Jump to content

1. Направи си Рав и си купи другар


Recommended Posts

1. Направи си Рав и си купи другар

В Мишна е казано: „Направи си Рав и си купи другар, и оправдавай всеки човек.” И така ние виждаме, че тук става дума за три неща:

1) направи си Рав;

2) спечели си другар;

3) оценявай всеки човек откъм добрата му страна.

Това означава, че да си „направиш” Рав и да си „купиш” другари е недостатъчно. Нужно е още да се отнасяш добре и да търсиш оправдание за всички хора.

Освен това, необходимо е да се осъзнае разликата между понятията „ направи ” , „ купи ” и „ оправдавай ” . Думата „ направи ” предполага практическо действие без много размишления. Освен това, като правило, разумът се съпротивлява на това или друго действие. Така че, думата „направи” предполага действие дори то да е в противоречие с нашия разсъдък.

Ако човек приеме властта на Висшето управление, то това се нарича „действие”, подобно на това, както на бика надяват ярем, за да изоре нивата. Дори бикът да не иска да го направи, ние го заставяме със сила. Приемайки Висшето управление, ние също трябва да направим това без никакво колебание.

Длъжни сме да го направим не защото нашето тяло чувства някаква изгода, за себе си, а защото, по този начин, искаме да доставим удоволствие на Твореца. Но как тялото, може да се съгласи с това? Затова, нашето служене, трябва да бъде на нивото „лемала ми-а-даат”, т.е. с вяра по-висока от нашето знание. Това се нарича „да си направя Рав”.

В Книга „Зоар” е казано, че трябва да се боиш от Твореца, тъй като е велик и управлява всички. Творецът е велик, защото се явява корен на всички светове, които изхождат, разпространяват се от Него. Величието му се проявява в Неговите действия и Той управлява всички, понеже всички светове, както висшите, така и нисшите, са нищо в сравнение с Него – те не добавят нищо към същността на Твореца.

Съгласно по-горе казаното излиза, че човек трябва да започне с понятието „направи си Рав”, т.е. трябва да приеме властта на Висшето управление на ниво вяра над знанията. И това се нарича „действие”, т.е. само действие без разбиране – действие, въпреки желанията на неговото тяло.

След това, трябва „да си купи другар”. Понятието „придобивка” предполага отказ от нещо, което си имал отдавна (пари, например) и в замяна на това, получаване на нещо ново. За да придобие състоянието сливане с Твореца, т.е. състояние на единение, по свойства, с Него, човек трябва да се откаже от много, т.е. да „заплати”. Под думите „купи си другар” се подразбира придобивката постигане на състоянието сливане с Твореца.

Но докато човек не „си направи Рав”, т.е. докато не приеме властта на Твореца, не бива да премине към следващия етап – „да си купи другар”, т.е. към стадия сливане с „Рава” (с Твореца). Но след като си „направи Рав”, може да започне да изисква от своето тяло да се откаже от желанията си. И по този начин, може да си „купи” сливане с Твореца и желание да Му доставя удоволствие.

Колкото повече човек осъзнава величието на „Рава”, толкова повече това му дава сили да продължи нататък към етапа „купи си другар”. Колкото повече той чувства величието, толкова повече ще изисква от тялото си да се откаже от своите желания. Всичко това е необходимо, за да може човек да се слее с „Рава”. Той трябва да разбере, че може да направи всичко и да се откаже от всичко само за да постигне сливане с Твореца.

Излиза, че ако човек види, че не е по неговите сили да преодолее желанията на своето тяло, т.е. смята, че е слабохарактерен, то това не е истина. Всъщност, той още не осъзнава величието на „Рава”, т.е. не разбира важността на Духовното над него, затова няма сили на преодоляване. Когато разбере цялата важност на това, то ще му даде сили да се откаже от желанията на тялото и да придобие онова което иска, т.е. сливане с Твореца.

Например, човекът е много уморен и отива да спи. В три часа го събуждат и му казват: „Върви, изучавай Кабала.” Той, разбира се, ще каже, че няма сили да стане. А ако чувства слабост и температурата му е леко повишена, то ще има още по-малко сили да стане. Но ако същият човек, който е много уморен, болен – с висока температура, го събудят през нощта и му кажат, че домът му гори, то той незабавно ще скочи на крака. При това, няма да се оплаква, че няма сили, че е болен и т.н., а веднага ще се втурне да гаси пожара. Дори ако човекът е много болен, в дадения случай, той ще приложи всички свои сили, за да спаси себе си, роднините и имуществото си.

