Jump to content
Ани

8. Срещи: 18. X. 1939 - 9.XII.

Recommended Posts

Среща с царя на 18.X.1939 г. на местността „Билидие хан“

         по пътя за Петрохан, Ломското шосе

         От 5 до 7 и половина часа след обед

         Царят беше с Кирил, аз със Севов. Те бяха отишли по-рано, но аз малко закъснях. Те бяха спрели по-нагоре и ни чакали от три и половина. Веднага започнахме разговора, разхождащи се. Отначало бяхме двама, Кирил и Севов вървяха отзад, после към връхчето бяхме заедно, след това аз се отделих с царя и около час говорихме пак отделно, после той ги извика и след това те тръгнаха по един път, ние по други, тъй като не искахме да се знае за тази среща.

         Най-напред той започна да ми разправя за впечатленията на Бойдев, който се е върнал от Русия. Те са, че имат отлична авиация, но че другите им войски не са толкова отлични; че има един дух на стремеж, но никакво зачитане на деца към бащи или по-стари на по-млади и обратното, изобщо диво, стремящо се. В театъра представлението отлично, публиката животинска, яде, пие, мачкоти се и пр. От туй, което и той потвърждава, Антонов е бил невъзможен. Русите се опитали да плашат турчина с Бойдев, но не хванало място. Сарачоглу се държал твърдо. Нашите депутати са се държали безобразно и са станали по-болшевици от самите болшевици. Изобщо известията са, че там е проиграна една позиция, и аз му обърнах внимание, че сега, когато турците са отказали на русите, Бургас ще им стане още по-необходим и трябва да се внимава много (подробностите от Бойдевите донесения не пиша, защото те са в оня дух, в който бяха и по-раншните донесения). Това ни накара да минем на вътрешната политика. Той каза, че е извикал Кьосето и че си говорили и той му дал доводи, че е по-добре да се разпусне камарата преди, отколкото да се свика и да почне интриги и да се очертаят групите на Русия, Германия и Англия и с това да покажем, че не сме единни пред света, което ще е излишно, и при това ще насърчи всяка групировка. При по-нататъшния разговор той ми даде да разбера, че Кьосето ще си даде оставката и ще тури Божилов, като направи нов кабинет, който да разпусне камарата. Тогава го оттеглих малко настрана и започнах да му говоря, че той сам е провъзгласил неутралитет лично, а не само правителството и че този неутралитет трябва да се пази. Ако ли е решил да го промени, то е друг въпрос, но трябва да държи сметка за впечатлението и последиците. Божилов е известен като прононсиран германофил. Кьосето може още да си остане до един-два месеца, сега е всичко да се спечели време, докато се очертае конюнктурата на събитията, това време е скъпо и трябва да се спечели. Казах му тогава и за Недев, че не трябва да го сменя. Той е честен човек и при тия смутни времена той трябва да го остави на тоя пост, защото може да се случат много работи при тая постоянна смяна на вътрешните министри, още повече че ние сме в морето, а не в пристанище и колкото по-малко ремонт се прави, толкова по-добре. В пет години са сменени осем министри на вътрешните работи — това е било във вреда на управлението, защото една камарила се разправяла с най-важните работи; докато министърът се окопити, тия чиновници са нареждали, както си искат (сега подозирам, че Севов си върти своята листа). Говорих му много и за лошите условия на живот, които сега стават още по-мъчно поносими, нужда от справедливост и социална програма, която да засегне широките слоеве; че големите експортьори обират малките производители; че това внася безпокойствие и недоволство в масата, и пр. Той ми каза дословно:

         — Лулчев, 21 години как се мъча на тоя пост, ако не бях така лошо семейно, след това, което ми каза Бойдев, бих се застрелял, но сега от инат ще живея. Няма да оставя една глутица да изяде народа! Ще се борим!

         — Да — казах му — и грехота е да го оставите. Тоя народ, който утре ще Ви трябва за войници или за избори, или за едното и за другото, заслужава повече грижи! Бог е с нас и ние трябва да сторим всичко, за да не бъде волята на тъмните сили. Нито Вие, нито аз искаме нещо за нас лично — искаме доброто на тоя народ. За това добро стои и Бог, и той го иска, и то ще стане. Ние трябва сами да сме твърди на позициите си. — В тоя дух му говорих и аз, и той около час, и остана да се процедира така: в четвъртък, 19-и, вика преди пладне Кьосето и той си дава оставката, след пладне вика Стойчо Мошанов, Цанков, другия Мушанов, Калфов, на другия ден Кимона и прочие по ред. За Кимон аз настоявах.

         — Но той ще ме пита за амнистията.

         — Ще му кажете, ако Вие сте на мое място, какво бихте сторили? Да каже, пък ако има нещо умно, ще му кажете, че един ден може би ще има тая възможност, да му дадете алюзия, че може да го повикате по-после… В момента повече подробности не мога си спомни. Остана в събота да се срещнем пак навярно в Чамкория и да просеем впечатленията и в неделя Кьосето да направи новия кабинет и да се разпусне камарата. Бог да ни е на помощ! Царят имаше впечатление, че мен много ме следели, та затова да се криело много. Това е работа не зная на кой, но от мене да мине. Вчера аз прекарах на Витоша, а Андро вкъщи. А те са казали на своите хора и те ще решат и знаят това, което ще става. Аз исках да съм лоялен. Жал ще бъде, ако царят изтърве Недев и го замени с някое мекере, което после ще домъкне разни пущове в камарата, та да се чудим какво да ги правим, и глупостите им може да съборят и самата държава. Бог да пази! Върнах се със Севов през Божурище. Там, гдето се срещнахме, беше голяма поляна в предпланините на Стара планина и се виждаше Ком, в подножието, на който ме раниха някога, а също минах и край къщата, гдето убиха Тела[1]… Живот!… Минало. Дано в бъдещето сме добре и ние, и България…

         Преди да се срещна с царя, на 17-и се срещнах с учителя, за да му разправя за срещата си, която имах на 15-и и 16-и октомври с Багрянов в Чамкория, и учителят между другото ми каза тези мисли:

         Законите са водители до свободата. Гдето хората не са господари (на себе си?), турят закона да ги довежда до свободата.

