Jump to content

3. Бележки по срещите и работите: 15. XII 1938 - 18.I 1939 г.


Recommended Posts

БЕЛЕЖКИ ПО СРЕЩИТЕ И РАБОТИТЕ:

         I

         15. XII. 1938 г.

         Преди два дена Рилски[1] изпрати Надежда[2] да ми донесе едно писмо от царя, в което тя му пише на френски, английски, италиански и български, че ще се връща.

         2. Че е спряна една чета, която е искала да мине в Добруджа.

         3. За Преславски[3].

         4. За това, че английският представител Рендел[4] е казал на Кьосето, че за съжаление Англия не може да даде никакви надежди засега за Добруджа.

         Писах му писмо, в което му казах между другото:

         Царицата е много афектирана, да бъде внимателен. Положението в Румъния вътрешно е такова, че те пей[5] биха дали да се намери някой сега да отвлече вниманието навън и да е слаб, за да може да си извадят гнева. Ако потърпим, положението им ще стане такова, че те сами ще ни поканят, това е въпрос на нерви и търпение. Писах му да повика Недев[6] и да се разберат. Надя ми каза, че Рилски е болен от два дена. Вчера, когато говореха със СС[7], дойде Надежда и ми каза, че днес ще посреща царицата, и ми изпраща една телеграма да я прочета. Тя гласеше:

         „ЦАР БОРИС МОЖЕ ДА СИ ОТИДЕ“,

         „Стар“, 7. XII., бр. 15756 под горния надслов помества следното съобщение:

         „Потайните слухове между дипломатическия свят, че цар Борис може да абдикира, съвсем не са невероятни, но са безсъмнено преждевременни. Говори се, че цар Борис бил уморен от тревожните въпроси около границата между България и Югославия и ако му се отдаде случай, би бил твърде наклонен да се откаже от трона си.

         Такава смела стъпка към българо-югославското умиротворение би била направена само ако двете страни се обединят под една династия. Това развитие е горещо желано от по-младите политически личности на двете страни, но засега по-старите политици се задоволяват с нещата, тъй както са — с изключение на онези в България, които вдигат страшен шум за ревизия на границата. Този въпрос бе една от причините за посещението на княз Павел[8] в Лондон, откъдето сега се завръща.“

         Горната телеграма е производство на стар политик, и то от тия, които не викат за Добруджа, и то засега…

         Забелязват се три центъра: 1. Кимон и Петър Тодоров[9], който прибира недоволните и уволнени офицери. 2. Луков, който се мъчи да стъпи пак на краката си чрез скаути и пр. други организации, като търси досег с Цанков[10] и др. 3. Стойчо Моше и Кожухар Илийчо[11], които са най-дейни с държавни средства. Царят се държи както винаги нерешително. Казах на Надежда да му каже параграф 1. Фактите не са лоши, въпрос е на нерви. 2. Да се срещне преди 16-и с Недев. Сещам, че няма да го направи, но пак му писах. Казах, защото банкерите ще минат в атака и може би първата им жертва ще бъде Недев… или аз самият… Тя обеща да му каже и ми каза, че (по повод на работата на Амелия) италианското представителство пет пари не дава за ходатайството на царицата и даже самоволно съобщавали новини в странство за пътуването й, та трябвало да се намесва дворецът и да ги спира… Те пет пари не дават, че тя е италианска княгиня, те си вършат каквото им предписва фашиото…

         От 10 без 20 минути до 10. Учителят ми каза следното:

         Сега царят трябва най-разумно да постъпва. Всеки играе на въже, но ще се оплете в него. Не знаят кой ще вземе надмощие… Англия може да пожертвува интересите на всеки друг заради своите, а Германия — да подчини интересите на кого да е друг на своите… Мене ми четоха изрезка от полски вестници за неговата абдикация. (Прочетох му и аз телеграмата, върху която имаше едно „Б“ със син молив).[12]

         Учителят изглежда, че нещо не беше доволен, та ми каза: „Не му говорете за неща, по които се чувствувате раздвоени, говорете му само за това, което единни неща, положителни, му говорете. Той е занят със своя си престол. Няма никакви идейни подбуди. Интересува се от божественото само доколкото е готово да му помага, дотолкова и той слуша и е готов да слуша Бога. И за народа се интересува, доколкото може да му крепи трона. Все около тия идеи се въртят идеалите им от 500 години… пет века — каза учителят. — А за нещо идейно да направят не са готови… Запитай го ти какво мисли той да прави. Той върви по една женска линия, гледа както жената гледа на мъжа — дали ще го осигури, дали е богат, силен, какво ще я спечели… Това е женска линия, политика. За да му се помага от невидимия свят, той трябва да върши волята Божия!“

         Аз му казах, че никак не ми се иска повече да се меся в тия работи, защото много пъти го сещам, че не е искрен, понякога ставам груб с него, а това само къса нервите ми и неговите… Че изобщо политиката ми е отвратителна, че не е за мен. Той се направи, че не ме е чул… След малко дойде Багрянов. Не бяхме се виждали още от Чамкория. Приказвахме доста. Настоях, че той с тази си болест изгуби. Той се отдума, че не искал да върви срещу началството, че то е било за касиранията и пр. Останах с впечатленията, че той ще иска да си прокара това, което му трябва в земеделието; че другите съзнателно ще го спънат с бюджета, защото тайфата е по-добре организирана, ако не му се помогне.

         Изобщо, виждам колко малко идейно сме подготвени за безкористна работа и как му светнаха очите, като му казах, че Ганев взел 800 000 лева от пътните машини, но като казали на Кьосето, той казал: Ганев ги дал за „Днес“…

         Анонимни писма хвърчат навсякъде все от доброжелатели… Интриги страшни. И мен, който мечтая за мирна работа (книжна), току ме изкарват на сцената. Пак ми се иска да бягам на някъде…

         Бог да ни пази — инак сме живи загинали… Всички против всички, струва ми се, че присъствувам на една картина от миналото и че и аз като Павел отивам вързан в Ерусалим[13]…

         * * *

         II СРЕЩИ:

         След беседа среща с учителя, 21. XII. 1938 г.

