Добрият проводник

[Ани]

ДОБРИЯТ ПРОВОДНИК

Човекът, взет като отделна единица, е дотолкова от значение за света и за общото, доколкото той е създаден като проводник на един по-висок свят, както и на силите на природата. Мисълта трябва да бъде добър проводник на умствения свят, което ще рече, че сърцето трябва да е съкровище на обич, а тялото трябва да е добър проводник на физическата сила, с които си помагаме при нашето развитие.

Установено е, че и здравословното състояние на човека зависи от това доколко той е добронамерен и винаги готов да пожелае добро на всички хора. Затова хубаво е, когато станем сутрин, да казваме: „Желая да бъда проводник на Божественото.“

Най-доброто състояние на човека е, когато прави някакво добро, да не прави никакво усилие, а всичко да става спонтанно. Тогава човекът е посетен от една радост, която никой не може да му даде. Такава радост може да даде само любовта. Тя ни учи, че слънцето грее, защото Бог ни обича. Ние живеем, защото Бог ни обича, звездите блестят, защото Бог ни обича, а и когато страдаме, трябва да знаем, че Бог ни обича.

Когато човек няма никаква любов, той ще бъде смлян във воденицата заедно с всички останали без любов хора, а вятърът ще отнесе прашинките, без те да послужат за нещо. Друга е съдбата на любещия. Той ще бъде посят на нивата като житно зърно. Ще порасне, ще се радва на слънцето и не ще бъде смлян във воденицата на безлюбието, а във воденицата на любовта. Хлябът, с който живеем, е оня хляб, направен от тия, които любят.

Който е прозрял това, не се заблуждава и не губи времето си по измамните играчки на живота, а живее в реалната и освобождаваща истина. Той казва: „Да възлюбим Господа Бога - Единния, Вечния, Всесилния. Всесилния - началото и край на всичко. Той е, Който пребъдва в любовта от единицата до безкрайността. Него да възлюбим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух и с всичката си сила.“

Кой може да каже така освен такъв, който е станал добър проводник на Божественото?

Мнозина мислят, че е достатъчно само това, за да са религиозни. Но какво е истинската религиозност? Тя е състояние, при което човек е получил благоволението да бъде в непрестанно и вътрешно общение с Бога. Само когато достигне до такова състояние, религиозният е разбрал дълбокия смисъл на религията.

Едно нещо е доверието, а друго нещо е вярата. Към хората може да имаме доверие, а към Бога вяра. Тази вяра трябва да е жива в душата на човека. Тя ще му даде сили да бъде смел и да не се бои от нищо, което може да се случи в човешкия живот. Вяра без тази устойчивост и без дела е като да мислиш, че имаш любов, а да нямаш милосърдие.

Ако в една постъпка са взели участие умът, сърцето и волята, тя е добра човешка постъпка. Ако в постъпката са взели участие твоето „аз“, твоята душа и твоят дух, тя е ангелска постъпка. Ако пък в една постъпка са взели участие Любовта, Мъдростта и Истината, тя е Божествена постъпка.

Съвършената постъпка може да се нарече гениално музикално произведение.

В това се крие смисълът на думите: Живей музикално!

Според окултната, наука Пентаграмът, който се състои от пет страни като затворена планиметрична фигура, от пет отсечки, които се сплитат като звезда чрез диагоналните линии в петоъгълника, има следното значение:

„В изпълнение волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа.

В изпълнение волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа.

В изпълнение волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа.

В изпълнение волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа.

В изпълнение волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа.“

Щом някой е решил да стане един от добрите проводници на Божественото слово, нека се вслуша и нека заработи с тия, които го обкръжават, със Словото на Учителя, който е дал следните правила:

„Никога не излизай от границите на възможното.

Не искай от себе си, нито от другите това, което не знаеш дали е полезно или вредно.

Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. Откъде знаеш, може би в това се крие твоето добро.

Никога и никъде не упорствувай против истината.

Никога и никъде не се колебай в добродетелта.“

Щом желаем да бъдем добри проводници, трябва да предадем на своите близки следното:

В намеренията на човека да има любов.

В езика да има мекота.

В решенията да има правда.

В делата да проличи доброта.

Когато желаем да предадем някому нещо от мъдростта на своя учител, преди да насочим любопитния към величието на Бога в природата, да го запитаме дали е разбрал Бога в себе си. Когато сме Го познали в себе си, ни озарява тиха радост. Тази скрита в нас тиха радост е колкото величието на вселената.

Блажени са тия, които са познали Бога в себе си!