякакви народи, но като дойде този огън и стопи всичко, няма да познаете кой какъв е бил.

И тъй, новата епоха ще дойде с нова раса, след което ще настане особено деление на хората - всеки ще заеме своето място. Пак ще има народи, пак ще има хора, но с нови имена.“ [79, с. 26]

В този важен етап за човечеството има две съществени неща:

Първото е познаване на Словото. Словото не произтича от човешкия ум или от човешката личност. То е дадено на човечеството от Духа, от божествения свят. Когато един Учител на човечеството казва „моето Слово“, той има предвид Божия Дух, свръхсъзнателния свят, като една мощна, разумна сила -колективен Автор на всичко в разумната Природа.

Второто е, отваряне съзнанието на човека за невидимия свят, за висшите полета на съзнание, за висшите култури във всемира. Оттам идва помощта на човечеството. Оттам идват идеите, оттам идват душите на хората от Шестата раса.

„Физическото зрение е ограничено, а духовното - неограничено, Духовно човек вижда на грамадни разстояния. Изнамерването на радиото и телевизията доказват съществуването на ясновидството. Как става това виждане, не може да се обясни. Но в бъдеще голяма част от човечеството ще бъдат ясновидци,- Чрез своето вътрешно радио човек ще схваща нещата, които ще стават на хиляди километри от него.“ [143, с. 429]

„Ние вече влизаме в положението на шестата раса -. да имаме съзнателно общение с Ангелите и Светиите.

Ангелите и Светиите са между хората. Достатъчно е да се вглъби човек в себе си, да започне да размишлява, за да се свърже с тях.

Когато се натъкнете на някое страдание или изпитание, обърнете се към Синовете на Светлината. Достатъчно е поне един от тях да ви посети, за да имате една реална опитност. Нямате ли връзка с разумните същества, колкото и да се молите, молитвата ви няма резултат.

Висшите Напреднали Същества. Светиите и Ангелите, Адептите, Учителите се интересуват от хората до толкова, колкото е степента на техния стремеж към Бога.“ [143, с. 426]

Новото верую на човечеството е Любов към Бога - към това висше естество на съществата, към тази висша интимна светлина, в която всички души се преливат.

Сутрин като изгрява Слънцето, ако вникнеш в тези пластове светлина, ще почувстваш, че пространството е живо, ти плуваш в живи, необятни светове. Това е Вселената на Духа, това е стълбата, по която се отива в неотразимата мощ и величие на Непроявеното.

Човечеството стъпва сега на най-долното стъпало на тази стълба, да влезе в живота на Великата светлина.

„Сега иде шестата раса и народите не могат да влязат в нея, преди да ликвидират със своята карма. И сега тези страдания са ликвидация на натрупаната карма, за да се приготвят за новия живот, който иде на Земята. Шестата раса ще приготви любовта. Три неща приготви тя: Съвършената любов към Бога, към ближния и към себе си. Любовта трябва да влезе на първо място. Хората трябва да имат една мярка: Любов към Бога трябва да бъде мярка за всички.“

„Сега се подготвя шестата раса. Сега трябва любов към Бога. Спасението на човека е там. Друго средство вече няма. Няма друга мощна сила, която може да подтикне хората. Светът механически не може да се подобри.

Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Това разумното действува в хората и изменява вътрешния ред на техните мисли. Стига хората да излязат от избите си и светлината ще ги намери. Колко е ограничена мисълта на съвременните хора.

Тази вълна вече се чувства. В целия свят вече има събудени души. Те всички имат широка мисъл. Божественото отвсякъде иде във всички страни. Стига да сте готови за работа. Правото сега е на страната на добрите хора. Всички тези духовни братства оказват влияние.

Новият живот иде. Който разбира, трябва да се радва, че се е родил в сегашните времена. Новият ред се налага. Скоро хората ще схванат, че пространството е пълно с разумни същества, които постоянно изливат светлина в хорските умове, преустройват нещата. Навсякъде се усеща интерес към духовното. Питат: По кой начин ще се оправи света? Ето по кой начин: Снеговете и ледовете трябва да се стопят. Любовта трябва да изпълни въздуха. Сега влизаш някъде и виждаш, че целият въздух е безлюбие.“ [62]

Да има човек Учител отвън да го учи, това е голяма привилегия, голяма благодат.

Ако човек има достойнство, не би трябвало да занимава едно висше същество да слиза при него, да се жертва, но би се учил от Духа, от света на свръхсъзнанието - вътрешния Учител в Себе си. Обаче в Природата има благодат - от висините слиза светлината, за да повдигне семената нагоре, да се сдобият с плодове.

Сегашното човечество не може да се справи само със задачите си, затова едно висше същество - Христос се е наело да му помогне. Който иска да върви по новия път на еволюция, на служене и добро, на възлизане, трябва да апелира към Христа.

„Никой не може да апелира за помощ направо от Господа. Ще вървите постепенно от една йерархия към друга, докато най-после стигнете до Господа, където всичко става моментално. Сегашното човечество е дошло до границата, дето е Христос. Той се е наел да помогне на човечеството да си свърши всичката работа.“ [77, с. 37]

Съвременните духовни хора разискват какво нещо е Учител.

Като разискваме върху този въпрос, веднага изпъкват нашите заблуждения.

Ние не можем да си представим жертвата на едно велико същество да слезе между нас от своята светлина, щастие и слава в този свят на мрак, ограничения, злоба, ненавист, да ни учи. Какво ще разберат мравките от мъдростта на човека? Има ли тази доблест и смирение онзи съвременен философ, който разисква и критикува схващанията на много велики хора, да пожертвува формата и условията си, да стане на една мравка, за да учи мравките на своята мъдрост?

В България дойде Учителя. Той не каза кой е. Той каза: „Не съм Христос, но Христос живее в мене.“ Той е един велик Дух, който идва да изведе и въздигне новата раса, новото човечество, да спаси Земята от пълен разгром, както навремето бе разгромен фаетон, от който днес виждаме пояса на астероидите. На едно място казва:

„... миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. ...Ще оставя този въпрос, него вие има 350 000 години да го разрешавате и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили.“ [91, с. 142]

350 000 години - това е периодът, който се дава на Шестата раса за пълното й развитие и узряване. А въпросът за вечното настояще, което включва миналото и бъдещето, е въпрос на свръхсъзнанието.

Новите хора идват от висшите светове. Те са голям съд, пълен с мъдрост и любов, загребани от божествения Извор.

„В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен.“ [58, с. 319]

Когато дойде Учителя, Той е самия Извор. Той дава според нивото на съзнание и разбиране, според нивото на епохата. Каквото Го питат, това разкрива. Нещастие за Христа е, че при Него не дойдоха учените хора на Израил, но простолюдието. Той не можа да даде на човечеството великата мъдрост, която носеше, но я скри в притчи за хората на Новата Епоха, за Шестата раса.

Същото можем да кажем и за Учителя в България. Всеки го питаше как да успее в кариерата си, как да бъде здрав, той и дома му, как да напредне в своята еволюция, но за ония велики общочовешки въпроси, за общочовешката трансформация, за устройството на новото общество на доброто, никой не го попита. Затова Той казва, че е скрил знанието за хората на Новата Епоха, на новото Човечество. Те ще разбират добре Божествените истини.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...