Редът за събиране на групата

[Ани]

Редът за събиране на групата

26.12.2004

Задължително трябва да има разписание на деня. Например, всеки от членовете на групата, съгласно своите възможности, трябва да говори за важността на групата: тоест каква полза му носи групата и че се надява с нейна помощ да получи изключително важни за неговия живот неща, които той сам никога няма да може да придобие. Именно затова той цени това, че се явява член на групата.

Всеки от нас трябва добре да осъзнае това в себе си и след това, по определеното разписание, да го предава отвън на останалите. Не защото сега той се намира в състояние на подем и в зависимост от своето настроение крещи за това колко е важна за него групата, колко важни са за него другарите. Рабаш пише много просто: „Задължително трябва да има разписание на деня, за да може всеки на свой ред да говори за важността на групата”. Това е всичко. Никакви такива преживявания в зависимост от настроението, не. Всичко трябва да става съгласно разписанието на стената.

И така, отначало е нужно и да осъзнаеш, и да кажеш на глас за важността на групата, за необходимостта от нейното съществуване. Ако е нужно да помолиш някого за нещо, е необходимо да следваш две условия:

• първо – онзи, когото моля, трябва да има това, за което го моля; например, аз моля за пари богатия човек;

• второ – онзи, когото моля, трябва да има добро сърце, тоест желание или готовност да ми помогне.

Затова мъдреците (кабалистите) казват, че първо е нужно да възвеличиш Твореца, а вече след това да Го молиш за нещо.

И не защото трябва да му кажеш много комплименти, за да му бъде неудобно да ти откаже и чак след това да го помолиш (както е прието при нас да се обръщаме към обикновения човек). А защото, възвеличавайки Твореца, възвеличавайки Целта, принасяйки му нашите благословии и благодарност (ако са искрени), ние подготвяме нашето кли за получаване именно на това, което изхожда от него.

Кли, в което ние можем да получим „шефа” (изобилие) от Твореца, трябва да бъде подобно на Него, тоест то трябва да се намира в същото състояние на покой, благост, успокоение, вечност – в състояние, в което не усеща никакъв недостиг. Тогава това кли ще се намира в подобие на Твореца, на светлината, и в тази степен Той ще го напълни.

Затова и се казва, че в началото е необходима благодарност, а след това молба. Но ако аз вече съм решил, че имам всичко, че повече нищо не ми трябва и благодаря за всичко на Твореца, тогава откъде след това възниква молбата? Да видим какво казва за това Рабаш.

Ако човек вярва във величието на Твореца и вярва в това, че Той може да му даде всички видове удоволствия, и че единствено Негово желание се явява това да наслади своите творения, то тогава може да се каже, че човекът действително се моли – той вярва, че Творецът безусловно ще му помогне.

Тоест нашата благодарност трябва да включва в себе си и молба. По този начин, благодарността – това е състояние и на абсолютно спокойствие, благост и увереност, надеждност, щастие. То включва в себе си молбата, то включва в себе си недостига.

Само че този недостиг не се усеща като такъв, а като благо, защото аз съм сигурен, че Творецът може да направи всичко за мен, но Той сега специално е разкрил в мен този недостиг, за да Го помоля. Затова, дори обръщайки се към Твореца с молба, аз се намирам в съвършенство.

Обръщането към Твореца е за мен най-доброто, което може да се случи. Към възникващото в мен желание аз се отнасям като към причина да се обърна към Него, като към най-доброто, което може да се случи, защото без това не бих могъл да се обърна към Твореца.

Затова разкриването на желанията, на всевъзможните, неизправности, тяхното наличие става за мен благо, затова аз благодаря – не защото Той след това ме поправя и ми дава – достатъчно е само това. Защото ако съществува вяра в това, че Творецът ми отговаря, поправя ме и ме напълва, то това съвършенство вече трябва да присъства в самата молитва. А ако е така, тогава каква е тази молитва, когато знам, че ще получа положителен отговор?

В нашия свят, ако със сигурност знаем, че ще получим положителен отговор, в нас възниква пренебрежение към онзи, към когото се обръщаме: както разглезеното дете знае, че родителите му ще направят всичко, за което ги помоли. То дори не ги моли, а иска, командва, ругае, крещи.

Защо тогава нашата увереност, че молбата ни към Твореца ще бъде абсолютно, стопроцентово удовлетворена, не разваля нашето обръщение към Него? Защото то включва не просто нашата увереност, че Той ще ни даде – обръщението включва в себе си отдаване.

