4. Срещи: 22.I.1939 г. - 30.III.1939 г

[Ани]

Срещи с учителя — 22.I.1939 г.

         Най-първо трябва една основа — и на своя брат кажете — да се работи за доброто на народа, но за всички изобщо, а не само за част и да се даде място на всичко, което може да служи на народа, да принесе своето благо. Свещените идеи да дойдат да се прилагат. Глупавите идеи са прилагани достатъчно — няма смисъл повече, Злото е прилагано, с него не може да се поправи светът. Сега доброто трябва.

         Чембърлейн ходи при Хитлер — това е божественото съзнание. Да се съобразява човек да мисли с една основна идея, която да го подбуди да работи — да му стане любима идея.

         22.I. 1939 г. Багрянов дойде и после заедно със Севов отидохме в Чамкория, където работихме до понеделник на обед, а после се върнахме тук в София. Прегледахме речта, която има да говори днес или утре.

         Днес, 24.I., бях при учителя. Говорих му за срещата. Той остана доволен. Той иска да бъда мек с Багрянов.

         Той ми каза:

         В просветното дело трябва да се даде храна на младите, при изворите на реките, а не при устието. Отвътре да се работи!

         Борис е скромен (това за сватбата в Италия), а Фердинанд е като пуяк, щом му свирнат, и той се разпери.

         Хитлер, Мусолини и Сталин са… ум лисици.

         След време италианците ще изменят на Хитлер; Рим е неустойчиво съединение. При най-малко съпротивление ще даде друго съединение.

        

         Среща с учителя — 5.II.1939 г.

         3 ч. след обед

         Сутринта пак имах среща, но не записах, освен едно изречение, което ми направи впечатление. Говорихме доста.

         „Злото е склад на възможности.“

         Човекът сега е в разрез с божественото. Колко същества работят за благото на един човек — 30 милиарда! Смъртта в случая е бунт против царя — детронират го!

         Сега търсят социално разрешение, гдето го няма.

         Каквото говори Господ днес, то ще се реализира. Това, което е говорил по-рано, то се е реализирало вече. Ако не служат по закона на любовта, ще дойде законът на необходимостта и ще почнат да разбират.

         Ако станат сега земетресения в големите градове, няма кой да ги спасява, избавя.

         В хората има вече едно опомняне, а също и в държавните мъже. Ето в Англия раздават 40 000 000 тона маски. Това въздействува.

         Китай много жертви ще даде.

         Сега всички още търсят силата вместо любовта.

         Човешката мисъл разрушава. Тя дава и земетресенията, тя е като възпалителни инжекции. Чили. Там е място на новия континент — някои места ще потъват, други ще се повдигат. И Балканският полуостров е също. И казва Бог: ще се вселя между тях и те ще ми бъдат народ и аз ще им бъда Бог!

        

         Среща с учителя — 22.II.1939 г.

         8 ч. сутринта

         И на своя брат кажете, че длъжни са най-първо да се тури една основа — Да се работи за доброто на народа и за доброто на всички, а не само на част и да се даде място на всички, които могат да служат на народа, да принесат своето благо.

         Свещените да дойдат да се приложат — глупавите идеи са вече прилагани, няма смисъл пак да се прилагат! Злото е прилагано — с него не може да се оправи — сега трябва доброто да се приложи. Чембърлейн ходи при Хитлер — това е божественото съзнание.

         Да се събуди човек да мисли с една основна идея, която да го подбужда да работи — Да му стане любима идея!

        

         Среща на 5.III.1939 г.

         5 ч. след обед

         Да се осмислят външните условия (да се използуват), невидимият свят работи. По мирен начин трябва да стане всичко. Румъния…[1] да се говори между народа за управление (?).

         Да се изнесат общодостъпни беседи между народа.

         Католицизмът се нагажда с (Пачели).

         Трябва да се говори не против църквата, а независимо, а народът да разбере, да разбере общо.

         Как ще вярват хората — в кой господ да вярват? Как ще вярват в едни книжни пари — ако има злато да отговаря, добре, ами ако няма? В един народ трябва да има добри хора, които вярват, за тях невидимият свят кредитира — те са ценностите в дадения народ.

         Копират от Германия, Франция и Италия…, но всички тия народи си служат със стари методи и новата култура не може да се строи с тях. В техническо отношение те са напред. Оставили са волската кола и се возят с автомобил, аероплан, имат бързи съобщения, но в духовния…

         Във военните има някои, които шиканират. Трябва да се види по околен път.

         На 6.III.1939 г. вечерта дохожда Недев в дома, за да се разправим по някои работи, а също да прочете някои книжа (доклади и пр.), които царят беше ми изпратил на 5.III. вечерта по Надя. Приказвахме по тия противоречия, които среща, и мъчнотиите и погажданията, които му идат от страна на някои депутати, и пр. Той е бодър, но вече започва да се чувствува, че тормозът не е малък.

         Малка бележка от 7.III. н.г. от учителя за Недев:

         Не по буквата на закона, а по духа — по линията на най-малкото съпротивление (да не се прави въпрос за една по-голяма или по-малка ябълка!…).

         На 8. III. сутринта дойде Багрянов. Приказвахме и с него. Той също намира, че вече виси във въздуха, и иска да го поддържа царят, инак или трябва да си върви и да не си губи времето, или сам да работи за формиране на такава основа. Той казва: земеделците са корените на държавата, търговците — стъблото, а другите — листа, цвят и интелигенцията — плодът. Ако се не поливат корените, не могат да прокопсат и клоните. Това е моята политика! Ако не ме поддържа царят, аз трябва да си вървя на чифлика да си гледам работата, докато узреят условията за полезна работа. Казах му, че трябва сега да се интересува и че ще му бъде от полза. Багрянов обеща, че няма да прави необмислени работи и че ще се съвещава с мен, и че утре ще дойде пак да види какво сме говорили с царя, а също и да донесе назначенията по министерството, за да се съвещава. Той е малко евтин на обещанията…

         Следобед между 4–5 часа се видях с учителя (по-точно 3 и 1/2 до 5 без 1/4).