         Колкото повече закони има в една страна, толкова повече престъпници има; колкото по-малко закони има, толкова по-културна е страната. Мойсей беше написал закони за всичко… А евреите бяха жестоки — за събиране дърва в събота убиваха човека, а планинците ги минаваха с диканя…

         Едно странно съвпадение: аз съм роден на 19 октомври (нов стил 1-ви ноември). На 19 октомври е умрял Свети Иван Рилски, а и царят има псевдоним Рилски…

         * * *

         Среща с царя на 22.X.1939 г. във Враня

         От 8 и 15 сутринта до 13 и 20 ч.

         Разговорът почна между мен и него само докато ми разправи срещата си с 16 държавници, те какво са му казали и той какво е говорил и отговарял. Това трая близо около два и половина часа. След туй извикахме Кирил и му каза царят да доведат Багрянов, който чакал някъде по шосето за Симеоновския лицей; царят искаше той пред мен да говори, за да не може да кръшка после, а след това останахме пак само двамата, говорихме около половин час, след туй дойде Кирил, а след туй се присъедини и Севов, който се завърна, беше закарал Багрянов и четиримата завършихме конференцията към 1 и 20. Разговорите на 16-тях, колкото и каквото можа да си спомня, ще оставя за после да запиша. Багрянов беше повикан да даде мнение за положението, което той направи доста сполучливо и ни хареса, а след това теглихме заключенията. Всичките бяха признали, че неутралитетът е добър, но трябва да бъде пълен или искрен и пр. От вътрешната политика не бяха се оплаквали, освен някои, които бяха поменали за „свободата на словото“ и на които царят беше посочил белите колони на „Ле Там“. От разговорите, които имахме с Багрянов, той даде идеята да се разшири консултацията, като се запита народът по тоя начин камарата трябва ли да си иде. Неудобното според него е, че Кьосето е разгласил, че не ще тая камара още отпреди три месеца, и сега ще кажат, че това се прави за негова прищявка и че по-добре е да бъде други начело и да се разпусне камарата и се направят нови избори. Възразих му, че тая камара не прави чест на българския народ, който я познава повече като обирачи, и не може да се мисли, че някой ще заплаче за нея, особено след като грижливо се подбере всичко свястно в нея и му се даде път в новата камара. Царят каза, че е най-добре да има нов председател, но ако няма такъв, то ще бъде Кьосето. Питаше го царят кой ще организира изборите, като няма сега вестници, и кой ще подкупи той — посочи той на „Зора“, „Утро“ и „Заря“, които беше чел и те седяха на канапето до него. Севов каза, че то е лесна работа, и оставиха този въпрос, а после и Багрянов си отиде и остана да приказваме за подреждане на листата. Съгласихме се да останат на местата си Кьосето, Недев, Божилов, Филов, Даскалов и Багрянов, а да влязат нови: Габровски[2] — правосъдието, Загоров[3] — търговията и Василев[4] — благоустройството, и Димитър Илиев, на когото царят после ми изпрати портрета и днес дойде Надя да вземе анализа. Първите трима бяха препоръчани от Севов. Не казах нищо, защото се чувствувах много уморен, и гледах да се приключи работата. Остана да вика Кьосето неофициално, след това и официално, след което да се свърши и с камарата, докато още не са усетили Стойчо и сие какво им иде на главата. Говорихме, ако Кьосето случайно сметне да стане председател Калфов. Също Кьосето да смени дипломатическия апарат, като даде на Калфов, Стойчо и др. някои дипломатически постове — ставаше дума за Буров — Париж, аз поменах Кимона за Москва, Стойчо за Париж или Рим, а Калфов като познат — за Рим и пр…

         Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза:

         — Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите — защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски…, с лекомислието на Мушанов, с Щуротиите на… забравих, с кръволочествата на Цанков…, а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил. Затова съм сега по-малко съсипан.

         Когато се видяхме, одначало аз му казах, че сега трябва да се премери, за да види колко е налегнал от мъдростите, които е набрал от разговорите, а след това му дадох да прочетем една глава от книгата „Ла вий пур ла тут-панс“ (тая глава), която царят чете гласно и казваше:

         „Така е, така е.“

         — Това да ни бъде за камертон — казах аз, като свърши; наистина до края вървяхме добре без сблъскване в тия пет часа разговор.

         Когато вече смятах, че отговорихме това, което можеше да се отговори, казах му, ако има някои промени, нека се обади, което той обеща да стори непременно, като ми разправи, че не иска да ме пусне по тоя път и врата, понеже през тях някога влизал Тодор Александров[5]… Мислех си и аз и той, горкият, колко компромиси е трябвало да направи, докато се отърве и запази трона си досега… Бог да му помага и пази… Разговорите бяха интересни и разнообразни, но аз съм още уморен; не зная поради що и не мога да си спомня подробности. При това и нощес се събудих в 2 и половина часа с чувство, че някъде се прави заговор и нещо нечисто и опасно и срещу държавата, а също и за мен… Такова нещо отдавна не бях преживявал…

         Чаках днес да дойде известие за кабинета; досега, докато пиша, още няма. Колкото за разговорите с държавниците, те бяха много интересни, още повече че царят имитираше някои, и то поразително в говора и маниерите. В това отношение той има поразителен талант — и памет, разбира се, необикновена. При записването ще пиша това, което си спомня, и то не ще бъде много, но все пак е по-добро от нищо. А има неща, които би трябвало да останат да ги знаят и другите, пък и поколенията, защото в интимните си разговори нашите държавници се отплесват много и говорят работи, които на друго място и време не могат да се чуят, например, когато Н. Мушанов признава, че се е срещал 5 часа с Дамян Велчев и той плакал, че не е военен министър, че го изиграл Кимон (а то царят посочил Пенчо Златев[6]).

         Сега (26.X.) ще си запиша, доколкото си спомням това, което е останало в главата ми от онова, което ми разправи царят за политическите мъже. Реда, по който ги е приемал, разбира се, го забравих и ще ги пиша, както си ги спомням поне по най-важното, което на мен ми е направило впечатление. Мошанов Ст. за себе си не е говорил, поддържал е Кьосето, но царят ми каза, че той казал на Георги Марков да говори за него. Окото му е било пак раздвоено. Бил е хитър и внимателен. Хвалел Кьосето, за да разбере противното, царят не се поддал на тая уловка и го оставил в неведение. Ал. Цанков е бил тоя път по-човечен и ненапомпан, каза царят, че не е имал време да го напомпат. Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати. Чувствувал се е донякъде виновен за неговия скандал там, където щеше да „вдига завесата“, но царят се е отнесъл внимателно с него. Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях — Гичев[7], Буров и др., са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен — да се намесят те… Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и друг не може). Между другото е казал, че Дамян („Виждате ли, Лулчев!“ — удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев.