         Реките, които течат, дават утайки, които отклоняват, преместват теченията. Дунав е направил Румънската равнина.

         Действие и въздействие — това е политическият живот. Ориентирането… тънка политика. Искат сега да докарат в разрез интересите на германци и италианци — разделяй и владей — това са похвати на Черната ложа. Но има и нещо стабилно в природата: правото е на правия, а не на кривия! Прозорливост трябва, досетливост и съобразителност. В психологическия живот сега работят не със закони, а с правила, моралът още не е закон сам по себе си, той е нещо временно. Истинско е онова, в което любовта се дава, работи и като се оцени — то е важното сега. Ако не преценим това, което не е любов (и го вземем за любов), ние се лъжем. Ако преценим любовта, ще имаме благо. По-силно от любовта няма, а преценката зависи от ума.

         Туй, което препятствува царя, то е, че семейните му чувства са много развити, той иска всичко да се уреди, да не стават раздори, а когато иска свобода, то е възвишеното в него. Баща му имаше по-големи стремежи, а този се е спрял върху семейството, то… Фердинанд направи погрешка, че се ожени втори път, той имаше двама сина и две дъщери, но искаше да си осигури германско влияние. За Елеонора 1939-а и 1940-а година са по-благоприятни. Нови констелации, дълбоко работят. И Сталин изменя вече политиката си. Царят не знае какво да прави във външната си политика.

         Учителят ме повика сам и доколкото разбрах, въпросът беше дали съм говорил на Багрянов за Методи Константинов. Казах му. Той ме запита има ли си той частен секретар. Казах му, че не зная, но ще запитам и може да му препоръчам Методи, ако няма.

         Вчера идва Севов отчаян, че царят се е оставил да бъде воден от Стойчо & сие и не ще да назначи Пращилов[14] секретар на Недев и вярва на разни анонимни писма. Показа ми едно. Това същото, почти също, без подпис, само че напечатано на машина, ми го чете Генчев миналата година и сега същото преписано на ръка го четох. Там се говореше, че Пращилов е женкар, и се сочеха свидетелства на две неизвестни слугини и един шофьор…

         Тъй си върви в нашата Българийка… Генчев се върна и писмото дошло…

         * * *

         СРЕЩА НА 26. XII. 1938 г. С ЦАРЯ

         От 6 и 30 следобед до 8 и 30 вечер

         В ген. Ст[оянов]

         Дойде в 6 и 40. Понеже ми бяха казали в 6, аз му направих бележка пред Стоянови, че това не е английска точност. Признавам се за виновен, каза той, но аз бях казал за 6 и 30. Тогава няма закъснение. Не, има, но само 10 минути. Влязохме и той ми каза: „Искали сте да ме видите, а тъкмо и аз имаше да Ви говоря някои работи.“ — „Не, аз не съм искал да Ви видя и даже казах, че за в бъдеще не искам да Ви виждам. Ако Вие искате, аз ще бъда на разположение както лекарят на болния, но вече нямам какво да му говоря.“ — „Какво казвате, бе Лулчев, че какво съм направил?“ Той беше много изненадан и видимо нажален. „Ако съм направил нещо, ще го поправя. Най-после хора сме…“ — „Не — казах му аз — няма какво да се говори повече. Вие оставате добрите хора неподкрепени, а на лошите давате ход. Това не може повече. България не може да бъде играчка в ръцете на петнадесетина търговци и разбойници. В България има още честни хора, а Вие им препречвате пътя. Те ще излязат въпреки Вас!“

         В тоя дух продължихме. Той се оплакваше от Кьосето, че го лъже. Ама Вие сте като някои семейства, които се оплакват по два часа от слугините си, а като ги питате защо не ги изпъдят, казват: „Свикнали сме с тях.“ — „Да, това е много вярно“ — каза той. Заговорихме за Пращилов. „И Вие, и аз, и той е оклеветен човек, затова се застъпвам за него. Вас хубаво ли Ви беше, когато Цанков каза «Ще вдигна завесата», нямаше нито един да му каже «Вдигнете я да видим кой е зад нея», а всички останаха с впечатление, че сте Вие!“ Говорихме по много работи и аз бях много агресивен, но сега не ми се спомнят, просто като отровен бях снощи и сега не искам да ги пиша. Казах му между другото, че не може да се тури лошото да възглавява нещата, че в живота те са смесени, но че доброто води. И тук така трябва да се нареди. Да смени кмета, директора на пощите, директора на здравето, на полицията и пр. и тогава ще разберат, че съществува, а и тия охранените ще се поуплашат и ще почнат по човешки да се отнасят. Това може да сториш. Казах му, че ще проверя думите, които ми казва, че е казал Красновски, и съм положителен, че той не може да ги каже. „Проверете ги“ (беше въпросът, че уж той прекратил анкетата, за да го спаси от жена му). Не може това да продължава. На народа са спрени всички пътища. Обеднял е. За него приказват, а ето 400 души учители уволняват основни, а това значи да останат 20 000 деца без учители. Грехота е това! Той си взе веднага бележка да оправи това. Бях казал на Надя да види да направи нещо за бедните деца на село Брезе, гдето е сега Невенка. Той отпуснал 3000 лв. за основаване на трапезария и аз му благодарих. Той се позарадва. Казах му, че за него съм виновен и аз, защото, ако бях добър ученик, и той щеше да е добър. Това му се видя някак чудно и той каза: „Не, аз съм си виновен, че почнах да се събуждам вече.“ Казах му, че до Нова година не искам да го видя. „Тогава нека след Нова година да се срещнем. Имах много въпроси да се посъветвам с Вас, но свършете си работата.“ Каза ми как при Кьосето се явил Робев[15] с не зная още кой и му казали, че не може да позволят България да се управлява от братя Лулчеви отзад Борисовата градина. И аз запитах, казва царят, Кьосето: „А Вие какво му казахте?“ — „Нищо.“ — „А защо не му казахте? Вие пазехте България от неговите рушения?“ — „Нямам хора. Виждаш.“ — „А и като имате, ги съсипвате както някога Савов[16] и сега Недев. Но това не може по-нататък. Стига вече. Трябва да застанете малко по-решително на позицията си. Това поне не е толкова мъчно. Стига са Ви смятали за мекушав!“