         Между другото учителят ми каза:

         Ще трябва говорители между народа. От земеделието да се изпратят да държат сказки към каква насока да се тури умът на народа.

         Царят да се осветлява. Царят трябва да царува така, че всичко, което прави, да е за славата Божия, за идване на царството Божие на Земята, за общочовешка справедливост и да бъде волята Божия, тогава и нашата воля ще бъде. А като е славата Божия, и за нас ще има слава. Те сами спъват работите, инак щеше да се разреши въпросът. Всички сега, и Хитлер, и Мусолини, работят за Бога.

         Вие ще изслушате царя.

         Трябва да се турят сега хора на работа — не религиозни, а духовни. За духовна храна са гладни хората. Духовна храна, която да внесе в света светлина, топлина и сила. Тях беше ги страх от анархисти, комунисти и пр., а сега почнаха да се страхуват и от вегетарианци, въздържатели и пр., че били много кротки хора, това във военните се разпространява. Е, тия лоши, ония лоши — само далавераджиите ли ще останат? Те се заблуждават от вътрешни причини. Искат да си възвърнат Добруджа, а не знаят с кого да вървят — с Англия, с Германия, с Франция и пр. А сега Англия работи чрез Германия косвено да стане ревизия на Версайския договор, който е несправедлив, да се поправят погрешните. Подготовката ще дойде отвън, защото е искал да абдикира? Сигурно е срещнал съпротивление. Изслушайте го хубаво какъв вятър вее. Всичките сведения трябва да се взимат 25% възможности, а ако има 50% или 75%, да е доволен. (Мисълта не беше точно такава. Аз така я схванах.)

        

         Среща с царя

         От 7 ч. след обед до 9 ч. (у Стоянови)

         Когато влезе, той носеше в ръцете си едно сандъченце, в което имаше нещо. Хайде, добре дошъл, синьоре, казах му аз на шега — синьори са вече! Той се засмя, а после ми подаде сандъченцето. „Това ми е подарък от един индус, с който се виждах в Лондон. То е от сандалово дърво. Пратени са ми и други парчета. Това рекох да Ви подаря пък аз.“ — „Щом ще си обменяме подаръците, тогава да дам и аз моите“ — и аз му дадох беседата „Големият брат“ и френската „Животът на цялото“, а също и една малка електрическа лампичка, като му казах да си има вече светлина отсега нататък. После той започна да ми говори за посещенията си. Най-напред ми каза, че тъй както съм му казал, тъй се отнесъл и Мусолини с него, доверил му известни неща, а също и бабалъкът търсел опора в него и той колкото можел, давал му я. Точно и последователно не мога си спомня разговора, но ще го запиша, както ми дойде на ума.

         Най-напред започна с това, че вече в Италия се чувствува мръщенето на интелигенцията, а огромна работа е направена по земеделието от министър синдикалист, бивш анархист, който сега се е опомнил и работи много добре, като смята, че организиране с помощта на природните сили и правилното разпределение на плодовете може да тури ред в държавата. Направено е много за бедните и те крепят Мусолини. Но той вече разбира, че много се изтощи с воюването. Те имат повече от 15 000 ранени и убити, сега трима генерали и пр. То това се отразява. Мусолини е доста остарял. Но за това, което имат, е направено извънредно много. Тяхната земя е много по-лоша от нашата. Тука е рай. И ние бихме могли да направим много нещо при тия условия. Бил и в Швейцария. Казва ми, че изчезването на Австрия, Чехско и др. малки държави създало лоши позиции на малките държави, а идвам тук и ги намирам да се мислят, че са център на вселената… Там сме изпратили, боклук хора. Излагат ни много и това ми беше много тежко. Какво ще почитат мене, като не почитат народа ми… В Швейцария са три народа, но имат чувството на швейцарци, а също и индустрия и се въоръжават колкото могат. Не ги блазни мисълта да стават авторитарни…

         Питах го за срещата с Павел. Каза ми, че след това, което решили в Румъния, той не искал да му говори нищо по този въпрос. Но самият Павел се държал доста настръхнал, а жена му — гъркиня, не ги оставяла и 5 минути сами. Царят му говорил за други работи и той на втория ден се поуспокоил. Приказвал и с Цинцар Маркович[2], който казал, че защитил България и пр.

         Впечатлението на царя е, че Павел се страхува за живота си и не може нищо да се чака от него. Казах му, че трябва чрез външни приятели да се загатне на сърбите да дадат нещичко, за да имат морал да кажат и на Румъния и Гърция да отстъпят нещичко. Те двете са били много агресивни. Турците са се държали така и така. Това все по думите на Цинцар Маркович. И в Италия, като поменал, мисля, на краля, че Павел ще му иде на гости, му казали, че той много се страхувал за кожата си. Говори ми за семейните си работи, за любовника на старата кралица, някой си Висконти. Как една вечер се върнали с него от разходка и императорът й посочил на земята едно копче и рекъл: „Елен, това не е от моите панталони… Трябва да е на Висконти…“ Тя нищо не казала, а се зачервила и на другия ден туря във вазата анемонии и му казва „Виторио, помниш ли преди 45 години, когато в Неапол бяха ти донесли анемонии с една записка вътре?“, захапа го тя… 45 години! Виж само колко помни! Човекът е много умен, фин, но тя е безподобен вампир… Той и Павел ми каза за тях, че те представляват смес от Борджии и менезингери, че той е расъл в тая среда на владици черногорски и ги знае… Минахме на вътрешната политика. Питах го какви му са впечатленията. Каза: „Мина бюджетът и хората по-добре ме поздравяваха там. Кьосето добре се котира още там. Тук са обаче?“ Приказвахме и по тоя повод му казах, че Багрянов се лансира отлично и за малко време направи много нещо, но че царят трябва непременно да го поддържа, защото капиталът ще се обяви против сиромашките министри Недев и Багрянов. Описах му кои са против тях. Прочетох му и бележки за някои откази, които е направил Недев. Затова ли Багрянов тръгва за Париж и ми казва: „Недев не е за министър. Где го намери, махни го и пр.“ Казах му за Неофит владиката[3], за Груев[4] и Костов[5], които също са искали неща неправилни, които им са отказани. Говорих му повече за Багрянов, защото сещах, че трябва. Казах му, че така не може да се остави човекът насред пътя, още повече, когато се е показал толкова деен.