Затова човек, който действително се опитва „да си направи Рав” и вярва, че от това зависи неговият живот, може да преодолее всички пречки, възникващи по пътя му. Колкото повече чувства, че това е неговият живот, толкова повече ще има сили да се бори с препятствията.

Съгласно по-горе казаното, виждаме, че цялото човешко служене на Твореца (изучаването на Кабала, молитвите), на даден етап, трябва да се концентрира върху осъзнаване на величието и важността на „Рава”. Необходимо е много и усърдно да се моли за това. И това се нарича „да издигне Шхина”, която се намира в прахта. На нея – на земята не придават дължимото значение.

А какво правят с ненужната вещ? Изхвърлят я. Затова първата работа на човека, който иска да се развива духовно, е „да издигне Шхина от прахта”. Което означава, че той трябва правилно да оцени величието и значимостта на това. А за да възвеличи, той трябва да се моли и тогава в човек се появяват сили, чрез които правилно да оцени Шхина.

Изхождайки от по-горе казаното, ние можем да разберем смисъла на думите: „Дай почит, Творецо, на Своя народ”, които казваме в молитвата на Рош а-Шана. На пръв поглед е трудно да бъде разбрано как можем да молим от Твореца почит за себе си. Нали мъдреците са казали, че трябва да бъдем скромни. Как можем да молим за почит? Работата е в това, че тези думи трябва да бъдат разбрани така: „Дай на народа Твой да усети почит към Теб.”

Това значи, че на нас не ни достига истинско уважение към Твореца, защото „градът на Твореца е свален до преизподнята...” и това се нарича „Шхина в прахта”. Ние не полагаме необходимите усилия, за да си „направим Рав”. Затова през Рош а-Шана – именно това е времето за приемане властта на управлението на Твореца – ние Го молим да ни даде възможност да усетим Неговото величие.

Когато народът на Израел почувства истинско уважение към Твореца, тогава ще може да изучава Кабала, изпълнявайки нейните указания в цялата им пълнота. Защото на нас не ни достига, единствено, осъзнаване важността и величието на делото сливане с Твореца. И няма да се намери нито един човек, в този свят, който би предпочел смърт пред живота, ако разбира се чувства, че може да се наслаждава на живота.

Ако пък човек не чувства вкуса на живота, то тогава е възможно той да избере смъртта, защото не е способен да търпи страдания, тъй като това противоречи на Целта на творението, която, както е известно, се състои в това да бъдат насладени творенията, т.е. те да се наслаждават на живота.

Затова когато човек не вижда нищо хубаво в живота и не се надява на промяна към по-добро, той прекъсва пътя си със самоубийство, защото няма жизнена цел. И така, на нас не ни достига само понятието „направи си Рав”, т.е. това да имаме усещане за величието на Твореца. Когато в нас се появи това чувство, тогава всички ние ще можем да постигнем целта – да се слеем с Него.

Сега ще обясним изказването на Йешуа бен Пархия, който е казал три неща:

1) направи си Рав;

2) купи си другар;

3) оценявай всеки човек откъм добрата му страна – от гледна точка на любовта към другарите.

Обикновено, когато казват „другари”, имат предвид двама души, с приблизително еднакви способности и черти на характера. Тогава тези хора намират лесно общ език и дружат помежду си.

Да допуснем, че двама души се занимават с нещо заедно. При това, всеки от тях влага по равно в това дело и пари, и сили. Тогава, те делят и доходите по равно. Но ако единият от тях влага повече пари или сили, то и доходите няма да разделят по-равно. Излиза, че единият от другарите е „над” другия.

И така, двамата другари трябва да бъдат равни по способности и свойства.

Но от друга страна, как можеш да научиш нещо от някого, ако той не е „над” теб? Излиза, че за да имаш възможност да се учиш от друг, трябва да смяташ, че той знае повече. Но тогава онзи другият, няма да ти бъде другар, а рав.

Затова, понятията „направи си Рав” и „купи си другар” трябва да се съчетаят. Всеки от другарите трябва да се откаже доброволно от нещо, заради другия. Подобно на това, както любещият баща се отказва от почивка, за да спечели още пари за сина си. Но в този случай, любовта е естествена. Такава я е създал Творецът, за да съдейства за съществуването на света.