         Говорихме за Симеончо и за много други работи…

         * * *

         Среща с учителя, 27. XII. 1938 г., предиобед

         Разправих му в общи черти случилото се снощи между мен и царя. Казах му, че политиката ми е отвратителна, че не бягам от работа, но тая работа ми е гнусна и пр. Той беше сериозен, слушаше, а после ми каза: „Ако ти беше цар, а той слуга, как щеше да постъпиш? Или ако той слуга, а ти цар, как щеше да постъпиш? Божественото е слугата добре да свърши работата, а господарят добре да плати. Ти сега си като една красива мома — навън знае да носи китките, знае да приказва с момците, а вкъщи не знае да готви, да пере…“

         Царят е на трудно положение — има от десетина души да избира, а пък не е решил кого да избере.

         За да се поправи един народ, потребни са най-малко пет години да са школували тия, които ще станат министри, да са били ученици и тогава да станат министри.

         39-ата година е по-добра (по-хубава, каза учителят). Изпълнителна (?) година ще е.[17] Война няма да има. Но ти още не им казвай.

         Сега Германия седи като ботуш, а Италия иска да вземе. А Италия е изложена жена — тя е един ботуш и може да я прегазят, тя не е защитена. Сега се образува един фронт — Америка е обединена срещу Германия. Ще си премерят силите. Подкупите играят сега роля на идеите. Едно време Австрия подкупи България да вземе участие във войната, но после Австрия изчезна. Брат ти много бърза и всичките неща ги преувеличава, трябва да се намаляват, всичкото лаене на кучетата не е все по вълци…

         Ти трябва да знаеш, че човек, който отива да работи, не трябва да има охлузена кожа.

         Сега всички са много умни и мислят да си оправят работите.

         Минахме на научни теми: водата, като пада по един наклон, добива сила. Отгде я взима? На равнината я няма тая сила. Наклонът е от други свят. Разумно същество чрез наклона дава сила, друго направление.

         Плоскостта е възможност, а силата е от мен, който наклонявам. Ако по наклона пуснеш предмет, търкаля се, но ако го свържа, и той не мърда. Изключение ще бъде… Ние констатираме факта, че пада от тежестта, а при другия случай къде е тежестта? Малка причина, турена при едни разумни съчетания, може да предизвика големи последици.

         Ако човек си остави тялото, ще бъде без тежест. Енергията няма тежестта, материята. Ако туриш на едни везни 1 кг и го вържеш отдолу, колко ще тегне? Колкото си искаш. Ако един човек тегне 100 кг, а вдига 200, откъде иде силата? Геометрията сега както я чертаят и учат, са само сенки, а сенките не се чертаят, а отразяват. Това са частични разбирания, те са необходими… Има един, който трябва да се увлича, а другите да постоянствуват… (?)

         Царят подозира. Страх го е. Ще проучва, но подир Нова година. То е губене на време. Трябва да приложи. Трябва да разбере, че не му се заповядва, а той трябва да го направи като най-достоен, за това да му се каже: „Ти си най-достойният човек, способният, който може, трябва да направи тия работи.“

         Днес ми казаха, че Стойчо Мошанов се оплакал, че аз съм го изкарал пълномощник на големите капитали. Кажи му, че го смятам, че може да работи и само ако иска да върви по правия път, аз ще бъда зад него!

         * * *

         Господин Красновски,

         Каза ми се от едно лице, в което имам пълно доверие, но което предполагам, е криво информирано, че като Ви запитали за господин Пращилов, Вие сте казали дословно: „Аз прекратих за него анкетата от милост, защото не исках да го изложа пред жена му.“

         Моля Ви, имайте добрината да си спомните как седи въпросът с анкетата по неговата служебна дейност; като какъв човек го знаете, защото той служи доста време при Вас, а също казали ли сте тия думи по негов адрес? Имайте предвид, че отговорът Ви, ако го имам, ще бъде от значение лично за мен, понеже искам да се установи една истина, и ако и Вие се съгласите, бих могъл да си послужа и пред друго лице. Какъвто и да бъде тоя отговор, ще Ви бъда благодарен.

         С поздрав: Л. Лулчев

         София, Изгрева, 28.XII.1938 г.

         * * *

         Ваше Величество,

         Благодаря много за часовника с луната и звездите, който получих.

         Изучавах ги и ги питах за другия часовник, по който съдбата отбелязва изгрева на слънцето в човешкия живот. Засега намерих само неговата проекция. Тя гласи:

         „Пътят на любовта е път, осеян с всичките възможности и условия за постижения на всичките божи блага.“

         1939 година носи тоя път! След нея по шансове приближава само 1999 година.

         За добрите хора тоя път е отворен и възможностите достъпни. За злите тая година е година на декаданса и залез.

         Звездата на България свети и ще свети! Вашата няма да се дели от нея.

         Забележителни дати през първото полугодие: 23 март и 14–19 юни.

         В разумната глава и здравите удове се проявява смисленият живот. Мъдър цар, безкористни служащи и работен народ са условията за щастлива държава. От индивидуалното съзнание — към колективното; от колективното — към универсалното.

