Jump to content

Важността на групата


Recommended Posts

Важността на групата

27.12.2004

Известно е, че ако човек, който има желание да върви по пътя на Истината постоянно се намира сред хора, които нямат никакво отношение към това и противодействат на вървящите по този път, то той постепенно се съгласява с техните мнения, тъй като мислите на хората, които общуват тясно помежду си някак си се „смесват”.

Тоест човек, намирайки се вътре в някакво общество, иска или не иска, получава мислите на това общество.

Затова няма друг път за онези, които желаят да вървят към определена цел, освен да създадат собствена група с определени рамки, тоест отделен колектив, в който да няма хора с идеи, различни от идеите на групата. Нещо повече, членовете на този колектив трябва постоянно да си напомнят един на друг за целта на своята група, за да не следват мненията на другите хора, тъй като природата на човека е такава, че го привлича мнозинството.

Онези, които искат да вървят към особена цел, са длъжни да създадат група, която да съответства на тази цел. Затова съществуват много всевъзможни партии, различни групировки, големи и малки общества, клубове и т.н., където хората се събират съгласно своите цели.

Случва се човек да има няколко цели в живота и тогава той преминава от един колектив в друг в течение на деня или седмицата. Но той винаги се намира в такъв колектив, който му помага да реализира своята цел.

Това е необходимо, защото по неволя човекът постоянно се намира в общество. А да се намира със своите цели в чуждо общество е невъзможно, защото тогава неговата цел ще се промени под влиянието на заобикалящото го общество, което има друга цел.

Ако такава група се отдели от останалите, т.е. няма никаква връзка с тях по отношение на духовното и всички нейни контакти бъдат ограничени само до материалните въпроси, то чуждите идеи и мнения няма да и окажат влияние, тъй като по въпросите на духовното, тази група няма да има никаква връзка със странични хора.

Човекът трябва да се намира в този свят, трябва да си изкарва прехраната с труд, да живее в този свят, но да общува с останалите само по онези въпроси, които нямат отношение към духовното. Трябва да ограничи себе си: духовното – това съм аз и моята група. Нищо друго не трябва да изнася навън. Може да дава информация само в ограничен вид при разпространението и само в тази степен, в която е полезно за онези, заради които работи, а не своето лично мнение.

Защото ако човек, изучаващ Кабала, се намира сред религиозни хора и започне да разговаря и спори с тях, то неговите възгледи веднага се смесват с техните възгледи и без участие на неговата воля, подсъзнателно, техните идеи проникват в съзнанието му – дотам, че човекът престава да осъзнава, че това не са негови, а чужди възгледи.

Трябва много внимателно да общуваме със страничните хора, да контактуваме не повече от това, което е необходимо за работата или по някакви семейни проблеми. А освен по тези поводи – никак и за нищо.

Човекът, вървящ по пътя на истината, трябва да се отдели от другите хора. За да върви по този път, той трябва да полага големи усилия, защото му се налага да върви срещу идеите на целия свят. Тъй като тези идеи се опират на знанията и получаването. Докато идеите на Кабала са основани върху вярата и желанието за отдаване.

Могат да ни обвинят в това, че сме каста, че сме секта, че се отделяме и пренебрегваме – всички тези обвинения нямат значение. Има указания на кабалистите и ако не ги изпълняваме няма да можем да насочим себе си към духовната цел. Духовният свят е такава цел, която е отделена от всички останали цели на човечеството. Съответно на това и групата, която желае да постигне тази цел, трябва да бъде абсолютно отделена от цялото човечество в това, което касае тази цел. И тук не може да има никакви отстъпки.

И ако човекът не се отдели от чуждите мнения, то ще забрави за пътя на Истината и ще попадне завинаги под властта на егоизма.

И само в такава борба срещу страничните мисли, изолирайки себе си, като в ковчега на Ноах, той ще може да преплува през цялата тази буря, през целия поток от мисли и желания на човечеството, стремящи се да го запълнят, и ще може да излезе в чистия духовен свят, когато всички негови мисли ще бъдат само за отдаването. Защото всички мисли на човечеството са насочени към получаването – изключително към това как и по какъв начин повече да получава.

И само в група, поставила си за цел постигането на любовта към ближния, човекът може да намери сили за борба срещу идеите и мненията на целия свят.

В книгата „Зоар” (парашат „Пинхас”) е казано, че ако човек живее в град, в който живеят лоши хора, той няма да може да се занимава с Кабала и затова трябва да смени мястото, да се откъсне от него и да се засели там, където се занимават с Кабала.

