Учител

[Ани]

УЧИТЕЛ

„Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците: „Един е вашият Отец“: той подразбира великия. единия Учител.“ [133, с. 118]

„Учителят не е бил никога на Земята. Той слиза само до онази степен на съзнанието, в която можете да го разберете. [62]

„Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт.... Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика.“ [133, с. 120]

Човек се свързва с Учителя, само когато душата му се пробуди за Духа, за свръхсъзнателния живот. Свръхсъзнанието е състояние на саможертва - да живееш за една висша идея, за цялото човечество, за всички същества, за целия комплекс на живота, за благото на всички. Не трепти ли в това съзнание, човек възприема мислите на Учителя като сбор от сентенции, а не като живи импулсиращи сили, като семена за нови проявления, които растат в душата под слънцето на Духа.

Ето защо ученик е не онзи, който седи край Учителя, а който издига съзнанието си до това висше разбиране, висша жертвена, идейна любов, всеотдаен живот за цялото.

„Близо до мене е само онзи, който изпълнява Божията воля. Божията Любов създава условия за близост. Бог пази своите неща: това, което съм говорил не е мое, то е на Бога. Аз зная, че Бог ще запази-своите хубави неща.“ [125, с.173]

„Някой мисли, че като идва често при мене или върви винаги подир мене, е най-близко до мене. Физическата близост не е близост. Най-близко до мене е този, който чете беседите и прилага прочетеното. Така се свързва с Божествения Дух, Който е говорил чрез мене.“ [40, с. 156]

„Аз в България нямам нито един ученик, който да е издържал изпита си. Двама души има сега, които наполовина са изкарали изпита си, а 50% още не са. Двама души само!“ [123, с. 258]

Ние познаваме ученици от Вътрешния кръг край Учителя. Те имаха изградени високи качества на истинност, точност, жертвеност, мъдрост, естественост, финес, топлота и пр. Да бъдеш ученик на Бога, значи да си роден от Него, да носиш Духа в себе си. Това е новият човек. Тия ученици на Учителя вече са между нас. Те стоят неизмеримо по-високо от преди и ще се изявят. Обаче да стоиш само физически край Учителя, като „Дете; което се държи за полата на майка си“, без да повдигнеш разбирането си, при това да се разпореждаш, да си символ на отрицание и непоносимост, да отблъскваш търсещите -това не е ученик. Който е ученик, той е образец на скромност, всеотдайност и голяма широта на възгледите. Той е скъпоценен камък, който мидата, т.е . Учителя, Духът е изработил. Тия хора са голяма ценност. Няма да ги видите никъде, където се шуми. Те са една вътрешна сила, която трансформира обществото. Те са живи лъчи от Учителя, от Духа, от Бога“.

Учителят олицетворява Божието Слово. Той е най-чисто изявление на непроявеното. За Христа е казано: „И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ Учителят казва: ,.Аз съм именно това, което говоря.“ Казва още:

„Когато дойде някой Учител на Земята, той не говори от себе си, нито от свое име. Той говори от името на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ [135, С. 229]

„Аз съм една добре написана книга. Нека всеки чете от мен това, което Бог е написал и да го прилага.“ [48, с. 132]

Съвременните хора, които разбират от физика, информатика, холография и пр. би трябвало да схванат идеята, вложена в тази мисъл. Светлината е една написана книга, която четем чрез радиото, телевизията, компютрите, космичните локатори и пр. Човек е душа, разумна светлина - книга, в която великото е вложило големи знания, несметни богатства. Човек трябва да се обърне към Духа в себе си, да го научи да чете тази книга, да разбира езика на Словото.

„Обърнете се към вашата душа, да намерите оня живот, който още не е бутнат и за който нищо не знаете. Обърнете се към себе си и започнете новия живот. Върнете се по домовете си и започнете да работите без да говорите. Новият живот ще произведе потресаващо действие върху вас и ще ви преобрази. Няма да се объркате, но ще станете герои. Нова сила ще се влее във вас и ще трансформира условията, в които живеете. Вашият вътрешен свят ще се измени, а с това заедно и целият външен свят. Тогава Господ ще каже: Понеже вие се изменихте, и аз ще изменя отношението си към вас. Това значи, да дойде мирът на земята.“ [90, с. 127]

Новият живот в човека, това е изявление на Учителя, на свръхсъзнанието, от което извира Божието Слово. Съвременните хора живеят с идеите на разсеяната светлина, т. е. занимават се с идеи за пазарски чанти, шапки, обувки. Те търсят щастието си, т. е. новото във външния свят. Обаче Учителя казва: „Лъжете се, ако мислите, че можете да възприемате новите идеи от сегашния свят. Този свят е безидеен.“ Материалният живот е живот на отразената, разсеяната светлина - несъщественото в живота, което създава грижи и безспокойства. Ти влез в същинската светлина, душата на светлината, самия извор. Това е девственото, новото, красивото, непреходното, вечното, божественото в човека. В тази област човек е трепетен, радостен, щастлив пред великите идеи и стремежи, които извират в него. Светлината в тази област е голяма, вследствие на което човек е буден, прецизен, внимателен, изряден и съвършен в най-малките си прояви. Движението на будния човек е плавно, съзнателно, пълно с фина изразителност. То се състои от множество изразителни, живи. осмислени елементи. Движението на несъзнателния човек е рязко, механично, празно, грубо. То носи разрушителни, обезличаващи, опустошаващи последствия върху околните. Мислите, чувствата, проявите на разумния човек, на човека на любовта, внасят живот, подем, вдъхновение в околните. Те извират от Духа, те са живо Слово. ..

