Духовното развитие

[Ани]

ДУХОВНОТО РАЗВИТИЕ

Известно и неоспоримо за живота твърдение е, че неговият основен закон е развитието. Това не ще отрекат нито вярващите, нито атеистите, нито обикновените люде, нито учените, които наблюдават грамадните крачки в науката и техниката.

От всичките видове развитие тук ще кажем няколко думи за духовното развитие.

В какво се състои то? Дали непрекъснатото осведомяване за прогреса на научната мисъл, дали разновидни-те течения и школи в изкуството са негов белег или нещо друго?

Духовното развитие започва с един сигнал, който се появява вътре в човека. Копнежът за проумяване поне нещо от великата тайна за живота, за човека, за природата, за появата ни на тази земя и за това, което трябва да свършим на нея, е началото на този копнеж. В него се крие и свещеното подсещане, че съществува един Творец на всичко това - един миров разум и порядък, ведно с една всеобемна любов.

Отговорът на всички тези разгарящи се въпроси в човека някои търсят изключително в науката, в натрупване на все по-нови и нови знания, а други - във философска размисъл, в която потъват често все от този вътрешен подтик.

Истинското духовно развитие обаче, както говорят учителите на човечеството, започва с връзката, която с време човек придобива с Бога.

Но как става това?

Първите стъпки се правят, когато търсещият види в изявата на другите люде доброто, благородното, възвишеното. След това, когато в законите и в закономерностите на природните явления види следите на една неподозирана и учудваща разумност или в минута на смъртна опасност усети „невидимата ръка“, която го измъква от бездната.

Духовното развитие започва с думата любов. Щом любовта посети човека, тя внася в него мекота, разширение и светлина. Любовта осветлява тъмните ъгли на невежеството и суеверието и дава на човека сили и кураж за живота и за преодоляване на препятствията по пътя.

О, колко е велико и красиво това, че около човека, посетен от Божествената любов, всичко е по-лесно постижимо. Отчаянието отстъпва мястото си на добрите надежди, болките намаляват своите жестоки нападения и около лицата на людете, обвити в мрачни сенки, се появява усмивка.

Това е духовното растене, това ще рече връзка с Великото едно. Трудно разбираемата връзка с Бога.