Jump to content
Ани

10. Срещи: 27. I. 1940 г. - 25.V.1940 г.

Recommended Posts

Среща с царя във Враня на 27.I.1940 г.

         Говорихме върху няколко въпроса. Посрещна ме Кирил, който намираше, че Германия лошо прави — разбрах, вятърът не е за Германия. Казах на царя, че поради това пращаха тук Де Корен, Лойд и гибралтарския владика, но понеже не можеха да го кандардисат и да се справят с него, то може да се споразумеят с други на негова сметка да се отърват от него. Казах му също, че след Белград време е да се отърве от Кьосето. Ако има нещо хубаво — да иде да си почива, ако няма, да се замести с други. Остана да говорим това след 4–5. II., когато се видят резултатите. Той ми разправи за двамата англичани, аташето по печата, който му е приятел, и военното, с когото са тоже познати и който се опитвал да го плаши, и на когото той е казал, че е по-добре било да се получи Добруджа с благословението на Запада, отколкото с това на Изток, но понеже са закъснели, то да се не сърдят на тия, които са се родили от руско-турски войни, че сега гледа пак към Русия. Изобщо хубаво им е говорил, но го забравих, защото го записвам след няколко дена. Той намира, че съм отровен от въздуха на София, и ме посъветва да изляза вън някъде, че съм си дошъл без бинокъла. И аз му казах от самото начало, че съм дошъл да приказваме по човешки, а не за изследване. Казах му също, че съм излязъл от границите си, понеже трябваше да се задоволя с това да гледам портрети и почерци и да определям характери, а той сам да си ги прави, ако иска говедари или министри, негова работа. Мене после ми беше дотегнало с тия интриги, които правиха, а също и това, което погоди Кьосето на Недев с избирането на Гето Кръстев, а също и с това, че Недев не можа да разбере и да постави Кьосето на мястото му. Когато царят му каза за Министерския съвет и пред другарите си да каже какво му е казал царят, той за по-добро отишъл при Кьосето и тоя му изигра както трябва играта и после му хвърли кривите дърва на него… Бог да им е на помощ, но мене ме догнуся от толкова интриги и никаквици и ми се иска да се махна нанякъде поне за известно време… Гнусота страшна, невъобразима е това, което наричат политически, живот… Бог да пази България! Преди два дена, на 31-ви, царят беше пратил един доклад, писан за него, явно тенденциозен. Казах му да кажат „мерси“ и че мнението съм си казал по въпроса. Идат много хора и никой нищо не знае. Хора на Кьосето разправят, че ще излезе Недев и Багрянов… Едно разбрах: че само Бог е пазил България досега!… Такъв егоизъм и слепота, рядко съм мислил, че има, а то всеки държавник бил образец на това. Отвратих се. Бог да ми помогне да съвладея себе си и да си почна пак това, което трябва да се работи. И нужник да е, все пак някой трябва да стисне нос и да го чисти…

         Сили да ми даде Господ само и разум, за да мога да изпълня волята Божия както трябва за негова слава и общо добро. Амин!

         * * *

         СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ И ЦАРЯ

         4.II.1940 година, преди да тръгна за Варна. Учителят казал на Андро да не отивам, но той не ми каза и когато приказвах с него, аз не знаех, че желанието му е да не ходя никъде.

         Теоретически не се учи. От погрешките ще опитате нещо, което другаде не сте могли да (научите) опитате. Грешките се допускат, защото сме свободни. Доброто е от Бога, а страданието е от нас.

         1874? (6)[1] Англия се отклони, като се свърза с България; с една погрешка тя разпокъса Санстефанска България и поддържаше Турция. Страданието на България се дължи на Англия; чрез Турция тя искаше да заплаши Русия сега. Ако беше оставила Санстефанска България, нямаше да има… щеше да изпълни божественото. В 1914 година България искаше да тръгне с Англия, но тя я изпратиха със съюза, за да има бариера между Русия и Цариград — не си поправиха погрешната и сега няма да бъдат победители. Първата заповед е — свободата на всички народи и има Божи промисъл, което не може да се измени. Те (англичаните) станаха причина за болшевизма и да паднат 2 милиона руси жертва. Английската политика е на кръстопът и трябва да се изправи. Еврейският народ бе избран народ, но като не послуша… Англия трябва да даде хода на християнството и сега се намира в големи противоречия. Ако беше създала с България, щеше да има благословия. Англия насъсква славяните (чехи, Полша и др.).

         На 4-и тръгнах, на 5-и бяхме с Андро във Варна, беше пролет, много хубаво и на 6-и се върнах в София. На 11-и ме вика царят, а преди това ми изпрати по Севов писмото на Багаров, с което псуваше Багрянов и Недев, и писмото на Багрянов, с което си казва мнението за положението. Виждах се с Багрянов на 10-и и с Недев на 11-и вечерта тук у дома.

         * * *

         Среща с царя на 11.II.1940 г.

         От 8 и половина до 10 и половина сутринта

         Във Враня валеше силен сняг и духаше силен вятър.

         Занесох му като подарък една диаграма в рамка на всички бюджети от Освобождението на България до 1938 година. Гледахме я доста време и той ми разправи за при кой финансов министър отговаря кривата. После седнахме и започнахме разговора. Запитах го какво му е впечатлението от Белград. Каза ми за срещата си с турчина Сараджоглу. Много са галантни, учтиви и това не ми харесва. Каза, че говорил на Кьосето, и нямало какво да ме отегчава, но като му казах, че имам време и искам да чуя по-подробно, той ми каза, че като отивал в Белград, запитал Кьосето колко българи имало в Добруджа и той му казал 200 000, а после като запитал Гафенко, той му казал 150 000, но като настоял, той му казал, че може да са 200 000, та от това вадел заключение, че можело нещо да се постигне, но маджарите били виновни и те искали и пр.