         „Ще го подкрепя, но има някои около него, които не ми харесват.“ Щях да му кажа, че около него пък има такива, които на никого не харесват, но заради Багрянов взех по-мек тон да не му напакостя и му казах: „Няма да държим сега за дреболиите.“ Важно е да се продължи работата за доброто на народа, а ако трябва да се поправи, то ще стане. Приказвах му и за Недев. Казах, че Кьосето трябва да се отстрани от брата си, който прави много далавери. Заприказвахме за Мошанов, който се надявал на Стоядинович[6]. На шмекерите не върви тая година. Виж Мирон Кристя.[7] „Робев дали не е при Багряна?“ — запита царят. „Не вярвам — казах аз, — доколкото зная, той е от тайфата на Стойчо.“ — „Проверете, ако можете“ — ми каза царят. Изтъкнах му, че трябва държавна програма. Посочих му нови подвизи на кмета Иванов с язовир без цимент и с 2 500 000 лв. по-скъп проект. Казах му да тури Каблешков. Царят ми каза, че е говорил на Божилов за Желязков и онзи му казал, че имал и други, но дано тури Желязков. Видях как царят не може да иска и се налага. Много е деликатен за дебелокожите си министри… Говорихме за бъдещата дейност. Каза ми, че царицата до утре (днес) ще си дойде. „Приготвил ли си реч да държиш“ — питам го. „Остави се, каквото ме боли кракът (оплакваше ми се от ишиас в десния крак). Остаряхме вече!“

         Не може, казвам му, аз съм ти батю, не трябва да боледуваш, още си млад! Той се смее. Казах му как да се лекува. „Вие падате малко лекарство маниак“ — казвам му. „Да — казва — аз съм в това отношение лекарство маниак.“ Препоръчах му гореща вода и лимон и той обеща да го прави, а също и картофена чорба. За Добруджа му казах, че ние сме като бедните роднини и докато не решат да направят сватбата, магарето не може да има цена. Тогава ще трябват дърва и вода и ще станем и ние ценни. Той има същото мнение, че трябва да бъдем лоялни. Дадох му пак идеята да потърси приятел и да подсети сърбите. Той ми каза, че Цинцар Маркович му казал, че трябва извънреден натиск или война, за да се отстъпели земи. Накрая го попитах: „Има ли да сте недоволни от нещо? Ако има, казвайте!“ — „Не мога да се оплача от нищо“ — каза ми той. Поприказвахме за децата и страха му, че жена му ще се бърка във възпитанието им, което сега без нея ставало отлично. „Не се бойте, сега децата учат големите!“ Той се много зарадва и почука на дърво. Тъй да станело.

         Друго в момента не мога да си спомня.

         Разправя ми още за срещата с баща си. Тъй, като гледали събраните, царят му казал: „Не виждаш ли, че вече е друг светът? Кога са се събирали князе, без да се карат? А сега виждаш колко са мирни! Отживяха времето си. Миналото е това. А видя ли, когато императорът повика Мусолини за закуска, как той помахна ръка с пренебрежение и каза, че ще отиде да спи…“ Баща ми се съгласи, че много неща вече са се изменили, че трябва да се държи сметка и за тях и пр., но на другия ден това не му пречеше да се върне пак на своите си разбирания. С Мусолини царят е имал продължителен разговор и само ми загатна за някои работи, а аз не исках да го питам, както го попитах за Павла.

         Изпратих по Андро, който ме придружи на връщане, много здраве на Недев и му казах по-главното, че промени няма да има — това бяха го пуснали като положително — а също да се държи на положение, защото работите са добре. На 9.III. царят го извика след обяд на доклад, а оттам в 7 часа той дойде и ми разправи за доклада си. Направил го е много стегнат, войнишки, пълен, безпристрастен и на царя, изглежда, това е харесало. Зарадвах се и аз. Бях извикал и Багрянов, но той имаше работа и едва снощи, 10.III. в 10 и 1/2 часа, дойде, когато щях да си лягам, и стоя до 12 ч. през нощта. Беше със Стоил Ст. Но той не присъствува на разговора. Казах му в главни черти онова, което мислех, че е важно, но тук стана едно интересно разкритие на Багрянов.

         Казах му, че съм го запитал направо ще го поддържа ли. И че той е съгласен да го поддържа, но околните му не са много добри. „Ами, разбира се, ти си взел ангажимент и трябва да знаеш. Ако той няма да ме поддържа, ще трябва да си търся опора аз сам.“ Аз веднага му възразих: „Това не може! Ти не си кондотиер да се даваш под наем на тоя или оня; ти политика с цар Борис не може да правиш! Инак си нямат смисъл нашите отношения. Тук трябва да се работи за общо добро на целия народ и с взаимно доверие — инак няма смисъл!“ — „Е, така е — съгласи се Багрянов. — Аз исках да кажа, че ако не ме подкрепи, ще трябва да търся друг изход.“ — „Никакъв друг изход. Една държавна програма, която ще изпълниш, и това е“ — казвам му. „Добре, бе, от това по-добро — здраве.“ Виждам го, че тегли отсега още на жегла, но какво да правя? „Е, ти нали си обещал на мене, трябва да следиш за тая работа“ — казва ми той. „Както виждаш, следя и работя — отбивам, където трябва!“

         Заприказвахме след това за Каялиската афера и му казах, че Ганевите маскарлъци трябва да излязат, и той обеща…, а също обеща, след като го вика царят, да дойде да видим за назначението. Казах му пред царя да се държи почетно войнишки, а после ако той му даде свободно, тогава, защото там най-много го упрекват. Той се съгласи с това и обеща, че ще се държи само като министър, а после ако му даде повод той, тогава ще минат на старите отношения. Към 22 ч. си тръгна.

