Името на Учителя

[Ани]

ИМЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Петър Дънов се превежда като „каменно дъно“, „каменна основа“.

„Казвате: Какъв е произходът на фамилията, с която дойде? - фамилията ми е Дънов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тази дума произлиза прякора Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето - интересно е за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно. Горко на оня, който няма дъно! Ето защо, когато ви наричат „дъновисти“, ще знаете, че не сте мои последователи, но сте хора с дъно.“ [24, с. 120]

Когато се строи една величествена сграда, един храм на новото, трябва здрава основа, здрав темел. Днес се строи нов свят, нов храм в душите на съществата. Този храм се строи върху канарата на Бог, Който е в дъното на реалността и съзнанието, в основата, в същината на всичко. Той се проявява като пламък на взаимност, привличане, любов. Великата Любов, великият копнеж по нещо любимо е в основата на всички велики дела. Fund (фундамент) от латински се превежда като дъно, основа, начало.

Учителя казва:

„Защо ви е Божествената Любов? - За да имате велика, непоколебима основа.“ [40, с. 105]

Когато говорим за Бога имаме предвид фундаменталното Начало, от Което извира и започва всичко - живот, разум, битие, съществуване, мисъл, чувство, постъпка, реалност. Някои наричат тази област невидим свят, небе, небесна твърд. Съвременните физици също търсят неразделимата първооснова в понятия като вакуум, единно поле и пр. Обаче техните понятия се механични, а тук се говори за върховна оживяваща разумност. Небето е разумния свят в човешката глава. Висшите, свещените идеи в душата на човека, които са идеал на неговия живот, са здравото, непоклатимото, което го крепи. Те са отражение на великите идеи и принципи на Духа, на Бога. Бог е великата канара на Вселената, на съзнанието и живота на съществата. Той е най-интимната, неразделима реалност, до която хората се домогват, когато обичат и по този начин проявяват тази сила на единство в живота. Затова се казва, че Бог е Любов.

„Новото учение изисква да имаш една възвишена идея, да живееш за Бога, за своята глава, да имаш здрав мозък, да бъдеш свързан с Бога, с това, което не виждаш. После постепенно ще слизаш към това, което се оформява и най-после ще дойдеш до хората и ще ги обикнеш. Ти не можеш да обичаш хората, докато не обичаш Бога. Защо? - Понеже Любовта като велика сила, иде отгоре.“ [48, с. 17]

Кое е горе? - Центърът, Слънцето, Духът. Една планета като се върти около Слънцето, дали е под него или над него, за нея то е винаги горе, т. е. в центъра. Където и да се намира Земята, човек трябва да вдигне главата си нагоре, за да види Слънцето.

Любовта е винаги горе, т. е. в центъра. Ние я наричаме възвишеното, т. е. най-интимното, най-финото, най-високото. Нашите понятия са за двойствения свят. Обаче влезем ли в центъра, в неразделимия свят, който обединява всичко, всякакви понятия, всякаква дейност на двойствения човешки ум се прекратяват. Ние влизаме вече в съзнанието на Любовта, на Духа, т. е. в свръхсъзнанието, което е отвъд двойствения свят, отвъд физическия човек. Този свят ще бъде достъпен за бъдещата раса на интуицията.

Ако разсъждаваме формално, напи една светлинна вълна се отклонява симетрично от двете страни на своя център? Като намаляваме дължината на вълната, нали нейното битие се приближава към центъра, централната среда? При това енергията, информацията и ред други нейни характеристики придобиват по-висше качество, физиците разсъждават до момента, до който вълната е извън центъра. Обаче влезе ли в центъра, изгуби ли своята двойственост и механично движение, тя изгубва физически смисъл. Това, което наричаме Бог, т. е. Богатият, Неизчерпаемият, то е извън човешкото разбиране, извън обусловения свят. Следователно, никаква външна сила не може да му повреди. То и е неразделима канара, върху която може да се гради.

„В бъдеще, като ви срещна, ще ви питам: Какво учение следвате? Имате ли любов в душата си? Божествена ли е вашата любов? Стоиш ли на вечната канара, на която целият космос почива?“ [40, с. 103]

Следователно, когато се говори за каменна основа, за канара, има се предвид не личността, а Духа, Бог. Учителя е изявление на Духа, на Бога. Бог се изявява, а не някоя личност. Бог, като Велика идея, се въплощава в Божественото

Слово, за да работи в душите на съществата, да ги повдига към себе си, към висшето разбиране.

Ето защо. един Учител идва не да привлича християни и дъновисти, но да учи хората как да се свържат с духа, със свръхсъзнанието в своята душа, с разумното в живота и нему да служат.

„Мнозина ме пита, как да се наричат - дъновисти или християни. Христос не е християнин и аз не съм дънсвист.“ [Да ви даде, 94]

Когато Учителя казва, че мисията му е да донесе любовта, това значи, че той идва да събуди душите за свръхсъзнанието, космичното съзнание, Духа. Това е съзнание на най-фина, висша активност, при която човек живее в неразделимото. В това съзнание на висша будност и съвършенство, човек съзнава всички същества и явления като неразделно, разумно, свещено цяло. като интимна върховна възвишена реалност, която го учи, подкрепя и повдига. Той обича тази реалност - Духа, Бог, любимото, образеца, идеала на своята душа, във всичко.

„Божественото начало в човека е същественото. То се проявява по разумен начин и внася в него светлина, живот, чистота, прави го свободен. Божественото поставя любовта за основа на живота и казва: живейте в любовта, която дава условия за растене.“ [40, с. 199.]

„Спасението иде само от любовта. Тя е сила, която преобразява всичко. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността. Дето е любовта, там е разумността. Любовта се изразява чрез прави мисли и чувства, чрез благородни постъпки.“ [90, с. 170]

„Свързани ли сте вие с тази любов? Тя е родила живота преди милиони и милиарди години.“ [90, с. 174]

С идването на Учителя завършва един голям цикъл на човечеството - тъмната епоха, и се отваря път за новата епоха на Духа, на Христа, на свръхсъзнателния живот в Любовта. Тя е епоха на велик подем, нови разбирания, нова култура, в която душите имат здрава, непоклатима основа в себе си.