         — Прави турчинът пезевенлък, но дали за това няма да хвръкне Дервищката могила? — каза ми царят загрижен.

         — Ами видяхте ли и Метаксас[2] какви ги приказвал вчера? — запитах го аз.

         — Да — каза той — това иде още по-дебело да подчертае, че нещата са съвсем несигурни. А прочетете какво прави румънският крал — среща се с най-върлия си противник.

         Царят го прочете на глас. Тогава му казах:

         — Какво има да чакате от такива несигурни правителства и хора? Не е ли по-добре да минете на друга линия? Нашето положение не е по силата на един балкански пакт, а на европейски. Имаме щастливия случай, че и двете воюващи страни са съгласни върху това, че ние трябва да сме неутрални. Това е милост Божия за нас. Сега остава, като имате предвид, че Германия се бори против тия договори, а Англия и Франция обещаха нов ред, по-справедливо е да оставите балканската политика и да кажете, че когато се решават другите европейски въпроси, тогава ще се пращат и нашите, защото нашите съседи и да искат да ги решат, не зависят само от тях. По тоя начин нашият въпрос ще се вдигне до европейска значимост. Ще кажем, че сме докрай неутрални, да са спокойни и да почне вътрешно заздравяване и организиране стопанско и военно. Кьосето да си иде и да дойде нов човек с нов курс. Кой да го замести, Божилов? Сега, понеже ще бъдем с всички добре, турете „Филов“, та кой как иска да бъде „англофилов“ и „германофилов“… — Царят почна да се смее. „Това не ми е дошло на ума, но това, което ми говорите, ще го мисля и ще видя как да го направя. Но с Кьосето как да процедирам?“

         — Вчера дохожда Статев да ме моли от името на Кьосето да Ви моля да го освободите вече. Казах му, че дъновистите съвети не дават вече… Ще му кажете да си почине, защото той пак може да трябва, но повече размествания не правете, защото е опасно, нека се конструира и събрание, камарата, тогава, ако искате, сменяте другите, но по-рано не си отваряйте две работи изведнъж. — Казах му защо Багаров е против Багрянов — за увеличение на цените на розовото масло, поради което той, Багаров, изгубил от капариране 900 000 лв., и Сирко Станчев, поради искане от Багрянов на минимални цени за гроздето, под които да не може да се купува.

         — Да предизвикам ли чрез оставка излизането на Кьосето.

         — Защо? По-добре си му кажете да иде да си почине…

         После ми говори за военните — генерал Ангелов, за Михов[3], за варненския владика, който идвал при него и който той мисли, че е боледувал от сифилис, и пр. Каза ми за друг гост, на който името не ми каза, който е приказвал против Стефан владиката, против дъновистите, че уж царят една вечер идвал и се кръстил в лагера на дъновистите. Смях се от сърце.

         — Не се кръщаваме. Аз самия от 20 години не мога да стана дъновист, Вас лесно Ви направиха.

         — Стойчова работа е това, той мисли, че като масоните и Вие се кръщавате 2.

         — Че и масоните се посвещават, не се кръщават.

         Царят ми каза:

         — Е, хубаво, по-рано ме правеха пияница, развратник, педераст, после, като се ожених и нямах деца, триперлия, сифилистик, импотентен, после пък какво не още, сега дъновист, но после пак какво ще има след това, луд?

         * * *

         Ваше Величество,

         Изпращам Ви книгата „Благословение“, която току-що излезе. Моля да ме извините, ако нещо в нея не Ви хареса — намеренията ми са били най-красиви с искрено желание да бъда полезен.

         Прилагам още две брошури, които смятам, че могат да Ви бъдат много полезни за бъдеще. Бих молил да прочетете „Новият ден“, а от другата — страниците 115–120 (даже ако сте ги чели вече, хубаво е да си ги припомните, защото може би някои мисли ще ми дадат добра подкрепа в близко бъдеще).

         Прилагам и две резюмета, от които, мисля, ще може да почерпите нещичко, ако си сторите труда да хвърлите поглед върху тях.

         От хубавите цветя — хубав мед!

         С почит: Люб. Лулчев

         11.III.1940 г., София, Изгрева

         * * *

         Срещи с учителя

         На 24. III. 1940, 4 ч. след пладне по негово лично повикване и в двата случая.

         I.

         Ще трябва да кажете на царя, че тая година 1940 е критическа. Вероятно е и полит… да се усили.[4] Да бъде добре осведомен. Англия направи погрешки още в 1878 година в Санстефанска България, като направи една погрешка, че се намеси в едно божествено дело (програма) в 1918 год. туриха…; в 1914 год. подшушнаха, че ще бъдат благодарни, ако отидем с Германия… Справедливост трябва, Англия трябва да поправи своите погрешки, иначе не пише добре за нея.

         Трябва да се каже това на царя по околен път и да внуши това. Ако може на Англия, на английския крал да даде съвет. Ще му кажеш:

         „На Баща Ви даваха съвети, не послушаха, видя сетнините — та и те да сключат мир, защото чрез война няма да спечелят. Да използуват… с Русия — инак най-богатият — Англия — ще плаща в края на краищата.“

         Можеш да му покажеш писмото на Драганов… Божественото начало за… самообразованието на децата (паневритмията и приложението й). Всичко това са законите в природата и трябва да се приемат без разлика, откъдето и да идат…

         Сега политиката на Англия се обърна срещу нея самата. Северните държави дадоха добър пример, Турция сега само…

         Ще му кажеш: „Правите една сграда, не туряйте гнили дъски. Ние сме за здравите греди… Приятелство с всички народи. Но тя (той?) няма да примирява, но да даде добър съвет, той може да го даде и знае как. Всичките мъчнотии ще се преодолеят с волята (помощта) Божия!“

         * * *

         Среща на 26.III.