        

         Срещи с учителя и царя

         На 18.III.1939 година Багрянов дойде в 10 и 3/4 през нощта (бях заспал) заедно със Севов. Казвам му: „Вампир ли си, та ходиш по това време?“ Каза ми: „Едва сега се освободих и ида!“ — „И аз го чакам от 8 и 1/2 — казва ми Севов. — Измръзнах. Но ние имаме утре лекции и ще закъснея, защото трябва да станем в 4 часа.“ — „У, бе, то порядъчните хора тогава си лягат.“ Преди това един ден ме вика учителят и ми каза, че мисли, че ще е хубаво да се пише на Чембърлейн, защото моментът е важен. Казах му, че ако ми издиктува, мога, но сам — това не е за моите уста лъжица. Тогава той ми говори някои работи, от които много малка част запомних и записах.

         … Англия е предназначена в света да сближи народите… Хитлер е съдебният пристав, който… Ако иска, да си оправи погрешните си. Ако сега си оправя погрешната, силата на неговото добро се увеличава, а ако не изправи погрешните си, той не може да прогресира.

         Сега те не виждат опасностите. Те, държавите, са на един завой и Русия може да тръгне по един крив път… Не искат да воюват. Чехите станаха жертва, без да воюват. Трябва да бързат да се изправи погрешката и да се събере конференцията. Да се оправят работите без оръдия, за да се оправи работата. Сега е лошо. Ще му напишем на Чембърлейн всяка дума да има само един смисъл. Всяко нещо има технически (физически), органически и разумен смисъл. Сега е век на ликвидация на миналите методи. Къде отидоха великият Вавилон, великият Рим, Сирия? Къде отиде великата Индия? Ние предвиждахме нещата.

         С хитруване не може. Справедливост трябва, защото и за Англия няма да бъде добре. Тя иска да отдели Италия, но ако се съединят Русия и Германия. Трябва да се работи за едно сближение на европейските народи.

         Може да се изпрати и „Льо метър парл“ и „Ла ви пур ла тур“ за Чембърлейн. Румъните и сърбите не трябва да се поддават на изкушение като по-рано, искаха да завладеят Македония и то не е справедливо. Не може заекът да иска всички зайци да станат и мечката да иска всички мечки да станат…

         Ценността на нещата седи във формата, направата, съдържанието и ценността, която съдържа — носи ли материална ценност със себе си, тя дава ценност на нещата.

         Русите са твърди, значи имат светлина. Европейските народи трябва да се обединят, ако искат да бъдат силни. Полша и Унгария вървят по съвета на Италия. Чехословакия имаше пакт с Франция и Русия, но я изложиха, та стана жертва. Англия създаде противокомунистически блок — Германия, Италия и Япония, но ще има лош резултат. Ако бяха изпълнили 14-те точки на Уилсъна, работата нямаше да стигне дотам. Чехите са много материалисти. Германците дадоха един урок. Всички ги е страх. Германците взеха фабриките и парите от евреите и „Шкода“. Да се не туря Русия на лош път. По-рано страда Русия. Сега е техен ред. Англичаните са разумни и трябва да донесат божието благословение. Някога пророците говориха и ние сега ще кажем: на Господа уповаваме и волята му ще вършим. Раздробение не трябва да става… Тия хора не разбират божиите закони, че и най-малкото добро, и най-малките престъпления си имат последствията. Злото си употребява методи, както и доброто? Доброто употребява най-лесни методи. В началото то с 1 кибритена клечка може да запали света. Черната ложа са хитри. Дават ни лъжливи съвети. Англия не трябва да се поддава на изкушения. Войната непременно ще избухне, но какво ще постигнат? Ние ще им кажем закона, пък тия, ако искат, да изпълняват. Войните се водят от духовния свят — физическият е само отражение — тъмнината и светлината се борят и резултатът се изразява долу.

         Багрянов ми говори за своите си работи, а също за този, който той би искал да остави за заместник вместо себе си в задругите, които го бяха избрали на мястото на Банков, и тогава, понеже царят не искаше той да бъде, аз го извиках още тогава и той след кратък разговор се съгласи да остави настрана засега задругите поне видимому, за да не буди повече, отколкото трябва опасения.

         Той ми говори за Даскалов полковника, но остана да говорим повече, а и сега нямаше условия, защото и Севов беше тук. Срещу Тошко е подета кампания да го махнат оттам, понеже им бърка на някои работи, за които Багрянов знае, но не ми каза нищо, от което разбирам, че и той е съгласен с това да си дойде тук той, за да не им бърка. Разправи ми за срещата с царя. Доволен е и самият той се е държал добре (защото аз исках от Багрянов да се държи като министър, а не като приятел) — да остави царят да регулира тия отношения.

         Каза, че му говорил за баща си и че Багрянов казал, че ако дойде тук, ще имат един коронован тим за клюки и интриги. Изпратил го сърдечно. Пак обеща както винаги много леко да дойде и да назначаваме хората, които съм му дал. По тях ще го съдим… Изобщо в тоя човек има нещо хубаво, но и нещо неустановено, или по-право, това, което отвлече и старите партии — обещания щедри, а изпълнение… Докато говорихме с тях, дойде и един брат да каже, че утре сутринта учителят иска да говори с мене по някои работи.

        

         Среща с учителя — 19.III.1939 г.

         Каза ми между другото, че може би царят няма да иска да услужи с писмото на Чембърлейн, понеже е доста мнителен, та затова засега ще изпратим това по „радиото“. Казах му, че на никого не съм казал досега по тоя въпрос нищо. Той ми говори някои работи, нещо, от които съм записал.

         Сега светът обръща внимание на актьорите, а на самото явление — не. Явлението е статическа работа. То е като бомба, пръска се — и няма вече какво да се плашим от нея повече. Следующата е важна вече. На бойното поле търсят откъде идат, за да се справят с батареите и ги накарат да млъкнат. Те сега се намират в едно трудно положение — края на века — ликвидация! Нови сили влизат в човечеството и то трябва да се откаже от своето минало. „Вехтия на дни видял“ — Данаил говори за това отпреди 2600 години. Ние сега сме по-близо до дните на Данаила. Те не са далеч.