„Словото носи Великите идеи в света. Те идват отнякъде. Човек може да възприеме тези идеи, само след като възприеме Божественото начало в себе си.“ [90, с. 91]

„Не търсете знание от хората, но от Бога. Хората могат да бъдат носители на знанието, но извори не могат да бъдат. Божественото създава идеите, а не човешкото. Божественото е носител на всички възвишени идеи и мисли, които вълнуват човешката душа.“ [84, с. 138]

„Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово!... Божественият свят не е на мълчание, но свят на пълна хармония, на красив музикален говор... За да разбере това, човек трябва да притежава такива органи, чрез които да възприема висшите вибрации на Божественото Слово.“ [75, с. 86]

Значи от хората се изисква усилена вътрешна работа, да се издигнат над сегашното си грубо, несъзнателно, механично естество, до ония фини, разумни глъбини на светлината, Духа, Висшето съзнание в себе си - до Словото на Учителя, Който ги учи. Това Слово изразява Истината, като вечна, непреходна същина и реалност, като всемогъща сила, която освобождава и спасява.

„Истината не е нещо абстрактно: тя се явява във всяка любеща душа. А любовта се явява при самопожертвуването.“ [Да ви даде, 192]

„Христос казва: Вие трябва да търсите Истината, която е вложена във вашата душа... Словото Божие, което представлява тази велика Истина, се състои от многобройни семена.“ [38] Погрешно ще бъде да се мисли, че в тази книга се вниква в Божественото знание. Ние изнасяме само ориентири към обширни и дълбоки области, които трябва да се изучават. Човек от своята наука, от своето изкуство, от своите опитности, трябва да вниква в тия области, да се ползва от съкровищата им, да пътешества в необятните вселени на Духа. Учителя е говорил много за Истината. Тази област е достъпна само за хора с ново, безкористно, идейно съзнание.

Като говори на своите ученици преди Голгота, Исус накрая им даде една надежда:

„Искам много неща да ви кажа, но не можете да ги понесат сега. А когато дойде оня, Духът на Истината, ще ви упътва на всяка истина.“ Каза още:

„Духът на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелествува за Мене.“

За ония, които имат дълбоко мистично и непредубедено разбиране ще припомним думите на Учителя пред трима негови ученици: „Господин Дънов си отиде преди 25 години. Тук присъствува Духът на Истината.“

Няма да разискваме тия думи. Те се изнасят само за хора, които имат дълбокото, свещеното разбиране.

За да намери истината - опорната точка в живота си, която го подкрепя да върви в пътя на любовта, жертвата, служенето на висок идеал, човек трябва да има ръководството на Учителя, на живото Слово.

„Труден е пътят на любовта. Сам никой не може да влезе в този път. Трябва да се намери някой, който да ви води.“ .[103, с. 181]

„Вие мислите, че и без Учител може да влезете в Царството Божие. Лъжете се, без Учител никой не може да влезе в Царството Божие. Колкото детето може да се роди без майка, толкова и вие можете да се проявите без Учител.“ [75, с. 310]

„Каква възможност има Учителят? Единствената възможност, която му е вложена, е да всади в учениците си светлина и то колкото може повече, без светлина, знания няма.“ [Старото отмина, 149]

Съвременните хора трябва да изучават законите на живата, разумна светлина, за да намерят Единия Учител, Който живее във всички същества, във всички души, в цялата Природа, както и в сърцето, ума, душата и духа на човека. Той е Висшата светлина, висшето съзнание, висшето разбиране, проявено в единия, неразделим живот.

„На всички същества гледайте като на съзнания, през които протича един и същ живот. Един е животът, едно съзнание прониква всички същества.“ [44]

Това е съзнанието на Бога, на Духа, на Единия Учител, който през различни епохи слиза на Земята да даде на хората Словото на Истината според съзнанието им, за да ги повдигне. Никой не може да противостои на силата на Божественото знание, което заличава старото, отживялото от живота на хората и ги въвежда в новото.

„Божественото учение е неуязвимо. То е било в миналото. е и сега, ще бъде и утре. Следователно, кой го е проповядвал, кой днес го проповядва, и кой ще го проповядва утре, не е важно. Божият Дух е един и същ във всички времена и епохи. Следователно никоя сила в света не е в състояние да го победи.“ [17, с. 140]

Ние заключаваме: Учител е онзи. Който внася нови светли идеи и идеали в хората, събужда ги за Истината и ги прави мощни да побеждават всички условия, да бъдат господари на съдбата си, да сеят свобода, подем и щастие.