         11 часът предобед

         Трябва да му кажете, че за него тая година е критическа. Тая година има писано да придобие нещо. Много умен трябва да бъде, за да спечели. Той ще трябва по околен път да разбере, ако в Англия са готови да послушат един съвет, да не го подозират, че е шпионин — странично да даде съвет. Всички сега говорят за това, което не е сега — хитра политика. Солени ще им излязат сега 14-тех точки на Уилсъна[5]. Продадоха кръвта на падналите за 125 милиарда контрибуция. Сега невидимият свят ще им тури контрибуция и за руската и германската кръв. Сега е борбата между двете ложи. Адептите на източните народи, те разцепват, те подтикват към война европейците, внушават им да имат стълкновение на интересите, да се омаломощават европейските народи. Внушават на Англия опасността от Русия, която е напразна. Сега Англия насъскваше Германия против Русия, но Хитлер преодоле… Сега дърпат Мусолини. Сега са на тясно. Подкупите играят. Трябва да се въздействува. Англичаните са досетливи — когато бяха арестували Ганди и го затвориха, казах им да го пуснат и го пуснаха веднага. Те имат нужда от съветници. Ганди прилага Толстоя, воюване без пушки — умират, без да се бият.[6] Когато добър човек умира, той е като бомба — влиза в лошите хора — само тях засяга. В християнството така се създадоха мъченици.

         Сега е критическа година за царя — не да се плаши, а да бъде разумен. Създадени са много противоречия, които мъчно може да се предвидят и избягнат. Избиването на комунистите в България беше английска политика. Разделението на Санстефанска България, детронирането на Александра, изпъждането на Фердинанда беше все английска работа. Англичаните не можеха да дадат по-добър съветник на Хитлер от Фердинанд — сега той държи с Германия, а син му с Англия…

         Ужасен е политическият живот — най-низките престъпления са там — с един обед или закуска може да те принесат жертва на боговете…

         * * *

         Среща с царя на 5.IV.1940 г. във Враня

         От 8 до 10 без 1/4 предобед

         Пред един вой срещу дъновистките, организиран от запасните офицери, политици и подкрепян от Севов, който искаше да вземе цялата власт в ръце около царя, около един и половина месец не ме приемаше (от 11.II.). Поотдъхнах си от интриги и от отрови и можах да дойда на себе си, защото беше нещо страшно. Интригите се плетяха и летяха по всички посоки. Легенди се носеха, преувеличени съзнателно. Четяха на планината книгата ми и търсеха под вол теле…

         Както и да е, засега това мина поне временно и царят преодоля тая треска и пак ме повика, и тоя път някак по-официално. Разговорът се води върху няколко въпроса: той ми описа приема и разговорите си с депутатите в двореца при тронното слово и че тия церемонии внесли малко успокоение в англичаните. Казах му, че учителят ми е казал, че сега тая година за него е критична, че трябва да внимава, може да придобие нещо, ако е внимателен. Да туря здрави, а не гнили греди. Да пише на англичаните, че е по-добре за тях, ако разрешат въпросите на зелената маса, защото ще станат големи разрушения и пак по-богатият ще плаща както винаги… Той ми каза, че същото е говорил на Рендел при тръгването сега и че на масата му е писмо до Грейс, което ще занесе Момчилов и което е в същата смисъл. Каза ми, че Момчилов е импрегниран в англофилство и „без да ще, ми издаде, каза царят, че жена му е ходила със сифилистичен мъж“ (искаше да каже, че му издал тайни, без да иска), а именно че банкерите и фабрикантите не искали войната, защото се опасяват от финансов крах и взимане надмощие от работниците; войната я искат тия, които са между колониите и държавата майка и Интелижанс сървис, които влияят на слабия цар мимо правителството и по тоя начин има раздвояване на властта, което вече е опасно. Говорихме и за тукашните англичани, за офанзивата им тук и пр. Той ми говори за срещата си със Сакаров, която траяла 3 часа и която аз схващам като кокетиране с левите за всеки случай. Аз го насърчих в тая посока, понеже и те са българи (говорихме и за Дюкмеджиев[7] и Захариев[8]). Странно, че и Сакаров се е обявил срещу мене като дъновист, на което царят възразил, че той, самият Сакаров, е бил близък с чичо ми, който пък е давал сведения за глупостите на широките… Подозирам, че Севов го е курдисал, за да си постигне целта, която лично не е можал (същият тия дни беше курдисал смяната на Тошко, брат ми, но като се обърна вятърът, започнаха да говорят за повишение вместо за уволнение)… Аз се правя на балама, защото зная, че има един Бог, който всекиго ще постави на неговото място според безкористието и делата му… После аз си говорих по някои въпроси, по които бях донесъл и книжа и ги дадох на царя. Едно изложение за нашето финансово положение, което сега е много лошо поради високия курс на марката, която всеки момент може да изгърми. От това, което ми каза, разбрах, че той знае това, ами правим евала на германците, за да вземем оръжие, а те са ни залостили с 2 милиарда, които имат да дават и нищо не дават, а и с други 4 милиарда марки, които може да станат утре нищо…