         IV рог това е Римската империя, а после са неща, които сега се живеят — желязо и кал — това е днешният бетон.

         Сега за Добруджа (оставете пияният сам да падне). Не бързайте, за да не се създадат нещастия. Не са дошли народите до положението да си дават свобода. Ако чехите бяха дали на своите немци повече свобода, от тия в Райха нямаше да стават тия работи; да попаднат в това положение. Има една реална политика как ще постъпиш? Човек трябва да има мъдрост и сила да приложи (Англия). Фердинанд е лош съветник. Германия го тика. Той си свърши своята мисия. Днес като влюбени се занимават с дребнавости, чувствата и личните си интереси. Германия гледа от една страна, Англия от друга, Русия от трета и пр. Англичаните имат голямо подозрение към славяните, а то е пресилено и глупаво. Тя по-рано подигна Япония, та смаза Русия, но сега Япония й е враг! Но англичаните са за реална политика. Русите по-рано туриха условия да й дадат Цариград. Англичаните й го дадоха, но на книга, а после от руската династия не остана нищо (за да не й искат изпълнение на договора). Същото желание да отиде в Цариград изяде и Фердинанд. Да нямаш сега граници със силен! От англосаксонците англичаните са по-добре, германците са по-долу и нямат хубаво бъдеще.

         На 20. III. вечерта дойдоха Надя и Борис[8] и ми казаха, че ме вика царят за 21-ви в 10 ч. сутринта при Евдокия. На другия ден отидох в 9 и 1/2 ч. при учителя и той ми говори:

         Не може да се говори на народите, защото всички сега излизат от много гледища. Англия се плаши от Русия. Те се приготовляват, да зачитат добрия закон, да зачитат…[9] Българският цар иска да му се помага, но той още нищо не е направил за ББ[10]. Той досега е мислил само за себе си, за династията си, за България, но къде е бъдещето на България?

         Нали румънците някога дойдоха да омиротворят България и си взеха Добруджа като пай адвокатски; Германия сега го взима в аванс, преди да е свършила работата си. Румъния дойде да омиротвори — това е Божията воля, но да взима — това е човешкото. А Германия беше обещала, че ще помогне на България, а си взима наградата за изпълнение на волята Божия, преди да я е изпълнила (значи да ни помогне е воля Божия, но тя предварително си взема хонорара). Чехия… Ще видите какво ще Ви говори. Трябва сега честна политика, никаква лъжа отвътре. Божиите закони действат сега в света, и то много бързо. Сега Германия иска да се отзема със заграбването, което Англия е направила няга. Ако Англия е направила нещо лошо, защо и Германия иска сега да го повтаря? И на това ли дължи Англия величието си?

         Това не е изпълнение на волята Божия. Много внимателни трябва да бъдат, защото работите са сложни и добре вървят. Германия се старае, за да може да издържи обсадата.

         Изслушай хубаво царя, то ще ти дойде какво да му кажеш. Те отстъпиха на Германия, а сега е по-лошо; Италия си устройва работата с Полша и Унгария, а англосаксонците вярват в юмрука.

         Ако хората не постъпят божествено, може да имат лоши последици, защото сега има в света дуализъм, който е едно зло, но само любовта е в състояние да го примири. От невидимия свят планът е добре скроен: Германия, Франция, Англия, Русия — всички са засегнати индивидуално и будят съзнанието в тях — ако не работят, ще изчезнат… с чехите германците направиха погрешка; не е хубаво това, което направиха. Има една тъмна фаза, която ще мине. Фердинанд води много тесногръда политика, изхождащ само от личната си политика, и иска целият свят да загине, но да я осъществи… лош гений — където стъпи, никой не прокопса.

         После виждането с царя:

         Пред Англия трябва да се настоява да си вземем Добруджа, защото инак да се каже, че военните ще отидат с Германия, не може, докато не си поправим дефектите, да се пусне машината в работа. Румъните дойдоха някога да турят ред, а взеха Добруджа…

        

         Среща с царя на 21.III.1939 г.

         От 10 часа сутринта до 12 без 15 на обед

         Срещата стана точно в 10 часа сутринта в двореца на Евдокия. Тя ме чакаше при вътрешния вход, гдето държеше кучето, бялото от Чамкория, да не ме лае и му говореше, че съм му кръстникът, та да мълчи. То станало голямо. Докато говорехме вън още, пристигна царят и аз му казах, че това е кучето на Багрянов, и докато се той накани, пак му го взеха. Евдокия и царят се засмяха силно.

         Когато влязохме и седнахме, царят ми каза: „Виках Ви да поговорим по три въпроса: външното положение, вътрешното положение, вътрешното положение и най-вътрешното в моя дом.“ И започна да ми говори както винаги добре обосновано и с хубави фрази, на които за мое съжаление аз не мога да запомня формите, а само смисъла. А той беше: след това поглъщане така бързо на Чехия той чувствува безпокойствие, както преди 19 май, следствие, на което му предстои да вземе решение. Германците и англичаните ще употребят усилия и натиск или заплашвания? На мене лично не, но онзи ден Рендел, английският дипломат, разгневен при случката с чехите, е казал, изтървал се пред Груев: „Ние на германците големите не можем направи нищо, но ако се намесят по-малки да ги крепят да му мислят.“ Ганчев, генералът[11], който е получил сега 60 000 марки от Германия и е курназ, е казал на…, че Кьосето не ми бил позволил да се видя с Хитлер, че бил германофоб, но скоро щяло да си иде…