         — То беше моя работа — каза царят — която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо — виж каква съдба…

         Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, че работи със своя баджанак Вергил[8], който е по-сърдечен човек. Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков[9]. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета да се бори за народните свободи на печата и пр. Царят му показал вестник, там с бели полета от цензурата, той не искал просто да разбере. Във всеки случай царя му е говорил доста меко и го е поутешил.

         Кимон е бил сдържан и коректен повече от други път и царят го е изслушал внимателно, за което и аз лично го бях помолил. После царят му обяснил някои работи, които той не е знаел, например разговора с Потьомкин, който обвинил царя в максимализъм, а той му казал:

         „Ако бяхме максималисти, щяхме да искаме Санстефанска България и пр.“

         Царят имитираше Кимона точно и тъй съвършено, че аз, който съм срещал Кимона много (по-рано), ми се струваше, че слушам Кимона лично.

         Кимон държал цяла реч за осъдените. Царят му казал:

         — Аз едва ги спасих от Вашите собствени закони — даже въпреки тях! Аз Ви казах да оставят една вратичка, Вие не искахте, а видяхте колко скоро попаднахте под тяхната тежест, добре че ги не изпълнихме, инак те нямаше да бъдат живи.

         — То е Ваше добро.

         — Ни най-малко — възразил царят — не съм мислил за мое добро, а съм мислил за доброто първо на държавата, после на народа ни и най-после и за тях самите…

         С Недялко Атанасов са говорили повече и ми каза, че му е разправил как в Търново ги е отървал Недев да има второ Дупариново[10] изчезване, как Неделковица е дохождала и пр. Аз му казах как предния ден Недялко дохожда и как аз му казах, че него няма да го викат, и как той полусърдит си отиде… Царят се смя, това направих, защото исках и да отбия мисълта, че съм го наговорил нещо, което, разбира се, щеше само да подбие стойността на Недялко.

         Пастухов също беше говорил, но беше оставил впечатление на теснота.

         Михаил Маджаров[11] си е запазил ума, също и Тошев, който с един крак е в гроба. Казал му хубави съвети за Русия и неутралитета. Маджаров е говорил около час и половина, един анализ много добър. Царят ми каза дословно почти целия разговор и след това впечатлението си:

         — Стайнов е само тялото, Маджаров е умът. И Кимон оттам взима, и владиците — също! Лулчев, това е тъмният център на България!

         Славейко Василев[12] е говорил средна хубост, но дал съвет да се обърне внимание на социалната политика, за която и аз му бях говорил. После пресяхме резултатите и те бяха: Кимон, държавник, който може да работи, Гичев, способен, ако не беше толкова егоист, но все пак положителен за работа, Стойчо също, но да отиде в дипломацията, Калфов — също, даже говорихме да замести евентуално Кьосето, ако почне много да рита, Пастухов може да работи още, Недялко също е удобен даже и за дипломатическа служба, приятелска, в Сърбия или Турция, Буров празен, но за Франция може да бъде; другите може да се смятат вече като изостанали, ненормални донякъде (Смилов[13]), крайно дребнав и (Петров Георги[14]), стари по възраст и пр. Значи от 16 човека годни бяха 5–6 и той е съгласен да се турят на работа, което остана да уговори с Кьосето. Изобщо е съгласен с принципа, че всичко годно трябва да се впрегне в тоя мъчен момент там, където ще бъде най-полезно.

         Имах намерение да запиша повече разговорите, които той почти дословно с репликите ми говори, но нямам тая памет. Пък и не се сещам нещо изключително, макар че са били разнообразни и някои от тях доста язвителни.

         * * *

         Среща с царя на 18.XI.1939 г. във Враня

         От 9 до 11 и половина часа

         Още на 15 т.м. дойде Севов, че го пратил царят, който беше в Кричим, да ме пита какво да прави с Кьосето, който искал да отлага изборите и да управлява без камара. Това ми се видя много глупаво. Казах му да каже, че най-напред те нямат право да отменяват указа; после, когато се взе това решение, условията бяха по-лоши, отколкото сега, когато и Турция, и ние разпущаме част от запасните. Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара. Това забелязах и в Недев, който беше преди два дни при мен. Наивните вземат мнението на разни чиновници за това на народа.

         — А пък — казах му — даже да мисли и народът така, правителството не може да увисне във въздуха, защото утре тогава може да си иде заедно с царя — 11 души са само!

         Правителството, което се къса от народ, е изгубено! Три години съм пял на царя, докато докарахме камарата! Казах на Севов, че искам да видя царя да поговорим върху социалната политика, докато не стане късно. На 18-и отидох.

         Царят ми говори за своята обиколка на войниците, от която беше много доволен, защото се лъсна дирникът на тия, които много претендираха, а са се отчуждили от войска и народ. Разправи ми няколко случая с офицери, които не са знаели даже къде им е дружината, лошото състояние на запасните войници, особено работници и бедни селяни, които са били лошо настроени. Той говорил с тях, влизал по английски между редовете. (Това е установено в Англия, пък и аз си казах „те са умни хора, чакай да го направя“ — и видях това, което се бяха опитали да го прикрият…). Резултат от това е, че са се разкрили доста недостатъци, видяхме се, че не сме готови, че има много още да се работи.

