Размишления за ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА

Духовната обстановка, в която живее ученикът, е светлината. Това е неговият реален свят, защото той е познал, че сенките не са от света на реалността. Ученикът трябва да търси светлина, в която няма сенки. Това значи, че той трябва да избягва всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в неговото съзнание.

Само когато ученикът е абсолютно чист в своите мисли, желания и постъпки, Учителят ще му открие и повери методите за предстоящата му работа. Това е възможно тогава, когато ученикът има неизменна любов към своя Учител.

Истинският ученик е минал през огън и е чист.

Кога Учителят се радва на ученика?

Когато ученикът се радва на Бога.

Ученикът не допуска никакво съмнение в Божествения промисъл. Той е напълно уверен, че пътят, в който е влязъл, е прав и води към Бога.

Ученикът всякога обмисля постъпките си, защото знае, че разумността предшествува мира. Той знае, че всякога има възможност да прави добро, и минава през изкушението незасегнат, защото чрез изкуплението се изпитват убежденията му. По същата причина той е поставян на силни преживявания. Животът без интензивни преживявания е живот на спящи души.

Съзнанието на ученика е всякога будно. Той не се смущава от формите на опаковката. Той търси вечната идея, която е скрита във формата. Само на нея той дава истинската цена.

Където и да бъде, ученикът винаги трябва да живее с мисълта, че винаги е в клас.

Ученикът се моли сам и съсредоточено преживява думите на своята молитва.

Ученикът не трябва да разправя опитностите си комуто и да е, докато не разработи нещо в себе си, на което да се осланя. По-добре от всичко е ученикът да преживява ония свещени минути на съзерцание, да изпълни себе си с възвишени образи, които ще му помагат да се справи със себе си.

В душата си ученикът винаги слуша говора на Бога. Тогава изчезва страхът и у него настъпва дълбок мир. Това е възможно, ако ученикът живее чист, девствен живот.

Истинският ученик е винаги строг към себе си.

Понятието щастие за ученика се покрива с понятието щастие за всички други хора, които са вън от съзнателния път на ученичеството. Той знае, че привидното щастие на хората от света е нещо като стражаря от затвора. Той пуща затворниците за кратка разходка и после отново ги прибира вътре.

Ученикът има само една мисъл: делото Божие.

Животът на ученика трябва да бъде естествен, без никакви ексцентричности.

Учителят зове своите ученици по име. Когато ученикът за първи път чуе името си от Учителя, той изпитва радост, която надминава всяко щастие на земята.

Молитвата е процес на чистене. Затова ученикът трябва винаги да се моли. Молитвата го огражда от влиянието на преходното и му дава светлина, мир и радост.

Да се радва и да действува за растенето на всяка душа, е едно от постоянните качества на ученика. В духовния свят има закон: Когато един се повдига, всички се повдигат.

Има истини, които ученикът изучава по вътрешен път. Това е признак, че ученикът работи и върху духовното си тяло. Има нещо, което отвън не може да се получи.

Учителят чува зова на своя ученик и тогава, когато ученикът е в пустинята, когато е обременен и има нужда от помощта на своя Учител.

Ученикът на великата духовна наука преживява радости и велики скърби, които са неизвестни на другите люде. Скърбите му са скърби на всички посадени семенца в тъмната земя, а радостите му са радостите на поникналите цветя, излезли вече на светлината.

Учителят отправя съвет към ученика да има пълна вяра в Бога. Вярвай - казва му той, - че никога няма да загубиш ценното, което Бог е вложил в твоята душа преди създание мира. Тази вяра ще те освободи от всеки страх, подозрение и съмнение. Тя ще те направи свободен и стабилен.

Смирението е израз на любовта, която ученикът има към Великия. Високите и непристъпните върхове пращат своите блага към долината.

Никой не е в състояние да поквари ученика отвън, ако той сам не пожелае.

Когато към ученика се отправят много поругания, той ги понася самоотвержено.

Когато ученикът е искрен, Учителят е мек с него. Когато ученикът не е искрен, Учителят е строг.

Към природата ученикът трябва да има разумно и пълно с почитание отношение. Всички форми в природата са символи на вечен идеален свят. Те са книгата, от която той чете това, което е написал Бог. Своето учение ученикът започва с изворите, тревите, цветята, планините. Там той търси и намира правилните методи за живот и чистота.

Когато е сред чистата, неопетнена природа, ученикът е свободен. Но когато той е сред света, той трябва да пази своята аура непроницаема за влиянията на преходното. Мисълта за Бога огражда неговата аура със своята светлина.

