Качества, необходими за ученичеството

[Ани]

КАЧЕСТВА, НЕОБХОДИМИ ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО

Всичко, което прави ученикът, трябва да е плод на неговото убеждение, а не на произволни или каквито и да са други хрумвания като користолюбие, тщеславие или страх. Убеждението на ученика се крепи на това, че Бог царува в света и нищо не е по-важно от това да изпълни неговата воля.

Ученикът не живее в безразлично неведение. Той има една програма, която чака да бъде изпълнена. Нейната точност ще му се изясни от пробуждането в него на свръхсъзнанието. Затова той трябва да се вслушва във вътрешния глас, който безпогрешно ще му покаже какво да стори.

Много е потребно във връзка с това в ученика да се развие качеството досетливост като резултат от вниманието, което той има към ближните си. Той трябва да бъде досетлив към другите така, както Бог е досетлив към него, както и разумната природа, която долавя зова дори и на най-малките бубулечици и жадните за вода цветя.

Ученикът постепенно развива и прозорливостта. Това качество му дава умението да хармонизира противоречията, които неминуемо се явяват в пътя. Щом дойдат каквито и да са противоречия, той трябва да каже: „Бог е Любов“, и да отнесе към Бога своята мисъл.

Животът е сложен и многолик. Ние не знаем какво носи всеки идващ ден. Затова ученикът трябва да преодолява несгодите и да е по-силен от това, което хората наричат нещастие, защото всичко в живота идва и си отива Ако може да направи това, той е извършил геройство. За да върви напред по пътя, на ученика са необходими безстрашие и решителност.

За да не усложнява без нужда живота си, ученикът трябва да има добро поведение към всички хора. При такова отношение се избягват много от ненужните страдания.

В духовния живот послушанието е по-добро от искането. В послушанието се извършва волята на Учителя, а в искането волята на ученика.

Сърцето на ученика винаги трябва да пламти в свещения огън на любовта, но никога да не изгаря. Не му се позволява престореност, защото така той се отличава от останалите хора. Всичко в него трябва да бъде естествено. Той трябва да расте и когато го милват, и когато го бият.

В живота на ученика трябва да има поглед към бъдещето. Само в настоящето живее светът, а връщане в миналото е слизане надолу. Съзнанието на ученика трябва да бъде проникнато от радостта за едно велико бъдеще. Най-добрите ученици са тези, които вярват и се развиват естествено: те не се забавят, нито прескачат, не се спират и не тичат. В живота им е отразен космичен ритъм.

Благодарността е благородно качество, което всякога трябва да спохожда ученика. Особено благодарен да бъде за това, което му дава Учителят. С такова чувство той напредва.

Нито е добро, нито е позволено на ученика да се сравнява с другите, защото всеки има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш, ако си дърво, трябва да растеш, да цъфтиш и да дадеш плодове.

Всеки има свой път на развитие.

Необходимо за ученика е да има знание за волята. Волята помага за вървене нагоре, когато вършим добро. За злото не е необходима никаква воля. Стъпи ли човек върху течението на живота, то бездруго ще го повлече надолу. Няма воля за злото!

Обективният ум е ум на фактите. Развитието на обективния ум на ученика е потребно за правилното разбиране на нещата отвън. Нищо повече. Субективният ум е за разумяване на законите, за вътрешните процеси. Но и единият, и другият все още не са умът на принципите. Този ум е в процес на развитие.

Всички цветове на слънчевия спектър могат да бъдат използувани от ученика за неговото духовно развитие, но най-необходимо за него е да внесе в себе си бялата, а от спектъра синята светлина, тъй като те са необходими за духовното развитие.

Да се концентрира, това е естествено за ученика, обаче той не трябва да съзерцава едновременно два или повече обекта от материалния свят, защото ще се разсее. Концентрирането трябва да бъде насочено така, че да помага на духовния му възход.

Кротък, откровен и безстрашен е истинският ученик. Той трябва да има сила, за да казва според случая „да“ или „не“, без да изменя своите принципи. Когато е уверен, че едно нещо не бива да се приложи, да се каже смело „не“, а когато нещо е в унисон с разбиранията му и той мисли, че трябва да се приложи, да каже решително „да“.

Ученикът, у когото честността и безкористието са негово неизменно качество, не трябва да бъде като ония, които работят с малка мотика, а искат голяма паница. Затова Учителят завежда ученика при мотиките, сам да си избере мотика, след което ще получи съответната паница.

Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, защото те съсипват човека. Естествено явление наричаме това, което е в съгласие с Божията воля. То иде от Бога. Естествените желания водят към изобилен живот.

Ученикът не трябва да си фантазира как ще израсне. Той трябва само да учи. Има неща, които не влизат в плана на ученика, а в Божествения план на Битието.

Ако някога ученикът иска да разбере дали има любов, нека провери в себе си дали има мир. Ако любовта не може да му даде мир, тогава той няма и любов. Ако пък някога му дойде изневиделица да каже някаква лъжа, нека си спомни думите на своя Учител, който казва: „Истината е само наша, а лъжата - не!“ Казването на истината е операция без упойка. Ученикът трябва да бъде готов да я издържи заради истината. Тогава той е силен.

Отвън истината изглежда сурова, но във вътрешната си същина тя е блага.

Има въпроси, на които ученикът трябва да отговаря с прямота. Ако отговаря със заобикалки, той не говори истината. Ученикът знае истината. Изпитва се само ученикът.

Ученикът трябва да бъде тих. Не само привидно да има тишина, но тя да е дълбоко в душата му. Човекът на мира излъчва неземно сияние.

Силен е този ученик, който не само умее да добие богатство, но когато успее да го запазва. Щом допусне греха, той загубва всичко, и то моментално.

Едно нещо, което трябва да се знае от тези, които са тръгнали по пътя, е, че никакво посвещение не е възможно без Учител! Само Учителят е, който ще даде истинска посока в живота не само на земята, но и в невидимия свят. Само такъв, който е минал по пътя, може да го познава във всичките му подробности.

И чрез страданията на земята ученикът научава най-добрите уроци. Следователно страданията на земята са от най-голямо значение за ученика. Чрез тях се пробужда съзнанието. Затова няма да питат ученика колко страдания е минал, а какво е научил от тях.

Страданията внасят влага, а радостите — светлина.

Когато се случи да просветне в душата на ученика, той казва: „Господи на Любовта, аз Ти благодаря! Ти ме направи аз да мога!“ Ако пък дойдат още затруднения, нека каже: „Бог е в мен. Той прави аз да мога. За Божията Любов няма „не мога“. Тогава Учителят и когато мълчи казва: „Търпение, ученико! Ти, който се учиш при мен, знай, че търпението е едно от великите качества на Бога. Затова при всички обстоятелства трябва да се пазиш от две крайности: да не изстудиш сърцето си и да не сгорещиш своя ум.

Сърцето запази топло, а умът светъл. Пази този ум от грешката да коригираш Божественото. Божественото не се коригира, защото е абсолютно. При Божественото няма второ мнение.“

Когато ученикът е при своя Учител, той е в университета, а в живота той е в училището.

Злото внася страх. Ученикът трябва да си каже: „Без страх!“ Това значи, че Бог е по-силен от всичко.

Когато ученикът се учи добре, той е радостен. Хората наоколо искат да вдигнат завесата, за да видят откъде идва неговата радост, но не могат нищо да видят. Те я търсят отвън, но там я няма. Радостта на ученика идва отвътре.