         Десетина офицери пратил без всякакъв висш съвет по домовете си. После заговорихме и за Кьосето и за неговите колебания. След доста говорене и на тая тема, като не остана ненамесена и Наталия, в която кухня имало чучур (казваше Севов — подкуп значи). После извикахме и Севов и му каза царят какво решил сме — да се срещне Кьосето с мене да си поговориме, да се разберем с Буров или с царя ще върви, после да го вика и иска от него депутати, които са негови, а тия, които са за държавна програма… и да му каже, че ако пие от много места вода, ще го заболи коремът. Нако не ще да слуша, да си иде. Севов каза, като го запита царят как да устроим свиждането с Кьосето, да се види, той, царят, по-рано, после аз, още повече че Кьосето го е страх от Лулчев и няма да иска да се види. Аз казах на царя, че той е домакинът и че е негова работа да нареди това, както намери за добре. Остана да вика и дошлия от Белград Попов, за да не го плаши Кьосето с външни обстановки. Говорих му преди това за социалната политика, която не е много хубава, защото правителството, освен че нищо само не доставя, но и което доставят търговците, и него им взима и го разпределя произволно. А при това и Народната банка е турила нови данъци върху всяка доставка, без всякакво основание взима за себе си проценти, без да си е мръднала пръста за нещо. Фабрики вече се затварят поради липса на материали. Иде зима. Работниците са на улицата. Ще се правят избори, а може да излязат и на улицата от глад… Произволи и подкупи на всяка крачка. Казах му да тури и Боев за директор. Каза, че ще го види и тогава. Останах с впечатление, че между мен и царя има сянка някаква, но аз и не се помъчих да я разсейвам, защото това е опитна интрига. На тръгване го запитах той ли е искал Андро да отиде в Германия да се грижи за работниците, които Багрянов изпрати на заколение. Каза ми, че това не е негова идея, но той я е одобрил, понеже искал да се помогне на тия нещастни хора, които пишели писма нему и на сестра му, а Андро бил енергично и лудо момче, та щял да уреди тая работа, понеже ги използували и после изхвърляли, а като нямало какво да правят, гладували. Аз разбрах, че това е работа да се махне Андро и да остана сам, и Недев също, та да ни ударят по-лесно. Да се смъкне омразното Кьосе и да дойде техният приятел… Докато съм бил при царя, Багрянов ме търсил и кандардисвал Андро да се смъкне Кьосето, защото налагал хора, които не са за депутати, и пр. Вечерта дойде при мене да ме попита да си даде ли оставката. Казах му, че не е време, че Кьосето ще кандиса или ще си върви. После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София!

         Останах отвратен от всичката тая работа и ми се бяга на някъде; да не чуя вече и за цар, и за министри, и за подобни нужди политически…, омръзнаха ми и ме отвратиха. Догнуся ме. Мислех да отида в неизвестност, та да не може да ме види никой от тях. Разбрах, че съм оставил божественото за човешкото, и ми се поиска да се отърся от това завинаги.

         И ако можа, ще го сторя не от егоизъм, а защото мисля, че това не е моя работа. Това е увлечение от моя страна. Бог да ми помага да изляза от тая каша веднъж завинаги. После се върнах и говорих с учителя. Част от гореказаното записах.

         * * *

         Среща с учителя на 18.XI.1939 г. След срещата с царя

         Записах само част от това, което ми говори (към 12 часа, обед).

         Те гледат външните причини, а не где е изворът на причините… На Недев прозорливост му липсва. Енергичен, но в дребните работи, големите не може. Най-големите спекуланти не хващат, а дребните. Справедливост трябва. Не са турили и предупреждение да има. Всеки може да те изнудва, както ти не си и предполагал. Сивите плъхове в корабите, като искали да ги унищожат със студ в кораба, променили цвета си — станали бели! За всички закони да има една комисия, която да следи как се изпълняват, за да бъде полезен законът… Злато да бъдем, а не позлатени ни иска светът.

         Да се напише една книга за българите, в която да се опише, първо, какви са отрицателните черти на човека, отличителните черти на добрия и най-отличителните черти на лошия българин. Да се каже, че силният човек всичко носи, а слабият иска само леки работи — по 1 кг захар — по-големи не може. Англия и Русия страдат от една и съща погрешка. Англичаните спрямо слабите са жестоки, а спрямо силните — меки. А пък славянинът обича много да се хвали, като направи едно добро — на нас. Ние ви освободихме! Щом Англия направи една погрешка, Русия почна да дрънка саби, че ще върви в Индия… А англичаните подтикнаха Япония и дойде Мукден. А то в славяните няма опасност, а в Бога от откровението — това са англосаксонците — едни други се бият. Голям шпионаж и големи подкупи има в България. Шпионажът не може да се спре — той е спасителната клапа на казана — без него ще се спука казанът. За в бъдеще да се не мешате в избора на хората за министри; царят ще си избере хората, а ние ще му кажем кой за какво е годен, каква работа да работи. Тая работа не е лесна. Черната ложа е още силна, не е сдала властта. Разхлабена е, но не е победена. В Германия на шпионите им режат краката. Но при тия условия може и без да е шпионин, да отрежат краката на човек. Когато в обществената дойдоха да ме гледат какъв тип престъпник съм, като ме измерваха, то те бяха сами престъпници… Престъпник престъпника разбира, и праведният — праведника. Търсят силни хора, но кой е силен? Който е умен, добър, умен и справедлив — това са силните хора! При възпалението на една буза отвън имаме горещина, но вътре е студ. И тогава чрез вода и компрес се изпъди студът отвътре. Има и електрически студ, когато изтича електричество, тогава температурата не е ниска, а се чувствува студ. Гдето се образува електрическо поле, има студ, а където се образува магнитно поле, се чувствува топлинка. Електричеството й е скържаво, не дава, то събира, а магнетизмът дава; едното е движение от центъра към периферията, другото обратно — поле на движение. Не обича — електричество; обича — магнетизъм. Не може да ходи — вързан е в краката и ръцете. И като го освободя, ще тръгне. Научил се да пие, а ще го отучи, като отиде на нивата да работи, и ще се отучи. В природата ще ти дадат един недъг, за да го изправиш и добиеш силата. Един пил 25 години, а после като чел Евангелието, отишъл в кръчмата, взел вино и чаша вода. Пил водата, а гледал виното.

         Добрият човек е по-силен от лошия. Но злото не е естествено. Виж един крадец колко трябва да мисли, да наблюдава, а за доброто колко е по-лесно, не се изисква никакви наблюдения, пазения и пр. На невидимия свят трябват праведници, проводници, работници на земята.

         * * *

         Срещи

         На 30.XI.1939 г. бях отишъл на Витоша и там в хижата ме извикаха да отида. Намерих Багрянов, Стоил и Севов. Бяха ми казали да повикам Недев, но аз бях им казал, че вероятността да дойде е малка и наистина той не дойде. Говорихме около час и половина. Важните въпроси бяха за кандидатстването на Ганев, против когото беше Багрянов, и какво трябва да се прави вечерта, когато ще заседават. Той си каза съображенията и ме пита да ги каже предварително на Кьосето или да ги долага направо. Казах му, че по-добре е насаме и след това да бъде общо. Приказва ми и Севов против Кьосето, че трябва да си върви, и Багрянов мислеше, че няма място в тоя кабинет, и пр.

         Казах, че не е сега време да се сменя правителството, че изборите трябва да се направят, а после ще видим какво ще бъде. Севов беше много блед и ми се виждаше покрусен, говореше за заминаване нанякъде в Германия и пр. Казах му, че ще се минат и тия работи, и после ще говорим.