         Дадох му също сведения за един хитър трик на Божилов, който уж за производителите, а всъщност подари 50 милиона на захарните фабрики, за които отрече да влиза в управителния съвет; на другия ден всички вестници известиха, че е преизбран там… след подаръка… Друго, му обърнах внимание срещу опрощавания на 480 милиона, с които се облагодетелствуват разни „наши“, вчера опрощаваха милиард — на селяните взимат котли и черги, а на тия господа, прочетох му факти, се опрощават със стотици хиляди и даже милиони — как са им ги давали, ако не е имало него насреща… Четвъртият въпрос беше за задължителната ваксинация от 1 април, за което му поисках да се отмени веднага, защото ще съсипят с тия инжекции народа. Дадох му литература и му посочих факти, някои от които той лично знае. За говедата дават премия и заплащат умрелите при инжекции, ами хората как ще ги заплащат? Нека стане факултативно. Обеща да стори това. (Интересно съвпадение, откак се отделих от него, се юрнаха такива закони за данъци, за мобилизации, за насилия върху човека — по-рано ги въздържахме тия работи.) Между другото му казах за това, което беше казал Сакаров на Сирко Станчев и на което присъствувал брат ми. Когато Сирко излъгал нещо за Казанлиев и брат ми казал (това на приема в двореца), че това е лъжа, Сирко се отметнал веднага и почнал да твърди и обвинява Казанлиев за обратното, което е било факт, а думите на Казанлиев лъжливи — за престолонаследника Сакаров му казал: „Хайде, мълчи (на Сирко), тебе те е яд, че царят не ще да те види тебе, ами иска да види жена ти и детето си“ — и Сирко избягал. Това казах на царя и той каза „Ама така ли му казал“ и много се смя, но не възрази нищо, нито се смути, от което разбрах, че това е една истина, която той може би мислеше, че и аз отдавна зная… На два пъти започна да ми се оплаква от царицата, но аз не давах хода, като му казах, че сега вече ще дойдат още по-мъчни условия и само божественото може да ги изведе на прав път. Да го търси в себе си и да следва гласа му. Радвам се, че прекара дъновистката треска в спокойно време, че трябва да се вдигне над всички тия интриги, че може да не може да приемат учителя за учител, понеже още не са дозрели, но ако отречат законите, които той е донесъл, ще загинат. Те трябва да ги опитат. Като ги прилагат. Хорските мнения в тия бури нямат смисъл и да си не прави илюзии. Само божественото е, което може да го спаси — да го търси дълбоко в себе си вътре и да го следва! Обеща. Видя ми се позаякнал вътрешно. Но сега аз вътрешно не се прилепям както по-рано — сега му казвам и го оставям той да си решава задачите, а по-рано се впрягах аз и се много измъчвах. Сега, слава Богу, видях погрешните си и той самият ще върви по-добре. Бог да пази и помага!

         * * *

         Срещи с учителя и царя

         На 25.IV.1940 г.

         С учителя в 7 и 30 сутринта

         Ще му кажете на царя, че той трябва да бъде най-умният в Европа сега, ако иска да успее, инак ще закъса. Да спазва природните закони, принципи и факти. Това е организираният свят — в хаоса другояче седят работите. Те сега се чудят и мислят, че ние всичко сме минирали, а то е божествено, което им препятства. Хората не са фактори на живота, те са като прашинки. Не е мантията, която прави царя — мантията е последно нещо — парадната форма. Трябва да действа с вяра, за да не се поддаде. Всички сега в Европа са напечени и Англия също е на ръжен. Русите водят хубава политика. Царят трябва да оправдае доверието на невидимия свят. Не само да расте, да цъфти, но да даде и добър плод. Ако вършат добре, всичко ще завърши добре. Трябва да се поопечат малко — ние знаем какво ще стане, няма да им кажем — нека се поопекат малко… Защото, ако спечели сега Германия, ще спечели насилието, ако спечели Англия, ще спечели лицемерието и лъжата — та кое да избере човек? Ще трябва да се подрязват — ще дойдат до уравновесяванията между двете, ще дойде и хубавото.

         * * *

         Среща с царя във Враня на 25.IV.1940 г.

         От 8 до 10 часа сутринта

         Разговорът започна с това, че ние не сме се виждали отдавна и че хич го нямало, съвсем съсипан бил и пр. Разправи ми, че имали телеграми от Швейцария и от Америка, че Румъния стоварила войски на границата, както по-рано във време на войната. От проверката се оказало, че това е така и румъните не отказали. Тогава той свикал Филов, Габровски, Попов и Даскалов и започнали съвещание и искали да направят мобилизация. Попов искал да вика Мушанов, Цанков, Калфов и други бивши, за да се съвещава с тях. Аз не се стърпях и казах:

         — Та това са бозаджии, а не министри, ако от толкова малко губят главата си. Това е срамота. Пред нас има Сърбия и румъните не са прегазени, те от какво се страхуват? Или това е само предлог на тия господа, които са всецяло в ръцете на спекулантите, да внасят само повече паника, за да си вършат далаверите. Това е престъпно. Вие трябва да не се поддавате на това. Вие трябва да бъдете човекът, който до последния момент трябва да запази най-голямо спокойствие. Ако има нещо опасно, ще Ви се каже. Но дотогава не се поддавайте на никакви такива влияния. И без туй се вършат доста глупости, които струват толкова скъпо на народа.