Тора се нарича „Дърво”. И е казано от мъдреците: „Дърво на Живота е за онези, които я съблюдават”. И човекът прилича на дърво, както е казано: „Човекът е дърво плодоносно”. А неговите праведни дела приличат на плодове. Затова когато срещнем в текста само думата „дърво”, то това означава без плодно дърво, тоест безполезно, което ще бъде отсечено. Така и човекът, който не се стреми да поправи себе си ще бъде отсечен и от този и от бъдещия свят.

Тоест целият негов живот, практически не дава никакви усещащи се резултати. И затова човекът трябва да се махне от мястото, където се намират грешниците – онези, които го учат как просто да преживява в този свят. Човекът трябва да напусне мястото, където не може да се занимава с Кабала и да се засели в място, където се намират занимаващи се с нея. И тогава ще може успешно да се занимава.

Книгата „Зоар” сравнява човека с плодно дърво, а както е известно, такива дървета страдат от заобикалящите ги плевели, които през цялото време трябва да бъдат отскубвани. Така и човекът, вървящ по пътя на Истината, също трябва да се отдалечи от такова обкръжение, от онези хора, които не следват този път и трябва строго да следи да не попадне под чуждо влияние, за да не го погубят плевелите.

И това се нарича отделяне, изолация. Тоест човекът трябва да има само собствени мисли, отнасящи се за отдаването, за желанието да отдава а не мисли на мнозинството, които, в крайна сметка се свеждат до любовта към себе си, тоест до егоизма – до това по какъв начин да бъдат използвани обкръжаващите и целия свят. И това се нарича „две власти в човека”: първата е властта на Твореца, и втората – властта на самия себе си.

Властта на Твореца е когато човек се стреми към отдаване, а властта на човека е когато той развива собствения егоизъм.

В Талмуда (трактат «Санeдрин», стр. 78) е написано:

„Казал рав Иехуда от името на Рава, че, Адам бил вероотстъпник, както е казано: „И повикал Творецът Адам и му казал: „Къде си ти? Накъде си склонил своето сърце?”

Това означава, че Адам се е склонил към идолопоклонничество. Идолопоклонничество се нарича поклонението пред своя егоизъм – няма друг идол в човека, освен собствения му егоизъм.

От казаното може да се направи извода, че вероотстъпничеството на Адам се е заключавало в нарушаването на забраната „не следвайте вашите сърца...” Ако те командва сърцето – то е твоят идол, ти вървиш след него. Именно това е вероотстъпничество - той е склонил своето сърце на другата страна, на страната на получаването.

Но защо за Адам е казано, че е склонил сърцето си към идолопоклонничество, нарушил е заповедта „не следвайте вашите сърца...”? Понятието „служене на Твореца” означава, че всички действия на човека са насочени към това да отдава. И ако Адам е служил на Твореца за да получава, това се явява странична работа, служене на други богове, т.е. идолопоклонничество. Защото ние трябва да служим на Твореца само, за да отдаваме.

А Адам Ришон е получил за собственото си наслаждение. Именно в това се заключава смисъла на нарушаването на Неговите указания „не следвайте вашите сърца...” - Адам не могъл да получи плода на Дървото на Познанието заради отдаване. Той не е могъл да получи цялата светлина, която е трябвало да напълни тази обща душа заради отдаване и в резултат направил това заради собственото си наслаждение.

Такава степен се нарича „сърце” – ако сърцето иска да получава само заради собствената си полза, това се нарича грях на Дървото на Познанието.

По такъв начин ние виждаме каква полза носи групата на човека Само тя може да създаде атмосфера, която е напълно различна от онази, в която се намират всички останали хора. Атмосфера, в която е възможно да бъде извършено действието отдаване.

Въпрос: Трябва ли да се отнасям критично към заобикалящите ме?

Най-добре е да мине без критика. Спомни си какво пише Рабаш за онези хора, които някога са били ученици на Баал Сулам. След неговата смърт те са станали много по-лоши от обикновените хора, защото по-рано са се намирали под неговия екран, а сега започнал да се разкрива техният авиют. Рабаш пише в това писмо: „Не искам много да говоря за тях, защото тогава ще бъда свързан мислено с тях – дори ако говоря за тях отрицателно. Не искам те да се намират в моите мисли”.

Когато начинаещите идват в Кабала, на първия етап те през цялото време критикуват останалите. Не си струва това да се прави по много причини, не е наша работа.

Творецът постепенно води цялото човечество, стъпка по стъпка поправя всеки слой на обществото. Ние трябва да мислим само за това, как да поправим самите себе си. Освен това, когато мислиш за другите, започваш да ги анализираш, да ги съдиш и по този начин неволно се свързваш с тях, усвояваш тяхното мнение. Не може контактът да бъде едностранен – от твоята страна навън.