         На 1. XII. Багрянов дойде в дома със Стоил Стефанов и стоя около 4 часа. Каза ми какво е станало в Министерския съвет за Ганев и как Кьосето въпреки мнението на 9 министри пак настоял за Ганев. Кьосето изплю вече камъчето, каза ми, а то е, че и Багрянов не бил министър и него трябвало да не се допуска да става депутат и че искал някои, които били по-енергични и пр. Каза, че не знае какво да прави, и затова е дошъл да видим какво да реагира. Казах му направо, че да си даде оставката не е разумно, защото, първо, не е време и при това се и чака, за да го окепазят, като му пратят човек за следствие да видят къде е изхарчил милионите, които му се отпуснаха. Това го доста стресна и той каза, че ще се опита да направи това, което ще го посъветвам, но какво да прави, когато сега днес Недев заминава в Тетевен да избира Ив. Петров[15]. Казах му, че тоя човек го зная от зет си, който беше в Тетевен, че не е добър и че ще видя да се срещна по въпроса с Недев, като се върне. Каза ми, че Кьосето го искал.

         — Ще видим — казах му аз.

         Тогава ме пита има ли смисъл да отива по конференции сега по градовете. Казах му да отива, но да се пази да не поменува нищо политическо, защото и без това има вой против него, и говорихме за подробностите.

         На 4. XII. дойде вечерта Недев и стоя около 3–4 часа. Говорихме по обиколката му; каза ми как стои въпросът в разните места с кандидатите и ми каза откровено, че ще бъде хубаво да кажа за някои на Кьосето аз, тъй като и аз го съветвах той да не влиза в конфликт с него, а аз да уредя работата. (Между другото на планината Севов ми каза, че царят му казал, че поменал на Кьосето за среща с мен, а той категорично отказал — с това започна и искаше да ме настрои против него, но аз му казах, че графата „лични“ е последна в моята книга.)

         На другите въпроси се дадоха задоволителни отговори от страна на Недев и той е настроен доста добре и смята, че ще издържи до края добре.

         По разговора, който ми предаде Багрянов, поисках подробности и Недев ми ги предаде другояче. Видях, че имаше голяма доза субективност в предаването на Багрянов. Може би понеже беше засегнат и без да иска, подсилваше някои страни от тоя разговор, за да звучат както му се иска нему. Остана да каже на Кьосето за Ив. Петров, за Дуров[16] и Серафим Георгиев[17]. Към 11 часа си отидоха Андро и Тошко, който беше дошъл, за да предаде какво са говорили със Севов, който го извикал и който настоявал аз да съм се не месел за Куртев в Нови пазар, защото Сл. Василев и Кожухаров Тодор[18] и Цанков книга щели да издават против мене. Ако изнесат истината какво им казал Тошко, а ако не е истина, то няма да се отнася до брат ми.

         Питал го дали Недев ще го изпраща в Нови пазар и дали му е дал писмо. Той му казал, че не му е дал, тогава той, Севов, му казал да иска писмо от министъра. „Аз началника си не мога да уча“ — му казва Тошко.

         Въпросът е бил да се въздействува на Тошко да не ходи, а също и на мен да се посвия малко, но аз по-рано казах на Стоил по същия въпрос както ми говори, а сега го повторих на Недев.

         Не ме е срам от съветите, които съм давал. В България има мир, хората се не убиват, жените имат права и тия, които искаха да бесят, не обесиха, а при Цанков 23 000 българи паднаха убити… Сега братството не е тъй малко и слабо, за да искат да ни съсипят. Слабия огън вятърът го гаси, но силния го само раздухва.

         На 5. XII. сутринта към 8 часа дойде Христо Статев да ми каже, че Кьосето сам поискал да отида да се видим в 4 часа следобед. На уреченото време отидохме в тях на булеварда. Обувах си за пръв път галоши тая година и влязох в салона му с тях. Той ни чакаше на вратата и ме забеляза и аз го наблюдавах, но доста умее да се владее. Говорихме повече от два и половина часа по най-различни въпроси. Понеже бях изучавал портрета му, то сега ми беше известен; ъгълът на лицето му е доста добър, но цветът сочи на голямо окисление (много киселини, сдържани огорчения), доста силна и добре прикривана амбиция, която не е в много възвишено поле, но съдържание има, спекулира с държавни идеали, но същината на идеалите е сведена в нишо поле.

         Без да е партизанин и дребнав наглед, той беше дълбоко… Започна да се извинява, че не той не е искал да ме види, но не сме се разбрали. Царят наистина му казал, че той чакал аз да го потърся и аз като не съм се обадил, и пр. на тая тема. Аз го слушах, после започна разговора, който имаше няколко главни точки, които аз сега ще отбележа не в същия ред, както се водеха, а както си ги спомням. Първо за пакта със Сърбия, че е сключен със Стоядинович, а не със Сърбия. Той поясни, че е отишъл, говорил със Стоядинович, но той не го е насърчил, а после е говорил с Павел и после обяда, когато той мислил, че нищо няма да излезе, той отишъл насаме със Стоядинович (Павел), а после го извикал и него и му казал, че ще бъде. Вторият въпрос беше, че е издал нашите спатии на турците и те са играли с тях в Румъния. Той не отрече отчасти, че това е така, и ми разправи подробно как е говорил с турския министър Сарачоглу, като е минавал през България, и му е казал нашите претенции, които не бяха тайни, и той обещал да се опита да стори нещо, но румънците не се съгласили и когато той отишъл в Анкара, после всичко уж било много добре, но се намесили англичаните и пр.; това той разправи с най-големи подробности. После му казах, че се носи слух, че е комарджия, че отнема време на министрите в заседание, като го няма никъде по 5-6-9 часа.

         Той отрече да е комарджия, а за времето обвини и тях, че му го отнемали. Казах му за Ганев мнението си, а също го предупредих да се не връщат в камарата Дуров, Серафим Георгиев и Иван Петров, които са отречени хора. За тях нищо се не каза. Разговорът мина на много други теми. Оставих му две книги от учителя. Стори ми се уморен човек и огорчен, във всеки случай по̀ държавник, отколкото партизанин. Разговорът беше интересен, но не го записвам, че нямам време. Имаше и много въпроси, например, загдето беше казал на Красновски, че му е натрапен кабинетът.

         На 6. XII. дойде Надя да ми каже вечерта за среща с царя. Откара ме Севов. Срещата трая от 7 до 9 и половина. По пътя Севов ме попита дали са дошли за телефон. Казах му, че ми искат близо 6000 лв., които аз нямам, и ще се откажа.