Ученикът трябва да бъде винаги спокоен. Всичко е за добро. Страхът е нещо животинско.

Езерните води затрептяват и от най-нежния зефир. Така чувствителен в своя душевен мир става ученикът, за да може да долавя нежните трепети, които изпраща невидимият свят.

Ученикът на Божественото учение трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на истината. За него е необходимо да се съсредоточава в себе си, да мисли за животворната светлина. Ученикът трябва да съзерцава великата хармония на света.

По-добре е, когато ученикът медитира, а не да мечтае. При медитацията си той е буден, а когато мечтае - заспива.

Ученикът се ползува не само от своята опитност, но и от опитността на тия, животът на които му е познат.

Много полезно за ученика е да знае, че знанието е достояние на мъдрите. И друго нещо трябва да му бъде ясно: който вярва и се нарича верующ, трябва да се учи, а който знае, трябва да прилага. И знанието, и вярата са необходими. Те не могат един без друг.

Бурите правят младата фиданка да се превива и да се превърне в мощен дъб. Ученикът трябва да преживее известни терзания, за да стане по-силен, за да се издигне над тях и да разбере правилно всичко, което става в живота.

Ученикът ще бъде непременно в света, но светът не бива да бъде в него.

Когато ученикът установи в себе си хармония и съзвучие между мислите, чувствата и делата, той е извършил първата и най-необходима работа.

Ученикът трябва да мине и през съмненията. Това е една област, която трябва да се извърви докрай. Той ще се намери в една северна полярна нощ, но търпеливо трябва да изчака идването на светлия ден. Да се крепи и да чака посвещението.

Щом ученикът избере и тръгне по свещения път, неминуемо ще се появят големи изпитания. Те биха го спънали, ако той се уплаши. Но той трябва да знае, че те са неминуеми и странични неща и да продължи да върви напред.

Често се чува въпрос: „Как да познаем Бога?“

Отговорът е: „Ще го познаеш, когато Го възлюбиш!“

Сродната душа на този, когото обичаш, е душата на този, когото не обичаш. На небето тези две души се обичат, но ти грешиш, когато си направил непримирима разлика между тях.

Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората. При всяка постъпка той не трябва да се съобразява с хората, а с Бога.

Всичко, което прави ученикът, трябва да е направено с любов. Тогава няма противоречия.

На ученика е позволено да плаче, когато никой не го вижда. Особено важно е това за Божествените дела.

Ученикът никога не бива да бъде мързелив.

Главата си винаги да държи изправена.

Движенията на ученика трябва да бъдат съзнателни и извършени по своя воля. Несъзнателните движения са под влиянието на изостанали духове.

Природната медицина е необходима за ученика. Лечебните фактори са храната, водата, въздухът и светлината. Най-лечебни за тялото са слънчевите лъчи, възприети с любов. Те успокояват душата и ободряват духа.

Чистите мисли и желания поддържат кръвта чиста.

Ако дрехите на ученика попаднат в неподходящи ръце, той ще страда, без да знае откъде идат страданията му.

Студените ръце показват стеснен ум. Повече слънце! Топлината ще внесе разположение на духа.

В отношенията си учениците трябва да спазват следващото: Услуга за услуга, а не за пари. Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ.

Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството. Бъдещата разменна монета ще бъде любовта.

Вън от всяко правило на окултната школа е да се прави услуга за пари. Думата пари се заменя с думата любов.

Ученикът никога не иска пари за помощ. Той трябва да изработи нещо и тогава да приеме помощта, ако пожелае. И даването пари за помощ не е за ученика. Той трябва да създаде работа на нуждаещия се и ако работата се заплаща с 25 лева, ученикът да я заплаща със 100. Тогава и двамата са свободни.

Дружбата си ученикът трябва да поддържа с такива, които са по-напред от него. На по-долните трябва да помага.

Ученикът знае, че мъчно би живял без духовна закрила. Затова той трябва да бъде във връзка с Бога.

Една лоша отрицателна мисъл е като трън, който трябва да се извади.

Мъдрият казва: ,Денем гледай синьото небе, а вечер гледай звездното небе. Тогава се получава насърчение.“

Ученикът трябва да има неизменно чувство на благодарност. Тогава струите на любовта ще потекат през неговата душа.

Мъдрият казва: „Този свят и онзи свят са един свят.“

Прощавай винаги заради Бога. Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога. В борбата със себе си да простиш или не, трябва да победи Божественото.

Има закон: Без любовта ще сгрешиш, с любовта ще изправиш погрешката си. Законите и правилата на ученика са писани вътре в него. Отвън той няма писани закони.