Затова Кабала забранява тези неща. Няма смисъл да се занимаваш с поправянето, поощрението или порицанието на другите. Това е възможно само ако работата е надеждна и ще доведе до осезаеми резултати. Тоест, когато към групата се присъединяват много хора или се създават нови, сериозно работещи групи. Освен в тези случаи, по-добре е да не се разговаря и мисли за страничните хора. А ако водиш някакви лекции или занятия, добре е да го правиш навън, а не отвътре, сякаш това е външен парцуф.

Въпрос: По какъв начин се свързвам с другите?

Рабаш обяснява това. Да допуснем, че си строител, намираш се сред шивачи и си дошъл в ресторанта да хапнеш – вие седите заедно и обядвате. Те си говорят за своите шивашки работи, а ти, строителят, можеш да седиш редом с тях, да ги слушаш за какво говорят, но това няма да ти подейства. Ти нищо не разбираш от техните проблеми. Тогава в това няма нищо страшно.

Но ако тяхната работа е макар и малко подобна на твоята, то в тази степен те могат да ти влияят, всъщност задължително ще ти влияят. Човек не може да не попадне под влиянието на друг, дори един човек, да не говорим за колектив.

Затова трябва да се стараеш да ги слушаш колкото може по-малко и да не гледаш натам, откъдето могат да ти натрапят други мисли и желания освен онези, които имаме по нашия път. На първо място се има предвид идеологията.

Можеш да прелистиш книга с вкусна и здравословна храна или някаква реклама – това не е важно. Но ако слушаш за някакви други цели, свързани с отношенията между хората, тук вече възниква голям проблем, и още повече, ако се занимаваш с критика или обратното – със сближаване с други групи. Това изобщо не е наша работа. Тоест групата трябва да бъде относително затворена в себе си.

Въпрос: Как мога да попадна под влиянието на странични хора – нали онова, което имам в групата е много по-голямо от всичко, което го има във външния свят?

Човекът се намира сред голямо общество с високи цели. Творецът се намира вътре в нас, на острието на нашата Цел. Човекът излиза навън и какво вижда там? Нещастни малки човечета, толкова много са, гъмжи от тях. И той със своите знания, със своите стремежи, ще попадне под тяхната власт? Кои са те в сравнение с него? Нищожни мравки. А той в сравнение с тях е като Гъливер и въпреки това ще попадне под тяхното влияние?

За какво мислят те, освен за това как повече да спечелят и да прекарат приятно времето си? На него изобщо не му трябва нито едното, нито другото. Но те въпреки всичко ще му влияят? Какво имат те? Бира, футбол... И на него може да му се прииска бира и футбол? От това, че те просто се намират около него, както децата в детската градина? Да, това е абсолютно вярно. И възпитателката в детската градина е подложена на влиянието на децата.

Да си спомним примера с Йоси Бeн Кисма, който бил най-големия мъдрец в своето поколение. Когато му предложили да се премести в друг град, за да обучава неговите жители на Тора, той казал: „Няма да замина. Там вие нямате мъдреци. Няма да има с кого да се обединя в група. Ще бъда сам сред невежи. Те бързо ще направят от мен същия невежа, ще ме свалят долу”.

Тоест този човек се е страхувал от влиянието на някаква си тълпа. Тълпа, която е съгласна да се учи от него, не е против него, а е съгласна да се покори, ако трябва! Изпратили при него пратеници: „Ела при нас, всичко ще ти дадем, само ни научи”. Как да им откаже? Той им отказал. Защото ако поживее сред тях, по-скоро те него ще научат, отколкото той тях. А променяйки се, той няма да може да ги научи.

Затова нивото на човека няма значение (голямо ли е или малко). Като правило, ако в обществото съществуват такива проблеми, като голямо количество недостойни, отдалечени от духовното желание хора, там изпращат най-големите и силни мъдреци, а не малки и слаби.

Но защо такова слабо общество ще подейства на такъв силен човек като раби Йоси? Защото егоизмът на човека ще си остане неизменен. И ако човекът не е напълно поправен (а до Края на Поправянето никой не е поправен), то не е възможно да стане така, че върху човека да не може да се въздейства.

Дори най-слабата по своето ниво среда може да провали и най-великия праведник, защото ако някъде вътре в него има макар и мъничка частица егоизъм, която е напълно скрита, тя ще започне да се възбужда.

В какъв случай тя не се възбужда? Ако я няма. А защо съществува? Защото срещу този праведник сега се намират все още непоправени грешници. Значи и той, съответно, не е поправен, тъй като тези грешници имат връзка с вътрешните грешници на този праведник.