         — Няма да се отказваш. Парите ще се намерят — каза той.

         Янков излъгал министъра си, че ще трябват 20–30 000 лв. Той му казал, че да го направи и после да докладва! Казах му, че ще видя, но днес (8. XII.) дойде Стоил Стефанов и ми донесе от Багрянов заем от 6000 лв. за телефона. (Поръчах го.) Във Враня ме посрещна Кирил; царят беше при децата. Дойде после и ми се извини, закъснял 5 минути. Колко е по-учтив, макар че е цар, от мнозина други. Въпросът, как той го нарече, е домашен, за който ме е викал. Прочете ми едно писмо на момичето, което придружава царицата в Италия и което аз по-рано го бях лекувал — царят го беше пращал. Царят ми каза, че тя искала трето дете, но той казал да пита баща си, после той се съгласил да отиде в Мюнхен да я чоплят (израз на царя) при същия професор. С нея отишло само това момиче, което именно пишеше. Царицата е била много нервна, естествено състояние в такова време и операция и е говорила много работи и тая го пишеше, като мислеше, че прави услуга на царя. Най-лошото беше особено една фраза, която много ядосваше царя. Според това писмо царицата щяла да има менструация към 15 т.м. и щяла да дойде към 13-и в София и казала, че пет дена нямала да пусне царя да излиза от стаята й, а ако той имал работа, тогава брат му щял да го замести… Това беше такава гнусота, че царят се чувствуваше отровен съвсем. Казах му, че това не е нищо, че по Стария завет и това е ставало, че може да го е приказвала от нямане какво да каже или пък изопачено е предадено, че тя ще се поправи, но трябва време и пр. Проклета е и това си е. Но духовникът й тук умря, зъболекарят й Джераси, който я почиташе и обичаше, и той, виж как погина…

         — Ами сега какво да правя? Тя ще ме изсмуче, като дойде. Тя е луда.

         — Няма нищо — казвам му. — Тя не знае, че Вие знаете намеренията й. Напишете едно писмо на бабалъка си, той Ви обича. Пишете му, че се намирате на един кръстопът. Опасности отвред. Бъдеще неизвестно. Какво той ще Ви посъветва като по-опитен. Телефонирайте на жена си да чака това писмо и да го предаде лично на баща си и тя да донесе отговора. Понеже тя няма да знае, че Вие знаете намеренията й, инак ще си дойде по-рано. То това ще я забави два-три дни и когато дойде след 15-и, положението й ще бъде друго.

         Царят се съгласи на това. После минахме на него самия и аз му говорих за гимнастиките и режима, който трябваше да поддържа, да бъде здрав, като спазва някои окултни правила и гимнастики. Той обеща, че ще ги прави, защото, казвам му, макар че си три пъти доктор (закачах го с новата му докторска титла), тия работи слабо ги разбирате. После минахме на политиката, казах му, че съм се видял с Кьосето и какво сме говорили. За някои работи ми се смя, като му казах, че съм го нарекъл в очите комарджия. Опасяваше се, че като съм казал, че ще го замести, щеше Божилов да не почне да го яде… Приказвахме по тая среща почти час. След туй пак почнах да му говоря за социалната политика, за работниците, които ги изхвърлят на улицата, а иде зима и избори, за банката, която е загазила в германски води.

         — Разбирате ли нещо от финанси?

         — Хич ме не бива — каза той откровено.

         — И мен ме не биваше, но сега уча. Викайте някой, който разбира, но трябва да се тури ред, нека Ви упъти. Сега тъй трябва система в държавата, обединение на управлението.

         — Това е работа на министър-председателя — каза царят.

         — Тъй е, но като го не прави той, други. Вие ще трябва да го направите! Аз може да Ви помогна в случая.

         — Добре, Лулчев.

         Казах му, че ще му дам някои образци, по които той да настои да върви работата. Той с радост се съгласи. Много се безпокоеше за това, което става с Финландия, и като се свърши, дали няма да тръгнат към нас… Казах му, че това щеше да стане с нас, ами отиде на север.

         — И аз имах това чувство, че щяхме да имаме правителство в Бургас на Кимона срещу това в София…

         — Да пази Бог — казвам му — нека върви на север това. Може би след Финландия ще им мине и на русите малко охотата.

         Приказвахме за Луков, за Лаврентиев, а за Лойд, който и на него направил тъмно впечатление… Човек, дошъл да купува…

         Безпокои се много и за децата, по-голямото е малко болно.

         — Но все пак къщата е тиха, а дойде ли тя, всичко ще се обърне наопако. Девет години как сме женени, а не мога още да свикна с нея — казва ми той и разговорът почва пак на тая тема. Изобщо беше много разнообразен. Но Кирил ме пита със загриженост как го намирам, че много нервен бил и не можел да си намери място (пък то, види се, от писмото е, което и нему не може да каже)!

         Измъчва се много царят. Пък и другите се измъчват не от работа, а от препятствията, които един другиму си правят. О, адът е тук, виждам го с очите си. Личните цели, себични чувства, егоизъм, лъжа — ето кое го прави. Всеки прави паяжини за други и преди всичко сам се оплита в тях!!!

         Колко съм благодарен на Бога, че ни е дал светлинна да виждам поне, ако не и да вървя по правия път… Не ми се иска да записвам тия интриги и дреболии, за да не издребнея и аз самият. Мъченици на себе си и на времето си. Дано Бог на всички помогне да прогледнат и да заживеят в нов живот. Амин!

         * * *

         Среща с царя на 9.XII.

         От 8 и 20 до 10 и 10 сутринта в Стоянови

         Разговорът почна още преди да сме влезли в стаята, защото той каза на Надя да дойде в 12 часа да представели новата учителка на децата и ме накара да пипна главата му, че горяла от огън. Пипнах го, като го благослових да има в главата му мир и светлина! След това вече разговорът продължи по тоя повод — за царицата, за идването на сестра му Надежда, за омразата на царицата към Кока (Евдокия) и прочие семейни работи, за които аз му давах обяснения, че царицата не е лоша, но господарят й е тоя, който иска да разделя. Любовта съединява, а другият е, който иска да разделя, че той не трябва, освен с любов да подхранва, ако не иска да засилва лошото и пр.

