Размисъл за страха

[Ани]

РАЗМИСЪЛ ЗА СТРАХА

Никога не трябва да се страхуваме от страданията. Ако можем да ги отклоним - добре, ако не можем -щом дойдат, да ги посрещнем без страх смело, героично. Когато дойде страданието и ни намери изпълнени със страхове, ние сме изгубили сражението.

Законите, правилата и поученията, които дава Мъдрият, са проверени и абсолютни. Когато Той посочва фактите, трябва да се знае, че те са проверени истини. Законите са неизменни основи, а принципите — като несъмнени изводи на един изживян с любов живот. Мъдрият казва: „Люби без страх, мисли без противоречия и действувай без извращения!“

Щом човек се срещне с някакво противоречие в себе си и се изправи пред нещо невъзможно, нека отстрани от себе си страха и каже: „У Бога всичко е възможно, аз живея в Него и с Неговата мъдрост мога всичко да постигна!“

Хората, които ние наричаме велики, са били безстрашни. Те са посрещали страданието със смелост и благородство и затова са ускорили своето развитие. Тези техни качества са причина да се отличават от останалите люде.

Прекрасно е, когато човек постоянствува в постигането на своите идеали. Щом желаем нещо, да прогоним страха и съмнението и да кажем: „Ще бъде, ще бъде, ще бъде!“ Най-после то става така, както сме го мислили и желали.

Затова да отворим сърцето си за Божественото и да не мислим какво ще стане с нас. Да поддържаме възвишени мисли и да не се смущаваме какъв ще бъде утрешният ден. Божественото у човека има сила да разработи своите пътища, по които ще върви.

За освобождаване от вътрешните противоречия е потребна една почивка - отпускане на мускулите, разхлабване всички връзки на тялото и представата, че всичко в живота ви е уредено. Предайте се на спокойна и хубава размисъл. Престанете да се интересувате какво ще кажат хората за вас. Отправете ума си към всичко, което е благородно и приветливо за вас. Най-после кажете формулата: „Без страх и без тъмнина в безграничната Божия Любов.“

Когато дойде някакво страдание, не желайте то веднага да ви напусне. Защо? Защото на всяко страдание отговаря радост. Не се страхувайте, защото колкото време е траяло страданието, толкова време ви очаква и радост.

Една от любимите теми за разговор на висшите същества от небето е темата за героя, който, след като е направил една грешка, не се е уплашил, а се е заел да я изправи.

Човек е едновременно и в ада, и в рая. Зависи от него - ако се заеме, той може да си създаде един рай. И обрат-ното е вярно. Той може да си създаде и един ад. Щом живее в хармония със себе си, той е в рая. Влезе ли в противоречие със себе си и в непрестанен страх от трудностите в живота, създава своя ад.

Размислете дали постъпвате разумно.

Има такива люде по света, които се боят, че лошите условия ще попречат на развитието им. Те не знаят, че знание се придобива и при най-лошите условия. Откровенията, дадени на някои люде в нашия свят, са дадени през най-мъчните им дни. Има дори такива случаи, когато злото е станало врата, през която те са минали, за да отидат в небесното царство.

Страхът има най-разновидни форми. Някои хора се страхуват и страдат, че не са изпълнили дадено обещание, макар че обещанието не е било разумно. Мъдрият казва: „Човек не е длъжен да изпълнява неразумни обещания.“

Мислете винаги за това, което обещавате.

Единственото условие, което ще помогне да не се страхуваме от нищо, е твърдото, непоколебимо и свещено решение да запазим свободата на своята душа, силата на своя дух, светлината на своя ум и доброто на своето сърце.

Няма нищо в цялата вселена и във всички небеса по-вечно от тези Божествени дарове, които трябва да завардим за себе си през цялата вечност. Дарове, които ще ни направят силни и безстрашни.

Човешкото съществуване е цялата вечност. Прераждай ията са дните на човешкия живот, а нощите - смъртта. Защо да се боим от нощите, които са дадени за почивка и подготовка на новия ден? Както има дни и нощи, така има радости и скръб. Тези, които се страхуват от скръбта, трябва да знаят, че скръбта е дадена като едно неосъзнато благо, което предпазва човека да не загуби равновесието си.

Така трябва да се разбира и да се създава връзка между някои привидни противоположности.

Не се изненадвайте и не се плашете от промените, които стават с вас. Всяко нещо има причина. Хората, думите, мислите, аурите взаимно си влияят. Ако се сближим с упорит човек, след време ще станем като него. Ако се сближим с добър и щедър човек, след време ще заприличаме на него. Ако обичаме човек, който стои по-горе от нас, след време ще се издигнем към него.

Ако обикнем и се свържем с човек, който е по-долу от нас, ще заприличаме на него.

Който люби Христа, непременно ще вземе нещо от необозримото Му духовно богатство. Христос е жив и днес. Нали Той каза: „Аз ще бъда с вас до скончание на века.“

От всичко това, което се казва, следва да заключим, че най-могъщата сила в живота е Любовта.