Кога невъзможното става възможно

[Ани]

КОГА НЕВЪЗМОЖНОТО СТАВА ВЪЗМОЖНО

Казано е, че невъзможните неща за човека са възможни за Бога.

Всеки, който вярва в съществуванието на Великия творец, приема без никакво съмнение и противоречие тези думи. Това е естествено така, защото всяка вяра в Бога е свързана с представата за Неговото всемогъщество.

Но работата не спира дотук. Истинската вяра не трябва да е само произнесена формула, а несъмнен опит. Потребно е за човека да се увери, че това, което е невъзможно за нас без Бога, става възможно с Бога.

Но как така? В каква форма човек ще приеме Неговото съучастие в трудната задача? Разрешението на този въпрос е в истинската вяра, когато е станала на опит.

Ще припомня случая с един от световните учени, великия и останал завинаги в страниците на безсмъртните люде - Исак Нютон. Когато е бил малък, той се движел между другарчетата си в училище като скромно, слабо, почти недъгаво, но дълбоко мечтателно момче, обхванато от съкровеното желание да работи, да мисли и да открива истини. Един ден при едно сборичкване в класа той бил жестоко и унизително малтретиран от по-силните момчета, които го набили като негоден за борба слабак. Тежка, едва поносима мъка легнала в душата на този малък и честолюбив мечтател и той заживял с мисълта да отмъсти за тази обида. Но как ще отмъщава такъв, който е по-слаб от всички? Откъде ще намери сили да победи тези, които го унизиха до сълзи?

Тъй като Исак Нютон е бил много силно верующ, а някои по-късни сведения показват, че е познавал добре астрологията, той е потърсил закрила от небето и в тия горки, изпълнени с молитвено съзерцание часове намерил пътя за „отмъщението“. Малкият Исак решил да усили още повече своята работа над уроците, денонощно усъвършенствал предавания материал и показал озадачаващо познание пред преподавателите си, което накарало не само тях, но и другарите му от класа да се почувстват малки, почти смазани от неговия ум и от блясъка на неговата слава.

Исак Нютон направи невъзможното възможно. Той промени курса на своя живот и от набраната мъка и унижение направи могъща сила. Той повика не гневното отмъщение, но благодатния път на себеусъвършенстването, с което победи.

Това щастливо хрумване, това решение за работа върху себе си е повик на доброто, на мъдрото и волевото начало, или събуждане на Бога в себе си защото Бог е в човека.

Ние сме склонни да мислим, че повикването на Бога е като повикването на човека, а то се изразява в приобщаването ни към Него със смирение и с ревностна работа.

Мъдрият казва: „Работите ли съзнателно върху себе си, вие ще получите плодовете на вашето усилие.“

Хората на нашата съвременност се боят да произнесат думата Бог, за не ги сметнат за суеверни и изостанали. Крайно време е да се освободим от човешката ни представа за Бога, а да приемем вечните и свещените му атрибути. Ако ти вършиш това, което е красиво, велико, пълно с мъдрост и милост, ти няма нужда да декларираш, че вярваш в Бога, тъй като ти вече живееш по Бога.

Колко е необходимо и важно за живота на хората да разберат, че приобщаването към Великия творец става с приобщаването към един по-съвършен живот, който ни подсказва любовта, тъй като в любовта има всичко.