Ако това беше егоистично получаване, то щеше да бъде като при разглезеното дете. Но моето обръщение включва в себе си отдаване. Това значи, че ако сега аз получа от Него – а аз задължително ще получа от Него сили и знания как да действам – то на основание на получените сили и знания, аз ще мога да отдавам. Ще мога с помощта на тези сили и знания да се свържа с останалите души, да помагам при тяхното поправяне.

Тоест в мен не възниква потребителско отношение и пренебрежение към Твореца, както е в нашия свят: ако съм убеден в това, че всички мои молби се удовлетворяват, то те вече се превръщат от молби в заповеди. Не – аз оставам с Твореца в положението на получаващ, защото след това преминавам към отдаване.

Същият принцип можем да приложим и в групата, тоест от самото начало е нужно да възвеличавам всеки от своите другари. Доколкото човекът превъзнася групата, дотолкова и ще я уважава.

След това, човек трябва да се „моли”.

По-горе говорихме за подготовката към молитвата, защото всички наши молитви са молби. В Сидур (в молитвеника) молитвата се състои от две части. Първата част е благославяне, когато говорим за величието на Твореца, за това, което е създал, защо Той го е създал за нас и т.н., тоест за всичко положително, което изхожда от горе на долу. Втората част на молитвата е вече молба за това Творецът да ни даде сили за по-нататъшно духовно развитие, за действието отдаване.

След като човекът превъзнесе Твореца и групата, след това той трябва да се „моли” (тоест идва втората част на молитвата – обръщението). Какво значи това? Всеки от членовете на групата, трябва да провери себе си – колко усилия полага заради групата. И ако всеки от членовете на групата вижда, че няма сили да работи заради групата, то всички трябва да се молят Творецът да ни помогне – всички и всеки – да ни даде сили и желание да обичаме ближния.

Ето в това се състои истинската молитва, за нищо друго не трябва да молиш. Както е казано: „Вe аавта лe-раeха камоха – клал гадол бe Тора” (Обикни ближния като самия себе си – това е общия закон на цялата Тора). Мислейки за това, наистина няма да сгрешиш в това, че вървиш в правилната посока – от егоизма към свойствата на Твореца.

След като групата и всеки неин член се настрои да помоли Твореца за алтруистични сили, за промяна на свойствата от егоистични на свойството отдаване, след това, всеки от членовете на групата трябва да се държи съгласно трите последни откъса от молитвата „Шмона есре”.

(Тази молитва се състои от осемнайсет части, в нея има три първи и три последни благославяния). Това значи, че след като човекът вече е формулирал своята окончателна молба към Твореца (след това той като че ли се разделя, сбогува се), той казва трите последни откъса, сякаш Творецът му е дал онова, за което е молил.

Можеш ли да казваш тези благославяния до момента, в който си получил нещо? В молитвата, може би – да. Но това е съвършено погрешно, какъв е смисълът от това и защо трябва да го правиш, ако не се е случило още в живота ти?

Така трябва да постъпваме и в групата. Тоест след като човекът е проверил себе си, изпълнил е по-горе посочения съвет – помолил се е в групата – той трябва да мисли, че неговата молитва е вече приета от Твореца, и че той, заедно със своите другари вече е станал единен организъм.

Какво означава да получа от Твореца онова, за което моля? Това значи реализиране на онова, което бих искал: „аз бих искал да бъда в свойството отдаване, на едно стъпало по-високо”. Направи го и то ще стане.

Как да се настроя правилно за молитвата? За какво и кому е нужна тази молитва? Не на Твореца, нали?! Молитвата е необходима, за да организирам правилна връзка между мен, групата и Твореца.

Ако ти вече си „измолил” във всички предишни молби, то можеш наистина да започнеш да изпълняваш онова , за което си молил и задължително ще го получиш. Защо? Защото от твоя страна сега не ти стига само кли, което би разкрило всичко, което съществува. Това е съществувало и преди молитвата, само че преди нея ти не си бил подготвен за реализирането му. „Преди молитвата” означава – до момента, в който си се настроил за благодарност към Твореца, за вяра в това, че Той сега прави (и ще направи!) всичко, за което помолиш.

Всички тези молби не са за Твореца, а за да подготвиш твоето кли. И сега, ако започнеш да правиш и изпълняваш, то естествено ще изпълняваш своето вече формирано от по-рано кли и затова, разбира се, ще получиш.