         Баща ми също, сестра ми донесе писмо — и той ми го показа, — а после й даде, иска да дохожда тук. Какво да правя? Като зная мегаломанията на повечето, мисълта, че са център на вселената, партизаните са се наострили и искат да минават в атака, военните искат да се воюва, а оръжие няма достатъчно. Стойчо, Луков и тути кванти с Цанков се също приготовляват да атакуват. Аз досега не съм се връзвал никъде, винаги се изплъзвах. На сватбата писмено ме вързаха и аз пак се измъкнах (за кръщаването на децата) и папата ме разбра и не се сърди. Ето при Гьоринг изисках си и аеропланите, дадох му брилянтен орден, но му казах: „Не съм нито с вас, нито против, ще бъда неутрален.“ Сега искат, сещам това, да ме притиснат. При това външно състояние е, когато немците не мислят нищо добро за мен, аз го сещам по техните хора, които приемам, и тоя напоследък барон Ваиси… (името забравих) не можеше да седи преди мене, а, струва ми се, шпионин е, донесъл пари — дошъл на разходка посред зима — и то в България, вместо в Италия… При това патриотарство, мегаломания и подкупи страх ме е, че няма да издържим. Англичаните искат да влезем в Съглашението както сме си, че после щели да видят. Германците ще искат, преди да дават оръжие, ние да се определим… Вие как схващате? — запита ме той.

         Последните дни сме съсредоточени към Англия, понеже тя трябва да вземе решение, и то много важно, та тук не зная точно. Даже мислех да поискам нещо и Вашето съдействие, но изглежда, че ще мине и по радиото… „Той и Генчев ми викаше да пиша на Грийс, но аз му казах да ги не закачаме сега, когато хората си имат толкова свои главоболия, че може да ги ядосаме. Той глух, ама доловил нещо“ — каза царят. „Да — казвам — сега там е съсредоточено, защото може да тикне Русия по един крив път.“ Царят ми говори още за вътрешното положение, после за баща си, който настоява да дойде, после оттам се сети за Багрянов, който му казал, че тогава противната група ще си има коронован интригант. „Право е казал, не само интригант, но и център на заговор и тогава положението ще стане неудържимо. Вие трябва да пишете на баща си и да искате от него привидна помощ. Тук каквото трябва, Вие ще си го правите, а той да помага оттам. Времената са съдбоносни. В тоя смисъл той може да се впрегне да си седи поне там, ако не свърши някоя работа.“ — „Тогава помислете по това — каза ми царят — да видим какво можем да направим.“ След това той продължи да ми говори за положението в някои подробности. Казах му, че не е толкова опасно положението, че хубаво стана, че ги понапекоха, защото инак няма да се съгласят да отстъпят нищо, а сега пък има възможност, но трябва да се има търпение да не пометнем, вместо да родим. Трябва да се изчакат събитията, това е всичкото. Сега аз съм спокоен и деен, но това е винаги когато опасността е близо, аз знам себе си. Да видим и Кьосето, какво ще ни донесе утре… Трябва да се пазим от увлечение. Добруджа ще си я вземем, трябва моментът да се изчака, за да не остане горчив спомен. Нещата ще си дойдат и сами по себе си. Сега всичко върви с бърз темп, то няма нужда да го ускоряваме — достатъчно е, ако сме будни, да се възползуваме от сгодните условия. Той ми говори още подробности, които изпускам. Те засягаха баща му, който много се почувствувал оскърбен, че него, царят, го приели след делегацията на нашия цар… После това той мина на вътрешното, най-вътрешното положение — „Домът ми“. Няма мир, щом дойде тази жена, всичко обръща с главата надолу и той ми разправи колко хубаво е вървяло без нея, как децата са учили, как са се държали добре, а сега тя се мъчи да настрои сестрата срещу братчето и каквото направила със сестра му и брат му да ги раздели. Та лошо ли е на сестра ти сега, казвам му. Всяко зло за добро. Тя не може да влияе в такава степен, както тя мисли. Аз съм много загрижен. Изпратих я в Кричим, но да ти кажа много мисля какво да й направя. Мисля даже до раздяла да се стигне, макар че сега не е време за тия работи. Едното дете е привързано към мен, другото е на държавата, а за нея няма нищо и тя се чете нещастна. Дано сега забременее пак, та да миряса. Мислех да кажа на Боната да й говори за това лошо влияние (той ми разправи няколко случки). Казах му, че трябва малко да почака. Трябва да я остави да направи няколко неща, които не са хубави, и тогава той сам да й ги посочи и да й каже: „Ако това целиш, това не е благородно и то не отговаря на майката; ако искаш друго, а това постигаш — явно е, че това не са пътищата, които те водят към целта — смени ги!“ Царят се съгласи, че така ще е добре, и остави да опита и този метод, защото, казвам му: „Сега само ще се препирате за мнения и като има факти, те сами по себе си говорят и мъчно се оспорват.“ После се разделихме.

        

         Среща с учителя на 22.III.1939 г.

         8 ч. сутринта

         Брат ти е приготвил едно писмо до министъра. По-добре е да се изнесе принципното, да не личи засегнатата личност. По-мека форма. Искаме да изнесем факти. Истината трябва да носи свободата. Това, което се казва за Бялото братство. Светът не се състои само от България. Светът не е кюп да се боядисват хората, а светът е (целта му) в разумното съществуване да служим на Бога, на семейството, на народа, на себе си… Той като казва, че не е дъновист, и той става като тях. Те си турят имена.

         Едновременно да изнесе истината и да не личи, че е засегнат, а като човек, още повече че сам не е чул, а е минало, му го е предал може и невярно от втора ръка.

         Да се каже в света всички българи ли трябва да са? Всички френци ли трябва да са и пр. Всички българи не могат да бъдат, нито всички френци или англичани, но човеци могат да бъдат. Народите, френци, германци и пр., са органи на човечеството. Човеци можем да бъдем, ако сме българи, а не сме човеци, но сме непълно развити. Всеки народ обработва отделни черти на човечеството и един ден тия народи ще допринесат всичко в човечеството. Сега са човеци, а един ден ангели ще станат и своето частно име няма да носят.

         С писмото не бързайте да го изпращате. Нека почака. Сега ще трябва да употребите силата на ума — светлината на ума, горещината на сърцето и силата на волята. Да станем силни в светлината. Трудно е да се образува в човека (добрия) навик. Дойде край извора и иска да пие веднага — нека почака.