         — Да, и аз имах това впечатление и затова се противопоставих на всичко това, още повече че сме пред Великден и ще внесем смут в народа. Тогава накарах ги да се откажат от тия първи намерения и решихме следното: първо, една окръжна нота, с която събщихме за положението ни с Румъния до великите сили; после поръчахме да се изпрати Шишманов до Кьосето в Италия да се срещне той с Мусолини и да пронюха нещо; после да се срещнат с Лаврентиев, който отива в Москва на доклад, и да го запитат как те мислят, без да издават картите си, какво мислят те, ще им бъде ли безразлично кой може утре да ни прегази и пр. Към сърбите да се направят изявления, но да се не даваме всецяло в ръцете им, за да не станем разменна монета, с която те може да си послужат или към турците, или към германците (защото Попов искал да им обещае транзит оръжие от Турция, ако има нужда, и по тоя начин ние сами ще се дадем в ръцете им, ако обадят това на Германия, и пр.). Също да се направи едно малко частично стягане и повикване на нови войници на север — всичко това одобрих, като пак му повторих, че тия министри са играчка в ръцете на спекулантите, че те даже не си дават отчет за това, което в момента правят, и че затова той трябва да бъде буден и да държи къса юзда повече отвсякога досега. Той ми каза, че би искал да прави така, но бил останал повече отвсякога сам. Нямал хора, че почнал да мисли да не е станал луд — толкова му се виждат някои хора около него несериозни.

         — Е, да видиш какво значи да стане човек умен — казвам — това е, като да стане връх самотен, да няма с кого да се разбере. Но това нека не те отчайва. Нима Христос не счетоха за луд. Я чети. Ако беше чел Щайнера, щеше да го знаеш, и му говорих по тоя повод доста, за да може да се поуспокои малко и да разбере, че той като овчар ще минава изпитанията си със стадото заедно.

         Говори ми за жена си, за сестра си и за брат си, които сега, вместо да му помагат, са намерили да му правят въртели. Че и една стара симпатия го издала на мъжа си и то му дошло от невидело. Посмяхме се, но се поуспокои малко след разговора, който мина пак на държавна тема. Каза ми, че Рендел е обещал, но дали Англия ще удържи на декларацията си да зачита неутралитета ни, докато другите ни зачитат с…

         Говорихме върху общото положение. Посъветвах го да държи по-тесен контакт с американския пратеник, който е интелигентен човек и при това не е заинтересуван и ще му даде добри сведения и съвети. Но казах му и това, което учителят е казал за него, и добавих, че той трябва да внимава много да се не поддава на това, което гони само своите странични лични интереси, и че трябва да предпочете да има несполука в своя личен живот и сполука в общото, отколкото обратното. Личната жертва ще се наложи, но заедно с това и ще има общо повдигане. Каза ми, че понеже говорил на Сакаров, че Мошанов Стойчо му писал едно писмо, в което се оправдавал, че той не е бил говорил срещу дъновистите и пр., царят обеща да ми го изпрати по Надя да го прочета. Пак сведох разговора за големите спекулации, които се правят, както с боба и др., и му казах, че трябва да се стяга, инак ние ще се разнищим от главите. И той го вижда, но какво да прави, като всичко, на което посегне около него, е все гнило, и ми разправи за Груев и пр. и сега нямал с кого да узнава какво става около него. Карал се и с Генчев, нарекъл го мошеник и пр. Заговорихме за Румъния пак и той каза, че не знае къде е сега Карол.

         — Където щяхте да бъдете Вие, ако бяхте обесили Дамяна — казах му аз.

         — Да — каза той — щеше да бъде много лошо…

         — Да, и аз не зная защо Вие тогава не послушахте да бяха го глобили само 200 лв. за нарушение на граничните правила и да бяхте го пуснали… А Вие почнахте да се борите с един циганин. Но от тая борба циганинът може само да се хвали, но Вие какво спечелихте?

         — Нищо — каза царят… — И с тоя въпрос трябва да се ликвидира по някакъв начин. Да, че инак се създават мъченици — каза царят.

         — Псевдомъченици — казах аз. — Пуснете ги при първия удобен случай… Това е съвсем празна работа, в която Ви въвлякоха „приятели“…

         — Да — каза царят и се замисли.

         После минахме на нови теми за него лично и неговите изживявания, а после върху Багрянов. Той ме запита дали Багрянов по мой съвет е отговорил така, виждал ли съм го?

         — Не — казах. — Отдавна не съм го виждал.

         — Той и на Филов не е казал какво ще отговаря. Чуден човек. Защо се приравни с Иван Петров? Че аз, ако бях на негово място, щях да кажа само, че на въпроса ще получат осветлението при разглеждане на бюджета му, а сега той се приравнил с него. Други можеше да даде тия осветления…

         Изобщо царят, изглежда, съжаляваше за тоя инцидент. Аз му казах, че това е организирана кампания на Кьосеивановщината и че както се отърва от главата, така трябва да се поставят на мястото и останалите от тайфата, ако иска да има ред и мир, но конкретно не говорих по тоя въпрос, защото е още рано — да си покажат и вече рогата, че после…

         Дадох му и новата си книга „В светлината на учителя“. Той ме запита някак виновно и по детски:

         — Има ли ме описан и тук?

         Аз се засмях:

         — А, не, тук не. Но имате ли нещо да се оплачете, жалби и претенции, за описаното в „Благословение“. Четохте ли го?

         — Четоха ми го. Нямам какво да кажа за оплакване.

         — И при колата?

         — Да, и тоя случай хубаво е предаден, доволен съм, няма оплаквания. — И се засмя.

         — Ами това Ви е най-хубавото качество, изнесено там, демократичността, да се грижите за всички, да слизате и се разбирате с всички, а тука сте изнесени, както сте си.

         После разговорът мина върху детенцето, което беше срещнал случайно Симеончо, пожелахме си всичко хубаво и се разделихме.

