Словото

[Ани]

СЛОВОТО

Време е словото да не се счита като неразбрана философия и нещо далечно от нашето всекидневие, а да се включи като съставка на живота ни, атмосфера и смисъл на нашето съществувание.

Словото трябва да се превърне във всекидневна храна, която не посрещаме с овации, но която е необходима за нашето съществувание.

Учителите на човечеството, които свалят на земята при хората Великите истини, не говорят на някакъв специален език, а на прост, но убедителен говор, както бащите говорят на своите деца. Те не създават противоречия с творческата мисъл на пробудените души, но внасят в тях живителната същина на Божествената истина.

Живото Божествено слово никога не трябва да се счита като нещо необикновено и чуждо на всекидневното битие на людете, а естествена съставка на живота им. То трябва да бъде само обновителен поток, който неусетно се влива във вътрешния свят на човека. Това е един полъх на радост, която изпълва без особена причина редуващите се дни.

Който заживее по Божия закон на Любовта, той влиза в един нов порядък, който променя всичко за добро. Ще бъде радостен и от най-малките придобивки и всяка, дори най-малка красота, зърната в природата, ще го прави щастлив.

Най-главното е да се даде връзката ни - ключът, с който да се отвори онази невидима съкровищница, която дава свобода на душата.

Божественият пратеник казва: „Аз не върша своята воля, а волята на Оногова, който ме е пратил.“

„Идвам при вас със запален светилник. Ако искате да ме познаете, ще отворите вратите на сърцето си, за да влезе в него Словото, което нося“ - учи Мъдрият.

Имам един идеал - възвишен и прекрасен. Той се състои в това да изявя, доколкото мога, Неговото величие.

Моята свобода се състои в моето служене.