         Всички управления в нас страдат от неправилна външна политика. Ако не бяха тръгнали с Германия, глава ли щеше да ги заболи?

         Сега се очертава фронтът на Америка, Русия, Франция, Англия.

         Гьоринг руши това, което Хитлер е създал. Той живее на гърба на Хитлер.

         23.III.1939 г. Дойде Недев, аз го извиках, за да говорим по положението. Той ми се оплака от парламента, че е заминал и че не може сега така да се работи. Трябва указът да е в джоба на Кьосето за разпущането, та тогава ще бъдат по-опитомени. Кьосето е уговорило турците да не ни нападат в гърба, ако тръгнем за Добруджа, а англичаните във всичкото време са пречели в Анкара и са бутали турците да не отстъпват на нашето искане, а да влезнем така в Съглашението. Германците искали сега да си поправят погрешната и да ни съдействуват. Било вече разсеяно мнението им за Кьосето, че Германия не искала да гарантира целостта на Румъния, а че Англия я гарантирала. Италия ни тикнала към Бялото море и пр. Казах му да направи нещо за вегетарианците, за въздържателите и за есперантистите. Обеща, а също и за някои дребни работи, които дали на Кьосето от Турция.

        

         Към срещата с царя

         Сега си спомних, че като стана дума за Багрянов по повод на баща му на царя, запитах го с какво впечатление е останал от Багрянов. Той ми каза между другото: „Искаше да изтръгне от мене, че одобрявам това, което е направил досега.“ Казах му: „Ти си само сял. Почакай да прибереш плодовете, тогава ще говорим. Дадоха ти доста пари, да видим как ще ги използуваш. Нищо ти не отказаха, да видим как ще оправдаеш надеждите им!“

         Царят вика на царицата „Щуро мечище“.

        

         Среща с учителя и царя на 30.III.1939 г.

         С учителя — 8 и 30 ч.

         Снощи дохожда Борис Стоянов да отида 9 и 20 сутринта в Евдокия. Отидох при учителя в 8 и 30 ч. Той ми говори между другото:

         Сега се играе тънка политика. Българите чакат Добруджа от Румъния. Трябва да се резервира. Италия иска да се преосигури и ще ритне кросното. Лошо е сега с Румъния, но още по-лошо ще бъде с Германия съседка… Това е Фердинандовска политика. Той е едно шило. В Хитлеровите похвати има Фердинандовщина. Той има опитност, та може да даде съвет. Той вървеше слепешката подир Австрия и българите пострадаха за нищо и никакво покрай Австрия. Българите изгубиха Мидия — Енос, най-хубавото нещо. Чехите отстъпиха в 1938 година, направиха погрешка и не можаха вече да я поправят. Англия има едно органическо подозрение към Русия. Англичаните са виновни за падането на Руската империя. Ако русите не бяха искали Цариград, щяха още да са империя. Англия подозира славяните, но сега с германците е по-лошо. Сега тя чрез Югославия може да слезе на Средиземно море. Ако можат да се споразумеят като културни хора, да отворят колониите си и да образуват един съюз на съединените народи. Сега привличат Полша, а Русия остават, за тил.

         Изслушай го хубаво и виж какво ще ти каже.

         Говорих му за инспекцията и работите на Тошко в Нови пазар.

         Какъв ред ще туриш в безредието? Ще постъпвате; умно, за да не се образува реакция… Да не стане като онзи овчар, който вдигнал високо кошара, след като му измрели овцете. Сега турят закони, които няма къде да се приложат.

         Колкото злото се увеличава, толкова и доброто се увеличава, тъй че няма защо да се безпокоиш. Във физическия свят така е — колкото се увеличава яденето, толкова се увеличават и тия, които го ядат. Изслушай го хубаво, политиката е една хазартна игра…

        

         Среща с царя при Евдокия

         От 9 и 1/2 до 11 и 1/2 на 30.III.1939 г.

         Отидох 10 минути по-рано. Приказвах малко с Евдокия. Запитах я какви й са впечатленията от Германия. Каза ми, че народът там е уморен и не ще война. До гуша му е стигнало всичко това, особено в по-малките градовце и села. В големите градове има повече хора увлечени, но народът се бои от война. Приказвахме след това за книгата „Човекът неизвестният“ от Алекси Крейн. Вчера тъкмо й я препоръчали, нейната гувернантка е чела нещо, и тя ми показа американския екземпляр, много хубаво издание. Докато говорехме, дойде и царят. Той се извини, че влезе без почукване. Евдокия го целуна по страната и си излезе веднага, а ние седнахме и започнахме разговора. (С княгинята говорихме още за Пирин, кучето, за Багрянов и пр.). Каза ми, че оставил децата сега като луди — и майката, и кучето, и дъщерята, и детето — всичките викат, скачат кривят се — лудница! Вие сте много строг. Оставете децата да си играят и пр…

         Разговорът мина на предстоящото бламиране на Ганев. Царят беше ужасно разсърден на ролята на Багрянов и говори много срещу него. Слушах го около час и ми се струваше, че слушах Генчев да говори. Траях до известно време, а после не изтърпях и се нахвърлих със страшни думи и викане срещу него: Ганев е престъпникът. Вие знаете много добре това. Не може да го сравнявате с Багрянов. Той може да е лъгал, но престъпник не е. Защо Ганев отказва английската компания? За да даде на своите роднини; прави едно шосе по три години — Самоковското — от единия край го прави, от другия се разваля… Той е мошеник, Вие знаете това, защо го защитавате и пр. и пр. Сега не ми се пише…

