Размишления за ума

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА УМА

Обективният ум стои по-високо от низшите чувства, но има морални чувства, които стоят по-високо от обективния ум. Всяка идея е някаква мисъл. Тя има определена мисъл-форма. Има случаи, когато човек изработва известна мисъл, но най-често ние възприемаме мисловни форми.

Съмнението е от сферата на ума. Щом се съмняваш, ти си в границите на смъртта, а пълната вяра е границата на безсмъртието. Колкото е по-голямо съмнението, толкова вярата е по-слаба. Когато се усили вярата, намалява съмнението.

Някои мислят, че вярата е само от сферата на сърцето. Това не е самата истина. Естествената вяра, пълната вяра е като пълното знание. Тогава между ума и сърцето няма противоречие.

Природата не обича разточителството. Една-едничка мисъл на ден, но хубава и светла, е достатъчна. Трябва да обработим мозъка си. Мозъкът, мисълта вземат голямо участие при оформяне на човешкия характер. Мисълта превъзпитава. Три органа в човешкото тяло трябва да се възпитават. Това са мозъкът, дробовете и стомашната система.

Има един вид свобода в живота на човека, която може да се отнема. Това е гражданската, политическата и всяка външна свобода. Има обаче друга една-единствена свобода, която е неприкосновена. Това е свободата на мисълта, чувствата и постъпките.

Здравословното състояние на човека се състои в това умът да произвежда толкова светлина, колкото е потребно, сърцето - толкова топлина, колкото е потребна, и волята толкова енергия, колкото е потребна.

Щом трябва да разрешим някой важен въпрос или закон, да мислим пет минути. Каквото решим, това е. И ако цял ден мислим, пак същото ще решим.

Единственото реално нещо в света е човекът. Няма друга реалност вън от съзнанието на човека. Благото на всеки човек се обуславя от неговия ум, от светлината, с която е облечен, защото човек е създаден от светлината.

Реално е това, което възпитаният ум произвежда, това, което благородното сърце произвежда, а също и това, което добротворната воля произвежда.

Водата ще отиде там, откъдето е дошла. Като помислим за кръговрата на водата, и ще се уверим в това. Така и човек ще се върне там, откъдето е дошъл. Нека вярваме на този Божествен закон. Човек е създаден да бъде безсмъртен. Тялото, което умира, е привидно, временно. Създадено е да пази духовното тяло, защото първоначалното тяло е Божественото. Бог го е поставил във физическото тяло като в съд. Когато дойде времето човек да мисли, да чувствува и да действува правилно, той ще съблече тази обвивка на духа.

Човешкият „аз“ ще се върне в Божествения „аз“.

Мъдрият ни казва, че щастието ни зависи от правата мисъл. Не може човек да бъде здрав и да има добро разположение, ако няма правилна мисъл. Според хиромантията всеки, който е мислил и работил правилно, притежава хубава Сатурнова линия.

Хубавите мисли, чувства и дела пазят човека от външни нападения. Те най-често идват от природата, тъй като в природата има някои недружелюбни към човека сили. Тези сили не са нищо друго освен тия, които поради нашето невежеетво сме създали.

Както всеки ден ядем хляб, пием вода и дишаме въздух, така всеки ден да създадем една хубава мисъл, чувство и дело!

В новото човечество храненето, дишането и мисленето ще бъдат облечени в „празнични дрехи“.

Има светлина, която е излязла преди хиляди години от някои далечни звезди, а чак сега влиза в нашите очи. Има мисли, излезли преди хиляди години от великия Божествен ум, а чак сега ги чуваме от устата на своя Учител, чак сега посещават ума ни.

Велико е това, което Бог е дал, дава сега и ще дава занапред на човека.

Ще се роди един нов свят, в който доброто, което досега е слугувало на злото, ще стане господар и злото ще бъде слуга.

Човек роптае срещу злото, но не знае, че злото е помагало да дойде доброто. Очаквайте с вяра това време. Очаквайте времето, когато Бог ще се всели в човека.

В живота има едно велико Разумно начало. То регулира и осмисля всичко. В царството на елементите, в царството на растенията се съдържат всички ценни градивни материали, от които е създаден човекът. Следователно човекът е разпръснат в цялата природа. Той е във въздуха, във водата, в камъните, растенията и животните. От това следва да заключим, че да изучаваме природата, това е все едно, че изучаваме себе си. А и обратното е вярно - когато изучаваме човека, изучаваме цялата природа.

Никога не трябва да се прекъсва контактът между човека и природата. Когато дишаме дълбоко, ние внасяме въздуха заедно с електричеството и магнетизма, които се съдържат в него. Въздухът носи всички Божии благословения. Трябва да се усвои дълбокото дишане. Ако човек диша добре и дълбоко, той ще отстрани 75 на сто от противоречията, които го посещават.

Здравето почва с мисълта, със светлината и с дишането.