12. Важността на групата

[Ани]

12. Важността на групата

Известно е, че ако човек, който има желание да върви по пътя на Истината, се намира постоянно сред хора, нямащи никакво отношение към този път, и които активно противодействат на хората, вървящи по този път, то той постепенно започва да се съгласява с техните мнения, тъй като мислите на хората, които общуват тясно помежду си, като че ли се смесват.

Затова няма друг път, освен да създадат своя собствена група с определени рамки, тоест отделен колектив, в който да няма хора с идеи, различни от идеите на тази група. Освен това, членовете на този колектив трябва всеки път да си напомнят за целта на групата, за да не започнат някои от тях да следват другите хора, защото природата на човека е такава, че той обича да върви след мнозинството.

Ако такава група е отделила себе си от останалите хора, тоест не трябва да има никаква връзка с другите хора в духовните дела, а всички контакти трябва да бъдат ограничени само по материални въпроси, то тогава чуждите идеи и мнения няма да и оказват влияние, тъй като в духовните дела тя няма никаква връзка с външни лица.

Но ако човек, вървящ по пътя на Истината, се намира сред такива хора и започне да разговаря и спори с тях, то неговите възгледи веднага се смесват с техните, и пряко волята му, подсъзнателно, техните идеи проникват в неговото съзнание до такава степен, че човекът престава да осъзнава, че това не са негови, а чужди възгледи.

Човекът, вървящ по пътя на истината също трябва да се отдели от другите хора. За да върви по този път, той трябва да полага много големи усилия, защото му се налага да върви срещу идеите на целия свят. Тъй като идеите на целия свят се основават на знанията и получаването, докато идеите на Кабала се базират на вярата и желанието да се отдава.

Ако той не се отдели от чуждите мнения, то ще забрави за пътя на Истината и ще попадне завинаги под властта на егоизма. И само в група, където господстват принципите на любовта към ближния, човекът може да черпи сили за борба срещу идеите и мненията на света.

В книгата „Зоар” е казано, че ако човек живее в град, в който живеят лоши хора, и там той не може да извършва поправяне и да изучава Кабала, то той сменя мястото – откъсва се от това място, за да се засели в град, където живеят хора, изучаващи Кабала.

Методиката Кабала се нарича „Дърво”. Нашите мъдреци казват: „Дърво на Живота е тя за онези, които я съблюдават”. И човекът прилича на дърво, както е казано: „Човекът е дърво, даващо плод”. А поправянията приличат на плодове. Затова, ако е написано само „дърво”, то това е безплодно дърво, тоест безполезно, което ще бъде отсечено, така и човекът, който не извършва поправяния ще бъде отсечен и от този, и от бъдещия свят.

И затова човекът трябва да се откъсне от мястото, където се намират грешниците, тоест от мястото, където не може да се занимава с Кабала. И трябва да се настани на друго място, сред праведници, тогава ще може успешно да изучава Кабала.

Както вече беше казано, „Зоар” сравнява човека с плодно дърво, а както е известно, такива дървета страдат от заобикалящите ги плевели, които през цялото време трябва да бъдат изскубвани. И човекът, вървящ по пътя на Истината, също трябва да се отдалечи от такова обкръжение, тоест от хората, които не вървят по този път. Той трябва много да следи за това, да не попадне под чуждо влияние.

И това се нарича отделяне, изолация, тоест даден човек има само собствени мисли, отнасящи се до желанието да отдава, а не мисли на мнозинството, които, в крайна сметка се свеждат до любовта към себе си, тоест до егоизма. И това се нарича две власти: първата е властта на Твореца, и втората – властта на самия себе си.

В Талмуда е казано: „Адам бил вероотстъпник, както е казано: „И призовал Творецът Адам и му казал: „Къде си ти? Накъде си склонил своето сърце?” Това означава, че Адам бил вероотстъпник, склонен към „служене на звездите” („аводат кохавим”). И другото обяснение е : „От казаното: „Къде си ти? Накъде си склонил своето сърце?” – може да се направи извода, че вероотстъпничеството на Адам се е заключавало в нарушаването на забраната „не следвайте вашите сърца. . . ” . Това е вероотстъпничество, защото е склонил своето сърце на другата страна.

И това е много странно – как може да се каже за Адам, че е склонил сърцето си към „аводат кохавим” или съгласно второто обяснение, че неговото вероотстъпничество се състояло в това, че е нарушил заповедта „не следвайте вашите сърца...”? Ние учим, че понятието „служене на Твореца” се заключава в това, да правим всичко за отдаване. Излиза, че ако Адам е служил, за да получава, то това е чужда на нас работа („авода зара”, „аводат кохавим”), защото ние сме длъжни да служим само за да отдаваме, а той е взел всичко, за да получава.

И в това се заключава смисъла на това, че той е нарушил заповедта „не следвайте вашите сърца...”, тоест Адам не могъл да получи плода на Дървото на Познанието заради отдаване, а само за да получава. И това се нарича ниво „на сърцето”, тоест сърцето иска само да получава, заради собствената си полза. И това бил греха на Дървото на Познанието (за да го разбереш по-добре, виж „Предисловие към книгата „Паним масбирот”).

От казаното по-горе, ние можем да осъзнаем ползата от групата, която може да създаде напълно различна атмосфера, в която е възможно служене само за отдаване.