Но ако бащата отглеждаше деца не за да ги обича, а защото има такава заповед, тогава децата биха умрели от глад. В крайна сметка, как се следват указанията на Кабала? Понякога искрено, от цялата си душа, а понякога – само за да бъдат направени и да се смята, че действието е изпълнено.

Затова, Творецът е дал на родителите естествена любов към своите деца, за да поддържа тя съществуването на света. Но любовта към другарите не се явява естествена. Изискват се много усилия, за да възникне тя.

И тук е уместно да се каже, към втората половина на горе споменатото, „купи си другар”. Когато човек е разбрал, че за да служи на Твореца му е нужна помощ, която може да получи само от другар, той започва да потиска своя егоизъм, за да направи нещо хубаво за другаря си.

Човек започва да разбира, че най-важно в неговото служене на Твореца се явява старанието да Му достави удоволствие. А това, както е известно, противоречи на човешката природа, защото сме създадени с желание да получаваме само заради собствената си изгода. Затова, на човека е дадена тази възможност да излезе изпод властта на егоизма и да започне да обича ближния, а с помощта на това, той може да постигне любовта към Твореца.

И така, той може да намери другар, намиращ се на едно ниво с него. Но после, трябва да го направи свой рав. Това означава, че е нужно да смята, че другарят му се намира на по-високо ниво от него самия. Само че, човек не може да гледа на другар в качеството му на рав, а на себе си – в качеството на ученик. Но в противен случай, той не може да се учи от своя другар. И това се нарича „ направи ” , т . е . практическо действие без особено философстване. Излиза, че човек трябва да принуди себе си да повярва, че другарят му, действително, се намира над него самия.

Нека погледнем в книгата „Матан Тора”. Там е казано: „Първото условие, което трябва да съблюдава всеки ученик, се явява усещането, че ти си най-незначителния от всички другари. Тогава, ще можеш да оцениш величието на своите другари. Както е известно, „големият” не може да се учи от „малкия”. Само „малкият” може да усвоява знания от „големия”.”

И така ние виждаме, че всеки от учениците трябва да смята себе си за най-незначителния. Това е необходимо да бъде направено на ниво „над знанията” и се нарича „направи си Рав”. И означава, че всеки от членовете на групата трябва да смята своите другари за „Равове”, а себе си – само за ученик. А това е много тежка работа.

Съществува правило, че недостатъците на другия винаги са очевидни, а собствените недостатъци – не. А тук изведнъж, трябва да видим в другия само хубавите му качества и да се вслушваме в онова което ще каже.

Тялото не е съгласно с това. За да се вслушваме, в онова което говори другият, се изискват усилия от страна на тялото, а то винаги върви по линията на най-малкото съпротивление. За него е по-лесно да пренебрегне думите и делата на другия само и само да не полага усилия.

Затова и се казва „направи си Рав”, защото ако твоят другар бъде за теб рав, ти ще си длъжен да го слушаш дори ако това противоречи на твоите желания. Разумът на човек се противи на това и понякога той мисли, че може да бъде рав, а неговият другар – ученик. Затова казват „направи”, т.е. без участието на разума.

„И оценявай всеки човек, откъм добрата му страна” (винаги търси оправдание за другия). Да допуснем, че човек вече „си е купил другар”. Как трябва, след това, да се държи с другите хора? Например, човекът е избрал няколко другари от групата, а с другите не иска да дружи. Как трябва да се отнася с тях, тъй като те не се явяват негови другари? Обстоятелството, че той не ги е избрал за свои другари говори за това, че не е намерил в тях добри качества, т.е. оценил ги е по-ниско от себе си.

И така, как човек трябва да се отнася към другите хора, с които се сблъсква в групата или въобще към всички хора? За това говори Йешуа бен Пархия: „И оправдавай всеки човек”. Човек винаги трябва да оправдава действията на другите хора. И затова че не вижда в тях хубави качества, вината не е тяхна, а негова. Това означава, че той още няма способността да вижда положителните черти на другите.

Всички хора са добри и достойни, а човекът, вървящ по пътя на истината, започва постепенно да го разбира. В последствие, в зависимост от нивото на неговото постижение, той започва все повече и повече да вижда, че това е истина. Но докато не почувства това, той, все едно, трябва да оправдава другите хора. Човекът не трябва да има никакви претенции към поведението на другите. Но той не е длъжен нищо да учи, да усвоява от другите хора (освен от членовете на групата).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...