         Това продължава доста време, защото се свърза с други обяснения и аз го утешавах с подходящи думи да не се поддава на тия временни работи, като му казах, че за себе си аз мисля, че ако това е последният ми ден от живота, то няма да обръщам внимание на дреболиите. Посъветвах го, понеже е мъчно време вече и моите сили са ограничени, да се срещне с учителя, който може да му бъде полезен в много работи. Каза, че ще си помисли, и започнахме наново пак за царицата. После вече минахме на новите предложения на русите. Понеже снощи идва Багрянов вкъщи, той беше ме осведомил за тях и аз му казах, че това е за вътрешно употребление и трябва много да се внимава, защото, казвам му аз, те с първите предложения бяха направили погрешка и сега искат да я поправят, защото на народа се каза, че вярно е, че русите дават баница, но искат да се сбием с комшиите. А народът ще стои без баница, но да има мир. Та те сега с тия предложения казват, че те не искали да се бием, а само да ни покровителствуват, че криво сме ги разбрали и, пр. (Вчера по обед Севов ми донесе оригиналния текст да го прочета изцяло.) Казах на царя да не бързат с отговора. Най-напред да видят дали и него ще издадат на партизаните си тук в нас и по тоя начин ще се разбере по-ясно какво искат, защото казаха, че Хитлер възразил на Молотов, че те са влезли в Румъния, но поканени, а те не са поканени в България… Та да не правим, макар косвена, покана, с която ще се оправдават… После пак ще им се отговори, защото тяхното възражение ни дава нови по-благоприятни позиции. После това вече му заговорих, че докато стават тия работи, трябва да се обърне внимание и да се подобри положението на народа, селяните и му разправих за магариите на разни комисии в Плевенско, Пловдивско и пр.

         — Вярно, Лулчев — каза ми той — и аз го видях, докато бях сега във Варна, и затова повиках военния министър, за да поправи тия работи; на една 70 000 армия турили обоз 1/2 милион! Казах да ги спрат и даже върнат.

         — Добре де, това сте направили, а не дойде ли Ви наум да потърсите кой е направил тия глупави нареждания? Че той и утре ще ги направи пак! Тук не е въпросът за отмъщение, ами за махане на подобни донкихотовци от такива отговорни места. Те ще предизвикат утре катастрофа! Те обезверяват народа, съсипват вярата и добитъка му и по тоя начин ще го направят негоден за моментите, когато ще има нужда от него. Пратете ги такива по домовете им и пр. — Говорих му на тая тема доста дълго. Питах го дали знае, че скривалищата са на границата и са пълни с вода и че за нищо са негодни, а се похарчиха милиарди за тях. Няма ли отговорни в тая страна?

         — Прав си, Лулчев — каза ми той — и аз мисля много за това, но какво да правя?

         — Какво да правиш ли? По-решително трябва да се пипа! Първо направи външната търговия държавна, да престанат негодуванията срещу вълците, а също и да се поправят работите, защото сега Германия повиши своята марка, понижи нашия лев, повиши своите стоки, засега за тютюна дава с 5 лева по-долна цена, значи бие ни с 4 точки понижение все. Това не може. Държавата трябва да тури база на външната търговия и да я качи, съответно нашите стоки според техните при постоянна стойност на марката, а за вътрешната търговия за местните произведения да се определи максималната печалба, не както е сега; и при неиздържане да се конфискува предприятието и стоката, а не като сега. А който открие укритото или неправилно взетото, да взема 1/4 от стойността. — Доста дълго му говорих по тоя повод. Той каза, че е съгласен и че ще говори на министрите, но аз съм искал нещо, което той нямал, защото той можел да говори като Малинов, но не можел да реже като Савов.

         — Добре де, като не можете Вие, ще турим други.

         — Да, с манталитета на Генчев или Луков, или Дамян Велчев, но после къде ще спрат, не се знае.

         — Не Ви трябва от мечка ремичка, поне засега. Работете с тия хора, само им кажете ясно да почитат народа, да го не мъчат и обират без нужда, да го не съсипват, че е грехота, и утре, ако той се озлоби и скочи отгоре ни, да знаем, че ние сме криви за това…

         — Какво да правя? Ще се разбягат министрите. Най-първо заекът (Багрянов) ще избяга, после Митаков[19], а Божилов един милион пъти ще избяга.

         — Абе, като избягат, други ще турим, хайде де, няма да останем без министри! Който остане, той ще работи съвършено. Но да скръстим ръце и да чакаме да ни изловят без гащи, е срамота и грехота. Тоя народ заслужава повече грижи за него и няма защо да дойдат работниците прости да се учат на главите ни да бръснат, когато и Вие разбирате какво и как трябва да се прави! Повече не може така. Всички на местата си и на работа. Това ще искате от министрите, а те от всеки чиновник — почит към народа, зачитане на имота, времето и здравето му, да не го разкарват и мъчат без нужда — там виждам аз престъпното, на което трябва да се тури край. Разчистете кметството заедно с кмета, гражданската деморализация с цялото й глупаво котило, защото те не разбират, а само объркват работата. На всичко това (което аз говорих много пространно и красноречиво) той се съгласи и обеща да вика министрите и да им чете каквото трябва. Не е въпросът за преследване, на когото и да е, а да се избягнат такива крайно зловредни по своето влияние работи както станалите при мобилизацията и пр. Обеща няколко пъти, че това ще стори колкото може непременно. Тогава му заговорих да пише писмо на английския крал да го помоли да се сключи мир, за да се не унищожава цивилизацията, богатствата на хората, че парите може да се употребяват за подобрение на бита на хората, за да се избегне социалната революция, че по-добре е с отстъпки да се запази животът, хората, че най-после всички сме християни и пр. А също и на Хитлер да пише, че Германия няма смисъл да се бие повече, защото никой не се съмнява в мощта й, и ще трябват сили за новия ред и пр.

         — Да — каза царят — аз мисля върху това. Вие и по-рано ми бяхте казали.

         — Но ето, Коледа иде. Ако може да сторите нещичко и Бог да Ви благослови, защото ще отървете живота на хиляди. Пък най-после ще имате една хубава позиция утре да им кажете, че ги поканихте към мир, а те не щяха и изгубиха много, защото държавите единично няма да решават, а пък ще трябва общо и пр. — Той обеща, че ще стори и това…

         Като се върнах при учителя, който ми говори доста дълго, но аз записах само нещичко (повече от час и половина).

