17. За важността на другарите

[Ани]

17. За важността на другарите

Съществува въпросът: как да оценя важността на другарите, които се явяват членове на групата, т.е. как да се отнасям към своите другари. Например, човек вижда, че неговият другар се намира на по-ниско стъпало и иска да го поучи как да се държи по-добре, да изглежда по-добре, отколкото е.

Излиза, че този човекът не може да бъде негов другар, защото го вижда в качеството му на ученик, а не на другар. Ако пък, човек вижда, че неговият другар стои на по-високо стъпало и има от какво да се поучи от него, т.е. да заимства от неговите хубави качества, то той е готов да го приеме като свой рав, а не като другар.

И само когато човекът вижда, че неговият другар се намира на едно ниво с него, тогава те действително могат да станат другари и да се „слеят” един с друг. Когато казваме „другари”, под това разбираме, че двамата са в едно и също положение. Ако и двамата имат сходство на възгледите, на идеите, те могат да решат да се обединят и тогава и двамата могат заедно да се стремят към общата цел.

Да допуснем, че има двама другари, чиито идеи са сходни и те извършват заедно някаква печеливша работа. Ако те чувстват, че техните сили са равни, тогава всичко е наред – поделят си печалбата поравно. Но ако единият от тях чувства, че е по-добър от другия, то той ще иска да получи по-голяма част от печалбата.

Но всичко е напълно различно , ако говорим за любовта между другарите, когато те се обединяват заради пълното единство, т.е., когато двамата са равни – това се нарича единство. Ако пък те извършват заедно някаква работа, а резултатите не делят поравно, тогава това не се явява единство.

Когато става дума за любовта на другарите, под това се подразбира, че те заедно ще придобият, че ще делят поравно, и тогава помежду им ще има любов, мир и съгласие.

Всеки от членовете на групата трябва да смята, че е най-незначителния от всички, тогава ще може внимателно да се вслушва в мнението на останалите. Ако пък смята себе си за по-велик от другите другари, той няма да може да усвои нищо от тях, тъй като в дълбините на душата си ще има мисълта, че все едно той знае по-добре от другите. Освен това, членът на групата трябва да се отнася към своя другар така, сякаш той е най-великия човек в своето поколение. И тогава групата ще оказва благоприятно въздействие на човека и той ще напредва към нашата цел.

Но как мога да смятам, че моят другар е по-добър от мен, когато ясно виждам, че е обратното – че аз съм по-талантлив от него, имам по-добри качества от неговите? Има два начина да преодолея тези мои мисли.

Първият е – ако вече съм избрал другаря, тогава гледам на него от позицията на „вярата над знанията”, т.е. виждам едно, но вярвам, че моят другар е многократно по-добър, отколкото ми се струва. Вторият начин е по-естествен – ако съм избрал другаря, старая се да видя в него само хубавите черти и не забелязвам лошите.

Както е казано в „Мишлей” : „Всички прегрешения ще прекрои любовта”. Защото, както е известно, ние охотно виждаме недостатъците на съседските деца и не ги забелязваме в нашите собствени. Тъй като недостатъците на нашите деца се скриват от любовта ни към тях. Опитайте да кажете на човека нещо лошо за неговите деца и той веднага ще възрази и ще започне да разказва за техните хубави черти.

Възниква въпрос – защо това е така? Чувал съм от Баал Сулам, че в действителност във всеки човек има и добри, и лоши черти. Затова и съседът, и бащата говорят истината.

Но съседът не изпитва онази любов към чуждите деца, която изпитва бащата, чиито очи крият любов и на когото му се иска да види само хубавите качества на своите деца.

При все това, бащата вижда истината, макар и не цялата – просто не забелязва лошите качества на своите деца, защото не получава удоволствие от това.