Ако около мен съществуват непоправени хора, значи техният модел съществува вътре в мен, той е мой, защото душите се намират една в друга. И това означава, че те могат да ми влияят, защото съществуват в мен във все още непоправено състояние, тъй като навън те не са се поправили.

В Края на Поправянето, когато всичко ще бъде поправено, за мен няма да е важно в какво общество ще се намирам. А докато все още няма Пълно Поправяне, всяко непоправено общество представлява за мен явна опасност. Защото съществуващото в непоправен вид отвън го има вътре.

Ето ти пример: раби Йоси – човек, който се е намирал в състояние на лично поправяне! А около него живеят грешни хора, които дори искат да изучават Тора, искат поправяне! Но не, той все още не може да се намира сред тях, тъй като тези грешници съществуват в него. И той не отишъл там. Не отишъл да обучава хората. Защо? Защото самият той ще падне и няма да може да ги обучи.

Въпрос: Сред изучаващите Кабала има такива, които са сами в своя град и дори нямат възможност през целия ден да се свържат с някого? Какво ще стане с тях?

Не може да се случи така, че човек да няма възможност да се обучава. Няма такова нещо – Творецът не поставя неизпълними задачи и непоносими условия. Когато влезеш във висшия свят, ще видиш, че винаги, всяка минута, всяка секунда си бил под стопроцентно правилно управление свише. Няма защо и в каквото и да е да обвиняваш някого, и всичко винаги е зависело само от теб.

Такова усещане получава човекът, когато влезе във висшия свят – началото на оправдаването на Твореца. Затова когато ми кажат, че човек се намира в такива състояния, някъде далеч и до него нищо не стига, аз не съм съгласен с това. Аз самият бях четири години в отказ.

Всичко може да бъде намерено. Може да се живее. Когато търсех Кабала, също не беше лесно. Къде можех да я намеря? Книги практически нямаше никакви, не знаех към кого да се обърна. След всичко, което направихме в днешно време – интернет, книги, дискове, видео, аудио – да се говори, че човекът няма връзка? Това е просто глупаво.

Въпрос: Ако човек живее някъде далеч, каква връзка може да създаде с останалите?

Ако той е сам, то, разбира се, трябва да се свърже чрез кураторите или секретарите (и аз се надявам, че имате такива системи) и да получава своевременна информация, за да се чувства в контакт с групата, да усеща, че е част от нея.

Ако само той се стреми към това, трябва да изпълни всичко останало.

Човекът няма никакви причини да се откаже да върви напред – да каже:

„Имам такива условия”. Няма такива условия. Условия се предоставят на всеки, изхождайки от това, което му трябва в дадения момент. А след това го вземат, пренасят го на друго място, променят около него и вътре в него обстановката и т.н.

Творецът има безкрайно много различни начини да направи с човека всичко, което иска. Затова състоянието на всеки трябва да се приема като най-оптималното, за да може сега, в дадения момент той да реши най- важното за себе си. А понякога човек наистина се намира в страшни състояния.

Но ние трябва да разберем, че в дадения момент то е най- доброто от всички състояния. Трябва да вярваме в това. Ако човек вярва, т.е. приема го доброволно, тогава тази мисъл няма да го напусне. Тогава във всяко състояние, каквото и да бъде то, той вече може да работи над връзката с Твореца.

Въпрос: Може ли малка група, относително скрита от света до доведе човечеството до Гмар Тикун?

Да допуснем, взели са малка кабалистична група, захвърлили са я на необитаем остров и те нямат никаква връзка с никого. Това е достатъчно, за да постигнат Гмар Тикун, защото всеки човек, сам по себе си представлява целия свят.

Въпрос: Ако в Йоси Бeн Кисма е имало някакви скрити непоправени неща, които при общуване с външния свят са могли да се разкрият, как той не излизайки навън може да ги поправи?

Как човек ще узнае за своите недостатъци, ако не се намира редом с хора? Ако започне да работи, тези недостатъци се разкриват в него. Започва да работи за тази отдалечена група, за да бъде заедно с тях. Това е достатъчно, за да започнат да му се разкриват неговите недостатъци. Той не намира тези недостатъци в другите – те са в самия него и трябва да се проявят отвътре, в него.

Въпрос: Как може другарят да бъде по-голям и в същото време да съществува възможност да се свържа с него като с другар, тоест като с равен?

Трябва да се отдели едното от другото и тогава ще се получи. Иначе, разбира се, няма. Той е по-голям в едно нещо, а в останалото е равен на мен.

Това винаги е парадокс: от една страна трябва да възвисяваме другаря, сякаш е най-великия праведник на поколението, тоест хиляда пъти над мен, а от друга страна – той, все едно, трябва да бъде мой другар.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...