         Едно време и Наполеон беше подпомогнат да реформира Европа, а щом взе да си прави династия и пр., отиде на Света Елена. И с Хитлер ще стане същото, ако не издържи. Англия беше обещала да направи справедливи промени и се помагаше, но сега като не издържа, търпи тези бедствия… Сега в Русия е личният егоистичен егоизъм. Господ като не е на земята, няма го и на небето; в Германия — колективният личен егоизъм. Новото в света е божественото — да даде съответните блага на органите за благото на целия организъм. Нали е казано, че като дойде Христос, всички ще го видят. и сега да им кажем една тайна, тия, които са го разпънали някога, тия ще го видят сега (защото те са тук). Германската политика е модернизирано еврейство… Евреите… Христос, като мислеха, че ще работи за тях… Царят, като пише, нека каже, че каквото му е казано, е станало — и сега ще бъде същото. Божествената правда е много строга. Ето какво стана и с този (Кирчо). Той не плати на тия, които нападнаха Изгрева — да се бие по задницата може!

         Казах му, че аз не дадох тогава. Учителят каза:

         — Баща, който е пощадил сина си, не употребява пръчката — той ще яде боя, това е закон. Христа го не пощадиха, а го пратиха, за да влиза в положението на хората. Войната е такова наказание. Един божествен език — хора ранени, осакатени, неразбрали божествения (език) закон, най-голямо безобразие е това, а те говорят за отечеството, дават им кръстове и пр. и все за народа, а то е за забогатявания. Разправяха как в царска Русия един търговец подарил 100 000 одеяла за войниците, а после пак му ги дали обратно — изкрали ги. Корупция…

         Не може ли в нас да се въведат инспектори на честността, за да се проверява колко се изпълняват законите, да се инспектират чиновниците, за да се взимат мерки… Сега трябва практически умствени деятели, да държат сказки и проповеди, религиозни — от какво може да произлезе благото на един народ — светът ще се поправи с най-прости средства на сложните лостове. Животът учи: маймуните си правят живи мостове, за да минат реката. Кой ги е учил? Сега машината е сложна — да се опрости и ще действува добре с по-малко загуба на енергия — не е в сложността, а да се предава по-добре енергията. Хората на земята се заблуждават, обличат се с богатства, пари, говеда, а като дойде смъртта, колко малко остава от всичко това! — то е скритото, на което може да се разчита — ще остане семката, която може да възстановява. Сега Багрянов, който е Венерин тип, търси пътя на най-малката съпротива, но той нищо не прави да го намери, а иска да бъде пътят на най-силните съпротивления — най-лекият.

         Всяко семе расте, само да знаеш де да му турнеш семето навреме.

         Между другото, като се разправяхме с царя и аз му казах да преведе полковник Борис Димитров от Плевен, че му е верен офицер, и той казваше „Да“, но разбирах, че само ми приказва, а дали ще го направи, му казах:

         — Ама мнозина казват, че Вие повече почитате и внимавате на тия, които Ви лаят и псуват, а към истинските си приятели не искате и да знаете.

         — Нали знаеш, Лулчев — каза ми той — с нестабилните барути трябва човек да внимава, за да не стане взрив.

         — О, да, разбира се, но помислете, че с това може да насърчите и други да станат нестабилни…

         — Да, не вярвам… приятелите са си приятели.

         — Горко на приятелите тогава…

         -----------------------------------------

         [1] Става дума за съпругата му. През 20-те години името на Л. Лулчев е замесено в един от шумните и загадъчни софийски процеси, когато по най-жесток начин е убита съпругата му Гела Лулчева, която била фина софийска дама и преподавателка по пиано. Тя е убита от ученичката си Малина и нейната майка Стойна Тимева, за да ограбят скъпоценните й бижута. Убийците са разкрити, осъдени на смърт, но скоро помилвани. Върху Л. Лулчев остава да тегне сянката на съмнението, тъй като е известно, че той предсказва години преди убийството на съпругата си, че тя ще умре от насилствена смърт. След смъртта на съпругата си той се отдава в служене на „Бялото братство“, като живее скромно и в уединение в Софийския квартал „Изгрева“.

            [2] Петър Габровски, министър на железниците, пощите и телеграфите (1939–1940), министър на вътрешните работи (1940–1942, 1942–1943).

            [3] Славчо Загоров, министър на търговията, промишлеността и труда (1939–1940, 1940–1942), депутат.

            [4] Димитър Василев, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1939–1940, 1940–1942, 1942–1943, 1943–1944).

            [5] Тодор Александров, виден деец на Македоно-Одринското освободително движение, войвода, член на ЦК на ВМРО (1910–1924).

            [6] Генерал Пенчо Златев, деец на Военния съюз, министър-председател (1935), министър на войната (1934–1935, 1935).

            [7] Димитър Гичев, политически и държавен деец, ръководител на БЗНС — Врабча 1, министър на земеделието (1931–1932) и на търговията, промишлеността и труда (1932–1934), министър без портфейл (2 септември — 9 септември 1944).

            [8] Вергил Димов, деец на БЗНС, секретар на БЗНС — Врабча 1 (1931–1932), министър на благоустройството (1932–1934), на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на железниците, пощите и телеграфите (2 септември — 9 септември 1944).

            [9] Стоян Костурков, обществено-политически и държавен деец, ръководител на Радикалната партия, министър на просветата (1918–1919, 1945–1946), на железниците (1931–1934), учител.

            [10] Спас Дупаринов, деец на БЗНС, юрист, депутат, редактор на в. „Земеделско знаме“, министър на правосъдието (1923).

            [11] Михаил Маджаров, обществено-политически и държавен деец, публицист, министър на финансите в Източна Румелия и на войната (1919), на външните работи (1919–1920), деец по Съединението, член на Народняшката партия, депутат, член на БАН.

            [12] Славейко Василев, политически и държавен деец, министър на благоустройството (1926–1930, 1944), депутат, полковник, един от ръководителите на Военния съюз и Съюза на запасните офицери.

            [13] Боян Смилов, политически и държавен деец, министър на правосъдието (1923), на търговията (1931), деец на Националлибералната партия, депутат.

            [14] Георги Петров, политически и държавен деец, министър на търговията (1931–1932).

            [15] Иван Петров, депутат от Ябланица.

            [16] Д-р Дуров, депутат.

            [17] Серафим Георгиев, депутат, секретар на Съюза на обществените служители.

            [18] Тодор Кожухаров, политически и държавен деец, журналист, деец на Демократическия сговор, министър на съобщенията (1935), търговията (1936), депутат.

            [19] Васил Митаков, юрист, министър на правосъдието (1939–1942).

           

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×