         Гдето има труд и ред, там и Бог помага! Смел и бърз за Доброто!

         Искайте и търсете Доброто за всички — с него ще дойде и Вашето собствено добро!

         Бог да Ви е всякогашен спътник и помощник.

         пожелава: Любомир Лулчев

         София, Изгрева, 3.I.1939 г.

         * * *

         Среща с учителя, 4. I. 1939 г., 10 ч. сутрин

         Запита ме за часовника, който ми беше пратил царят като подарък за Нова година. Миналата година той беше ми подарил същия часовник, но аз тогава го дадох на учителя. Сега той ми изпрати същия. Изглежда, че Стоянова му е казала за това и той е поискал за тая година и аз да го имам.

         Учителят ми каза:

         „Писа ли му нещо за Нова година?“ Като му казах, че не съм, той каза да му отговоря, че съм получил и много благодаря за часовника със звездите и луната, но не съм си намерил още часовника, който показва изгрева на слънцето, за да му го пратиш. Пиши му, че си му намерил само проекцията му. Тя гласи:

         „Пътят на любовта е път, осеян с всичките възможности и условия за постижения на всичките божествени блага.“

         Тази година носи тоя път. След нея чак 1999 г. ще има тия шансове. Моят часовник е в проект и това е проектът. Той може да си избира хората. Човекът има нещо, което не може да стопи (?). Той има опитност — да туря хора, които са по-благонадеждни, той ги знае.

         Запитах го, за бъдещето с парламента или против да бъда?

         При един разумен цар служителите много могат да направят, а в парламента благата седят в множеството. Като е здрав организмът, и органите са здрави. А и като удовете са здрави, всички органи се подчиняват и работата върви добре. Нали сега и държавите не са независими една от друга. Трябва англичаните да обичат човека, който ще им изпратиш, инак ще го бламират, тъй че държавите държат сметка една за друга, и то хубаво.

         Ще бъдете внимателни с царя. Да преценявате условията, за да не станете оръдие на Черната ложа.[18]

         Дойде Андро и поиска нещо за Недев, който ще говори следобед.

         Учителят каза:

         „Искаме големия извор, който слиза от планината, да го разпределим добре в долината, за да бъде добре за тия, които живеят и в долината, и в планината — и горе, и долу!“

         * * *

         Среща с царя, 5. I. 1939 г.

         От 5 ч. до 6 и 30 следобед при Кока

         Княгинята чакаше, защото аз бях малко позакъснял. На тръгване бях взел портокал и ябълка да им дам, за да имат плод. Като казах на учителя, той тоже ми даде още една ябълка. С влизането поздравих Евдокия[19] и тя същевременно стори това. Като й дадох ябълката, много се зарадва за пожеланието и между другото побърза да ми каже, че е видяла на Изгрева цъфнали дървета. Като влязохме вътре в кабинета й (преди това лаеше кучето и тя ми каза, че бил голям ревнивец, само на мъже лаел), тя ми се оплака от баща си, при когото беше наскоро, че смучел и се изтощавал. На идиот се обръщал при него човек. Казах й да чете някои окултни книги, за да знае как да се пази. Каза ми, че сега била много добре с царя. Понеже могла да си запази спокойствието въпреки всичко, което тя правела.

         Дойде царят и започна с въпроса (след поздравите, плодовете и играчката на Симеонча, който се много зарадва) да ме пита какво да прави с Робев, а след това ми заразправя за посещението си в Стойчо: Налагаше се да ида. Отидох. Веднага започна да ми говори против Недева. Казах му: винаги са били недоволни от Вътрешното министерство (записвам само смисъла, а не думите. Той ми поменуваше имена и подробности, които пропущам). В заключение му казах, че няма да гори юргана за бълхата.

         Тогава, казва царят (като разбрал Стойчо, че думата му няма да мине), той се сгърби. После взел да го кандардисва за дневните на депутатите. Царят му казал, че по тоя въпрос той не може да има думата, защото вече веднъж на 19 май е третирал с риск на живота си този въпрос и защита на парламента, когато други бяха вече напуснали парламентаризма… и когато Кимон ми каза: „Това не е парламент, а само дружество за охраняване…“ (съжалявам само, че не мога да си спомня точно фразите на царя, а само смисъла им, защото той беше говорил много деликатно красноречиво, но същевременно и доста боязливо). Стойчо повдигал и други въпроси, но бил отбит майсторски от царя и останал крайно недоволен. Като излизахме и той ме изпращаше, вървеше на криволици като бекасини, когато хвъркат. И видя ли, че нищо не се съобщи за тия срещи. Интересно е и Генчев, който ме съветваше да се срещна с него, защото разчиташе може би на някои резултати, се почувствува като попарен. Имаше нещо, което не стана както те искаха. I. „Да — казах му — много ги смути и новият директор на полицията. Видяхте ли какво писмо беше писал Преславски?“ (Преди два дена вечерта идва Недев и ми разправи цялата история, а също беше ми пратил и писмото на Преславски. То беше глупаво, арогантно.) „Той само за това писмо заслужаваше да бъде изпъден“ — каза царят. Минахме на Робев, или, както го бяха нарекли офицерите в едно послание, „моторизирания мошеник“. Работата е много лесна, казах аз на царя. Даскалов[20] да му изтегли под краката подофицерското дружество, както направи с Гиздов, и като увисне във въздуха, ще стане по-примирителен. Виж как стана Гето Кр. Пък и като се каже, че и камарата може да бъде разпусната, хептен ще омекне. Тия хора се забравят.