         „Не е въпросът там — каза царят — а в това, че аз не мога да се съглася парламентът да дига и сваля министри.“ — „Това сте прави, но трябваше с време да се вземат мерки. Този човек не мирише отсега. За Багрянова Вие сте насъскан.“ — „Не е така — каза царят, — не съм насъскан“ — и ми говори, и ми говори пак дълго време разни непочтени работи, които е правил Багрянов. Разправията беше дълга и аз се счетох обиден заради Багрянов. Но царят ми каза: „Ще го видите. Той прави работи, които и пр…“ И пак започна да ми разправя интригите, някои от които знаех, че са верни, а други бяха измислени (както това, че Стоил Ст. го плашел, че ако уволни Багрянов, щял да бъде убит! Казах му направо, че това е лъжа и че ще го проверя — и проверих го същия ден и излезе лъжа). В тоя дух бе разправията ни, която ми остави много лошо впечатление, разстрои мене и него; той беше много ядосан. Казах му, че може да се предотврати това, че Ганев няма да падне сега, но после трябва да си върви. Остана да се срещна с Багрянов и да видя как седи работата. Той ми каза: „Натоварвам те да му кажеш, че искам да зная къде е: министър или опозиция? В последния случай аз може да го улесня…“ Приказвахме и хубави работи после, като се поуспокоихме от караницата. Каза ми, че от 6.XII. м.г. не пуши вече, и това много ме зарадва. Благодарих му за назначаването на Желязков за главен секретар на финансите. Приказвахме доста. Когато му виках, помня, че му казах и това: „Бъди справедлив, защото ще загинеш. Ти си цар и страна не може да бъдеш. На косъм висиш, не го късай ти сам и пр.“ И аз самия не помня точно какво беше, защото то избухна като бомба, понеже беше несправедлив спрямо Багрянов, и затова се сетих, че той по внушение на Генчев ме атакува за Багрянов, за да отслабне натискът на Ганев, но в това той не успя, а сам видя, че е неудържимо положението на Ганев. И на раздяла му казах пак същото: „Справедливост; без нея е невъзможно. Човекът може да е засегнат, но царят, трябва да има свръхчовешка справедливост.“ Той се съгласи с това и като си разпределихме кой какво има да прави — той с Кьосето, аз с Багрянов, се разделихме. Разговорът беше разнообразен, но аз, сега два дена след като стана, не мога да си го спомня.

         Вечерта царят прати Севов, види се, да провери състоянието и да ме попита какво ще кажа, ако за да се освободи Красновски, Луков отидел във Варшава (ясно беше, че ме заплашва деликатно с Недев, когото знаеше, че подпирам), а също за Калфов[12] като нов кабинет? Казах му, че за Луков не е лошо, но за Калфов не е време, че може да бъде министър на външните работи, но не и председател. Че при тия условия смяна е опасна и по-добре е да си седи Кьосето. Оставихме да се разправяме или да му пиша после. Чаках Багрянов, но той не дойде нея вечер. Севов седя докъде 12 през нощта. Казах да каже на Багрянов да се яви утре тук. На другия ден, 31.III., Багряна дойде. Той всичко отрича. Не бил виновен. Антуража си той не бил го създал — да не са избирали такива депутати и пр., и пр. Виждам го обаче, че е настроен и да се нахвърли върху царя; и нещо поразително — и двамата говореха един срещу други почти със същите думи, и онзи казваше, че искал да му помогне, а тоя само пречел и разрушава, и Багрянов приказва същото за царя. У чудо се видях. Но за мен беше ясно, че царят беше насъскан от Генчев или Сирко[13], а може би и от още някои, а пък че Багрянов играе една кучешка роля, когато по сърце му подхожда вълчешката, и той едва се задържа и си крие ноктите… Тогава остана едно решение, на което настоявах, да стане едно обяснение писмено или устно. Багрянов се съгласи да стане такова в мое присъствие и царят да го обвинява, а той да каже мотивите на постъпките. Обаче на два-три пъти Багрянов се издаде, че той никому не би простил, нито пък би дал някому някакво обяснение, сега от немай-къде слуша и се подчинява… Тоя човек, ако утре има власт, не би се церемонил с никого… Виде ми се нещо нестабилно и неискрено, но аз му казах и на царя: „Аз съм доктор. Ще се боря да възтържествува доброто. Багряна се дави и най-лошият да е, аз няма да го оставя. Може да е грешник, но престъпник не е. Останах с впечатление, че и хитрува, да не кажа лъже; че има маниери на стар политик повече да купува, а по-малко да продава…“

         Когато излизах от разговора с царя, Евдокия ме придружи до портата и ме запита какво беше това викане. Казах й, че му сервират разни вагабонти, които защитава, когато той трябва да е цар и да не взима страна, а да държи всеки да си получи заслуженото. Той има този навик, каза тя. Хубаво е, че разбрахте. Вчера Донка ми каза, че Надя й казала, че царят й се оплакал, че съм му се карал, че вкъщи било лудница и на това отгоре и аз съм му се карал…

         Вчера Белев[14] ми каза, че в македонските кръгове се говорело, че Пеев бил убит, защото бил в конфликт с царя…[15]

         -----------------------------

         [1] Писано е нещо, което не мога да разбера. Говорихме около час и нещо и за царя, но не го писах. — Б.авт.

            [2] Цинцар-Маркович, министър на външните работи на Югославия.

            [3] Неофит, видински митрополит, председател на Светия Синод.

            [4] Павел Груев, секретар и началник на канцеларията на цар Борис III.

            [5] Петър Костов, приближен на цар Борис III.

            [6] Милан Стоядинович, министър-председател на Югославия (1935–1939). През 1937 г. подписал пакта за „вечно приятелство“ с България.

            [7] Мирон Кристя, румънски министър, пратеник на румънското правителство за разговори с цар Борис III и българското правителство.

            [8] Дъщерята и синът на ген. Алекси Стоянов.

            [9] Така е в оригинала. — Б.съст.

            [10] ББ — „Бялото братство“. — Б.съст.

            [11] Генерал Петър Ганчев, адютант на бившия цар Фердинанд I.

            [12] Христо Калфов, полковник, адютант на цар Борис III, министър на външните работи (1923–1926).

            [13] Сирку Станчев, майор, приближен на цар Борис III.

            [14] Александър Белев, ръководител на Комисарството по еврейските въпроси.

            [15] Става дума за убийството на началник-щаба на българската армия генерал Йордан Пеев.