         Туй, което засяга личното, не го пиша, а част от разговора и позабравих, защото го записвам след 4 дни. Научих се, че Багрянов е отговорил под подтика на Севов, но дали последният му е казал, че царят го иска, това не съм проверил. Изобщо Севов играе странна роля в много случаи, но Господ да му е на помощ.

         На 10.IV. н.г. царят беше пратил една шифрована телеграма до Париж, в която се казваше, че Михайлов[9], който бил още в Полша, с нарочно лице пратил известие, че България е вече с Германия и предлага, като тя тръгне във война или още в мобилизацията, той да вдигне бунт в гърба с ВМРО и срещу това иска френците да се съгласят да се обяви независима Македония с българската част и гръцката, а от сръбската само Битоля да се вземе… Френците, които издават това на Балабанов[10], казали му, че като несериозно нещо те се отказали.

         * * *

         Среща с учителя на 12.V.1940 г.

         7 и половина часът сутринта

         Повика ме учителят и между другото ми говори следното:

         Въпросът беше за един селянин от Кулско, ако се не лъжа, който беше пратил писмо до царя, че иска лично да му каже нещо, много важна тайна, която на други не иска да каже, като прилага разни удостоверения, че е нормален, че има имот, че е благонадежден и пр., като казва, че ако не е важно неговото съобщение, да му вземат имота от 50 декара и да раздадат на бедните. Личи си, че е религиозен човек, някой, който е чел Библията и мечтае за пророчески дарувания.

         Учителят каза:

         Да се изслуша. Да се… човешкото на място и божественото на място. Където трябва, да се тури.

         Тази война е война духотворна. Духовете на тъмницата и духовете на светлината си дават едно сражение. Спорът е, че светлите духове искат светлината да е за всички, а тъмнината да е отчасти за всички. А тъмните — че тъмнината е за всички, а светлината е отчасти за всички. Конкретно и двата лагера имат аргументи силни, само че не знаят, че тъмнината не може да работи без светлина. Всичката работа на тъмнината е да не пропусне светлината в някои области. А светлината иска да изгони тъмнината и студа и където и да бъдат тъмните сили, да излязат… Хитри са… шпиони имат. Всичко се туря в действие.

         Заговорих, че царят вчера беше пратил да ме пита чрез Севов какво да правим с амнистията по повод на едно запитване в камарата. Учителят каза: „Право на бащата е да прощава и той трябва да види кога…“

         Заговорих за благословения, която искат да конфискуват, и после минахме на други въпроси. Нашето духовенство трябва да внимава да види какво стана с църквата в Русия, в Германия. Хитлер постъпи с католиците католически и с евреите по еврейски — расовата борба, нали те се смятаха за избран народ… На това право най-добрите, най-справедливите на земята трябва да дойдат да управляват. Управляващите, които бият?…, а сега иде пак Христос. И те? Те са раздвоени. Тя, войната, не зависи вече от хората. Народите не са свободни, както в миналото. Англия търси Франция за помощ, Германия — Русия. Всяко благо от Бога излиза, от най-чистия. Аз имам всичко и не се нуждая от нищо. Аз се радвам на божественото благо и желая те да се радват на него. И те ще познаят това — тоя, който внася мир в семейството, в обществото, в държавите, той ще дойде не от небето, а отвсякъде — и от ума, и от сърцето, и от душата, отвсякъде ще дойде Христос. Сега това е обсадата на Ерусалим. Тогава 60 000 евреи бяха разпънати на кръстове. Бог поругаем не бива. Християнският свят трябва да изхвърли лъжата. Който народ изхвърли лъжата и тури справедливостта, той върви право, той е правоверен — справедливост, разумност и добрина да се турят като основа. Доброто е във физическия свят; справедливостта — в духовния свят и разумността — в божествения. Това е достъпно за ума им. Ако упражненията на паневритмията се турят, светът ще се оправи. Във физическия свят те нямат нещо по-съвършено от тях — ще турят музиката да им заповядва и ще почерпят божественото благо… А те сега казват — и ние може да измислим упражнения… 2. Не да измислим, а да внесем божия порядък във физическия свят — няма какво да измисляме… Зад онова, което съм казал, седи божествената истина. Зад светлината седи свещта, слънцето… светлината има потенциал светлината… Във всяка свобода (говорих му за величини с разни степени на свобода — математиката) бързината се увеличава, светлината в ума и силата на волята и топлината на сърцето. Нулата може да се увеличава сама и да се намалява сама (говорих му в теорията на познанието за определяне координатите на тангентната точка). Като се смали до крайния предел, идва до единица, която е мярка на всичко. Като се тури пред или след нула, показва увеличение или намаление, показва направление и дали се увеличава и намалява. Заговори ми за носа и неговите форми във връзка с горното: формите на носа показват какви са били принципите — при основата горе; законите — в средата и фактите — долу при ноздрите, които са действували. Принципите освобождават, законите ограничават, а фактите принуждават! Този и други много материал, който има, трябва да се разработи от Вас, да се отдели във всички науки патологичната страна — във всички науки и в политиката, и в религията има сега патологична страна и здравословна, има болезнени и здравословни състояния. В болезнените състояния има повече енергия, отколкото трябва, и не е организирана колкото го има — пресищане. Германците отвън ги стесняват, а те отвътре се разширяват. Трябва да се канализират те — англичаните се оказаха късогледи — те сами са версайлтови. Те тикнаха русите и германците в крив път. Англия трябва да изправи тия погрешки. Чем — стая — който носи нещо, а Чърчил — чърч — черква или хладнокръвие (тълкуване на името Чембърлейн). Царят не трябва да ходи на лов вече — случая с офицера Обрешков във Варна, който счупва крака на гургулица, а след 20 минути син му — неговия крак с ловджийска пушка — изстрел, без да иска…

         Говори ми още много работи, но ми се свърши книгата, на която записвах, тя беше един лист, а понеже не го записах веднага, то сега не мога при преписването да си го спомня…

         * * *

         Среща с учителя и царя на 22.V.1940 г.

