Jump to content

Сто години от рождението на писателя.


Ани

Recommended Posts

СТО ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО

НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ ХРИСТОВ ТОМАЛЕВСКИ

(1897-1997)

Преди един век, на 16 септември 1897 г., в град Крушово, Битолско, се ражда най-малкото дете на Константина и Христо Томалевски - Георги.

Семейният дом е превърнат от големия син Наум в клуб на революционния комитет на подготвяното Илинденско въстание. Оттам е обявено неговото избухване и е оповестена десетдневната Крушовска република. Днес къщата на Макреви - Томалевски е музей на Илинден и освободителните борби в Македония.

След потушаването на въстанието - 1903 г., семейството се преселва в София, където шестгодишният тогава Георги остава до края на живота си - 1988 г. Родната си къща успява да посети 2 пъти - през една от отпуските си като войник през Първата световна война, когато брат му Наум е кмет на гр. Крушово, и през 1941 г. От второто пътуване в архива му остава неотпечатаният ръкопис „На гости на героично Крушово“.

Жизненият и творчески път на Георги Томалевски преминава в бурна историческа и политическа обстановка. Четири въстания и четири войни правят неговото поколение „шампион на следвоенните периоди“. Първата световна война го заварва ученик в строителния отдел на Техническото училище в София, откъдето е мобилизиран. Завършва го след края на войната, а през 1925 година - физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност физика, астрономия, метеорология и математика.

Изборът на тези науки е свързан с един ранен и траен интерес към природата и нейните закони, върху които по-късно от позициите на учен ще се разгърне собственият му мироглед.

Георги Томалевски посвещава повече от 6 десетилетия на творчески труд, културно-просветна и публицистична дейност.

Отпечатани са над 25 негови белетристични творби - романи, повести, новели, разкази, поеми, есета, народни приказки и др. Той често се обръща към народното творчество, което понякога е мото, а друг път обект, върху който се разгръща сюжет. В периодичния печат - вестници и списания, публикациите му надхвърлят 500.

Периодите, когато той е „неудобен“ и „неподходящ“, не са малко в неговия живот, затова голяма част от творчеството му е все още в ръкопис. Публикуването е предстоящо в нашето вече разкрепостено от догматично мислене време.

В българската литература Георги Томалевски е известен като тематично и жанрово многообразен автор, завоювал водеща и стабилна позиция в есеистиката. Един от основателите на Есеистичното общество в България - 1 ноември 1935 г., той казва: „Есето е като скулптурна творба. Тя трябва отвсякъде да изглежда съвършена“. Следвайки принципа си, той остава продуктивен в този жанр до най-напреднала възраст.

Първото отпечатано есе на Георги Томалевски е „Душата на Македония“ - 1927 г., което веднага привлича вниманието на водещата тогава литературна критика. При второто му издание - 1941 г., заедно със сборника „Всекидневните чудеса“ - натурфилософски есета, излязъл същата година, получава наградата на Просветния съюз - 1942 г. „За най-хубавата литературна творба през 1941 година“. Проф. Константин Гълъбов още тогава определя неговата есеистика като натурфилософска.

В творчеството на Георги Томалевски преобладават три основни насоки, обединени от силата и хармонията на авторовата личност.

Родината е тема, към която постоянно се връща. Тя получава като скъпоценен дар най-вдъхновените белетристични творби на българина от Македония - „Крушовската република“ - героична, художествена летопис 1954, 1968, 1981 г., „Майстор Стоян Везенков“ - повест за един живот - 1964 г., „Воденските майстори“ - новели, 1965 г., „Цветя сред тръни“ - новели, 1972 г., „Мраморната чешма“ - повести, 1976 г., и два сборника народни приказки от неговия край - „Вълшебен свят“ - 1979 г., „Кой е по-силен“ — 1984 г., втория в ръкопис.

Съществено място в есеистиката на Георги Томалевски е отредено на науката, която той нарича „научни проблеми в литературен вкус“. „С микроскоп и лупа“, от позициите на „вътрешно свободния човек“ той „търси истината цялостна, вълнуваща, художествено богата и философски неуязвима“.

Известни в тази насока са „Астрономия за народа“ - популярно четиво - 1950, 1958 г. с илюстрации на корицата и цялата книга от проф. Илия Бешков, с когото го свързва дълготрайна и сърдечна дружба (той е художник на „Сигнали“ - есета 1941 г. и на Дора по земята“ - разкази, 1943 г.); учебници по физика и астрономия за гимназиалния курс, книгата „Нашето звездно небе“ съвместно с проф. Р. Андрейчин, редица сборници, есета, някои от тях още в ръкопис, множество публикации.

