Къде е Бог

[Ани]

КЪДЕ Е БОГ

Той съществува скрито във всички човешки души. Ако отидем при богатия човек, ще Го открием, ако намерим пролука до душата му. Отидем ли при бедния, и там ще намерим Бога, ако намерим пътека до сърцето му.

Изворът е един, но водата се изявява по различни начини. Където намерим вода, ще знаем, че тя идва от извора. Където срещнем честна, безкористна изява на любов, ще знаем, че тя е изява на Бога.

Добрите, разумни и красиви прояви на съществата от живата природа са прояви на Бога в природата. Той е в прекрасните и необхватни за нашия разум закони на тази природа. Той е във величието на вселенската хармония.

Единственият, Който постоянно ни държи в своята мисъл и ни дава всички добрини, това е Той - Единният, Абсолютният. Затова няма по-красиво и по-благодатно нещо от това да отворим ума и сърцето си за Бога и да дадем волята си в изпълнение на Неговата воля.

Законът на Абсолютния и Безначалния е също абсолютен и непогрешим. Бог не извинява грешките на хората, защото всяка грешка е нарушение на мировото равновесие и тъй като тя носи своите последици, трябва да се изправи. Така също Абсолютният възнаграждава човека дори и за микроскопическо добро, направено от него.

Казано е, че Бог е Любов. Щом решим да вършим Божията воля, да се поставим в положение на Негов син. Да имаме синовно отношение към Бога.

Когато сме в нужда, да не търсим спасение отвън, защото Онзи, Който спасява, ще се изяви в нашия ум, сърце и воля. Ако Бог не е у нас, нищо не можем да постигнем. Тогава никой няма да ни обича. Земята и небето да се обърнат, ние не можем да бъдем обичани, ако Бог не живее в нас. Какво значи това? Отговорът е един. Когато желаем Бог да избърше сълзите ни, и ние да избършем сълзите на тия, които плачат.

Ако някой пожелае да види как Бог се проявява, нека наблюдава живота и нека се поучава от това. Ще види как Бог се проявява чрез майката, чрез бащата, чрез учителя и чрез всички негови близки.

Този, който има вече пробудена и чувствителна душа, ще усети свещен трепет от това как хората могат да правят големи жертви за ближните си.

Благословеният и премъдър Учител и Наставник казва: Бъдете доволни, че Бог ви е пратил на земята. Благодарете за всичко, което ви се дава. Макар и да сте понякога във властта на някое страдание, ще знаете, че Бог е приготвил нещо за вас, което дори не подозирате.

Идете там, където Господ ви изпраща. Направете това, което Бог изисква от вас. Хубаво е да разцъфти едно свещено чувство, че Вечният е винаги при нас - в нашия всекидневен живот. Бъдете умни и послушни деца. Никога не отбягвайте да чуете и изпълните вътрешното повеление на душата си, когато Бог говори чрез нея.

Бог участвува в нашия живот. Когато някога видим едно цвете и ни дойде наум да го изтръгнем от земята или да го откъснем, тогава да се съпротивим на тази мисъл. Бог не желае това. Когато ни хрумне да бъдем жестоки към беззащитните животинки, да се съпротивим на тази мисъл. Тя не е от Бога. И когато решим да изречем някому противни думи - да отхвърлим това решение, защото Бог не го желае. Бог, като живее с нас във всекидневието, чувствува болката, която причиняваме на слабите същества. Той чувствува и болката на казаната обидна дума.

Ние живеем непрекъснато с грижи за себе си. Защо предпочитаме тези грижи пред служенето на Бога в нас? Ние сме на истинския път тогава, когато сме готови да се отречем от непрестанната грижа за нас и имаме сила да кажем: „Независимо от всичко да бъде волята на Бога!“

Героизъм е да пожертвуваме своето, да отстояваме за Божественото и да се радваме, когато то се осъществява.

Когато наблюдаваме хората, ще се уверим, че у всекиго повече или по-малко има нещо благородно и привлекателно. Колкото и малко да е то, ще знаем, че е малък знак от Божието присъствие в този човек. И ако не намерим нищо особено, което да ни накара да обичаме човека, тогава да помислим за онова малко привлекателно нещо и го обикнем заради него.

Когато у човека внезапно се породи една хубава светла идея, ще знаем, че тогава Господ е проговорил. Той говори някога на ума, някога на сърцето. Щом човек не възприеме тази идея, Бог не ще проговори втори път. Затова внимавайте във вашите идеи. Тези, които са говор на Бога, са най-голямото благословение за нас. Доброто, чистото, безкористното са качествата на идеите, които Бог подсказва и които са нашето спасение.

Щом ние живеем така, както ни подсказва живеещият в нас Бог, тогава ще изчезнат всички противоречия, защото те се стопяват в могъществото на Божията Любов. Нали и Христос казва: „Отец живее в мене и аз живея в Него.“ Само тогава започва истинският живот, което сме считали за невъзможно, става възможно и осъществимо.

Ако мидата от една песъчинка прави бисер, тогава защо да не превърнем в бисер една чиста, Божествена мисъл?

Всичко в разумната и могъща природа ни говори и ни учи на това, на което никой друг освен Бог не ще ни научи.

И живата природа, и светлите учители говорят това, което са научили от Бога.