Така че любовта към другарите изисква да видим само хубавите качества на другаря и да не забелязваме неговите недостатъци. Затова, ако видиш някакъв недостатък в другаря, а в теб този недостатък се проявява в това, че не изпитваш истинска любов към него, тогава ти ще виждаш и неговите лоши качества.

Ред за събиране на групата:

Задължително трябва да има разписание за деня. Например, всеки от членовете на групата, трябва да говори за нейната важност, съобразно своите възможности, т.е. каква полза му носи групата, че той се надява с нейна помощ да получи изключително важни неща, които не може сам да придобие. Затова той цени това, че се явява член на тази група.

И така, в началото трябва и да осъзнае, и да говори на глас за важността на групата, за необходимостта от нейното съществуване. Въобще, за да помоля някого за нещо, трябва да изпълня две условия. Първото е, че онзи, когото ще помоля, трябва да има това нещо. Например, моля за пари богатия човек. Второто е, че онзи, когото моля, трябва да има добро сърце, т.е. да има желание да дава на другите. Нашите мъдреци са казали, че първо трябва да възвеличим Твореца, а след това да искаме нещо от Него.

Това означава, че ако човекът вярва във величието на Твореца, вярва в това, че Той може да му даде всички видове удоволствия, и че единствено Негово желание се явява това, да наслади своите творения. Тогава може да се каже, че човекът действително се моли, т.е. той вярва, че безусловно, Творецът ще му помогне. Затова Той може да даде онова, което човекът желае, и тогава човекът се моли с увереността, че Творецът ще приеме неговата молитва.

Нужно е същият принцип да се приложи към групата, т.е. необходимо е от самото начало да възвеличаваш всеки от своите другари. Доколкото човек превъзнася групата, дотолкова и ще я уважава.

След това човекът трябва да се „моли”. Какво значи това? Всеки от членовете на групата трябва да провери сам себе си, колко усилия полага заради групата. И ако видим, че нямаме сили да направим нещо за групата, тогава трябва да се молим Творецът да ни помогне и да даде на всеки от нас сила и желание да обичаме ближния.

След това всеки от членовете на групата трябва да се държи съгласно трите последователни откъса от „Шмона есре”. Това означава, че след като човекът вече е формулирал своята окончателна молба към Твореца той казва трите последни откъса, сякаш Творецът вече му е дал онова, за което е молил.

Така трябва да постъпваме и в групата. Тоест, след като човекът е проверил себе си, изпълнил е по-горе посочения съвет – помолил се е в групата – той трябва да мисли, че неговата молитва е вече приета от Твореца, и че той, заедно със своите другари вече е станал единен организъм. И така, както тялото иска неговите органи да са добре, така и човекът сега иска всички негови другари да се чувстват добре.

Затова, след всички тези действия, идва време за веселие и радост от това, че е възникнала любов към другарите. И тогава всеки трябва да почувства, че е щастлив, сякаш сега всички заедно са спечелили много пари. А какво прави в този случай?

В този случай прави трапеза с другарите, които са му помогнали. Защото всеки от членовете на групата трябва да направи трапеза, за да пият и да се веселят неговите другари. И затова по време на събиранията трябва да бъде в приповдигнато и весело настроение.

Има време на поправяне и време на молитви. Времето на поправяне е ниво на цялостност, на съвършенство, където няма никакви недостатъци, и това се нарича „дясна линия”. Докато недостатъкът се нарича „лява линия”, защото мястото, където има усещане за недостатък изисква поправяне, и това се нарича поправяне на келим. Поправянето по методиката Кабала – това е дясната линия, т.е. място, което не изисква поправяне.

Затова методиката на Кабала се нарича „подарък”, а, както е известно, подаръци се дават на онези, които са обичани. А обикновено онези, които имат недостатъци не са обичани. Затова в дясната линия няма място за размишления, свързани с поправянето. И по времето на завършване на събирането, трябва да се държиш съгласно последните три откъса от

„Шмона есре”. Тогава всички ще почувстват съвършенство и цялостност.