         Говорихме за Багрянова. Пита ме дали съм се срещал с него. Казах му и после доста приказвахме. Той ми каза между другото, че Божилов[21] не го обича много, и да видя да се срещна с него и пр. Приказвахме също за Луков. За Недев. За Пращилов казах му, че питах Красновски и излезе лъжа това, което му бяха казали. За Цанков и предстоящата му атака в парламента срещу царя. Опитът на Луков да се сближи с Кимон и пр. Казах му и за Папазов, и за д-р Екимов. Той обеща да стори нужното. (Папазов той по мое искане направи придворен доставчик.) Говорихме и за Илия Желязков и си взе бележка да каже на Божилов да го тури главен секретар.

         Каза ми, че ще трябва да отива на сватба в Италия. Че се радва, че така съвпада с отиването на Чембърлейна и пр. Оплака се и той от баща му, че му издействувал да дойде и той там, а сега му правел въртели.

         Пожелах му добър път, но той ми каза, че да вървя и се разхождам по върховете, но да гледам да се прибера към 12.I. Ще пътува, но преди това би искал да ме види. Каза ми, че сега се надява да се види (разбере) с английския посланик. Похвали ми се, че сега са всички канени на сватбата и че тъй хубаво съвпадали датите на отиването им и това на другите посещения. Надяваше се да пронюха нещо по-съществено.

         Понеже автомобилът беше дошъл, аз не го задържах повече. Отиде си доволен. Евдокия ме съпроводи до външната врата, а вън, като дадох сигнал със светлината, показа се Андро, който ме чакаше при жп линия. Учителят беше на кино тая вечер, та чак на другия ден му казах какво сме говорили. Той остана доволен и ми даде сладко вино, което аз раздадох и на други.

         Царят ми говори и за срещата си с Кожухаров. Тоя Кожухаров му е говорил на Нова година и как му играли очите. Казал му, че[22]…

         * * *

         Ваше Величество,

         Пращам Ви малко „литература“ — ако случайно сте останали през празниците без такава.

         1. Писмото до Красновски за Пращилов и отговора му, които ще моля след прочит да ми върнете.

         2. Писмо, печатано, което засяга най-близкия другар на „моторизирания“ — Гето Кръстев, но не анонимно, а подписано от човек, готов да даде нови подробности.

         3. Бележка от д-р Екимов с имената на ония, от които зависи въпросът за командировката. Моля сторете нужното, защото имах недомислието в радостта си миналата година да го поздравя с тая командировка, а оттогава се мина доста време и попаднах в неудобно положение.

         4. Един много „важен“, който претендира да знае, че на 25.I. н.г. Кьосето ще отива в Париж като шеф на легацията, бил в голямо недоумение само от тия ходове, които Вие сте им „погаждали“, като сте турили военен (Недев) за министър, че не стигнало това, ами за директор сте турили офицер пак! Това било съвсем вън от всякакви очаквания, още повече, когато Стойчо бил обещал на Карагьозов 101% на 100, че той и никой друг ще бъде на Нова година директор на полицията! Не можели да разберат кой Ви подучвал да им сервирате такива изненади… А също и какво сте им кроели. Във всеки случай смутени са и в безсилието си правят „проекти“ патриотични, разбира се.

         Но което мишките кроят, котките го развалят.

         Здраве да е и Бог да Ви пази!

         Любомир Лулчев

         8.I.1939 г.

         * * *

         Среща с царя на 12. I. 1939 г

         9 и 30 до 11 ч. предиобед

         Учителят ми каза, преди да тръгна:

         Божественият закон работи сега — божествената справедливост. Който спазва справедливостта, той ще успее и ще вземе (въпросът беше за земите, които имаме да взимаме от другите).

         И крадецът взима, но после, като го хванат, дава всичко заграбено.

         И за държавата, и за народа да има справедливост. Той може да направи някои работи. Те може да станат и без него, ами да не затрудняват поне. Всички са слаби. Никой не може да води война — отгде ще вземат храна? За в бъдеще трябва да се приложи нещо в просветата, а не за война. Другите нека се въоръжават. Ние трябва да имаме колкото за парад. Въоръжен народ е, когато е силен в дух и в мисъл, а после с оръжие на земята. И горе те са били Черната ложа взе всичко и всичко изгуби и сега във всичко е разпокъсана и нищо не може да направи. Черната ложа отстъпва и предава от позиция на позиция — не иска да капитулира изведнъж.

         След срещата:

         Фердинанд е едно шило. Той си отмъсти на Австрия (чрез Хитлер) за униженията, на които бе го подложил Франц Йосиф, за лошото третиране, каза учителят.

         Срещата беше определена за 9 и 15 м. Евдокия беше хремава и ме чакаше вътре, а не както обикновено пред вратата на двора. Докато дойде царят, поговорихме си с нея. Тя също е недоволна от кмета Иванов, който излъгал, че тя искала залесителният пояс да минава край нея. Тя го изобличила чрез слатинския кмет. Каза ми, че началството (брат й) не обичал добрите хора и пр.

         Преди два-три дена тя бе минавала на Изгрева, а преди два дни идва при мене Надя и Беби (най-близката на царицата, която беше взела от нея честна дума да не идва при мене, но изглежда, че сега друг вятър вее, та и Евдокия ми каза: „Аз питах вече Надя къде живеете“), защото аз я поканих да ме споходи. Аз, казвам, живея в една малка барачка при сеното. И Христос някога се роди при сеното. Аз съм далеч от него, но близо до сеното… Дойде царят и прекъснахме разговора. Той се извини, че закъснял малко, понеже блъснал на идване с автомобила си един велосипедист, който тъкмо носел в. „Дневник“ за цензура, но нищо лошо не станало.

         Разговорът беше доста дълъг и имаше следните точки:

         Устно: положението на разправиите с баща му. Писменно: поверителното писмо на Момчилов от Лондон[23] за разговора му с един секретар. Името му не запомних, и писмото на Ванситарт[24]. После за срещите му с Де Корси[25], англичанин, и с шефа на германската мисия. Прави ми впечатление колко помни царят и колко хубаво и смислено говори. Истинско Баро!