Няма никакви промени от страна на Твореца. Всичко, което му говориш е необходимо, за да извършиш вътре в себе си тези операции, за да получиш от него онова, за което молиш. В Твореца това е готово. В резултат на своите преобразувания, ти се подготвяш да откриеш онова, което вече съществува в теб.

След като човекът се е помолил, той трябва да мисли, че неговата молитва е вече приета от Твореца и заедно със своите другари, вече е станал единен организъм. И така, както тялото иска неговите органи да са добре, така и човекът сега иска всички негови другари да се чувстват добре.

Затова, след всички тези действия, идва време за веселие и радост от това, че е възникнал любов към другарите. И тогава всеки трябва да почувства, че е щастлив, сякаш сега те са спечелили много пари. Тоест получили са действителен, явен напредък, явно допълнение към онова, което са искали.

А какво се прави в този случай? В този случай човекът прави трапеза с другарите, които са му помогнали. Защото всеки от членовете на групата трябва да направи трапеза, за да пият и да се веселят неговите другари. И затова по време на събиранията трябва да бъде в приповдигнато и весело настроение.

Има време на Тора и време на молитви. Времето на Тора е ниво на цялостност, на съвършенство, когато няма никакви недостатъци, и това се нарича „дясна линия”. Докато недостатъкът се нарича „лява линия”, защото мястото, където има недостатък изисква поправяне, и това се нарича поправяне на съсъдите. Нивото на Тора е дясната линия, тоест мястото, което не изисква поправяне.

Затова методиката на Кабала се нарича подарък, а, както е известно, подаръци се дават на онези, които са обичани. А обикновено онези, които имат недостатъци не са обичани. За това в дясната линия няма място за размишления, свързани с поправянето. Тоест, когато всички постигнат напълване, получили са подарък – след това се веселят. И по времето на завършване на събирането, трябва да се държиш съгласно последните три откъса от „Шмона есре”, за да почувстват всички съвършенство и цялостност.

Нашата работа трябва да се извършва точно по духовните закони, в съответствие с онези състояния, през които трябва да преминем на всяко стъпало. В съответствие с това, което е на всяко стъпало, във всяко състояние, ние трябва по различен начин да се отнасяме към себе си и към другарите, и към Твореца. И нас ще ни водят. Трябва само да обръщаме внимание на онова, което ни дават, какво се възбужда вътре в нас и отвън, и в съответствие с това да реагираме правилно. Именно елементите на правилното реагиране ние отработваме тук.

Кой елемент в тази статия ние трябва да вземем за себе си в дадения момент? Задължението да правим всичко според разписанието: да плачем според разписанието, да се смеем според разписанието, т.е. да постигнем такива състояния според разписанието. Днес сме се събрали на събиране на групата и не е важно, че нямаме никакво желание. Ще започнем да работим над това, защото е написано, че днес е събирането на групата.

Рабаш ни казва, че задължително трябва да има разписание на деня и всеки член на групата е длъжен да използва всички свои възможности и да говори за важността на групата. Значи, ние започваме да говорим. В резултат на нашите разговори, на нашата размяна на мнения, в резултат на това, че всеки желае вътре в себе си да създаде правилна вътрешна среда и да я предаде на своите другари, възниква онова, което се нарича молитва. И ние започваме да благодарим на Твореца за това, че ни е направил такива и ни е събрал заедно. И сме убедени, че ще получим от Него всички сили, за да се издигнем духовно, т.е. да направим алтруистични движения, защото Творецът е в нас. Само трябва, със своите обръщения, постепенно, да разкриваме всички тези състояния.

Значи, когато усетим, че сме в състояние да разкрием това – какво трябва да направим, намирайки се с другарите в такова състояние! Да си направим трапеза!

• Въпрос: Редът на действията е написан специално за събирането на другарите или всички тези действия аз трябва да извършвам в себе си при всяка среща с другарите?

Не. Рабаш е описал редът за събиране на групата, в който се подразбира, че в началото хората се събират и няма значение дали са въодушевени или не. Те трябва да извършат такава работа, че събирането на другарите (Ешиват Хаверим) да завърши с подем, когато всички усещат, че извършвайки съвместно духовно действие, получават сили свише, които ги издигат над егоизма.

Макар да бъде „ло лишма”, нека да започнат да се гордеят с това, нека получат някакво свое удовлетворение – това не е важно. Главното е увереността, че в резултат на общото усилие на групата, те са постигнали това, че са принудили Твореца да им даде духовна сила, която да ги издигне над този свят. Това се нарича „Ницху ли банай” – „Победиха ме синовете мои”. И то се прави именно в групата.