         С учителя 7 и 1/2 сутринта!

         Съдбоносни времена преживява целият свят. Какво би попречило на Англия и Германия да се споразумеят, защото едните и другите искат да се бият до победа. Това е война не на хората, а на ложите — на духовете. Хората са крепостите, а духовете воюват. Ще изслушаш царя добре и ще видиш как действуват и духовете в нас. Да видят как неспазването на един закон на справедливост каква реакция дава. Германия в своя неуспех, поправиха погрешните си, а Англия е инфант, заспаха на успехите си. Сега трябва да бъдат много умни, иде нещо хубаво, но трябва да бъдем много умни. Казват, че имало брой от „Таймс“, когото конфискували… пишело, че на Балкана имало едно гнездо… Ако европейските народи така воюват, те ще се изтощят, ще изгубят… ще дадат ход на жълтата раса. И тогава Китай и Япония, примирени, може да изпратят 40–50 милиона войници — какво ще прави Европа тогава? Трябва умни хора да видят злото. Сега искат да… на Германия, но то не е човещина. Бялата раса сега е като евреите, които не приеха Христа, когато им донесе любовта. Англия е хитра. Българите да бъдат умни, защото Англия и Германия може да се споразумеят и тогава и други ще пострадат, но, разбира се, човещина трябва. Ако са по-умни, добре ще е. Умни да бъдат, да изчакат. Да не къса плода, преди да е узрял, нито пък като презрее. Германия, като свърши там работата си, ще се обърне насам и на Италия няма да бъде добре. Небивала по жестокост е тая война. Те са неизбежни работи, Англия го подозира (царя) и те не са готови да приемат това, което той ги съветва. Французите пострадват за нищо и тогава. Англия е гъвкава в политиката, но постъпиха глупаво, като не дадоха на Германия колонии да се заглавиква — направиха най-глупавото — нагряват котела, а няма отдушник, една неестествена метода, защото ще пръснат котела.

         След връщането от разговора с царя:

         Англия я предупредих, но те не вярваха (че няма да спечелят войната). Лошото е в неразбиране на работите, че може да дадат преднина на източните народи. Сега, както вървят работите, един други се уравновесяват. Русия има да.[11] България колкото пъти е въвлечена във война, толкова пъти все са й съдрали кожата. Комунистите ги гонеха, а сега имат нужда от тях — гониха ги и в Германия, и Италия, и тук, а сега имат нужда от тях. Русите. Днешната война се дължи на източни братства, които втикнаха европейските народи във война, за да отърват техните си народи от европейски гнет (окултни братства).

         * * *

         Среща с царя във Враня

         От 8 и 1/2 до 10 и 3/4

         Говорихме главно по три въпроса:

         1. Сведения от чужбина — Цариград, Берлин, Италия и пр. за войските в Тракия; 2. за мерките, които са искали да вземат; 3. за искането на Даскалов да сменя началник-щаба X. Петков[12]; 4. за получени характеристики на министрите; 5. за разправиите между него, Евдокия и царицата.

         1. Накъсо фактите: имал сведения от Механджиев, същия, който го предупредил някога за преврата, че турците трупат войски, за същото имаше и други донесения. Германското аташе донасяше противното, но това не можеше да се вземе в сериозно. Калабалъкът бил около 360 000 войска, от които около 170 000 бойна част. В Кричим се събрали Филов, Даскалов и Попов и царят да разсъдят какво да правят. Военният министър искал обща мобилизация — за три места ще капитулираме с пари, дрехи, ботуши и разложение, казвам на царя.

         — Същото им казах и аз, че нашият човешки материал е добър, но не може да изтрайва без работа и останали да не се мобилизира, освен една дивизия.

         Посъветвах го да отправят едно писмо до турците да ги запитат как стоят тия работи и защо са тия войски, понеже ми каза, че английският посланик от Анкара дохождал да го кандардисва да се обменят нашият и турски щабове, а царят му казал „И вие се боите от Русия и ако ние направим тая обмяна, ще роди подозрение в Русия и тя ще засили пропагандата си тук у нас, а това не е и от ваша полза“ — на което той се съгласил, и понеже заплашвал, че тогава и турците нищо няма да ни казват…

         — Но казват ли поне нещо? — запитах аз.

         — Нищо подобно.

         — Тогава Вие ги запитайте, че по странични сведения, които може да имат за цел да ни скарат, има донесения, че те са струпали много войници. Коя е причината? Или ще ни кажат истината, или ще излъжат, но ние загуби няма да имаме, само ще им покажем, че ги третираме като комшии.

         Царят се съгласи да пробват. Казах му също да проверят всички материални складове, защото там е нещо невероятно гнило, а после дано остават да повикат хората при крайна необходимост.

         — Да, там е сифилисът на нашата армия, наследство от русите — каза царят.