         В главни черти работата се състои в следното: Баща ми бил във връзка с Дочев[26]. Това му казал и генерал Жеков[27], който бил при него. Дочев взима пари за националните легиони и лъже Фердинанд, че ще го докара в България. За сватбата в Италия царят издействувал да отиде и Фердинанд, а той си издействувал от Германия вагон, а се интересувал и дали ще му дадат почетна рота… Искал виза и паспорт оттука с оглед, види се, после да се промъкне… Че тук много го искали, ама само царят го не щял… Балабанов (горска индустрия)[28] казал на царя в един разговор, че на един гуляй в Бреслау един важен немец му казал, като се понапил, че в България са купени търговците, младежта, част от офицерите, министри и имало само едно място, което правело английска политика, но ако не се вразумяло, те щели да се справят скоро с него. Ванситарт пише в писмото си, че царят щял да има големи мъчнотии, а другият секретар, при който влязъл непосредствено след това Момчилов, му загатнал, че една чужда държава отвън работи да се върне Фердинанд в България. Аз по-рано му бях казал, че Луков се хвалил с това, че е натоварен да го докара тук. Казах му да пипа бърже, да махне част от продадените, а други да размести. Те ще мислят, че са хванати, и ще се смутят. Той обеща. Те и без туй са вече смутени, казвам му, от назначението на директор на полицията. Като ме запитаха каква е тая политика, казах им, „че досега царят слушаше «компетентните» — тия, които правеха обущата, а сега вече е решил да слуша тия, другите компетентни, които носят обущата и мазолите от тях“.

         „Това е много хубаво — каза царят. — Заслужава да се използува.“

         Говори ми за срещата си с Де Корси, която траяла 2 и 3/4 ч. В нея той му е говорил между другото, че не може да бъде предател на своя народ и че ако Румъния бъде турена на масата, той мъчно може да задържи народа. Че по-рано го е задържал, че това сега няма да бъде възможно. Ако вие сте на мое място, какво може да направите при тоя случай? Изглежда, че добре ме разбра, защото не е искал да приеме нито Цанков, нито Луков, а си е отпътувал веднага. Самите му изявления за царя показват колко високо той го цени (гледай в. „Утро“ и др. от същия ден). От него беше царят доволен, а аз от царя, защото беше говорил много красноречиво и смислено. След това е приел пак германската мисия, на която е говорил пак друго, но също много, смислено. Той е казал да не насилят българите, защото те ще ги намразят. Да бъдат внимателни и да правят своите сделки с честните хора, а не с държавата, защото народът ще почне да ненавижда и подозира, че България е продадена.

         Спомнете си някога мината „Перник“, в която станаха омразни на нашия народ, и то след като бе минало през Народното събрание, а сега?

         Ето по тия причини ние се разделихме с нашия военен министър Луков. Аз не съм човек, който да не обещава и да не прави. Уговорих с Гьоринг[29] нашето въоръжение без никакво обещание. Дойдох, казвам на военния министър, продължете работата. След 6 месеца намирам уплетено… Луков обещал концесии на държавни руди. Това не беше хубаво. Трябваше да се съберем министър-председателят, финансовият министър и аз, 4 часа да го кандардисваме и нищо да не излезе. Гьоринг охладня поради тия интриги. Аз не съм комисионер. Оставих ги да работят, а той искаше да залага това, което беше проучено и което можеше да компрометира България. Не ви съветвам да се свързвате с хора, които аз по-добре от вас познавам доколко ще ви бъдат верни. Не туряйте на българина дрехи, които не са за него, защото в такъв случай, като ги потърсите, ще го намерите съвсем не там, където го очаквате. Не извиквайте реакцията. Ние се бихме с вас, страдахме с вас, помагахме ви с това малко, което имахме, в най-трудните времена, а вие ни изоставихте сега, когато имаме нужда от подкрепа. „Вие приказвате като стар“ — казва му един председател. — „Да, аз, който изкарах с един диктатор селянин, с един професор и с Военната лига, аз се учих не от университет, а от школата на живота и мога и на вас да бъда полезен. Парите, които носите, не ги давайте, не ги прахосвайте напразно. — Те почнали да се смеят. — Проф. Диков[30] ще го опита, аз съм го опитал вече.“ Те се спогледали и почнали да се смеят. В тоя дух да държат на частното, а не да уплитат държавното той им говорил доста (въпросът е за мината на Гранитоид, която им е дадена на немците).

         Най-добре ще бъде, ако вие подемете една политика на съгласувани интереси с Англия. Нито тя ще прави колонии тук, нито вие, защото и ние сами се плодим достатъчно, но сме добри пазачи портиери на проливите, а вие имате нужда от това, което ние може да ви дадем, а ние — от вашите машини. Ние сме път, от който може да се ползувате, при условие че ще ни зачитате и уважавате. Без това едно съперничество ние всички ще пострадаме, защото, докато вие се борите помежду си, един Червен Петър Велик ще се използува и пр. В тоя дух е говорил. Те доста са се замислили и повидомому са останали доволни. Казах му, че той сега трябва да действува бързо, за да ги размести и обезвреди, защото има нещо, което се гласи. Във време на разговора извикаха го от Рим и той говори с царицата за болната й сестра. Останах с впечатление, че той се страхува вътрешно от нея, а причината може да бъде, че тя му знае някои магарии… Говори ми, че депутатите („моторизираният“) искали да намаляват заплатата на Красновски, но Божилов не се съгласил. Виждаш отмъщение, каза ми царят. Даскалов да го хлъзне, както направи с Гиздов. Говорих му за Желязков. Той вече говорил на Божилов. После за Методи, на когото книжката дадох да чете, и той обеща. Говорихме и за други работи. Когато говореше по телефона, някой прислушваше, та царят викаше. Прислушват ни и мислят, че кой знае какво важно приказваме. Поприказвахме малко и с Евдокия и си тръгнах (тя ме чакаше в другата стая).