На задълбочено вглеждане и философско осмисляне, от позицията на един утвърден християнски мироглед и окултни идеи, е човекът - неговият душевен мир и духовно израстване. На тази тема авторът е особено продуктивен - в есетата си и в по-разгърнатите белетристични форми.

През 1922 г. като студент Георги Томалевски се запознава с Учителя на Бялото Братство в България - Петър Дънов, на когото остава неизменен последовател. Малцина знаят изпитанията и униженията, които той понася заради твърдостта на своите идеи. За тях той отказва професорска катедра и министерски пост. Смъкнат от върхове на служебната йерархия, оставен няколко години без работа, получава място на учител по физика във вечерна гимназия, защото е „опасен“ за младите с окултните си убеждения. По-късно е прехвърлен като редовен учител по физика и астрономия в горния курс на общообразователното училище, където го заварва пенсионната възраст. Няколко години след това продължава да работи, тъй като книгите му трудно се издават, а хонорарите на отпечатаните - за него винаги са най-ниски. Всичко това той приема със спокойствие и достойнство, присъщи на мъдрите хора. Без патос и многословие, чувствата му се отгатват по вглъбеното мълчание и погледа на сините зеници, които гледат с голяма обич и мечтателност, но хвърлят и такива гневни мълнии, че думите са излишни. Неговата обич е дар, а презрението му — наказание, защото срещу омразата той се бори винаги, противопоставяйки й християнското си милосърдие.

За себе си той казва: „Аз загубих много от това, което се нарича земни придобивки, но спечелих духовен капитал.“

Наистина той се радва през целия си живот на обичта и уважението на многобройните си ученици, на които е бил учител и директор, и на почитта на читателите си.

Написаното от Георги Томалевски за Учителя е значително по обем и дълбоко смислено по съдържание. По споменатите причини по-голямата част от това творчество е все още в ръкопис. Дадената за печат биографична книга „Учителят на Бялото Братство в България - романизован живот - есе“ е първата решителна крачка към публикуването на това творчество. Чакат два романа -„Богомил Еремиев“ и „Един от учениците“; написаното в светлината на Учителювото слово „Тълкувание на Евангелието от Йоан“; няколко сборници есета, както и двата ръкописа от личните спомени на автора – „Русенската комуна“, „Ачларската комуна“; художествени резюмета на беседи, научната фантастика „Един съвременен Одисей“ и др.

През 1924 г. няколко младежи, последователи на Всемирното Бяло Братство - Георги Томалевски, Петър Камбуров, който живее в дома му на ул. „Веслец“ в София, Георги Радев, Петър Манев, Боян Боев, Георги Томалевски (понякога под псевдонима Георг Нордман), Георги Тахчиев, д-р Стефан Кадиев, Петър Пампоров, всички интелектуалци, създават списание „Житно зърно“.

Качествата на младите основатели, които печатат лични и преводни материали, привличат вниманието на сериозни сътрудници.

Списанието става авторитетно и търсено, а интересите на Георги Томалевски и неговите съмишленици към въпросите на духа намират пълно приложение на неговите страници. Тук му е мястото да се кажат няколко думи за по-младите последователи на Бялото Братство, които познават някои от по-старите си предшественици, особено на най-младите, които не са виждали никого от тях. Това са хора с дълбоко и истинско познаване на Учителя, неговото слово и дело. Всички обвързани професионално с науката, някои отдадени на изкуство и общественополезен труд, те са колкото духовни, толкова и светски в нормалното ежедневие. Без фанатизъм, с голяма мярка във всичко, съумяват да съчетаят духовното и земното в едно хармонично цяло.

Към делото на Учителя и неговото слово трябва да се пристъпва с голямо внимание и прецизност. Повърхностно, недоразбрано и неточно поднесено, то губи своята сила и авторитет.

Настоящата книга, която предлага „съзвездия“ от мъдрите слова на Учителя, преминали през перото на есеиста в неговата зрялост - 1983 г., е дар за всички онези, които ценят вечното и непреходното 6 човешкото битие и възхода на духа. Събраните есета са написани в периода между 1981-1983 г.

Една стогодишнина навежда към размисъл за бързия ход на времето, за това колко много ни се струва един цял век и колко кратък отрязък от време е той за вечността. Всички искаме да е по-продължителен земният ни път и съвсем по човешки се боим от смъртта. Но колко от нас се питат не колко дълго, а как живеят, какво ще оставят след себе си и каква полза ще допринесат за общото добро на тази земя?

Хората, които си задават този въпрос, оставят дела, които надживяват годините, защото това, което са създали, е извършено с чисто сърце и светъл ум.

Румена Томалевска

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...