         Напомних му за фалшивия гьон и подметките на ботуши, които опадаха на третия ден… На тая тема говорихме доста. Той каза, че ще извика военния министър за това (и наистина от вестниците видях, че на другия ден го вика веднага…) Драганов от Берлин даваше разни сведения за нашето положение и това на Германия. Казваше, че германците не са били весели от тия победи и пр. Каза ми царят, че и сърбите по-рано казали, че нямало сега като от 1915 година да ни оставят зад гърба си, а най-напред с нас ще се справят… Румънците оттеглили една дивизия по-назад и я пратили към маджарите. Така между другото ми прочете и от Поменов от Рим…

         Между другото стана дума, че на раздяла при съвет генерал Даскалов останал при царя и му казал, че Хаджипетков, откак го направили генерал-лейтенант, се забравил много, почнал да критикува, да не одобрява това и онова и изобщо не можело да се меле брашно с него, не искал смяната. Попитах с кого мисли да го сменя. С Лукаш[13], му казах, че смяна на началник-щаба не е засега за тия мътни времена, че по-добре е да се чака, защото такава смяна ще породи много съмнения в комшиите и за войската не ще е добре, че Лукаш е чех и не може и не трябва, още повече, като се знае съдбата на Чехия, няма защо да прикачваме нашата колесница към тяхната карма. Той се съгласи с това и каза, че и той тъй си мислел, но сега мислел за варненския Попов, който бил най-старшият, та да не можел и Петков да протестира нещо, като щял да го махне и изпрати в Плевен. Имай предвид неговата амбиция и дебелата му глава — и на тая тема приказвахме доста. Още като бяхме в градината при царя, че после влязохме в кабинета му, той ми показа едно писмо, пратено от някого до Евдокия с характеристика на 52 министри след 19 май 1934 година. Остана после да ги чета. В него най-жестоко са се отнесли с най-честните хора Сапов и Недев…, а Габровски го хвалят и даже пророкуват, че щяло нещо да става с него… гениално… После той ми разправи надълго за разправиите, които е имал със сестра си и царицата, и как можал да ги предума да се помирят и да се разберат. Много ми хареса неговото търпение и такт, с които се е отнесъл към тоя въпрос. Разправи ми и за една роднина на жена му, която е черногорка и която видяла в Станимъка как народът го посрещнал спонтанно и му казала, че сега разбрала, като видяла с очите си как го обича народът и как той без всякаква стража се движи навсякъде, но това, разбира се, не можела да го каже на Джо (Джована[14]), която знае само въздуха на вилата Савоя да диша и не може да разбира другите хора. За Даскалов бях му казал да го вика и да му каже, че е по-добре засега да не се карат, а да вземат принципно уж две становища всеки в една страна от воюващите, както правеха гърците, та във всеки случай печелят (защото и без туй те се карат, ами да не бъде на лична почва, ами да е уж на принципна… докато му дойде времето да си иде…)

         * * *

         Ваше Величество,

         Изпращам:

         1. Книжката за билките, която Ви обещах.

         2. Едно писмо, което схваща посвоему нещата за завесата на проф. Цанков.

         3. Характеристиките на министрите прочетох. По тях ще говорим лично. Нито похвалите, нито клеветите могат да прибавят или отнемат нещо от това, което той съществено има. Пигмеите от похвали не стават гиганти, нито великаните — джуджета от клеветите. Животът е, който проверява и дава истинската стойност на личностите и обществата. Принципите освобождават, законите задължават, а фактите принуждават.

         4. В Момчилградско в някои села мъжкото население е било събирано и му било „внушавано“ да се носи по нашенски, жените да хвърлят яшмаците и пр. работи, на които сега никак не им е времето… (това от военни е право).

         5. От Германия са дошли наставления в известни среди за едно представление „а ла Карол Румънски“ у нас — подробности устно.

         6. Едно оригинално „окръжно“ за Филов.

         7. Едно резюме, което щях да Ви изпратя за именния ден на Ваше Величество, но нямах подходящ куриер. И сега вярвам, ако го прочетете с внимание, ще намерите поне една мисъл, която да Ви допадне.

         (Описанията на министрите прилагам също към настоящото.)

         С искрена почит: Л. Лулчев

         25.V.1940 г., София, Изгрева

         Ако обичате същите неща.

         ----------------------------------------

         [1] Така е в оригинала. — Б.съст. ↑

            [2] Генерал Джон Метаксас, гръцки министър-председател. ↑

            [3] Генерал Никола Михов, командуващ I армия, началник на Софийския гарнизон, военен министър (1942–1943), регент (1943–1944). ↑

            [4] Тези бележки на Лулчев са били написани в оригинала нечетливо, което той е означил с многоточия и е отбелязал, че е „записано лошо, нечетливо“. — Б.съст. ↑

            [5] Става дума за декларацията (14 точки) на американския президент Томас Удроу Уилсън за установяване на мир в света в края на Първата световна война. ↑

            [6] Петър Дънов има предвид толстоизма като учение, проповядващо непротивене на злото с насилие. ↑

            [7] Д-р Любен Дюкмеджиев, юрист, деец на БКП, депутат. ↑

            [8] Никола Захариев, деец на БЗНС, министър на благоустройството и на съобщенията (1934–1935), на търговията (1942–1943), подпредседател на 25 НС. ↑

            [9] Иван Михайлов, национал революционер, член на ЦК на ВМРО. След забраната на ВМРО от правителството на Кимон Георгиев през 1934 г. Иван Михайлов емигрира в Турция, а след това в Полша, където го заварва началото на Втората световна война. ↑

            [10] Никола Балабанов, дипломат, пълномощен министър в Чехословакия (1938–1939), Франция (1939–1943), Турция (1943–1945). ↑

            [11] Така е в оригинала. — Б.съст. ↑

            [12] Генерал-лейтенант Хаджипетков, началник-щаб на българската армия. ↑

            [13] Генерал Коста Лукаш, началник-щаб на българската армия. ↑

            [14] Йоанна, българска царица, съпруга на цар Борис III.

           

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×