         Имаше и други работи, но някои не мога да си спомня в момента, а други, мисля, не са толкова важни да бъдат отбелязани или пък са много интимни (за царицата и за баща му), та не са за писане.

         * * *

         Среща с учителя. 18. I. 1939 г.

         10 ч. сутринта

         Беше искал Красновски да се срещнем в Борисови днес 6 и 1/2 ч., но вместо тая среща получих покана от Надя за среща на същото място и време с царя. Но тоя човек винаги има едно препятствие — изглежда, че нещо чорук таи и отвътре не позволяват срещите.

         Отидох при учителя и той между другото ми каза:

         Сегашното положение е такова, че на косъм виси всичко… Ако се допусне да се започне, няма да остане нищо от Рим, Лондон, Париж, че и София — 50–60 болшевишки аероплани ще ни видят сметката…

         Всичките партии (в нас) претърпяха вече погром. Светът не е тъй малък и не е създаден, за да ни бъде попречено… Простият човек мисли, че Слънцето е като диня, и казва: „Божа сила!“ А не вижда, че то е грамадно тяло, 300 000 пъти по-голямо от Земята, и не се чуди как предава енергията през това пространство и си прави закони, че и малкото може да направи нещо… А то е, че голямото, което се вижда малко, може да направи нещо, а малкото, което се показва голямо, не може да направи нищо. Но голямото, което се показва малко, то може да направи нещо. Ние представяме неверни работите. Някой казва, че е беден човек, но това е фактическа лъжа. Изопачаване.

         Сега се води английска политика на комерческа база. Италия иска тил, а германците са неподготвени. Англичаните искат да спечелят тая ос — Рим — Берлин, но това тяхно искане не почива на принципи. Щом вземе Италия, повече ще си умият ръцете към Италия, както Пилат си уми ръцете — справедливост външна.

         Царят трябва да бъде умен да ги изслушва, но да не взима страна. Да се държи приятелски с всички. Да се крие зад Югославия — сега е скрит и никой не може да го види.

         Намекни му да се пази от отравяне, ще му загатнеш (по повод на това, че е много нервен). То се дължи на влияние отвън — чувствителен — усеща някои неща. Другояче да ти го кажа, една жена, като не може да излъже един мъж, става нервна, а като го излъже, става й приятно. Дължи се и на влиянието на баща му. А той може да каже на баща си: Има нещо от миналото, което ние трябва да поправим!

         Масоните вземат мерки да си възвърнат католицизма на своя страна.

         За Багрянов: справедлив е. Да не бърза, защото външната политика не е избистрена, да се чака! Сега е позиционна война — и да излезнеш на линия, може да те претрепат по много начини! Всякак могат да пречистят човека! Провидението е турило Германия и Италия като съдебни пристави да си поправят грешките на Англия и Франция. И сега ако не изправят погрешните на миналото, после ще бъде два пъти по-сериозно. Англичаните държат сега с Русия. Те ще имат нужда от Русия. Те няма какво да се плашат от Русия. Руснаците няма да се занимават с Индия. Англичаните се опомниха и водят една реална политика. И царят трябва да води една реална политика! Да си отваря очите. Да не му скроят някой долап!

         Без налягане отвън и без напрежение отвътре нищо не става. Никой не може да каже истината без любов, без мъдрост (знание, светлина). Истината е това, което освобождава човека и дава възможност за живот. Има едно зло и една любов, които продължават живота. Има едно зло и една любов, които скъсяват живота — те са привидни неща.

         Трябва школа, школа… (за политическите лица).

         * * *

         Среща в Стоянови

         От 6 и 30 до 8 и нещо18. I. 1939 г.

         Когато царят влезе, аз гледах портретите нови на децата, правени от Борис. „Иска да дадете на Лулчев цялата серия от тия фотографии.“ — „Да“ — каза Борис, а сестрата поиска една за Теофана. Аз използувах това и помолих царя да я назначат учителка, понеже е много бедна. Свършила е философия, а живее в палатка и сега. Той извади и завърза кърпата си с обещание, че ще го направи. „Това баре прави малките работи, пък големите — Бог!“ — „Ех, това поне може да направим“ — и минахме на разговора. Той беше продължителен и крайно разнообразен. Най-важното беше, че утре сутринта той мисли да тръгва за Рим за сватба и какво поведение да държи там. Аз му прочетох отчасти от горното, което бе ми казал учителят, и той остана поразен от съвпадението на това, което и той с Кьосето бяха си уговорили. И ние се спряхме на същото, каза ми царят, а именно: 1. Ние сме свързани с Югославия и сами не можем да решаваме. 2. Не сме още въоръжени достатъчно. 3. Имаме Народно събрание, за което трябва да държим сметка. След това му казах някои неща за баща му и той го нарече, че е брандер, който, където отиде, пали, сега искал пък в Триполи да подпали нещо. Много бил сърдит, като се научил, че и царят ще отиде, защото той мислел да изиграе първа цигулка. Германците му дали вагон, а той се интересувал има ли и рота почетна… После разоворът мина за жена му. Казах му, че от разговора, който той има по телефона с нея, схванах, че се страхува и по работи интимни, които той призна, аз му се извиних, че стоях на тоя разговор. Пък той ми каза: „Пък аз бях благодарен, защото ми беше помощ.“

         Казах му, че Беби Петрова е идвала при мен. Той се изненада и се смя: „Ако я знаеше моята, ще я изяде.“ Тя е много самостоятелна и му казах някои работи и наблюдения. Решихме в бъдеще някога да се срещна с царицата, без да ме знае кой съм, понеже сега много й е говорено против мен. Царят се много зарадва, че моето дело най-после се е прекратило. Минахме на анкетата на Пращилов и казах после, че ще му я прочета да види какво голословие без ни един подпис под думите, само на един уволнен от Пращилов шофьор, и то пак неподписани показания…

