Jump to content

Човешката мисъл


Ани

Recommended Posts

ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ

Не само тези, които познават отчасти законите на духовното битие на човека, но и другите, които смятат себе си за рационалисти - хората на науката, - признават, че в човешката мисъл се съдържа огромна сила. Хората в своето доста сгъстено от всякакви грижи всекидневие не могат да открият какъв фактор за тях е мисълта им. Ние не познаваме не само същността на мисълта като продукт на мисловния апарат - централната нервна система, - но не познаваме могъщото й въздействие върху самите себе си, върху околните люде, върху животните и растенията и как една колективна, насочена в дадена цел мисъл действа като могъщ силов поток и променя обществената обстановка.

Защо хората, които вече са напълно убедени в тези истини, не си послужат с мисълта да усилят своята вяра в доброто начало на живота и не превърнат не само своя и на околните си живот в радостна поема, но и живота на нашата планета, която крие още толкова възможности и богатства?

Чрез своята мисъл човек може да събуди вложените в него дарби и потенциални възможности за постигане високо духовно съвършенство. Чрез своята мисъл човек може да навреди на себе си, но чрез мисълта може и да се лекува и да освободи съзнанието си от досадните вериги на много самоограничения и паразити, наречени умствени навици.

Чрез мисълта си всеки може да даде предимство на благородното, красивото и Божественото в себе си. Това е ефикасно и сигурно оръжие, което може да ни дойде на помощ в трудни моменти.

С мисълта си ние остаряваме и допринасяме за настъпването на нашите немощи дори по-бързо от естествения и неизбежен процес на умората и износването на органите ни в нашата телесна организация. Най-бързо и злокачествено остарява човек, когато прекъсне връзката си с онова у него, което е вечно, неизменно, Божествено.

На всеки човек се е случвало да забрави своята възраст. Има дни и часове, когато живеем със свежестта на ония отлетели дни на нашата възторжена младост. Мислейки за себе си, ние не се отъждествяваме с календарната истина и сме бодри с надежди, с планове, с възторзи. Отведнъж ни дойде на ум, че вече сме остарели, и ведно с тази мисъл почват да се обаждат и немощните признаци. Когато се обличаме, търсим тъмни, невесели цветове, защото се стесняваме от годините си. Но ако за клетъчната организация на тялото търсим тъмно облекло, защо не се облечем в светли и радостни багри заради вечната младост на душата ни?

Ние се обезсърчаваме или възраждаме чрез нашата мисъл. Ако дадем път на това, което е Божественото у нас, тогава атмосферата се прояснява и ние ще можем да кажем това, което е казал апостол Павел: „Аз няма да умра, но ще се изменя!“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...