         Минахме на много други въпроси. Кмета, Янков, Радков и пр., ами Стойчо и Илийчо как така нападат брата си Недев — те са масони! Не зная за Недев да е масон, но толкова по-зле за тях, щом това правят — та това е именно, каза и царят. После му четох сведения за Нурижан[31] и неговото отрицателно държане с царя, а също едно от 14.I., в което се казва, че Багрянов ще говори една реч, с която ще свали правителството на Кьосето и ще направи свое. Казах на учителя: „Не е за промяна, защото положението не е избистрено и който и да дойде, ще стане жерава на позиционната война.“ — „Виж, дано го разберете това — каза царят. — Аз мисля, че докато ме няма, няма да го направи.“ — „Ако не го надумат тъкмо да използува това.“

         Говорихме за децата, за стария му апарат, с който действува и който трябва да смени с по-нов и по-енергичен. Казах му какво да прави в някои случаи. Засега изглежда, че няма разногласие. Казах му, че на запитванията каква е тая политика, която той води, отговарям, че тя е на компетентните, но не както досега са разбирали компетентни само тия, които са шиели обущата, а и тия компетентни, за които досега са забравяли, които са носили тия обуща и мазолите от тях. „Това е отлична формула“ — каза царят.

         После заговорихме за политическите възможности. Казах му, че сега войната е само за заплащане, за да изстискат повече пари за въоръжение от народите, поне после ще им вземат фабриките за оръжие, та сега бързат. После му говорих за другите по-дълбоки основи на живота. Че Хитлер и Мусолини имат сила, но че изворът на тая сила е в погрешните на Англия и на Франция. „Ако те си поправят погрешните, Италия и Германия ще ги обезсилят и пр.“ Разговорът засягаше много въпроси, но те бяха от интимно естество за живота на царицата и неговия и оставихме да продължим, като се върне. Свито ми е нещо, но пак съм благодарен, ако това свито после се разпусне. „Да не стане като кошницата на Мушанов[32].“

         Пожелахме си един друг всичко хубаво и се разделихме. Андро ме чакаше в една сладкарница. Видях се след това с учителя, но не записах това, което ми говори, макар че бе както винаги важно.

         -----------------------------------------------------

                [1] Рилски, псевдоним на цар Борис III, с който си служел за кореспонденция с най-близките си.

            [2] Надежда Стоянова, дъщеря на ген. Алекси Стоянов, придворна дама.

            [3] Вероятно става дума за принц Кирил Преславски, брат на цар Борис III.

            [4] Джордж Рендел, английски пълномощен министър в България (1938–1941).

            [5] Пей (тур.) — пай, дял. — Б.съст.

            [6] Генерал Никола Недев, министър на вътрешните работи (1938–1940), последовател на Всемирното бяло братство.

            [7] Вероятно Стоил Стефанов.

            [8] Става дума за югославския престолонаследник княз Павел.

            [9] Петър Тодоров, деец на Радикалнодемократическата партия и на ПК „Звено“, министър на финансите (1934–1935).

            [10] Проф. Александър Цанков, политически и държавен деец, професор по политическа икономия в СУ, водач на Народния сговор, а по-късно на Демократическия сговор и на Народното социално движение, министър-председател (1923–1926), министър на просветата (1930–1931), председател на НС (1926–1930).

            [11] Илия Кожухаров, адвокат, кмет на Габрово, министър на правосъдието (1938) и на търговията (1938–1939), областен управител на Беломорието през Втората световна война.

            [12] Става дума за оставения инициал на цар Борис III върху прочетени документи.

            [13] Става дума за апостол Павел, който бил заловен от юдеите в Йерусалим, окован във вериги и по море изпратен за Рим.

            [14] Пращилов, депутат, близък на Л. Лулчев.

            [15] Владимир Робев, дипломат, управляващ и пълномощен министър в Полша (1925–1931), пълномощен министър в Латвия (1931–1933) и в Румъния (1933–1936).

            [16] Лулчев има предвид военния министър Сава Савов (1918).

            [17] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [18] Става дума за Великата масонска ложа на България.

            [19] Евдокия, княгиня, сестра на цар Борис III.

            [20] Теодосий Даскалов, генерал-лейтенант, министър на войната (1936–1942).

            [21] Добри Божилов, политически и държавен деец, финансист, управител на БНБ, министър на финансите (1938–1943), министър-председател (1943–1944).

            [22] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [23] Никола Момчилов, пълномощен министър на България във Великобритания след април 1938.

            [24] Ванситарт, секретар на Външното министерство на Великобритания.

            [25] Кенет де Корси, председател на Комисията за имперска политика при Камарата на общините във Великобритания. По време на мисията си в България той се среща с Георги Кьосеиванов, Добри Божилов, Стойчо Мошанов и д-р Иван Пенаков.

            [26] Иван Дочев, водач на Българските национални легиони.

            [27] Генерал Никола Жеков, главнокомандуващ Действуващата армия през Първата световна война, през 30-40-те години ръководел прогерманските групировки в България.

            [28] Иван Т. Балабанов, индустриалец, близък до двореца, свързан с Италия.

            [29] Херман Гьоринг, генерал-фелдмаршал, министър-президент на Прусия и министър на въздухоплаването на Германия.

            [30] Проф. Любен Диков, юрист, министър на правосъдието (1935).

            [31] Жорж Нурижан, италиански публицист, автор на много книги за България, добър познавач на македонския въпрос.

            [32] Никола Мушанов, политически и държавен деец, един от ръководителите на Демократическата партия, многократно бил министър (1908–1911, 1918–1919, 1931) и министър-председател (1931–1934).

           

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...